2007г.

Последна част от 2007г.
Следваща публикация 2008г.

 23.07.2007
Черен ден! Най-черния в живота ми! На този ден загубихме сина си!
Какво да пиша, тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, трябваше да угаснат за миг и завинаги? Защо?
Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 75 години като несретница в живота ми?
Може би отговорността, честността и трудолюбието! Или любовта си към семейството, роднините, Родината! Кого да попитам?
Знам, че няма кой! Може би единствено съдбата! А тя не се пита, защото тя не отговаря.
Ходихме пак там, при момчето. Аз, майка му и Христина. Занесохме цветя. Занесохме нашата безкрайна обич и мъка!
Ходихме и на последното място, където е бил. Залепихме некролози и поставихме малко цвете. Минахме по пътя, по който за последно е минал. На този ден, преди тринадесет години!
Какво да пиша тате? Каквото и да напиша знам, че подлеците и убийците няма да се свършат на този свят!

24.08.2007
Снощи бяхме на честване 120 – годишнината от раждането на Петър Караминчев. Поканиха ни кака Венета и Валя. Аз от своя страна поканих кап. Шехтанов и съпругата му.
Свако Петър наистина е отдал живота си в борба за правда, равноправие и добър живот за всички. Жалко, много е жалко, че и аз искам така да бъде, но развитието в природата и света показва, че това е невъзможно и никога няма да се сбъдне. Идеята е прекрасна, но неосъществима! Докато свят
45
светува ще я има, защото е справедлива и примамлива, но това ще е една несбъдваща се надежда!
 
СЕПТЕМВРИ

06.09.20907
Шести септември – Денят на съединението. На този ден преди 122 години смели български патриоти обявяват и извършват съединяването на Източна Румелия с Княжество България. Велико, чисто българско дело мимо волята на Великите сили, в това число и най-вече на „братята славяни” от Изток и Запад!
Тази нощ е починал великият Лучано Павароти! Мой любим тенор, защото беше не само велик певец, той беше велика душа. От него струяха брилянтните лъчи на певческото
46
изкуство, на човечността и добротата. Този човек обичаше хората и те го обичаха. Той ще остане „докато свят светува” в сърцата на милиони свои почитатели, така както незабравимите негови съотечественици Карузо, Джили, Марио дел Монако и др.
Спи спокойно своя вечен сън, Лучано! Твоят неповторим глас, песните и изкуството ти вечно ще шестват, галят, успокояват и радват този наш неспокоен и несправедлив свят!
21.09.2007
Нямали сме аддминистративен капацитет. Е, à кажете как да го имаме?
Море да откраднем парите от еврофондовете, не само капацитет, ами и виртуозност си имаме. Тези дни чух, че първите 10 случая вече са установени. Въпросът е решен. Вместо „усвояване”, което за българина се оказа изключително трудно, преминаваме на „присвояване”, за което капацитетът ни даже е в излишък!
Късно следобед ми се обадиха, че книгата е готова. Взех я. Мисля, че е станала една добра книжка. Тя си е моя, почти непредвидена рожба, дошла някак си колкото ненадейно, толкова и непринудено! Важното е, че всичко, което е написано в нея, е истинско! То не е писано за хората. То просто е написано, защото „така му е било писано“! Тъкмо затова не желая и не търся оценки. Би могло да чуя мнението, но на специалист и ако книжката „не става”, хич да не я показвам на приятелите си! До гуша ми е дошло от оценки на всезнайковци… Всеки за всичко дава оценки. Ние сме голяма сила по тази дисциплина! То затова сме и „прокопсали”. От оценки, оценители и препоръки!
26.09.2007
Прочетох в едно седмично вестниче интервю с д-р Николай Михайлов – психиатър по професия и интелект с
47
дълбочина на мисленето, с висок стил и богата реч. Не е за всеки! Не го харесват! Как да го харесват, като не го разбират! Между впрочем и аз имам резерви към някои негови оценки и схващания, но ми е приятно да слушам или чета такава реч.
Питат го: „Българите се страхуват, че ще загубят идентичността си, своеобразията си... след влизането ни в Европа? Има ли своеобразия, които трябва да загубим?”
„Мисля, че това, което тукашният патос нарича „българщина”, трябва веднага да бъде изпуснато на земята като урочасано без всякакво съжаление и обръщане назад. Патриарх Евтимий не е никаква българщина”. – Яворов също”.
Аз бих добавил: Защо само Яворов? То си е целият кръг „Мисъл” начело с проф. д-р К. Кръстев, с Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров. И още, и още истински българи е родила и отчувала малката ни родина, които не са „българщина”!
Питат го Доктора още за мнението му относно инициативата „Стоте велики българи”. Ето част от отговора:
„Социологията на величието е томбола на глупостта. Това е начин за общонародно засрамване с идея за допълнително възгордяване. Масовият разпит за ценностите е недопустимо снизхождение към оценъчната глупост на телевизионните тълпи, шанс за възторжено изригване на пошлости. Анкетираният социален сектор по повод на българските „величия” е квалифициран да има само едно напълно немеродавно мнение. Ако е улучил нещо, то е по случайност”.
Е, не мога да не се съглася. Поне принципно. Някъде по-горе писах за това. За Азис, за Слави и други „велики” българи от тази компания…
И още един въпрос: „Какви са особеностите на политическия ни живот от гледна точка на психиатрията?”
„Апелирането към разума на доминиращия електорат е много наивно занимание. Електоратът не изчислява своя вот, а му принадлежи преди да го помисли. Проблемът е да бъде
48
мобилизиран да си спомни накъде клони по принадлежност или по предразсъдък.
Има още. Спирам!
28.09.2007
От 23 до 27 т.м. бяхме в София. Гостувахме на племенниците Йончето и Радко, но основното беше да се консултира Ването с нашият приятел проф. Димитров по нейните болежки.
В София много срещи, много преживявания. Първо се срещнах с братовчед ми Камен и с Гошо Попето. Подарих им по една от моята книга с разказите.
За жалост, срещите с приятелите ми от детинство: полковник Марин Цеков Диков и д-р Иван Неделев не се осъществиха! Те били вече покойници! А колко исках да се видим и на тях да подаря по една от книгите!
На следващия ден се срещнах с д-р Георги Горанов – Джеки. Той обича да го наричат „Джеки”, но много добре знае, че в негово отсъствие всички му викат „Мошето”. Между другото е отличен лекар с пет специалности. Син е на бай Горан – един от героите на мой разказ. Исках да се консултирам за хипертонията и сърцето, а той си е Гошо Горанов – дърдори ми как всяка година ходи по турски курорти и… какви яденета предлагали „на корем”! Все пак прегледа ме и поговорихме по здравословни проблеми. Нали и той ги има! Ударил е вече 81 години! Какво да правиш, всеки с характера, всеки със съдбата си! Приемам го такъв, какъвто е. Познаваме се повече от 60 години!
Срещнах се и с Тодор Гешев, съсед и приятел от детинство. Син на Тота Ватковица, приятелка на баба, и неин асистент при направата на „Германа” и протичане на цялото събитие, „Молебен за дъжд“! Подарих му книгата с разказите. В един от тях споменавам за майка му...
Купих билети и с Ването и Хрис в Народният театър гледахме една прекрасна постановка – „Идеалният мъж” от Оскар
49
Уайлд! Английска работа, интелигентна работа, Шекспирови традиции! А и Народният си е Народен! Артистичното присъствие на висота, сценичното решение семпло, а чудесно. През цялото времетраене на спектакъла неизменно имах чувството, че и аз съм на сцената в напълно „английска” среда! То, всъщност на това му се вика и театър! Аз така го разбирам и затова не посещавам разни представления, та като се съберем някъде да се похваля, че „снощи бяхме на театър”…!
Преди театърът имахме много мила среща със семейство Георгиеви – наши приятели от годините, когато бях в апогея на силите си като научен работник!
Професор Севдалин Георгиев е един от няколкото големи български генетици – преподавател в Софийския университет – биологически факултет. Съпругата му е стоматолог. Имат две прекрасни и проспериращи деца. Интелигентно семейство, земни, прекрасни хора и приятели. Да са живи и здрави!

