2 0 0 9

Начало 2009-та - януари, февруари, март и април:

 ЯНУАРИ

01.01 – 0.30 ч. 2009
Ето ти я и Новата 2009-та година! Добре си ни дошла, мила! Бъди ни честита и благословена! Спорна и здравословна! Нека днес да празнуваме, а утре, утре ще ти напиша едно кратко посвещение. Нещо за добре дошла, но какво ще е не зная. Де да имах дарбата на „Щастливеца”, та да му дръпна един фейлетон, като онези, неговите, новогодишните… Нищо – и с моите скромните възможности ще опитам. Ще е от сърце. Обещавам ти!

01.01.2009

Е, обещах и започвам. Мисля си, добре те посрещнахме – според чергата. Дай Боже всяка година така да е и за всички да е, а който замогва с честен труд, дай му Боже още повече! Нека да има, пък му дай и акъл в главата да помага на такива, дето си нямат, че и те да се захванат с полезна работа, достатъчно парици да изкарват, спокойно да си посрещат харчовете и празниците, които ще ни предложиш!
И моля те, грижи се да се осъществяват надеждите на хората, на народа ни! Ти нали си нова, та може и да не си разбрала, но ние, това болшинството от народонаселението, десетилетия си живеем кажи-речи само с надеждата. Хвърлят ни хапа, друснат ни някое тлъсто, напарфюмирано обещание за „светло бъдеще”, издокарат го с едни одежди от „решения”, „тезиси” и „постановления” и ние какво? Ами хващаме се на въдицата и… се надяваме!
Та, викам си, мила Нова Годино, помогни на народеца ни малко да се поокопити, да дойде малко от малко на себе си, па да си поотвори очите, нали затова са му дадени от природата да гледа, а не да мижи, слуша и вярва на приказки от хиляда и една нощ!
130
Направи нещо бе, Нова Годино! Че то, като помисля, и теб какво те чака? Избори за парламент – нали уж сме парламентарна република, избори за Европейски парламент – нали уж сме редовни членове на Европейския съюз... То ще са хвалби, то ще са обещания, то ще са клевети и компромати… леле мале, що шапита ще се разпънат из татковината и що циркови програми ще се изнесат!
Направи нещо бе, Нова Годино! Подсети го да се поокопити, па да пристъпи по-трезвен към масичката с наредените бюлетини, да попрочете и избира от наредените, а не като новогодишен махмурлия да хване бюлетината, която са му наредили да пусне срещу 20-30 лева или 3-4 кебабчета и 1-2 „бери”!
Както и да е, добре си дошла и желая ти да си добра година и дано малко от малко да ме послушаш. Ще се надявам, ще се надява и целокупният ни народец!

05.01.2009

Счупиха ми се най-хубавите очила. Купил съм ги преди 40 години от магазин на „Витошка”, близко до ъгъла с „Алабинска”. Като помисля колко нещо съм прочел и колко неща съм написал – хиляди страници, хиляди! Благодаря ви, очилца мои, незаменими и верни помощници! Благодаря ви и доволни бъдете, че трудът ни и усилията да се взираме в какви ли не умни книги и публикации, да ги четем, препрочитаме, разбираме и осмисляме, не е отишъл напразно! Благодаря ви, а доволни и вие бъдете, че с ваша помощ написах полезни неща, от които все пак остана и вярвам ще остане нещо и след нас – аз писача и вие, мои тежки, представителни, удобни и незаменими очила. Благодарни да сме, защото има „читачи” и „писачи”, с лопата да ги ринеш, ама от четенето и от писането им, нищо не останало, макар, че очилата им все златни и скъпи, а постовете, кабинетите и заплатите им, къде, къде …, та аз и такива от нашата черга не можем и да помиришем….!
131
06.01.2009

Братовчед ми Ганди пристигна снощи. Ходихме с него до банка ДСК. Има ред, има нов почерк на обслужване. Нямало нищо забележимо от това, че сме влезнали в ЕС! Хайде бе, джанам! Хайде бе, примитивизъм и слепи хора! Само банките и магазините да са, и то е нещо огромно! Това възпитава, учи на порядък, на хигиена, на естетика и култура, на цивилизация в последна сметка!
Сигурен съм, че ако тези редове ги прочетат онези – „моите хора” , веднага ще заключат: „Абе тоя какви ги бръщолеви? Със супермаркети и банки ли ще ни рани Европа?” От тяхна гледна точка може и да са прави. Какво ги интересува тях това порядък естетика, хигиена, култура!
Заваля ситен, но хубав сняг. Утре е Ивановден!

20.01.2009

Вечерта по телевизия „Европа” гледахме церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания Президент на САЩ – Барак Обама. Гигантско, величествено и… скромно! Няма крясъци, няма хвалби и непремерени приказки, а приемственост, национални принципи и ценности, духовност, вяра и оптимизъм – за страната им и за света!
21.01.2009
Бабин ден! По едно време беше „Ден на родилната помощ” – не зная, може и сега така да го наричат. За нас тъжен ден! Рожден ден на син ни Петко, който отдавна не е между нас.
Ходих в „Авангард принт” за отпечатване на стихосбирката. Запознах се с управителя и гл. редактор Светлозар Гиндянов. Засега ми направи добро впечатление. После ще видим !
Получих трогателно писмо от Христинка! Помислих около един час. Бях се разстроил. Отговорих й с бащински думи в
132
няколко реда, подходящи за случая. Поканих я настойчиво да дойде при нас, да се видим, разговаряме, хем да отпразнуваме завършване на сесията от брат й Чавдар.

