ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И НОВАТА 2014-та ГОДИНА!

На всички, които от време на време надникват тук и четат скромните ми писания, пожелавам здраве, благополучие и дай Боже по-добри дни за България!

                

 ПОРТМОНЕ

                                            

Иде новата година

Коледата си дойде.

От година до амина

Все със празно портмоне.

Все живеем си във криза

Със лозунги „ще бе ще”…

А живота се изниза

Вечно с празно портмоне.

Чаках Новата Година

Радост уж да донесе..

Кризата не си замина  -

Пак сме с празно портмоне.

От година до амина,

Все с надежда за добре,

Но доброто се спомина –

Не ни трябва портмоне.

В БАНСКО, ВЛАДИШКО И ПИСТАТА, ПИСТАТА...

    

 Три епиграми от новата ми книга "ГЛЕДАМ, СЛУШАМ И СЕ ЧУДЯ", писани преди години, а колко актуално ми звучат...!                     

                                   В  БАНСКО….

                                  Нашта тройна коалиция

                                  днес събира се във Банско,

                                 с благородната амбиция

                                 чудо да твори стопанско.

                                  Там въпроси ще разглежда –

                                   Брюксел спирал ни парите !

                                   Ще ни слъжат пак с надежда

                                   за богатство в бъднините.

                                   Тъй че, дръжте се другари,

                                   дръжте да не се умира !

                                   Надежди Банско ще стовари,

                                  за тях остава келепира

  ВЛАДИШКО

Подгони ни лютата зима,

тамянът Синода подгони.

Дими и посочва, че има

владици с червени пагони.

Подгони ни лютата зима,

Разкриха владици – левенти.

Разбра се,че двама от трима,

били са червени агенти.

                                                           

Да бъдеш доносник е грешно -

с дявола лика - прилика.

Добре бе, но ставаш пък лесно,

почтен и безгрешен владика.

 ПИСТАТА, ПИСТАТА….

Вярно е, че на лъжата,

казват къси са краката.

Но намери ли си чиста,

че и подходяща писта,

побеждава тя наистина

всяка дългокрака истина!

              

                    

  Две епиграми от новата ми книга "ГЛЕДАМ, СЛУШАМ И СЕ ЧУДЯ"- писани през юни 2008 година. Прочете ли ги ВУТЕ сигурен съм, че дълбокомислено ще каже: "Е, па оно и сеги не си ли е сащото?"

НЯМА, НЯМА ОПРАВАЦИЯ

Каква е тази демокрация

от вас да се страхуват хората?

Или такава сме си нация,

в страхът да търсиме опората!

                                                          

Каква е тази демокрация,

та изпоплашихме Европата?

Или по нашенска традиция,

крадем, крадеме според квотата?

Не е то нашта демокрация

и моля ви да се не мръщите!

Е, няма, няма оправация,

защото вредом сте си същите!

                     НАШЕНСКАТА ПОЛИТИКА

 Нашенската политика

                           майката си трака.                       

И неуко и нахално -

                          там му е мерака.

Мисля си ще дойде време

тази напаст да изчисти.

Да се отървем от бреме

на безброй души нечисти.

Мисля, мисля а не вярвам -

знам живота тъй щрапука:

Тарикати се издигат -

свестен ли си – марш от тука

                          28.06.2008

        ДНЕС Е ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Днес е денят на Народните Будители! Един специфичен за нас българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане. Първият наш Будител, без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска”са основен и непреходен пример, за същността и ролята на „Народения Будител”.Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!

Празникът на Народните Будители.- голям, исторически празник, на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!

Ала, кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им та, камо ли да са черти от характера и дейността им! 

Будители .- за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи да поощряват народни Будители?  Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!

Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за всеотдайна служба на Род и Родина.. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!

Днес е денят на Народните Будители. Красив, достоен ден за достойни люде, предани на народа и страната си - България!

Има ли сега у нас „Народни Будители”? Има и винаги е имало!.

Има ли народът ни нужда от Народни Будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения не просветен, а в застрашителна част и неграмотен!

Тъкмо затова, нуждата от Будители е осезаема - но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!

                                            *   *   *

Това скромно есе написах на първи октомври 2007 година и е част от книгата ми „Страници от моя дневник”, а колко актуално звучи и до ден днешен!

И все пак „Има ли днес у нас Народни будители”?

ДА, ИМА! Това са тези няколкостотин младежи и девойки – наши, доблестни български студенти, надраснали по своя ум и разум не само връстниците си, но и апатията на наивния ни народец, издигнали мощен зов за спасението, по-доброто и по-щастливото европейско бъдеще на РОДИНАТА ни! Те не са окупатори! Те са нашите настоящи будители!

Не ги корете, не ги ругайте, а се замислете и повярвайте в справедливата им национална кауза, защото освен пред историята отговорност се носи и пред БОГА!

ДРАГИ МИ ЧИТАТЕЛЮ*

Моля да погледнеш благосклонно на дързостта ми да ти предложа тази книга. В съдържанието й няма преднамереност, тенденциозност и, пази Боже, непремерена  претенция за художествена значимост! Тя се пръкна като непринуден резултат от моето увлечение по литературното слово, което ме вълнува още от ученическите и студентските ми години. Оттогава са моите първи опити и „творения” -  любовна лирика,  епиграми, разказчета и фейлетони,  винаги писани по повод на „нещо”, което малко или повече бе възбуждало интереса ми и съответната емоция .

Десетилетия наред това мое трогателно увлечение беше забравено и изоставено, пометено от  професионалните ми задължения на научен работник и университетски преподавател.

Сега – на стари години,  в обществена среда, която ежедневно ни  залива с изобилие от всевъзможни „неща”, по формулата всяко чудо за един ден и всеки ден ново чудо, неудържимо се възроди желанието ми да откликвам със стихче  или епиграма на някои от тях … Приятно ми е, забавно е, то си е едно искрено вътрешно споделяне и преживяване… Не е поза, имам и някакъв сантимент, интуитивно задължение, че трябва да го направя ! Може би поради вроденото ми разбиране, което Едмън Кларк толкова ясно е формулирал: „Единственото нещо от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо!”