ОКТОМВРИ
05.10.2007
Поредният резил пред Европа ни споходи тези дни. Номинираните от наша страна трима кандидати за съдии в Европейския съд по правата на човека бяха оценени като неподходящи и върнати обратно! Оказало се, че те нямали даже и необходимата езикова подготовка!
Абе продължават да си я карат нашите хора по „социалистически”. Нали така беше тогава? Тръгва някои от башовете и с него преводач. Понякога двама.
За по-малко от ден в София гостува президентът на Франция г-н Саркузи. За този човек някъде по-горе писах, че ще е голям държавник, полезен за Европа и света.
50
Направи ми силно впечатление изказването на Президента Първанов, който нарече г-н Саркузи – „Силен, отговорен и необходим на Европа”!
12.10.2007
Днес имам рожден ден! Навършвам 75 години! Ужас! Седемдесет и пет лета! Как станаха и кога станаха е трудно да се отговори, но е истина!
Какво да кажа? Нека сам да си пожелая по-дълъг живот, здраве, леки старини и да не ме напуска желанието да правя неща, полезни за нас двамата с Ването, за близките ни, за хората!
Много е мил моят приятел Веселин Цветков, когато цитира Гьоте, който казва: „На живота в края – миналото оживява”! Вярно е! Миналото оживява с всичките си мимолетни мигове на радост и щастие и с неприятностите, изпитанията и страданията, неизбежни, макар и различни по своя обем и сила за всеки човек. Независимо кой и какъв е и къде е бил в социалната и интелектуална йерархия на обществото.
Ами като оживява, дай Боже живот и здраве и сила в перото ми, та да го описвам. А моето минало и настояще са богати. В общи линии, аз съм доволен от съдбата и живота си до сега! Не съм я предизвиквал! Сам съм градил и съм се радвал на успехите си, сам съм се борил, страдал и понасял връхлитащите ме изпитания! Сам, а от 47 години двама и неразделни с моята съпруга!
Е, с дълбока мъка съзнавам, че е можело да бъде по-добре, по-нормално да се сбъднат мечтите ни за многолюдно семейство, за повече радост и щастие, но не би! Това са неща извън нас. Тук сме безсилни. Ето защо в такива моменти мисля, най-добре е да помълчим и да останем в прегръдката-уютна, но и мъчителна, на спомените, на „оживяващото” минало…
51
Още от сутринта започнаха поздравления от близки и познати. Това е добре!
И така до следобед в 16 часа, когато започва партито по повод рождения ми ден. Утре ще напиша нещичко, това как сме прекарали. A demain!
13.10.2007
Партито премина много добре. Обстановката беше изискана. Хората-интелигентни, прилични, отбрани – наши дългогодишни приятели, колеги, близки. Представих всеки поотделно. Направих едно кратко встъпление, без житейски ретроспекции. Говорих за книгата и как се е стигнало до написването й.
Междувременно обявих, че тя е претекста, но основният повод е, че на този ден навършвам 75 години! Повечето от присъстващите знаеха, но имаше и изненадани. Отбелязах, че любимите ми науки, на които дължа в най-голяма степен кариерата си като учен и университетски преподавател, са химията и биологията. Обичах литературата, но не в такава степен и никога не съм мислил да правя кариера с литература. Обичах да чета поезия. В ученическата възраст четях „Прокълнати поети” – Пол Верлен, Стефан Маларме, Едгар По, Франсоа Вион… Ах този Франсоа Вион, колко ми се иска да беше Жан… Запомнил съм от него следното четиристишие: „Зовят ме Франсоа – кому това пречи. /В Париж, край Понтуаз роден и расъл странник. Но в мазен клуб, кога палач въже застегне/ Вратът ми ще узнай тежи ли моя задник”! На пръв поглед малко уж простовато, че и цинично. Но я го осмислете в контекста на някои моменти от съдбата си! Абе какво ви пречи, че съм Франсоа, че съм роден еди къде си и сам по себе си съм един странник? И какво като сте се юрнали все да ме бесите? Какво ще спечелите, какво ще стане? Единственото сигурно е, че „Врътът ми ще узнае тежи ли моя задник”!
52
Казах, че обичах и четях Пушкин и Лермонтов. Този велик Пушкин и неговия велик роман в стихове „Евгений Онегин”! Увлечен в прелестните стихове доста размишлявах, докато разбера, че тя работата била проста: „Когда она хотела – он не хотел. Когда он хотел – она не хотела!”
Особено обичах българските поети, които в моята младост бяха дамгосани като символисти и изхвърлени от учебните програми. Д-р Кръстю Кръстев и кръга „Мисъл” с един от великаните на българската култура – Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров и неповторимия Пею Яворов! Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Никола Подвързвачов, Христо Ясенов… И сега като пиша настръхвам, гърдите ме свиват леко, но са изпълнени с чувство на гордост, че това са българи, чувство на тъга и мъка, че тези нежни души, посипали татковината ни със сребристо-златни воали от толкова поетична сила и красота, днес никой не споменава, днес са забравени! Вярно е, че една от най-големите истини за човешкото общество е неговата къса памет!
Както и да е, не пропуснах да спомена и за Смирненси, когото също много обичам. Обичам цикъла „Зимни вечери” и някои весели и закачливи четиристишия, които и до ден днешен си рецитирам.
Например, когато е топло, както това лято, рецитирам: „Дни на огнени горещници / палят столичния град. / Бягат всички тлъсти грешници / из курортите на хлад. / А под снопите жътварите / ще превиват морен стан / за да пълнят пак хамбарите / на разбойнишката сган”. Този Христо Смирненски, който написа „Приказка за стълбата”, която нашите политици, така охотно размахват и изкачват, а като я изкачат – баста! Между впрочем да не стана отегчителен, не казах, че се опитвах да пиша стихове като всяко по-будно момче и момиче на тази възраст. И до сега в къщи се въргалят пет-шест тетрадки с тази „поезия”.
Та викам си може би тези ми интереси имат нещо общо с обхваналата ме страст на стари години да „писателствам”!
53
От друга страна, старостта, старостта! Колко си е прав Гьоте! „Когато идва старостта, спомените оживяват”! Нали?
След това помолих зам. директора и драматург на Русенският театър г-н Крум Гергицов да сподели мисли относно книгата. Гергицов има талант! Той ме трогна със словото си! Твърде приповдигнато и похвално е, но за случая – книжка и рожден 75-ти ден – добре си беше. Благодаря му!
Накрая прочетох два разказа – „Бозе Бозе, всицките ора си додоа…” и „Пиано, пиано сеньори…”
Когато гостите се разотиваха, без изключение бяха в отлично настроение и единодушно усмихнати, доброжелателно изказваха възхищението си от партито! Дано да е искрено, защото пусто и това чувство между хората често, особено в наши дни, е дефицитна стока!
Дай Боже живот и здраве така да се събираме и на кръглите годишнини – 80, 85 и 90, пък после „Каквото сабя покаже”!
14.10.2007
Днес е Петковден! Имен ден на баща ми и сина ми! Двамата незабравими и безкрайно обичани Петковци. Мир на праха им. Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че животът е пълен с мерзавци и подлеци! Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!
Снощи ни се обади Женито, съпругата на д-р Тодоров. Тя е литераторка, интелигентна жена, заредена със знания и емоционалност. Четяла разказите ми и препрочитала някои неща, които особено много й харесали. Изказа възхищението си от партито, от искреността, че и от дарбата, с която съм описал някои персони и ситуации в отделните разкази. Беше ми приятно, защото звучеше искрено и компетентно.
54
Тази сутрин ходихме при момчето. Почистихме, подредихме, запалихме свещички и поставихме цветя. Цветя от партито на тати и мама! Той е с нас, той беше на партито, той и сега е при мен и леко се усмихва потупвайки ме по рамото и благо повтаряйки – „Ей, много се вълнувате и много дълбоко ги преживявате тези работи, бе!” Симпатяга!
22.10.21007
На този ден преди 46 години сключихме граждански брак – оженихме се с г-ца Иванка Стоянова Денева и тя стана г-жа Байчева! Да ни е живот и здраве, още дълги години да сме заедно! Повече няма да пиша. Този наш съвместен живот е роман – пълноценен, интересен с прекрасни, за жалост и с тъжни, че и трагични преживявания!
Снощи ни се обадиха племенникът ми Веско и Наталия. Получили са книгата с разказите, която им изпратих. Чели я, смели се и много я харесват. Веско с приповдигнато настроение се разсипа да ме хвали. Гордее се с вуйчо си! С кого друг? Нали и той е сам, като мене!
28.10.2007
Днес са изборите за местните управи – кметове и общински съвети. До сега винаги сме гласували. Ще гласуваме пак. Мисля, че когато това право действително го има, всеки отговорен гражданин трябва да го използва.
При нас е обратното. Когато десетилетия наред правото ни да гласуваме беше само на книга и предварително се знаеше, че изборите ще се спечелят с 99.99 %, народецът се пременяше в новия кат дрешки и хукваше към избирателните урни да ”избира” – с една бюлетина единствения кандидат. Даже и по едно хорце му друсваше, отпред, пред избирателната секция. Ей така, да го види партийния или кварталния милиционер, че е гласувал и е много, много щастлив!
55
НОЕМВРИ
01.11.2007
Днес е денят на Народните будители! Един специфичен за нас българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане. Първият наш будител без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска” са основен и непреходен пример, за същността и ролята на народния будител. Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!
Празникът на народните будители – голям, исторически празник на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!
Ала кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им, та камо ли да са черти от характера и дейността им!
Будители – за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи, да поощряват народни будители? Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!
Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – народните будители! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за
56
всеотдайна служба на Род и Родина. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!
Днес е Денят на народните будители. Красив, достоен ден за достойни люде, предани на народа и страната си – България!
Има ли сега у нас народни будители? Има и винаги е имало!
Има ли народът ни нужда от народни будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения непросветен, а в застрашителна част и неграмотен!
Тъкмо затова нуждата от будители е осезаема – но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!
05.11.2007
Проведените наскоро „избори” наистина показаха пълната всеуправленска и общонародна разхайтеност с брутално погазване на правила и закони!
Ееех, бедни ми Алеко! Я стани да видиш твоя приятел Ганьо Балкански и антуража му, какво поколение са ни създали и избори как се правят! Твоите писания „Бай Ганьо прави избори” и твоите герои, ряпа да ядат! Я станете вие всинцата, па да ви запозная аз с някои от сегашните управници, че да ви поразходя в изборния ден в град Перник и в Благоевград, и в Кърджали, и където ви око види из българско!
Подкарал бай Ганьо преди 100 години десетина джандари, подкупили десетина хаймани и цигани с по 2 лева, поуплашили тогоз-оногоз, похарчили из кръчмите 400 – 500 оки вино и виж ти, че партията му спечелила изборите! И това било погазване на закона и мнооого голямо престъпление! Хайде бе! А това да се купуват из цяла България ачик-ачик гласове, да надаваш от 20 до 300 лева за глас под носа на пазителите на реда, да стоварваш тумби от неграмотни турци-пришълци
57
и нашенски цигани направо пред избирателните секции, да изпратиш „цивилни”да стряскат и притискат хората, да прилагаш какви ли не мурафети само и само да спечелиш! Това как му викате? „Свободни, демократични, европейски избори”!
Откровено казано, такова падение българско не съм очаквал. С кои очи се явяват нашите управници пред хората, та и пресконференции дават! Срамувам се! А колко ни се иска да сме „европейци”! Пак ще спомена обичания Алеко. Още в онези времена, когато си мисля, че у нас е имало повече истински европейци, отколкото сега, той пише: „Европейци сме си ние, но не до там”!
08.11.2007
В едно вестниче прочетох следния текст:
„Първи тур на местните избори. Петнайсетина автобуса пристигат в Ардино и всеки спира пред една от избирателните секции в града. Пътниците слизат, гласуват, качват се обратно в автобусите и заминават за Турция… В тази родопска община избирателите са около 6000, в този ден са гласували около 12 000 души според броя на пуснатите бюлетини. Последният, довършващ картината щрих на изборите в Ардино, е бюлетината, върху която личи черна точка поставена точно на номерчето на ДПС”! И Дикмето чака да го изберат?
Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! „Ти купи ли зеле? Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса”? Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? Откъде го купи”? Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „Не, не, аз му слагам
58
копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива... Психоза!
Ами за претакането? Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо, когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”! И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на киселото зеле тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят, вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите неизяденото и вече негодното за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”! Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!
11.11.2007
Днес и радио и телевизия почти нон стоп съобщават за бедственото положение от падналия тук-таме сняг из страната! Проходи затворени, села и градове без ток и вода, катастрофи и 8 убити – ужас! А снежната покривка 10 сантиметра, температури ниски, но плюсови, само на някои места минус 1, минус 2 градуса и… положението бедствено! Както миналата, по-миналата и още по-миналите години. Падне ли 5-6 см. сняг и паднат ли температурите под нулата – положението ставаше бедствено!
59
Започвам да си мисля, че това си е един много обективен индикатор за напредъка на държавата ни. Той съвсем точно показва… че не мърдаме. Там сме си от времето, когато всяка зима, дошла не дошла, се заговаряше за „бедствено положение”! С тази разлика, че в онова време се сипеха денонощни хвалби и месеци наред се бърбореше и пишеше колко пясък е складиран, колко луга е приготвена ,колко трактори са заели изходна позиция и колко народ чака само да завали сняг, „па ще видите какво ще става”!? Нищо не ставаше! Паднеше малко снежец и хоп „бедствено положение”! Така си беше, така си е и сега!
14.11.2007
Тази сутрин по БТВ при Бареков беше изпълнителният директор на Кремиковци и на ЦСКА г-н АлександърТомов. На въпроса „Как върви Кремиковци”? Томов гордо заяви, че „се развива възходящо”!!! А само преди два дена Нова телевизия показа репортаж от комбината, който те кара да се погнусиш от мръсотия, безпорядък и разкапани помещения, бани, тоалетни, тавани, столови, кухни ...Не е за показване, не е за приказване. Работниците си раздраха ризите да се оплакват! Ясно се видя, че „гордостта на родната металургия”, представлява почти рухнал гигант от рухнала гигантомания, от не поддържани и неправилно експлоатирани сгради и съоръжения, от една въпиюща безстопанственост! Ако на това г-н Томов вика „възходящо развитие”, то „низходящото” е да дойде един свестен държавник, да му зашлеви два-три шамара и с един ритник да го изпрати към близката площадка за балиране на софийския боклук! То бива, бива тъпигьозлък, ама такова чудо никъде го няма!
30.11. 2007
Чух сутринта, може би по първи канал, че изследване проведено от ООН на ученици от 9-ти клас в 57 страни на света е установило, че по знания нашите са на 42-ро място.
60
Работено е с над 4 500 деца. Нищо изненадващо. Изненадата е, че най-после публично се призна къде е истинското място на българчетата по знания и къде е прехвалената ни образователна система.Забравих с кои страни сме на едно ниво, но във всеки случай, това са държави, които ние с нашата самоувереност и с нищо неподплатена надменност, считаме за изостанали и загубени за цивилизования свят! Защото едно е да избереш 15-20 даровити деца, да ги подложиш на специален учебен режим, под грижите на доценти и професори и като „свирнат” за някое световно първенство – я по математика, я по биология, да обереш първите места и медалите и да кацнеш на софийския ВИП под звуците на фанфари! Едно е това! Другото е да се препитат 4 – 5 хиляди ученици от училища в различни райони на страната, препитващите да не са нашенски „социолози” и „статистици”, па тогава да ти видя медалите и фанфарите!

