2009 г.

Септември, октомври, ноември, декември.


02.09.2009

Бойко Борисов се срещнал и разговарял с Путин вчера. От това, което съобщиха, личи, че се е състоял полезен разговор и споразумение да продължат проучванията и се даде в близко време окончателен отговор относно съвместните енергийни проекти между двете страни.
Винаги съм вярвал в ползата от добри отношения с Русия – винаги! Историческата съдба българска е неразривно свързана с тази страна. Работата е в това да не се раболепничи, или да не се отива в друга крайност – да се отричат напълно, че и да се ругаят връзките ни с руснаците!
Народното събрание създаде две временни комисии. Едната за проверка дейността на бившето правителство за последната години от неговото управление, а другата за проверката на редовността на подготовката и провеждането на последните парламентарни избори.
Това е добре и ако се работи без предубеждение, но и без замазване на евентуални грешки и далавери, ще се добие честна и ясна представа по тези въпроси, по които в момента се ширят всякакви слухове, съобщения и приказки. Без съмнение има и неща, които просто „плачат” за точна и безпристрастна проверка.
Аз лично бих полюбопитствал защо трябваше ден-два преди напускане на властта да се назначават сума ти служители и то все на престижни служби – дипломати, експерти, съветници, членове на надзорни съвети и др.
Любопитен съм да науча как така за една седмица преди да слязат от властта, са изхарчили над 600 000 000 лв? Това не е лев, не са два!
Интересно е още да научим защо в Турция се откриха цяла сюрия избирателни секции, а в западните страни – наши съюзници и партньори, едвам-едвам, тук-таме по секция?
Много съм любопитен да науча истината за работата в институцията „Държавен резерв”, ама много! Чувам говорят за някаква разработка с кодово название „Лиана”. Касаело се за недостойни и неправомерни дейности на хората, свързани с партията ДПС. Ами, хайде извадете я наяве тази разработка и покажете на народа вярно ли е всичко това, което се шушука под сурдинка! Може би в „Лиана” е истината и за Държавния резерв? Нали тази институция, мисля, се управляваше от г-жа Емел Етем!
Споменах госпожата, тя била русенка, та се сетих, че неотдавна Русенският университет й присъдил титлата „Доктор хонорис кауза”! Боже, че и ти Аллах – вразумете!
Ходих до Мобилтел да си взема отговора на жалбата, която бях подал по повод изпращането на SMS-и от мобилния на стационарния ни телефон! Чудиш се, нали? Е, така е. Сядам примерно през нощта около 23-24 часа и си изпращам съобщения на стационарния ни телефон, който е в същата стая! И то не един, а много ессемеси И си плащам за това забавление!
Какво ми отговарят ли? Ами притиснали се някак, някои от бутончетата на мобилното телефонче и то започвало да изпраща съобщения! Ако искаш вярвай, като не щеш – оплачи се на Прокуратурата, а тя винаги те препраща към някаква Комисия, която контролирала работата на тези, които знаят как се самонатискат телефонни бутончета и изпращат съобщения от един собствен на друг собствен телефон!

09.09.2009

Чух някой да казва, че това съчетание от три деветки носело щастие, а друг твърди, че като се обърнат се получават три шестици, което било съчетанието на сатаната! Доколкото си спомням това „откритие” е направено от Папа Инокентий, преди повече от 1000 г.
Днес, 9-ти септември – слава Богу не 1944-та, а 2009-та година! Каквото и да е, има разлика, голяма разлика!
Много е писано за този ден, много още ще се пише. И е нормално.
Сега, като се прибирах към къщи, се спрях пред една будка за вестници. Много вестници има вече у нас – натрупани, натрупани... В един вестник по повод 9-ти септември 1944 година прочетох следното заглавие: „нито революция, нито въстание, нито дори преврат” Под заглавието името на проф. Пламен С. Цветков.
Борисов, придружен от седем свои министри и други лица, отпътувал за Брюксел. Задачата била да се убеждават
тамошните началници, че това, което правеше старото правителство с усвояване на парите от Европа, вече няма да бъде. Носят програми, предложения, доказателства и ще го удрят на молба да ни пуснат помощите, че работата отива на зле.
Слушам днес към 15 часа Националното радио – Президента свиквал заседание на Съвета за национална сигурност във връзка с използване на Европейските фондове!
След този ход, нормално е всичкият народ да се запита, добре бе, г-н Президент, тя работата с тези фондове от години не вървеше, а през това време ти се спотайваше и все едно не беше в България! Защо тогава не свика Съвета за национална сигурност по този въпрос, а го свикваш сега?