27.01.2009

Написах статия по повод 200 години от рождението на Чарлз Дарвин, която трябваше да се публикува в русенски ежедневник. Не я публикуваха, не ми и казаха защо! Същата статия изпратих и в Б. Слатина за електронния вестник „Вестител”. Ако им е полезна, ще се радвам, че с нещо съм помогнал.
Винаги съм вярвал, че великите личности при подходящи поводи трябва да се споменават. Не е нормално в наши дни младите хора да знаят всичко за нашумели чалгаджийки, а да гледат с изумление, когато споменеш името на Дарвин, Нютон, Пушкин, Аинщайн и др!
Статии по случай годишнини на Великани в историята на човечеството, за които мога, ще пиша и друг път. Фантастичните постижения на комуникационните технологии зашамаросаха яко невежеството и цензурата, защото дадоха възможност да си независим от редактори и пишман критици! Така че ще си ги публикувам в моето интернет местенце – личния ми блог – baytchev.blogspot.com.
Нека, който желае и има дарбата и афинитета да отдава почит към величието и да се учи от него, ги чете!
Ето по-същественото от тази статия.
Великият английски учен, един от най-блестящите умове на човечеството – ЧАРЛС ДАРВИН е роден на 12 февруари 1809 година.
След околосветското си пътешествие с кораба „Бигъл”, той издава епохалния си научен труд „Произход на видовете”, който поставя материалистическия фундамент за по-нататъшното развитие на биологическото направление в световната наука и практика.
В този труд е представена еволюционната теория, според която божествения произход на растенията и животните
133
се отрича и се обосновава схващането, че всички видове са еволюирали в течение на времето от един общ прародител – процес, който Дарвин нарича естествен отбор.
Еволюция на живата природа, това движение напред и нагоре се провокира според Дарвин от борбата за съществуване.
По времето на Съветския съюз точно тази формулировка беше яхната, както впрочем и цялото Дарвиново учение, от лъже академика Лисенко и използвана за обосновка на идеологически и политически фантазии! Стигна се дотам да се твърди, че няма вътревидова борба, а съществува само „междувидова” – пренесено за обществените отношения, ще рече класова борба! В резултат на тези абсолютно погрешни твърдения се препоръчваха „Ломски ямки” – в едно гнездо да се поставят повече семена, та да си „помагали” и залесителните пояси да се изграждат от един вид дървесни растения със същата цел – „мероприятия”, както пише акад. Никола Ирибаджаков, завършили с фиаско и материални щети.
Изкушен съм да цитирам следните няколко изречения от заключителната глава на Дарвиновия основен труд „Произход на видовете”: „Човекът, както и другите животни, пише той, без съмнение е достигнал своето съвременно високо състояние чрез борба за съществуване…” Големият руски учен Тимирязев, в предговора към своя превод на този труд от 1937 г. отбелязва: „Тази мисъл, много преди Дарвин и, може би, още по-енергично е изказал Гьоте в заключителния монолог на Фауста: „…само онзи е достоен за живот и свобода, който всеки ден ги взема с борба”.

28.01.2009

Като писах статията по повод на 200 години от раждането на Дарвин и постановката му за „борбата за съществуване”, все си мислех какви форми има тази борба между хората и в обществото? Голям въпрос, труден въпрос! Аз не бих се намесил в неговите фундаментални аспекти, които са били
134
и винаги ще бъдат предмет на изследване и обсъждане от големите философски умове. Но в главата ми се върти мисълта – отрицателното поведение в човешките характери: лъжа, кражба, алчност, егоизъм, мошеничество, хитрост, подлост, угодничество, тарикатлък, вероломство, нагаждачество, подлизурство, жестокост и т.н. и т.н. атрибут ли са на „Борбата за съществуване”? Думата има т.н. „Социален дарвинизъм?

ФЕВРУАРИ

01.02.2009

Днес е Трифоновден . Зарезан! Колко трепети, колко емоции през годините, на нашата младост, на добрите приятели, на веселите компании и чудните зарезански преживявания!
Дни преди този хубав празник баща ми, този моят незабравим ТАТИ, вече възбуден от очаквания Зарезан и неговото достойно отпразнуване, ще започне да ми напомня: „Ей, Вако, след няколко дена е Зарезан, да не забравиш”? Бог да го прости, душицата му гореше за хора, за компания, да ги посрещне, да ги нагости, да се представи с хубави питиета, да им попее, да има веселба . Може би тъкмо затова, всички с нескрита обич и уважение го наричаха „Бай Петко”. И сега и сега, които все още са живи, си спомнят за него с умиление и най- добри чувства.
Снощи ми се обажда моят дългогодишен приятел Линко, „постоянното присъствие” в нашата зарезанска компания. Спомняш ли си, вика зарезанските моабети и веселба, спомняш ли си? А сега? Напуши ме смях, като каза „а сега”? Сега – отговарям, в момента съм си натопил краката в леген с гореща вода да се лекувам от грип и настинка и даже не зная, че утре е Зарезан! Смешно като факт, но нормално като възраст и време, далечно на онова отпреди 30-40 години!

02.02.2009

Назрява скандал с качеството на животинската продукция – месо, мляко, млечни и месни продукти. Още като премахнаха
135
стандартите /БДС/ и оставиха в ръцете на този ментарджийски български производител, сам да създава документация за производството на нови асортименти и тя да се одобрява от некомпетентни чиновници в областните администрации, разбрах, че настъпва безредие в хранителната промишленост.
Щели сме да произвеждаме по така наречената „добра производствена практика”, а контролът ще е „свободният пазар” и конкуренцията! Така било в Европа!
Абе, какъв свободен пазар и каква конкуренция за този изоглавен, простоват и неотговорен наш производител, бе? Българин ще произвежда честно и качествено, защото щял да го контролира свободният пазар и конкуренцията! Бож лаф!
Тази вечер в новините: „Ядем млечни продукти без мляко и месни – без месо”!? Това са глупости, тиражирани от емперици! Има безобразия с храните, но така да се говори безконтролно и лъжливо, на никого няма да помогне. Отново се разпалват истерии! Не мога да се начудя на този наш народ! С какво удоволствие чака и се радва да го будалкат!

