ПО ПОВОД НА Е-тата И „ОТКРИТИЕТО” НА доц. МИЛОШЕВ

В предаването по БТВ от 21-ви т.м. „Лице в лице”доц. Милошев съобщи данни относно влиянието на вещества използвани при производство на храни, върху материалния носител на наследствеността – рибонуклеиновата киселина. Приятно ми е да споделя, че това са сериозни изследвания и резултати, които изискват задълбочена и всестранна интерпретация, но  и изключително внимание при популяризирането им! За съжаление, в предаването последното изискване не беше спазено! Заразказва се за страховити канцерогени, за разкъсване на вериги, мутации и рак,  поради което вместо необходимото заостряне на вниманието на институции, производственици и консуматори, данните на доцента предизвикаха тотална паника и фобия в населението!

Не е мястото тук за подробно научно изложение, още по-малко за научна дискусия, но се чувствам задължен с тази кратка бележка да поуспокоя хората!

Да, проблем има, той е известен, трябва да внимаваме, но няма основание за паника и истерия!

Добавките /адитиви/биват: оцветители, консерванти, антиоксиданти, коректори на киселинността, сгъстители, стабилизатори, емулгатори, набухватели и подобрители на аромата и вкуса. Някои от тях – натриев хлорид/готварска сол/, натриев нитрат, натриев и калиев нитрит, органичните киселини – оцетна, винена, лимонена.., се използват от векове, а в днешно време промишленото производство на храни без адитиви – подчертавам, е невъзможно!. Тъкмо затова, тази проблематика винаги е била актуална, стояла е и стои в полезрението на най-престижни световни научни институти и лаборатории, публикувани са резултати от хиляди научни изследвания!Общото мнение е, че огромния брои от адитивите са безвредни и само някои, между впрочем споменати и от доц. Милошев са токсични, поради което се използват във възможно най-минимални количества и непрекъснато се търсят начини за по-нататъшното им намаление, комбинирано използване с антиоксиданти, или заменянето им с нетоксични вещества. В дългогодишната си практика, не съм срещал публикация в която да се съобщи, че е открит равностоен заместител, или пък  категорично да се забранява употребата например на калиевите и натриевите соли на азотната и азотистата киселини! Напротив има научни съобщения, че съществува ендогенна синтеза на нитрати в човешкия и животинските организми. Тази реакция се появява като следствие от стрес – инфекции,тъкани заболявания, съдови смущения, а също и като „поръчков сигнал между клетките – например между синапсите на два неврона”.

Най-често споменаваните като вредни за здравето – нитрати и нитрити се използват в цял свят при производство на милионите тонове месни продукти – колбаси, шунки, деликатеси… .Основната роля на тези химически вещества е да фиксират и запазят специфичния червен цвят на месото, след преработката му в съответен продукт! И това не го извършва нито нитрата, нито нитрита, а азотния окис, който се отделя при разграждането им, след като се прибавят към месната маса. Азотния окис се свързва с миоглобина – мускулния белтък, който придава червения цвят на месото и се получава безвредното съединение нитрозомиоглобин, който при варене или печене преминава в нитрозохемохромоген – пигмента, който дава приятния розово червен цвят на готовите месните продукти..Следователно, основното количество от вложения нитрат или нитрит се е разградило, важното и опасното, за което вдигаме големия шум е какво е количеството на остатъчния, на не разградения нитрит! Колкото по-малко е то в готовия продукт, толкова той ще е по-приемлив и безвреден за консуматора! Това количество е определено и регламентирано от Световната Здравна Организация  и  спазването му е категорично задължително! То е един от основните  ветеринарно-санитарен показатели за оценката на готовата продукция и пускането й за консумация.

Ето сега и няколкото големи въпроси: Кой и как се контролира влагането на адитивите в производството? Кой и къде се изследват произвежданите у нас месни продукти за количествено съдържание на нитрат и нитрит? И да ме прощават колегите, но  ще задам и въпроса – Изследват ли се въобще редовно по този показател месните продукти произвеждани в страната ни?

