СРЕЩИ С ОБИЧАНИ ПИСАТЕЛИ
На седми т.м.,след обяд от 17 часа, бяхме на среща с Михаил Вешим
Той е писател –
белетрист, главен редактор на в.“Стършел“. . Симпатичен ми е защото пише
истината и не му пука.. Срещата се проведе в голямата зала на регионалната
Библиотека – при голям интерес и посещение.Поговорихме си. Подарих му
стихосбирката „Гледам, слушам и се чудя“ и един екземпляр от доклада ми за научната конференция „Свободата вчера,
свободата днес и свободата утре – на върха на копието ли е?“- Русе, 25-26, 04,
2017/. Дадох му една книга „Страници от
моя дневник“- втори том, с писмо, също доклада, с молба да го предаде на баща
си – приятеля, обичания от русенци писател Мишев.
Вешим е много
сладкодумен. В изказването му откроих два основни момента: Първо, че не трябва
да забравяме всичко каквото преживяхме при соца. И второ - да уважаваме и се
борим за истината.
По тези два въпроса
се изказах и аз. Вешим след това ми благодари лично за хубавите думи, които съм
казал за него и баща му.
Питат го как се е
отървал от сянката на баща си – големия Георги….Нали затова си смених името на
Вешим - отговаря им писателят. А сега, продължава отговора си той – много често
ме наричат и ми пишат ВЕШИН! Даже една читателка се обажда в редакцията и вика:
„Искам да говоря с другаря Верщагин…И все усмихнат, все се смее. Много приятен
човек.
* * *
На следващия ден,
по същото време в малката зала на
театъра, се състоя среща с г-жа Рада Москова и синът й Теди Москов.За съжаление,
вероятно поради недостатъчно обявление и лошото време, нямаше много хора! Г-жа
Москова вече е поостаряла като мен. Крум
Гергицов доста й помогна докато докоцука, подпирайки се с елегантно бастунче до
сцената. Теди – небрежен както винаги, със същите дънки и провлачената тъмносива
риза. Бях на първия ред, но Москова говори тихо и много неща не чух и не
разбрах.Теди не говори. Имаше същата вечер представление, беше напрегнат.
Втората книга на
писателката - „Почти живот“, представи драматурга Гергицов. Както винаги много добре, но
едностранчиво. Нищо не каза за това, че тя пише и говори истини, които е
преживяла и изстрадала, за нейната великолепна книгата „Ние не героите“…Нямаше
въпроси, нямаше изказвания. Не зная! Често се питам - какъв е този нашия народ!
Би трябвало да се страхуваме когато лъжем, а ние се страхуваме да кажем
истината и от самата истината….!
Станах, казах, че
присъствам, за да уважа двама представители на един голям български род от
талантливи, но препатили хора. Тук съм казах, защото уважавам творчеството на
твореца Москова и защото като щастлива майка е родила син, когото също уважавам
като творец и храня симпатия към него, особено
за оригиналните мисли, които пуска от
време на време, като „ Абе ние българите сме орисани да сме си вечно в криза“.
Най-важната причина
за моето присъствие – обърнах се към Москова, е защото ние с Вас сме колеги. А тя
вика „И вие ли сте лекар?“, не отговорих, а продължих –защото и аз съм от „не
героите“. Когато четох книгата ви имах чувството, че съдбите и преживяванията
ни, незаслужения тормоз и унижения, съвпадат на 80-85%! Вас са ви изправили
пред класа на стол и показали „като враг на народа“. А мен една сутрин, като
влизам в клас ме поставиха на отделен чин – „не герой“, молепсан!.
Вие много добре сте
описала, че по това време бяхме още деца
на по 13-14 г. , но отличници и дисциплинирани
ученици. Москова ме допълни – „ Да ,аз например тогава още не знаех какво
е това враг на народа!“
И всичко без да имаме някаква вина! Моето семейство например,
по никакъв начин не е засегнато от т.н. „Мероприятия на народната власт“.Може
би единственото ми прегрешение е, че дядо ми Иван, на когото съм кръстен, е бил
съратник на великия Стамболов!
Благодарих на
писателката, че пише за преживяното, защото народ, който няма памет за миналото,
не може да чертае успешно бъдещето си, а според мен, не може да оцени добре и
настоящето си. Поздравих я, че пише
истината. Изказах и една моя мисъл, а именно, че там където се скрива истината,
на яве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма свобода, няма морал, няма
справедливост, няма просперитет.
След срещата
Москова ми подари екземпляр от книгата си „Почти живот“, със следния автограф:
„На проф.Байчев, от колега не герои“. Рада Москова,
08.06.2017 г.