ДЕКЕМВРИ
16.12.2007
Най-после заваля сняг. Заприлича на истинска зима.
Тази сутрин чух, че в София ще се проведе „Кръгла маса” по въпросите на висшето образование. Отлично като идея, но се съмнявам в резултата – чесане на езици, наливане от пусто в празно и нито дума за истинското състояние и купищата безобразия – причина за плачевното състояние на това, така наричано все още „Висше образование”!
22.12.2007
Като чета това, което съм копирал по-долу, си викам – какви мишоци сме ние в контекста на глобалното, на вселената! В такъв Господ вярвам. Ами, ако това е Господ? Ако е, да е! И вечна му слава!
Испанският учен проф. Хосе Сеновия твърди, че краят на Вселената няма да дойде с взрив, както началото й, а с
61
тишина, защото космическото време буквално изтича и един ден ще спре завинаги.
Теорията е странна, но не е безпочвена. Проф. Гари Гибънс, космолог от Университета в Кембридж, казва: „Вярваме, че времето се е появило през Големия взрив и както се е появило, така може и да изчезне. Това е просто обратният ефект.”
„Обратния ефект”! Така е, всяко нещо носи в себе си своето отрицание. И Вселената също! Наново се уверяваме, че всичко на този Свят, от най-малкото, до най-голямото, до самата вселена е изградено на базата на единност в принципите!
Е, и какво? Я дайте да се радваме, че все пак сме се появили, та да видим това чудо на чудесата и макар за време извън възможността да се измери, да го усетим и бъдем част от него!
Кратко, но колко съдържателно и поучително го е казал Достоевски: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл!”
23.12.2007
Седнах да напиша нещичко и слушам концерт на Ана Томова-Синтова, съвместно с детски хор и симфоничен оркестър. Страхотни изпълнения – възхищение, безбрежна, непринудена радост и емоция… Запяха „Тиха нощ, свята нощ”! Боже, Боже, все пак добре, че дойде тази „Демокрация”, която всички малко или повече ругаеме, защото още не е никаква демокрация , но поне ни даде възможност, малко от малко да чуем и видим какво са пеели, гледали и как са живели хората из белият Свят! Благодарим ти, Боже! Не става дума за мен. Аз бях понадникнал, но някак си, без да съм го видял го виждах. Вярвайте ми! Знаех го, виждах го! Дарбица! А много други, може и да не виждат, но виждат за зла участ тези, които виждат! И не им прощават!
От ден на ден забелязвам как световната наука освен фантастичните постижения в областта на физиката, химията,
62
математиката, биологията, астрономията и кибернетиката, обръща все повече внимание на състоянието, във всичките му аспекти, на човешката популация. Състояние, преди всичко като физически и психически статус и факторите, които му влияят. На първо място храните-храненето и стресът! Може би в тази връзка е и моята идея от 4-5 години да лансирам едно ново направление в екологията, а именно, за храните като четвърти основен фактор на околната среда.Това наистина е една нова идея и трябва да се захвана, поне отчасти да я поразработя. Защо не ми дойде преди 20-30 години?
Съжалявам, а прекрасно знам, че веднага щяха да се намерят тълпа от посредственици и завистници да ми попречат и идеята да си остане неразработена и неосъществена!
25.12.2007
Продължават коледните празници. Времето е по поръчка коледно.
И този месец се изнизва, изниза се и годината! Много бързо, някак си дори неусетно! А колко неща минаха през главите на българите, че и през моята! Добре, че съм се дистанцирал от всякакви обществени и професионални ангажименти, та все пак съм спокоен.
Радвам се, че през годината издадох две книги. Дай Боже живот и здраве, в началото на следващата ще излезе и тази, по която работя сега. Да има нещо и за 76-тата годишнина!
Не съм доволен от представянето на моят отбор „Левски”. Вярно, че не може всяка година първенец, но в случая нещата се объркаха от господата собственици и ръководството въобще. Без съмнение и във футбола е една, която не е за приказване. Малко или повече, такава е и в нашият „Левски”. Дано през новата година да се пооправят!
С рибарлъкът годината също не беше кой знае колко успешна. Моят рибарлък, коя ли година е бил успешен, но все пак! Живот и здраве, през Новата ще се надяваме на повече улов и повече емоции!
63
От ден в ден, моето дневниче направи година! Пиша, а ми досажда да седна да прочета какво съм написал и да го понатъкмя като стил и съдържание. Все се канех, а така и не го направих. Не ми се захваща! Така сурово и написано, както си обещах, за отмора и развлечение, на един дъх и до известна степен не особено сериозно, си има своя смисъл и някаква стойност. Инак може да добие претенциозен вид, а аз претенциозните, прекалено стилните и не дай Боже напудрените неща, не обичам!
26.12.2007
Обади ми се от София проф. Сашо Станев. Мъчно му на човека, че професор Томов го изгонил и унижавал. Изплака си болката. Да го поуспокоя, за първи път сдържано споделих и някои мои впечатления. Мисля, че са нужни повече академично поведение, колегиална толерантност и уважение, по-широк диапазон от знания и… по-малко хитрини!.
Отказахме се да посетим моно спектакъла на Куркински. Щом ще има разни тържества, присъствие на кметове и други градски началници, моето място не е там. Не желая шумотевици. Искам изкуство!
Снощи се обади Веско от Чикаго. Получил книгата ми „Научни публикации” том 1-ви и учуден ми се тюхка ,”Абе от тази книга разбрах, че не съм познавал моя вуйчо ”!
Как ще го познаваш бе, моето момче? То болшинството народ не ме познава истински. Една от задачите винаги е била хората да не познават свестните, можещите и кадърните!
В моя случай има и още една причина. Аз не обичам много-много да се пъча, пази Боже да се подмазвам и да се навирам тук и там, където не ми е мястото.
64
27.12.2007
Днес е Стефановден! Последният християнски празник за годината. Знае се, че Свети Стефан е първият светец мъченик за Християнската вяра.
Остават четири дена до Новата 2008 Година! Когато бях малък, пък и дълго след това, слушах хората да казват „Нова година, нов късмет”. Аз твърдо вярвам в почтеността, трудолюбието и отговорността пред семейството, професионалните задължения и Родината си. Винаги съм вярвал, че когато вървиш въоръжен с тези добродетели, животът ще те възнагради! Може да не е адекватно на усилията, които полагаш, но награда ще имаш – ще живееш не богато, но спокойно и нормално! И въпреки това, трябва още нещо, трябва поне малко късмет.
Времето, времето и търпение, търпение! Жалко, че не се знае съвсем точно, като какво идва след „времето и търпението”!
Така, както и след този 10-ти ноември, на който народът възлагаше толкова надежди! Ами и аз, като вярвах, че ще вземем доброто от старото и му прибавим свободата и възможността да разполагаш със себе си и собствените си възможности, ще направим живота още по-добър за всички ни !
29.12.2007
Остават два дена до Новата 2008 Година! Бързо, много бързо вървят вече дните, месеците и годините! Като вкупчени в стадо изплашени коне с настръхнали гриви, широко отворени ноздри и изпъкнали очи, тичат ли тичат във вихрен галоп и незнайно накъде! Дните, месеците, годините! Към старостта, към старостта тичат! А как искаме ние, които сме в тази възраст, да ги спрем! Да спрем галопа им и да ги завърнем към онези дни, месеци и години, когато се молехме да минават по-бързо…!
То беше в детството, в очакване да дойде първият сняг и жадуваната ваканция, та да грабнем шейните и се стрелнем по нанадолнището, макар и с премръзнали крачета и ръчички, но със зачервени бузки и пълни с радост сърчица!
65
То беше в ученическите и юношеските години, когато жадувахме по-бързо да завършим началното и средното образование, да се запишем в университета, да пораснем, да възмъжеем, с повече самочувствие да харесваме и от повече девойки да бъдем харесвани!
Тези години и този университет и всички тези огорчения, които ни сполетяваха – как да не мечтаеш и неистово да желаеш по-бързо да минават, да отминат и никога повече да не висят в календара на живота ти, че и на когото и да било! Молбите и надеждите годините да бързат, да минават на бегом продължиха, та с тях си и остаряхме! Това беше „експериментът”, драги мои приятели, с една свястна държавица, изникнала като феникс из пепелищата, мрака и безпросветността на Отоманската империя, изкачила се на първо място на Балканите във всяко едно отношение! Това беше експериментът, с който ни прекараха по голготата на измислени пътища, зародил се в главите на фантазьори, в най-остро противоречие с природните и обществени закони !
Помислихме, че е отминало времето, когато се молехме дните, месеците и годините да минават по-бързо, та да усетим и ние какво е това свобода!
Помислихме! И знаете ли, аз още мисля и вярвам в това! А как иначе? На седемдесет и пет години да пришпорвам дните, месеците и годините да препускат като необяздени жребчета, нещо, което те и без друго правят? Не, не искам времето да бърза! Няма за къде! Аз знам, че то е велико, че забавя, но не забравя, че то е чародейният хирург на вселенските, земните и човешките „патологии”! Не бързай, време!
А свободата ли? Свобода и независимост няма! Всичко във Вселената, на Земята и в Природата е свързано и съществува благодарение на взаимната си зависимост! Единственото местенце, където може да има Свобода е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
66
Благодаря на Природата, че ми е дала това, което е нужно, та винаги съм се чувствал свободен!
Благодаря й! А на вас, весело посрещане на Новата 2008 година!
30.12.2007
Няма, няма вече дни, останаха броени часове до пристигане на Новата 2008 година! Новата, с новите надежди, с мечтите животът ни да бъде по-богат, по-весел, по-щастлив! Да бъде! И ще бъде! Бъдете сигурни! Аз го виждам, че става! Бавно и мъчително, но става! И дай Боже да спрат да мърморят мърморковците! И дай Боже да прогледнат тези с очите, дето гледат, а не виждат! И дай Боже поне малко от малко да спре да опростява и да оглупява този народ! И дай Боже най-после да спре да лъже и да краде в такива размери отвсякъде и от всичко! И дай Боже за сметка на това да се захваща за работа и да работи с отговорност и желание! И дай Боже да се разбере, че на този свят нищо даром няма!
31.12.2007
И така, довиждане декември, сбогом 2007 годино! И през теб продължих живота си почтено, ученолюбиво и трудолюбиво. Каквото можах, направих. Най-важното – навърших 75 години! Ура.а.а! Сериозна работа! И продължих да помъдрявам, да обичам жена си, роднините си и приятелите си още повече! Да обръщам още по-малко внимание на глупаците, водейки се от формулата на Анщайн, че на света е вечна само глупостта! Продължих да съчувствам на страдащите. От сърце съм се радвал на успелите и успяващите! Ще цитирам Оскард Уайлд, а вие си правете изводите! Той казва: „Лесно е да бъдеш съпричастен на трагедията на приятелите си, трябва много фина душа, за да се зарадваш на успехите им”! Ох! Боже, Боже, къде са тези фини и чисти души, особено в това – нашето време?
67
Започнах и ежедневно писах моето скромно дневниче. Скромно е, вярно, а като чета нещо от написаното и то ми харесва! Как иначе, нали си е мое?
Сбогом 2007-ма, добре си дошла 2008-ма годино!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2007 г.

