ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И НОВАТА 2010-ТА ГОДИНА
На приятели и познати, на всички честни и добри съграждани и съотечественици, пожелавам здраве, оптимизъм и вяра – повече вяра в себе си, в другите, в обществото и Държавата ни, в законите, които трябва да спазваме и да настояваме да се спазват от всички!
В един свой афоризъм Оскар Уайлд казва: „Лесно е да бъдеш съпричастен в нещастието на приятеля си – трябва да имаш много фина душа да се зарадваш на успехите му”!
Дай Боже през Новата Година много и големи успехи за всички ви, за Народа и Държавата ни! Бъдете сигурни, че аз ще се зарадвам!
ЧЕСТИТА КОЛЕДА И НОВАТА ГОДИНА!
Проф.Байчев
22 декември 2009
16 декември 2009
НЕЩО, КАТО ПРЕДГОВОР
Мой приятели и познати проявяват интерес към книгата ми с разкази "Мили, весели и тъжни". Уведомявам всички, че тиражът й отдавна се изчерпи.За тези, който не са я чели, публикувам тук първите й страници под заглавието - "НЕЩО, КАТО ПРЕДГОВОР".
Ще има ли ново издание? Да е живот и здраве, идеята назрява, та може и да има!
НЕЩО КАТО ПРЕДГОВОР
Пиша с удоволствие, с обич или най-малкото с добро чувство към всички, които споменавам. А те са толкова много и толкова различни, малко или повече обременени с някои от непреходните житейски състояния – доброта и простодушие, мъка и зевзеклък, грандоманщина или надменност, духовна беднота и комичност, умилителна наивност или зле прикриван тарикатлък и хитрост Какво да правиш, нали това е животът?
Откровено казано, не си спомням как започнах да пиша тези неща като разкази, нещо като детски спомени, а може би преразкази. Все пак мога да спомена поне няколко причини:
В живота ми така се „случи”, че като ученик и студент, до скромен научен работник и университетски преподавател, все четях и все пишех.. Повярвайте! Много нещо съм написал. Вярно, преди всичко в областта на моите две специалности, но експериментирах, внедрявах, пишех и публикувах! И до ден днешен, аз не мога да си представя живота, без да пиша и без да чета!
Това са обикновено случки на фамилията ни и главно на баба ми Мария, със събеседници показали поведение, употребили думи и изрази, които поради своята уникалност и типичен диалект са запомнени..
Те не само са запомнени, те станаха неразделна част от нашият „вътрешен” фамилен речник. Сега като си мисля за тези случки и особено като ги описвам, говоря с баба, тати,мама,чичо,сестра ми Мичка и синът ми Пепи. Те, всичките вече ги няма. Нека поне да запиша това, което на майтап при подходящи ситуации сме си подхвърляли и все още се помни.
Първо написах „историята”с национализацията на Крумовата бръснарница. Ей така, спонтанно, на един път. То беше се натрупало в главата ми и чакало само да се отприщи. Прочетох го след десетина дена и ми хареса. Окуражих се, стана ми приятно и набързо написах „Барем да бееме пиле по едно кафе”, „Той наш Спас налата на шикера”, „Да е дошол не Кино, ами и брат му”, та до разказа за д-р Неделев и поп Дянков. Приятно ми е. Имам идеи, осъществявам ги, пиша, разтоварвам се!
Представяте ли си какво би било, ако ги нямаше тези милярди от индивиди, всеки със своята специфичност, със своите индивидуални особености и прояви?. Жалко, че не можем да си го представим, че не сме нагодени да си представяме такива неща! Ами, ако можехте да си представите щяхте да разберете, че просто нямаше да има живот. Това е!
И друго. Колкото повече драскам, толкова по-добре разбирам, че правя едно добро, рисувам едни малки, малки, по-скоро миниатюрни поменици за лица и личности, живели и дали своята лепта за нашият град, пък, ако щете и за живота въобще. Кой в Бяла Слатина днес ще знае за д-р Неделев примерно? За даскал Миньо или за моят незабравим учител г-н Тодор Петров? Всъщност, знаете ли, че негов син е големият музикант, създателя и диригента на оркестър „Гамбринос”- Иван Петров, познат на всички негови приятели и съграждани като „Вачко Графа”. Кой от сегашните и следващите поколения ще знае за глупостта да се „национализира”бръснарница, в която няма инвентар за повече от 50 – 100 лв.и то с твърдата убеденост, че това е „важен принос за построяването на нов справедлив строй”! Уверявам ви, че когато започнах да пиша не съм и помислил, а сега виждам, че има картинки в разказите ми, които как така набързо е станал свещеник До скоро беше най-обикновен работник - месар, работеше в Месокомбината. Имало няколко месечни курсове, изкарал ги и сега бил в едно Русенско село. Живуркал си екстра и „Мерцедес” си купил. Вярно, „на старо”, ама „Мерцедес”!
