2010 г.

МАЙ, ЮНИ, ЮЛИ, АВГУСТ

 МАЙ

03-05-2010

Приеха новия Закон за научните степени и звания. Идеални закони няма, но да се надяваме, че с този ще се сложи край на тези, които от десетилетия са окупирали научни и академични съвети, Висшата атестационна комисия, БАН и всичко, от което зависи да влезеш в научната общност и да направиш поне една крачка в развитието си.
Е, зная, че не им е добре. Затова и Президентът му друсна поредното „вето”!
Той видимо започна да нервничи. Прав си е човекът, нормално е, когато си бил едноличен командир и ментор на две правителства и здраво си стъпил на дебел персийски килим, мислил си, че и „новите“ ще ти бъдат играчка в ръцете, а изведнъж килимът започне да се придръпва, хлъзга и изчезва изпод краката ти… Прав си е човекът!
По повод на закона написах и публикувах в блога си следната бележка:
Този закон „мина” в Народното събрание на първо четене.
Вчера Комисията по образование в Парламента заседава със задача да разгледа направените бележки и препоръки. Мисля, че има какво да се коригира и какво да се допълни.
Ако не се решат следните два проблема, ролята и полезността на закона ще са най-малко съмнителни!
Първият е огромният брой университети за страната ни!
Идеята в Проекта по този въпрос не е убедителна! Мисля, че това, което се предлага от сдружението „За защита на науката” е много по-реално и сигурно. А то е – преди децентрализацията да се извърши акредитация на всички университети и да останат само тези, които отговарят на класическите изисквания.
Почти съм сигурен, че ако това се извърши и то не по „нашенски”, бройката им веднага ще се срине от петдесетина най-много на десетина!
Вторият проблем е свързан с предвидената децентрализация и в частност да се даде право на всеки университет да избира доктори, професори и доценти. Добре, принципно да! Но в кои университети? В сега съществуващите ли? Ами ако се даде това право, дали няма процъфтяващата днес лесния за сдобиване с дипломи за висше бурно да обхване и роенето на хабилитирани лица?
Щяло да има контрол. Разбира се, че трябва да има контрол и то истински и независим контрол!
Но Господа, истински контрол, след истинско акредитиране!

06.05.2010

Гергьовден! Гледах парада на армията ни, нали днес е празникът й!
Скромно, стегнато – така ни и прилича на хала, на който сме. Стига сме надували свирките, та всичката пара у тях, а по съдържание – нито пара, нито свястна армия.
Скъсах се от смях. След парада в импровизираното студио – журналистът Асен Сираков. Водещият го пита какво му е впечатлението, а той му отговаря: „Аз съм издънка на военни
от Освобождението, та до сега. Едва днес, след десетилетия видях стройни офицери, а не както преди – униформени с тежки пагони, тлъсти шкембета и подскачащи мазни бузи.”
Ей Богу, вярно е! Спомням си баща ми колко пъти се е възмущавал от някои екземпляри! Нахлузил нелъскани обувки, разкопчал куртката и джапа ли джапа… ужас! Добре, че на това чудо му се вижда краят!
Боже, Боже, какво нещо е това животът! В момента слушам Гершуин – една очарователна, високо извисена и невъобразимо приятна музика – „Рапсодия в синьо”, а какво пиша? Къде е музиката на Гершуин и къде са нашите политически, социални и битови тегоби – къде сме всичките ние? Човечество, идеологии, братство, равенство, свобода… и… партии, които винаги си изподират гърлата да крещят, че все за народа мислят и работят, за неговото благо и благоденствие... Друг път! И блажени са верующите! Признавам си, не съм от тях.
Често се питам – спокойно ли спят тези хора, за какво се борят, чии интереси защитават?
Мисля, мисля, така е! Така е било, така и ще бъде – за съжаление с разбирането, че има и райски кътчета по грешната ни земя, но има и много по-зле от нас… Има зловещ глад и мизерия, има още по-зловещи безпросветност и нищета…Какво ли няма по този свят, Боже?

10.05.2010

Веско ми изпратил 200 долара. Ходих да ги взема. Не може! Банки и пощи са препълнени с народ, който виси, за да си вземе пенсиите. Чудя се защо този народ не използва удобството на разплащателната сметка и да отиде за една-две минути от всеки банкомат да си получи парите! Чудил съм се защо същият този народ, че и повече, хуква по разни каси да си плаща месечните такси за вода – топла и студена, за телефон, телевизор, ток и пр. и пр. а не даде едно разпореждане да му
се плаща, та да не виси и припада по опашки и се наслушва на ругатни, псувни по всички адреси български и сам да тегли по някоя майна на който заслужава и не заслужава? Чудя се? Но, както се чудя, намерих отговора – народецът не прави това, защото е недоверчив, защото е сигурен, че ще го излъжат и ограбят. И това не е случайно. То се дължи най-малко на две обстоятелства: първото е, че сам той лъже и падне ли му – не прощава, а втората – че този народец винаги малко или повече е лъган и грабен.
Абе има си и трето – беден, беден е народът!