                             МАРТ
  03.03.2007

Днес е Националният празник на България – 129 години от освобождението ни от „Отоманско владичество”. И пак раздвоение, и пак „българска работа”! Когато говорим как сме се освободили, всички казваме „Руско-турската война”. Когато назоваваме от какво сме се освободили, всички казват от „Османско владичество”! А то си е от „турско робство”! Не зная! И аз се ядосвам като гледам и слушам тези „слагачки”, но мъча се да разбера, че сме притиснати и трябва дипломация. Все пак и дипломацията може да се прави без излишни метани!
Вечерта хванах малко от тържествената заря в София. Има нещо много българско в този ритуал. Любопитен съм да зная, на сънародниците настръхват ли косите, когато засвири гвардейският оркестър и потичат ли им сълзи, когато заехтят имената на героите из притихналия площад? Ами после, когато блеснат извадените саби на офицерите и стройните редици на левентите замаршируват под звуците на знаменития марш „Велик е нашият войник”? Този марш, който беше забранен 45-50 години, защото не бил в унисон със „социалистическия интернационализъм”!
Ние, българите, никога не трябва да забравяме, че сме освободени от руския народ. Подчертавам – Руски Народ! Към този народ е нашата безкрайна благодарност и признателност. Това е истинският исторически факт и никой никога не ще може да преиначи, колкото и да се напъва!
Категорично доказан е и историческият факт за имперските стремежи на руския царизъм! Неслучайно най-отявленият русофил след Освобождението ни, Драган Цанков, след като и нему е дошло до гуша, издумва непреходните фрази: „Освободихте ни, оставете ни свободни!” и още: „Не ви щем ни меда, ни жилото”!
А онзи, великия, заместника на Левски, хъшът Стамболов, бидейки отначало отявлен русофил, пръв се усеща и
32
прави възможното – да избере „от двете злини по-малката”, за да тръгне по самостоятелен път на устройство и развитие освободеното ни Отечество. Даже на всеослушание заявява: „Руският народ ни освободи, а ние трябва да му помогнем да се освободи от своя царизъм”.
Много пъти съм се замислял защо големи държави и по територия, и по население, и по богатства, при това много често неразкрити и все още неизползвани, неистово ламтят за чужди територии, за чужди народи и техните богатства. И за да удовлетворят колониалните си и имперски апетити и желания, не подбират никакви средства! Защо питам се, не погледнат Историята на човечеството? Спомнете си и вие! Няма прокопсвала империя и колониална държава. Рано или късно се сриват. Сриват се, защото са създадени по насилствен начин в противоречие на основни природни закони! И запомнете! Природата не търпи „деспотизъм” и „единовластие” в своето невъобразимо разнообразие и величие! Природата изгражда и търси баланс на противоречията – от най-малката жива частица до социално обусловеното общество на човека. Така че спокойно! Напълно съм уверен, че никога една държава или една нация не ще властва над света! Може да надделява с науката и постиженията си, може да се харесва и разпространяват литературата и изкуството й, но тя, сама да ръководи управлява света – не, това няма да стане!
17.03.2007
Обади ми се д-р Денчев. Възмутен горкия от подмазвачеството и подлизурщината на нашенците и много от „журналистите”, които се чудят как да изкажат възхищението си, че княгина Калина е родила, че на бял свят се е появил Симеон – 111-ти, както и от посещението при нея на цар Симеон ІІ-ри, на царица Маргарита! И аз се възмущавам, но какво да се пра33
ви? То, ако речеш да им пристанеш, трябва да се възмущаваш „Non stop”.
Абе, вие, толерантните, ние монархия ли сме, република ли сме, или още си живеем като в нещо, да го кажем по-либерално, в „Животинската ферма” на Оруел?
Гледах и малко телевизия. Като щраках насам-натам, попаднах на сателитния канал и филма за големия български режисьор Методи Андонов. Аз го помня и заедно със съпругата ми сме гледали негови постановки в Сатиричния театър. Голямо дарование беше този човек. А какви филми направи! Да споменем само „Козия рог”, то е достатъчно. И той си отиде „немил и недраг!”
Много неща мразят хората и повечето от това, което мразят, самите го правят! Например, мразят да ги лъжат, а послъгват; да ги крадат, а „пипат”; мразят да посягат на жените им; а на чуждите не прощават; мразят да ги одумват и да им завиждат, а всички са готови за призови награди по тази дейност. Щях да забравя – мразят доносниците и омаскаряването, а с удоволствие стават доносници и клепачи – често пъти със завидно умение и артистични способности.
Като пиша това, та се сещам за следния виц: Срещат се двама приятели. Единият казва на другия – Ей, да знаеш какво приказват зад гърба ти? Онзи му отговорил: Хич не ми пука, нали съм отпред!
Има обаче една по-особена и много мръсна омраза. Хората не обичат тези, които ги превъзхождат – даровитите, по умните, по-кадърните, по интелигентните, че и работливите! Нали знаете онзи афоризъм „Завистта е свойство на бездарните!”
По-учените вече не ги мразят, защото след „рабфака”, „пуца” и от десетина години 52 „Университета”, то неучени у нас не останаха!
34
Освен това, вярвате ли, че вече има българин, който ще си позволи да си помисли, че не е учен, та сетне да мрази учените? У нас всички сме учени и с дипломи! Даже по две, че напоследък и с три! Няма значение как сме я докопали дипломата – с упорит труд и подготовка, или купена, подарена, открадната, фалшива, или в най-добрия случай измъкната посредством почти явно и постоянно преписване.
Народното събрание утвърди Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. Чух я, когато представяше приоритетите си. Ужаси ме, че основната й задача ще бъде да „изнася в Европа ценности!”
Може би госпожата искаше да каже да популяризираме, да разпространяваме, а защо не – Боже опази eвропейците – да им налагаме нашенските ценности!
Но това, както и да е. Другото, другото – ценностите! Много съм любопитен бе, госпожо Грънчарова, като кои нашенски ценности ще предложите за „износ” на европейските народи? Пък и не се ли страхувате какво ще кажат нашенските леви интелектуалци? Ами че те от пет години внушават, че ако влезем в Европейския съюз, ще ни ограбят „ценностите”! А вие още невстъпила в длъжност започнахте да ги „изнасяте”? И ако е за ценности от злато, имаме такива съкровища – Панагюрско, Варненско, Алтимирско. Но очевидно Вие нямате предвид тях и подобните им.
Сетих се, не съм прав, има сума ти нашенски „ценности”, които смело можете да предложите и изнесете за Европейците. То като започнеш с „Постиженията на художествено-творческата интелигенция от Априлското поколение”, „Най-прогресивният метод в изкуството – социалистическият реализъм”, та да завършиш с предизборните обещания на Вашият лидер Симеон Кобурдготски за 800-те дни, по-нататък – метод за фалиране на банки, шуробаджанашка приватизация... Ценности, ценности! Мога да ви напиша поне пет-шест страници – все с нашенски ценности, коя от коя по-ценна!
35
И разбира се като апотеоз на висшата ни духовност и всичките ни „ценности”, задължително е да предложите тоталната нашенска чалга и кич! Специално за чалгата и кича, изнасянето може да осъществявате и в насипно състояние. Е, все пак за такива емблеми като Слави Трифонов, Азис, че защо не и една част от сегашния състав на народното ни събрание, ще са необходими отделни и по-лъскави опаковки.
За капак не забравяйте да „изнесете” като „ценност” „Социалистическият интернационализъм”. Естествено е да се досетите, че европейците едва ли ще се зарадват. Затова постъпете като Ганьо Балкански, Гочоулу, Дочоулу, Гуньо адвокатина и Данко Харсъзина, които на Горубленското ханче за нула време обръщат на 360 градуса носената хвалебствена за Правителството петиция...! Така и Вие, вместо „социалистически”, тръснете му едно „Капиталистически интернационализъм” и то ще Ви е една от най-ценните „ценности”, която може да „изнесете” за Европата!
31.03.2007
И все пак, може да е много, много бавно, но страната ни тръгва напред. Няма как, бавно ще е – „старото се наложи” и само времето е в състояние да го омаломощи и промени. Само времето! Но ще трябват 50 години! Онези, дето приказват за столетия, не са прави. Българинът има един куп отрицателни черти, кое наследствени, кое доразвити или придобити в последните десетилетия, но той е жилав и тарикат. А нали сам си е измислил и пословицата, че „Кучето скача според тоягата”! Като го напънат да работи, като го поспрат да краде, като започнат да го отрязват, че ментардосва, като не му признават фалшивата диплома, а го оценяват по това какво може и полезен ли е за фирмата… и той, няма на къде, ще започне да спазва законите и ще бачка, та пушек ще се вдига! И ще живее много, много по-добре. Ще живее, защото, колкото повече работи, толкова повече ще получава. Държавата ще
36
забогатява и условията за живот, във всичките му направления, ще се подобряват.
А в контекста на „равенството” – ще имате много здраве! Пак ще си има по-богати, най-богати, политически ментражии и всичко, което познаваме, но на принципа „вадят ти душата с памук”!
Преди „памук” нямаше. Имаше „демократична” че и „народна” система да те накарат да слушкаш, да има ред и дисциплина!
                                   АПРИЛ
08.04.2007
Днес е Великден! Най-великият ден за християните – Възкресение Христово. Така че, Христос Воскресе!
Нощес дядо Максим-българският патриарх, отслужи църковната литургия в храм-паметника „Александър Невски”. Да не му е уроки, сега е на 93-94 години! Бил агент на ДС! Ами бил е, инак как ще стане Патриарх!
Спомням си, запознахме се с него на Троянския манастир, когато синът ни Петко беше на 3-4 годинки. На една поляна, над манастира. Целувахме му ръка, а той благослови детето. Разговаряхме надълго и нашироко. Тогава дядо Максим беше митрополит на Ловчанската епархия.
Отнасям се с дълбоко уважение към християнските празници, но по църкви много рядко ходя. Баба ми е разказвала, че един път, когато дядо довел врачанския владика в къщи го попитала: „Може ли бе, дедо владика, човек да верва и да се помоли на бога, без да оди на черкова”? Владиката отговорил, че може. Тя не обичаше чернокаповците и на църква не ходеше. На стената над леглото й имаше кандилце с лика на „Света Дева Мария”. Това беше „черковата” на баба. А знаете ли кой беше направил кандилцето? Аз, от шперплат, в часовете по ръчна работа, когато бях в трето или четвърто отделение! Така ни
37
учеха на труд в онова време. Сега на – 10-11 годинки, смучат близалки с наркотик за „зарибяване” и висят пред мониторите на компютрите да гледат голи мацки! O tempora! O mores!
11.04.2007
Току-що прочетох в news.bg., че администрацията в държавните институции – министерства, президентство и др. се състои от 105 080 чиновници! За заплатите им в държавния бюджет са заделени 2 милиарда лв., което означава, че от джоба на всеки, който работи, се вземат по 580 лв. за издръжката им!
Това бюрокрацията е страшно нещо! И ако ги погледнете кои и какви са? Покрай многото свестни хора е пълно с бамбини, – разгърдени, подкъсени с примигващи очи …Колкото по-съблазнителни, толкова по-глупави и некадърни – ама са в Държавна администрация, еди кое си Министерство, еди коя си Агенция, Комисия и какви ли не!
Доколкото съм чел и ходил по света, ще кажа, че не е само у нас.

18.04.2007
Срещнах проф. Кирил Енчев – умен и честен човек. Не съм членувал в СДС, но ме избраха за общински съветник от листата им през бурните години – 1990-94. После станах зам. кмет, а той – председател на комисията по образование и наука. Сигурен съм, че това беше един от малкото не подставени лица в редиците на демократичните сили. Признавам си, нямах никакъв опит и в началото изобщо неподозирах, че така наречения Координационен съвет и активистите на СДС се състоят главно от кариеристи, подмазвачи и уж демократи. Но скоро забелязах странни прояви на важни и водещи личности от сините редици. Няма да цитирам имена. Ще спомена, че се касае за висши местни администратори, общински съветници, журналисти, юристи, даскали и откровени лумпени. Основната задача на тези хора беше да опозорят и разрушат синята
38
идея, поради което времето ги демаскира, но те си свършиха работата. Много от тях скоропостижно си заминаха от този свят – други добре се понаместиха и понагушиха, или просто продължават да позорят терени от обществено-икономическия ни живот и да се прехранват чрез доносничество.
23.04.2007
Починал Борис Елцин. Бог да го прости! Коментариите по повод на печалното събитие са, че си отиде един достоен руснак с историческо значение за своята родина в особено важен период от нейната история. Напълно споделям тези оценки и си позволявам да добавя още следното:
Противоречива личност бе Елцин. Помня, когато съобщиха, че в скандинавска столица го чакали Президентът и цялото Правителство, а той не слязъл от самолета, защото се бил почерпил – мужик!
Ще го запомня обаче с много по-важна проява не само за Матушка Русия, а за човечеството, когато показаха как стъпил върху бронирана машина, нареди танковете да обстрелват, атакуват „Белия дом на Москва, където се бяха окопали метежниците-превратаджии – най-ретроградните глави в Русия -великан!

                                       МАЙ
07.05.2007

Вчера Франция избра Никола Саркози за свой президент – 53% за него, 47% за социалистката Роаял.
Гледах френския канал 2. Слушах речите им след обявяването на резултатите. Междувпрочем, покрай Де Головата надменност и маниакалност за „Велика сила”, упорито прилагана и от Митеран и Ширак, честно казано бях се разочаровал от Франция.
39
От този избор ще спечели не само Франция, ще спечели Европа и Света. Философията на Саркузи е проста – за да се живее по-добре, трябва да се работи повече и по-добре! Г-жа Рояал обещаваше, че ако я изберат французите, ще получават повече и ще живеят по-добре. Саркузито я попита от къде ще вземе пари да осигури това, което им обещава. И тя започна да мънка! Излезе, че повечето от французите, за разлика от нас – българите, на голи обещания не вярват. Затова и ще прокопсват, пак за разлика от нас!
На нас като ни обещаят, че ще лапаме, хукваме да ги избираме, а като ги изберем – зяпаме, ругаем и псуваме!

