09 януари 2016




ЗА ВОЛГИН И "ДЕКОНСТРУКЦИЯ"



   Свалиха от ефира на БНР предаването на Волгин, с многозначителното наименование „Деконструкция“! Честно казано, да се сваля предаване от национално радио в демократична държава, не е нормална работа.  Съвсем очаквано, веднага се появиха много гласове против, но също така и за одобряване на това решение. Реагираха незабавно и засегнатите – Волгин и Андронова. Както си знаем, с нашенските крайни оценки, с непримирим тон,че и закани!
    Ръководството на радиото оповести следните  мотиви за сваляне на предаването: „Водещият допуска едностранчиво представяне на фактите. Има липса на обективност и многообразие на гледните точки. В коментарите си водещият изгражда позиции без да допуска опоненти по темата, което в действителност е ограничаване на свободата на словото и налагане на цензура. Отнема се възможността на слушателите да изказват своето мнение. Волгин системно толерира и насърчава поведение, което нарушава разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.Ръководството на радиото и Съвета за електронни медии /СЕМ/ многократно са опитвали да приближат „Деконструкция” до нормите на истинската журналистика, но опитите им не довели до успех.“
     От десетилетие слушам и чета журналистическата продукция на Петър Волгин. Интелигентен, знаещ и можещ радио журналист е той. Всъщност, може би, именно тези му качества и, гледайки каква посредственост се шири из бранша му, да са една от причините в сбъркания професионален път, по който тръгна в последните няколко години Той. От високо ерудиран критик на управляващи от всички цветове и международните  политически проблеми от всички посоки, погален и увлечен в популярността си, Волгин се главозамая и повманячи…Ерудицията почти изчезна, богатия език се провинциализира и упошли, плурализмът се превърна в учудващо  невъздържана критика и неприязън към точно определени политически партии и личности, към Европейския Съюз и САЩ, при това с непрекъснат съпровод от натрапвана русофилия.!
  Първата реакция на Волгин е озаглавена: „СЕМ е получил задачата да унищожи Деконструкция".
   Поомекнал, този път ги няма обидите и високомерието, но пак „щял да воюва, и след нова година ще има събития…?“
  Моят коментар по този повод беше следния: „Вие Г-н Волгин, вие даровития млад човек се самоунищожавате! Жалко, но това е истината и затова не се сърдете никому! Журналистическата критиката и то яката критика, е задължително необходима, но с факти, без омраза, очевидни пристрастия, клевети и недопустими епитети. Това, че наричате някого "пудел" не означава, че той е лош човек и виновен, а вие сте безгрешен и прав! Ефекта е обратен. Млад сте, имате време и възможност да се поправите. С инат не става. Критикувайте! Вие го можете, но с интелигентност, ерудиция и богат език, които имате и с възпитание, което доста сте ниглежирали..., а може би в последно време, ви и липсва!
  Интересно мнение по въпроса изказа във Фейсбук поета Румен Леонидов. По принцип той е против сваляне на предаването, дори хвали Волгин, че „със страст и хъс устоява гражданската си позиция“. Но е притеснен и се чувства някак си неудобно…Работата е в това, че Леонидов води предаването „Съботаж“, което по идеология е пробългарско, проевропейско и проевроатлантическо и се излъчва по БНТ, непосредствено след Волгиновата „Деконструкция“.
В заключение на кратката си статия Леонидов апелира-„Възстановете деконструккция, времето, събитията, хората ще покажат коя и къде е истината..“
   По повод на това, в коментар написах следното: „Г-н Леонидов, прав сте, разбирам ви отлично. Вярно е, че Волгин е даровит журналист, но е вярно и това, че в последните години се повреди и твърде необуздано харчи и почти изхарчи дарбицата си! Не може "със страст и хъс да устояваш гражданската си позиция", при което основните ти аргументи са раздаване от ефира на националното ни радио, психиатрични диагнози, киноложка терминология/президента бил пудел!/, недоказани обвинения за платени соросоиди и прочие...Така, че г-н Волгин може да се сърди само на себе си!"
  Във Фейсбук, очаквано се появи и гневна реакция от отличната млада лява журналистка – дясната ръка на Волгин, г-ца Калина Андронова. В болшинството от случаите не споделям нейните възгледи, но винаги ми е било приятно да слушам и чета коментариите й.Прочетох я внимателно, размислих се, защо е всичко това и най-добронамерено написах в личната й страница следните няколко реда:
   „Защо бе мило дете хабите дарбата си за каузи със съмнителна полза за Отечеството ни? И Вие и г-н Волгин, може да бъдете много по-полезни за Родината и ошашавения ни народец, ако  отдадете способностите си за тяхното просвещение и единение. От висотата на моите 83 години моля ви, направете го!“