12-13. 05.2010

Пътувах с удобен автобус до София. Бях на годишна среща с останалите живи колеги от курса ни.
София си е същата и колкото да се пъчат не е вярно, че „не старее”. Старее и си прилича на стара недобре опрана и не изгладена нощница! Отседнах в племениците – Йончето и Радко.
С колегите първо се събрахме в новата сграда на факултета. Сега там е Министерството на външните работи.
Срещата – старческа работа! Почти никого не мога да позная, мен същото! Все пак познах Борето Немски, Чочо, Бончо и до тук...! После се разпознахме с Милчо, Къци, Петър Дилов, Кирил Атанасов, Братан Резашки, Мишо от с. Търнава.
Влезнахме в една от двете големи аудитории. Борето каза няколко думи и прикани с едноминутно мълчание да почетем паметта на починалите ни колеги и преподаватели. Разбрах, че от преподавателите ни са живи само Хени Челибонова и Иван Иванов. Хенито е еврейка, беше ми в комисията по химия за приемния изпит и асистент две години. Обичаше ме много и се радваше, че разбирам химията.
Борето ме покани да кажа нещо за себе си. Казах само, че съм живял скромно и със знания, отговорност и трудолюбие съм вървял по правия път. Показах им стихосбирката и прочетох две от стихотворенията.
След това отидохме на бул. „Евлоги Георгиев” в ресторант.
Направих им много снимки. Дано да има сполучливи.

16.05.2010

Пет деца на висши магистрати са си закупили за жълти стотинки места за строеж по черноморския бряг в гр. Приморско... И как се оправдават господата магистрати? Ами, те нищо не знаели. Децата им били пълнолетни и си мислели за бъдещето.
Каква е схемата? Много проста! Изпраща висшият магистрат щерка си в Поморие при г-н Кмета. Той й урежда жителство, след това Общината я определя като социално слаба и хоп – дава й се право да закупи евтино място на брега на морето! И какво става ли? На закупеното място социално слабата започва да строи хотел или три-четири етажна сграда! Това става!
Едно по едно нещата се разкриват и показват, че това, което говорят Борисов и Цветанов си е гола истина. Тя си се знаеше и виждаше от десетилетия, особено в последните, но какво да правиш?
Вярно е, че обществото ни започна разложението си отдавна, отдавна. Това в никакъв случай не вярвам да е било целенасочено. Жалкото е, че провежданата политика бавно и сигурно ни доведе до това състояние – и на народа, и на държавата ни! Така е, колкото и нелицеприятно да е. И няма защо да скачаме и да продължаваме да защитаваме пропаднали каузи, да измисляме и пробутваме популистки аргументи с единствена цел да не отървем кокала окончателно, ами ако
имаме капка съвест и морал, да си посипем главите с пепел и поне малко от малко да замълчим
.
17.05.2010

Гледах по телевизията двама артисти какво мрънкаха относно реформата в театрите. Говорят за общински театри, за съвместна издръжката от държавата и общината – неща, които обсъждахме и искахме да направим първо в Русе с моя колега – министъра на културата проф. Ивайло Знеполски, когато бях заместник-кмет. Искахме, но всички ни попречиха! И само това да беше, ами колко глупости се изприказваха от пишман културтрегери и куп подставен антураж!

18.05.2010

Събития, събития –така е било, така и ще бъде… Народите – един пчелен кошер, земята – едно голямо село, закономерности и хаос, съзидание и суета... животец!
Вселенският патриарх Птоломей в България. Посреща го Борисов. Получи „Доктор хонорис”, освети реставрирана църква в гр. Свети Влас.
Получих от Борис Немски Алманах за курса ни по вет. медицина. Всичко добре, но се разстроих… Отново онова, което си беше и по време на следването. Не желая да се впускам в подробности, но ако започна да пиша книгата, която отдавна обмислям, ще отделя страница-две и на този алманах.
Продължават и стават все по-люти разприте между Министерството, БАН и Софийския университет. Утре БАН ще протестират!
Вечерта министърът съобщи, че принуждавали служителите срещу подпис да излязат на протеста! Ако и това е вярно-кажи му здраве!

20.05.2010

„Левски” с нов треньор – Ясен Петров. Бил наш бивш играч. Не си го спомням. Но знам, че където беше треньор, все го изгонваха! То, като погледнеш, това не е атестат, че не си е вършил работата У нас често се случва да гонят кадърните и способните, а остават некадърниците и шушумигите да си живуркат !
В Джебел, вчера или онзи ден, голям митинг. Първо появяване на г-на Ахмед Догана – човекът хидро-специалист! Без нас не може да се управлява това казва Доган!
На събитието присъствали много гости от Турция, включително кметът на гр. Бурса, който черно на бяло казал: „Турция е зад вас, Бурса е зад вас”! Ашколсун бе комшулар!
Работите с това уж все „малцинство” никак не отиват надобре. В контекста на световното развитие алтернатива освен съвместен живот, нямаме. Но трябва стратегия, трябва тактика, гъвкава и рационална, полезна и за „малцинството” и за нас – българите. Сега имам чувството, че нещата вървят малко на самотек, при това с една инерция от двадесет -годишното толериране и позволяване турците да постигнат равнище в държавното управление, което не е адекватно на възможностите им във всички аспекти!

