Последна част от  2008 г.

СЕПТЕМВРИ

03.09.2008

Обади ми се д-р Кацаров от София. Народната библиотека с удоволствие иска по три екземпляра от новите ми три
102
книги. Живот и здраве през октомври, когато мисля да отидем до София, ще ги занеса. Това е голяма радост и признание за мен – мои книги да бъдат в Народната библиотека на България !
Кацаров ми каза, че и в софийския Ветеринарномедицински факултет искат по един екземпляр. Ще занеса и на тях. Остават за Университета в Стара Загора и край. Другите 2-3 екземпляра за мен и за зор-заман.

11.09.2008

Днес се навършват седем години от атентатите в търговският и финансов център на света – близнаците кули във Ню Йорк. Този акт заби страхотен и зловещ кинжал в снагата на САЩ и те, предполагам, никога няма да забравят това, ако не постигнат съответното възмездие.

      Ужас! Професор Кирил Енчев се удавил! Днес в 12 часа е поклонението в районната ни църква!
С професор Енчев се познавахме от 1990-1991 година. Избраха ни за общински съветници от гражданската листа на СДС. До преди 5-6 месеца сме се срещали много рядко и си говорехме на „Вие”! След това, като ми подари автобиографичната си книга „Моите звездни мигове”, се срещахме по-често, станахме близки приятели. Последния път срещата беше семейна. Почерпи по повод завършване на книгата – новото, допълнено и разширено издание. Говорехме си за това, което пишем, за възхода на световната наука и технологии. Никога не сме говорили на политически теми. Подчертавам – никога!
Жал ми е за този човек! Жал ми е и за съпругата му – доцент, която на всичкото отгоре има и сериозен проблем със зрението! Живот!
Сбогом професоре, сбогом добри ми приятелю!

      Великият физичен експеримент в научния център в Швейцария започна! Посредством сблъсък на снопове от неутрони в тунел от 27 километра и намиращ се на дълбочина в земята 150 м, ще се търсят обяснения на редица явления от Вселената – откриването на нова частица от материята, т.н. „Божествена частица”, респективно изясняване произхода на вселената...

    Погледнете хората с какво се занимават!
Помислете за мозъците им, за вашите и за напъните ни и ние „барабар Петко с мъжете!” Дайте да спрем да се пъчим, да спрем да се смятаме за велики и че всички ставаме за депутати, министри, управници. Абе нашият ганьовец винаги си е мислил и си мисли, че за всичко става…само власт да е и келепир да пада!

12.09.2008

По искане на депутата Минчо Спасов, министър на вътрешните работи, Миков отговори, че за една година са похарчени за подслушване и следене на граждани 94 000 000 лв. – по 130 000 лв дневно! На всичкото отгоре, от проведени 10 000 операции, само около 200 са с резултат за съда и само около стотина са признати в съдебните заседания!
Сега всички цъкат и се вайкат как е възможно такова разхищение. Ами възможно е, защото са подслушвани и хора, които нямат нищо общо с престъпността, но тези хора са умни, с качества и поради това опасни за властвуващите, много от които не могат да се похвалят със същото!

15.09.2008

Драстична промяна на времето! От 32-38 градуса на 14-24 и то за едно денонощие!
Не съм излизал никъде. Гледах спортни предавания и главно мачове от нашето и английското първенство. Разликата е отчайваща. Нашите, горките, още не са свикнали да си подават и спират топката от всяко положение, а претенциите ни са даже и за световен първенец!
104
Големи скици сме ние, това българите, все се мерим с големите и все не можем да се видим колко сме малки, бедни и жалки в тия си безпочвени напъни!
Покрай спортните, потърсих и други някакви интересни предавания в десетките канала, които имаме в телевизора ни. Неприятна работа! Няма концерти, няма свястна публицистика, няма приятна забавна музика, няма опера, оперета, театър, мюзикъл, екран нормален няма! Светкавици, тъпани и барабани, ревове, вълнясали типове, пренагиздени и наклепани с гримове мадами и голи „интимности”, за жалост и те не естествени, а напомпани със силикон и изпъчени, като гюлета за атлетически състезания! Щом го харесват, нека да го има, но защо само това?
Излязла нова книга на журналиста Христо Христов – този, който се занимава с убийството на писателя Георги Марков. Дочух, че публикувал документи, от които е видно, че някакъв агент „Пикадили” му е видял сметката.
За мен нищо ново. Не зная как е, защо е, не искам да се приема като самохвалство, но още в студентските си години забелязах, че без да искам в главата ми се оформяха хипотези по повод на различни събития, било то от битов, обществен или политически характер. И което е още по-интересно – тези хипотези във времето получаваха своята аргументация, а след това, понякога след доста време, напълно се потвърждаваха!
Аз нито за секунда не повярвах, че Трайчо Костов и Никола Петков са „агенти на американския империализъм, а Лисенко и така наречената „Мичуринска биология” са „ведущи, най-прогресивни..” и тем подобни глуповато и насилствено налагани внушения..
Та и за убийството на Георги Марков. Това, което въпреки неимоверните усилия да се прикрие истината, е установил журналистът Христов, повярвайте. в стройна хипотеза беше
105
подредено в съзнанието ми почти веднага, като се научих за случилото се!