15.09.2009

Друга една история от тези дни е тази с изразходване на милиони за помощни средстава и атрибути, предназначени за хора с увреждания. Да, ама уж за такива хора, а повечето колички, патерици, специализирани дюшеци, и какви ли не джунджураци – едни купени и раздадени на такива, които нямат никакви увреждания, други купени и платени, но уж купени, защото производителите получили парсата, а не доставили нищо, трети, четвърти и пети, та най-накрая милиони левове ограбени и разпределени между фирми, доктори и посредници – всичките авантаджии!
От здравната каса отмъкват всичко, което може да се отмъкне!
Мен винаги са ме вълнували не политическите и битовите аспекти на такова поведение, а човешките, моралните... Не са ми приятни лакомите, алчните хора.

18.09.2009

В Брюксел, на неформална среща на премиерите на двадесет и седемте /за първи път и с Борисов/, решение да се
постави таван за бонусите на банкерите. Приветствам тази идея и дано на предстоящата среща на „двадесетте”, която ще се състои в Питсбърк, това официално да се потвърди! Тази необуздана алчност трябва по някакви начини лека-полека да се обуздава!
Като споменах гр. Питсбърг, та се сещам за Айнщайн, който се заселва в този град, бягайки от хитлеристка Германия.
Всеки следобед Айнщайн ходел в кафене с приятели. Ама развлечен, неглиже, недобре сресан, с една дума неугледен! Приятелите му търпели, търпели, но един ден му казали: „Я се постегни, ти си Анщайн“! А той, посръбвайки от кафенцето, невъзмутимо им отговорил: „Абе, я си трайте, тук никой не ме познава”!
Минало време, светът гръмнал с „Теорията за относителността” и името на нейния автор – Айнщайн. Той обаче продължил да се разнася из Питсбърг облечен и обут по същия начин. Тогава приятелите му още по-настоятелно го помолили да подобри външния си вид.
Анщайн от своя страна още по-невъзмутимо им отговорил: „Спокойно, мили мои, сега вече всички ме познават”!
Ходих на пазар. Проверих може ли да се купи грозде за вино? Може, по 0.80 лв за кг.
Не е за виното. Мога да си купя. За начесване на крастата е! Родова и по-точно „бащина” традиция. Той – баща ми, незабравимия мой „Тати”, правеше домашно вино. Имахме собствено лозе. Големи мераци, големи ритуали! И няма майтап, правеше много хубаво и както обичаше да казва, „здраво” вино.
Когато се моткам из мазето с моите винарски ритуали, които са копие на неговите, все за него си мисля и някак си го усещам, че е до мен.
Помагай тати, че да го направя като твоето –„здраво”, червено, ароматно и плътно, а цвета – рубинен!

19.09.2009

Сутринта бях на среща с кап. Георги Нинчев и кап. Шехтанов/. Разговаряхме с производител на грозде от с Пиргово. Предложи ни грозде от сорта „Каберне” по 0.70 лв Платихме и отидохме в „Сити – Роял” да почерпя по едно кафе „Лаваца” за хубавата работа. Там си поговорихме чудесно. Основната тема беше музиката и главно джазовата музика. Нинчев бил голям неин почитател, така че се оказахме „съмишленици”. Споменахме за великите: Бени Гудман, Хари Джеймс, Джен Крупа, Френки Лей, незабравимия Луис Армстронг и още, и още, и разбира се за класиката в жанра Биг бенда – оркестрите на Дюк Еликтън и Глен Милър! Забравя ли се то „Чатанога Чучу”, „Настроението”, „Соня Хени” и онзи фантастичен наниз от пиеси в репертоара на този оркестър, които в ранните си младини търсехме да чуем поне за минути по някоя „черна” западна станция.
Заради тези и много други джазови мелодии, които блюстителите на „социалистическата култура” наричаха упадъчната и развращаваща музика на „загнилия капитализъм”, що млади хора пострадаха – от забрана да продължат образованието си, до изселване или въдворяване в лагерите „Скравена” и „Белене”! Луди работи!
Говорихме си и за класическата музика. За Верди и неговите опери.
Вчера по БНТ слушах кратко интервю с нашата известна сънародничка РАЙНА КАБАИВАНСКА. Тази жена, освен че е оперна певица от световна класа, е интелект, ерудит и философ. Словото й е съвършено като нейните арии, езикът богат, мисълта, която блика от прекрасно подредените изречения, е дълбока, непресторена, без капка помпозност и менторство.
Пита я водещият: „Кажете нещо за музиката”? Кабаиванска отговаря: „Музиката е спасение”! Кратко, с една единствена дума, а каква характеристика на това изкуство!
Да, наистина музиката е спасение. И неслучайно някой е изказал също една неоспорима истина, че „Музиката е изкуството, чрез което човек може да изрази онова, което не може посредством словото и писмото”!.
Ще напомня, че Кабаиванска е дъщеря на д-р Ячо Кабаивански – писател фантаст с псевдоним „Марко Поло”. Той, д-р Любен Герасимов – виден деец на БКП, и д-р Веселин Веселинов – ветеринарни лекари, са били неразделни приятели.
В по-късни години Д-р Веселинов, беше голям мой приятел. Много неща ми е разказвал, много снимки ми е показвал, най-вече за Кабаиванска като дете и ученичка в Бургас.

