СВОБОДАТА И ВЪЖДЕЛЕНИЯТА НАРОДНИ*
/Размисли и вълнения на неспециалиста/
Проф.д-р Иван Байчев,двмн,д-р инженер
Резюме
Свободата и свързаните с нея – право,
равенство и истина, са разгледани в контекста на политическата философия - индивидуализма
и социализма. Защо социалистическата система, по идея абсолютно справедлива
като икономическо равенство между членовете на обществото, не издържа
конкуренцията на несправедливия капитализъм?. Отразени са опита, преживяното и
оригинални формулировки на автора:
Единственото местенце където може да има
свобода е съзнанието и мисълта на човека.Стига да ги притежава.
Няма равенство нито във вселената, нито в
природата, нито в обществото и затова то никога не може да се осъществи!
Равенството е покои, покоят е смърт.
Свобода, равенство, независимост, братство
– утопия, фикс идея, лъжата на лъжите!
Там, където се скрива истината, наяве е
лъжата, а там, където властва лъжата, няма свобода, няма морал, няма
справедливост, няма просперитет!
Summary
Freedom and national aspirations
Ivan Baychev
Freedom and
bound up together - rights, equality and truth have been considered in the
context of the political philosophy –
the individualizm and socialism. Why the socialist system, the idea of which is
absolutely fair as an economical
equality between the members of society, did not withstand the competition of
the unfair capitalism? The experience, knowledge of life, and original
formulations of the author have been shared in the article.
The only
place where freedom can be is in the sense and thought of the human being.
Equality
does not exist in universe, or in nature, neither in society, and therefore it
can never be realized! Equality is peace, peace is death.
Liberty, equality, independence, brotherhood – utopia, obsession, the
lie of the lies!
Where the truth is hidden, the lie comes to light, and
where the lie rules, there is no freedom, no morality, no justice, no
prosperity!
Известно е, че свободата е възможността човек да действа безпрепятствено и без
ограничения според своите желания, но да не вреди на другите и на обществото. В
известен смисъл думата свобода се явява синоним на право. Тъкмо затова свободата
на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански
свободи.
Категорично
съм за свободата на личността, в частност, за свобода на словото и изразяване
на собственото мнение, но с мярка и в съответствие с приетите обществени норми
за морал и отговорност. Моето категорично становище е, че тази необходима
общоприета норма „свобода на словото“ е фундаментален атрибут на демократичното
общество, но…все пак е за, разумни и отговорни хора. Попаднало „Свободното
слово“в ръцете на пишман журналисти, зависими писачи, екстравагантни
карикатуристи и сатирици, политически послушници и откровени авантажии, това
„слово“ е отрова и изключително мощно оръжие за осъществяване на всякакъв род
нечистоплътни и престъпни интереси. Пиша така емоционално и самоуверено, защото
имам горчив спомен от нашенското „свободно слово“ и зная като какво представлява то!
Теченията
на политическата философия, които се коренят в индивидуализма и социализма имат
различно определение за свобода.
Индивидуалистките и либерални концепции за
свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен
натиск и принуда, но както вече подчертах, само по общоприети и спазвани
правила.
През 1976 година бях в САЩ и посетих много
градове – Ню Йорк, Ню Джърси, Бостън, Филаделфия, Бъфало, Вашингтон..., едно от
най-силните ми впечатления беше многото полицаи, които видях на всички
обществени места – улици, площади, летища, гари, метро – много полиция,
навсякъде! Ще каже някой – ами нали Щатите са уж правова държава с най-голямата
свобода? Признавам си и аз тогава си зададох същия въпрос! А след като
пълномощният министър д-р Любен Герасимов ни поразказа как безкомпромисно и
бързо действа щатската съдебна система и полиция, включително разстрел при
неподчинение и съпротива, из главата ми се завъртя: „Абе, та това е полицейска
държава!“ Сега, обаче, като видях и гледам какво става в уж демократичната ни
държавица, напълно съм убеден, че демокрация и правова държава съвсем не
означава слободия и безпорядък. Да, има права, но права в контекста на правила,
законност и огромна отговорност! А за да се спазва това, очевидно старите
демокрации са разбрали, че трябва инструменти, трябва някой да го гарантира и
това е действително независимата, обективна, некорумпирана съдебна система,
яка, отговорна, отлично организирана, достатъчно на брой и безотказно действаща
полиция!