21.05.2010

Сензационно съобщение! Американски учени в резултат на десетгодишен труд успели да създадат изкуствена клетка, която се възпроизвежда! Създаден е изкуствен живот! Това е епохално откритие с огромно значение за бъдещето на човечеството. Епохално, да, но нали съм малко Тома Неверни, нека да не бързаме, докато не се видят нещата „черно на бяло!”
С умиление си спомням за „Най-прогресивната и най-напредничавата Съветска биологическа наука” и нейните „велики учени” Мичурин, Лисенко и… Боже опази – „товаришката” Олга Лепешинская. Тази женица без никакъв срам заяви, а цялата пропагандна машина разтръби и тръбеше години наред, че е открила зараждането на живота! Създала жива материя старицата! И го пишеше в учебниците ни по „Съветски Дарвинизъм”, не бъркам. „Съветски”, онзи на Чарлз Дарвин – английският, истинският, той не важеше! И ни принуждаваха да го учим! Аз не го учех, зубрех го и вътрешно хиляда на сто знаех, че е лъжа! И сега се чудя как е възможно да се съчиняват, пускат, налагат и защитават толкова елементарни и жалки лъжи и да се мисли, че хората ще повярват! И това не беше само с Биологията…!

23.05.2010

Тази вечер в „Нека говорят” – Луджев. Отново и отново разбирам, че този човек е с ограничени възможности. А беше министър на отбраната и вицепремиер! И искате така нареченият „преход” да бъде успешен или по-скоро се чудите, че не бил успешен! Ами как с такива хора да се прави преход от тоталитарна система към демократична държава, как?
„Всички Правителства искали да унищожат българската наука”! Бил в Академията на науките професор и получавал заплата 1 200 лв. По професия икономист, в Академията се преквалифицирал на историк!
Този човек взема от пенсиите и заплатите ни всеки месец по 1 200 лв. Какво правиш месечно ти за 1 200 лв и годишно за 15 000 лв.бе г-н Луджев, какви са приносите ти в науката? Бил написал някаква книга – за 15 години една книга и то с помощта на цял институт, в който работят поне 100 човека!
Ама участвал в протестите на академията против правителството! Е, как няма да участва, къде ще намери тази кьорсофра?
По-късно по „Нова”. Имаше интервю със Симеон Дянков. Нахакано момче е това. Може и по-кротко, но какво да го правиш? Мрази ретроградността като чумата!
Заявява, че страната се измъква и че пътят, по който се върви, е правилен. Дано!

24.05.21010

Двадесет и четвърти май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост! Дали уцелих точното наименование не зная, но не ме и интересува. То не бяха имена, то не бяха промени и нагаждане… А все за национални ценности, национално чувство, национална отговорност и национални интереси бърборим!
След обяд бяхме на гости у братовчедите Караминчеви. Тонито, внучката, е абитуриентка и вечерта има бал. Занесохме хубав букет и картичка с пожелания плюс дребна сума да си купи подарък, какъвто тя желае.
Вечерта Ването ми каза, че президентът давал прием по случай празника. Изненадата ни беше, че вместо на приема при президента, премиерът Борисов беше между публиката на финала на шоуто „България търси таланти”. Даже и приветствие поднесе!

27.05.2010

Дойде куриер и донесе книгите, които поръчах за Бистра. Една от тях – „Българска национална кухня”, определих за подарък на сем Клюнкер и написах: „На Бистра и фамилията, да си готвят български манджи и си хапват за здраве и дълголетие”!
Тéча от гръмналия петролен кладенец в Мексиканския залив продължава да бълва и бреговете на САЩ и континента са подложени на небивала екокатастрофа. Днес са се мъчили с нов метод /кал и цимент/ да го запушват, но резултатът щял да се види след няколко дена.
И Миро, и българската ни песен на конкурса на Евровизия, пропаднаха. Месеци наред ми проглушиха ушите с този Миро и с това „о… о… о..., о… о… о…!” Ама видя се, че с „оооо оооо”, песен не става и с такова крещене и скимтене на конкурс хората не се явяват.
Майтап голям беше веднага след провала ни. Интервю дават Миро и импресариото му Драго Чая. Да слушаш и да се смееш ли, да плачеш ли? Всичко било от хубаво по-хубаво, а самото представяне на Миро и песента били „достойни и както трябва”, ама...! Типичната нашенска работа…

ЮНИ

01.06.2010

Вечерта тържествена заря по случай 134 години от смъртта на Ботев. Реч на Президента. Викове и скандирания на някаква тайфа – „Волен-Президент”! Дюдюкания с различна сила и чуваемост.
Президентът използва неповторимата Ботева поезия за да окепази и наругае правителството и лично Борисов. То не бяха сравнения със султан, с паши и бейове... ужас! Беше ме срам, голям срам!
Същото чувство изпитах преди няколко години на такава заря, когато врачански кмет – съпартиец на г-н Президента, с будьоновски мустаци и дълги боровански селски бакенбарди, руга Правителството на ОДС по един вулгарен и недостоен, но напълно съответстващ на мустаците и бакенбардите му начин!
Снощи срамът ми беше същият, макар че липсваха бакенбарди и мустаци... Налице беше усърдно направена фризура на безкрайно суетна и влюбена в себе си персона
…
06-08.06.2010