26.09.2009

Папата на посещение в Чехия. Мъничък, кротичък – Папа Бенедикт! Да е жив и здрав, но няма нищо общо с покойния си предшественик – поляка Войтила! Онзи беше велика личност, историческа Личност – и по външност, и по духовна и интелектуална сила!
Обади ми се д-р Петър Габровски. Вземá ме с колата си и отидохме на кафе в новото заведение „Роял сити” център. Той не бил ходил там. Хареса му много. Пешо е добър събеседник, стар приятел.
Между другото съобщи ми, че захванал сериозна проучвателна търговска дейност с някаква голяма румънска фирма. Казах му, че румънците са трудни партньори. Спомням си, когато преговаряхме по въпросите на екологичните проблеми на района Русе-Гюргево, какви неприятности съм имал с тях. Сутринта на преговорите се съгласяват, като започнем да пишем протокола, имат ново мнение, привечер, като подписваме – още по-ново!
Габровски ми поиска някои европейски директиви и наши наредби, свързани с тази му дейност.Обещах да потърся в библиотеката си. Когато си готвех лекциите, събирах най-
новите документи и разпоредби, така че ще намеря, каквото имам, и ще му предоставя
.
ОКТОМВРИ

01.10.2009

Сутринта гледах съвсем малко предаването на Бареков от квартал „Столипиново” в Пловдив.Темата е какво трябва да се направи да се излезе от тази мизерия и нищета на циганското население и в частност от това най-голямо циганско гето?
Стана ми радостно, когато един от циганите настойчиво повтаряше, че трябва да се образоват. Друг го апострофира и каза: „Верно бе аркадаш, съгласен да образоваме, ама нашто Асан върши осми клас, а не може да пише”! Жалко, а се засмях! Такава е всичката ни работа…! Уж всичко свършено, а резултат няма?
Е, това е , което другарите не могат да разберат! Нещо като в онзи виц за големия параход, по външност и сила единствен в света, и свири ли свири, но едвам се движи, докато най-назад и спира! Спира и потъва, защото парата отива главно за свирката...!
Нарязах си един-два домата – градински, от с.Мартен. Сипах си една ракийка. Гледам новините на БТВ. Цветан Цветанов съобщил, че преди да стане министър, от момента, когато влязъл в политиката, е бил важен обект на ДАНС /Държавната агенция за национална сигурност!/ Следели го на всяка крачка? Цветанов по този повод заявявал, че този ДАНС е бил политическата полиция на бившата власт.
Благодаря ти, министър Цветанов. Добре е, че лично си бил жертва, та да повярваш и на честните и достойни българи, които са работели и работят компетентно и отговорно за просперитета на Родината ни и въпреки това теглят това същото тегло, което ти си теглил!

04.10.2009

В новините по „Нова” – в Кърджалийско ловци излезли с пушки и банани в ръце да търсят и хванат появила се в района маймуна! Голям майтап! Защо ли? Ами, ако е да се търсят и хващат маймуни, те са в такова изобилие из държавицата ни, че за да ги изловим, ловци и вагони с банани няма да ни стигнат!
Като гледах този репортаж си спомних за глупаците от пиеската за „ЛАМЯТА”, изпълнявана някога от великите наши артисти – Калоянчев, Парцалев, Вачков, Анастасов и компания. Разликата между двата случая е, че в единия действието се извършва от реални, съвременни глупаци от Кърджалийско, а в другия – от артисти. И второ – че днешните примамват с банани, а онези от пиеската с лимони, та като срещнели ламята да започнат да ги ядат, а на нея да й потекат слюнките, да й прилошее и юнаците да я хванат!