               Около двадесет години от работата си посветих на нитрат-нитритната проблематика с цел  минимизиране или отстраняване на вредното влияние на нитрата и нитрита при производството на месни продукти. Радвам се, че успяхме да докажем и убедим /сега не зная/ тогавашния занаятчийски манталитет и инерция и да отстраним нитрата, като значително по-неподходящ за производството. Винаги съм твърдял, че нитритите имат значителни преимущества при индустриалното производство.

Лично разработих два оригинални комплексни препарата – изобретения, с помощта, на които успяхме да намалим и количеството на влагания и особено количеството на остатъчния нитрит във всички  месни продукти – колбаси, шунки, деликатеси и др. Приятно ми е да отбележа, че с помощта на тези два препарата – „Цветостабил А” и „Цветостабил Б”, технологическа дисциплина и контрол, продуктите произвеждани в цели предприятия съдържаха нитрит лабораторно определен като „следи! А в произвежданата по наша технология пастьоризирана шунка за експорт в САЩ, както и шунката на калъпи за нашия пазар, произвеждани от месокомбинатите в Русе и гр. Левски, излизаха понякога и партиди с нормален – розово червен цвят, дори без лабораторно установен нитрит в готовата продукция!

 Нямам никакви причини да се съмнявам в резултатите на  колегите от Академията, но те са подложили адитивите  на екзактни лабораторни изследвания в среда и разреждания, които нямат нищо общо със средата в която попадат те, при производството и особено след като се консумират. Фундаментален въпрос, по който може сериозно да се поспори!

        И все пак нека да напомня, че не се ли добавят нитрити, няма нитрозопигменти, няма го приятния розово червен цвят, продуктите  ще са сиви, неприятно тъмносиви и невзрачни с погубена търговска, естетична, а в определена степен и физиологичната стойност.Дълбоко се съмнявам, че ще се намерят купувачи за такова чудо!

Така, че моля за компетентност, внимание и отговорност, когато работим с адитиви и говорим за тях, особено що се касае за вредност и в частност канцерогеност и мутации!

        Повдигането на тази тема и поставянето й на общественото внимание  от учени на БАН, е положителен факт и вярвам, че ще последват положителни резултати.

      

            ПО ПОВОД СТАТИЯТА НА ПРОФ. ПЕТЪР ИВАНОВ

        

        На 10-ти този месец се появи една обширна статия с много фактически данни относно –„„БАН” – ПОСЛЕДЕН БАСТИОН НА ТОТАЛИТАРИЗМА В ЕС”.

 Авторът е проф. Петър Иванов – русенци сме, познавам го и знам, че още около 10-ти ноември 1989 година, когато се запознахме, той имаше остър , критичен поглед и обективно становище относно язвите на тоталитарната държава и последствията, които ще последват от тях. Така, че изобщо не се съмнявам в това което е написал в статията си, въпреки че не съм съгласен с прекалено острия тон и някои, не особено академични съждения. Принципно обаче споделям основните постановки в статията, поздравявам авторът й, и се радвам, че най-после някой се осмели да извика, че „Царят е гол!”

По обясними обстоятелства, проблемите на образованието и науката в страната ни, винаги са ме вълнували и за жалост в повечето случаи натъжавали, че и възмущавали..! Вълнувала ме е работата в научните институти, включително и научноизследователската работа в нашата Академия. Познавах се, бях и приятел с академици, чл.кореспонденти и професори, които работеха там и макар косвено имах представа за тяхната работа и постижения…Никога не съм бил възхитен.Но разбрах и това, че макар и да си даровит, знаещ и можещ, структурата, организацията, методологията и ретроградния тоталитаризъм в тази институция те хваща за гърлото и няма мърдане – яловостта на твоя труд е гарантирана! В резултат на тези ми вълнения в една от книгите си „Страници от моя дневник”, изд. „Лени Ан”, Русе, 2012г.на 3-4 пъти съм писал за проблемите в БАН и то преди всичко по повод, опитите на тогавашния министър на финансийте Дянков, който, единствен след 10-ти ноември 1998 г. се опита да поиска информация къде отиват милионите, които им се отпускат и какви са  резултатите от изследователската им дейност.

Моите писания са от 2009 година. Сега ще публикувам две, а тези дни и останалите.

"15-17.11.2009.

Президента писна, че средствата за наука и в частност за БАН били малко. Министърът на финансите отговори, че „Там са приятелите на Първанов и това са феодални старци. Там наука не се прави. Науката ще се прави в Университетите”.