За
разлика от индивидуалистичните и либерални концепции, социалистическите се
отнасят към свободата, твърдейки че свобода без равенство означава господство
на привилегированите.
И тук стои фундаменталния въпрос – каква
свобода и какво равенство? Свобода и равенство пред закона в демокрация и
правова държава, или уж свобода и менте, на сила равенство в политическа
система на диктатура и тоталитаризъм?
Ето какво казва Аристотел, по този въпрос още в античността -
300 години преди новата ера: „Най-голямото
неравенство е да изравняваш неравните неща.“
Ще припомня, че диктатурата е форма на
управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или
ограничена група от хора (партия, хунта,/. Диктатурите не търсят широко обществено
съгласие а разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване
на властта си. Това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата,
въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване и
спиране дейността на независимите неправителствени организации и т.н. и т.н.…
Крайните форми на
диктатура, които се стремят напълно да контролират обществения и личния живот,
наричаме тоталитаризъм.
Тоталитаризмът е
политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата регулира
и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот,
като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната
свобода на индивида.
Ние по-възрастните преживяхме и
„диктатурата на пролетариата“ и тоталитарното управление на БКП, и с очите си
видяхме, как наложения със сила и страх партиен контрол и отнемането на свободата,
доведоха и до отнемането на инициативността, предприемачеството и творческата
енергия на народа. Настойчивите и административно въвеждани опити за
стимулиране на тези генетично заложени добродетели в човека, чрез
„социалистическо съревнование“, „стахановско движение“, „многостаночнички“,
„внедряване на челен опит“ и прочие бутафории, не даваха очакваните резултати.
Защо
социалистическата система, по идея абсолютно справедлива от гледна точка на
икономическото равенство между членовете на обществото, не издържа конкуренцията
на несправедливия капитализъм? На този въпрос проф. Младен Георгиев отговаря по
следния начин:
Три
са главните причини, които трябва да се имат в предвид.
Първата
се състои в това, че хората между себе си не са с равни възможности. Природата
сама е заложила неравенството на човеците в тяхната способност за реализация.
Втората е,
че възможностите, заложени от природата в даден човек, могат да бъдат
реализирани само ако самият той пожелае това. Не е възможно насила да принудиш
човек да реализира максималните си способности.
Третата е,
че реализацията на максималните възможности изисква от човека твърде значителни
усилия, които той ще положи само, ако получи съответното възнаграждение лично
за себе си.
Това са основните причини, поради които
страните със социалистическа икономика, включително България, изостанаха в
своето развитие от тези с капиталистическа. Социалистическата икономика не
можеше да използва възможностите на хората и особено на най-можещите членове на
обществото да се реализират. За това се изискваше известна свобода и среда
(фабрики, производства, земя, търговски обекти) под формата на частна
собственост, която те могат да владеят и умеят да управляват в съответствие със
своите представи за това, което искат да постигнат.
В резултат на изброените по-горе
обстоятелства, принципите, заложени в социалистическата икономика, са
неестествени, те са някакъв икономически хоризонт, който винаги ще остане
хоризонт и поради което никога няма да бъде достигнат.
Веднага искам
да подчертая, че с горните закономерни изводи в никакъв случай, макар и косвено
не венцехваля демокрацията и
капитализма.Но понеже това е друга тема ще си позволя само един афоризъм
от вездесъщия Уинстън Чърчил: „Много
обществени системи са опитвани в тоя грешен и враждебен свят. Никой не
претендира, че демокрацията е съвършена и всемъдра. Наистина, демокрацията е
възможно най-лошата система за управление, с изключение на всички останали вече
опитани тук и там.“
По
този повод ще цитирам и една притча за тънката граница между свободата и
робството, за доброволното робство, в което всички ние малко или повече
участваме, която звучи актуално и в днешния ден.