                  

 Навсякъде по света се лъже – както е известно, особено  след лов, по време на война и преди избори.Навсякъде има алчност, краде се, завижда, доносничи, клевети се, народната памет е къса, а управляващите никога не отговарят напълно на очакванията на  управляваните и други подобни прояви, които често ни водят до недоумение, отчаяние, че и омерзение! Това очевидно е дало повод на големия Бърнард Шоу да изкаже сакралната мисъл: „Понякога си мисля, че  създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

 Тези отрицателни черти при различните народи и държави по своето „качество” и „количество”са много различни - за жалост у нашето народонаселение, респективно в нашия обществено-политически живот са в изобилие, при това  с фантастични по своето разнообразие форми за приложение и изпълнение…!

Ето това, драги читателю, са „нещицата”, които в последните години най-много ме вълнуват, натъжават ме, срамувам се, а често съм и омерзен! Те са катализаторът и от тях произтичат конкретните поводи за появата на отделните творби в тази книга.

Първите два куплета написах преди десетина години върху бяла салфетка в едно русенско кафене. С приятели пиехме кафе и си бърборехме, че у нас много се краде, включително и от парите на европейските фондове, заради което в момента бяха ни ги спрели. Ето ги:

Кражба бе, кражба човешка.

Кражба бе, кражба без край!

Вредом сме вече за смешка,

Цяла Европа ни знай.

Алчност бе, алчност човешка.

Алчност бе, алчност без край!

Яко крадат ни ─ без грешка,

Живеем мизерно ─ внушават ни рай!

По-късно към тях прибавих още един куплет, турих му заглавието „Актуалности” и…от там започна всичко

Освен да „пипа”, нашенецът си послъгва, но и много обича горкия да го лъжат и му обещават! А когато наближат избори, просто си умира от нетърпение за такова преживяване! Безогледните лъжи, инсинуации, флагрантно нарушаване на всякакви морални и юридически принципи около последните парламентарни избори и комичните обещанията за „незабавно раздаване на заплати от 1 000 и пенсии от 500 лв.”, или осигуряване на стотици хиляди нови работни места и тем подобни примамки за наивните ни избиратели, са пресен пример за това.

На изборната тема са посветени много заглавия – като се започне от агитацията с раздаване на мобифони на пенсионери и почивки в морските ни курорти, та до „Мале, мале…” и …

Най-добре се чувства Волен

от лъжите си доволен.

Лапат алчните шарани 

хилядарки обещани!

Пословична стана голямата лъжа на един Месия, който обеща, че ще потекат реки от благоденствие в изнемощялата ни държавица и току-виж само за някакви си 800 дни ще настигнем по жизнен стандарт европейците. По този повод написах епиграма, последният куплет на която е следния:

Един народ - овца върви

и все с фанфари ги посреща!

Теглото сам си сътвори

и все отпосле се досеща!

Освен  кражбата и лъжата, нашенците страстно си падат и по авантата – каквато и да е тя. Това е една от острите епидемии на народонаселението ни, от която не са пощадени и нашите депутати. На тези от 41-то Събрание по конкретен случай  посветих епиграмата „Щом това му е маята”. Ето един куплет от нея:

Нашенецът дупе дава

и аванта не подбира.

Келепир ли се задава,

хуква да си го прибира.

                        

Подобаващо с хумор и сатира е засегната и темата за компроматите, досиетата и сересетата. И как иначе, след като скандалите с тях  не слизат от дневния ред на обществото, тровят душите на хората и дават нелепия си отпечатък върху посоката, темпа и резултатите от така наречения и не свършващ посткомунистически преход! А резултатите са видими с просто око:

             Така живуркаме у нас

             и всеки фалша си продава!

             На място тичаме в захлас,

             затуй сме скапана държава.

  Може да е нескромно, но ще се похваля, че тази проблематика ми е много близка и като потърпевш имам вече десетилетия стаж…И с компромати ме блъскаха, и тлъсто досие си имам, а с основните електрони средства и някои „човешки”форми на сересета съм кажи-речи на ти! На едни от най-често използваните съм посветил специална епиграма:

                   КОМПЮТЪР, БРЪМБАР, ТЕЛЕФОН

                   Имаме охрана

                   безплатна и голяма –

                  компютър, бръмбар, телефон

                  работят във синхрон…

                 Браво бе юнаци!

                 Похвала пращам лично.

                Дори пръднята тиха

                записвате отлично!

   Така че, в това отношение разнообразието е голямо и силно се надявам, че като четеш, драги ми читателю, ще се посмееш от сърце, а надявам се и да се позамислиш?

  

  С лекота, нещо като приятна раздумка със себе си, написах последните стихове, посветени на събитията около парламентарните избори за четиридесет и второто Народно събрание, че и малко след това. Те са в четири отделни части под едно и също заглавие „Леле мале…”и са съответно датирани.

     До тука и…спрях! Чудесата в страната ни започнаха да стават не на три дена или всеки ден, а по две-три на ден, а по едно време и целодневно! И то, какви чудеса?! Как ти се вижда например това: Син е на г-н Омраза и г-жа Проклетика, та го избраха да въдворява етика! И то е едно от „веселите”. А колко други безочливи и тъжни се заредиха…! Е, а иди да пишеш с лекота, удоволствие и нещо като приятна раздумка за такива чудеса?!

  Последното стихотворение в книгата е със заглавие „Гледам, слушам и се чудя”.То е дълбоко искрено, най-добре изразява моето усещане и разбиране за тези събития и обществената среда, в която живеем и понасяме. Това заглавие поставих и на книгата. защото съдържанието й излъчва същата откровеност, прямота и почтена позиция,  която, драги ми читателю, надявам се и ти да усетиш.

Приятно четене!

                                                                         Иван Байчев

                                                                                   

                                                                                     

                                                                                             

    * Уводни страници към новата ми книга “Гледам, слушам и се чудя”- стихотворения и епиграми – изд. „Лени Ан”,Русе, септември, 2013.

                          

        ОЩЕ НЕЩО ЗА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА

      Безработицата у нас е все още голям социален проблем. И това не е нито от днес нито от вчера! От десетилетия е – да, от десетилетия, от времето на т.н. социализъм си имаме сериозна безработица, но тогава тя беше скрита ! Какво значи „скрита” ли? Ами на работно място за един човек се назначаваха двама, че някъде и по трима! И вместо единият да получава заплата примерно 600 лв., тримата получаваха по 200 лв., но вярно, бяха на работа!

Така, че всички бяхме на работа, а с ниски заплати!.В сравнение със заплатите по него време в онзи – „гнилия свят”, нашите бяха отчайващо малки – 5, 6 пъти, а за някои професии и по-ниски!