05.10.2009

Ходих да подам молба за данъка на Весковия апартамент. Попаднах на добра чиновничка, която ме обслужи професионално. Благодарих й, пожелах й приятна работа, а тя на тръгване ми каза, че е работела в общината, когато съм бил зам. кмет, че съм оставил във всички служители добри впечатления на интелигентен и възпитан ръководител и човек.
Голямо е удоволствието да чуеш такива думи за себе си.
Тази вечер съобщиха потресаващи данни относно грамотността ни. От извършено изследване на грамотността в 58 държави, България е класирана на предпоследното 57-мо място!
Установено било, че 21.3% от младежите на 15 – годишна възраст не познават буквите, че 28.7% от младежите на същата възраст познават буквите, могат, макар и трудно, да прочетат някакъв текст, но не го разбират. Събрани тези две групи младежи правят около 50% неграмотни!
Изследването е проведено преди три години и никой дума не е споменал за него! Скрили са го! Едва сега се изнасят тези данни. В момента проучваните младежи са на по 18 години. Трудно ми е да си представя какво чудо е това и какви атомни централи и high – tech /хай-тех/ ще строим и развиваме в милата ни Татковина?

10.10.2009

Ходихме в супермаркета „Кауфланд”. Пазарувахме за зимата: брашно, захар, олио… Нали получихме пенсиите!
Не била се променяла Българийката! Абе вие очи имате ли, бе? Иди в един такъв магазин, па позяпай, ама си отвори очите и си пришпори мозъка, все има нещичко от него, което може да проработи и зяпай, зяпай, па сравни това що си озяпал с онова, дето му викахме „Оремага”, кварталната бакалия или „гордостта на социалистическата търговия”, нещо кръстено за „Супер”, ама толкова „Супер”, че 3-4 колички за пазаруване не могат да се разминат! Да не говорим за разнообразието на стоките, асортимента, опаковките, хигиената, организацията и пр. и пр.
Не се променяла Българийката! Абе променя си се тя, може да е бавно, може да е мъчително, но си се променя и хич не я е еня! Ти се огледай, българино, накъде си и за къде си – ти променяш ли се?

12.10.2009

Моят рожден ден! Седемдесет и седем години на белия свят! Не е шега работа?
Какво да кажа? Доволен съм от себе си. Е, сигурно е можело и още по-добре да бъде, но общо взето добре е. Каквото можех, вършил съм го честно, отговорно и полезно за службата и сектора, в който съм работил. Дай Боже живот и здраве и сега да помагам за доброто на семейството, роднините, приятелите, и всички, на които мога да бъда необходим.
Не зная, как е при другите, но аз винаги съм се радвал и винаги съм изпитвал приятно чувство на удовлетворение, когато помагам на някого. Особено съм щастлив да предоставям и давам знанията си. Никога, никога срещу възнаграждение или на принципа „Дай ми, да ти дам”! Презирам такива взаимоотношения – една от причините, поради която не съм имал и нямам в изобилие приятели!

16.10.2009

Вчера вечерта бяхме с Ването на театър. Гледахме „РОМЕО И ЖУЛИЕТА”.
За творбата на Шекспир може да се каже само едно и единствено – класика! За постановката на тази творба в Русенския театър от режисьора Богдан Петканин ще кажа следното: Този човек се е постарал да ни покаже всичко, но не и великото чувство любов, което Шекспир с такава дарба, очарование и трагизъм е описал! Тези съвременни режисьори „осъвременяват” драматургични творби с толкова примитивни средства, че нито е да се смееш, нито да заплачеш, провокиран от „творческия им гений”! А „осъвременяването” на класически творби, каквато е трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета” по този начин, е опошляване, в някои моменти и оскверняване.
Абе, човече, къде си тръгнал да „осъвременяваш” Шекспир с домъкването върху сцената на една дрошка, която някога е била автомобил? Дрошка, в която вкара. Фабрицио и Розалинда да правят секс в поза нещо, като „Задна прашка”?
И не само възвишената любов я нямаше! Нямаше я и самата Жулиета. Моите почитания към артистката, но тя не става за тази роля! Тогава, какво да кажем за режисьор, който и артистите не може да си подбере? Ама, може да ни се отговори: „Това има в този театър”. Добре, като е това защо посягаш на тази драматургия?

22.10.2009

Кученцето ни Бренда, продължава да не е добре! Цяла нощ се е мъчило горкото, а с него и ние. Ването не е мигнала, аз почти не спах. Тягостна работа, ужасна работа е да гледаш това умно и гальовно същество да се мъчи. А каква болка е, когато те погледне с големите си влажни и тъжни очи, молещи за помощ? Какво да му помогнеш? Кой може да се противопостави на природните закони? Кой е по-силен от силата на съдбата и силата на смъртта?
В 11 часа погребаха нашият добър приятел и колега д-р Тодор Денчев!
Купихме цветя и с колата отидохме на „Чародейка”.Имаше доста хора. Някаква госпожа – служебно лице, измрънка написано  блудкаво, еднотипно и уж печално бърборене и толкоз! Не можах да се сдържа, макар че се знам колко „ми е парата”, спонтанно пристъпих и произнесох кратко слово.
Познанството и приятелството ни с Денчев е половинвековно – от далечната 1959 година. Той беше честен и принципен човек. Един от изтъкнатите вет. лекари. Заедно с колегите от нашето поколение – д-р Йордан Калев, д-р Любен Якимов, д-р Марин Ангелов, д-р Борис Куцаров и др., със своята компетентност и възпитание, издигаха авторитета на ветеринарномедицинската професия.

