ДРАГИ МИ ЧИТАТЕЛЮ*

Моля да погледнеш благосклонно на дързостта ми да ти предложа тази книга. В съдържанието й няма преднамереност, тенденциозност и, пази Боже, непремерена  претенция за художествена значимост! Тя се пръкна като непринуден резултат от моето увлечение по литературното слово, което ме вълнува още от ученическите и студентските ми години. Оттогава са моите първи опити и „творения” -  любовна лирика,  епиграми, разказчета и фейлетони,  винаги писани по повод на „нещо”, което малко или повече бе възбуждало интереса ми и съответната емоция .

Десетилетия наред това мое трогателно увлечение беше забравено и изоставено, пометено от  професионалните ми задължения на научен работник и университетски преподавател.

Сега – на стари години,  в обществена среда, която ежедневно ни  залива с изобилие от всевъзможни „неща”, по формулата всяко чудо за един ден и всеки ден ново чудо, неудържимо се възроди желанието ми да откликвам със стихче  или епиграма на някои от тях … Приятно ми е, забавно е, то си е едно искрено вътрешно споделяне и преживяване… Не е поза, имам и някакъв сантимент, интуитивно задължение, че трябва да го направя ! Може би поради вроденото ми разбиране, което Едмън Кларк толкова ясно е формулирал: „Единственото нещо от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо!”

                  

 Навсякъде по света се лъже – както е известно, особено  след лов, по време на война и преди избори.Навсякъде има алчност, краде се, завижда, доносничи, клевети се, народната памет е къса, а управляващите никога не отговарят напълно на очакванията на  управляваните и други подобни прояви, които често ни водят до недоумение, отчаяние, че и омерзение! Това очевидно е дало повод на големия Бърнард Шоу да изкаже сакралната мисъл: „Понякога си мисля, че  създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

 Тези отрицателни черти при различните народи и държави по своето „качество” и „количество”са много различни - за жалост у нашето народонаселение, респективно в нашия обществено-политически живот са в изобилие, при това  с фантастични по своето разнообразие форми за приложение и изпълнение…!

Ето това, драги читателю, са „нещицата”, които в последните години най-много ме вълнуват, натъжават ме, срамувам се, а често съм и омерзен! Те са катализаторът и от тях произтичат конкретните поводи за появата на отделните творби в тази книга.

Първите два куплета написах преди десетина години върху бяла салфетка в едно русенско кафене. С приятели пиехме кафе и си бърборехме, че у нас много се краде, включително и от парите на европейските фондове, заради което в момента бяха ни ги спрели. Ето ги:

Кражба бе, кражба човешка.

Кражба бе, кражба без край!

Вредом сме вече за смешка,

Цяла Европа ни знай.

Алчност бе, алчност човешка.

Алчност бе, алчност без край!

Яко крадат ни ─ без грешка,

Живеем мизерно ─ внушават ни рай!

По-късно към тях прибавих още един куплет, турих му заглавието „Актуалности” и…от там започна всичко

Освен да „пипа”, нашенецът си послъгва, но и много обича горкия да го лъжат и му обещават! А когато наближат избори, просто си умира от нетърпение за такова преживяване! Безогледните лъжи, инсинуации, флагрантно нарушаване на всякакви морални и юридически принципи около последните парламентарни избори и комичните обещанията за „незабавно раздаване на заплати от 1 000 и пенсии от 500 лв.”, или осигуряване на стотици хиляди нови работни места и тем подобни примамки за наивните ни избиратели, са пресен пример за това.

На изборната тема са посветени много заглавия – като се започне от агитацията с раздаване на мобифони на пенсионери и почивки в морските ни курорти, та до „Мале, мале…” и …

Най-добре се чувства Волен

от лъжите си доволен.

Лапат алчните шарани 

хилядарки обещани!

Пословична стана голямата лъжа на един Месия, който обеща, че ще потекат реки от благоденствие в изнемощялата ни държавица и току-виж само за някакви си 800 дни ще настигнем по жизнен стандарт европейците. По този повод написах епиграма, последният куплет на която е следния:

Един народ - овца върви

и все с фанфари ги посреща!

Теглото сам си сътвори

и все отпосле се досеща!

Освен  кражбата и лъжата, нашенците страстно си падат и по авантата – каквато и да е тя. Това е една от острите епидемии на народонаселението ни, от която не са пощадени и нашите депутати. На тези от 41-то Събрание по конкретен случай  посветих епиграмата „Щом това му е маята”. Ето един куплет от нея:

Нашенецът дупе дава

и аванта не подбира.

Келепир ли се задава,

хуква да си го прибира.