20.09.2008

Днес във в. „БРЯГ”: „В Хърватия арестували корумпирани професори!“ И по-нататък:
„...Над 90 души задържани в 4 факултета на Загребския университет.
Намерени студентски книжки с 21 000 Евро.
Ценорасписът за изпити бил между 400 и 2 000 евро.За записване се плащало 9 000 евро.“
Това е разликата между болшинството европейски страни и нашата ! У нас и децата знаят, че така наречените ни Университети в някаква степен са корумпирани. Но да сте чули някой да ги притеснява, да им потърси сметка? Не сте. Няма и да чуете. Впрочем, един депутат от Велико Търново преди време се опита да спре развихрилия се ректор на тамошния университет и безобразията, колкото нахални, толкова и явни, но не би! Накрая май, че депутата изкараха клеветник!
И по онзи свят има корупция и присвоявания и всякакви човешки прегрешения. Но там се борят срещу тези прояви и когото хванат, си плаща двойно и тройно – съд и затвор! Който и да е!
У нас гледаме, ама се правим, че не виждаме. А когато далаверата е съвсем явна, правим нещо като съдебен процес, проточваме го, за да стане „всяко чудо за три дена”, замажем го и виж след време престъпника си пече гениталиите по черноморското ни крайбрежие, отседнал невинен в най-луксозния курортен комплекс!

22.09.2008

Днес е Празникът на независимостта! Сто години от обявяването на независимостта ни.
Тържествата се провеждат във Велико Търново там, където преди столетие Фердинанд я обявява.
106
Говорим за различни видове „независимост” – национална, регионална, лична и др. Моето скромно мнение е, че няма независимост! Добре запомнете! Няма и никога няма да има пълна и истинска независимост! Нито национална, нито регионална, най-малкото лична!
С акта на раждането си, не – с акта на зачеването си, оплодената яйцеклетка, после ембрионът, са зависими, първо от двете полови клетки и после от майчиния организъм.
А след раждането – стой та гледай! Бебето и човекът са зависими от толкова много фактори, че не виждам от какво и като как могат да бъдат независими. Най-правилно е да се каже, че човекът от зачеването, та до смъртта си е зависим!
В днешния и особено в бъдещия свят да се говори за национална независимост така, както се е разбирала и се разбира все още в много среди, е анахронизъм и късогледство.

ОКТОМВРИ

01.10.2008

През месец октомври съм се родил. През месец октомври съм се женил. На втория от дните му се събрахме официално с Ването и я заведох у дома. Боже, как претенциозно звучи това „у дома”! А то две схлупени стаички над един склад за спиртни напитки в някогашния „Винпром” – Русе. И все пак беше щастие! Щастие на две сродни души, притаили неизвестното си бъдеще и уверени, че като се върви по „правия път” с труд, почтеност, знания и отговорност един към друг, към всякого и всичко, ще се изкара сносен и достоен живот!
На двадесет и втория ден на нашия октомври, сключихме граждански брак Направихме сватбено тържество в тогавашния най-представителен ресторант „Приста”, който се намираше в емблематичната за Русе сграда Доходното здание Перипетии, преживявания, надежди и много труд, неволи, мимолетни радости и ужасни удари на съдбата! Така е! Не сме само ние. Та нали това е животът!

02.10.2008

Започнах по-сериозна подготовка за издаване на една книжка със стихове от ранната ми младост и „пенсионерски задявки” по актуални, злободневни събития от настоящото ни ежеднивиевие.. Така, както съм я структурирал и редактирал в съзнанието си, мисля, че ще стане добра книжка. Добра за моите възможности и без капка претенциозност!
Вчера ми се обади Христина. Поканили я с преподаватели от университета им на конференция. При това да участва със своя разработка – докладче, съобщение. Това намирам за отличен шанс и висока оценка. От дете съм й внушавал един от моите основни принципи, че когато се трудиш, отговорно се отнасяш към задълженията си, натрупваш знания и вървиш по правия път, животът рано или късно ще те възнагради. Е, може да не е на 100%, но няма да те остави! Ще те възнагради, най-малко като ти предложи шанс!
Говорих с журналистката г-жа Николаева по повод излизането на втория том с публикациите ми. Днес в 16.30 часа имам среща с нея. Ще й занеса книгата да я прегледа.
Говорих с проф. Томов. Тази седмица отсъства. Обещахме си да се чуем следващата. Имаше идея за една академична лекция пред всички студенти от специалността „Екология”.

05.10.2008

Нещо напоследък се окалпазаних с писане в дневничето. Може би, защото се захванах със стихосбирката. Пък и какво да пишеш? То все едно и също: „Левски” пак пада в между
народен мач. Поскъпване на газа, парното, стоките. Да, ама инфлация няма! От време на време даже дефлация се появява!
Та, спомням си в някакво стихотворение бях писал:

Ако ме попитате
мразя ли нещо,
нечистоплътно и грешно
и кое от нещата?
На мига отговарям – лъжата!