    Прочетохте ли добре? Знам го от личен опит! Колко срам съм брал като лъжех пред колеги-чужденци, че заплатата ми е 3-4 пъти по-голяма от действителната, а те със съжалителна гримаса се чудеха как е възможно с такава квалификация и длъжност да получавам толкова малко!

  Младите не знаят, старите са забравили, но ще припомня, че точно поради това, по онова наше „социалистическо” време се появи и повсеместно се повтаряше сакралния израз – „Те ни лъжат, че ни плащат, но ние ги лъжем, че им работим”.

   Имаше и още.Защо да си кривим душата – правилото да се търси за човека работа , а не за работата човек, беше велико правило по време на социализма!

Всъщност, това правило, както и много други в резултат на инерцията и хората, които ни управляват не е съвсем изчезнало, та затова клиентализма продължава да се шири, администрацията ни е раздута, в голяма част некомпетентна, че и корумпирана, и няма нашенска сила, която да я вкара в пътя като брои и качество…

     Особено социално тежка и вредна е младежката безработица. Нейното влияние се отразява в още по-широк периметър, при това твърде негативно за  перспективното развитие на интелектуалния потенциал на нацията, респективно на страната ни !

Тези дни научих, че младежката безработица у нас е около 30 % !Не зная доколко това безпокои отговорните държавни институции и нашите управници, но за мен тази цифра е страшна !

Без съмнение, генезиса и на този вид безработица в основата си е общ и точно това означава, че делът на познатите неблагоприятни фактори е около 12-13%, толкова, колкото е общата безработица в държавата ни за последните години. Тогава от къде идват останалите 20, а може би и над 20% ?

Бедата е многопосочна, но преди всичко в образователната ни система, която е тотално сбъркана и неефективна! Трагичното и в много отношения опорочено е висшето ни образование, което произвежда тълпи от дипломирани млади хора с отлично самочувствие и претенции, но недобре подготвени или направо негодни за нуждите на пазара на труда.

Ето някои от най-фрапиращите факти:

Малка България има вече петдесет и два университета, повечето от половината без задължителните за „университет” най-малко три от фундаменталните направления на науката! В ход е, подрежда се петдесет и третия в Кюстендил обещан от г-жа Мая Манолова и петдесет и четвъртия във Видин – предизборно обещание на г-н Михайл Миков!

Петдесет и два „университета” повечето без нужната материална база и подготвен по знания и академичен дух преподавателски състав, задължително необходими за истинско университетско обучение!

Вече не е толкова съмнително, а става все по - очебийно, конвейерното фабрикуване на доктори, доценти и професори и то в „университети”, които поне за мен е необяснимо, защо и като как са се сдобили с тази фирма!

А това с масовото практикуване на „Гост преподавател”, при нашите условия намирисва на отбиване на номера и непочтено печалбарство!

Петдесет и два „университета” голяма част от, който за да съществуват прилагат практики, по своята същност престъпления пред нацията и националната ни сигурност! Не се притеснявам да го кажа и ето някои общоизвестни факти, познати и видими от всички, но малко хора се осмеляват да ги споменат, та камо ли да се захване някои да ги преустановява и ликвидира:

- За студенти се приемат голяма част младежи, които имат някаква диплома, но нямат знания, култура, а защо не и възпитание за университетско обучение и образование!От години се изнасят невероятни обстоятелства и случаи в това отношение, включително и срама, че кандидат студенти не могат да напишат заявленията и попълнят документите си за кандидатстване или записване в университета!

   Борбата, която от ден на ден става все по-ожесточена е да има студенти за да има издръжка, щата се запазва - има университет!

   - Непрекъснато се измислят и въвеждат все нови форми на обучение и нови, коя от коя по-екзотични и претенциозни по наименованието си специалности и магистратури…В болшинството си те нямат нищо общо с нуждите на обществото и икономиката ни, особено в този тежък период на продължаващата икономическа и финансова криза!

    - Драстично, а на много места и престъпно са занижени изискванията за преподаване и особено за оценка знанията на студентите! Прави се всичко възможно да се запази бройката им! Тази порочна практика е манна небесна за студента, защото прави следването лесно и те съсредоточават вниманието си не за усвояване на знания, опит и висша квалификация, а за докопване до лелеяната диплома за „више”!

Вярно е, не във всички висши училища е така и не всички, които завършват висшето си образование са от тази категория! За съжаление недобре подготвеното и негодното е голяма част, което се потвърждава и от системните оплаквания на бизнеса, че това, което се предлага като „вишисти”, като специалности и подготвеност не му е необходимо или не върши работа!

Отбелязаното до тук е една част от големия проблем на нашето образование и свързаната с него младежка безработица. Ще спомена още две изключително важни обстоятелства:  

Застрашителен е броя на не обхванатите деца за училищно обучение, респективно броя на неграмотните младежи, които априорно в обстановката на нашия свят са си орисани да бъдат безработни!

Много сериозни са недостатъците в професионалното обучение и главно необходимите специалности, преподавателски състав, учебния процес и подготовката на произвежданите от тях специалисти, които са далече от нуждите на нашата икономика!

Без никаква претенция, но като дългогодишен научен работник и университетски преподавател от висотата на моите осемдесет  години, посочих някои „опасни” истини за нашето образование, които престъпно се търпят и  премълчават! Те са основни фактори за формиране на огромната за страната ни младежка безработица. Това са истини застрашаващи националната ни сигурност, настоящето и бъдещето на нацията и държавата ни!

Те не могат да се решават с текущи, палиативни мерки и разпореждания, поради нерешителност, страх и безотговорност, както се процедира вече двадесет и три години през така наречения и не свършващ посткомунистически преход!

 

        Щастлив съм да съобщя на приятелите, познатите и моите читатели, че вчера – 26.09.2013, се появи новата ми книга „ГЛЕДАМ, СЛУШАМ И СЕ ЧУДЯ” – стихове и епиграми. Въведението е на автора със заглавие „Драги ми читателю”. Краткото представяне е на театроведа и литературоведа Крум Гергицов. Художник Огнян Балканджиев, корицата е на дизайнера Петър Стаменков, коректура Росица Георгиева и компютърно оформление Ива Петрова. Издателство „Лени Ан” – Русе.

   Премиерата на книгата ще се състои в средата на месец октомври. За мястото, деня и часът ще има своевременна, подходяща информация, включително лични покани. До тогава ще публикувам някои от творбите в книгата, а сега на вниманието ви написаното от г-н Гергицов:

         Проф.д-р Иван Байчев е изтъкнат учен и университетски преподавател в областта на хранителната промишленост, екологията и опазването на  околната среда.