03.02.2009

Интересно ми е, че в САЩ министърът на правосъдието е едновременно и Главен прокурор! А Главният прокурор там е такава институция и длъжност, от която и на Президента му отбива! Проста работа, работеща система! У нас министърът на правосъдието е с много ограничени права. Защо ли? Затова, че не е член на Висшия съдебен съвет, а е негов Председател! Затова, че следствие, прокуратура и съд, са напълно независими, с имунитети и министърът не може да накаже или уволни дори една чистачка от тези ведомства!
Спомням си, като бях зам. кмет, отговарях и за просветата. Отговарям, а нямам никаква власт над училищата и техните ръководства. Отговарям да извърша ремонта, да осигуря отоплението, осветлението, водата и др., да поддържам двор,
136
съоръжения и сграда, да им изпратя навреме заплатите и ако нещо малко съм сгрешил, да получа един ядовит протест от директора на училището и учителското тяло, че не си върша работата и не ставам за кмет! Така е у нас! Повечето от нещата са регламентирани като че ли нарочно, та да не може да се върши работа!

09.02.2009

Тези, на които изпратих статията за Дарвин мълчат като риби. Уплашен народ, риба народ, ужас! А аз все за добро – просветител! Вярно е това, което са казали предците: „Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш”! Та и моята статия – не я публикуваха!
То наистина, като вървя из централните улици на Русе, или седна да пия едно кафе и гледам, гледам… кой бе, Боже, ще чете статия за Дарвин? Кои е този Дарвин и какво ме интересува”? Ще каже някое недоносче и ще захвърли вестника ядосано. „Кои са тези, които се споменават – разни там Тимирязев, Гьоте, Фауст и тинтири – минтири”?
Абе я си пишете за двете откраднати овце в квартал Кулата, за бабата с открадната пенсия в с. Пиргово, за боя в механа „Боцмана”, за блъснатия пешеходец от автомобил, за онзи, който откраднал каруцата и коня на баща си и „нацелил”железен стълб и още такива супер важни и интересни новини! Какво ще ни занимавате с някакъв брадат Дарвин и тем подобни! Чиста работа – „Най-кадърната, най-просветената и най-културната нация”! Нашенската! Нали това се повтаря нон стоп, вече около 70 години!
Вървя по централните улици на Русе, сядам в най-елитните кафенета и се набива в очите ми… едно и също: Русе се провинциализира! Нещо искаш да ми кажеш ли – питам моя приятел, с който си говорим. Да, ще ти кажа. Тя България се е провинциализирала, ти плачеш за Русе!
137
10.02.2009

Разправията, че „ядем колбаси без месо и млечни продукти без мляко” продължава! С всеки изминат ден се вижда колко невежи, мързеливи, но бъбриви хорица от най-различни институции и рангове, плещят и пишат, кой каквото свари! Ужас, ужас!
По този повод написах статията „ДА ГОВОРИМ ЗА ХРАНИТЕ ВНИМАТЕЛНО И КОМПЕТЕНТНО“, която публикувах в Блога си, а тук цитирам части от нея.
Нещата са сериозни и трябва да се представят обективно, без да се насажда страх в консуматорите, който е много по-„канцерогенен” отколкото едно санитарно допустимо количество на нитрат в даден вид продукт...
Недоумявам защо се отрича сухото мляко! Сухото мляко, добито при спазване на ветеринарно-санитарните норми и изисквания, е отлична храна.
Същото се отнася и за растителните протеини и в частност за соевия протеин. Тук не става дума за смляна опечена соя, каквато по някаква височайша рационализация се влагаше в колбасите преди 35-40 години!
Съвсем неоправдани са и страховете, които се насаждат по отношение на растителни масла – палмово, фастъчено, какаово, царевично!
Големият въпрос е за качеството на хранителните добавки, в кои продукти и в какви количества се влагат, отбелязана ли е съответната информация върху етикета на продуктите и кой контролира всички тези процеси и изисквания?
Нека припомним за произвежданите от столетие у нас месни продукти с ориз, кръв, брашно или картофи, известни като „кървавица, бахур” и др., който бяха по-евтини и традиционно присъстваха на нашата трапеза.
Отпадането на Българските държавни стандарти и „въвеждането” на европейското „Добрата производствена практика” се оказа груба грешка! Пазарът беше залят с храни,
138
по същество – фалшификати, некачествени спрямо своите аналози произвеждани някога, но не некачествени в смисъл на негодни за храна и опасни за здравето на консуматорите!
Не е възможно да се произведат в индустриални условия и предложат на световните пазари необходимите огромни количества хранителни продукти, без използване на модерни технологии и адитиви – млека, растителни протеини и масла, нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в бъдеще и генно модифицирани организми!
Никой не трябва да си прави илюзии, че храненето и храните ще останат такива, каквито са били преди години и десетилетия и че седеммилиардното население на планетата може да се изхранва само с биологични храни! Това е алогично и в нормална икономика и пазар е невъзможно!
Така че, нека да насочим вниманието си главно в тези направления, а не поради неумение и некомпетентност да плашим и стресираме хората с храната, която трябва да консумират ежедневно, и за която повечето от тях харчат основната част от доходите си!

