ЗМЕЙ ГОРЯНИН

      Всяка година на първи април пиша в дневника си за някой от любимите ми писатели, малко или повече свързани с хумора, сатирата и бохемата…Писал съм за Алеко –„Щастливеца“, за Радои Ралин, Бранислав Нушич, ХашеК, Йон Лука Караджале…Сега се сетих, че преди две години през април месец участвах в национална научна конференция „Змей Горянин – непознатия“, посветена на 110-годишнината от рождението на русенския писател – Светлозар Акендиев Димитров.

       Една проява, колкото закъсняла, толкова и актуална, организирана от талантливия колектив на регионалната ни Библиотека и русенското общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“. Русенци дължаха това на своя принудително забравен съгражданин – големия български писател и поет, носил в сърцето си свидната обич към родния град до края на своя нерадостен живот.

    Конференцията беше достойна проява, първа скъпоценна стъпка за възкресяване личността и творчеството на един от плеадата големи български творци, незаслужено унижени и забравени. Нека да се надяваме и вярваме, че тя е светъл лъч, който първи след толкова години, озари образа на „забравения“ Светлозар Димитров и ще спомогне той отново да заеме мястото си в националната ни култура.

     Змей Горянин, освен поет, романист, публицист, е бил и много добър епиграмист. Понеже този жанр и на мен е на сърце, ще цитирам три негови епиграми:

Българиио любезна,

как хубава си ти!

Където да излезна –

зад мен стражар слухти...

1938-ма год.

От малък още лъжеше за трима

и глупостта му беше несравнима;

от мързел не научи занаят,

та затова – избран бе депутат.

1950-та г.

На живота в блатото

все така си става:

все потъва златото,

а боклукът плава.

1952-ра. На това му се вика вече класика!