         Има пристрастно отношение към литературата и дарба да формира нейното слово. Плод на тези му творчески занимания  са издадените книги: „Разкази мили, весели и тъжни”/2007/, „Младежки опити и пенсионерски задявки”- стихотворения и епиграми/2009/, „Какви времена, какви съдби”- разкази/2010/, „Страници от моя дневник”- публицистика /2012/.

         В настоящата си книга чрез смеха и иронията на епиграмата или сатиричния стих, проф.Иван Байчев реагира на тревожни  и актуални проблеми от ежедневието ни. Сатиричното му перо e остро и точно, находчиво и остроумно, но и пронизано от много надежда  към една по-добра  социална и човешка съдба на България.

                                                              Крум ГЕРГИЦОВ

                          Заместник Председателят на Народното Събрание - другарката Мая Манолова, под път и над път повтаря, че Правителството няма никакво намерение да подава и няма да подаде оставка!

Та, по този повод ми хрумна:

                            Не ви искаме управата

                            и държавата,

                            обещаната –

                           „социалната”!

                           Благодаря ви за „рая”,
                          щом ще ни управлява Мая!

                                      ЕЙ, НАРОДЕ…

                                    

                                       Ей, народе,

                               нещастни народе!

                               Каква я направи,

                              та сам се докара,

                              акъл да ти дава

                              Мишо Шамара!

                                 

         ОТ ТРЪН НА ГЛОГ *

                                                                 

       Какво, че бяхме на Луната?

       Какво, че готвим се за Марс?

       Нали се трепем на Земята –

       живуркаме във страх и фарс!

      Нали се трепем на Земята,

      потънали във срам и грях,

      та правдата ни е лъжата,

      а киларът – смирен монах!

     Та правдата ни е лъжата

     и алчността ни за капак.

    Я майната му на хазната,

    на власт кога ще дойдем пак!

   Я майната му на хазната –

   живеем в бедност и лъжи.

   И стига с песничка позната

   за бъдните „щастливи дни”!

  И стига с песничка позната,

  и винаги със тон висок:

 "живот ще дойде във позлата…!"

 А то – от трън, от трън на глог!

* От подготвяната за печат стихосбирка - "ГЛЕДАМ,СЛУШАМ И СЕ ЧУДЯ"

Sin e na g-n Omraza i g-ja Prokletika, ta go izbraha da vadvoriava ETIKA!

Tchestito!

ВОЛЕН СИДЕРОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО...И ЕТИКА!
        
                             ЧЕСТИТО!

„Единственото нещо от което се

нуждае злото, за да триумфира,

е добрите хора да не правят нищо!”



Едмън Бърк





Къде сте бе мишоци – ментори



Последните месеци у нас са белязани от събития, които по своята плиткоумна лъжливост и брутално политическо нахалство, настойчиво ни напомнят за едни от най-непоносимите периоди от времето на комунистическата диктатура!

Предизборна борба, ден за размисъл, демократичен изборен ден..! Не, не – това беше флагрантно нарушаване на законността, лъжа и заблуждение, отвратителен фалш и измама за малоумници, неграмотници и простаци от всички възрасти, които повярваха, на неизпълнимите обещания давани им от несъстоятелни политически лидери, включително „веднага” пенсии от по 500 и заплати от по 1 000 лв!

Тези безобразия бяха последвани от безпрецедентни игри безсрамно изиграни от трите задкулисно коалирали се партии – БСП, ДПС и Атака, което практически доведе до узурпиране на властта, въпреки, че нито една от тях не е първа политическа сила!

На премиерското кресло с поредица от демагогия поставиха финансиста Орешарски – уж независим, с гарантирана самостоятелност супер специалист, месията властелин, който щял да поведе България към неспирен възход!

Алчността на тези три партии за власт и постове в йерархията на държавното управление – областни управители, зам.министри, министри и др, от ден на ден ставаше отвратителна, че и комична! Двадесет дена държавата все още не работи!

Апотеоз на самозабравянето на господата от БСП, ДПС и Атака, беше предложението и начина на пробутването през Народното събрание на лице, неподходящо и неприемливо за Председател на една от най-важните институции в държавата – ДАНС!



Тогава чашата преля! Тогава десетки хиляди от все още останалите разумни хора у нас, излязоха по улици и площади на столицата и повечето от големите градове и вече четвърти ден бурно изразяват своето възмущение и несъгласие с тези назначения, с този начин на задкулисни договорки. Те настоятелно искат оставката на това още недоскърпено правителство, предсрочни избори и промяна – промяна, която да отпуши най-после пътя на страната ни към истинско развитие по вековно лелеяния път към Европа!

Тази проява е израз на огромна гражданска енергия, тя е национален демократичен капитал на изстрадалото ни Отечество. Дълг на всички честни и достойни българин е да го пазим и обогатяваме!

Възхвалявам тези хора, напълно споделям исканията им и заставам на тяхна страна! С моите осемдесет години  друго съществено освен тази декларация не мога да направя, но имам основание да попитам едни други хора, едни други господа:

Къде, къде сте бе мишоци – ментори, които непрекъснато мрънкахте из телевизионните студия колко прост бил министър председателя, колко арогантен бил един и колко неук е друг министър - квалификации изричани все с високопарен тон, купешки думи и подчертана самовлюбеност? Къде сте сега, когато тази гражданска енергия и народен порив настояват за истинска свободна и просперираща европейска България. Къде сте? Защо ви няма на площадите, при хората? Защо не застанете начело на протестите.Нали сте всезнайковци? Омръзнало ми е да гледам надутите ви и самодоволни физиономии… Поемете отговорната и най-патриотична роля на предводители на тези протести. Народът има крещяща нужда от водачи, от народни трибуни от умни, образовани и честни люде!

Къде се изгубихте вие комичните. „леви интелектуалци”, начело с г-на Гранитски ? Къде се скрихте вие от софийския Университет – разни там социални и културни антрополози, социолози, философи и студийни ербаплии, начело да речем с професорите Харалан Алесандров и Ивайло Дичев ?

С болка но добронамерено ще попитам също, къде сте вие независими и известни български журналисти, юристи, духовници, истински професори и академици…и толкова ли няма поне няколко личности и патриоти между вас, които да се впрегнат за спасяване на Отечеството, което очевидно е в реална опасност! Не само сега в конкретния случай!