25.10.2009

Във вестник „Уикенд”от 24-ти т.м. прочетох спомен от Петър Междуречки – бивш кмет на София, а в последствие пълномощен министър, за посещението на Тодор Живков във Федерална Република Германия през 1974 година.
Статията е интересна, както впрочем и многото написани спомени и изявления на видни дейци по времето на комунис187
тическата диктатура у нас и най-вече около управлението на Живков. Ще цитирам няколко „перли”:
„Преходът у нас е от квазисоциализъм към капитализъм… Този квазисоциализъм беше насаден от Москва. Бяха ни хванали в желязна хватка. Тодор Живков беше против икономическата система на този квазисоциализъм.”
„След посещението, преди да отлети за България, Живков се обърна към мен с думите: Петре, Петре, ми тия са построили и социализма, дето ние го искаме!”

29.10.2009

Времето се разваля. Става студено и замирисва на зима.
С голяма сила се е устремил към нас вирусът на „свински грип”! Дано да не ни загащи. Ние и без друго не сме спрели да кихаме! А що лекарства и що витамини пием и сме изпили! И разни ваксини: peroralni, parenteralni... и какви ли не „майни”!
Голяма подготовка се прави на форума по проблемите на климатичните промени, които ще се проведе в Копенхаген през декември.
Гласи се нов протокол за сътрудничество, който да замени този от Киото. Предвижда се емисиите от въглеродни оксиди до 2050 година да бъдат намалени с 80% и повишаването на температурата да не превиши 2 градуса по Целзий!
Прочетох в русенски сайт, че се е състояла традиционна среща на творци от нашия град, които излагали и разменяли свои книги. Подробности не зная, но твърдо заставам зад такава проява. Тя има голямо значение в много аспекти за културното развитие на съгражваните ни, особено младите хора, нещо, което в настоящия момент е изключително необходимо! Русе има нужда от това, на Русе му прилича!

НОЕМВРИ

01.11.2009

Тези дни 20 години от падането на Берлинската стена! Тържества в Берлин. Присъстват: Буш-старши, Горбачов и Хелмут Кол – тримата световни лидери, които сътвориха това чудо. Голямо време, големи събития, отърваването на света от една изкуствено наложена със сила политическа и социална система, която може и да е замислена с най-добри чувства за благото на народите, но се оказа деспотична, крайно безправна, абсолютно погрешна и в противоречие с природните и обществените закони, поради което безплодна и в резултат на всичко това саморазрушила се и рухнала! Един от символите на това рухване беше имено „Берлинската стена” – едно от най-„великите” безумия на двадесетия век и историята на човечеството!
Аз наистина не мога да си представя такава липса на ум и разсъдък, та да стигнеш до идеята и осъществяването й, да се бориш със Свободата, с най-елементарната логика за реалностите в живота и обществото като се мъчиш да я отнемаш с необуздано насилие, в случая с бетонна стена – безумие !

02-04.11.2009

Кученцето ни Бренда – едно толкова мило, невинно, деликатно, покорно, чудно създание на природата, продължава тежко да боледува! Започваха мъките по него. Заболяването се задълбочаваше, агонията настъпваше, ние, и особено аз, пощурях! Стегнаха ме гърдите, пресъхнаха ми устата, душата ми преливаше от състрадание и мъка!
На втори ноември след очевидната невъзможност да спасим живота му, решихме поне да спрем страданията, че и нашите. Подложихме го на евтаназия! Представяте ли си как съм взел това решение, как съм предприел това действие, как съм го носил, донесъл, погребал...? Не мога повече да пиша, не мога, спирам!
Боже, Боже, защо съм се родил с такава чувствителност, защо подгъвам колена пред силата и неизбежността на страданието на другите, защо не съм гьотверен, тъпак, безчувственик, непукист, егоист – защо не съм?
Разбих си разнебитените нерви! На трети тръгнах по доктори. Връщам се на обяд, а Ването мига, мига и вика: „Абе да ти кажа поне и това, но няма да плачеш”! Обадил се Константин-полковника, синът на може би най-добрия ми приятел от детинство – Христо Болярски-Гетата, че сутринта баща му починал! Друг ужас – починал моят приятел – Гетата! И тук спирам! Нека да се пооправя, ще напиша още неща и за кученцето, и за Христо.

