ПО ПОВОД НА Е-тата И „ОТКРИТИЕТО” НА доц. МИЛОШЕВ
В предаването по БТВ от 21-ви т.м. „Лице в лице”доц.
Милошев съобщи данни относно влиянието на вещества използвани при производство
на храни, върху материалния носител на наследствеността – рибонуклеиновата
киселина. Приятно ми е да споделя, че това са сериозни изследвания и резултати,
които изискват задълбочена и всестранна интерпретация, но и изключително внимание при популяризирането
им! За съжаление, в предаването последното изискване не беше спазено!
Заразказва се за страховити канцерогени, за разкъсване на вериги, мутации и
рак, поради което вместо необходимото
заостряне на вниманието на институции, производственици и консуматори, данните
на доцента предизвикаха тотална паника и фобия в населението!
Не е мястото тук за подробно научно изложение, още
по-малко за научна дискусия, но се чувствам задължен с тази кратка бележка да поуспокоя
хората!
Да, проблем има, той е известен, трябва да внимаваме, но
няма основание за паника и истерия!
Добавките /адитиви/биват: оцветители, консерванти,
антиоксиданти, коректори на киселинността, сгъстители, стабилизатори,
емулгатори, набухватели и подобрители на аромата и вкуса. Някои от тях –
натриев хлорид/готварска сол/, натриев нитрат, натриев и калиев нитрит, органичните
киселини – оцетна, винена, лимонена.., се използват от векове, а в днешно време
промишленото производство на храни без адитиви – подчертавам, е невъзможно!. Тъкмо
затова, тази проблематика винаги е била актуална, стояла е и стои в
полезрението на най-престижни световни научни институти и лаборатории,
публикувани са резултати от хиляди научни изследвания!Общото мнение е, че
огромния брои от адитивите са безвредни и само някои, между впрочем споменати и
от доц. Милошев са токсични, поради което се използват във възможно
най-минимални количества и непрекъснато се търсят начини за по-нататъшното им
намаление, комбинирано използване с антиоксиданти, или заменянето им с
нетоксични вещества. В дългогодишната си практика, не съм срещал публикация в
която да се съобщи, че е открит равностоен заместител, или пък категорично да се забранява употребата например
на калиевите и натриевите соли на азотната и азотистата киселини! Напротив има
научни съобщения, че съществува ендогенна синтеза на нитрати в човешкия и
животинските организми. Тази реакция се появява като следствие от стрес –
инфекции,тъкани заболявания, съдови смущения, а също и като „поръчков сигнал
между клетките – например между синапсите на два неврона”.
Най-често споменаваните като вредни за здравето –
нитрати и нитрити се използват в цял свят при производство на милионите тонове
месни продукти – колбаси, шунки, деликатеси… .Основната роля на тези химически
вещества е да фиксират и запазят специфичния червен цвят на месото, след
преработката му в съответен продукт! И това не го извършва нито нитрата, нито
нитрита, а азотния окис, който се отделя при разграждането им, след като се
прибавят към месната маса. Азотния окис се свързва с миоглобина – мускулния
белтък, който придава червения цвят на месото и се получава безвредното съединение
нитрозомиоглобин, който при варене или печене преминава в нитрозохемохромоген –
пигмента, който дава приятния розово червен цвят на готовите месните продукти..Следователно,
основното количество от вложения нитрат или нитрит се е разградило, важното и
опасното, за което вдигаме големия шум е какво е количеството на остатъчния, на
не разградения нитрит! Колкото по-малко е то в готовия продукт, толкова той ще е
по-приемлив и безвреден за консуматора! Това количество е определено и
регламентирано от Световната Здравна Организация и спазването му е категорично задължително! То е
един от основните ветеринарно-санитарен
показатели за оценката на готовата продукция и пускането й за консумация.
Ето сега и няколкото големи въпроси: Кой и как се контролира
влагането на адитивите в производството? Кой и къде се изследват произвежданите
у нас месни продукти за количествено съдържание на нитрат и нитрит? И да ме
прощават колегите, но ще задам и въпроса
– Изследват ли се въобще редовно по този показател месните продукти
произвеждани в страната ни?
Около
двадесет години от работата си посветих на нитрат-нитритната проблематика с цел
минимизиране или отстраняване на
вредното влияние на нитрата и нитрита при производството на месни продукти. Радвам
се, че успяхме да докажем и убедим /сега не зная/ тогавашния занаятчийски
манталитет и инерция и да отстраним нитрата, като значително по-неподходящ за
производството. Винаги съм твърдял, че нитритите имат значителни преимущества
при индустриалното производство.
Лично разработих два оригинални комплексни препарата –
изобретения, с помощта, на които успяхме да намалим и количеството на влагания
и особено количеството на остатъчния нитрит във всички месни продукти – колбаси, шунки, деликатеси и
др. Приятно ми е да отбележа, че с помощта на тези два препарата – „Цветостабил
А” и „Цветостабил Б”, технологическа дисциплина и контрол, продуктите
произвеждани в цели предприятия съдържаха нитрит лабораторно определен като
„следи! А в произвежданата по наша технология пастьоризирана шунка за експорт в
САЩ, както и шунката на калъпи за нашия пазар, произвеждани от месокомбинатите
в Русе и гр. Левски, излизаха понякога и партиди с нормален – розово червен
цвят, дори без лабораторно установен нитрит в готовата продукция!
Нямам никакви
причини да се съмнявам в резултатите на колегите от Академията, но те са подложили
адитивите на екзактни лабораторни изследвания
в среда и разреждания, които нямат нищо общо със средата в която попадат те,
при производството и особено след като се консумират. Фундаментален въпрос, по
който може сериозно да се поспори!
И все пак нека да напомня, че не се ли
добавят нитрити, няма нитрозопигменти, няма го приятния розово червен цвят, продуктите
ще са сиви, неприятно тъмносиви и
невзрачни с погубена търговска, естетична, а в определена степен и
физиологичната стойност.Дълбоко се съмнявам, че ще се намерят купувачи за
такова чудо!
Така, че моля за компетентност, внимание и
отговорност, когато работим с адитиви и говорим за тях, особено що се касае за
вредност и в частност канцерогеност и мутации!
Повдигането на тази тема и поставянето й на общественото внимание от учени на БАН, е положителен факт и вярвам,
че ще последват положителни резултати.