Няма ви, няма и да ви има, защото за такива прояви и дейност освен дарба, обич и отговорност пред род и Родина, се иска и дупе! В онзи – възрожденския смисъл, за саможертвата става дума…!

ЛЕЛЕ МАЛЕ…



/Пета – последна част/



Леле мале във момента,

какво става в Парламента!

Леле мале, леле мале,

някой купи, друг продаде…

Леле мале, леле мале,

сделка важно е да стане….



Вярно е, че на лъжата,

казват къси са краката.

Но намери ли си чиста,

че и подходяща писта,

побеждава тя наистина

всяка дългокрака истина!



26-27 05.2013

БОЛЕН



Бил недоволен,

своеволен,

фриволен….



Абе, а оставете го човека бе!

Не виждате ли, че е болен –

тежко и неизлечимо

БОЛЕН !?!

ЛЕЛЕ МАЛЕ…




/четвърта част/



Вота мина и замина

със Айшето, баба Мина

и Хасан от Столипина…



Стягай овчата гърбина,

до амина, до амина!



Леле мале какво става,

пак безпътица настана!

Кой ли ще ни управлява

в тази скапана държава?



Абе, я спокойно начи,

Серго спуснал е задачи.



Давай, давай с Орешарски!

Лъжем, мажем по другарски.

С нова форма на Офето,

със Атака, Депесето….

Ще ни води Бесепето!



Леле мале какво става?

Кризата си продължава!

За законност и управа,

луд е, който се надява!

НЕОБХОДИМО НАПОМНЯНЕ




В годините много често ми се налага да споменавам една моя мисъл – „Вярно е, че на лъжата краката са къси, но когато тя попадне на подходяща писта изпреварва много дългокраки истини!” А писти по света и у нас разбира се, колкото си искаш. Най-голямата е деменцията, късата хорска, респективно народната памет! В последните десетилетия дори тревожно си мисля, дали голяма част от повредения ни народец не е изгубил паметта си въобще?

Омерзен от невъобразимата демагогска предизборна истерия със сересета и подслушвания, спомних си за кратък текст от книгата ми „Страници от моя дневник.”

Текстът е отпечатан на стр. 103, под дата 12 септември 2008 година! По това време страната ни се управлява от Тройната коалиция” – БСП, ДПС и НДСВ, а министър Председател е г-н Сергей Станишев.

„12. 09. 2008.

По искане на депутата Минчо Спасов, министърът на вътрешните работи Миков отговори, че за една година са похарчени за подслушване и следена на граждани 94 000 000 лв. – по 130 000 лв ДНЕВНО! На всичкото отгоре, от проведени 10 000 операции, само около 200 са с резултат за съда и само около стотина са признати в съдебните заседания!

Сега всички цъкат и се вайкат, как е възможно такова разхищение. Ами възможно е, защото са подслушвани главно хора, които нямат нищо общо с престъпността, но тези хора са умни, с качества и поради това опасни за властвуващите, много от които не могат да се похвалят със същото! „

Настоящата бележка публикувам само и единствено заради истината!

И ви моля, не създавайте и не ставайте „писти” за уж късокраката лъжа !

ЛЕЛЕ МАЛЕ…




/трета част/





Леле мале какво става

в скапаната ни държава?

Всички върху Бойко скачат,

ходят из Европа – плачат…



Гербер-партията страда -

може Цецо да пострада?

Серго съдия ни става

и присъди зараздава!

Пуска врели некипели

изборите да спечели.



И на Костов не прилича

клеветите да изрича,

щото ножче, който вади,

може сам да се насади…



А народът ошашавен

писна му да бъде мамен.

Та, не зная как ще случи,

кой на мушка ще набучи?



Днеска е Великден святи –

Бог надежда ще ни прати.

Та, пред изборните урни

да сме „читави и умни



Леле мале какво става,

само седмица остава?

Леле мале смях ще падне,

ако Бесепе пропадне?



Май 2013-та

17.04.2009.*



„Разпети петък”- това е кулминацията на „Страстната седмица”! Довечера се ходи на богослужение, обикаля се църквата. Като дете баба ме водеше. Това си беше повече от любопитство, отколкото от дълбоки религиозни чувства. После „Новата” власт разпартушини църквата, подгони поповете и които на този ден ходеха да „обикалят” ги записваха, като неблагонадеждни! Кой ги записваше ли? Ами тези, които сега първи са в „Александър Невски”, които първи целуват ръка на Патриарх Максим и които вече не записват, а усърдно се кръстят и целуват икони!

Не записват в църквите и пред църквите, но записването си продължава и то с помощта на „техническия прогрес”…..Е, така, както си говориш с близките в къщи, както си говориш служебно или с приятели по телефона – стационарен или мобилен, както нещо си пишеш на компютъра, както си кихнеш, а на стари години може и да си пръцнеш- няма празно, всичко се записва! O, tempora! O, mores!





* Страничка от книгата ми „Страници от моя дневник”- изд. „Лени Ан”, Русе, 2012

19.04.2008 *




Събота Лазаров ден! Какви трепети, какви емоции бяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка, беше едно хубаво дете, като същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама, да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка в, която след „лазаруването” домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден, или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная от къде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особеното галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаров ден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!

      ...........................    ..................................

Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече пета година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото!

„Цивилизацията” и лошотията – липса на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ….а, самочувствие и непокизъм – в изобилие! Опасна работа! Лесно я създадохме, продължаваме да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?

* Страничка от книгата ми - "Страници от моя дневник" - изд."Лени Ан", Русе, 2012

ЛЕЛЕ МАЛЕ……



/ Втора част /





Леле мале какво става

в скапаната ни държава?

Вредом шетат ме пе се та

със безгласни се ре се та!



Изборите наближават,

страстите се нажежават…

И по жълтите павета

клеветата шета, шета.



С компромати, компромати,

Все от автори познати…



Серго с анонимки бори

Герберите да пребори

Руменовците разкара,

Плейбой някакъв докара.



Ала Румен Овч. извика

ще се върна със камшика…

Леле мале, колко рано

трепят се на „Позитано”!



Страх голям ги гони днеска

във предизборната треска!



Давай, давай с Орешарски –

лъжем, мажем по другарски.

Да живей, живей Офето –

наш водач е Бе се пето!



Юрнаха се прокурори,

търсят скрити микрофони.

Кой, кого наред подслушва,

май, че вече се надушва?