Засилват се дебатите относно реформата в културата и в частност – в сценичните изкуства.
По този повод написах кратка статия в блога си със спомени от моите преживявания по проблема преди 16-17 години. Изкушен съм да цитирам части от нея.
Отново се поставя въпросът за издръжката на съществуващите културни институти. Нормално и посилно ли е тя да бъде само държавна? Нормален ли е броят на тези институти за страна като нашата, както и подхода за ситуирането им в отделните райони и градове? Правилен ли е редът за разпределение на държавната субсидия? Поставя се въпросът за поемане на издръжката от общините и за собствени приходи.
В края на 1993 г. у нас също се дебатираше реформата в културата. През януари 94-та приех предложението на министър Ивайло Знеполски работни групи от министерството и общината да проучат възможността и разработят експериментален проект за частичното финансиране на някои от културните институти от общинските бюджети. Приех, защото се надявах, че Русе и русенската културна общественост ще бъдем първи в това отговорно и национално по характера си дело. Приличаше ни – нали уж бяхме „най-европейският град в България”!.
Изградих работна група от специалисти в общината, включително директорите на театъра, операта, филхармонията и кукления театър.
Голяма част от партии, движения и обществеността подкрепиха идеята чрез публикации в местния и централния печат.
За съжаление тези, които трябваше най-активно да участват в проучването, да предложат и защитят своите позиции, скочиха като ужилени. Започна дирижирана непочтена кампания против мен и проучването! Няколко месеца след това в специална брошура написах:
Аз не приемам, че на малка България действително са нужни и може да издържа 56 драматични театри, 18 филхармонии и симфонични оркестри, 16 оперни и оперетни театри и 24 куклени театри! При това в повечето случаи с раздути щатове на основен и особено на помощен персонал, твърде неповратливи и с много тежка издръжка!”
* * *
Сега – юни 2010 година, гледам, слушам дебата за реформата в културата и си спомням за преживелиците, за понесените тежки обиди и оскърбления, но и с лека усмивка на скромно удовлетворение. Все повече се уверявам, че преди 16-17 години по време на моето кметуване съм прозрял това, което e трябвало да се извърши, и днес се поставя като акценти за действителното реформиране на българската култура и в частност на българския театър.

09.06.20910

Всички по всеки повод говорят за реформи. А започнат ли реформи, скачат и крещят срещу предприеманите преобразования! И всеки има мнение за това, като какво представляват и трябва да представляват реформите. Общо преобладава желанието да се увеличи лапането и ако може да се намали работенето! Нашенска, българска интерпретация!
Та слушам, гледам и си мисля: Възможно ли е да съществува държава, в която във всеки градец и по-голямо село да има болница, във всеки град театър, в областните и куклен театър, и опера, и филхармония или симфоничен оркестър, в смесените райони – турски, цигански, арменски, каракачански, влашки и т.н. театри, ансамбли, танцови състави и пр., във всяко населено място всичко и то на държавна издръжка!
И… ми хрумна да съчиня следният виц:
Попитали радио „Ереван” може ли да има такава държава?
Радиото отговорило: „Може и е прекрасно, но не може трайно да съществува“!
Към 15.30 часа се обадиха от издателството, че книгата е готова и можем да я вземем. След първите ми две книжки, това може да се нарече книга. Харесва ми, приятно е. Дай Боже живот и здраве да напиша и другата, която е в главата ми, но трябва сядане, писане и много, много работа.

14.06.2010

Голяма жега! И през деня, и през нощта!
Ходих сутринта на пазар. Срещнах съпругата на проф. Енчев. Споделих, че той ми беше един прекрасен колега и приятел, с когото имахме приятни и полезни разговори за науката, за образованието за литературата и изкуството! И никога тривиалните махленски и кафеджийско-пенсионерски скимтенета за малките пенсии, за скъпотията и управията нашенска – никога! Повайках го, че му бе лоша съдбата, а колежката ми отговори, че той – професорът, редовно е предизвиквал съдбата си!

17.06.2010

Симеон Дянков продължава да раздава оптимизъм – на думи и сладки приказки. Започва да ми досажда и твърде много да заприличва на думите и приказките по време на петилетките и „възхода на социалистическата ни Родина”! Мисля, че трябва да понамали и с перченето!
Имах среща с Гергицов. В „нашето” кафене. Подарих му новата книга с автограф – „На приятеля Крум Гергицов с благодарност и най-сърдечни благопожелания” – Ив. Байчев.
Дадох му един екземпляр и от книжката-отчет за работата ми в областта на културата по време на кметуването ми – нагледно доказателство за отличната ни дейност при извънредно тежките условия на времето и постоянните препятствия от безпаричие и непочтеност, които ни се сервираха ден след ден!

20-24.06.2010

Написах кратка бележка по повод 110 години от рождението на Антоан Сент дьо Екзюпери за блога си. Неговият великолепен „МАЛЪК ПРИНЦ” е оставил в съзнанието ми дълбока емоционална диря!
Изкушен съм да цитирам няколко мисли на Екзюпери.
„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата им и да даваш заповеди!
Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море!”
„Трябва да преживееш много, за да станеш човек.”
„Животът създава ред, но редът не създава живот.”
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”
Мисля, че Екзюпери е бил мъдрец. Това личи от книгите му.

ЮЛИ

01.07.2010

Интересна статия от Сугарев със заглавие: „Франкомасони, тамплиери, ротарианци и кадесари”. Ами, като едно време – що е някаква организация – въздържателна, спортна, благотворителна, трябва „наша” да е…!
Та си спомням за едно момче – русенче, елементарно службогонче и то – масон, тамплиер, ротарианец и десар… а вече и софиар с висок и отлично платен пост…!
Разединена нация сме ние, българите! Жалко, много жалко! И много обичаме да обслужваме! Даже се гордеем с това!
Вчера се навършиха 39 години от нелепата смърт на двама обичани българи – Гунди и Котков. Ние – аз, Ването и Пепи, по време на катастрофата бяхме в София и наскоро минахме оттам. Още се виждаше голямата дупка на асфалта, където беше изгоряла колата им заедно с тях!
Гунди ми беше приятел. Идвал е у дома. Много пъти сме се срещали в София. Запознавал съм го с мои приятели. Беше добро момче и отличен футболист. Когато живот и здраве започна да работя върху мемоарите си, ще пиша подробно за него и срещите ни.

