18 юли 2011

ТАЗИ СУТРИН

Сутринта излязох раничко – по хладното. Наоколо е зелено – свежо зелено и тихо. Тази пролет, ето сега и през лятото, в града се появиха повечко птици – врабчета, синигерчета, гургулици. Има и чавки, че и свраки даже!

Вървя, приятно е, леко ми е и си мисля за невъобразимите научни, технологични и технически постижения, които непрекъснато навлизат в живота ни !

Радвам се на великите постижения на човешката цивилизация и на този фантастичен свят!.Радвам се, а ми е тъжно! Защо така сме устроени, че не можем всички да се зарадваме.? Защо трябва да си пречим?.Защо е този антагонизъм , алчност и много често съвършено безсмислена борба.? Защо шепа персони трябва да разполагат с несметни богатства, а обикновените хора постоянно да са в нужда и благосъстоянието им да буксува, че и да се влошава? Защо трябва да се страхуваме от истината? Защото „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш !”*….. За това ли?

Мисля си, мисля и се чудя, защо не си даваме сметка като, какво е това да живееш в общество без истина…!

Знам, че Вселената, и в частност Природата са изградени и се развиват на базата на противоречия. Противоречието ражда движението! Няма ли противоречия настъпва покой, а покоят е смърт! Колко да е неприятно, такава е действителността!

Ето защо, стремежът трябва да е насочен към баланс и „Устойчиво развитие”, т.е. да вземаме толкова от Природата, колкото тя в определен срок може да си възстанови. И още - да й помагаме всячески за това възстановяване. Друга алтернатива няма! Това ще рече, никога да не забравяме сакралното прозрение, че „ Природата не ни е завещана от нашите родители, а сме я взели на заем от децата си!”

Що се отнася до хората и обществата - противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този феноменален цивилизационен напредък и се осъзнае, че планетата Земя наистина „Представлява едно голямо село” и е общия дом на всички народи!

Тези редове са с привкус на Толстоизъм, но другото е да продължаваме да се конфронтираме и да се самоунищожим! От такава мрачна перспектива всички ще загубят.!

Големите противоречия , които винаги са съпътствали народите са : между бедни и богати, между различните политически системи, религиозни общности, между бедният юг и богатия север и т.н. По мое дълбоко убеждение, най-голямото и страшно противоречие, което, като дамоклиев меч виси над главите ни, е между Природата и нейната най-велика рожба- човечеството! От десетилетия съм се убедил в това!

Тази истина започна да се избистря в съзнанието ми още в онези години, когато шепа лъже-учени, за да се докарат на „Бащата на народите”и една фикс идея, бръщолевеха небивалици - как ще „Победим Природата”, как ще я „Подчиним да служи на човека”! Убеден съм, че от всички изречени и налагани несъстоятелности на този свят, това е една от най - нелепите и най-трагичните!

И знаете ли с кого трябваше да „победим” Природата?

В областта на биологичните науки и селското стопанство с един въжеиграч – Лисенко се казваше, с един уж философ - Презент и с един скромен - вероятно нищо не подозиращ железничар от Сибирска гара-Мичурин - самоук ашладисвач на овощни дръвчета! Това е историческата истина!

Категорично вярвам, че няма земна сила, която може да победи Природата! Все пак, не съм убеден, че дилетантите – нейните „преобразователи” и „победители”, напълно са изчезнали и ще изчезнат!

По този повод ще припомня, какво беше казал Анщайн, когато го попитали, кое е вечното на Света.? „ Вселената и глупостта”- отговорил той. После помислил, помислил и добавил: „За първото не съм сигурен!”

Та, такива работи си мислех тази сутрин – по хладното, докато вървях под кестените на широката ни улица. Наоколо беше свежо зелено и все още тихо. В един ширококлонест кестен на отсрещния тротоар гукаше гогутка….

* Оскар Уайлд – афоризъм.

04 юли 2011

ЕДНА СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИКА МИ


Пиша дневник - от 2007 година. До сега не съм публикувал нито ред от него. Мисля, че е интересен.

За първи път, тук публикувам написаното за днешния ден.

И така – 04.07.2011.

Четиридесет години от интронизацията на дядо Максим за български Патриарх.

Писал съм и друг път за старецът. Лично го познавам – благороден и високо начетен. Агент - магент на ДС – у нас всичките агенти издигнали се с помощта на "партията", си властват и командват. Да е жив и здрав! Той, толкова вече е стар, че какво да го съдиш! Ако е грешен, Господ да го съди!

Тази сутрин в телевизия „7” при Бареков - Евгения Живкова. Боже, Боже и тя номинирана за кандидат Президент! И тя още не решила, но продължава да мисли, като какъв отговор да даде! Даже набеляза основните приоритети на бъдещия Президент, а Кольо, с апломб обобщи, че това е и нейната платформа за предизборната борба!

Да се чудиш ли, да плачеш ли, не зная? Не, че го подценявам момичето бе, но голямо самочувствие и манталитет за предопределеност…!

И си вярва, че номинацията й е съвсем нормално нещо, че си я заслужава напълно, защото:

- била живяла 25 години в семейството ръководело България!

-била депутат!

-била и „първа дама” след, като починала баба й!

А сега де! Но, продължавала да се двоуми, защото има малка фирма и трябва да се мисли за хората….демек, като я изберат, няма ли работещите в нея да останат на улицата!

Абе Жени, а вземи, та пусни запис от този разговор и се поогледай, поослушай и пак си мисли бе, ама, по- трезво, с нормално самочувствие и с акъл бе моето момиче! Ами, че то за Президент на държава става дума бе, държава членка на ЕС, не на Сив!

Като ги прочетат тези редове, пак някои ще кажат: Той професорът, все с БСП се занимава. Не, не е така бе другари! Пиша за Вас, защото такава е реалността – все вие сте в светлината на прожекторите. Вие ни управлявате, вие разпореждате, вашите хора все на най-високите постове в държавата, няма разправия, че и скандал без вас – абе, вие сте си „На всеки километър!”

Ето, вземете номинациите ви за кандидат-Президент! Ако бяхте посочили двама-трима, хич нямаше нито да ги знам, нито да ме интересуват. Вие, обаче до сега сте подредили списък с над тридесет човека! А кажете, това нормално ли е за партия, която претендира вечно да ни управлява? И остави другото, но чух, че с номинация е удостоена и въздесъщата другарка Масларова! Боже опази!