То и Бойко неспокоен

за съратника си боен.

Някаква кола иззета

с пустите му се ре се та?



Най-добре се чувства Волен

от лъжите си доволен.

Лапат алчните шарани

хилядарки обещани!



Надето и Костов спряха –

уж съюз, а се скараха!

Старата десница рече:

Няма да ме има вече.



Янето – войвода стрлашна,

Пак извади папка прашна.

Ама пълна със позори

дето плачат за затвори.



Кака Кунева Миглена

лесно ще е победена.

Тръгна с кошница голяма,

ама шансът й го няма!



Мисля, мисля какво става,

кой ли ще ни управлява?

Серго със Местан, Миглена –

хич не искам да спомена!



Пази Боже пък от Волен!

И от Герб съм недоволен!

Леле мале, какво става,

В скапаната ни държава!





Април 2013 г.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА НЕЯ





Почина баронеса МАРГАРЕТ ТАЧАР – Премиер на Великобритания в периода 1971 – 1990 година!

За нея настоящият Премиер на Великобритания, съпартиецът й Дейвид Камерън каза: „ Тя изправи коленичилата Англия и отново я нареди като първостепенна нация и световна сила!”

Не само това!

Тази жена, известна още с прозвището си „ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕЙДИ”, заедно и в сътрудничество с Михаил Горбачов, Роналд Рейгън, Хелмунт Кол и Франсоа Митеран – велики държавници от ХХ-ти век, спасиха светът от трета световна война и връщането на историческото му развитие в каменната ера!

Няма безгрешни хора, няма и безгрешни политици. Но не всеки политик е държавник и не всеки държавник остава в златните страниците на световната история.

Сигурен съм, че Маргарет Тачър ще остане!



ПОКЛОН

КАЛИНКА *

Млада напориста дама

се завърна от Германия

и направи си реклама,

че пращи, пращи от знания.



Туй повярваха й всички –

взе, че стана им любимка.

И милиардите парички

повериха на Калинка!



После изгърмя лъжата

и Калинка стана жалка,

че не щеш ли госпожата

е бездипломна „слушалка”!



   * Тези дни медиите съобщават, че онази- бездипломната Калинка, е миткосвала из М-вото на земеделието с прикачени под дрехите й сересета!

ЛЕЛЕ МАЛЕ....

Леле мале, какво става,

в нашта скапана държава!

Вредом шетат сересета

и комични досиета.

Бесепето конгрес прави,

не забравя стари нрави.

„Социлизъмъ”мечтае,

пак си бае кво си знае.

Връщат лява политика –

Серго стяга го чипика,

щото Гоце кинжал точи

и го дебне да му скочи.

Във Столетницата жалки,

хвърлят въдици с примамки -

залъгалки, залъгалки,

както винаги будалки…

Костов, вече бита карта,

има чисти три фалстарта.

Няма що да се присмива,

да върви да си почива!

Новолидерка Миглена,

към властта е устремена.

На протестите се радва,

трае си и точи брадва…

Депесарска логорея,

пак съмнения посея!

Уж отиде си Догана –

подлостта им си остана.

Воленовата Атака,

все едно и също кряка.

Национални идеали

със лъжи и със закани!

Днеска Волен пак се дриска.

Президентството оплиска.

Все ругае, все се хвали -

драска клечки, мирът пали!

Бойко тръгна да "оправа"

Попиляната държава

И започна да се хвали,

че строиме магистрали.

А народът си нехае

и едно си само знае:

Иска зрелища, парички,

за да са доволни всички.

Герберите онемели –

няма „шменти и капели”.

Окълва ги черна чавка,

Бойко хвърлил е оставка!

Бойко, Бойко не разбра ли,

че не става с магистрали?


Леле мале, какво става….!

Той протеста продължава.

В нашта скапана държава –

луд е, който се надява!


Февруари - 2013

СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ...*

    Днес е един от тъжните дни в нашата история – 135 години от смъртта на Васил Левски! Обичта ми към този човек е огромна. То не е само обич, то е и възхищение, преклонение, някаква особена почит към непостижима емблематичност, чистота и всеотдаденост на свободата! На свободата на духа, справедливостта, въжделенията народни и свободата на поробената Родина! Поклон пред тебе Великанино! Поклон и пази Боже не ставай, дори и само да надникнеш Отечеството си, защото мигом ще потънеш от срам и покруса в дън земи Телилейски! Бори и моли се Великанино и там от Отвъдното, както само ти знаеш да се бориш и молиш, та да „сме във времето и времето да е в нас”и то да ни отърве от раните обществени и държавни и белким след някое и друго десетилетие най-после заживеем по-нормално и свободно, наистина в „Чиста и свята Република”! Мир на праха ти и вечна слава на името ти!

* Редове от новата ми книга "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК", написани на 19.02.2008 г., по повод сто тридесет и пет години от смъртта на Апостола.

СВЕТОВЕН ДЕН НА РАДИОТО *

   Аз от малък слушам и обичам радиото. Спомням си, бях на десетина години, когато тати купи радио. То беше голямо, хубаво радио – „Телефункен” с достатъчно „лампи” та хващахме много станции, но най-много слушахме „Радио София”. Тогава съм слушал „Гукни ми гукни гугутчице ле” в изпълнение на Гюрга Пенджурова, „Тракийския” оркестър на Коста Колев, забавна и оперетна музика от Щраус, Офенбах, Калман, , детски приказки и стихотворения от Ран Босилек, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев…

Няма да забравя, Бог да я прости мама, как сутрин ще пусне радиото, ще позасили гласа му, ще разтвори широко прозореца и вратата и ще започне да изтърсва завивките, ще поизмете, ще поприбере, ще затвори и ще се захване за другата къщна работа, а радиото ще продължава да си свири, да си свири…

Спомням си, сигурно е било през 1942-43 година, когато дойдоха от властта и запечатаха радиото ни, та да не слушаме „чужди” станции, а само Радио София, защото чуждите лъжели, а само нашето казвало истината!

Спомням си също и как веднага след девети септември 1944 година, също запечатаха всички радиа, та да не слушат хората„Би Би Си”, „Гласът на Америка” и други западни станции, защото те още повече лъжели и само нашето радио София и радио Москва казвали истината..!

Спомням си как по това време останахме без доход и как родителите ми след истинска агония продадоха радиото …! Този беше черен ден за семейството ни! Тати го занесе завързано в един чаршаф, а ние с мама дълго плакахме….!