От Академията отговориха с Декларация. Борисов се опитал да замаже работата.

Вчера – 16-ти сутринта в предаването на БНР една млада журналистка разговаря със зам Председателя на Академията – чл.кор.проф. Попов. Журналистката го направи за резил, при това изключително интелигентно и професионално.

В Академията работели 3 000 човека! Има по три и четири Института с по 70-80 човека, които се занимават с една и съща или много сходна тематика!

Института по философия например има състав над 80 човека! Представяте ли си 80 човека „учени” философи и каква им е философията?

Оказало се, че за една година /2008/ в Инститнута са написани две книги и то от двама автори, а другите сътрудници?

Прав ли е Симеон Дянков?

По мое мнение общото състояние на БАН дава достатъчно основание не само на министърът, но и на всеки български данъкоплатец да отправи критика към тази институция. 
Така, че прав ли е Дянков? Да, принципно е прав!
Но веднага ще отбележа, че всяка критика, колкото и да е основателна и справедлива, трябва да бъде интелигентно отправена и добронамерена! Да се изказват обобщаващи драстични обвинения и оскърбителни епитети е неправилно, а за вицепремиер и министър и недопустимо!
Защо все пак министър Дянков е прав?
Преди всичко защото малка, изтощена и бедна България няма финансов ресурс да осигури нормална научноизследователска дейност, в такава огромна институция, като БАН с персонал над 3 000 човека и 65-70 научни институти! На всичкото отгоре и в период на тежка финансова и икономическа криза. Това е истината! Другото е шаблон, мегаломания и демагогия!
Оказа се, че някои от тези Институти – по два, три, че и четири се занимават с много сходна тематика, която може да се разработва само в един институт!
Особено неприятно съм изненадан от съобщените факти за Института по философия към БАН! 
В този Институт работели 80 човека, а отчетената им научноизследователска работа за миналата – 2008 година са  издадени две книги от двама отделни автори и е разработена тема за какво бил работил института в последните десет години!  Да, института е изследвал сам себе си! Представяте ли си какво срамно безплодие е това?
Необяснимо е и как все още са на заплата 500 – 550 човека, които „чакали пенсиите си”? Ами, ако не беше „изцепката” на Дянков за „феодалните старци” тези отдавнашни кандидат пенсионери още колко години щяха да чакат пенсиите си?
Между другото завиждам на вицепремиера Дянков, особено за схващането и желанието му и у нас науката да се прави в Университетите ни, така, както е в „Белия свят”.
Горкият Дянков, той не знае там пък какво чудо е!

18-20.11.2009.

Борисов се срещнал с Председателя на БАН, акад.Саботинов. Субсидията в Бюджета си остава същата, като тази за 2008-ма, но в Академията ще започнат сериозни реформи. Дай Боже най-после и това чудовище на социалистическата ни държава да започне да се нормализира!

Не съм работил в Академията, но познавам, а съм бил и приятел с някои академици, чл.кореспонденти и професори от там. Всички бяха баш „партийци”.За научните им постижения няма да говоря, понеже някои от тях вече са покойници. Все пак ще спомена за един от най-големите ни „академици” – Кирил Братанов. Той беше „супер академик”на БАН, а на Световния Съвет за мир заестник Председател. Като такъв целогодишно се разнасяше по света да пропагандира какви миролюбци сме ние от социалистическия лагер и какви милитаристи са империалистите!

В  Институтът му „наливаше от пусто в празно”като парадираше, че „кръстосва”, т.е. ще получи нов вид животно от овца и коза, което ще дава много повече вълна и мляко!  Виж му акъла! Също, като на бай Горан часовникарят от моя роден град Бяла Слатина, който така си и умря, без да разбере, че „perpetum mobile”, или т.н. „вечен двигател” не може да се открие и изработи!

Покрай тази разправия с БАН, от много страни се чуват все”компетентни” мнения, че „наука се прави с пари и то с много пари”. Да, има вярно в това, но не съвсем! Моето категорично мнение е, че наука се прави първо с дарба и ум, а после с всичко друго!  Некадърници, навлекли се в науката посредством партийни билети от коя да е партия, ако щете и да позлатите, все кози и овце ще кръстосват….!"