06.07.2010

На този ден преди 115 години умира един от най-великите българи – Стефан Стамболов. Дни преди това той е зверски посечен от наемници на политическите му врагове, от тези, които не желаят България да бъде независима и просперираща страна.
По този повод публикувах малка статия в блога си. Ето я.

115 Г. ОТ СМЪРТТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

На 6-ти юли 1895 година умира един от исполините български за всички времена – СТЕТЕФАН СТАМБОЛОВ!
Отбелязвам тази дата, за да се поклоня пред великото му дело и приканя всички честни българи да си спомнят за него и отдадат своята почит и преклонение на неговата светла памет.
Отбелязвам тази дата поради силното съмнение, че нито една, или само някоя от многобройните медии, навъдили се в страната ни, ще се сетят и отбележат кончината на този Великан в Новата българска история. За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме или си спомняме, когато ни трябва ореола на великите, та конюнктурно да се накиприм с него!
Отбелязвам тази дата още, защото някои от моите предци са имали преки контакти с този емблематичен българин и до края на живота си са били негови верни поддръжници. В тази връзка ще цитирам кратък пасаж от книгата си „Разкази мили, весели и тъжни” – Русе, 2007.

„Баба Мария се омъжва за Иван Вачов Байчев. Роден в гр. Лясковец, учил в родния си град и Велико Търново. Баща му дядо Вачо бил голям приятел на Стефан Стамболов. Вероятно затова и дядо Иван, на когото съм кръстен, е върл стамболовист и му остава верен до края на живота си.
Когато започва Сръбско-българската война, запленен от всенародния ентусиазъм, дядо упорито иска от баща си да го пусне да отиде на фронта. Но е малък, може би на 14-15 години. Тогава баща му се свързва по телеграфа от Търново със „Стефан”, който по това време е председател на Народното събрание. Моли го като дойде Иванчо в София, да го прикотка и върне. Пристига дядо Иван в София, посреща го Стамболов, ама Иванчо не ще да се връща. Тогава „бате Стефан”му дава два златни напалеона и го изпраща на Сливница. Когато се връща от фронта, Стамболов го назначава в охраната на Събранието.”
* * *
На 6-ти юли 2010 година се навършват 115 години от смъртта на един от великите българи – СТЕФАН СТАМБОЛОВ! ПОКЛОН!
Втрещих се като видях едно събранийце в БАН с петдесетина присъстващи, вероятно най-маститите представители на „феодалните старци”, как внимателно слушат лекция, изнасяна от президента ни г-н Първанов. Стамболов, хвален и честван от Първанов! Ако беше от Людмила, която си заложи в определена степен главата, за да се спомене името Стамболов – иди-доди. Но от Първанов! И то каква лекция, какво съдържание? Също като онова на бившия врачански кмет – Чапаевеца, вездесъщия Петка, който използва името на Ботев! Сега с „държавническа загриженост” се използва името на Стамболов и се оклепа не Костов, а Бойко Борисов.
Мисля, че, ако за Чапаевеца – Петка това е обяснимо, то за Първанов – Президента обединителя на нацията, на суверенна и демократична държава – е жалко!

09.07.2010

Ново двадесет. Наши студенти задочно „завършвали” медицински специалности и предимно фармация в Украйна и Молдова! Без да са стъпвали там!
Това съобщават тази сутрин по телевизията и се ядосват, ядосват…Защо се косите бе мили, та нима не знаете, че у нас горе-долу е същото?Ами нашите „университети” от години наред дипломират учили – недоучили от Македония, Турция, Албания и от къде ли не срещу тлъсти такси!
Щели да приемат кандидат-студенти без диплом, а есента, като си я вземат на поправителна матура, да я представят! Представяте ли си, каква борба е да се вкарат с всякакви средства и на всяка цена студенти някакви, само и само да пада държавната субсидия /на глава студент/ и да може да се раздават заплати на армия от т.н. „университетски преподаватели”
В „Панорама” голямо интервю с Борисов. Намирам, че всичко, което казва е вярно!
„Какво бил направил”? Всички питат и най-много питат тези, които най-нищо не направиха! Какво да прави? Ами то, накъдето се обърнеш все недоправено !
Написах и публикувах в блога си кратка бележка по повод 160 години от раждането на Иван Вазов.
„Под игото”, „Шипка”, Епопея на забравените”, „Аз съм българче” и още, и още... защо не и „Люлякът ми замириса”...! Едно велико дело, украсено с ореола на непреходността и
величието един от най-високите върхове на националната ни култура – ПАТРИАРХЪТ Й ИВАН ВАЗОВ!

И този път болшинството от нас забравиха Вазов! Не го почетоха ни президентът, ни премиерът, ни министърът на образованието, ни министърът на културата и ни един от депутатите, които са на 150-200 м. от гроба и паметника му !
Снощи в предаването „Панорама” на БНТ видях и чух директорката на музея „Иван Вазов” да каже, че няколко часа след съвсем скромното отбелязване на 160-годишнината пред паметника на Вазов, млада жена откраднала букета червени гладиоли, който поставили там като скромен белег на почитание и признателност пред величието на поета! УЖАС!
Българио, Българио, това ли си ти, която поетът възпя?