Ей, братя, много се лъже в днешно време бе! То целият свят лъже, но у нас – прекалено! И съм установил, че не знаем и да лъжем като хората. Нашенските лъжи са колкото нескопосани и наивно плитки, толкова и смешни, защото обикновено се пускат да скрият очевадни факти!
Из София се вихрят разни скандали за подслушвания на политици, сега и на журналисти. Не съм в течение, защото не следя редовно, но схващам, че много народ се чуди как така да ги подслушват? Аз, пък се чудя на акъла им: като са уж интелигентни и умни, защо се чудят?
Мен си ме подслушват от десетилетия и никога не съм се чудил. Е, вярно, не е чак толкова приятно, но като им е интересно, да слушат и да гледат бе! Инак как да си обясним, че се харчат по 90 милиона лева годишно и 130 000 лв. дневно за подслушване, а файда никаква?

     Почина нашата добра приятелка и моя съгражданка – Димитрина. Тя беше учителка по литература. Баща й Борис Петков ми е преподавал математика в гимназията в Бяла Слатина. Интелигентна, спокойна и авторитетна жена беше Димитрина. Като баща си, като майка си, като брат си – проф. д-р Петко Петков – хирург, мой приятел от детинство. Когато играехме на „футбол” с парцалената топка в училищния двор, той като по-голям и по-дебеличък, не участваше в играта, а ни беше рефер. Бог да ги прости и двамата!

06.10.2008

Тези дни в Барцелона се провежда грандиозен екологичен форум по проблемите за опазване на околната среда и в частност на видовете животни и растения. Само кратко съобщение чух по радиото и повече отникъде нищо.
Въпросът е „маловажен”! Ние по всички възможни медии си говорим за „Биг Брадър”, за „Танцувай с мен”, „Стани богат” и подобни – кой кокошкар осъдили и кой разбойник оправдали.

12.10.2008

Днес навършвам седемдесет и шест години! Да ми е живот и здраве!
Като се позамислиш, вярно е, бързо минават и се трупат годините. Но колко труд, колко усилия, колко преживявания – мимолетни радости и колко, колко мъка…! Живот – що е то? Ако се отнася за хората, това е величие, което си заслужава да го видиш, да се порадваш от време на време малко и задължително да си домъкнеш кръста до някой трап! Брутално и натуралистично, но това е!
На обяд отворихме бутилка шампанско и пихме с Ването за общото ни здраве.
Вечеряхме в един от новите и най-хубави ресторанти. Вечерта беше трогателна не само че я организирахме по повод на рождения ми ден, но и поради това, че бяхме на същото място, където точно преди една година празнувах 75-тата си годишнина и представих книгата „Разкази мили, весели и тъжни”!
Във вестник „Бряг” излезе статия за втория том на „Научни публикации“. Малка, прилична статия със снимка.
110

22.10.2008

Днес се навършват 47 години от сватбата ни с Ването. Ей, четиридесет и седем години! Никак не са малко! Години на съзидание, започнато от нищо и без никаква помощ от никого! И да не сме горди, че сме били и сме здраво българско семейство? Дай Боже живот и здраве и леки старини! Мисля, че с почтеността си, с честността си, с отговорността си пред обществото при изпълнение на служебните си задължения, с всеотдайността си да сме добри и да помагаме на другите, с любовта към родителите ни и взаимната ни любов и уважение го заслужаваме!
Споменах животът, когото аз винаги свързвам с времето – времето като измерение, времето като най-мъдрия и безотказно действащ властелин – господар и ваятел на вселената, в частност на нашата планета, природата ни и обществото!
Не се заблуждавайте! Това революциите, превратите, диктатурите, така наречените „преходи” и прочие, са само инструменти на времето. То, само то може да оправя язвите на обществото, да ги доведе до известно изцеление, да ни погледа сеира като „наблюдава” как режем клона, на който седим и пак да ги пооправи и т.н. Само че, не зная дали в далечното бъдеще няма да му писне на времето, да вдигне ръце от нас, да ни удари един ритник и планетицата, заедно с все човечество да отиде там, откъдето е дошла – вероятно черна дупка! А?

23.10.2008

Интересно се развива светът! Най-забележителното е, че колективно се търсят съвместни кардинални решения за бъдещото икономическо и финансово състояние.
Мисля си, че е време да се въведат някакви ограничения за печалби и цени! Това е много трудна работа, защото е в про111
тиворечие с основната регулираща роля на пазара, свободната инициатива и пр., но се вижда, че и така не може! Тя, алчността, граници няма! Е, щом няма, трябва да има бариери. Може да са частични, временни, да не обхващат всички и всичко, може да са… нека специалистите да умуват и кажат, но трябва, трябва! И то се разбра! Сегашната катаклизма го показа.
Великолепно би било, да се запази и поощрява максимално личната инициатива при тавани и контрол на възможните печалби и цени! Имам чувството, че историческото развитие ни тика в тази посока.

НОЕМВРИ

01.11.2008

Ден на народните будители.
Това, което сега ме вълнува, е има ли в настояще време народни будители и има ли народът ни нужда от тях? Мисля, че има! Особено народът ни! Той е повреден! От кого и защо – историята след десетилетия ще каже. Разбира се, ако се родят истински историци, такива, които да не майсторят собствена, партийно обременена история, отвратително далече от истинската!

