ПРЕДКОЛЕДНА СБИРКА

   От години участвам в две-три пенсионерски мини групи от добри приятели. Чисто мъжката в последните няколко месеца се разкапа…На един – най-стария, поставиха катетър и човека грохна. Другия си беше сакатичък с краката, но с помощта на бастуна криво-ляво, оправяше се. Болежката обаче се усложни, тръгна по доктори, хвана още един бастун и сега се татрази с двата, ама едвам, едвам и със зор – почти не излиза. Третия, най-добрия ми приятел, най-много загази – удари го в сърцето!

    Другата компания – тя е смесена,  все още се държим. Не, че здравословно положението е кой знае, колко добро. И тук здравето е доста разклатено, но не и отчайващо. Така, че къде с шепа хапове, къде с повече понасяне, воля и остарял оптимизъм – кърпим, крепим се.

  С тези хора бях на пред коледно парти. Наименованието на сбирката е помпозно и да не ви заблуждава – скромна работа – кафе и чай. Ама подаръци – колкото си щеш! Скромни, а кой от кой по-оригинални!

  Какво им подарих аз ли? Една епиграма и едно…нещо, като стихотворение, което им прочетох. Ето ги:

           НАИВИТЕТНО

Вали дъждец, капчука пее

монотонната си песен.

Нощта е черна – ветрец вее,

в спомените съм унесен.

За пухкав сняг и бяла зима.

За родния далечен град.

И за шейничката любима,

за приказния детски свят…

Вали дъждец, капчука чука

и няма зима, няма сняг!

Сега са спомените тука…

За нищо нямам и мерак.

Вали дъждец, капчука чука,

Пее песен монотонна.

Каква ти радост Боже тука

във средата ни зловонна?

Вали дъждецът меланхолно

и капчука чука, чука…

Где сте младост, време волно –

порив жарък и сполука?

Няма, няма младост буйна...

Гръм удари, свод пропука!

Няма мисъл светлоструйна…

Май… не чувам и капчука!

 КОЛЕДНО

 Дядо Коледа прости ми,

че ти виках дядо Мраз.

Тъй ми бяха наредили

И не съм виновен аз.

Та, затуй сега те моля

и за цялата дружина,

нека бъде твойта воля

да сме тук и догодина!

    С третата компания не можахме да се съберем. Четири пети от състава измря!

   От четвъртата - официална и професионална, също сенилно и здравословно доволно обременена, получих покана, но както обикновено не отидох. Те там са големи симпатяги! Болнави, обеззъбени и оглушели, ама хапват, пийват яко и какво си говорят и ми говорят – нищо не разбирам!Инак всичките са добри хора.

   Какво да се прави – живот, животец, трябва да се живее, а не да се живурка, ама всеки може ли го?

  Е, хайде весели празници, живо здраво до предна година, до амина!