                        

Подобаващо с хумор и сатира е засегната и темата за компроматите, досиетата и сересетата. И как иначе, след като скандалите с тях  не слизат от дневния ред на обществото, тровят душите на хората и дават нелепия си отпечатък върху посоката, темпа и резултатите от така наречения и не свършващ посткомунистически преход! А резултатите са видими с просто око:

             Така живуркаме у нас

             и всеки фалша си продава!

             На място тичаме в захлас,

             затуй сме скапана държава.

  Може да е нескромно, но ще се похваля, че тази проблематика ми е много близка и като потърпевш имам вече десетилетия стаж…И с компромати ме блъскаха, и тлъсто досие си имам, а с основните електрони средства и някои „човешки”форми на сересета съм кажи-речи на ти! На едни от най-често използваните съм посветил специална епиграма:

                   КОМПЮТЪР, БРЪМБАР, ТЕЛЕФОН

                   Имаме охрана

                   безплатна и голяма –

                  компютър, бръмбар, телефон

                  работят във синхрон…

                 Браво бе юнаци!

                 Похвала пращам лично.

                Дори пръднята тиха

                записвате отлично!

   Така че, в това отношение разнообразието е голямо и силно се надявам, че като четеш, драги ми читателю, ще се посмееш от сърце, а надявам се и да се позамислиш?

  

  С лекота, нещо като приятна раздумка със себе си, написах последните стихове, посветени на събитията около парламентарните избори за четиридесет и второто Народно събрание, че и малко след това. Те са в четири отделни части под едно и също заглавие „Леле мале…”и са съответно датирани.

     До тука и…спрях! Чудесата в страната ни започнаха да стават не на три дена или всеки ден, а по две-три на ден, а по едно време и целодневно! И то, какви чудеса?! Как ти се вижда например това: Син е на г-н Омраза и г-жа Проклетика, та го избраха да въдворява етика! И то е едно от „веселите”. А колко други безочливи и тъжни се заредиха…! Е, а иди да пишеш с лекота, удоволствие и нещо като приятна раздумка за такива чудеса?!

  Последното стихотворение в книгата е със заглавие „Гледам, слушам и се чудя”.То е дълбоко искрено, най-добре изразява моето усещане и разбиране за тези събития и обществената среда, в която живеем и понасяме. Това заглавие поставих и на книгата. защото съдържанието й излъчва същата откровеност, прямота и почтена позиция,  която, драги ми читателю, надявам се и ти да усетиш.

Приятно четене!

                                                                         Иван Байчев

                                                                                   

                                                                                     

                                                                                             

    * Уводни страници към новата ми книга “Гледам, слушам и се чудя”- стихотворения и епиграми – изд. „Лени Ан”,Русе, септември, 2013.

                          

        ОЩЕ НЕЩО ЗА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА

      Безработицата у нас е все още голям социален проблем. И това не е нито от днес нито от вчера! От десетилетия е – да, от десетилетия, от времето на т.н. социализъм си имаме сериозна безработица, но тогава тя беше скрита ! Какво значи „скрита” ли? Ами на работно място за един човек се назначаваха двама, че някъде и по трима! И вместо единият да получава заплата примерно 600 лв., тримата получаваха по 200 лв., но вярно, бяха на работа!

Така, че всички бяхме на работа, а с ниски заплати!.В сравнение със заплатите по него време в онзи – „гнилия свят”, нашите бяха отчайващо малки – 5, 6 пъти, а за някои професии и по-ниски!

    Прочетохте ли добре? Знам го от личен опит! Колко срам съм брал като лъжех пред колеги-чужденци, че заплатата ми е 3-4 пъти по-голяма от действителната, а те със съжалителна гримаса се чудеха как е възможно с такава квалификация и длъжност да получавам толкова малко!

  Младите не знаят, старите са забравили, но ще припомня, че точно поради това, по онова наше „социалистическо” време се появи и повсеместно се повтаряше сакралния израз – „Те ни лъжат, че ни плащат, но ние ги лъжем, че им работим”.

   Имаше и още.Защо да си кривим душата – правилото да се търси за човека работа , а не за работата човек, беше велико правило по време на социализма!

Всъщност, това правило, както и много други в резултат на инерцията и хората, които ни управляват не е съвсем изчезнало, та затова клиентализма продължава да се шири, администрацията ни е раздута, в голяма част некомпетентна, че и корумпирана, и няма нашенска сила, която да я вкара в пътя като брои и качество…

     Особено социално тежка и вредна е младежката безработица. Нейното влияние се отразява в още по-широк периметър, при това твърде негативно за  перспективното развитие на интелектуалния потенциал на нацията, респективно на страната ни !