Какво да кажа макар и мимолетно показват бивалото от онова време. Махали, улички, бита и общуването, наред с преживелиците и майтапите на хора, по простичко живели, брали и те ядове, но не така обременени с тежки грижи и напрежение, както сега. Наред със стремежа за развитие и по-добър живот, хората си знаеха мястото в обществото. Тогава се знаеше, че не всеки може да стане например свещеник, учител офицер. Такива хора трябваше да произхождат от добри и уважавани семейства, да са били много добри или отлични ученици, да продължат образованието си в престижни институции, а за офицер – телосложение, стойка, излъчване и перфектно здраве. Един-два развалени зъба и няма Военно училище! Затова имаше почитание, имаше уважение, имаше респект. Защото имаше истински свещеници, учители и офицери. После всичко се опошли. Съжалявам да го кажа, но повечето от моите съученици, които станаха офицери, бяха оформени посредственици и задължително комсомолски активисти. Като пиша това, та се сещам за един от разказите, в който персонаж са прочутите Белослатински хирурзи – д-р Неделев, д-р Вътковски, д-р Капинчев.. На Неделев и Вътковски вземаха автомобилите, клиниките, жилищата и те избягаха. Капинчев набързо пенсионираха, та гледаше пчелни кошери, а после се изсели мисля във Варна. Но нямаше страшно! Медицинската хирургия в града ни беше ощастливена с Управител и главен хирург на Районната болница – д-р Цанко „Китката”. Така го наричаха. Бяхме в един клас. Той беше Председател на „Учкома” на Гимназията ни. Сто и шестдесет сантиметров, русоляв комплексар – никаквец! Той колеше, той бесеше!
.Но нека да дам един пример и със свещеници. Преди няколко години видях един свещеник опрян на жълтеникав „Мерцедес”. Позната физиономия. Докато да се ориентирам той ме поздрави любезно и си подаде ръката за здрасти. Изненадан – попитах кога и? Събития, история, живот!
А и моята работа – на баба от полата и рунтавите китеници от миндерите на баба Цвета Брестенката, от чина в първо отделение под благия, но и строг поглед на даскал Петров, игрите в училищния двор и поречието на река Скът, прашките, гълъбите, игрите на футбол с парцалената топка…, та през многобройните, не изобщо, а онези незаслужените изпитания. до тук, в Русе-навършващ 75 години! Нали и това върви като една светло-тъмна пътечка и се вие из съзнанието ми.? Хем меланхолично и те боде тук-таме из гръдния кош, хем ти действа като стимул. Ами ще драскам! Теми-спомени за колоритни екземпляри и Белослатински особняци „автори”на „крилати” фрази има достатъчно.Дано да има живот и здраве и дано стимулите не ме напускат.
Какво нещо е родното място! Велика работа!. Сякаш е кодирано в индивида.и въртиш-сучеш, ако не реално, то в мислите и съзнанието си – няма мърдане от него! Стига да имаш мисъл и съзнание, че пусто от доста време, у нас това е твърде дефицитна стока! И още: да имаш интелигентността и благородността да простиш, забравиш или се надсмееш на всичко и всички, които от простотия, завист и примитивност на мисълта си, незаслужено са ти причинявали неприятности По някога твърде. тежки, че и решаващи за хода на живота ти! Ще каже някой „такова беше времето”. Вярно е! Но и другото е вярно – можело е и без тези неща! И пак ще кажа, нека да е живот и здраве, по-нататък може и малко спомени да понапиша. И не за едно, а за няколко времена, че до днешното!
Ще има ли ново издание? Да е живот и здраве, идеята назрява, та може и да има!
НЕЩО КАТО ПРЕДГОВОР
Пиша с удоволствие, с обич или най-малкото с добро чувство към всички, които споменавам. А те са толкова много и толкова различни, малко или повече обременени с някои от непреходните житейски състояния – доброта и простодушие, мъка и зевзеклък, грандоманщина или надменност, духовна беднота и комичност, умилителна наивност или зле прикриван тарикатлък и хитрост Какво да правиш, нали това е животът?