Започна ново, още по тежко изпитание за Радиото и за народа ни. Радиото стана глашатай и проводник на неща, за които не желая да си спомням и да пиша!

Днес, като слушам празничното настроение, което блика от Националното ни Радио, от приповдигнатото, весело и все розово, та и супер розово настроение и приказки, мисля си - ще се намери ли доблест у някого поне един скромен намек за прошка да поиска за онова, което волю или неволю направи нашето Национално радио за промиване мозъците на Българската нация! Ще се намери ли?



* По този повод публикувам откъс от новата ми книга "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК" - Изд. "Лени Ан", Русе, август, 2012 г.

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ...

Проф. М. Кортенска: Поставихме рекорд: докторска за 1 млн лв!2 Февруари, 2013



автор: frognews.bg


21 Коментари


3444

Проф. Мирослава Кортенска

Фонд „Научни изследвания” ще заработи, когато от него бъде изрината цялата паплач от некомпетентни, лъжливи и крадливи персони до дъно. Търпението преля, учените се вдигнаха, категорична е проф. Мирослава Кортенска.

Тя е един от главните герои в скандала около корупцията при разпределяне на парите за наука, която се опълчи на ексминистър Сергей Игнатов и защитаваните от него „корифеи” в науката.





Проф. Мирослава Кортенска е преподавател по история и теория на драмата и театъра. Културолог, медиен експерт, театрален критик и публицист. Автор е на куп книги, документални филми и проблемни статии.



Тя е доктор на изкуствознанието. Завършила е Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", София, 1976 г. Работила е като драматург на Сатиричния театър - София, както и на театрите в Стара Загора и Пловдив. Преподавала е в Нов български университет - София, Пловдивския университет, а понастоящем и в катедра "Кино, телевизия и театър" в Югозападния университет "Н. Рилски" - Благоевград. Автор е на изследването "Културен вертикал" и документалния филм "Отместеното поколение". Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.





- Проф. Кортенска, министър Сергей Игнатов бе отстранен, няма ги вече и някои от шефовете във Фонд „Научни изследвания” – това спечелена битка ли е?





- Както вече публично стана ясно злоупотребите във Фонд „Научни изследвания“ и отстраняването на Сергей Игнатов е свързано с голяма корупционна схема, с доста добре организирана престъпна група. Цялата пирамида за изтичането на повече от 15 милиона лева, пари на данъкоплатците, или сума с особено големи размери не може да се пресече само с отстраняване на Министъра, управителя на фонда Христо Петров и председателя на ИС на Фонда „анголския професор“ Рангел Гюров. Те са, според проверката на Инспектората на Министерския съвет само върха на айсберга. Извършвали са административни и финансови нарушения, над 60 на брой, които и аз като човек работил във Фонда съм изненадана не само от техния размер, но и от наглостта, с която са извършени и прикирвани… Самият факт, че след тази проверка на МС, Христо Петров е отстранен като управител, но иска да остане като юрист –консулт, а Гюров - редови член на ИС на Фонда, става ясно ,че те или не разбират размера на престъпленията си, предадени на главния прокурор или ще се правят на умрели лисици, докато ги търпят. Затова е важно идващият министър и новото ръководство на Фонда да изринат цялата тази паплач от некомпетентни, лъжливи и крадливи персони до дъно, както каза и премиера. Затова новият екип на Министерството на образованието ще има доста работа!







- Има ли аналог сегашната скандална ситуация с предишни времена?







- Във фонда има натрупани от години доста лоши практики, които са замитани под килима… Сега вече това не може да стане - Игнатов, Петров и Гюров ще трябва да си понесат отговорността. Цялата научна общност иска промяна, младите учени са непримирими… Европа чака от нас да реформираме и да отстраним корупцията. Обществото разбра, че това касае всеки един от нас, защото имаме деца, младите не бива да виждат тези грозни сцени. Иначе ще загубим и новите поколения…







- Ректорът на Библиотекарския институт проф. Стоян Денчев заяви, че ще защитава доброто име на ВУЗ-а си от Вас, както и че сте се натискала да преподавате там, но „не ви огряло”, както се казва. Да не сте обидена и заради това да го нападате?







- В „Гореща точка“ при Бареков, в разгара на скандала, Денчев ме покани в ефир да преподавам в УНИБИТ. След това се опита да ми подаде ръка, но не му се получи… Така че за какво натискане може да става дума?



А Стоян Денчев сам дискредитира УНИБИТ, като го превърна в явочна квартира на бивши ченгета, в негово лице и Държавна сигурност си има университет. И това го узакони Сергей Игнатов. Сега срещу този факт остро реагира самият премиер. Той се ужаси като му казахме, че Денчев е направил само преди 4-5 години Митьо Гестапото, Димитър Иванов, шефа на 6-то на ДС – професор, именно в този УНИБИТ. Нека българите, които си пращат децата да учат да си помислят дали искат за техните деца авторитети да са бившите ченгета…



Така, че самият Денчев и неговия библиотекарски са вече нарицателни и смятам, че този 54–ти български университет няма да има дълъг живот. Сега не знам откъде е набрал толкова наглост, след като в съда ще бъде атакувана докторската степен на Рангел Гюров, която абсолютно незаконно именно Стоян Денчев и неговия библиотекарски - направи доктор. На първия протест младите учени носеха траспарант за най-скъпата докторска степен на Гюров, платена с парите на Фонда - около един милион лева, които са „спечелени“ от проектите на Стоян Денчев. При това сега се разкри, че и дъщерята на Стоян Денчев от 2009 до 2012 година също е получила чрез „спечелени проекти“ от Гюров и Фонда финансиране също в размер от 1 милион. И това го съобщиха колеги, които досега са мълчали на това арогантно изтичане на средства към фамилията Денчеви. Кой ще се натиска сега да бъде в тяхната група, в този измислен УНИБИТ? С Денчев, който корумпира и семейството си, роднините си, дъщеря си? Няма срам този човек! Затова нещо бърка Денчев - аз ще ги разоблича докрай! Както каза премиера-аз съм от другата страна!







- Въобще, как, според Вас, Библиотекарския се оказа един от най-активните и най-печелившите от Фонд „Научни изследвания”? Този институт ли е центърът на просветата у нас?







- Както обясних УНИБИТ е център на корупцията, свързана с далаверите във Фонд „Научни изследвания“, оттам са изтичали суми в особено големи размери. И Денчев да не се прави на бяла пеперудка!