14.02.2009

Четиринадесети февруари – Ден на любовта и влюбените. Бил католически празник и ние, православните, не трябвало да го празнуваме. Бабини деветини, догми и попщина! Празникът е празник, когато по някакъв начин засяга най-интимните чувства на хората. А кой не е любил и кой не е мечтал и иска да люби? Празникът не е празник, когато е декретиран, наложен и за да се празнува, се изкарват хората под строй на някакви измислени манифестации...!
Днес е и Трифон-Зарезан по стар стил. Днес, мили мой тати, ще хапнем, ще пийнем по чашка – две и ще говорим, говорим, спомняйки си за онова не чак толкова далечно, но прекрасно време на буйната мъжка кръв във вените, на отрупа139
ната зарезанска маса, за онези вина, за които сега мечтаем, за песните и веселбите, запечатани в куп снимки, които не смея да погледна! Не смея, защото са толкова мили, трогателни и…Боже, какво нещо е това живота?

20.02.2009

Снощи чух от новините, че депутатите гласували да не се рови в компютрите, че и в мобилните телефони на хората, освен в случаите на тежки престъпления. Чух и се възмутих! Добре де, ами на мен кой ще ми чете литературните „произведения”, записките в дневничето, електронната поща? Кой бе? То, като няма кой да ти го прочете, да си го препише, да го „анализира”, че като му направи една интерпретация, като му изведе едни сериозни изводи – страховита работа!
Та, думата ми е, съжалявам за такова решение на Парламента, даже настоявам да се прегласува и отмени. Да се отмени! Инак, къде отидоха моите стимули за литературно-творческа дейност?

21.02.2009

Днес Задушница! За „онова”, което остава от човека, за разлика от тялото, от тленното! Не зная! Дано да е така! Но ми е трудно да си обясня защо трябва да остава нещо от всички хора…!
Понеже времето е противно, отидох само в църквата и запалих свещички за помен на скъпите ни и непрежалими покойници. Бог да ги прости и вечна им памет! Запалих една голяма свещ за здраве и се поклоних пред иконите на Христос и Света Багородица. Баба ми Мария обичаше, тачеше и вярваше в силата и помощта на Света Богородица. Застанах със смирение и благоговение пред нейната икона и потънал в най-съкровените ми детски спомени, още един път шепнешком повторих това, на което са ме учили моите родители: върви по правия път, прави добро и никому зло; тя – Природата, си знае работата!
140

22.02.2009

Неделя – Заговезни. Беше то, когато бяхме деца. Маски, трепети, подаръци и…бяла халва закачена на тавана, та да се залюлее като сладко и неиство желано махало! И онази препирня кой ще лапне най-много и колко ще си омаца муцунката и дрешките с лепкавия сладкиш? И борба, борба на дървения креват в дядо Марин, братовчед на баба, с внуците му – Мара и Кольо, та докато не го счупихме и получихме полагаемата се доза бой, не мирясахме! Години далечни, а във внезапно изригналия спомен всичко сякаш е било вчера!
Беше то, но и сега е – всяка година у нас традицията се е спазвала и спазва!

24.02.2009

Слушам увертюрата към операта „Набуко” на Верди, моят Верди – велика работа! Какво нещо е това човекът? Какъв е този мозък, каква е тази душа, откъде идват тези пориви и творения, които ни възвисяват и напомнят, че сме човеци...! Всичките ли, които пъплем като необуздан мравуняк по кората на планетата? Всичките ли? Да, всички! Дълбоко съм убеден и вярвам в това! Всички, защото хората се раждат такива, каквито са, и това не зависи от тях. Но, щом са се пръкнали на този свят, те имат правото да живеят и да му се радват… и да теглят, разбира се! Не го отказвам, филантроп съм, но не отричам и това, че все по-често като гледам какво става „По света и у нас”, се питам: Прав ли съм? Всички ли са човеци? Всички ли могат да се наслаждават на поезията, на музиката, на музиката на Верди?
Тези дни си мисля за ускорителят, който построиха в Швейцария и надеждите, че ще се открие последната частица на материята т.н. „Божествена частица”. Замлъкнаха! Няма информация!
Много пъти непринудено съм мислил и по „най-малката” още неоткрита частица, и по глобалния въпрос – какво
141
е това „Вселена”, кой я сътвори, ще се установи ли някога тази тайна на тайните? Много неща знам, много информация нося в себе си, но в сравнение с учените в областта на физиката и астрономията, нищо не зная! И въпреки това си имам собствена „теория” и тя е следната: Вселената, респективно Светът, няма да позволи да разгадаем съкровената му тайна – СЪТВОРЕНИЕТО!
Дали има „най-малка, Божествена частица” или тя е вид енергия. Ами, ако е от „Черната”, „отрицателната”, ами ако, търсейки „частичката” цъфне някоя „черна дупчица”, е, така малка но „черна”! От тук и заключението на моята „теория” – ако някога се стигне до мига в, който ще се разгадае великата тайна, то в същия този миг, СВЕТЪТ ще изчезне! Ще изчезне „яко дим”!
Сутринта гледах министъра на финансите г-н Орешарски. Той съобщи, че във Вашингтон, Париж, Берлин, Пекин и Москва са се хванали за главите и се чудят как да се оправят с кризата. При нас било спокойно, защото имаме най-добрата фискална политика, излишък в бюджета и много други неща, които другите нямали!
Слушам го този Орешарски, гледам го и не мога да се начудя! Той ли е толкова наивен, или е хитър та ни мисли за будали и ни приказва сладки приказки.