14.05.2007
Разделено, прекалено разделено е нашето общество! Един път си го носим в народопсихологията, втори път, всячески се мъчим все повече и повече да го задълбочаваме. На какво ли не се делим? На бедни и богати, на патриоти и предатели, на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, на европейци за Обединена Европа и на такива уж за Съюз в Европа на нациите, на вярващи и на невярващи, на особено отвратителното „партийци” и безпартийни и т.н. Пардон – и на такива с дипломи за „висше” и без дипломи, но то вече почти отпада, защото от десетилетия се раздават индулгенции за образование. А се чудят защо нацията била полуграмотна, че и неграмотна! Аз пък се чудя на тези, които се чудят!
Да сте чули някога да има разделение на работливи и мързеливи, на можещи и неможещи, на дисциплинирани и недисциплинирани, на отговорни и безотговорни, на честни и крадливи, на интелигентни и простаци и други човешки качества от този род? Не сте. Няма и да чуете! По тези критерии още от десетилетия се държи да сме еднакви. Нещо повече, има времена, когато по-нахалните, по-крадливите, пò партийците, по-недоучените та и по-простите, са си много „по”, отколкото другите! Изпитал съм го многократно върху себе си.
40
15.05.2007
Прави са тези, които припомнят, че деветдесета година тръгнахме заедно с всички сателити на бившия „голям брат”, а сега сме на последно място по това, което е добро за народа и на първо по почти всички нередности, които му пречат и все го дърпат назад! На какво се дължи това? Помисли бе, сънароднико! Нали от такова немислене и чакане все някой да ти каже или даде нещо си стигнал до положението Жорж Ганчев да ти вика: – „Не ме гледай така тъпо българино”!
На площада срещнах русенският поет Здравко Кисьов. Преди години, може би подведен, отправи обидни квалификации по мой адрес! Спрях го и му казах: „Димитър Димов е също ветеринарен лекар и мой професор по „сравнителна анатомия”. Това не му попречи да напише един от най- хубавите романи – „Тютюн”, и да бъде най-достойния председател на Съюза на писателите в България в продължение на десет години.
Бях чул, че тези дни Кисьов ще празнува 70-годишен юбилей. Като възпитан и толерантен човек, подадох ръка и го поздравих. Поднесох му най-чистосърдечни благопожелания за здраве и да пише, да твори! Русе има крещяща нужда от творци. Той е един от тях и има какво да даде. Напомних му, че аз избирам познатите и приятелите си и уважавам хората не според партийната им принадлежност. Това е подход на други, на мен ми е абсолютно чужд.

                                  ЮНИ
03.06.2007


Румен Овчаров разбрал, че вече няма какво да губи започна да изговаря истини, които се виждаха с просто око. Например, че е оклеветен. И още, и още неща, които са ми неприятни, а някои познавам до болка и от личен опит. Какъв опит ли? Не желая да го описвам, само ще кажа следното:
41
Питаш ли мен, др. Овчаров, когато бях зам. кмет? И аз като тебе тичам, работя от сутрин до вечер с цялото си същество да помогна на хората, на Общината, на страната си! И из веднъж се появява едно вестниче, – твоето е „Земя”, моето беше „Русенски новини”, което започна първо да се занимава с очилата ми, че били златни, пък те купени от пазара в гр. Бяла за 6 лв., та до това, че съм злоупотребил с един милиард лева! А вашият „Работническо дело” написа, че синът ми, който и хабер си нямаше, търгувал и изпращал десетки влакови композиции румънски химикали през Дунав мост за Турция !? И кой мислиш беше в дъното, др. Овчаров? Същите тези, които омаскариха и тебе!
Какво нещо е съдбата, др. Овчаров! Ето как ние – толкова различни по разбиране за партия и общество, че и по богатство, се озовахме от едната страна: от страната на незаслужено оклеветените!
Пиша това и съм сигурен, че ако бях дошъл при теб за помощ, когато ме работеха по същия, твоя сценарий, щеше с полу-надута физиономия да ми кажеш: „Не, не, това е невъзможно. Ние не си служим с такива методи”.

22.06.2007
Снощи вездесъщият Ники Кънчев в „Стани богат”, зададе следния въпрос: „Кой от тримата руски учени е казал, че не трябва да чакаме от Природата, а да си вземем от нея” – Мичурин, Павлов, Туполев?
Съвсем логично участничката се хвана за Иван Петрович Павлов, защото е известен с постиженията си около рефлексите и в частност, условните рефлекси. Хвана се, но сгреши и я отстраниха от играта! Ученият бил Мичурин!
Мичурин е един скромен, добър руснак. Той е бил обикновен чиновник на една малка гаричка в Сибир. В свободното си време е ашладисвал дръвчета – нещо, което се прави на всякъде по света от най-обикновени, често и необразовани хора, какъвто впрочем е бил и Мичурин.
42
Големият руски биолог – учен по това време е световноизвестният генетик Вавилов. Да, но той е неудобен, защото твърди, че наследствеността има своите материални носители – гените, а това според съветските „биолози” били „попски работи”! Притесняван, унижаван, Вавилов умира преждевременно. Школата му, която е една от водещите в света, е разбита и унищожена. Един от най-кадърните му ученици – Дубинин, е изпратен на заточение в Сибир. На власт във „водещата и най-прогресивната биологическа школа в света”, под непосредствената закрила на „Бащата на народите”, е дилетантът /Остап Бендер ряпа да яде/ „академик” Лисенко!
Та този тип с помощта на един празнодумник-лъжефилосов – Презент, разсипаха руската биологическа наука и селскостопанското производство. Разсипията беше кръстена „Мичуринско учение”!
Къде е парадоксът? Когато в САЩ, в лабораторията на Морган – там известно време е работил и Вавилов, откриват гена, едно от най-великите постижения на човечеството, Мичурин ашладисва дръвчета в Сибир! Онова с гена е „попщина” – това с ашладисването е „най-прогресивната наука” и с нея ще „преобразим природата” и ще си „вземаме, колкото ни трябва”! Глупости, глупости!
Какво мога да препоръчам?
Първо – да се прочете книгата „Философия и биология” от академика-комунист-идеалист Николай Ирибаджаков и „Автобиографията” на реабилитирания и удостоен със званието „академик” Дубинин!
Второ – „Нова телевизия” да се извини на участничката, която изгониха от играта и да й се даде право на ново участие!.
Трето – да се спре най-после с такива смешни и жалки ходове за натрапване и възкресяване на лъжи в науката!

26.06.2007
С колата отидохме при племенниците в Червен бряг.
43
На другия ден – събота, ходихме в Бяла Слатина да празнуваме 75-годишнината на моя приятел от детинство, инж. Георги Попов.
Какво да пиша? Весела работа. Тя не се описва. В нея се участва! Важното е, че прекарахме добре. Дай Боже здраве и сили, че и на по-късни годишнини, пак да участваме.
В понеделник отново отидохме в Бяла Слатина. Направо на гробищата. Там са погребани дядо Иван, на когото съм кръстен, чичо Вако – третият брат на баща ми и братчето ми Александър – Сашко. Намерих и платих на майстор да освежи паметниците и жена, която да изчисти и поддържа гробовете. Олекна ми!

30.06.2007
Тези дни Тони Блеър слезе от политическата сцена на Великобритания. Забележителното е, че това „слизане” стана цивилизовано в унисон с традициите и демократизма. Семейство Блеър застана пред „Даунинг стриит” № 10, щракна се за спомен и се намести в дошлата кола да ги прибере. След малко новият премиер Гордън Браун и семейството му пристигнаха на същото място, щракнаха се за добре дошли и влезнаха в резиденцията. Толкоз! Английска работа!
Абе, я ела ти в София като свален министър председател да се щракаш със семейството си пред Министерския съвет „за спомен”, па да гръмне едно мощно дю..ю..ю… от опозицията, та да видим накъде ще хванеш из нашенската навалица? И това нищо не е в сравнение със Сърбия, където и снайперист ще ти се прицели…! Балканска работа! А най-тъжното и най-смешното е, че все се чудим защо работите ни не вървят и защо в Европата все сме на опашката. Пардон! Сгреших. По някои мурафети все сме си първенци…