Откровено казано, не си спомням как започнах да пиша тези неща като разкази, нещо като детски спомени, а може би преразкази. Все пак мога да спомена поне няколко причини:
В живота ми така се „случи”, че като ученик и студент, до скромен научен работник и университетски преподавател, все четях и все пишех.. Повярвайте! Много нещо съм написал. Вярно, преди всичко в областта на моите две специалности, но експериментирах, внедрявах, пишех и публикувах! И до ден днешен, аз не мога да си представя живота, без да пиша и без да чета!
Това са обикновено случки на фамилията ни и главно на баба ми Мария, със събеседници показали поведение, употребили думи и изрази, които поради своята уникалност и типичен диалект са запомнени..
Те не само са запомнени, те станаха неразделна част от нашият „вътрешен” фамилен речник. Сега като си мисля за тези случки и особено като ги описвам, говоря с баба, тати,мама,чичо,сестра ми Мичка и синът ми Пепи. Те, всичките вече ги няма. Нека поне да запиша това, което на майтап при подходящи ситуации сме си подхвърляли и все още се помни.
Първо написах „историята”с национализацията на Крумовата бръснарница. Ей така, спонтанно, на един път. То беше се натрупало в главата ми и чакало само да се отприщи. Прочетох го след десетина дена и ми хареса. Окуражих се, стана ми приятно и набързо написах „Барем да бееме пиле по едно кафе”, „Той наш Спас налата на шикера”, „Да е дошол не Кино, ами и брат му”, та до разказа за д-р Неделев и поп Дянков. Приятно ми е. Имам идеи, осъществявам ги, пиша, разтоварвам се!
Представяте ли си какво би било, ако ги нямаше тези милярди от индивиди, всеки със своята специфичност, със своите индивидуални особености и прояви?. Жалко, че не можем да си го представим, че не сме нагодени да си представяме такива неща! Ами, ако можехте да си представите щяхте да разберете, че просто нямаше да има живот. Това е!
И друго. Колкото повече драскам, толкова по-добре разбирам, че правя едно добро, рисувам едни малки, малки, по-скоро миниатюрни поменици за лица и личности, живели и дали своята лепта за нашият град, пък, ако щете и за живота въобще. Кой в Бяла Слатина днес ще знае за д-р Неделев примерно? За даскал Миньо или за моят незабравим учител г-н Тодор Петров? Всъщност, знаете ли, че негов син е големият музикант, създателя и диригента на оркестър „Гамбринос”- Иван Петров, познат на всички негови приятели и съграждани като „Вачко Графа”. Кой от сегашните и следващите поколения ще знае за глупостта да се „национализира”бръснарница, в която няма инвентар за повече от 50 – 100 лв.и то с твърдата убеденост, че това е „важен принос за построяването на нов справедлив строй”! Уверявам ви, че когато започнах да пиша не съм и помислил, а сега виждам, че има картинки в разказите ми, които как така набързо е станал свещеник До скоро беше най-обикновен работник - месар, работеше в Месокомбината. Имало няколко месечни курсове, изкарал ги и сега бил в едно Русенско село. Живуркал си екстра и „Мерцедес” си купил. Вярно, „на старо”, ама „Мерцедес”!
Какво да кажа макар и мимолетно показват бивалото от онова време. Махали, улички, бита и общуването, наред с преживелиците и майтапите на хора, по простичко живели, брали и те ядове, но не така обременени с тежки грижи и напрежение, както сега. Наред със стремежа за развитие и по-добър живот, хората си знаеха мястото в обществото. Тогава се знаеше, че не всеки може да стане например свещеник, учител офицер. Такива хора трябваше да произхождат от добри и уважавани семейства, да са били много добри или отлични ученици, да продължат образованието си в престижни институции, а за офицер – телосложение, стойка, излъчване и перфектно здраве. Един-два развалени зъба и няма Военно училище! Затова имаше почитание, имаше уважение, имаше респект. Защото имаше истински свещеници, учители и офицери. После всичко се опошли. Съжалявам да го кажа, но повечето от моите съученици, които станаха офицери, бяха оформени посредственици и задължително комсомолски активисти. Като пиша това, та се сещам за един от разказите, в който персонаж са прочутите Белослатински хирурзи – д-р Неделев, д-р Вътковски, д-р Капинчев.. На Неделев и Вътковски вземаха автомобилите, клиниките, жилищата и те избягаха. Капинчев набързо пенсионираха, та гледаше пчелни кошери, а после се изсели мисля във Варна. Но нямаше страшно! Медицинската хирургия в града ни беше ощастливена с Управител и главен хирург на Районната болница – д-р Цанко „Китката”. Така го наричаха. Бяхме в един клас. Той беше Председател на „Учкома” на Гимназията ни. Сто и шестдесет сантиметров, русоляв комплексар – никаквец! Той колеше, той бесеше!