МАРТ

03.03.2009

На първи било „Сирни заговезни” и ден за прошка.
Обади ми се Иванчо – братовчед ми от Троян, да съм му дал прошка! Дадох му! Обади се Йонка и цялото й домочадие. И те с „прошката”. Дадох и на тях. То не е, като да ти искат пари или някаква друга услуга, а „прошка”. Давай! Нина и Веселин Цветкови – прави са, и на тях дадох с най-голямо удоволствие!
142
То, точно него време бях се тръшнал с температура 39 градуса, та какво им говорих хич и не си спомням!
Вчера следобед си дойде Чавдар и вече сме куражлии. Посрещам го на вратата и му викам „Браво бе, Радецки пристига с гръм”! На Шипка така се спасява решаващото сражение!
Днес е Националният празник на България! Да е честит на всички роднини, приятели и познати, на всички българи и тези, които обичат България!
Дай Боже здраве и сили, пък и повечко разумец в главите на този наш народ, та с повече усърдие и отговорност, с повече трудолюбие и човещина да работи за татковината, а не да чака, Татковината да му дава, а той да лапа! Само с лапане няма да стане!

07.03.2009

Снощи по канал – 3, прожектираха едно филмче от седем-осем минути. Гледахме тържество в родопско село по повод водоснабдяването му. Присъстват:министър Гагаузов, зам. председателят на Народното събрание Любен Корнезов, Областен управител и други големци. Ужас, ориенталска, кърджалийска, мюсолманска ретроградност и простотия! Митингът се открива със слово на арабски език от преподавател по религия в местното училище. Той бърбори повече от десет минути и нашите хубавци-управници дремят на трибуната зад него и мълчат като мумии! Благодарността за това, че е дошла водата в селото, е към Аллах, а не към Европейския съюз, който е дал парите и държавата, която е построила водопровода! И за капак, връзват едно теле четири-пет джалати и Ходжата зверски му реже гърлото на мегдана пред официалните лица и народ, включително сюрии от деца! Гледам и не вярвам на очите си! Абе това в моята родина ли е?
В университетите може би ще е възможно да се записват студенти без конкурсен изпит! Имало много места и трябва да
143
се запълнят! Давай нашите! Това с „Рабфаковете” и „Пуцовете” по Татово време, ряпа да яде! Сега му е майката! Както е тръгнало и от кафенетата, и от психиатрията ще ги вадят и пращат в многобройните нашенски „Университети”, та да се запълват свободните места! И разбира се, да се търси оправдание за заплатите на армията от народ завладял учебните сгради и сдобил се и накичил се с всички педагогически и научни титли!
Не желая да изпадам в униние и песимизъм! Вярвам в доброто бъдеще на страната си, но в такива случаи, на размишления, като днешните, в съзнанието ми се прокрадват нотки на нелицеприятен реализъм! Какъв оптимизъм при наличието на това състояние на цялата ни образователна система? И ако припламва някаква искрица надежда, то е вярата ми, че вече се появявят хора, които се изправят срещу гигантската ламя на безобразията и са готови безкомпромисно да се реже гангрената!

08.03.2009

Снощи получихме по ел.поща писмо от Лиана от Ню Йорк – починала майка й Дора!
С д-р Цено Георгиев и със съпругата му – д-р Дора Дончева, бяхме нещо повече от обикновени приятели. Свързваха ни общочовешките и християнски ценности!
Моите приятелства никога не са били на базата „дай ми да ти дам”, или пък да се пришивам, подлизурквам и, опази Боже, да раболепнича! По-млад съм бил, но винаги респектирх приятелите си, а с уважението, което демонстрирах към тях, ги насърчавах да ме обичат и ценят! Мен и съпругата ми.
Така беше и с Цено и Дора! Спомените са мили, трогателни и силни, но природата е по-силна и ние сме безпомощни пред нейните закони! Сбогом, Доре!

11.03.2009

За първи път купих връзка пресен магданоз и връзка копър. Те, че са пълни с нитрати, пълни са, но не е чак толкова
144
страшно. По-страшни са пестицидите и радиацията, на която никой не обръща внимание и не споменава. Викнали в хор за палмовото масло! Аз, пък бих попитал, тези растителни екзотични масла някой изследвал ли ги е за радиоактивност? Ами, като хапвате шоколадови бонбони с лешници, някой надникнал ли е да види има ли в тях фунги и опасните плесени токсини – афла-токсините? Както всичките ни работи – сети се пресети се някой умник, че като гракнат в хор, кой от кой по-некомпетентни и невежи, па стой та гледай! След няколко дена, хайде на друга тема. А то у нас, теми да искаш…!
Снощи гледам в новините така наречения „Батко”, който разпределяше европейските фондове за инфраструктурата и ги даваше на братята си. Опънал се в пловдивска болница и… болен! До него – лекар обяснява колко много е болен господина! Има шипове в областта на врата! И делото пак се отложило.
Абе, негодници, аз имам шипове във вратната област и плексит от студентските си години. А сега не мога по цели нощи да мигна, да се обърна, да вървя нормално по улицата. Но с шиповете, световъртежа, яките болки и проблеми с равновесието, служих честно и отговорно на родината, дадох всичко, което ми позволиха да й дам и сега съм щастлив, че тя ми дава една скромна пенсия от 350 лв., горе-долу достатъчна на фона на общата обстановка, да преживявам! Нямате ли срама? И вие доктори? Все недоволни и все незадоволени!. А и държавните управници – докога ще търпите това чудо, бе?