„Погледнете – казал фараонът един ден на
своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Те ни струват
немалко, а не работят достатъчно.Вижте колко бавно се движат. Те са мързеливи и
склонни към непокорство... Трябва да променим нещо.
Нека утре глашатаите разнесат навсякъде указ
на фараона: От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите
ви, а за всеки донесен камък, ще получавате по една монета. Монетите можете да
обменяте за храна, дрехи и жилища… От днес нататък всички вие сте абсолютно
свободни хора!"
На следващия ден фараонът и жреците отново
се събрали да видят какво се случва в долината. Това, което видели ги поразило.
Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои
носели по два камъка наведнъж. Част от стражарите също носели камъни. Всички се
опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и
да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.Минали няколко месеца и фараонът
продължавал да наблюдава какво се случва с неговите поданици.А промените били
колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили
технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се хора,
които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.
„Със сигурност ще измислят
още нови приспособления... – доволно си мислел фараонът. Скоро ще си изберат и началник, може би ще си
организират и съд... Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат
се за свободни, но по същество нищо не се е променило - както и преди, те носят камъни..“.
За
втората част на притчата ще дам един жокер, като цитирам руските братя писатели
- фантасти Стругатски, които казват: „Никой
не може да освободи народ, който не разбира, че не е свободен“
Социалното равенство колеги,е разбиране
за равенство между хората по отношение на правата и задълженията им към
обществото. Това означава, че целокупно народът, без изключение трябва да е
равен пред закона. Равенството обаче в
никакъв случай не бива да се бърка с убеждението, че хората са еднакви във
физиологическо или интелектуално отношение.
Трябва най-после да се разбере, че няма
равенство нито във вселената, нито в природата, нито в обществото и затова то
никога не може да се осъществи! Поради което и винаги ще бъде желано!.
Равенството е покой, покоят е смърт. Но Светът е създаден не да загива, а да
съществува и се развива! Ако не беше така, той нямаше да е това, което е сега.
Покоят и регресията в природата са
непознати като трайни явления! Така е и в обществото. От мракобесие, фанатизъм,
безпросветност, агресия и всякакъв вид политическа и духовна ретроградност, се
преминава към просвещение и цивилизация. Обратното е невъзможно или е временен
инцидент.
В книгите си винаги съм подчертавал, че
комунистическата идеология, а в днешно време радикалните призиви на
националисти и псевдопатриоти и най-вече на плъзналия напоследък безогледен
популизъм, със своите обещания за свобода, равенство и независимост вечно ще
примамват и привличат интереса на голяма част от хората, но това никога няма да
се осъществи! Защото то е в непреодолимо
несъответствие с основните закони на природата, обществото и същността на
индивида и човешката популация въобще! Никога във вселената и природата, в
обществото и особено между човеците не е имало, няма и никога няма да има пълна
свобода, равенство и независимост! Те като явления и проявления е невъзможно да
съществуват и всеки, който обещава и уверява в противното и темпераментно
призовава за борба, та да се появят и ги постигнем, най-брутално ни лъже!
„Свобода, равенство, независимост, братство” –
утопия, фикс идея, лъжата на лъжите!
Е, ако сравним степента на свобода в
робовладелческия строй, през феодализма и крепостното селячество, със свободата
на личността в развитите демокрации, правовата държава и особено в либералната
демокрация - характерна с висока степен на обществена и лична свобода, на лице е
безспорно огромен напредък. Благодарение именно на това и успоредно с това,
бурно се развива творческия гении на човешката популация, а получените
резултати във всички области на познанието и преди всичко в областта на
науката, технологиите и техниката / електроника, молекулярна биология, синтетична
химия, космонавтика и др/, са направили светът такъв, какъвто го виждаме сега.
За щастие на човечеството и въпреки съпътстващите го тежки неволи и
противоречия, то продължава своя възход по необратимия път - все напред и все нагоре!