Тези дни научих, че младежката безработица у нас е около 30 % !Не зная доколко това безпокои отговорните държавни институции и нашите управници, но за мен тази цифра е страшна !

Без съмнение, генезиса и на този вид безработица в основата си е общ и точно това означава, че делът на познатите неблагоприятни фактори е около 12-13%, толкова, колкото е общата безработица в държавата ни за последните години. Тогава от къде идват останалите 20, а може би и над 20% ?

Бедата е многопосочна, но преди всичко в образователната ни система, която е тотално сбъркана и неефективна! Трагичното и в много отношения опорочено е висшето ни образование, което произвежда тълпи от дипломирани млади хора с отлично самочувствие и претенции, но недобре подготвени или направо негодни за нуждите на пазара на труда.

Ето някои от най-фрапиращите факти:

Малка България има вече петдесет и два университета, повечето от половината без задължителните за „университет” най-малко три от фундаменталните направления на науката! В ход е, подрежда се петдесет и третия в Кюстендил обещан от г-жа Мая Манолова и петдесет и четвъртия във Видин – предизборно обещание на г-н Михайл Миков!

Петдесет и два „университета” повечето без нужната материална база и подготвен по знания и академичен дух преподавателски състав, задължително необходими за истинско университетско обучение!

Вече не е толкова съмнително, а става все по - очебийно, конвейерното фабрикуване на доктори, доценти и професори и то в „университети”, които поне за мен е необяснимо, защо и като как са се сдобили с тази фирма!

А това с масовото практикуване на „Гост преподавател”, при нашите условия намирисва на отбиване на номера и непочтено печалбарство!

Петдесет и два „университета” голяма част от, който за да съществуват прилагат практики, по своята същност престъпления пред нацията и националната ни сигурност! Не се притеснявам да го кажа и ето някои общоизвестни факти, познати и видими от всички, но малко хора се осмеляват да ги споменат, та камо ли да се захване някои да ги преустановява и ликвидира:

- За студенти се приемат голяма част младежи, които имат някаква диплома, но нямат знания, култура, а защо не и възпитание за университетско обучение и образование!От години се изнасят невероятни обстоятелства и случаи в това отношение, включително и срама, че кандидат студенти не могат да напишат заявленията и попълнят документите си за кандидатстване или записване в университета!

   Борбата, която от ден на ден става все по-ожесточена е да има студенти за да има издръжка, щата се запазва - има университет!

   - Непрекъснато се измислят и въвеждат все нови форми на обучение и нови, коя от коя по-екзотични и претенциозни по наименованието си специалности и магистратури…В болшинството си те нямат нищо общо с нуждите на обществото и икономиката ни, особено в този тежък период на продължаващата икономическа и финансова криза!

    - Драстично, а на много места и престъпно са занижени изискванията за преподаване и особено за оценка знанията на студентите! Прави се всичко възможно да се запази бройката им! Тази порочна практика е манна небесна за студента, защото прави следването лесно и те съсредоточават вниманието си не за усвояване на знания, опит и висша квалификация, а за докопване до лелеяната диплома за „више”!

Вярно е, не във всички висши училища е така и не всички, които завършват висшето си образование са от тази категория! За съжаление недобре подготвеното и негодното е голяма част, което се потвърждава и от системните оплаквания на бизнеса, че това, което се предлага като „вишисти”, като специалности и подготвеност не му е необходимо или не върши работа!

Отбелязаното до тук е една част от големия проблем на нашето образование и свързаната с него младежка безработица. Ще спомена още две изключително важни обстоятелства:  

Застрашителен е броя на не обхванатите деца за училищно обучение, респективно броя на неграмотните младежи, които априорно в обстановката на нашия свят са си орисани да бъдат безработни!

Много сериозни са недостатъците в професионалното обучение и главно необходимите специалности, преподавателски състав, учебния процес и подготовката на произвежданите от тях специалисти, които са далече от нуждите на нашата икономика!

Без никаква претенция, но като дългогодишен научен работник и университетски преподавател от висотата на моите осемдесет  години, посочих някои „опасни” истини за нашето образование, които престъпно се търпят и  премълчават! Те са основни фактори за формиране на огромната за страната ни младежка безработица. Това са истини застрашаващи националната ни сигурност, настоящето и бъдещето на нацията и държавата ни!

Те не могат да се решават с текущи, палиативни мерки и разпореждания, поради нерешителност, страх и безотговорност, както се процедира вече двадесет и три години през така наречения и не свършващ посткомунистически преход!