05.11.2008

Разправях се с второто издание на учебника ми от 1998 година – „Екология и опазване на околната среда”. Днес ще до оправя някои неща и тези дни ще го дам за отпечатване.
Тази сутрин разбрах, че САЩ имат нов президент. Да му е честито! Да е честито и на американския народ, който очевидно имаше нужда от нещо ново в развитието на страната си и отношенията й с останалия свят.
Всички говорят за това „ново”, но не чух в какво точно то ще се изрази?. Дай Боже да е за добро! Често пъти избраното с ентусиазъм „ново”, което обещава нови вътрешнодържавни и международни по-светли хоризонти, освен всичко друго, спомага на избирателите да разберат, че това, което са отхвърли, е било добро! Често се случва!
Като пиша тези редове, та се сещам за един куплет от книжката ми „Младежки опити и пенсионерски задявки”

Един народ-овца върви
и все с фанфари ги посреща.
Теглото сам си сътвори
и все отпосле се досеща!

Снощи бяхме на гости у Шехтанови. Запознахме се с негов колега Дачев – морски капитан от Варна. Интересна личност – писател, поет, музикант. Пее, свири, рецитира – бохем! Много приятна вечер. Говорихме за литература, поезия, география, бъдещи творчески планове… Това са интересните срещи, това са интересните и полезни разговори, защото обогатяват и най-вече – разтоварват, осмислят прекараното време, вливат ти удоволетворение и приятни чувства.

09.11.2008

„Направих” зелето! Голяма работа – голям ритуал и прищевки! За хората, не за мен.?
Нареждам зелките и си мисля: Кисело зеле, мешана туршия, нанизи от сухи чушки, кромид лучец, чесънец, боб, сланинка, брашанце – зимнинка, традиция, дошла от беднотията и практичността на българина – ценност или по-точно елемент от „ценностната” ни система!
Щели сме да я загубим! Щели от Европа да ни я вземат! Не се бойте, сигурен съм, че нямат никакво намерение да „ограбят” нито една от ценностите ни, включително и тази за „киселото зеле”...!
113
В 16.30 часа, съгласно предварителната уговорка, отидохме в сем. Габровски. Абе кажете, че Пенчо има рожден ден! Ние мислим, че ни канят на имен ден на Мила. Както и да е. Там бяха вече д-р Добрев със съпругата си г-жа Добрева. Занесохме букет, бонбони и шампанско. Направих снимки на юбиляра и компанията. Имаше духане на свещичка, торта, и приятни разговори.

10.11.2008

На този ден преди деветнадесет години започна така нареченият преход, защото била дошла „Демокрацията”! А пък то се случи една демокрация! Че и един преход! Не ти е работа!
Вчера – девети ноември – падането на Берлинската стена и отпушването на мощните демократични процеси, които доведоха до дълбоките политически и икономически промени в Централна и Източна Европа, включително у нас.
Стара истина е, че насила хубост не става! И още: аз и до сега не мога да си обясня какво са мислили тези „държавници” и височайши партенгеносета, когато са измислили чрез заграждане на народа си да построяват „най-хуманния и справедлив строи – социализма”? С кой разум и имали ли са разум въобще? Боже, Боже, на каква глупост и на какви чудесии се нагледахме!

11.11.2008

Често си мисля за времето – не, не за метеорологическото, за онова, в което се изменя светът, природата и ние в което се изменяме.
Ей, Време, много бързаш бе! Всъщност, какво си ти? Кой те сътвори или ти сътворяваш като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, като нижеш епоха след епоха и събитие след събитие по невидимата и очевидно безкрайна спирала на възхода, а? На възхода, а защо не и на пътя, по който възхождайки гоним пропастта на невъзвратимото си падение? Какво си ти бе, Време? Имаш ли плът да те пипнем? Имаш ли душа да те почувстваме? Задъхано ли си или само бързаш? А вярно ли е, че има и безвремие? Ами то, ако е вярно, то е страшно! Живот, движение без време! Или не е имало и движение? Тогава значи е имало покой, а то значи смърт! Е, то така и стана – умря онова, което трябваше да умре… Подсмиваш се, Времеее, подсмиваш се! Аз и така си го мислех. Нали ти го умори, като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, нижеш епоха след епоха и събитие след събитие и чистиш появилите се плевели или гнойни рани в Природата и обществата!
Какво си ти бе, Време? Измерение? В тежките и неподредени мисли на моето съзнание се осмелявам да те попитам: ти ли си Властелинът на Вселената или си първият му помощник в съзиданието и движението й? Какво си ти бе, Време? Божествена сила или нашият Бог?

15.11.2008

Днеска ли, утре ли, във Вашингттон се събират ръководителите на двадесет най-развити страни за обсъждане и приемане на мерки за справяне с настъпилата финансова криза. Наистина трябва да се вземат някакви мерки! Досега взетите дават определени резултати. Така чувам, без да съм се заровил да чета и слушам подробности.
За мен е важно, че светът усеща нужда от единомислие и единодействие по проблемите, които го засягат. Ето ти една от проявите на глобализацията! То не е желаеш ли или не желаеш! То е процес, който те е обхванал, и ти – „няма мърдане от него”! Трябва да се съобразяваш и щеш не щеш да подскачаш в хорото по музиката, която е засвирена. Не от някого, а от хода на историята и настоящия етап от развитието на обществото.
Това е! Чувам приказки за някакъв „контролиран капитализъм”? Напълно съм съгласен, че най-после трябва малко
115
от малко да започнем да укротяваме алчността и безобразното натрупване на индивидуално богатство. Трябва!