10.11.2009

Двадесет години от падането на Тодор Живков от власт.Това е истината за този ден. Приказките за края на комунизма са неверни! Както вървят работите ще излезе, че комунистите са свалени от власт на 05.08.2009 година, след парламентарните избори, на които новата партия ГЕРБ постигна внушителна победа.
На този ден преди двадесет години Живков на пленума на партията си произнесе това, което всички разумни хора отдавна знаеха: че „Социализъмът е едно недоносче”!
Снощи гледахме по телевизията тържеството в Берлин по повод двадесетте години от падането на Берлинската стена. Присъстваха държавни и правителствени ръководители на повече от 35 страни. Речи произнесоха: Кметът на Берлин, президентът на Франция Н. Саркузи, президентът на Русия Медведев, премиерът на Великобритания Браун, държавният секретар на САЩ г-жа Х. Клинтън с приветствие от Президента Обама, показано на видеостени и канцлера на Германия г-жа А. Меркел.
На срещата е присъствал и нашият премиер Б. Борисов. „Българската работа” е, че нашият президент не присъства?
И то не било случайно? Както пишели днешните вестници „Бойко забравил президента за Берлин”! А, сега де?
Мисля си, как да не го забрави след приказките на Георги за „нечия”… „интелектуална недостатъчност”, след като не подписва Указа за отзоваване на посланиците ни в Анкара и Вашингтон при доказаните зулуми и опорочаване на изборите в тези две държави и пр.и пр.
Тази сутрин при Бареков в БТВ Димитър Иванов – шефът на шесто управление на ДС. Гледам го, слушам дълбокомислените разсъждения на изпечен и отлично шлифован играч и си мисля: Представяте ли си след 9-ти септември шефът на Обществена безопасност отпреди 1944 година да се разхожда от телевизия на телевизия, от вестник на вестник, да дава интервюта, съвети, препоръки и обяснения за исторически процеси в страната и по света? И още със собствен вестник и собствена богата, много богата колекция от антики и ценни археологически находки, да заявява с висок глас: „Да, аз през този преход успях!” Да е жив и здрав! Нали се сещате за онази пословица със зелника – не е виновен този, който го изяда, а онзи, който му го дава!

15-17.11.2009

Президентът писна, че средствата за наука и в частност за БАН били малко. Министърът на финансите отговори, че „Там са приятелите на Първанов и това са феодални старци. Там наука не се прави. Науката ще се прави в университетите”.
От Академията отговориха с декларация. Борисов се опитал да замаже работата.
Вчера – 16-ти сутринта, в предаването на БНР една млада журналистка разговаря със зам. председателя на Академията – чл.кор. проф. Попов. Журналистката го направи за резил, при това изключително интелигентно и професионално.
В Академията работели 3 000 човека! Има по три и четири Института с по 70-80 човека, които се занимават с една и съща или много сходна тематика и т.н. и т. н.!
ПРАВ ЛИ Е СИМЕОН ДЯНКОВ?
По мое мнение общото състояние на БАН дава достатъчно основание не само на министъра, но и на всеки български данъкоплатец да отправи критика към тази институция.
Така че прав ли е Дянков? Да, принципно е прав!
Но веднага ще отбележа, че всяка критика, колкото и да е основателна и справедлива, трябва да бъде интелигентно отправена и добронамерена! Да се изказват обобщаващи драстични обвинения и оскърбителни епитети е неправилно, а за вицепремиер и министър и недопустимо!
Защо все пак министър Дянков е прав?
Преди всичко защото малка, изтощена и бедна България няма финансов ресурс да осигури нормална научноизследователска дейност в такава огромна институция като БАН! На всичкото отгоре и в период на тежка финансова и икономическа криза. Това е истината! Другото е шаблон, мегаломания и демагогия!
Оказа се, че някои от тези Институти – по два, три, че и четири, се занимават с много сходна тематика, която може да се разработва само в един институт!
Особено неприятно съм изненадан от съобщените факти за Института по философия към БАН!
В този Институт работели 80 човека, а отчетената им научноизследователска работа за миналата – 2008 година са издадени две книги от двама отделни автори и е разработена тема за какво бил работил институтът в последните десет години! Да, институтът е изследвал сам себе си! Представяте ли си какво срамно безплодие е това?
Необяснимо е и как все още са на заплата 500 – 550 човека, които „чакали пенсиите си”? Ами, ако не беше „изцепката”
на Дянков за „феодалните старци” тези отдавнашни кандидат – пенсионери още колко години щяха да чакат пенсиите си?
Между другото, завиждам на вицепремиера Дянков, особено за схващането и желанието му и у нас науката да се прави в университетите ни, така, както е в „белия свят”.
Горкият Дянков, той не знае там пък какво чудо е!

