IN MEMORIAM

Днес се разделяме с една от малкото емблематични личности на нашия град – Петьо Парчето.


Голям музикант беше той – голям джаз мен!? Чрез музиката, която изпълняваше и популяризираше Петьо поддържаше свободния дух и порива на човека към свободен избор в изкуството и живота. Джаз мен в едно време, в което това беше едва ли не мръсна дума! Не се уплаши и не спря! Джазът, виртуозността и импровизацията бяха неговата същност!

Сбогом приятелю!

Бог да те прости и вечна ти памет.

ЗА РЕФЕРУНДУМА

След няколко дена българският избирател ще може да участва в един демократичен референдум. Това за установяването и развитието у нас на истинска демокрация е добре!

Жалко е, че този наистина демократичен референдум е по въпрос, който най-малко е подходящ за решаване от народа. Това е така, защото ядрената енергетика е все още непозната в нейната необикновена и до край не овладяна същност, дори от най-компетентнитге ядрени специалисти в света!

Въпреки всичките каламбури, пределно ясно е , че на 27-ми ще гласуваме да се строй или не ядрена централа и то в Белене. Агитацията и от двете страни - „ДА” и „НЕ”, е темпераментна, на моменти яростна с използване на епитети, от които най-срещания е „ЛЪЖЕТЕ”. Лъжете за цената на централата, лъжете за цената на тока, който ще се произвежда, лъжете, че няма договор, лъжете, че страната ни няма да има нужда от допълнителни мощности, че ще внасяме ток от съседни страни и още много „лъжете” в насипно състояние и от двете срани!

Не обичам да слушам лъжи, та камо ли пък да тръгна да ги опровергавам. Тъкмо затова ще отбележа само три неща свързани със строителството на тази централа, които са абсолютно безспорни, не се подават на лъжа и никой до сега не е дори споменал, че са лъжливи!
ПЪРВОТО е безвъзвратно остарялата технология и оборудване предвидено за централата. Не мога да приема за нормално да се говори за хай тех, а да се защитава технологическа и техническа концепция от,ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - 1992 година!
ВТОРОТО е, че площадката за строителството на централата в Белене се намира в район доказано сеизмичен и то с висока степен на риск!

ТРЕТОТО са йонизиращите лъчения, драги сънародници и в частност РАДИАЦИЯТА!

Запознат съм с този проблем и отлично знам, че от всички вредни фактори на околната среда, които съществуват на нашата планета, най-страшния и най-коварния за здравето на човека е именно РАДИАЦИЯТА!

В този аспект нека да припомня, че атомната централа е свързана с доставка на „гориво” и със съхраняването на отработеното ядрено гориво, което трябва да осъществяваме на наша територия.
Далече съм от мисълта с тази кратка бележка да оказвам влияние върху посоката на вота на когото и да било. Но това не ми пречи, да помоля всеки, който я прочете да помисли и тогава да определи своето „ДА” или „НЕ”за строителството на нова централа в страната ни!

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - "ЩАСТЛИВЕЦА"

   В първия ден на Новата година се навършиха сто и петдесет години от рождението на един от най - любимите български писатели – незабравимия филантроп, патриот и оптимист – Алеко Константинов! Интелигент, роден аристократ с артистична душа на бохем и дълбок психолог, Алеко остана и ще пребъде докле е българско, като висока морална стойност – критерии за поведение и отношение към обществените проблеми и дейността на политическата класа.

Още от малък обичам Алеко и творчеството му. Мисля, че съм прочел всичко, което той е написал. А „Бай Ганьо тръгна по Европа”, „До Чикаго и назад” и повечето от фейлетоните му – по няколко пъти.

И нещо, което за първи път ще споделя. Като ученик запленен от завладяващия с лекотата, сочността и искреността си Алеков стил, у мен се зароди едно момчешко непреодолимо желание да пиша разказчета и нещо, като фейлетончета… Няколко пазя още в архива си. Боже, Боже – пълна Алекова и то възможно най-лоша имитация!