      Тези дни се е състояла среща между ръководството на Европейския съюз и делегация на Русия, водена от президента Медведев. Това е добра новина! Френският президент Никола Саркузи е в основата на това събитие, което още един път потвърждава моето становище, че този човек е голям съвременен държавник!
Сега, като пиша набързо тези редове, дочувам от съседната стая някакво предаване по телевизията, в което като гост е поканен… á познайте кой?
По българските телевизии мъжките гости са щатни персони. Погнусил съм се. Веднага ви ги изброявам: Дони, Коцето Калки, Ники Кънчев,Тити Папазов, някакъв Део, фъфльото Любен Дилов-син, Андрей Слабаков… Андрей Райчев и я има, я няма още двама-трима „юнаци” от този род!
Абе телевизионери, други мъже и хора в тази държава няма ли, бе?
Ако не сте познали, ще ви помогна. Днешният гост е Тити!

19.11.2008

Снощи говорихме около час по телефона с моя колега, съгражданин и приятел-д-р Димитров – Ларго. Прочел книжката ми с разказите веднага щом ги получил. После през нощта ги препрочитал. Много ги харесал и ми повтори поне пет пъти да продължа да пиша, защото съм имал талант!
С тези разкази, голям майтап. Мен ми беше неудобно да ги покажа, а те се харесват на всеки, който ги прочете!
Не се главозамайвам от такива оценки, но все пак, Ларго е автор на радиосценарии, статии, редактор на списание в продължение на години, автор на стихосбирка, рецензии и др.
116
Сиреч, този човек има култура, има познание, има чувство за стойностност!
27.11.2008
Тази България, тази наша България! Кога бе, Боже, и тя ще тръгне да съществува и се развива като хорските държави? Всеки ден дандании, всеки ден разправии, потънала в един дълбок разкалян коловоз, пъшкаща и изнемогваща от собствената си неразбория!
Вчера ново двайсет: Европейската комисия окончателно ни отрязала с 240 000 евро! Отрязали ни, защото не сме си свършили работата. На книга го докарваме добре, но хората искат действия! Искат изгонени, осъдени и вкарани в затвора крадльовци! И не апаши-цаца, а едри рибаци...! Ама как бе, братя европейци, в затворите да вкараме апаши? Та нали апашите са наши...!

30.11.2008

Подготвих кашонче с книги и три екземпляра от второто издание на краткия ми учебник по „Опазване на околната среда”, които утре ще изпратя на читалищната библиотека в родния ми град Бяла Слатина.Ура – тута и този месец се изниза. И пак злоупотреби, и пак съдебни фарсове, и пак циркове, циркове…! Сега ги усещам: световната финансова и икономическа криза ще ни е виновна! То, ясно е, че това чудо ще окаже негативното си влияние и у нас, ама световна криза не учи един цял народ да послъгва, да мисли повече за аванта и по-малко за съзидателен, честен и отговорен труд за собственото си благо и благото на Отечеството!
Как искам да се родят политици и държавници, които откровено да кажат в очите на нашенците тези ни кривици! Да обяснят, че те са в основата на несполуките, а не все някой друг
117
да ни е виновен! Защото точно с такива внушения се разхайтва народът, особено ако и генетично е обременен с достатъчна „дарба” за разхайтване!

ДЕКЕМВРИ

06.12.2008

Написах по електронната поща мило и обстоятелствено писмо-отговор на Ларго, което по „неизвестни” причини не получил. А, уж видях надпис: „писмото е изпратено успешно”, в действителност – то е изчезнало безследно! Замених го с продължителен телефонен разговор.
Никулден – шаранът се пече. Приготвил съм и бяло вино.
Шаранът беше идеално приготвен. Да не си кривя душата, от едно време обичам риба, много я обичам, но натурална – пържена с лимонче, с пържени хрупкави картофки и леко, но хубаво бяло винце. Това е!
Обичам интелигентно наредената софра, но си харесвам и натурални ястия – български, нашенски!
Бил съм на какви ли не „маси”! Най-трагична е картината по коктейлите на разни форуми. Яде народът, та ушите му пращят! Стоял съм настрана, срамувал съм се, особено когато това е било в България. С учудване и съжаление, гледайки полу смъкнатите, изпомачкани и изпоцапани покривки от настървението на човешка необуздана лакомия, страхувах се някак си да не помъкнат и излапат и тях! Грозна гледка! Страшна работа е това лакомията, във всичките й аспекти и разновидности! А хора уж интелигентни и с претенции, претенции...!