                                           2 0 O 7


ЯНУАРИ


  
          01.01.2007
Днес е 1-ви януари 2007 години – първият ден от историческата Нова година! От днес започва да се пише Новата История на Нова България. Нека да я пишем чисто, прилежно и умно! Нека да запазим нормалното си самочувствие на древен народ със своите успехи и победи! Но нека да не забравяме, че забутани от съдбата, а понякога и от собствената си глупост, в балкано-азиатските дебри, доста сме изостанали от напредналите народи! Не е фатално, но е необходимо да се осъзнае от всички, че трябва да се опретнем и с тяхна помощ да ги достигнем. Не на книга и с доклади на пленуми! Видя се, че така не става. Трябва работа, знания и дисциплина. Най-после належащо е да се разбере, че „всяка жаба трябва да си знае гьола”. Нямам нищо против така нареченото „равенство”. Напротив! За съжаление това никога не може да се осъществи. Поради което и винаги ще е желано. Равенството е покой! Покоят е смърт! Така че, нека всеки на мястото си да тежи и дава своя принос – за себе си и държавата. И хайде да започнем да уважаваме и да не пречим на по-умните и по-можещите между нас. Не колко висши имат. Понастоящем, тази е много смешна и трагична работа! Понякога е съмнителна квалификацията и на такива „висшисти”, притежатели и на две, че и на три висши образования!
И честно – тук в страната и навън с другите страни и народи от Общността. Онази работа с „Братските”, „Вечната и нерушима дружба”, с „Дружбата от векове за векове” беше попресилена, че понякога и водевилна…!
В Европа и Европейския съюз тези номера и евтини заклинания няма да минат! Тъкмо за това колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре ще е за страната и всички ни!
22
Днес в 15 часа и 30 мин. пред паметника на Незнайния войн ще се състои официалната церемония за издигане знамето на Европейския съюз и българското национално знаме. Ще присъстват председателят на Европейския парламент Жозе Борел, комисарят по присъединяването Оли Рен, английският депутат-докладчик в Европейския парламент за България Джефри Ван Орден и федералният министър на външните работи на Германия Ханс Валтер Щанмайер.
Вечерта гледахме новогодишния концерт по Националната телевизия. Слова произнесоха премиерът Станишев и гостите. Ясно ни се каза, че това е нова ера за България, че ще се помогне достатъчно да се изравним като стандарт и държава с другите страни от Съюза, но има много, много работа и всичко зависи от нас!
Под диригентската палка на маестро Табаков фестивалният оркестър поднесе забележително изпълнение на специално подбрани творби от 27-те държави на Съюза.
03.01.2007
Днес е третият ден от новата година. От някакво село репортер предава разговори със селяни. Питат ги доволни ли са от влизането ни в Европа. Отговарят: „Е па да не се е променило нещо я? Оно, па си е същото.”
Къде си, къде си, мой велики Алеко, та и след 100 години да извикаш едно „О santa simplicitas”?
05.01.2007
Като вземах пенсията, минах да купя плодове. Сега има много магазини за плодове и зеленчуци. А сме посред зима. Портокали, мандарини, круши, различни сортове ябълки – ей такива едри, червени и сочни, сякаш напращели и усмихнати.
Бях дете. Разболях се от „Баба шарка”. Неразположен съм. Устата горчат и ме „облива огън”. А ми се дояло ябълка.
23
Ами сега? Ако не се намери ябълка, шарката ще се разсърди. Тогава баба Мария спасява положението. Намира из градчето ябълково дърво, откършва клонче с пъпки, сварява го в джезвето с две-три бучки захар и с този уж сок от ябълка задоволихме прищявката й.
Спомням си и по социалистическо време наличието на плодове и зеленчуци в невзрачните дюкяни с помпозната фирма „Плод-зеленчук”. Беден асортимент, а зимно време – почти ни плодове, ни зеленчуци! Хеле ти отвори се един „представителен” магазин „Плод-зеленчук” в центъра на града. Сигурен съм в желанието и старанието той да бъде отлично зареден и наистина „представителен”. Това обаче не можа да стане. Макар че народът го наричаше „скъпия”, магазинът изглеждаше жалък в сравнение със сегашните и стоката, която предлагат!
Абе братя, абе хора! Я поразтърсете мозъците си и се огледайте в себе си и наоколо! Та вие искате да дойде някой да ни направи „европейци”! Ами не разбирате ли, че това е глупост! Ето на – тази сутрин онези по етажите над мен отново си изхвърлиха отпадъците с полиетиленова торбичка през балкона. Онзи от магазина, в който пазарувам, пак ме преметна с кантара. И днеска видях един с мека шапка, костюмиран, как гласовито се изсекна ей така, насред тротоара! А защо ватманът на тролея, с който си изкарва хляба, не плисне три-четири кофи вода да го поизмие та да не прилича на бивол, излязъл от локва, а поне малко от малко на „европейски”? То, Европейсккото, какво си го представяте? То е ред, отговорност, дисциплина и чистота. Е, това като се спазва и се прибави задължителното трудолюбие и професионализъм навсякъде и във всичко, току виж, че Европата и у нас се настанила!
Чудя се защо сме все неверници и като че ли някой все към беднотията ни тегли! Защото – ще ми отговори някой от мърморковците – хич не му пукало, че сме „улезли” в Европа, той чул проф. Пантев като казал, че „Ние винаги сме си били в Европа”.
24
15.01.2007
Събитията идват и си отиват. Човешката памет е къса, а българската – съвсем! Сега се тюхкат, че македонски бабаити набили здравата македонци с българско самосъзнание насред Скопие. А народът ни псува и вика: абе какви са тия македонци дето бият българи бе? Та нали и те са българи? Че кой славянин в Македония не е с български корен?. Вика, вика народът, но нали е с къса памет, та хич и не помисля да си спомни кой я докара до тука. Не си спомня той, че имаше едно нещо, което се зовеше „Коминтерна”. Тази Коминтерна нареждаше на своите български дейци и на най-големия си деец – Георги Димитров, българите от Пиринския край да си сменят паспортите и да се пишат „македонци”. Трябвало да има Македонска република и македонска нация! Така беше. То е позорен и жалък исторически факт! Хвърлиха „Вардарска Македония” в лапите на сърбите и „Вожда и учителя на югославските народи” Йосиф Броз Тито. Тази изконна земя Българска! Десетилетия смазваха, както сърбите умеят, и смазаха българщината в нея. Сега останалите малцина, които не се страхуват да се нарекат българи, са пребивани...
Къса памет, ошашавена българска памет! Спомням си имаше един „академик” Илчо Димитров. Този „историк” и учениците му така накъдриха „Новата ни история” в книги, учебници, вестници, лекции и в главите на милиони млади българи,че не ошашавяне, ами като „интернационалисти” започнахме да забравяме, че сме Българи!
16.01.2007
Съобщиха, че в Министерството са разтревожени от състоянието на образованието ни във всичките му степени и аспекти. Браво бе! Най-после! За да го оправят организирали „мобилни групи”, които изненадващо ще посещават училища, ще установяват нередности и ще наказват! Мисля си колко е еднакво с „мобилните митничарски групи”, които гонят бан25
дити и контрабандисти из страната ни! Не питам управниците дотам ли стигнахме и в образованието! Аз отдавна го знам. И откровено казано, това беше една от основните причини да напусна Университета и преподавателската си работа, въпреки че ги обичам и ми липсват.
17.01.2007
Тези от Интернета ми се обадиха, че утре ще дойдат да ни свържат. Още една мечта е на път да се осъществи! Да си бъдеш у дома и да имаш по всяко време виртуална връзка със света! Е, à кажете, че не сме в двадесет и първи век! С цялото си същество желая и се моля за мир на планетата, за да продължава да се разгръща и твори човешкият гений. Какви ли още неподозирани чудеса ще сътвори той!
Радвам се на тези велики постижения и на този фантастичен свят! Радвам се, а ми е мъчно! Защо така е устроен светът, че не можем всички да се зарадваме. Защо трябва да си пречим? Защо е този антагонизъм, алчност и много често съвършено безсмислена борба? Скромният обем информация, която натрупах в годините показва, че светът е изграден и се развива на базата на противоречията. Противоречието ражда движението!
А що се отнася до хората и обществата – противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този фантастичен цивилизационен напредък и лека-полека се осъзнае, че планетата Земя е общият дом на човечеството!
Напълно съм убеден, че няма земна сила, която може да победи Природата! Напълно съм убеден също, че човечеството руши Природата и както често повтарям на студентите – човечеството реже клона, на който седи! Много мога да пиша по този въпрос. Та това е едната от двете ми специалности. Пък и колко съм писал и говорил до сега е достатъчно. Щастлив съм, че все още използват лекциите ми в Университета по дисциплините: „Опазване на околната среда”, „Екологична
26
политика”, „Ветеринарно-санитарна експертиза” и „Опасни материали, технологии и отпадъци в селското стопанство и хранителната промишленост”. Оставих ги в катедрата с удоволствие. Не съм и помислил за някакво възнаграждение.
Обичам кадърните, отговорните, начетените и интелигентните хора. Може да съм съгласен или да отричам възгледите им. Може, но ги ценя и уважавам. Ако можех да съветвам и някой да ме чува, това щеше да е един от основните ми съвети: – обичайте, уважавайте, или поне не пречете на кадърните, начетените, знаещите, можещите и интелигентните хора!
ФЕВРУАРИ
05.02.2007
Прочетох в Интернет, че около три хиляди човека са се сдобили с фалшиви дипломи за висше образование. Дипломите са изработвани в България и легализирани от българското Министерство на образованието срещу две – две и петстотин евро! Не съм изненадан! То е бомбата, която залагаха в продължение на много десетилетия, която умните хора знаеха и предвиждаха, че ще започне да гърми и тя започна. Та, нима част от преподавателите в университетите ни не са фалшиви? Та, нима част от студентите ни не са фалшиви и ако не са, то да ги запазят като „бройка”, ги правят насила фалшиви. Само и само да има студенти!
Е, вие ще ми кажете, че имаме министерства и оправия и държава, която функционира нормално! Мъчно ми е, искрено ви говоря, много ми е мъчно, но отговорът ми е – нямаме!
10.02.2007
Прочетох в Интернет: „Първият квантов компютър ще се яви на пазара следващата седмица” Този компютър ще извършва 64 000 операции едновременно в паралелни „вселени”.
27
Машината, която ще се демонстрира използва процесор само с 16 qubits. Но системи от стотици qubits ще са способни да обработват повече входни данни, отколкото са атомите във вселената.
Е бива, бива, но ако това е истина, не ми го побира мозъкът! Атомите на вселената! Чета и пиша, а малкото ми мозъче щрака, щрака и потънало в почуда тихичко, но настойчиво ми нарежда: Ванка – преклони се и помоли всички, които могат да те чуят, и те да се преклонят пред тези невъобразими постижения и създателят им – човешкия гении!
Човешкият гении! Пъчим, пъчим си се ние, но пустият му „гении” все ни заобикаля? Тези дни от ръководителя на Унгарския културен център в София чух, че Унгария е дала на света 12 нобелисти! По-горе някъде писах, че австрийските са около 20! А ние с пъченето си оставаме и нямаме нито един! Големият Пенчо Славейков – поет, съвършен естет и мъдрец, е можело да бъде предложен. Е да, но тука не е нито Австрия, нито Унгария...! Тука е България! Юрват се тълпите нарамили нашенския „гений” – завистта и злобата, и както обикновено по нашата земя, до предложение не се стига. Остави другото, но дочувал съм, че и дядо Вазов, когото боготворя, и той като че ли е участвал в това юркане! Абе нашенска работа:!
24.02.2007
Днес е Тодоровден. Когато бях малък го наричахме „Тудорица”. Този ден в съзнанието ми винаги е бил свързан с т.н. „кушия”, която беше голямата атракция в онова време, чакана с нетърпение от целокупното население. Какви трепети, какви емоции, какъв празник!
На огромното поле между последните къщи на Б. Слатина и Агиното бранище се събираше много народ, за да гледа и се вълнува от конните надбягвания. Музиката свиреше, бъклиците се предаваха от ръка на ръка – голям празник! Така беше, това беше. Нямаше телевизия, нямаше дискотеки, ком28
пютри и чудесиите на 21-я век. Народът се разнообразяваше патриархално…
Далече останаха детските трепетни преживявания. Сега на този ден имам приятното задължение да поздравя моите приятели тодоровци: д-р Тодор Денчев, морски капитан Тодор Шехтанов, д-р Тодор Тодоров и бившата ми лаборантка – Тодорка Цанкова. Поздравих ги от мое име и от името на съпругата ми с пожелание за здраве и дълголетие. Имахме покани, но не сме за гости.
Вчера Волен Сидеров и негови хора нахълтали в редакциите на вестниците „24 часа” и „168 часа”, за да искат обяснение защо са излъгали, че ДПС дала един милион и шестстотин хиляди лева на партия „Атака”. От всяка гледна точка постъпката на Сидеров е неправилна. Ама за нормална държава, за цивилизовани отношения в общество, което си знае правата, но и задълженията. Където има закони и те се спазват, където има и морални норми и хора, с мозъци, включително журналисти. Там, там бате е разликата.
Как е станало ли? Поръчка бе, драги. Пари, много пари и поръчка. Дай му на нашенеца аванта, а след това давай и поръчки – всякакви! Едно време чужденците даваха първо един найлонов чорап и една поръчка, след това другия чорап и пак поръчка. Какви ли не поръчки е изпълнявал и изпълнява нашенецът! Това да те прислуша, па да го поокраси писмено и да го даде там, откъдето са му поръчали… Това да ти се представи, че ти е съдружник, а той си е подставено лице, да ти пречи и те проваля, това да ти запали плевнята по поръчка или ти заложи тротилка пред входната врата, та освен ти да изгърмят и всичките ти съседи. И остави другото, но и патрон да ти тегли и хич окото му да не мигва. По тези работи еша си нямаме!
Спомням си какви поръчкови гнуснавщини пишеха за мен, когато бях зам. кмет на Общината! Лъсна поръчителят, в
29
който не съм се и съмнявал, лъснаха изпълнителите. Осъдих обаче само едно глупаво, ама много глупаво момиче. И то, Боже опази – журналист! Приютили го на работа срещу дребни подаяния да съчинява мръсни и долнопробни клевети!
Осъдих ги и какво? Оклеветиха ме пред 200 000 човека, а това, че съм ги осъдил, разбраха 20-30 души!
27.02.2007
Обади се кака Венета – в събота се навършват шест месеца от смъртта на бате Минчо. Кани ни на обяд. Какъв обяд! И те като нас, с тези пенсии, та да се тръснем на обяд! Отказах, но обещах, че ще отидем на кафе .
Ето ти още един крещящ пример за неблагодарността и фалша на живота. Баща му Петър Караминчев – адвокат, колкото почтен, толкова и беден, истински комунист-идеалист, убит и хвърлен от сградата на „Обществена безопасност”. Бате Минчо, истински последовател на баща си, концлагерист… Цялото семейство – леля Иванка, кака Венета, Валя – свестни хора, отдали живота си на една идея, сега се чудят как да вържат двата края!
28.02.2007
Погледнете какво става само за една седмица. „Убийците” на Луканов – оправдани! Онези, тарикатите, дето ограбиха 7,5 милиона от европейската програма САПАРД, не били виновни – оправдаха и тях. Някакъв хърватски убиец Иван Жеч ли, меч ли беше – и той невинен, и него пуснаха!
Комедии, комедии и всяко чудо за три дни! Да сте чули нещо за фалшивите дипломи, които са легализирани от Министерството? За убийството на кмета на гр. Елин Пелин? За онзи „къдравия”, дето го гръмнаха тези дни в центъра на София посред бял ден, за акциза на ракията, нещо по-сериозно за пенсиите? Не сте! Няма и да чуете!.
Ей, и десетките тонове плесенясали фъстъци оправиха! Уж токсини, уж канцерогени и най-назад дребна работа било!
30
Е как така наличието на токсини шестдесет пъти над санитарните изисквания, а придружаващите документи били изправни и фъстъците ставали за консумация? Излиза, че народът ще яде документи, не фъстъци! Абе вие чувате ли се какво говорите бе? Трябвало да изядеш, кажи-речи един тон фъстъци, та да се разболееш от рак! Браво! И това го твърди една прилична жена по телевизията, вероятно някаква медичка-специалистка! Тя приказва в телевизионното студио, аз гледам монитора и си приказвам сам: На мен ли думаш, ма како? С микроорганизмите и в частност фунгите и афлатоксините моя милост гаргара си прави!
И онова месо, двадесетгодишното, от Ирландия ли, от Гренландия ли беше, и него оправиха! Уж ще го конфискуват, после унищожават, палят, горят. Вятър работа! Оказа се след няколко месеца престой на границата, че е станало годно за консумация и ще се преработи в колбасчета! А хапни си мой човек, вече европейски гражданино и да ти е сладко! Па да не пропуснеш да пиеш и една студена вода! Хем за наздраве, хем така за по-добро преглъщане на колбасите, па и за всичко...!
Тази сутрин в студиото на БТВ беше ректорът на Велико- търновския университет. Г-н Иван Харалампиев, Какви са тези „изнесени центрове”? Хем „изнесени”, хем „центрове”! Какви са тези магистратури за юристи, когато априорно юристът се дипломира като магистър?
А и вие от телевизията, защо го оставяте свободно да ви баламосва? Я му прикачете един компетентен, честен и истински професор /трудно ще го намерите, ама нейсе!/, та да му натрие мутрата пред половин България! Били го разследвали, били го обследвали и нямал провинения! Ами толкова са те разследвали и обследвали бе драги, щом не са видели над 1000 дипломи за завършено юридическо образование за няколко години само в „изнесения център” в София! Да са ни честити!

    УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

   Както обещах, от днес започвам публикуването, тук в Блога, първия том на книгата ми "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК".Дано да ви Ви е интересно. Приятно четене.


       СТРАНИЦИ
ОТ МОЯ ДНЕВНИК

2
С Т Р А Н И Ц И ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Автор: Иван Байчев
Коректор: Росица Георгиева
Художествено оформление: Ива Петрова
Предпечатна подготовка и печат “Лени Ан” – Русе
Издателство “Лени Ан” – Русе, 2012
ISBN 978-954-8190-93-0

На съпругата ми Иванка Стоянова Байчева
най-сърдечна благодарност за помоща
при редактирането на книгата.
3
Иван Байчев
С Т Р А Н И Ц И
ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Издателство “Лени Ан”
Русе – 2012 г.
4
Тази книга няма да се хареса на всички, но всеки, който я прочете, ще намери нещо полезно за себе си.
* * *
А свобода ли? Свобода и независимост няма! Единственото местенце, където може да има Свобода, е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
* * *
Времето е съзидателят, ваятелят, безпощадният съдник и коректор на всичко, що съществува на този свят, като действа безотказно, но бавно, а понякога и мъчително!
* * *
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване!
* * *
Там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
* * *
Отвратителна глупост е да оценяваш и цениш хората по партийната им принадлежност.
* * *
Висша форма на наивност е страстно да защитаваш очевидна истина пред лъжци и мошеници.
* * *
Винаги помни, че си българин – никога не забравяй, че си европеец !
5
СЪДЪРЖАНИЕ
Към читателите ................................................................................. 7
Началото ............................................................................................. 9
Страници от 2007 година ................................................................. 21
Страници от 2008 година ................................................................. 68
Страници от 2009 година ............................................................... 128
Страници от 2010 година ............................................................... 199
Страници от 2011 година ............................................................... 281
Страници от 2012 година ............................................................... 377
6
7
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази книга посвещавам на моята осемдесетгодишнина. Тя съдържа страници от дневника ми, който пиша с лекота и удоволствие от декември 2006 година. В него са отразени по-важните ми преживявания и много от изобилието обществено – политически събития, които непрекъснато заливат страната ни по формулата „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!”
Тъкмо затова, моля Ви, нетърсете претенциозната академичност и не се учудвайте на допусканата фриволност при написване на някои от текстовете. Те са огледален образ на настоящето ни и средата, в която живеем.
Тези събития съм отбелязвал и оценявал, изразявайки ясно собственото си мнение. При интерпретацията посочвах аналогии с „чудеса”от битието ни в близкото минало, а също и случаи от моята дългогодишна дейност като учен и общественик
През 2009 г. открих собствена страница в Интернет – „baytchev.blogspot.com“ Част от публикуваните материали в блога съм включил в книгата на страниците от съответната дата, на която са писани в дневника.
Така че книгата, макар и със заглавие „Страници от моя дневник”, не притежава характерните особености, типични за жанра – кратки бележки за текущи събития и случки. Повечето от моите бележки са подробни, някои обстоятелствени и често поднесени като есета, къси разкази, фейлетони, че и весели стихчета и епиграми.
Основните тематични акценти в книгата са свързани с интересите ми в областта на науката, образованието и изкуството.
8
Споменати са много лица – държавни и местни ръководители и партийии величия, роднини, познати и близки приятели.
Никога не съм допускал основен критерий за оценката и отношението ми към даден човек да бъде неговата партийна принадлежност. На това съм се нагледал в живота си и го намирам за абсурдно и допотопно!
Не съм аполитичен, но не съм се увличал и слугувал на идеологии и партии. Пази Боже, пък с користна цел и бъдеща реализация! Моята „идеология и политика”е знанието, отговорността, трудолюбието и почтеността!
В контекста на тези добродетели, старал съм се да бъда реалист – естествено и нормално, както при всеки човек, съгласно мирогледа, произхода, нравствените особености, степента на образованост, възпитанието и субективните представи за „реалистичност” в този наш объркан и многопосочен свят.
Както винаги, писал съм без тенденциозност, честно и добронамерено.
В съдържанието няма нищо измислено! Всичко е прочетено, чуто, видяно от медиите, или лично преживяно и препатено!
Надявам се настоящата книга, въпреки непретенциозността си, да предизвика определен интерес и намери своите читатели.
Радостен съм, че с появата си тя вече ще е изпълнила своето великолепно и трогателно предназначение – автоподарък по повод осeмдесетата годишнина на своя Автор!
Иван Байчев,
5 април 2012 г. Русе
9
НАЧАЛОТО
Още от дете, когато слушах разговори на баща ми с приятели, и после, когато започнах да чета книги, разбрах, че някои хора си водили дневник.
Още тогава и няколко пъти след това се канех и аз да започна да пиша своя дневник. Но все не започвах. Не мога да определя защо! Не беше до материала – преживявания и събития, както в личен и обществен, така и в национален и международен план, колкото си искаш. Не зная! Може би воля, може би дарба и свободно време са ми липсвали? А дали не е люшкането и притискането от живота, което не ме оставя на мира и до ден днешен?
В едно съм сигурен, не започвах, защото дълбоко се съмнявах в полезността на такова начинание.
Аз нямам афинитет към безполезните неща.Те обикновено са измислени и фалшиви. Е, може да имат временен ефект, но обезателно временен.Жалко,че това „временен” може да продължи десетилетия, както често се случва в живота и в частност в политиката…
Признавам си, не мога да пиша измислици и фалшификации. Тогава какво? Да се притеснявам, че пиша истината? Не, няма смисъл. Макар че заслужава си да се цитира един от афоризмите на Оскар Уайлд – „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!”.
Сега обаче има смисъл, защото има едно истинско, грандиозно събитие – България от първи януари две хиляди и седма година става редовен член на Европейския съюз – семейството на европейските народи.
Велико събитие и от болшинството народ неосъзнато събитие!
10
А какъв катализатор е то за емоция, истинска национална гордост и усъвършенстване във всички посоки на общественият живот – ред, духовност, трудолюбие, икономически просперитет и пр. и пр! ...Абе, само да се научим да спазваме законите, които създаваме, да спрем да лъжем и крадем на поразия и да пазим чистота, пак ще е голяма работа.Че то просперитет без законност, ред и хигиена – лична и обществена, има ли го по белия свят?
От друга страна, мисля си, че вече можем и трябва да назоваваме нещата със собствените им имена, че трябва малко или повече да се казва истината, та макар по някой път и да „сбъркаш”.
Пределно ясно е, че там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
Тъкмо за това от Новата 2007 година твърдо съм решил да изпълня една отколешна мечта – да започна да пиша дневник. Ей така, за занимавка и удовлетворение.
Нямам никакво намерение за обстоятелственост на онова, което ще отбелязвам. Но, ако дай Боже, от време на време творческо вдъхновение яхне перото ми, ще понаписвам и повечко, стига да е стойностно и истина. Моята истина, която никога не съм натрапвал на никого, няма да го направя и сега.
Как ще пиша дневника? Най-обикновено, в моя стил – и сериозно, и весело, но истински и забавно. Не за някого, забавно за мен.Тук може да се зададе въпросът: Е как така забавно и как весело като почти целият народ се е намръщил, сумти и мърмори, че налита и на бой? Ами така, зависи си от човека. Аз не се мръщя, не сумтя, не мърморя и не налитам...Отдавна съм проумял, че на масовия българин и на държавицата ни им трябват около пет десетилетия, та да си посменят табиетите и се оформят като цивилизован народ в цивилизована държава.
Тъжно, но вярно! Колкото парадоксално да звучи, тук е и забавното, тук е и веселото.Съжалявам, не всеки може да
11
го види и почувства.Съжалявам, че „слепите“ са болшинство. Затова трябват петдесет години.Достатъчно време повечето от тях да прогледнат.
Я ги пребройте сега пред телевизорите или на някой огромен стадион, когато се кълчат и блещят нарисуваните полуголи и силиконови чалгаджийки!
Ами Слави и Годжи когато пеят „патриотични” песни? Когато бълват цинизми от телевизионния екран и се попипват по предници и задници, а след това, за да заслужат и получат тлъстия си хонорар, обхрачват с неистово старание някоя от поръчаните жертви!
Как да не са болшинство? Виси си българинът пред телевизора, възхищава им се, а сутринта с върховно удоволствие взема участие в хвалебствения разговор с колеги и приятели относно тлъстината на храчките и величието на Слави и Годжи. Е, иди та разправяй, че не му трябват на този „болшинство” българин петдесет години! Море, че му трябват – трябват му, ами да не би да му не стигнат!
Харесва, харесва му на нашенеца да очернят някого, а той да гледа сеир. Ей така, да се звери ухилен или бурно кикотен в таблоида или монитора и да си умира от кеф. Нали не е за него! И хич не му идва в акъла да помисли: абе тези, като говорят и пишат така необуздано и злобно, вярно ли е, възможно ли е това? Не мисли нашият, а приглася, кикоти се и се възхищава. Така е, за тази „дейност” акъл много не се иска…
А после като му подхванат темата за „Европа”… Какво казал проф. Пантев, баща и син Семови, Сидеров, ген. Любен Петров и други тем подобни интелектуалци. Как ще си загубим националната идентичност, националните ценности, как европейците ще ни ограбят интелектуално и икономически и как е много по-добре да си стоим там, където сме си. За коя идентичност и за кои ценности ръмжите бе? И за кои интелектуални и икономически чудесии?
Тези дни прочетох в един вестник следното: „Великият тоз народ за 60 години без война се научи да мързелува, да
12
лъже и краде, та опротивя и на Европа и на себе си. През това време малките народи в Европа какво направиха:
Дания с 5 милиона население построи само за година, от 1999 до 2000-та, най-големия в света въжен мост, чийто 15 километра я свързаха с Швеция. България си има една единствена сухопътна артерия към запад – Моста на дружбата, построен преди повече от половин век. Финландия и Швеция се обединиха, за да развиват най-високи технологии: Нокия, Сименс, Линукс. Деветмилионна Швеция сама строи военните си самолети марка „Грипен”, които са конкурентни на произвежданите от транс националните консорциуми. Норвегия се превърна в една от най-богатите страни в света не защото има нефт, а защото се научи да го добива от морето, конструирайки гигантски платформи. Осем милионна Австрия е дала двадесетина нобелови лауреати, Холандия, Белгия…, А малката тримилионна Естония произвежда кораби почти като скандинавците“.
Не искам да цитирам повече този вестник. Не приемам всичко за истина, но е вярно това, че много се пъчим, че самочувствието на много хора е в излишък, че не познаваме другите, а може би и нас си. Трябва най-после да се разбере, че само с голи хвалби и лъжи нищо не става.