„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”

Българино! Помисли за Вазов! Прошепни, макар и сам на себе си онова сакрално за нас, което написа той – „Аз съм българче”! Помисли за България!

11.07.2010

Румънци и гърци идат да си пазаруват от нас. При това положение трябва ние – българите, да стискаме палци и на немотията ни все пак да сме доволни. И да не плюем и храчим по управниците си. По-добре е нашенецът да спре да хули, а да поогледа и сам себе си. И аз не ги харесвам – и тези, и онези, и предишните, и по-предишните, но какво да се прави? Какъвто народът, каквито сме ние, такива ни и управниците! И не само те! И даскалите, и докторите, и инженерите, и икономистите, и професорите и да ви кажа, то и хайдутите ни не са като на
хората...! Тогава, каква да е Държавата? Абе, радвайте се, че тези, новите, начело с Бойко се захванаха поне малко от малко да я реанимират, позакърпят и върнат де оздравяла, де неоздравяла на народа ни!
Колко пъти писах и се вълнувах, че ще ни трябват десетилетия да създадем нормална държава с по-нормален живот…! Писах, понякога се ядосвах, но винаги съм бил оптимист. И сега съм! Пишех, че това ще става бавно и мъчително! И сега ще го напиша – така е! Мърдаме, напредваме, но с хиляди мъки! Защо ли? Защото сме българи! И си е прав Теди Москов, като каза тези дни, че „ние, българите сме си родени за криза“!

17.07.2010

Най-после реални реформи и в областта на културата. Понеже са болезнени, а необходими, сума ти накачулени синекури, артисти със съмнителни качества и всякакви лапачи започнаха писъци и ревове до Бога. Позната картина.
На път сме да се разбере, че не може в малка и бедна България да има повече държавни театри, опери и симфонични оркестри, отколкото примерно в Австрия, Испания и други страни. Не че е лошо, но няма как да стане! В Дрезден, който не е по-малък от София, има само един държавен театър. В София не зная точно колко са, но сигурно са десетина! Е, това означава ли, че германците са по-некултурни?
И още: за масова култура, особено когато е подчинена на политическа догма, трябват много пари. Ето защо при режими, които non stop пропагандират и насаждат идеологията си, пък била тя и несъстоятелна, се харчат огромни средства за „култура”. Когато обаче културата разполага с условия за свободно развитие като основна съставна част от свободното развитие на обществото, тогава не са необходими на сила във всеки областен град театър, опера, филхармония, куклен театър, турски, ромски, арменски! Тогава обективните условия решават това!
Истинска поезия, музика, белетристика и пр. произведения на изкуството с поръчка и плащане не стават! Работата не е в парите или по-точно, само в парите! Трябва дарба, порив и вдъхновение. Трябва свобода и среда! Оптимист съм!

19-23.07.2010

Бях в София. Четох си досието. Това е за втори път. Същата работа. Съчинения, измишльотини, милиционерско-кадровишки характеристики и писаници от пусто в празно! ...Да се смееш ли, да се чудиш ли? То бива, бива, но чак пък такава нищета!
Той Айнщайн затова е Айнщайн! Само лафа за глупостта да беше пуснал в употреба, пак щеше да си заслужи славата.
Какъв е лафът ли? Ами нали го попитали кое е вечното на света. И той отговорил: „Вселената и глупостта”. После помълчал малко и добавил: „За първото не съм сигурен!”

24.07.2010

Тежък ден! Шестнадесет години без сина ни Петко! Какво да напиша? Мъка и чувство за зла съдба. И още много чувства, но какво да се прави, такъв е животът – едни се стремят да го живеят честно, поддържат и усъвършенстват, други го съсипват, пречат, опозоряват и също мислят, че вършат полезна работа – да, такъв е животът!

27.07.2010

Тази сутрин като се бръснех, чух един земляк от с. Джурилово – Белослатинско, после бригадир-свиневъд от с. Маноле – Пловдивско – новоизлюпен милионер, как се хвали, че го избрали за председател на БСП – област Пловдив. Милионер – председател на БСП! Е, това ако не е куриоз, не зная кое е!
Тази партия, която „национализира” бръснарницата на Крум Цолов, в която имаше „имущество” за 50-100 лв., защото бил богаташ, а национализацията е в интерес на народа и
новата власт, тази същата партия сега, в една от най-големите области на страната е избрала за свой ръководител милионер!
Не било се прпоменило нищо! Море много неща са се променили, но не съм сигурен, че всичките са в правилната посока и за добро.

30.07.2010

Купих бира за таранката. Довечера ще я пържим! То стана като в един български филм, който три пъти съм гледал. Риболовци от държавно предприятие край морето да се докарат на началството съобщили в София, че хванали кит. И стой та гледай какви отчети, какви ордени и награди, какви приготовления и яденета и пиенета станаха, защото всяка инстанция си приписва заслуги и хвали на по-горната, докато …в последна сметка се оказа, че няма никакъв кит, а е хваната една цаца! Социалистическа действителност на кино!
Е, в моя случай не е цаца, а е таранка!
Все още се намира по някой „учен”, който твърди, че няма затопляне и изменение на климата в резултат на антропогенни фактори! Няма, няма, но съобщават от Русия, че в Якутия, където са измерени най-ниските температури на планетата, сега дни наред температурата е 36-38 градуса !
От друга страна, канадски учени обективно са доказали, че температурата на приземната атмосфера се е повишила… Споменават се затоплянето на повърхностните води на световния океан, топенето на ледници и пр.
А моят пример с температурата на водата в нашето Черно море? Вярно, тук влияят и други фактори, но да се задържа температурата на водата 26-28 градуса дни наред, това от нищо не става!