Да светът се изменя и съществуващите
обществени системи, ако не го последват, от стимулатор могат да се превърнат в
препятствие с тежки последици.Като пример в това отношение, напоследък се
дискутира либерализма и либералната демокрация, която била изчерпала своето
значение като обществено-политическа система.
Посочват се главно три
аргумента:
-
Крайно
несправедливо разпределение на обществените блага - основно в ръцете на малък
брои субекти, за сметка на народа, включително деградация на средната класа.
-
Недостатъчни
възможности за успешна борба против тероризма.Тук стои и Хамлетовия въпрос- „Повече
свобода и по-малко сигурност, или по-малко свобода и повече сигурност?“
-
Недостатъчни
възможности за справяне с емигрантската криза.Споменават се мотиви и от сферата
на духовните и християнските ценности.
Независимо от това колеги, истинска
свобода няма! И никога не е имало и никога няма да я има! Моето мнение е, че единственото местенце където може да има такава
свобода е съзнанието и мисълта на човека. Стига да ги притежава“
Ние хората се раждаме различни с различна
наследственост, с геном в който е заложен физиологичния облик и интелектуалния
потенциал на индивида.Запомнете! Това ще рече:училище за дарба няма.
На всичкото отгоре се раждаме и в различна
среда, в болшинството от случаите с коренно различни условия за развитие и
осъществяване на съответния интелектуален потенциал.В потвърждение предлагам следния
фрапиращ пример:
Принцеса Кейт Мидълтън
родила момиченце. Когато се роди братчето й – малкият принц Джордж, писах в
дневника си също с удоволствие пленен от скромността, хубостта и щастието на
тази прекрасна кралска двойка. Заедно с това и тогава, и сега си мисля за
равенството, за „равния старт“ и прочие...
Какво равенство, какъв „равен старт“!?
Едното се родило в кралския двор на Великобритания и с раждането си по всички
законови държавни, религиозни и монархически постулати е третият наследник на
короната! А другите, родили се в същия ден и час и милиардите новородени въобще
всяко със своята съдба, но единици със съдбата на Джордж и неговата току-що
появила се на белия свят сестричка – принцеса!.
Замислям се, а пред очите ми страшната
картина на разрушителното земетресение в същите тези дни в Непал, с изплашените
тъжни погледи на дрипави, гладни и жадни деца и онази ужасно трагична със
своята безнадежност картина на прегърнатите съвсем малки братче и сестриче,
останали без родители, сам-сами върху руините, която обикаля непрекъснато социалните
мрежи из света.!
„ Равенство
в най-цивилизованите държави – пише във „Фактор“ писателя Димитър Бочев -
действително съществува, но само като равенство на шансовете, на изходните
предпоставки – не и на тяхната реализация, която зависи от личния талант, от
личните усилия, от индивидуалната предприемчивост. А, за да не се превърне една
демократична държава в царство на беззаконието и хаоса, вторият вид равенство,
който тя съблюдава, е равенството пред закона. На родна земя тези фундаментални
принципи са деградирали до лишена от всякакво реално съдържание политическа
фразеология – у нас нито изходните предпоставки са еднакви, нито равенството
пред закона е обезпечено. Нещо повече: системата е толкова разстроена, че
докато в една държава като Швейцария или Норвегия, колкото по-високо е
общественото положение на един гражданин, толкова по-голяма е и неговата
отговорност пред закона, докато у нас високопоставеността в държавната йерархия
превръща апаратчиците в недосегаеми за правосъдието люде. И понеже техният
пример е водещ, той създава школа – заразата тръгва отгоре надолу по вертикала,
за да проникне като радиация през всички социални слоеве и прослойки и да се
превърне от привилегия на политическия елит във всеобща практика.“
Разбиранията и формулировките за свобода на Мигел де
Сервантес, които самоуверено и менторски произнася неговия герой Дон Кихот на
своя оръженосец Санчо Панса, са актуални
и до днес.
„Свободата
Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще
си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само
какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.
