НЕОБХОДИМО НАПОМНЯНЕ




В годините много често ми се налага да споменавам една моя мисъл – „Вярно е, че на лъжата краката са къси, но когато тя попадне на подходяща писта изпреварва много дългокраки истини!” А писти по света и у нас разбира се, колкото си искаш. Най-голямата е деменцията, късата хорска, респективно народната памет! В последните десетилетия дори тревожно си мисля, дали голяма част от повредения ни народец не е изгубил паметта си въобще?

Омерзен от невъобразимата демагогска предизборна истерия със сересета и подслушвания, спомних си за кратък текст от книгата ми „Страници от моя дневник.”

Текстът е отпечатан на стр. 103, под дата 12 септември 2008 година! По това време страната ни се управлява от Тройната коалиция” – БСП, ДПС и НДСВ, а министър Председател е г-н Сергей Станишев.

„12. 09. 2008.

По искане на депутата Минчо Спасов, министърът на вътрешните работи Миков отговори, че за една година са похарчени за подслушване и следена на граждани 94 000 000 лв. – по 130 000 лв ДНЕВНО! На всичкото отгоре, от проведени 10 000 операции, само около 200 са с резултат за съда и само около стотина са признати в съдебните заседания!

Сега всички цъкат и се вайкат, как е възможно такова разхищение. Ами възможно е, защото са подслушвани главно хора, които нямат нищо общо с престъпността, но тези хора са умни, с качества и поради това опасни за властвуващите, много от които не могат да се похвалят със същото! „

Настоящата бележка публикувам само и единствено заради истината!

И ви моля, не създавайте и не ставайте „писти” за уж късокраката лъжа !