Признавам си, че и до ден днешен препрочитам творбите му, възхищавам се от тях и винаги, когато има повод споменавам името на Алеко като мой любимец. Един подходящ пример за това е новата ми книга „Страници от моя дневник”, в която на няколко места пиша за него. Ще цитирам написаното на стр.173-та:
„На 27 август се навършват 114 години от организираната туристическа дейност в България. Не съм турист, но ми е известна тази дата, защото на този ден преди 114 години по инициатива на моя любимец – Алеко Константинов се организира туристически излет до най-високия връх на Витоша – Черни връх.

Алеко Константинов – „Щастливеца”, е един висок връх, един Светли връх в българската литература, символ на почтеност, скромност, патриотизъм и човеколюбие!

Алеко – страдалец същински, а се наричал „Щастливец”! Какъв ти щастливец, когато си безпощаден и справедлив критик на безобразията властнически, на безобразията Кобургски?

Щастливец, застрелян уж „ по погрешка”?

Алеко, политическите пристрастия на, когото не споделям, но, което не ми пречи да го възприема и тача, като един от любимите ми големи и незабравими българи!”



Накрая на тази моя скромна бележка, ще цитирам последното интервю на „Щастливеца” преди да го застрелят.



Име и презиме?

- Алеко Константинов

Месторождение?

- Свищов

Място и дата на изповедта?

- С. Владая, 20 юли 1894г.

Коя краска предпочитате?

- Краската на кожата.

Коя е любимата Ви миризма?

- Миризмата на параходите и железниците.

Кой цвят Ви се вижда най-хубав?

- Бутон от роза и незабудка.

Кое животно Ви е най-симпатично?

- Кучето.

Коя краска на очи и коси предпочитате?

- Ясно сини очи и руси коси.

Коя е според Вас най-почтената добродетел?

- Любовта като сърдечна доброта.

Кой порок мразите най-много?

- Скъперничеството.

Кое е най-любимото Ви занаятие?

- Да пиша хумористични очерци.

Кое развлечение Ви е най-приятно?

- Гуляй на чист въздух и мъжка компания.

Кой е според Вас идеалът на земното щастие?

- Свобода от всякакви условности и задължения.

Коя съдба Ви се вижда най за окайване?

- Да се разочароваш от силата на честността.

Може ли да Ви попита човек на колко сте години?

- Тридесет и една година, 6 месеца и 20 дни.

Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?

- Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

Кой е най-хубавият момент в живота Ви?

- Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя“.

Кой е най-тъжният?

- Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

Коя е Вашата главна надежда?

- Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.

Вярвате ли в приятелството?

- Да.

Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?

- Ранна утрин преди изгрев на слънцето.

Кое историческо лице Ви е най-симпатично?

- Саванарола.

Коя личност от роман или театър?

- Лео на Шпилгагена.

В коя страна бихте предпочели да живеете?

- България.

Кой е любимият Ви писател?

- Тургенев.

Кой живописец?

- Верещагин.

Кой композитор?

- Верди.

Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?

- Свобода, честност и любов.

Кое е според Вас майсторското творение на природата?

- Младо и здраво человеческо тяло.

От кое място Ви е останал най-приятният спомен?

- От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

Кое е любимото Ви ястие?

- Пастърма и кисело зеле.

Предпочитате ли меко или твърдо легло?

- Меко умерено и хладно легло.

Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?

- Французите.

Ей българино, спомени и помни Алеко! Чети това, което написа той за тебе с обич и тъга. Помъчи се да осъзнаеш написаното, пък се и понапъни да се поогледаш, защото ако след повече от сто години си сменил само името - от г-н Ганьо Сомов на д-р, инж., проф., че и акад.Ганьов, а не табиетите си, оправия недей да чакаш – няма да има!