Свободата, Санчо, сам
трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги
изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят
е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия,
задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…
Свободата Санчо, е едно от най ценните
блага,с които Бог дарява хората.С нея не могат да се сравнят нито
съкровищата,които крие земята, нито тези, които таи морето.За свободата, както
и за честта,може и трябва да се жертва животът и обратно,ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА
Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО,КОЕТО МОЖЕ ДА СПОЛЕТИ ЧОВЕКА.
А истината,
дон Кихоте?
Истината, Санчо, е
призрак. Има ли я, няма ли я и Господ не може да ти каже. Гледа Той света и се
чуди истина ли е, че Той го е направил до последната прашинка. Дяволът му вика
„Ти, Ти!”, а на Него не му се вярва…По-добре приеми истината, каквато и да е,
отколкото да очакваш нещо друго, което ще е лъжа.
Та откак свят светува няма Истина, Санчо. Има
истини – за всекиго според нуждите. Едно и също нещо – тебе лъжа, мене истина.
Като онези великани отсреща, дето казваш, че били вятърни мелници!“
Истината няма едно единствено определение,
но най-често се дефинира като твърдение, изказване в съответствие с фактите или
действителността.
Независимо от предупреждението на Оскар
Уайлд, че „ Кажеш ли истината рано или
късно ще сбъркаш“, аз обичам истината! Не моята истина! Това е друг въпрос
и друга тема. Обичам обективната, видимата, очевадната истина! Но повярвайте никак не е лесно да я обичаш,
притежаваш, упражняваш и защитаваш! Особено във времената, в които живяхме и
живеем, с изобилие от лъжи и лъжци.
Истината! Ах, тази истина, тази истина, как
я величаем, как се кълнем в нея, колко свети и доблестни люде са дали живота си
за нея, как с лекота я провъзгласяваме, как с още по-голяма демагогия и лекота
я замазваме, изопачаваме, крием и словоблудстваме с нейното свещено име!
Тъкмо затова много вярно е
твърдението на Фридрих Ницше, че„Някои
хора не искат да чуят истината, защото не желаят техните илюзии да бъдат
унищожени.“
По този повод в първата книга „Страници от
моя дневник“написах: „Там, където се
скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма свобода,
няма морал, няма справедливост, няма просперитет.“
В новата си - втора книга „Страници от моя
дневник“ съм добавил: Да се борим за истината, да защитаваме истината и
да не забравяме истината!
А що
се отнася до това, „Свободата на върха
на копието ли е“, мисля че правилният отговор се намира в една сакрална мисъл на Гьоте,
която много преди Дарвин е изказал великия поет в заключителния монолог на
Фауста, а именно: „Само онзи е достоен
за живот и свобода, който всеки ден ги взема с борба.“
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Байчев Иван – „Страници
от моя дневник“,изд. „Лени Ан“-Русе, 2012г.
2.Байчев Иван – „Оживелите
спомени“, изд. „Лени Ан“ – Русе, 2014 г.
3.Байчев Иван – „Страници
от моя дневник“-книга втора, изд. „Лени Ан“ – Русе, 2016 г.
4.„Притча за свободата и
доброволното робство“ - Gnezdoto.net
www.gnezdoto.net/mydrost/1291-pritcha-za-svobodata-i-dobrovolnoto-robstvo
5. Бердяев, Н. „За
робството и свободата на човека.“ Университетско издателство “Св. Кл.
Охридски”, С., 1992г.
6.„Речник на думите в
българския език.“Тълковен, синонимен, етимологичен , двупосочен
Английско-Български речник - rechnik.info
7. Georgiev Mladen -
http://forumat-bg.com/ikonomika/2602-„Zashto-sotzialisticheskata-ikonomicheska-sistema-ne-izdarzha-konkurentziyata-s-kapitalisticheskata.”
* ДОКЛАД четен на международната конференция "СВОБОДАТА ВЧЕРА, СВОБОДАТА ДНЕС И СВОБОДАТА УТРЕ, НА ВЪРХА НА КОПИЕТО ЛИ Е"- 25-26.04 2017, Русе.