Представянето на книгата ми „СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК”, на 18 т.м. в Регионалната библиотека „Любен Каравелов”премина, както обикновено протичат моите творчески изяви – компетентно, разбрано, с патос, уважение и благодарност към присъстващите. А те бяха не по-малко от 70 човека – отбрани люде – университетски преподаватели, журналисти, педагози, дейци на културата, наши приятели и почитатели на книгите
Непосредствено преди откриване на срещата бях поканен от журналиста Стамболиев за телевизионно интервю. Отговорих на няколкото въпроса, отнасящи се главно към мотивите за написване на книгата и основните акценти в нейното съдържание.
Срещата откри директорката на библиотеката г-жа Ефтимова, която ми поднесе голяма и радостна изненада – тя прочете поздравителни адреси до мен от Областният Управител г-н Стефко Бураджиев и от евродепутатката г-жа Мария Неделчева Габриел.
По-нататък воденето на срещата пое известният русенски театровед и познавач на литературното слово - г-н Крум Гергицов.
Първо части от книгата прочетох аз. След мен задълбочена аналитична рецензия поднесе Гергицов. Тя беше изслушана с голямо внимание от присъстващите и изпратена с аплодисменти.
След това кратки лирични откъси от книгата прочете големия русенски артист г-н Венци Петков.Четенето завършихме двамата с последните две страници от книгата, които са много любопитни, емоционално наситени, пълни с надежда и упование в благосклонността на Съдбата и величието на Бога.
В края на представянето връчих пет книги на г.жа Ефтимова – дарение за библиотеката и подарък за двама-трима от най-редовните й читатели.
Много от присъстващите получиха екземпляр от книгата с автограф.
От своя страна, аз получих много поздравления, сърдечни пожелания по случай моята осемдесет годишнина и прекрасни букети цветя.
Благодаря на всички, които ме удостоиха с присъствието си. изразявайки уважение към мен и новата ми книга. БЛАГОДАРЯ ИМ ОТ СЪРЦЕ!
В дните преди ПРЕМИЕРАТА двата основни русенски вестници Бряг и Утро, отпечатаха съобщения, а в. БРЯГ, публикува прекрасна обширна рецензия.
На следващия ден след ПРЕМИЕРАТА, в. Утро я отбеляза с кратко, но съдържателно съобщение със снимката ми от г-жа Нели Пигулева.
.
Сега какво? Ами да дава Бог живот и здраве и започваме новата книга!
А тази ли? От нея периодично ще публикувам части, та повечето читатели да се запознаят със съдържанието и атмосферата, която лъха от него.
Днешната публикация е:
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази книга посвещавам на моята осемдесетгодишнина. Тя съдържа страници от дневника ми, който пиша с лекота и удоволствие от декември 2006 година. В него са отразени по-важните ми преживявания и много от изобилието обществено – политически събития, които непрекъснато заливат страната ни по формулата „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!” Тъкмо затова, моля Ви не търсете претенциозната академичност и не се очудвайте на допусканата фриволност при написването на някои от текстовете! Те са огледален образ на настоящето ни и средата в, която живеем.
Тези събития съм отбелязвал и оценявал, изразявайки ясно собственото си мнение. При интерпретацията посочвах аналогии с „чудеса”от битието ни в близкото минало, а също и случаи от моята дългогодишна дейност, като учен и общественик.
През 2009 г . открих собствена страница в Интернет – „baytchev.blogspot.com „. Част от публикуваните материали в блога, съм включил в книгата на страниците от съответната датата, на която са писани в дневника.
Така, че книгата, макар и със заглавие „Страници от моя дневник”, не притежава характерните особености типични за жанра - кратки бележки за текущи събития и случки. Повечето от моите „бележки” са подробни, някои обстоятелствени и често поднесени, като есета, къси разкази, фейлетони, че и весели стихчета и епиграми.
Основните тематични акценти в книгата са свързани с интересите ми в областта на науката, образованието и изкуството.
Споменати са много лица – държавни и местни ръководители и партийии величия, роднини, познати и близки приятели.
Никога не съм допускал основният критерии за оценката и отношението ми към даден човек, да бъде неговата партийна принадлежност. На това съм се нагледал в живота си и го намирам за абсурдно и допотопно!
Не съм аполитичен, но не съм се увличал и слугувал на идеологии и партии. Пази Боже, пък с користна цел и бъдеща реализация! Моята „идеология и политика”е знанието, отговорността, трудолюбието и почтеността!
В контекста на тези добродетели, старал съм се да бъда реалист – естествено и нормално, както при всеки човек, съгласно мирогледа, произхода, нравствените особености, степента на образованост, възпитанието и субективните представи за „реалистичност” в този наш объркан и многопосочен свят.
Както винаги, писал съм без тенденциозност, честно и добронамерено.
В съдържанието няма нищо измислено! Всичко е прочетено, чуто, видяно от медиите, или лично преживяно и препатено!
Надявам се настоящата книга, въпреки непретенциозността си, да предизвика определен интерес и намери своите читатели.
Радостен съм, че с факта на появата си, тя вече ще е изпълнила своето великолепно и трогателно предназначение – автоподарък по повод осемдесетата годишнина на своя Автор!