ОТ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ ФЕЙСБУК
Вчера
– девети февруари, гледах по телевизията откриването на двадесет и
третите зимни Олимпийски игри в гр.Пьонгчанг – Република Корея.
Предния ден гледах, също по телевизията военен парад в Пхенян, посветен на годишнина от създаване на армията. Този парад до сега се е провеждал в друг месец и дата. Другаря Ким Чен Ун – единовластния диктатор на Северна Корея решава, че парадът трябва да се проведе сега - на осми февруари – един ден преди откриване на Олимпиа
дата, отсреща през осемнадесетия паралел, в Република Корея. Целта е досадно прозаична…Да се покаже сила, могъщество, единство и благоденствие в социалистическата част на Корея, като контрапункт на световното събитие – зимната Олимпиада, която ще се проведе в капиталистическа Корея!. Да, ама Не, както би казал бай ни Петко Бочаров/Бог да го прости/. Вместо това от парадът и цялото многолюдие накичено и докарано под строи на огромния площад - войниците и армейци, маршируващи като роботи, огромното мръсно-сиво чудовище –кръстено ракетата, която ще достигне територията на САЩ, лъхаше на студенина, на скована поръчана кичозност, на непредсказуемост, страх и чистопробен милитаризъм!
Обратното беше на следващия ден – откриването на игрите. Въпреки миносовите температури лъхаше на топлота, непринуденост, възторжена радост и красота. Във всяко кътче на стадиона витаеше свещения дух на олимпизма – мир и приятелство между континетите и народите, честност и наслада от красотата, която създаваме, радост и удовлетворение от успехите, които достойно постигаме…
Понеже съм спортувал, обичам спорта и следя от десетилетия спортните събития у нас и по света, щастлив бях да усетя,как олимпийският дух се завръща в доскоро заграбеното и политизирано с користни цели, най-благородно Олимпийско движение.
Ето част от речта на Председателят на Международния Олимпийски Комитет:
„В следващите дни светът ще отправи поглед към вас за вдъхновение. Вие трябва да бъдете вдъхновение за това, че можем да живеем в мир и разбирателство. Това трябва да стане с уважение и феърплей. Може да спазвате олимпийския дух само ако спазвате правилата и сте чисти. Когато се състезавате едни с други, а след това прибирате се в селото и отново се срещате, споделяте храната и емоциите си - това е сила, която именно спортът притежава. Силата да обединява. Тази сила събра тази вечер и в предстоящия хокиен турнир състезателите от Северна и Южна Корея. Този жест развълнува дълбоко всички, които гледаха.
Ние сме по силни от силите, които искат да ни разделят!“
Особено вълнуващ беше момента, когато в парада на участниците двете делегации – тази на Народно-демократична Република Корея и Република Корея се явиха и дефилираха заедно, в една група, с еднакво облекло и двама знаменосеца, който носеха знаме изобразяващо територията на КОРЕЯ!
Какво да каже човек? Сетих се за един малък пасаж от книгата ми „Страници от моя дневник“ – втори том, изд.“Лени Ан“, Русе, 2016 г.Цитирам:
„Е, лудите могат и да пощръклеят, но умните, благородните, богатите и силните ще надделеят – както показва и световната история.
Покоят и регресията в природата са непознати като трайни явления! Така е и в обществото. От мракобесие, фанатизъм, безпросветност, агресия и всякакъв вид политическа и духовна ретроградност, се преминава към просвещение и цивилизация. Обратното е невъзможно или е временен инцидент.“
Нека Светът да бъде Олимпиада!
Предния ден гледах, също по телевизията военен парад в Пхенян, посветен на годишнина от създаване на армията. Този парад до сега се е провеждал в друг месец и дата. Другаря Ким Чен Ун – единовластния диктатор на Северна Корея решава, че парадът трябва да се проведе сега - на осми февруари – един ден преди откриване на Олимпиа
дата, отсреща през осемнадесетия паралел, в Република Корея. Целта е досадно прозаична…Да се покаже сила, могъщество, единство и благоденствие в социалистическата част на Корея, като контрапункт на световното събитие – зимната Олимпиада, която ще се проведе в капиталистическа Корея!. Да, ама Не, както би казал бай ни Петко Бочаров/Бог да го прости/. Вместо това от парадът и цялото многолюдие накичено и докарано под строи на огромния площад - войниците и армейци, маршируващи като роботи, огромното мръсно-сиво чудовище –кръстено ракетата, която ще достигне територията на САЩ, лъхаше на студенина, на скована поръчана кичозност, на непредсказуемост, страх и чистопробен милитаризъм!
Обратното беше на следващия ден – откриването на игрите. Въпреки миносовите температури лъхаше на топлота, непринуденост, възторжена радост и красота. Във всяко кътче на стадиона витаеше свещения дух на олимпизма – мир и приятелство между континетите и народите, честност и наслада от красотата, която създаваме, радост и удовлетворение от успехите, които достойно постигаме…
Понеже съм спортувал, обичам спорта и следя от десетилетия спортните събития у нас и по света, щастлив бях да усетя,как олимпийският дух се завръща в доскоро заграбеното и политизирано с користни цели, най-благородно Олимпийско движение.
Ето част от речта на Председателят на Международния Олимпийски Комитет:
„В следващите дни светът ще отправи поглед към вас за вдъхновение. Вие трябва да бъдете вдъхновение за това, че можем да живеем в мир и разбирателство. Това трябва да стане с уважение и феърплей. Може да спазвате олимпийския дух само ако спазвате правилата и сте чисти. Когато се състезавате едни с други, а след това прибирате се в селото и отново се срещате, споделяте храната и емоциите си - това е сила, която именно спортът притежава. Силата да обединява. Тази сила събра тази вечер и в предстоящия хокиен турнир състезателите от Северна и Южна Корея. Този жест развълнува дълбоко всички, които гледаха.
Ние сме по силни от силите, които искат да ни разделят!“
Особено вълнуващ беше момента, когато в парада на участниците двете делегации – тази на Народно-демократична Република Корея и Република Корея се явиха и дефилираха заедно, в една група, с еднакво облекло и двама знаменосеца, който носеха знаме изобразяващо територията на КОРЕЯ!
Какво да каже човек? Сетих се за един малък пасаж от книгата ми „Страници от моя дневник“ – втори том, изд.“Лени Ан“, Русе, 2016 г.Цитирам:
„Е, лудите могат и да пощръклеят, но умните, благородните, богатите и силните ще надделеят – както показва и световната история.
Покоят и регресията в природата са непознати като трайни явления! Така е и в обществото. От мракобесие, фанатизъм, безпросветност, агресия и всякакъв вид политическа и духовна ретроградност, се преминава към просвещение и цивилизация. Обратното е невъзможно или е временен инцидент.“
Нека Светът да бъде Олимпиада!