10 юни 2017







      СРЕЩИ С ОБИЧАНИ ПИСАТЕЛИ

     На седми т.м.,след обяд от 17 часа,  бяхме на среща с Михаил Вешим
Той е  писател – белетрист, главен редактор на в.“Стършел“. . Симпатичен ми е защото пише истината и не му пука.. Срещата се проведе в голямата зала на регионалната Библиотека – при голям интерес и посещение.Поговорихме си. Подарих му стихосбирката „Гледам, слушам и се чудя“ и един екземпляр от доклада  ми за научната конференция „Свободата вчера, свободата днес и свободата утре – на върха на копието ли е?“- Русе, 25-26, 04, 2017/.  Дадох му една книга „Страници от моя дневник“- втори том, с писмо, също доклада, с молба да го предаде на баща си – приятеля, обичания от русенци писател Мишев.
    Вешим е много сладкодумен. В изказването му откроих два основни момента: Първо, че не трябва да забравяме всичко каквото преживяхме при соца. И второ - да уважаваме и се борим за истината.
    По тези два въпроса се изказах и аз. Вешим след това ми благодари лично за хубавите думи, които съм казал за него и баща му.
    Питат го как се е отървал от сянката на баща си – големия Георги….Нали затова си смених името на Вешим - отговаря им писателят. А сега, продължава отговора си той – много често ме наричат и ми пишат ВЕШИН! Даже една читателка се обажда в редакцията и вика: „Искам да говоря с другаря Верщагин…И все усмихнат, все се смее. Много приятен човек.
                                   
                                  *    *    *
  
     На следващия ден, по същото време в малката  зала на театъра, се състоя среща с г-жа Рада Москова и синът й Теди Москов.За съжаление, вероятно поради недостатъчно обявление и лошото време, нямаше много хора! Г-жа Москова вече е поостаряла  като мен. Крум Гергицов доста й помогна докато докоцука, подпирайки се с елегантно бастунче до сцената. Теди – небрежен както винаги, със същите дънки и провлачената тъмносива риза. Бях на първия ред, но Москова говори тихо и много неща не чух и не разбрах.Теди не говори. Имаше същата вечер представление, беше напрегнат.
    Втората книга на писателката - „Почти живот“, представи драматурга  Гергицов. Както винаги много добре, но едностранчиво. Нищо не каза за това, че тя пише и говори истини, които е преживяла и изстрадала, за нейната великолепна книгата „Ние не героите“…Нямаше въпроси, нямаше изказвания. Не зная! Често се питам - какъв е този нашия народ! Би трябвало да се страхуваме когато лъжем, а ние се страхуваме да кажем истината и от самата истината….!
     Станах, казах, че присъствам, за да уважа двама представители на един голям български род от талантливи, но препатили хора. Тук съм казах, защото уважавам творчеството на твореца Москова и защото като щастлива майка е родила син, когото също уважавам като творец и храня  симпатия към него, особено за  оригиналните мисли, които пуска от време на време, като „ Абе ние българите сме орисани да сме си вечно в криза“.
    Най-важната причина за моето присъствие – обърнах се към  Москова, е защото ние с Вас сме колеги. А тя вика „И вие ли сте лекар?“, не отговорих, а продължих –защото и аз съм от „не героите“. Когато четох книгата ви имах чувството, че съдбите и преживяванията ни, незаслужения тормоз и унижения, съвпадат на 80-85%! Вас са ви изправили пред класа на стол и показали „като враг на народа“. А мен една сутрин, като влизам в клас ме поставиха на отделен чин – „не герой“, молепсан!. 
    Вие много добре сте описала,  че по това време бяхме още деца на по 13-14 г. , но отличници и дисциплинирани  ученици. Москова ме допълни – „ Да ,аз например тогава още не знаех какво е това враг на народа!“
И всичко без да имаме някаква вина! Моето семейство например, по никакъв начин не е засегнато от т.н. „Мероприятия на народната власт“.Може би единственото ми прегрешение е, че дядо ми Иван, на когото съм кръстен, е бил съратник на великия Стамболов!
    Благодарих на писателката, че пише за преживяното, защото народ, който няма памет за миналото, не може да чертае успешно бъдещето си, а според мен, не може да оцени добре и настоящето си. Поздравих  я, че пише истината. Изказах и една моя мисъл, а именно, че там където се скрива истината, на яве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма свобода, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
    След срещата Москова ми подари екземпляр от книгата си „Почти живот“, със следния автограф: „На проф.Байчев, от колега не герои“. Рада Москова,  
 08.06.2017 г.