18.03.2009

Когато бях в общината, съм се срещал по общински и държавни дела с министър-председателя Любен Беров, редица министри, висши държавни чиновници, дипломати.
Срещи с „лидери” на партии, включително на СДС, не съм имал и не съм желал да имам! Единствено за около 2-3 минути се срещнах с Едвин Сугарев, при това, без да си кажем и дума! Ето как.
145
Една привечер разбрах, че Сугарев провежда събрание в общинската зала, която се намира на партера под моя кабинет. Кметът Тасев, който се пишеше голям приятел на Сугарев и ходеше с жена си в София да го успокоява да не се „самоубива”, както обикновено, избягал и го изоставил – всички други от ръководството на общината – също. Аз, филантропът и будалата, въпреки че не членувах в нито една от партиите на СДС, викам си ще отида от кумува срама, че то инак е най-малко неприлично! Отивам, сядам между хората в залата, а като свърши събранието пристъпих да му се представя, та да види, че има и човек от общинското ръководство. Той стои изправен и слуша някакъв – вероятно активист, който му бърбори нещо.. Поздравявам учтиво със „Здравейте” и „Добре дошли”, а той мълчи и не ми обръща никакво внимание! Възпитан човек съм, стоя и чакам почитателно – нали е гост-големец от София, и мисля си, ще се обърне, ще отговори на поздрава ми, а той грандомански продължава с пренебрежението си! Стоях така няколко минути, помислих си, г-н Сугарев „сбъркал сте адреса”! Обърнах се и си заминах с достолепие! Това ми е единствената „среща” с големец от СДС.
Голям шум за така нареченото дясно обединение СДС и ДСБ! Французите казват:Tous le bruille puor set une aumlait! Абе, те ще се изпотрепят, кой по-напред да води бащина дружина и колко по-голям кокал да докопа, а уж обединение за „спасяване на нацията”.
Ръководството на ЕНП изцяло се е хванало в пеша на Б.Борисов. На другите по един ритник. Така е в живота – „Изтъка си платното и ми ритна кросното”! И на мен колко пъти са ми го ритали! Само че аз никога не съм „тъкал платно”, за да го нося у нас. Оставям изтъканото от мен платно, понасям си ритника и без да се трогвам особено, продължавам да тъка нови и нови платна съобразно служебните си и граждански
146
задължения – за хората, за града си и държавицата ни! И затова, може би никога не ме е боляло от „ритането на кросното”!
Но, за да бъда напълно откровен защо не ме е боляло от „ритането”, ще добавя и още нещо: много е важно, кой те рита! Ето какво казва по този въпрос моят любимец Алеко: „Да ме ритне турчин с кован ботуш – нейсе не, а то циганин със съдран цървул”! Браво бе, бай Алеко, семпло, ама точно!

23.03.2009

Тези дни в Истанбул се е състоял широк международен форум по въпросите на водите и в частност на питейната вода. Чух един кратък репортаж, който ми направи много силно впечатление. Данните са по-нови от тези, които само до преди 5-6 години цитирах в лекциите си.
Ще спомена само няколко неща.
97.5% от водата на планетата е солената вода от световния океан.
60% от сладката, питейната вода, се намира на двата полюса под формата на лед.
Един милиард население и сега купува вода за пиене.
Два и половина милиарда нямат питейна вода за хигиенни нужди
В 2050 година страни като Испания, Италия, Гърция ще изпитват много остра нужда за питейна вода и ще я купуват.
Източниците от подпочвена питейна вода са на изчерпване и повече не ще могат да решават проблема с недостига.
Основното направление засега се очертава икономия и най-рационалното използване на наличната питейна вода.
Мойто мнение е, че бъдещето е в обезсоляването и производството /с различни добавки/ на питейна вода от океана. Работата е в енергията. Трябва по-евтина енергия и технология с ниска енергоемкост. Засега и двете липсват!
Изобщо, както и друг път съм писал, проблемите пред човечеството са огромни и тежки. Тежки, но разрешими! Трябва единство!

147
АПРИЛ

06.04.2009

Вечерта пускам телевизора да чуя някоя новина. Чух, и то сериозна – Аня Пенчева от „Биг брадър” е покосена от тежка вирусна инфекция! С подробности в кадри от болницата, с набучена система, с изявления, интервюта – голяма работа, голяма новина!
Често ме питат – вярно ли е, че не четеш вестници, не слушаш радио и не гледаш телевизия? Какво да гледам? За Преслава, за Гала и Катето Евро, за Део, Дони, Нети… за Коцето Калки, Никито Кънчев, Годжи, Маестрото и Дългия, за един тиквеник, член на жури, нещо като сумист в шалвари – Пайнер ли е Майнер ли е, да не ги изреждам, за да не си развалям удоволствието от хубавата вечеря, която беше приготвила Ването и си хапнах с удоволствие.
Ей, хора – много сме зле, голямо невежество, голяма простотия ни гони! И какво самочувствие в този народ! Абе на улицата да го срещнеш и му кажеш, че е назначен за министър, хич не се съмнява, че може да е грешка, а скача в мерцедеса и заповеднически нарежда: „Карай бързо в министерството”, без даже и да знае за кое министерство става дума! У нас всеки е готов за всички постове.
Ей, посредственико, ами, че то министър не е само да се возиш в Мерцедес и да получаваш голяма заплата бе!
Тази сутрин слушам уморили в частна клиника родилка на 26 години. Правили й цезарово сечение. Сега го усукват, комисии, изследвания и мотаене, за да скрият неумението и безотговорността си. А то е ясно като бял ден. Жената получила тотален сепсис, което показва, че е останала плацента или част от нея след изваждане на плода. Това означава, че некадърника с голямото самочувствие и лакомия си е открил частна клиника, за да печели, а че ще мори хора хич не му пука!
148
Ами я погледнете какви назначения се извършват по партийно-коалиционната формула – 8-5-3! Разбирам да се правят политически кабинети при кметове, областни управители и министри, но да се назначават хора по партийна принадлежност на длъжности, които изискват специални знания и експертност, то е като този с частната клиника, за който писах по-горе.С тази разлика, че в такава клиника ще изморят десетина млади жени, а некомпетентността, непригодността, неграмотността, макар и с голямо съмочувствие, мъчи и мори цялата държава!
Какво да правим, такъв си е нашего брата – Ганьо Ганьов!