31.07.2010

В „Панорама” водещият пита Станишев какво му е мнението за постъпката на Доган и хонорара от 2 милиона.
Станишев се усуква, онзи не го оставя и най-после под сурдинка обелва, че от морална гледна точка може би не е напълно съгласен.
Това е! У нас няма кураж да се каже, че черното е черно и бялото е бяло! Все го усукваме. И ако за експремиера има известни смекчаващи обстоятелства, то страната ни е препълнена с екземпляри, които гледат истината в очите, мигат и премигват, правят се, че не виждат и мълчат като урочасани… Познавам много такива...
Понеже не мога да го усуквам и не можах да се науча да го усуквам, не харесвам усуквачите, независимо от коя партия са, къде са в обществената йерархия и чии интереси защитават. За мен това са евтини хитреци, демагози или просто шушумиги.


АВГУСТ

04.08.2010


Втори ден ходих на процедури – физиотерапия. Лазерът се счупил. Кога ще го оправят, никой не знае! А как се хвалеше младата докторка, която ми назначи процедурите, „какъв нов и хубав лазер“ имали вече.
Слушах една женица, дошла да търси помощ от този лазер. Пристигнала от някакво село, трябвало в 12 часа да се връща, защото друг рейс за връщане нямало. Лазерът повреден, ще трябва да дойде утре… Такива са ни всичките работи. Такива ние си ги правим.
Гледам и кушетките на, които лягаме, а за възглавниците да не говорим… цветни са, но цвета им вече не се познава. Ами тези малките възглавнички, които ни лепват по вратовете и тялото? Представяте ли си какво чудо е, колко хора се отъркват и ожулват с тези предмети – здрави, болни, попотени, кирливи, може и нападнати от паразитчета, кожни болести, охтавичеви и какви ли не… не можеш да се сърдиш на хората! Така е! Виновни са тези, които допускат това – болницата, докторите, които го знаят, но си траят! Няма интерес, няма отговорност! Попитай ги, пази Боже бележка да им направиш – очите ще ти издерат и хиляда пъти ще ти повторят, че пари няма и си има други, които трябва да мислят... А пари са необходими за по една салфетка на човек! Но като ги изпозаразиме, парите стават хиляди! Това не може нашият българин да разбере или просто не иска да разбира!

15.08.2010

По черноморието проблеми с тока. Преносната мрежа не отговаря на многобройните хотели и други консуматори, които се построиха с ред и без ред. На лице е още един от многобройните примери за това, че държавата не си е вършила работата. И то си личеше.
Освен проблеми с ел. енергията, цялата мръсотия се излива в морето и то на двадесетина метра от брега. По телевизиите дават отчайващо гнусни картини как тръба до самия бряг бълва жълта тлъста помия и фекали! Един от хотелиерите се зарадва, че вятърът духал в противоположната посока, та не умирисал ресторанта! Жалка радост!
Това си е нашенска пак социалистическа практика. Строим, градим, започваме да произвеждаме, а никой не е помислил къде ще се изливат и в какво състояние отпадните води. По едно време откриха истинското спасение и го кръстиха „Дълбоководно заустване”.
Такова безобразие направиха и с отпадните води преди тридесетина години в Русенския месокомбинат. Що хвалба беше, що приказки – направили голяма работа! А тя, работата, се състоеше в това, че се пропиляха милиони лева да се строи стена навътре в Дунава, по която се прекара тръба и изпражненията – животински и човешки, наред с кръволяци, лоищаци и всякакъв род помия вече не се изливаше на десетина метра, а на 50-60 метра навътре в р. Дунав. Голямо постижение, нали?
С похарчените пари, сигурен съм, можеше да се построи необходимата пречиствателна станция и то с биологично стъпало, но кой да се сети? Нали директор беше главозамаял се посредственик, от когото, какво да очакваш? .