08.12.2008

Днес е студентският празник! Сега студент да си – не свобода, а безпрецедентна слободия. Може би точно затова е твърде подходяща онази простичка, но вярна социалистическа
118
поговорка: „Тати носи – мама меси“! А така наречените вече 52 „висши учебни заведения” раздават дипломи на поразия! Какво ще прави България с тази армия от дипломирани тарикати и полуграмотници. Бог да й е на помощ!
Какво ще прави? Ще реве, че не й достига „административен капацитет”! И то да е само „административен”, ами то ще е капацитет всякакъв!
Разбира се, че много от дипломираните „юнаци” ще продължават да заемат и височайши държавни длъжности. Нали и поразии трябва да се вършат?
И все пак знаменателя не е общ. Затова по случай студентския празник Осми декември поздравявам българските студенти и най-вече студентите от Русенския университет „Ангел Кънчев”.
Пожелавам ви, драги млади колеги, здраве, успехи в учението, жизнерадост и много, много положителни емоции!
Винаги съм ви казвал и сега ще повторя, че все повече и у нас ще се налага правилото – не каква и колко дипломи имаш, а какво знаеш и какво можеш! Ето защо, използвайте студентските си години да натрупате знания та, когато завършите следването си, да знаете и да можете!
И непременно се веселете! Празнувайте, танцувайте, спортувайте и общувайте! Посещавайте театрални и оперни представления, художествени изложби и концерти! Изкуството е един от великите университети, сътворени от човешкия гении.
Бъдете окрилени от мисълта и вярата, че европейското бъдеще на страната ни в голяма степен ще зависи от вашите знания и възможности, от вашата култура и морал, от вашия поглед към света.
Днес, на вашия празник, заръката ми към вас е: не забравяйте никога, че сте българи – помнете винаги, че сте европейци!
честит празник!
119

11.12.2008

В Гърция вече 5-6 дена не спират улични протести и вандалщини. Някои казват: „Браво на гърците”!
Абсолютно не споделям такива възхищения! Това не са протести, това са изблици на необуздана простащина от самоорганизиращи се банди, които, сигурен съм, не знаят точно за какво протестират. Защото тези типове, които явно някой подстрекава и поддържа, не протестират, те вилнеят, чупят, рушат и мародерстват върху милиони мирни и свестни хора, върху имущество, върху една обществено-икономическа система, която им дава възможност да живеят прилично и дори да изказват своето недоволство срещу ръководството на държавата! Защото се знае, че гърците десетилетия живеят много по-добре от нас – българите, въпреки че са по-мързеливи, по лъжливи, крадливи, много по-хитри от нас и порядъчно обременени с всички балкански „добродетели”.!
Абе, Караманлис, я им спретни на тези протестиращи един социализъм, ама да започне като нашия с истински „9-ти септември”, с „Народен съд”, с ТКЗС и ДЗС, с „Хоремаг” и прочие, и ги подръж само десет години, примерно, както до нашата 1956 г.! През това време нека да се опитат да правят стачка, да палят и да трошат! Олеле мале – стачки ли, тринадесета и четиринадесета заплата ли…! И остави другото, ами ние имахме „удобни”само два-три острова около Белене, а в Гърция са хиляди „особено удобните” – само скали, вода и небе!

13.12.2008

Вчера Ването ходи на гости в сем. Докови. Г-жа Докова беше учителката по биология и класна на сина ни Петко в Английската гимназия. Мъжът й е фармацевт. Ването им занесла една книга с разказите ми. Тази сутрин Докова и Митко рано – рано звънят по телефона и ме засипват с комплименти. Докова
120
ги чела два пъти през нощта и ми ги разказва по телефона! Много сърдечно и упорито ни канят на гости. Обещах им.
Вчера направихме коледната елха. Като се роди сестричката ми Мичка – бил съм на 8 години, по мое настояване всяка година се купуваше и кичеше коледна елха. Една година баща ни беше поръчал и ни донесоха една, която не можеше да се внесе в къщата, та трябваше мама и баба да я секат и намаляват. Той, сладура, хич не му се седеше вкъщи, камо ли да се разправя с елхи… Тази Коледа, тази Коледа!

23.12.2008

Тези дни се навършиха две години от приемането ни за член на Европейския съюз. Две години от една историческа и повратна дата за бъдещото развитие на страната ни! Какво може да се каже?
Първо. Напредък има и той е видим! Стига да не си прекалено черноглед. Тогава нищо няма да видиш не след две, но и след 200-та!
Второ. Напредъкът щеше да е много по-осезаем ако народът ни като манталитет, култура и навици, беше по-подготвен за такъв скок към друг начин за работа, управление и живот – начин, изграден и подчинен на правила, които безусловно се спазват от всички в обществото!
Това обаче не е лесна работа и за две не, но и за 10 години няма да стане!
По този въпрос има какво да напиша и като трето, четвърто, че и седмо и осмо. Не е необходимо. Ще му дойде и времето, и мястото.
Утре вечер е Бъдни вечер, а след 7-8 дена Новата 2009-та! На нашата възраст не може да се почувстват емоцията и трепетите от наближаването и мисълта за отпразнуване на тези наистина забележителни празници. При нас идват спомените, спомените!
121
Към 10 часа ми се обади Веско. Изпратил ми пари „та с вуйна да си имате за празниците”. А колко пъти му казвах да не праща нищо и да си гледа семейството – добрата си жена и тримата сладури! Веско носи добра душа и добро сърце. Това го има като отличителна черта в родата! Корназ сме, буйни сме, но имаме сърца и то добри сърца. Обичаме хората, уважаваме, даваме! При нас егоизъм, завист, злоба няма! За това ги ненавиждам и недолюбвам тези, които ги мъкнат като гноясали циреи в душите си!