.Но нека да дам един пример и със свещеници. Преди няколко години видях един свещеник опрян на жълтеникав „Мерцедес”. Позната физиономия. Докато да се ориентирам той ме поздрави любезно и си подаде ръката за здрасти. Изненадан – попитах кога и? Събития, история, живот!
А и моята работа – на баба от полата и рунтавите китеници от миндерите на баба Цвета Брестенката, от чина в първо отделение под благия, но и строг поглед на даскал Петров, игрите в училищния двор и поречието на река Скът, прашките, гълъбите, игрите на футбол с парцалената топка…, та през многобройните, не изобщо, а онези незаслужените изпитания. до тук, в Русе-навършващ 75 години! Нали и това върви като една светло-тъмна пътечка и се вие из съзнанието ми.? Хем меланхолично и те боде тук-таме из гръдния кош, хем ти действа като стимул. Ами ще драскам! Теми-спомени за колоритни екземпляри и Белослатински особняци „автори”на „крилати” фрази има достатъчно.Дано да има живот и здраве и дано стимулите не ме напускат.
Какво нещо е родното място! Велика работа!. Сякаш е кодирано в индивида.и въртиш-сучеш, ако не реално, то в мислите и съзнанието си – няма мърдане от него! Стига да имаш мисъл и съзнание, че пусто от доста време, у нас това е твърде дефицитна стока! И още: да имаш интелигентността и благородността да простиш, забравиш или се надсмееш на всичко и всички, които от простотия, завист и примитивност на мисълта си, незаслужено са ти причинявали неприятности По някога твърде. тежки, че и решаващи за хода на живота ти! Ще каже някой „такова беше времето”. Вярно е! Но и другото е вярно – можело е и без тези неща! И пак ще кажа, нека да е живот и здраве, по-нататък може и малко спомени да понапиша. И не за едно, а за няколко времена, че до днешното!
07 декември 2009
'ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СТУДЕНТИ
По случай студентският празник Осми декември, поздравявам всички български студенти и най-вече студентите от Русенския Университет „Ангел Кънчев”.
Пожелавам ви драги млади колеги здраве, успехи в учението, жизнерадост и много, много положителни емоции!
Винаги съм ви казвал и сега ще повторя, че все повече и у нас ще се налага правилото – не каква и колко дипломи имаш, а какво знаеш и какво можеш! Ето защо, използвайте студентските си години да натрупате знания та, когато завършите следването си да знаете и да можете!
И непременно се веселете! Празнувайте, танцувайте, спортувайте и общувайте! Посещавайте театрални и оперни представления, художествени изложби и концерти! Изкуството е един от великите Университети сътворени от човешкия гении.
Драги студенти, драги млади колеги. Бъдете окрилени от мисълта и вярата, че европейското бъдеще на страната ни в голяма степен ще зависи от вашите знания и възможности, от вашата култура и морал, от вашия поглед към света.
Днес, на вашия празник заръката ми към вас е: Не забравяйте никога, че сте българи – помнете винаги, че сте европейци!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Проф.Ив.Байчев
Пожелавам ви драги млади колеги здраве, успехи в учението, жизнерадост и много, много положителни емоции!
Винаги съм ви казвал и сега ще повторя, че все повече и у нас ще се налага правилото – не каква и колко дипломи имаш, а какво знаеш и какво можеш! Ето защо, използвайте студентските си години да натрупате знания та, когато завършите следването си да знаете и да можете!
И непременно се веселете! Празнувайте, танцувайте, спортувайте и общувайте! Посещавайте театрални и оперни представления, художествени изложби и концерти! Изкуството е един от великите Университети сътворени от човешкия гении.
Драги студенти, драги млади колеги. Бъдете окрилени от мисълта и вярата, че европейското бъдеще на страната ни в голяма степен ще зависи от вашите знания и възможности, от вашата култура и морал, от вашия поглед към света.