18-20.11.2009

Борисов се срещнал с Председателя на БАН акад.Саботинов. Субсидията в бюджета си остава същата като тази за 2008-ма, но в Академията ще започнат сериозни реформи. Дай Боже най-после и това чудовище на социалистическата ни държава да започне да се нормализира!
Не съм работил в Академията, но я познавам, а съм бил и приятел с някои академици, чл.кореспонденти и професори от там. Всички бяха баш „партийци”.За научните им постижения няма да говоря. Все пак ще спомена за един от най-големите ни „академици” – Кирил Братанов. Той беше „супер академик” на БАН, а на Световния съвет за мир – зам. председател. Като такъв целогодишно се разнасяше по света да пропагандира какви миролюбци сме ние от социалистическия лагер и какви милитаристи са империалистите!
В Института му „наливаше от пусто в празно” като парадираше, че „кръстосва”, т.е. ще получи нов вид животно от овца и коза, което ще дава много повече вълна и мляко! Също като бай Горан, часовникарят от моя роден град Б. Слатина, който така си и умря без да разбере, че „perpetum mobile”, или т.н. „вечен двигател” не може да се открие и изработи!
Покрай тази разправия с БАН от много страни се чуват все „компетентни” мнения, че „наука се прави с пари и то с много пари”. Да, има вярно в това, но не съвсем! Моето категорично мнение е, че наука се прави първо с дарба и ум, а после с всичко друго!
Хора без дарба и вътрешна потребност да се занимават и правят наука, попаднали на това поприще посред193
ством партийни билети от коя да е партия, ако щете и да позлатите, все кози и овце ще кръстосват...!
Вече седмица страната ни се люлее от някакъв Красьо Черния от Плевен! Назначавал човекът съдии чрез Висшия съдебен съвет, изкарвал дипломи чрез ректора на Свищовския университет на любовници, чалгаджийки и друга неграмотовщина, снабдил се и той с диплома, че и защитил „докторат”, при което самият ректор му бил научен ръководител… Падение образователно, падение българско!
Най-комичното беше, че като попитаха г-н Ректора познава ли този Красьо, той отговори, че само като негов научен ръководител...
Как не ги е срам тези хора, не зная? Казвам „хора,” защото съм сигурен, че красьовците у нас не са само „черни” и от Плевен. Има красьовци „русоляви”, „рижави”, „мургави” и „ректори свищовски“, но не само….!

ДЕКЕМВРИ

08.12.2009

Срещата в Копенхаген по въпроса за климата на земята, в частност парниковите газове и повишаване температурата на земната повърхност, според мен е най-грандиозната проява на народите и техните ръководители като обща грижа за общия ни дом – планетата ЗЕМЯ. Това е едно неопровержимо доказателство, че щем не щем трябва да се „глобализираме”, за да можем с общи усилия да се справяме с общата опасност, най-страшната, която се манифестира с най-същественото противоречие на този наш свят – противоречието между човека и природата

09.12.2009

Снощи бяхме с Ването на театър. Гледахме пиесата на Вацлав Хавел „ОТТЕГЛЯНЕ”, която е автобиографична, съ194
временна и интересна. Главната роля се изпълнява от нашия приятел – артистът Венцислав Петков.
Постановката като цяло ни хареса, а Венци прави много стойностна роля, в която си личи почерка на големия артист в зряла творческа възраст.
Браво, Венци!
По този повод му изпратих поздравление по ел. поща.
Чух няколко откъслечни изречения по радиото, че Светия синод ще решава Коледата да се празнува заедно с Руската и Сръбската църква!
Какво ще е решението, ще се чуе, но какво представляват „синодалните старци” за всеки нормален човек е ясно – не „синодални” а, наистина „феодални…!”

10-13.12.2009

Някаква г-жа от БАН изпратила писмо със свои виждания до Премиера да не се хваща на въдицата в Копенхаген за твърденията, че климатичните промени и в частност емисиите на парникови газове са в основата на затоплянето на планетата...
Ами да, черно на бяло госпожата твърди, че затоплянето на земята и климатичните промени не са свързани с антропогенни фактори, т.е. не зависят от човешката дейност, а са породени от слънчевата активност, която е била и ще бъде променлива.
Това, което ми направи силно впечатление, е основният аргумент на „колежката”, с който тя се противопоставя на взетите решения! Богатите страни, включително ЕС, ще дадат огромни средства на бедните и развиващи се страни за използване на възобновяеми енергийни източници и намалят емисиите на въглеродни оксиди не за благото на човечеството и тяхно благо, а забележете – „За да не развиват своята промишленост, защото с енергия, добивана по тези методи, не можело да се построи металургичен завод”!
Абе, с други думи ние, като си построихме на времето металургичен не завод, а гигант – Кремиковци и... прокопсахме!
Не зная от кой институт е госпожата, каква е специалността й, но след тези приказки със сигурност знам, че е от „Философския”, или най-малко „научната й теория” е изградена въз основа на идеологията на този институт.