24.12.2008

Довечера е Бъдни вечер. Родил се е Исус Христос – родоначалникът на християнската религия! На Христовата вяра. Оформя се великата тройка – Отца, Сина и Светого Духа!
Не съм сведущ по теологическите въпроси, но напълно съм уверен, че религиите с всичките си противоречия имат изключителни приноси за възпитанието и облагородяването на човека и неговите общества!
Аз и сега , като си помисля за Светата инквизиция, за Ян Хус, Галилео Галилей, за Кампанела и хилядите мъченици, убивани в името на някаква догматична „правда”, изпадам в дълбоко недоумение и потрес!
Страшно нещо е догмата! Няма значение каква е – религиозна, политическа, държавна, партийна! Догмата винаги малко или повече се налага със сила. А защо със сила? Ами, защото е в противоречие с истината, с действителността, с природните и обществени закони! Как ви звучи например твърдението, че „Земята не се върти” и че „Диктатурата на пролетариата е форма на най-висша демокрация”? Нали, кощунствено и в пълно противоречие с истината! Да, ама за такава истина са горели живи хора на клади, а други са избивани без съд и присъда по арести, затвори и лагери!
Днес се навършват 104 години от рождението на баща ми Петко Иванов Байчев.
122
Благодаря му, че ме е създал и отгледал честен, отговорен и трудолюбив гражданин на народа и страната си!

29.12.2008

На 27-ми на гости ни беше семейство Бедилян с двамата близнака. Спомних си за майка им Ралица, когато бяха малки, как с Пепи запалиха елхата, че пердето… Тогава грабнах едно одеяло от спалнята, завих я и угасих започналия пожар. Бой нямаше – деца! Сладки деца в онези сладки години!
Нали все това си мисля тези дни. Вярно, Коледа е, но не е тя моята Коледа, онази от моето замечтано, жизнерадостно и безгрижно детство.
Не е тя моята Коледа като тази от времето, когато Пепи и другарчетата му „палеха” елхата. Трудно ни беше сами, но тримата бяхме голяма сила, окрилени от взаимна обич, доверие и вяра в собствените ни възможности, в невероятния ни стремеж да вървим по правия път на усъвършенстването чрез труд и почтеност в полза на семейството, близките и обществото ни! Отминали, щастливи години на съзидание, на радост от малкото, което придобивахме, на удовлетворение, че сами се борехме и постигахме всичко с дарба, отговорност, с много, много честен труд!
Бедна беше тогавашната Коледа, стресната и притеснена, но блажена за мен и семейството ми!
Коледа е. Верни на традицията и страстната ни привързаност към нея, наново изпълнихме всички „ритуали”, свързани с този голям християнски празник. И елхата е окичена, и холът е украсен, балконите са осветени с дълги гирлянди от светещи лампички, а за трапезата – стопанката е без грешка. Сега всичко има! Благодарим на Бога и у нас! Както през целият ни живот, така и сега, ние се радваме и на малкото. Имането е относителна категория, понятие и стойност.
На приятели и познати, на всички честни и добри съграждани и съотечественици, пожелавам здраве, оптимизъм и вяра
123
– повече вяра в себе си, в другите, в обществото и Държавата ни, в законите, които трябва да спазваме и да настояваме да се спазват от всички!

30.12.2008

Сега, ден-два преди Новата година, приличат му няколко изречения за най важното през настоящата – старата.
В личен план, бих могъл да отбележа няколко неща:
На 24 март се състоя Представянето на книгата ми „Научни публикации” първи том – „Самостоятелни научни публикации”. Изненадващо и за мен, всичко мина много добре. Имаше неочаквано посещение – над 60 човека интелигентни, отбрани хора. Поднесох експозе, което бе изслушано с внимание и интерес. Получих високи оценки, много поздравления и цветя. Бях и съм щастлив от това.
За радост, имал съм в живота си доста такива събития – отлично защитени, богати по съдържание докторски дисертации, научни доклади и разработки, изобретения и пр. Това е била голямата ми гордост и щастие: да предложа нещо, което сам съм осъществил от идеята до положителния резултат, нещо, от което имат нужда хората и е полезно за тях. Това са интересите на живота ми, на моето съществуване в обществен и социален аспект. Това е била и е моята сила. И тя е голяма сила, уверявам ви! Първо, че не всеки я има. И второ, че не могат да ти я отнемат! Пънкат се, въртят се като пумпали около теб, чудят се как да ти я вземат, но не успяват, само пречат. Тя е като огънчето – онова, „що не гасне”!
А, пумпалът е едно дървено конусче, от единия край заострено, та като го бият с камшичето да се върти накъдето и колкото му поръчат. Останалата част на пумпала е тъпа, много тъпа…!
Пумпалите никога не разбират, че тази сила, която не могат да отнемат, се нарича дарба! Това чудо или го имаш, или го нямаш! То с „партиен билет”, привилегия, фалшиви
124
дипломи или със сила не се придобива. Затова не може и да се отнеме, защото я носи една мнооого малка частичка, която се нарича ГЕН и никой пумпал нито може да я види, нито може да разбере за какво става дума. Пумпалът си знае Мичурин, Лисенко и Мирча Кришан с краставицата...!
През месец юни излезе вторият том на книгата „Научни публикации”– втори том. И тя е много хубава и богата по съдържание. За нея написах нови бележки на автора и биографични бележки.
В Бяла Слатина посетих читалището и библиотеката. Подарих им по един екземпляр от първи и втори том на „Научните публикации” и два екземпляра от книгата „Разкази мили, весели и тъжни”
Посещението там ме разтърси дълбоко. Наред с това почувствах се щастлив и удовлетворен от обстоятелството, че можах да подаря мои авторски книги на читалището в родния ми град.
Тази Слатина, която „предвид обстоятелствата” прокуди много от достойните си чеда…!
Мъчно ми е, но останах с впечатление, че тя все още е далече от промените, които стават в страната ни!
Кое на майтап, кое на истина през есента подготвих книжка със стихотворения в две части: Първата част – „Младежки опити”. Втората – „Пенсионерски задявки”. Не съм я издал. Ще почакам, ще проуча какви са условията за един тираж от малко бройки и тогава ще реша. Но такава книга, живот и здраве, ще имам.