- Не трябва ли да се повдигне обществена дискусия за научните степени и звания у нас? Случаят с Рангел Гюров, който бе важна фигура във фонда сам по себе си не е ли повод за това?







- Надявам се, че ще има воля да не се допуска агенти на ДС да правят организирано някой агент от тяхната явочна квартира - доктор. Какъвто е случая с Рангел Гюров! Като нарушават всички правила, закони и критерии. Аман от тези куки! Случаят е толкова публичен вече и нарицателен, но трябва да има и санкции! Трябва да има воля да се прекъснат тези непрекъснати опити бившите ченгета да се превръщат в авторитети на днешното ни общество, на студентите. Все пак е 2013 година!



Те Гюров не го искат в гилдията, а Денчев го прави – доктор!











- Не унижава ли практиката от последните години да се кичат всякакви хора, включително и мутри от ъндърграунда, с научни звания истинските учени и университетски преподаватели? Защо приемат мълчаливо обидата?







- Това свърши вече! Търпението преля!







- Как е възможно, според Вас, хора като г-жа Евелина Христова да ръководят оперативни програми за милиони евро и това да не направи никакво впечатление на ексминистъра? За явлението „калинки” ли става въпрос?







- Напротив! Сергей Игнатов специално й е възложил да ръководи тази оперативна програма, която на всички е ясно, че няма да може да се развие, но сигурно тя ще получи около 100 000 лева , защото се е опитала да я ръководи. Евелина Христова е едно от пипалата на корупционната схема, която бе разкрита. Тя стана пишман доктор в НБУ, под крилото на Игнатов и движи доста от злоупотребите и във Фонд „Научни изследвания“. Не мога да приема, че кукла като нея три години представлява българската наука по света, единствено тя придружава Министъра в чужбина, ръководи оперативна програма за милиони евро… Игнатов много се увлече, злоупотреби с власт!







- От фонда са се облажили доста известни хора, някои от тях дори нямат пряка връзка с научната общност. Как става този номер?







- Фондът е бил хранилка на управляващи, силни на деня…Вече се знае за проекта за космическо право на Соломон Паси, който той разработи с две студентки. Много “необходим“ и „престижен“ проект - за лапане на пари. Или този на Георги Лозанов - за 300 000 лева. Пари, изтекли директно в рекламната агенция на Тупарев. Или фирми на Андрей Райчев, които преди години са източили над два милиона от фонда… Тези нарушения са установени от Агенцията за финансов контрол. Министърът просто ги прикриваше доскоро.







- Вие също бяхте част от хората, от които зависи отпускането на финанси и дори бяхте сочена от Сергей Игнатов, че сте злоупотребила с положението си, за да се облагодетелствате. Какво стана с тези обвинения?







- Ами членовете на Изпълнителния съвет се оказаха не учени, те са лобисти по всички тези корупционни проекти. Трябваше ми време да разбера това. Помогна ми категоричната проверка на Агенцията за финансов контрол на Симеон Дянков. И се оказа, че преча на интересите на лобистите от Изпълнителния съвет. И те ме отстраниха и наклепаха. Крадецът вика: „Дръжте крадеца”. Но беше за кратко! Истината излезе наяве.







- Какво трябва да се направи оттук нататък?







- Новият министър на образованието и новото ръководство на Фонда трябва да отстрани всички служители и такива свързани с досегашната му „работа“. И това категорично го каза и Симеон Дянков. Трябва да дойдат компетентни и отговорни държавни служители, които ще носят отговорност за парите на данъкоплатците, които ще разпределят. Всички лобисти, парашутисти, секретарки и други подобни „калинки“ трябва да бъдат изринати от тази институция - Фонд „Научни изследвания“.







- Възможно ли е научната общност да стане инициатор, двигател за обществено разобличаване на корупционни практики?







-Е, това се случи! На сайта на Комисията на образованието в НС има над 30 възражения за злоупотребите във Фонда от сериозни институции и учени: Общото събрание на БАН, Академичния съвет на СУ, Съюза на учените и много други… Както и отрито писмо от български учени, които в момента работят в престижни университети в цял свят.



Освен това младите учени показаха, че няма да се примирят и ще настояват да се върнат неправомерно раздадените тлъсти суми на подозрителни фирми за псевдонаука. Защото това е борбата със корупцията, да се прекрати краденето на пари от данъкоплатците. Другото е само риторика. Младите учени няма да направят компромис!







- Кой Ви подкрепя в тези войни?







- Имам кауза, имам характер, имам съмишленици. Семейството ми - майка ми, дъщеря ми, също много ме подкрепяха. Но последните шест месеца бяха наистина трудни, едва сега разбирам, че е имало смисъл.







- Кои са най-яростните Ви опоненти?







Тези, на които бръкнах в джобовете, пълни с пачки, развалих заблудата им, че са силни, че са началници. Не е приятно да те свалят от служебната ти кола или да те върнат от Азорските острови… А също и тези, които искаха да ме омърсят, както и на тези, които искат да си харчат едни пари на мой гръб… Аз не се плаша от опоненти, те се плашат от мен.







- Бихте ли подписала примирие или ще водите войната докрай?







- Надявам се, че след толкова битки няма да е възможно новите началници да заметат безобразията под килима. Съмнителният кръг на Игнатов в Министерството на образованието - Ева Христова, Александър Негенцов и Петър Ангелов, всички младоци от НБУ, със съмнителни дипломи, но с гигантски джипове, ще бъдат незабавно отстранени. Иначе промяна няма да има… Това ще определи изхода на войната.







- Каква е ролята на медиите в една такава война? Дали не вървят след войниците?...







- Медиите направиха собствени разследвания, разкриха много от безобразията във Фонда, бяха активни и безкомпромисни. Това единодушие дава много кураж, че не всичко е загубено във формирането на така нареченото обществено мнение.







- Увеличиха ли се „приятелите” Ви след оставката на министър Игнатов?







- „Игнатовгейт“ наистина преброи приятелите ми. Разбрах кой-кой е! Голям урок!







- Има ли мисъл или сентенция, която си повтаряте през тези месеци?







- Повтарям си, че има смисъл. Повтарям си, че не може да се живее със страх. Повтарям си, че такива като мен ги пази някаква сила… Повтарям си, че трябва да действам! Повтарям си , че никой няма нищо да ми подари или прости! Дълги и драматични монолози и безсъние…







Въпросите зададе Огнян Стефанов