Днес, на вашия празник заръката ми към вас е: Не забравяйте никога, че сте българи – помнете винаги, че сте европейци!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Проф.Ив.Байчев
05 декември 2009
ДОБРЕ ДОШЪЛ г-н РАШКО МЛАДЕНОВ
ДОБРЕ ДОШЪЛ НА НОВИЯ ДИРЕКТОР НА РУСЕНСКИЯ ТЕАТЪР – Г-Н РАШКО МЛАДЕНОВ
Рашко Младенов е театрал с богат артистичен и административен опит. Русенският театър има нужда от ръководител с такава репутация.
Бил съм свидетел на несбъднати и провалени надежди в театъра ни и от такива личности….Личности, за които със скромния си опит на научен работник и университетски преподавател, а в конкретните случай и Общински ръководител, многократно и настойчиво предупреждавах. Няма да се учудя, че четейки тези редове някои от домораслите ни „културтрегери” ще се надсмеят и с великодушна демеовска „компетентност” ще кажат: „Глей го па тоя – какво общо има театър с образование и наука”? Ето защо ще напомня, че КУЛТУРАТА се състои от три кита – образование, наука и изкуство! А нали театърът е изкуство, голямо изкуство!
Сега няма да предупреждавам, ще пожелавам.
Г-н Младенов, Вие сте щастлив, че сте попаднал в Русе и русенския театър. Радвайте се и уважавайте колективът му - той е прекрасен!
Радвайте се на сградата, в която ще работите - тя е величествена, достолепна и като архитектурна творба за България неповторима!
Обичайте Русе и русенци! Те обичат театралното изкуство и собствения си театър. Те умеят да ценят и се възхищават на добрите театрални постановки и без да са против експериментите и използването на по-съвременни сценографски, режисьорски и актьорски решения, не са съгласни и няма да се съгласят поради творческа немощ да се заменя духовната същност на изкуството с изпотрошени автомобили по сцената и необясними, нескончаеми подскачания на актьорите, за да се имитира динамика на представлението…..
И се заседявайте на работното си място г-н Младенов! Сега то е в гр.Русе, Доходното здание, Русенски театър.
Омръзнало ни е от приходанци! Назначат ги, дойдат от София на две седмици за по ден-два, дадат си „указанията” и пак в София! Това не бива да се повтаря!
Добре дошъл г-н Младенов! Пожелавам Ви и се надявам, под Ваше ръководство Русенският театър най-после да заеме полагащото му се място в националната ни култура!
Рашко Младенов е театрал с богат артистичен и административен опит. Русенският театър има нужда от ръководител с такава репутация.
Бил съм свидетел на несбъднати и провалени надежди в театъра ни и от такива личности….Личности, за които със скромния си опит на научен работник и университетски преподавател, а в конкретните случай и Общински ръководител, многократно и настойчиво предупреждавах. Няма да се учудя, че четейки тези редове някои от домораслите ни „културтрегери” ще се надсмеят и с великодушна демеовска „компетентност” ще кажат: „Глей го па тоя – какво общо има театър с образование и наука”? Ето защо ще напомня, че КУЛТУРАТА се състои от три кита – образование, наука и изкуство! А нали театърът е изкуство, голямо изкуство!
Сега няма да предупреждавам, ще пожелавам.
Г-н Младенов, Вие сте щастлив, че сте попаднал в Русе и русенския театър. Радвайте се и уважавайте колективът му - той е прекрасен!
Радвайте се на сградата, в която ще работите - тя е величествена, достолепна и като архитектурна творба за България неповторима!
Обичайте Русе и русенци! Те обичат театралното изкуство и собствения си театър. Те умеят да ценят и се възхищават на добрите театрални постановки и без да са против експериментите и използването на по-съвременни сценографски, режисьорски и актьорски решения, не са съгласни и няма да се съгласят поради творческа немощ да се заменя духовната същност на изкуството с изпотрошени автомобили по сцената и необясними, нескончаеми подскачания на актьорите, за да се имитира динамика на представлението…..
И се заседявайте на работното си място г-н Младенов! Сега то е в гр.Русе, Доходното здание, Русенски театър.
Омръзнало ни е от приходанци! Назначат ги, дойдат от София на две седмици за по ден-два, дадат си „указанията” и пак в София! Това не бива да се повтаря!
Добре дошъл г-н Младенов! Пожелавам Ви и се надявам, под Ваше ръководство Русенският театър най-после да заеме полагащото му се място в националната ни култура!
Абонамент за:
Публикации (Atom)