ДРАГИ МИ ЧИТАТЕЛЮ*
Моля да погледнеш благосклонно на
дързостта ми да ти предложа тази книга. В съдържанието й няма преднамереност,
тенденциозност и, пази Боже, непремерена претенция за художествена значимост! Тя се пръкна като
непринуден резултат от моето увлечение по литературното слово, което ме вълнува
още от ученическите и студентските ми години. Оттогава са моите първи опити и
„творения” - любовна лирика, епиграми, разказчета и фейлетони, винаги писани по повод на „нещо”, което малко
или повече бе възбуждало интереса ми и съответната емоция .
Десетилетия наред това мое трогателно
увлечение беше забравено и изоставено, пометено от професионалните ми задължения на научен
работник и университетски преподавател.
Сега – на стари години, в обществена среда, която ежедневно ни залива с изобилие от всевъзможни „неща”, по
формулата всяко чудо за един ден и всеки ден ново чудо, неудържимо се възроди желанието
ми да откликвам със стихче или епиграма
на някои от тях … Приятно ми е, забавно е, то си е едно искрено вътрешно
споделяне и преживяване… Не е поза, имам и някакъв сантимент, интуитивно
задължение, че трябва да го направя ! Може би поради вроденото ми разбиране, което Едмън Кларк толкова ясно
е формулирал: „Единственото нещо от което се нуждае злото, за да триумфира, е
добрите хора да не правят нищо!”
Навсякъде по света се лъже – както е известно,
особено след лов, по време на война и
преди избори.Навсякъде има алчност, краде се, завижда, доносничи, клевети се, народната
памет е къса, а управляващите никога не отговарят напълно на очакванията
на управляваните и други подобни прояви,
които често ни водят до недоумение, отчаяние, че и омерзение! Това очевидно е
дало повод на големия Бърнард Шоу да изкаже сакралната мисъл: „Понякога си
мисля, че създавайки човека, Бог е
надценил своите възможности”.
Тези отрицателни черти при различните народи и
държави по своето „качество” и „количество”са много различни - за жалост у нашето
народонаселение, респективно в нашия обществено-политически живот са в изобилие,
при това с фантастични по своето
разнообразие форми за приложение и изпълнение…!
Ето това, драги читателю, са
„нещицата”, които в последните години най-много ме вълнуват, натъжават ме,
срамувам се, а често съм и омерзен! Те са катализаторът и от тях произтичат конкретните
поводи за появата на отделните творби в тази книга.
Първите два куплета написах преди
десетина години върху бяла салфетка в едно русенско кафене. С приятели пиехме
кафе и си бърборехме, че у нас много се краде, включително и от парите на
европейските фондове, заради което в момента бяха ни ги спрели. Ето ги:
Кражба бе, кражба човешка.
Кражба бе, кражба без край!
Вредом сме вече за смешка,
Цяла Европа ни знай.
Алчност бе, алчност човешка.
Алчност бе, алчност без край!
Яко крадат ни ─ без грешка,
Живеем мизерно ─ внушават ни рай!
По-късно към тях прибавих още
един куплет, турих му заглавието „Актуалности” и…от там започна всичко
Освен да „пипа”, нашенецът си послъгва,
но и много обича горкия да го лъжат и му обещават! А когато наближат избори,
просто си умира от нетърпение за такова преживяване! Безогледните лъжи,
инсинуации, флагрантно нарушаване на всякакви морални и юридически принципи
около последните парламентарни избори и комичните обещанията за „незабавно
раздаване на заплати от 1 000 и пенсии от 500 лв.”, или осигуряване на стотици хиляди
нови работни места и тем подобни примамки за наивните ни избиратели, са
пресен пример за това.
На изборната тема са посветени
много заглавия – като се започне от агитацията с раздаване на мобифони на
пенсионери и почивки в морските ни курорти, та до „Мале, мале…” и …
Най-добре се чувства Волен
от лъжите си доволен.
Лапат алчните шарани
хилядарки обещани!
Пословична стана голямата лъжа на
един Месия, който обеща, че ще потекат реки от благоденствие в изнемощялата ни
държавица и току-виж само за някакви си 800 дни ще настигнем по жизнен стандарт
европейците. По този повод написах епиграма, последният куплет на която е
следния:
Един народ - овца върви
и все с фанфари ги посреща!
Теглото сам си сътвори
и все отпосле се досеща!
Освен кражбата и лъжата, нашенците страстно си
падат и по авантата – каквато и да е тя. Това е една от острите епидемии на
народонаселението ни, от която не са пощадени и нашите депутати. На тези от
41-то Събрание по конкретен случай посветих
епиграмата „Щом това му е маята”. Ето един куплет от нея:
Нашенецът дупе дава
и аванта не подбира.
Келепир ли се задава,
хуква да си го прибира.
Подобаващо с хумор и сатира е засегната и темата за
компроматите, досиетата и сересетата. И как иначе, след като скандалите с
тях не слизат от дневния ред на
обществото, тровят душите на хората и дават нелепия си отпечатък върху
посоката, темпа и резултатите от така наречения и не свършващ
посткомунистически преход! А резултатите са видими с просто око:
Така живуркаме у нас
и всеки фалша си продава!
На място тичаме в захлас,
затуй сме скапана държава.
Може да е нескромно,
но ще се похваля, че тази проблематика ми е много близка и като потърпевш имам
вече десетилетия стаж…И с компромати ме блъскаха, и тлъсто досие си имам, а с
основните електрони средства и някои „човешки”форми на сересета съм кажи-речи
на ти! На едни от най-често използваните съм посветил специална епиграма:
КОМПЮТЪР,
БРЪМБАР, ТЕЛЕФОН
Имаме охрана
безплатна и голяма –
компютър, бръмбар, телефон
работят във синхрон…
Браво бе юнаци!
Похвала пращам лично.
Дори пръднята тиха
записвате отлично!
Така че, в това отношение разнообразието е
голямо и силно се надявам, че като четеш, драги ми читателю, ще се посмееш от
сърце, а надявам се и да се позамислиш?
С лекота, нещо като приятна раздумка със себе
си, написах последните стихове, посветени на събитията около парламентарните
избори за четиридесет и второто Народно събрание, че и малко след това. Те са в
четири отделни части под едно и също заглавие „Леле мале…”и са съответно
датирани.
До тука и…спрях!
Чудесата в страната ни започнаха да стават не на три дена или всеки ден, а по
две-три на ден, а по едно време и целодневно! И то, какви чудеса?! Как ти се
вижда например това: Син е на г-н Омраза и г-жа Проклетика, та го избраха да
въдворява етика! И то е
едно от „веселите”. А колко други безочливи и тъжни се заредиха…! Е, а иди
да пишеш с лекота, удоволствие и нещо като приятна раздумка за такива чудеса?!
Последното
стихотворение в книгата е със заглавие „Гледам,
слушам и се чудя”.То е дълбоко искрено, най-добре изразява моето усещане и
разбиране за тези събития и обществената среда, в която живеем и понасяме. Това
заглавие поставих и на книгата. защото съдържанието й излъчва същата откровеност,
прямота и почтена позиция, която, драги
ми читателю, надявам се и ти да усетиш.
Приятно четене!
Иван Байчев
* Уводни страници към новата ми книга
“Гледам, слушам и се чудя”-
стихотворения и епиграми – изд. „Лени Ан”,Русе, септември, 2013.