Доктор, инженер, юрист
депутат, икономист
Ганьо си е наше чедо
всички сме си като него!
Това е положението!

06-09.04.2009

Боже опази. Яне Янев в една партия с тази на Чърчил във Великобритания – баш консерваторите! С този ЧЪРЧИЛ, който въртеше света на показалеца си, и който толкова „обичаше и ценеше” българите, че ги наричаше: „Онези от Балканите, които си честитят, когато са ходили на баня”!
Европейската Единна Народна Партия /ЕНП/ се разцепила баш консерваторите хукнали да търсят съмишленици и намерили един в България – РЗС на Яни Янев!
Ще обединяват Европа, ще се „грижат за хората”, а се разцепили. Е как с разцепление ще правите обединение и как ще се грижите за по-добър живот на народите, бе господа? Че на всичкото отгоре да разчитаме и на Яни Янев – „ново” лице и баш консерватор?
Бойко Борисов на посещение в Москва. Не може да се гласиш да ставаш премиер на България и да не си свериш
149
часовника с Великата сила, която е най-близко до теб и като територия и като религия и като освободител от най-продължителното ни робство – турското! Турското! – стига с разни „отомански”, „мюсюлмански” и други измишльотини. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена!
Работата е там, че това посещение не се хареса на опонент № 1 на Бойко – Столетницата, а тя не прощава! И му спретнаха едно извънредно положение в столицата, „Защото била потънала в боклук и ще се развихрят епидемии и ще изпоизмрат столичани!” А народът, особено столичния – колко му е? Кажи му, че ще го хване дезинтерия или антракс, па стой та гледай! Е, като му свирнеш два-три дена по всички медии, че за тази работа е виновен кметът, който вместо да вземе лопатата и да товари боклука за извозване извън София и пази хората да не се разболявт от дезинтерия и антракс, ами отишъл да се представя и то в „нашата” Москва, като бъдещ министър-председател…! Ядец, г-н Кмете! Сбъркал си адреса и не си разбрал все още с кого си имаш работа! Впрочем те, болшинството от нашите „политици”, все още не са разбрали с кого си имат работа! И какво ли? Ами г-н Кметът набързо си прибрал пижамата и хайде обратно за София!

11.04.2009

Днес е Лазаровден! Много детски спомени имам от този ден. Спомени за мама, за баба и за празника, особено за сестричката ми – Мичка. Емоционално дете съм се родил, емоционално дете бях, емоционален човек съм и ще бъда! Дай Боже такава емоционалност на повечето хора на тази грешна земя! Моля Ви, не считайте това за нескромност и самохвалство! Това е истина, тя си е моя истина!
Правителството на Станишев обявява „извънредно” положение и от днес вечерта започва да почиства София, първо около храмовете, за да могат богомолците да стъпват
150
на чисто и да не се спрепат в боклуци. Така е! Всичко в този свят е конюнктура! Един път шлекаме кой ходи на църква и го записваме в черния тефтер, друг път почистваме околохрамовото пространство за удобство и почит на вярващите – същите ония, които записвахме...!
Като слушам, целта сега е да се омаломощи бат Бойко. Така наречените „десни” доволно добре са омаломощени!

15.04.2009

Снощи бяхме в театъра. Гледахме „Народно творчество” с Камен Донев – негов моно спектакъл. Хубаво представление, забавно представление с много танци, песни, хумор, скечове и един прекрасен актьорски талант, едно Божие дарование, наименувано Камен Донев. Браво!
Камен е син на Иван Донев – наш приятел, шеф и главен художествен ръководител на световноизвестния русенски ансамбъл „Найден Киров”. Иван не е учен от висок ранг, но е даровит – самобитен танцьор, режисьор и творец. Съпругата му – майката на Камен, беше прекрасна танцьорка, дъщеря е на Илия Попа – също наш приятел.
Та, като го гледам снощи Камен, си мисля: ето ти тебе едно великолепно потвърждение за великата сила на наследствеността! От сульо и пульо, от нищо нещо не става!
Преди няколко десетилетия у нас можеше да се чуе: „Изпратили го да учи за поет”! Абе, какъв поет, бе хора? Това или го имаш, или го нямаш! То с учене не става, бе! Щом Тъпото е бащата и Мара Секса е майката, ако ще и на Луната да го изпратите, поет няма да стане! Е, ако Природата е решила да му даде и той е прибрал дарбата на някоя мутация, хич без никакво учене ще стане поет и то велик поет. Така се е пръкнал Яворов например. Първо Крачолов, но като се заредили в главата му, а после и върху белия лист неповторимите ритми на „Калиопа” и хоп от телеграфопощенската станция в Поморие, направо в София в списание „Мисъл” и д-р Кръстьо Кръстев! Дарба, ген, съдба!
151
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване! Мисля си, че Конфуции много добре го е рекъл: „Само най-умните и най-глупавите не могат да се променят!” – точка!
След театралното, гледах още едно изключително „представление” – мачът между Челси и Ливерпул – 4:4! Наистина изключително! Бързина, техника, себеотдаване, виртуозни изпълнения и прекрасни осем гола! Това не са играчи-хора, това са програмирани машини с невероятни умения, неизчерпаема енергия и воля за победа! Ако наши футболисти са гледали това чудо по телевизията, само от гледането са се изморили горките вощеници и са изпопадали като гнили круши от столовете си. Боже, Боже и ние имаме футбол и ние гледаме мачове от нашето първенство!