31.12.2008

Колкото и да сме критични, което е нормално, трябва да признаем, че България се отлепва от дъното и че приемането
125
й за член на НАТО и Европейския съюз са в основата на тази промяна. Не мога да не припомня, че за първи път ни се дават безвъзмездно пари и то много пари, за да се измъкнем от беднотията и сиромашията.
В световен аспект ще отбележа няколко важни неща.
Цивилизованият свят започва да разбира, че „реже клона, на който седи”. Екологическото равновесие се нарушава повсеместно и опасно. Количеството на парниковите газове и в частност на въглеродните оксиди бързо се увеличава, а влиянието им е налице. Затоплянето на планетата е факт. Ако не се вземат мерки, работите отиват на зле. Радостното е, че отрезвяване има и започват да се приемат по-сериозни съгласувани решения. Ще отбележа решението на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз да се намалят парниковите газове с 20% в периода до 2020 година!
Световната финансова и икономическа криза. Голямо събитие, историческо събитие. То извади на показ фундаменталните явления на нашето съвремие. Ще спомена само едно, може би основното – глобализацията! Каквото и да говорим, каквито и да са противоречията между отделните раси, райони, държави, континенти и пр. и пр., днешният свят със своето многообразие в определена степен е единен и което е още по-важното – ще не ще, върви по пътя на единството! Друга алтернатива няма! По този трънлив път ще има катаклизми, но те ще са етапи по пътя към все по-тясно и ползотворно единство на човечеството! Това мое разбиране в момента намира неоспорима аргументация в споменатата финансова и икономическа, но каква – световна криза! Нали тази криза започна в САЩ? Защо не си остана там?
Приятно ми е да спомена забележителните постижения на науката. Най-голямото може би е построяването и пускането
126
в пробна експлоатация на най-големия ускорител. Целта е да се получи единствено неизвестната до сега елементарна частичка – „Божествената частичка”, и да се изясни или се доближи науката до разкриване тайната за сътворението на света.
Много големи са успехите на биологията и медицината. Продължават да се редят триумфални постижения на генетиката, биотехнологията, фармакологията, хирургията и в частност пластичната и кардиохирургията.
Страхотни са постиженията на електрониката и комуникационните технологии! Те са един от фундаментите за желания или нежелан процес на глобализацията.
Неприятно е, но ще спомена, че в нашия свят в този момент съществуват и нелицеприятни и страшни неща:
- бързо се увеличава броят на населението на планетата ни, голяма част от което гладува;
- храните, че и питейната вода започнаха да не достигат;
- задълбочава се пропастта между богати и бедни;
- застрашително нараства опасността от намаляването на енергийните ресурси!
- Споменах по-горе за отрицателните последици, ако не се предприемат и спазват мерки за намаляване на замърсяването на природата!
- Мисля, че постоянно се увеличава радиационният фон на планетата, което е най-опасното замърсяване с най-бързо негативно влияние върху нормалното развитие на земната биосфера, в това число здравословния статус на човешката популация!
- Все още има грандиозно въоръжаване и превъоръжаване, опити с най-нови видове и системи оръжия, най-вече за масово поразяване и унищожение!
- Появи се в последните години и се разраства, за съжаление, ще го нарека професионалния, държавния тероризъм! Безогледно в името на някакви, поне за мен неразбираеми идеи
127
и „каузи” като религиозен фанатизъм, сепаратизъм и пр., се избиват стотици и хиляди невинни хора!
Завършвам с това, че и тези огромни опасности пред човечеството могат да се намалят или отстраняват само с постепенното настъпление и разумно осъществяване на единството му. Единно, човечеството може да успее! Повтарям: друга алтернатива няма.
Довиждане! До следващата 2009-та година