20-30.08.2010

С баба „Лада” двамата с Ването на гости в Ч. Бряг. Чакат ни племенниците – Йонка, Радко, Христина и Чавдар. Имат апартамент. Имат и къща, двор с хубава градинка.
Ходих до Б. Слатина. Наскоро ми хрумна, че гробовете на дядо Иван, на чичо Вако и братчето ми Сашко, повече така, както до сега, от година на година да се почистват, няма да стане. Ето защо намерих майстори, платих 160 лв. и ги циментирах. Мисля, че стана добре и трайно.
Срещнах се с братовчедите ми Веселка и Марин. Поканиха ни на обяд. Видях се и с майка им – стринка Мара – попадията, жената на свещеника чичо Йоско. Остаряла доста, но все пак държи се. Много ни се радва.
Почетохме гробовете на моя прадядо Петко Белигерски, баба Рада и цялата Белигерска фамилия.
Посетихме църквата. Запалихме свещи и се помолихме на „Света Дева Мария” – по бабината номенклатура и на Исус Христос. Интересно беше, че когато преди четири години написах първият си разказ „Па и наш Крум куту а рекъл” и трябваше да спомена, че къщичката му се намираше срещу градската църква, спонтанно написах името й без да го зная – „Света Параскева”! Макар многократно да съм повтарял, че съм материалист и много-много в духове не вярвам, оставам с убеждението, че сякаш някой ми го продиктува!
Погледнах в черковния двор. Кръстилницата и полянката пред нея си бяха същите. Там под огромния орех, благата усмивка и трогателните грижи на г-ца Елена, беше нашата забавачница, там започна моят труден поход към учението и знанието.
През оградата е първоначалното училище, „Цани Гинчев”,в което съм учил четири години. Отидох да търся някой учител. Имах и имам намерение да подаря на училището мои книги, включително екземпляри от новата, с разказите, – „Какви времена, какви съдби”. Искам да направя и едно скромно дарение.
Старото училище го няма. Новото е по-голямо и хубаво. В момента го ремонтират – ежегодна подготовка за новата учебна година. Влизам във фоайето. Насреща ми дама – русолява, забързана, начумерена и необщителна. Извинете, госпожо, в това училище съм учил преди 70 години и искам да се срещна с някой от персонала – казвам с учтив тон, обнадежден, че по това време около обяд и ваканция, все пак срещам някакъв човек. Госпожата забавя вървежа си, съобщава ми, че е директорката и сопнато ме отрязва: „Срещи само след предварителна уговорка! В момента имам време само една минута, разбирате ли, само една минута…!” Тръгвам леко с нея малко притеснен, но все пак приятно изненадан, че съм попаднал точно на човека, който търся и продължавам да се обяснявам: От далече съм, тука съм само днес, пиша книги, искам да подаря книги, професор съм, предложете час, дайте ми телефон…
Госпожата рязко се обръща към мен и с дясната си ръка препоръчително ми сочи нещо нагоре по стената пред входа на училището, където вече сме. Поглеждам, забелязвам надписи и нали съм зле с очите, нищо не прочитам, а не се и досещам защо директорката ми сочи тези надписи? Учудена от това, че не съм се досетил, директорката ми обяснява, че там е написан номерът на училищния телефон и ме подканя да гледам нагоре и да си го препиша! Извинявам се, че не виждам добре и моля да ми го продиктува. С крайно неудоволствие тя ми съобщава няколко цифри, които записвам. През това време госпожата притропа по стълбите и изчезна!...
Потънах в недоумение, срам и съжаление... не зная за какво, може би за онези времена и учители отпреди 70 години. Може би сварих тази жена в момент на прекомерна заетост,
напрежение, ваканция и обедна почивка? А, дали не е заради духовната същност и „човещината“ на г-жа директорката и днешния учител? Не знаех в момента, но си спомням, че спонтанно изговорих следното изречение: „Моят късмет все такъв!” Обиден и оскърбен бавно заслизах по стълбите. Обърнах се на изток, несъзнателно погледнах към лицето на църквата, а от там благословено и някак окуражително ме гледаше изправена в целият си ръст иконата на Света Параскева”!
Гледаше ме и сякаш посягаше да ме погали с някои от по-ниските си клони и безброй нежни листенца, да ми се порадва и успокои, и изправилата величествения си ръст, нашата училищна черница, която помня, когато бях на 7-8 години! Същата дебела, висока, мощна, кичеста и весело зелена, тази старица вече на повече от 150 години ми подейства като нежна майчина милувка, накара ме да потъна в милите си детски спомени за разгорещените игри около нея на „чилик”, „бътичка” и емоциите с парцалената топка, да се усмихна, да пристъпя до мощния й дънер и да я погаля като едно от хилядите деца, които тя е приютявала под сянката си и да повярвам отново и отново в силата на живота, на доброто в него, макар че понякога то идва не от човека, а от красотата, историята и величието на едно дърво – в случая от нашата прастара училищна черница! Извадих фотоапарата, започнах на глас да й споделям спомените си от онова волно и незабравимо детство и дълго, дълго я снимах.
В беседката в Йонкината градинка се срещнахме на следобедно кафе със съседите й сем. Ненка и Васил Гечеви и сем. Тодор и Гица Цолови. Тошко е местен поет. Издал е няколко книги. Гица е артистка – самодейка. Култур трегери на градчето!
Гечеви са родителите на проф. Румен Гечев – министър на икономиката в правителството на Жан Виденов. Наприказвахме се. Тогава от Тошко разбрлах, че проф. Лукан Балабански прекарва лятно време в имота си в близкото с. Лепица.
Балабански е мед. лекар, ентеролог и специалист по хранене. С него се познаваме от осемдесетте години на миналия век, когато бяхме членове на научния съвет на Института по месопромишленост в София. Беше ме забравил, но бързо си спомни и ми подари последната си книга – „Летописи”, със следния автограф”: На проф. д-р Иван Байчев със спомен за нашето минало сътрудничество по храни и хранене. С уважение и от сърце. Автор и колега – проф. Балабански”
Осъществихме и още една моя идея. Аз, Ването, Йончето и Чавдар ходихме до гр. Тетевен. Чавдар ни води по една „Еко-пътека” до един водопад в сърцето на Тетевенския балкан. Беше много красиво!
И така с още различни срещи и преживявания малката ни почивка и гостуване свърши. От вчера сме си в Русе. Дом, па дом!