14.12.2009

Починал Крикор /Коко/ Азарян! Гледали сме няколко постановки от него. Той беше голям режисьор, със собствен почерк, ползващ и владеещ театралния експеримент, но подчинен на истинските цели на изкуството и театъра. При него нямаше самоцелни и неоправдани изсилвания, за да оригиналничи и бъде модерен... Постановките на Азарян на Шекспирови шедьоври и Чеховите непреходни „Чайка”, „Вишневата градина” и „Три сестри” ще останат, като забележителни върхове в историята на театралното ни изкуство! Познавах го лично.
На днешния ден, преди 20 години се състоя спонтанно голямия митинг пред Народното събрание с искане да падне чл. първи от Конституцията – „Основна ръководна сила в държавата е БКП !”
Тогава новоизлюпеният ген секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов като видя какъв настръхнал народ се е събрал и как го освирква и хули , обръщайки се към Добри Джуров изтърва злокобната фраза: „Добри, танковете да дойдат”! Тя малко по-късно му изяде главата!

27.12.2009

Мислех си вчера и непринудено в главата ми се завъртяха десетки грандиозни и по-малко грандиозни събития от отиващата си 2009-та година.
По-съществените от тях, които по някакъв начин са оставили белег в съзнанието ми, реших с по няколко изречения да запиша:
- Навършиха се двадесет години от Падането на Берлинската стена!
Срина се един голям позор!

- Навършиха се двадесет години от вътрешнопартийния преврат и свалянето на Тодор Живков от постовете ген.секретар и председател на Държавния Съвет.
Толкоз! Никакво „Падане на комунизма”, „Дошла демокрация” и тем подобни! Бошлаф!

- Парламентарните избори за четиридесет и първото Народно събрание – падането на БСП и сателитите й от власт!

- Ратифицирането и влизането в действие на договора от Лисабон за по-нататъшното обединение и укрепване на Европейския съюз.
Това е огромна крачка за просперитета на европейските народи. Мисля – и за света.

- Бързите, адекватните и решителните мерки, които вземаха САЩ и водещите държави за ликвидиране на появилата се финансова и икономическа криза.
Това е събитие, което показва, че глобализацията е обективен исторически процес и искаме или не искаме, не можем да спрем неговата неизбежност.

- Международният форум на ООН за климатичните промени в Стокхолм и общото съгласие на всички държави, че проблемът с климата е световен проблем, че научно е доказана неговата промяна и че е абсолютно необходимо да се предприемат колективни мерки за спиране или забавяне на тези промени.

- Пускането в действие на ускорителя на елементарни частици в Швейцария, с цел по-нататъшното изучаване на
безкрайните тайни на материята и енергията и евентуалното установяване на вечната загадка как се е родила Вселената?

- Продължих да се ужасявам и омерзявам от състоянието и увеличаващите се безобразия в нашето образование и в частност във висшето ни образование!
Предпазливо съм обнадежден от мерките на новото правителство за постепенно нормализиране на образователната ни система във всичките й степени и аспекти.

- Издадох стихосбирка – „Младежки опити и пенсионерски задявки”
Малка книжка без капка претенциозност, която ми носи удоволетворение и препрочитам с умиление!

- Регистирах самостоятелен „Блог” в Интернет //baytchev.blogspot.com / за собствени научни и научнопопулярни публикации, статии, бележки, отзиви в областта на храненето, културата и общественото развитие, както и литературни опити – разкази, есета, стихове.

- Незапомнено лош сезон за моя любим отбор „Левски”!
„Левскар” съм от 1942 година, когато за първи път ме заведоха на мач на „Левски” на стадиона „Юнак” в София. До сега такова чудо и то при такива условия и заплащане не е било. Дано да е временно явление и през Новата година и занапред да не се повтаря!

- Лош, отчайващо лош риболовен въдичерски сезон! С всичките му билети, такси и такъми, за цялата година я има – я няма десетина таранки да съм хванал!
Риба няма! Унищожаването й е поголовно и вандалско!

- Умря незаменимото ни приятелче, нашата любимка-кученцето ни „Бренда”.
Който не е имал такова същество и който не е преживял незабравимите мигове с него, особено когато е загубил сина си, той не ще проумее! Не се сърдя