17.04.2009

Разпети петък – това е кулминацията на Страстната седмица! Довечера се ходи на богослужение, обикаля се църквата. Като дете баба ме водеше. Това си беше повече от любопитство, отколкото от дълбоки религиозни чувства. После „Новата” власт разпартушини църквата, подгони поповете и които на този ден ходеха да „обикалят” ги записваха като неблагонадеждни! Кой ги записваше ли? Ами тези, които сега първи са в „Александър Невски”, които първи целуват ръка на патриарх Максим и които вече не записват, а усърдно се кръстят и целуват икони!
Не записват в църквите и пред църквите, но записването си продължава и то с помощта на „техническия прогрес”... Е, така, както си говориш с близките в къщи, както си говориш служебно или с приятели по телефона – стационарен или мобилен, както нещо си пишеш на компютъра, както си кихнеш, а на стари години може и да си пръцнеш- няма празно, всичко се записва! O, tempora! O, mores!
152
Йончето за Великден ни изпратила заек. Ването купила агнешки „комплект” – дробче, сърчице, бяло дробче и пр. Има с какво да отпразнуваме. Сутринта си викам, я Ванко обиколи из този хубав и вече доста поизчистен град Русе, па виж, ако има някъде агнешко бутче или черече да ти хване окото, го купи, та да се почувства истински празника и да се спази традицията. Така че на Великден и агнещко ще хапнем! А Ванюшката, как умее да го натъкми и да го опече – няма равна! Така е, от мама и от собствената жена няма по-добра домакиня, по хубави и по-вкусни манджи никой не може да ни сготви!

19.04.2009

Великден! Излязохме с Ването да се поразходим. На този ден на централния площад всяка година се провежда мило великденско тържество – „Великденско яйце”. Музика, народни хора, томбола, „надборване” с „писани” яйца, веселия.
Това е моя идея от кметуването ми. Възложих я на Иван Донев и неговия ансамбъл за народни песни и танци „Найден Киров”. Иван ги умее тези работи, разви идеята и ето, че тя повече от десетилетие съществува, придава тържественост на този най-голям християнски празник и радва хората от град Русе.
Що глупости се измърмориха тогава за мен, че съм искал да върна селянията в града, че Русе е интелектуален град и от хор и ръченици нямал нужда и още, и още...! Така злословеха някои тогавашни самозвани и насъсквани баш „културтрегери”!
Като си спомни човек такива неща как да не вярва, че глупаците никога няма да се свършат и че са широко разпространени във всички „браншови” организации!
Та, минахме покрай това събитие. По-натам по „Александровска” срещнахме батето – Марин, и кака Райна. Разприказвахме се. Нали и двамата не умеем да приказваме – джинс! Появи се и наш приятел – Иван Замфиров. Разговорът продължи, весел, че и шумен. Обещахме си през седмицата да се видим.
153

20.04.2009

Ходихме на разходка в парка. Русе сега е много хубав. Зеленина и чистота! И друг път съм казвал: не го познавам г-н Кмета, не ме интересува от коя партия е, но този човек има дарба и чувство за стопанин! Той показва, че и без много пари може да се върши кметската, респективно общинската работа така, че да се виждат резултати.
Пуснах си малко оперетна музика. Послушах „Царицата на чардаша”. Слушам и си мисля. Тази оперета за първи път съм я гледал и слушал като ученик в пети гимназиален клас /сега девети/ в Б. Слатина. Артистите бяха ученици от мъжката и девическата гимназии. Постановка и режисура на учителя ни по химия г-н Цървенков и съпругата му – учителката ни „по пеене” – г-жа Цървенкова. Каква наслада беше тогава, какво очарование.! Че и онези ми накичени хубави ученички... За музиката да не говорим. И всичко това в гимназия, в едно селскостопанско градче с 20 000 жители!
Каква гимназия беше, какви учители бяха, какъв ред имаше и колко много знания добих и запазих от този период на живота си!

30.04.2009
Случайно срещнах една нещастница, недоразумение едно – „журналистка” беше във вестник „Дунавска правда” и русенски кореспондент на в. „Работническо дело”. През 1991 година, когато за първи път създадох Българо-Румънска комисия за решаване екологичните проблеми на района Русе- Гюргево и работата тръгна много успешно, та получавахме похвали от правителствата на двете страни, тази хубостница написа срамно лъжлив, клеветнически пасквил в „Работническо дело” против мен и семейството ми! Работата в Комисията вървяла отлично, защото „Синът ми изнасял продукцията на гюргевските заводи – Верахим, с влакови композиции през Дунавмост за Турция и така сме правели милиони”!
 Да кажеш за такъв екземпляр, че е лъжесъчинител, е малко. Жалкото е, че и тези, които са я накарали, не са по-долу от нея! А има такива: Когато наша близка приятелка, загрижена попитала майка й, как е възможно така да се петни този честен човек и това благородно и почтено семейство, майката на пишман журналистката отговорила: „Моля Ви, много Ви моля, тя Галя не е виновна, това е политическа поръчка”!
Подадох молба да я съдя. Молбата ми се въртя из Русенската прокуратура, тогава оглавявана от Елеонора Николова, въртя се, после я изпратих в Софийската районна прокуратура и от там получих отговор, в който имаше следния пасаж: „...какво толкова е станало? Само преди 4-5 години в Русе и за другаря Гриша Филипов – министър-председател, пишеха подобни работи...”!
Преписката безславно беше прекратена, но аз си останах все пак удовлетворен, че скромната ми персона биде сравнявана с Министър-председател на Отечеството ни!