17.04.2009.*



„Разпети петък”- това е кулминацията на „Страстната седмица”! Довечера се ходи на богослужение, обикаля се църквата. Като дете баба ме водеше. Това си беше повече от любопитство, отколкото от дълбоки религиозни чувства. После „Новата” власт разпартушини църквата, подгони поповете и които на този ден ходеха да „обикалят” ги записваха, като неблагонадеждни! Кой ги записваше ли? Ами тези, които сега първи са в „Александър Невски”, които първи целуват ръка на Патриарх Максим и които вече не записват, а усърдно се кръстят и целуват икони!

Не записват в църквите и пред църквите, но записването си продължава и то с помощта на „техническия прогрес”…..Е, така, както си говориш с близките в къщи, както си говориш служебно или с приятели по телефона – стационарен или мобилен, както нещо си пишеш на компютъра, както си кихнеш, а на стари години може и да си пръцнеш- няма празно, всичко се записва! O, tempora! O, mores!





* Страничка от книгата ми „Страници от моя дневник”- изд. „Лени Ан”, Русе, 2012