Та думата беше как ще пиша дневника. Ще си разговарям „на ум”. Преди всичко със себе си за своите си работи, а от
13
време на време и с вас. Кои сте вие ли? Ами, вие сте хората – народът. Този мой народ – баламосван, ограбван, унижаван, но си е моят и аз съм от него, и си го обичам!
Признавам, ще ми бъде доста трудно, защото приключих с професионалната си и обществена дейност, неизбежно свързани със събития, случки, преживявания. Сега информацията ми е малко. Не купувам и не чета вестници, почти не гледам телевизия, от време на време слушам радио. Интересуват ме преди всичко събитията в областта на науката, образованието и изкуството. Не съм аполитичен, при моя ген това е невъзможно! Но слава Богу, запазих се до ден днешен да не членувам в каквато и да е партия и политическо движение. Така че, общо взето следя новините, но не какво ми казват и пишат, а това, което аз разбирам от „казването и писането”. Обичам спорта и предимно футбол и информацията за футболния клуб „Левски”, на който съм привърженик от 1942 год.
Не зная как е по света, но у нас прекалено много се лъже. Лъже се, за каквото трябва и за каквото не трябва. Обидно ми е да чета и гледам как нагло и просташки ме лъжат. Мисля си, че за всеки нормален човек е обидно. При това има един изход. За да не изглеждаш балама пред баламите, спираш да ги четеш – вестниците, да ги слушаш – радиата и да ги гледаш – телевизиите!
Спомням си преди години в „Работническо дело” пишеше как в град Бъфало – САЩ, един американец като разбрал, че го лъжат с нещо, което говорели по телевизора, извадил пищова и го гръмнал. Тогава това се представяше като „гнили американски нрави”. Сега, гледайки как нагло и безцеремонно ни лъжат от телевизионния екран, ми става пределно ясно защо американецът си е гръмнал телевизора.
Очевидно и тях са ги лъгали яко. Честно казано, то и на мен, се ми идва да гръмна моя телевизор, но за разлика от американеца нямам нито пищов, нито пари да си купя нов.
14
Колко права е била моята баба Мария! Особено като остаря, тя често ми повтаряше: „лъжовен е живота баба”. Лъжовен е живота! Я вникнете в тези две думички и се опитайте да проумеете каква простота и каква съвършена истина излъчват!
Питате за моето мнение. Добре, ето го. Според мен неоспоримите истини са само две – раждането и смъртта. Има и още една велика истина, това е обмяната на веществата – храна – метаболизъм – метаболити – тоалетна… То си е и песимизъм, и гол натурализъм, но хайде опровергайте ме! Кое в живота малко или повече не е лъжовно? А я да се вникнем по-дълбоко и в думата „лъжовен”, „лъжовна”. Не е то директно равно на голата лъжа. „Лъжовен“ аз го възприемам като нещо по-всеобхващащо, като една или низ от надежди, които непрекъснато се оказват малко или повече химери и в последна сметка една, де осъзната, де неосъзната, лъжа.
23.12. 2006
Вечерта гледах по националната телевизия заключителното предаване „Стоте най-велики българи”. Организаторите твърдят, че това било игра. Каква ти игра да определяш великите хора на една държава, та която и да е тя! И не само да ги определиш, но и да ги подредиш от едно до сто! През цялото време треперих развихрилата се неграмотност, затъпяване и войнстващата чалга, да не са превзели класацията. Страховете не останаха напълно напразни. И Славето, и Азис цъфнаха до имената на действително велики българи. Е, а кажете като как да наречем народ, който поставя Азис наред с Хан Аспарух – основателя на Българската държава, и Славчо, изтъпанен до Левски, Стамболов, Ботев...? Добре че в първата десетка тези персони ги няма. Аз сериозно си мисля, че ги е имало, но както винаги у нас „спазвайки пълна обективност” са избутани по-назад, за да бъде срамът все пак по-малък. Ето една лъжа, която е свършила и малко полезна работа.
15
За личностите в първата десетка „играта продължава”. До сега не съм гласувал. Сега ще дам гласа си за Левски или за Стамболов.
Не зная как е по света, но у нас много, ама много не само се лъже ами се и краде. На всички етажи, във всички посоки – повсеместно! А едрата и по-префинената аванта не наричат кражба, ами корупция. „Корупцията е проникнала във всички сфери на обществото” – ще чуете да се провиква някой недоучен докладчик. Хей човече, защо не наричаме нещата с истинските им имена? Крадат бе, не корумпират, а крадат. Кажи го по български!
И как да се зарадва този народ, че само след 3 – 4 дена официално влиза в Европа? След13 столетия на превратности най-после там, където ни е мястото!
Та, питахте как ще пиша дневника. Ами ето така – той започна да се пише. Де сериозно, де весело, но истински и забавно.
29.12.2006
От днес остават около 50 часа до официалното приемане на България в Европейския съюз! Голямо събитие, историческо събитие за държавата и народа ни!
Готвят се големи тържества. Естествено, по нашенски и според чергата. Основното, както се и полага ще става в София. В 0 часа на 31-ви в центъра, на площад „Александър Батемберг”в продължение на 16 мин. ще се състои светлинно шоу с най-разнообразни илюминации, фойерверки и други, изпълнени от наета специализирана немска фирма.
В Русе и Гюргево също ще се проведат съвместни тържества. Двете общини организирали безплатен транспорт до двата града и съответни развлекателни програми. Като помисли
16
човек колко векове тези народи – българи и румънци са живели толкова близко и толкова разделени, та да дойде ХХІ-ви век и те да се присъединят към народите, които за първи път в човешката история не се борят за граници, а осъществяват Европейски съюз без граници!
Добре ли е това или зле за Русе? Не само че е добре – отлично е. Стига държавата и управниците ни и ние русенци да осъзнаем какво става и по най-целесъобразния начин да се нагодим и го използваме – сега и в бъдеще. И умната! Румънците са трудни хора. Когато бях зам. кмет и трябваше да решаваме съвместно екологичните проблеми на района Русе – Гюргево, имах голяма съпротива. С настойчивост, дипломатичен език и, подчертавам, със знания и аргументи, аз и моите колеги – русенски специалисти, които бях привлякъл в съвместната българо-румънска комисия, успявахме стъпка по стъпка да решим поредица от сериозни въпроси. И не само в областта на екологията. Тогава започна опознаването и сътрудничеството между Гражданска защита, Пожарна, Окръжна болница, Ветеринарномедицински център, културни институти. Стигна се и до първи срещи на бизнесмени от двата града.
Завидели на това, група активисти от една нашенска партия отишли в Гюргево и те сътрудничество с тамошната посестрима да сътворят. Отворили уста румънците да хвалят комисията ни и председателя й, моя милост, смятайки, че това ще е хвалба за русенци и ще спомогне още повече за сътрудничеството между двата града, ама не познали! Що неприятности си изпатих след това по време на моето кметуване, но и колко искрено съм съчувствал на примитивността и безпомощността на нашенските интернационалисти !
Чувам, че Русе много западнал и запада! То къде е държавата ни, та Русе да е по-различен? Нищо, аз съм твърд оптимист. Това, което става в София, не е нормално. И по
17
Черноморието също е ненормална работа. Натъпкването като в сардели рано или късно ще им втръсне. Ще се задушат от собственото си присъствие. Тогава ще се сетят и за Русе, но надявам се, че през това време други по-умни хора няма да чакат, а ще преценят големите възможност на нашия град и район и вече ще са започнали своите полезни дела.
Русе има едно от най-големите пристанища на Дунава, което го свързва директно със сърцето на Европа – там, където мечтаехме и вече сме.
Русе има своя Дунав-мост, който е пътната и железопътна пряка връзка с Европа, Скандинавия, Русия и други страни. Той свързва Русе и района ни с тримилионната столица на Румъния, която е само на 55-60 км.
Русе има своя първокласен път, който започва именно от моста и през прохода на републиката е най-пряката връзка с Истанбул, арабския свят и Средна Азия.
Русе е важен железопътен център. Тук е най-пряката ж.п. линия за Варна и Черно море.
Оттук започва т.н. Подбалканска линия, която пресича Стара планина и свързва Дунава с южната ни граница. Оттук минават международните влакове от Русия, източна Европа и Скандинавия за Турция, Гърция.
От Русе започват първокласни магистрални пътища за София, Велико Търново, Варна и Силистра. В най-скоро време ще се строи магистрала за Русе, която е отклонение от „Хемус”.
Русе има своето летище и всички условия то да започне отново да функционира. Не сме толкова богати, за да се остави готовата работа да пустее. Макар че си се знаем и това едва ли ще е прецедент.
Русе има своите традиции като банков, търговски и културен център. В живота на този град още преди сто години е битувал духът на Европа. После забитува духът на хлора, на фталовата киселина и други отрови. Но макар и бавно и мъчително – отмирисва се! Както страната, така и Русе се възраждат.
18
Ей, българино, бъди оптимист! Сега като никога до голяма степен съдбата е в собствените ти ръце. Нека да забравим онзи измислен от теб девиз „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”. Така няма да стане! Не всякога може да се плаща колкото трябва, но за страната, за града ни трябва да се работи обезателно колкото трябва, че и повече! Дайте да се хванем да работим! И стига мърморене, хитрини, завист, злоба. Абе стига сте гледали на съседа в двора бе! Погледнете и уреждайте своя двор и своя дом! С тази работа „Я можем да сум зле, ама сакам Вуте да е по-зле“, нищо няма да стане. Не в Европа но и в Америка да ни пришият – все тази!
Най-сетне спрете да мрънкате, че щели сте да бъдете в задния двор на Европа и второ качество население. Ами сега къде сме бе, мили мои? Я си отворете очите и вижте потъналата ни в мръсотия столица, градове и села. Я поогледайте училища, университети, болници, фасади на сгради, паркове и градини, раздрънкани автобуси и влакове, изровени пътища, всичко, всичко за обновяване и ремонт чака. Ами чиновниците, събрали като във фокус цялата ни шуробаджанащина, некадърност и бюрокрация, ами възпитанието, културата, хигиенните навици. Че то още, още в обществена тоалетна да те е страх да влезеш, защото няма къде да стъпиш бе, драги...!
Като споменах тоалетна та се сетих за Панайот Василев – лека му пръст. Той заедно с Коста Янков, Георги Найденов и други предприемчиви люде някъде около 1960 година, с партийно решение разбира се, създадоха големите предприятия „Родопа”, „Тексим” и още едно-две за производство и търговия – нещо като по западен образец.
Та този Панчо на една среща, в която участвах, като стана дума за хигиена разказа следното:
„Какво ще ме убеждавате, че при нас има голяма хигиена. Аз като се кача в Мюнхен на Ориент експреса за София и стюарда ме пита за къде ще пътувам да ме събуди и се приготвя за слизане, винаги му казвам – няма нужда господине,
19
на мен като ми замирише на урина и изпражнения – знам, че сме на Белград!”
Ами такива сме си – европейци, но не до там!
31.12.2007
Тази нощ в 0 часа ще посрещнем Новата 2007 година. Ще приветстваме историческото събитие за изстрадалата ни Родина – официалното й встъпване в Европейския съюз. Ще отворим бутилка шампанско и ще пием по чаша за светлото бъдеще на обичаната ни България. Аз добре разбирам и твърдо вярвам в това бъдеще. Не за нас, за младите, за идните поколения, за България! Силно се надявам, че голямото болшинство българи също ще вдигнат чаши и с вяра, радост и оптимизъм ще посрещнат тази историческа Нова година и това велико за нашата история събитие.