19.04.2008 *




Събота Лазаров ден! Какви трепети, какви емоции бяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка, беше едно хубаво дете, като същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама, да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка в, която след „лазаруването” домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден, или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная от къде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особеното галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаров ден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!

      ...........................    ..................................

Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече пета година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото!

„Цивилизацията” и лошотията – липса на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ….а, самочувствие и непокизъм – в изобилие! Опасна работа! Лесно я създадохме, продължаваме да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?

* Страничка от книгата ми - "Страници от моя дневник" - изд."Лени Ан", Русе, 2012