27 декември 2017



                           2010 г.

МАЙ, ЮНИ, ЮЛИ, АВГУСТ

 МАЙ

03-05-2010


Приеха новия Закон за научните степени и звания. Идеални закони няма, но да се надяваме, че с този ще се сложи край на тези, които от десетилетия са окупирали научни и академични съвети, Висшата атестационна комисия, БАН и всичко, от което зависи да влезеш в научната общност и да направиш поне една крачка в развитието си.
Е, зная, че не им е добре. Затова и Президентът му друсна поредното „вето”!
Той видимо започна да нервничи. Прав си е човекът, нормално е, когато си бил едноличен командир и ментор на две правителства и здраво си стъпил на дебел персийски килим, мислил си, че и „новите“ ще ти бъдат играчка в ръцете, а изведнъж килимът започне да се придръпва, хлъзга и изчезва изпод краката ти… Прав си е човекът!
По повод на закона написах и публикувах в блога си следната бележка:
Този закон „мина” в Народното събрание на първо четене.
Вчера Комисията по образование в Парламента заседава със задача да разгледа направените бележки и препоръки. Мисля, че има какво да се коригира и какво да се допълни.
Ако не се решат следните два проблема, ролята и полезността на закона ще са най-малко съмнителни!
Първият е огромният брой университети за страната ни!
Идеята в Проекта по този въпрос не е убедителна! Мисля, че това, което се предлага от сдружението „За защита на науката” е много по-реално и сигурно. А то е – преди децентрализацията да се извърши акредитация на всички университети и да останат само тези, които отговарят на класическите изисквания.
Почти съм сигурен, че ако това се извърши и то не по „нашенски”, бройката им веднага ще се срине от петдесетина най-много на десетина!
Вторият проблем е свързан с предвидената децентрализация и в частност да се даде право на всеки университет да избира доктори, професори и доценти. Добре, принципно да! Но в кои университети? В сега съществуващите ли? Ами ако се даде това право, дали няма процъфтяващата днес лесния за сдобиване с дипломи за висше бурно да обхване и роенето на хабилитирани лица?
Щяло да има контрол. Разбира се, че трябва да има контрол и то истински и независим контрол!
Но Господа, истински контрол, след истинско акредитиране!


06.05.2010


Гергьовден! Гледах парада на армията ни, нали днес е празникът й!
Скромно, стегнато – така ни и прилича на хала, на който сме. Стига сме надували свирките, та всичката пара у тях, а по съдържание – нито пара, нито свястна армия.
Скъсах се от смях. След парада в импровизираното студио – журналистът Асен Сираков. Водещият го пита какво му е впечатлението, а той му отговаря: „Аз съм издънка на военни
от Освобождението, та до сега. Едва днес, след десетилетия видях стройни офицери, а не както преди – униформени с тежки пагони, тлъсти шкембета и подскачащи мазни бузи.”
Ей Богу, вярно е! Спомням си баща ми колко пъти се е възмущавал от някои екземпляри! Нахлузил нелъскани обувки, разкопчал куртката и джапа ли джапа… ужас! Добре, че на това чудо му се вижда краят!
Боже, Боже, какво нещо е това животът! В момента слушам Гершуин – една очарователна, високо извисена и невъобразимо приятна музика – „Рапсодия в синьо”, а какво пиша? Къде е музиката на Гершуин и къде са нашите политически, социални и битови тегоби – къде сме всичките ние? Човечество, идеологии, братство, равенство, свобода… и… партии, които винаги си изподират гърлата да крещят, че все за народа мислят и работят, за неговото благо и благоденствие... Друг път! И блажени са верующите! Признавам си, не съм от тях.
Често се питам – спокойно ли спят тези хора, за какво се борят, чии интереси защитават?
Мисля, мисля, така е! Така е било, така и ще бъде – за съжаление с разбирането, че има и райски кътчета по грешната ни земя, но има и много по-зле от нас… Има зловещ глад и мизерия, има още по-зловещи безпросветност и нищета…Какво ли няма по този свят, Боже?


10.05.2010


Веско ми изпратил 200 долара. Ходих да ги взема. Не може! Банки и пощи са препълнени с народ, който виси, за да си вземе пенсиите. Чудя се защо този народ не използва удобството на разплащателната сметка и да отиде за една-две минути от всеки банкомат да си получи парите! Чудил съм се защо същият този народ, че и повече, хуква по разни каси да си плаща месечните такси за вода – топла и студена, за телефон, телевизор, ток и пр. и пр. а не даде едно разпореждане да му
се плаща, та да не виси и припада по опашки и се наслушва на ругатни, псувни по всички адреси български и сам да тегли по някоя майна на който заслужава и не заслужава? Чудя се? Но, както се чудя, намерих отговора – народецът не прави това, защото е недоверчив, защото е сигурен, че ще го излъжат и ограбят. И това не е случайно. То се дължи най-малко на две обстоятелства: първото е, че сам той лъже и падне ли му – не прощава, а втората – че този народец винаги малко или повече е лъган и грабен.
Абе има си и трето – беден, беден е народът!


12-13. 05.2010


Пътувах с удобен автобус до София. Бях на годишна среща с останалите живи колеги от курса ни.
София си е същата и колкото да се пъчат не е вярно, че „не старее”. Старее и си прилича на стара недобре опрана и не изгладена нощница! Отседнах в племениците – Йончето и Радко.
С колегите първо се събрахме в новата сграда на факултета. Сега там е Министерството на външните работи.
Срещата – старческа работа! Почти никого не мога да позная, мен същото! Все пак познах Борето Немски, Чочо, Бончо и до тук...! После се разпознахме с Милчо, Къци, Петър Дилов, Кирил Атанасов, Братан Резашки, Мишо от с. Търнава.
Влезнахме в една от двете големи аудитории. Борето каза няколко думи и прикани с едноминутно мълчание да почетем паметта на починалите ни колеги и преподаватели. Разбрах, че от преподавателите ни са живи само Хени Челибонова и Иван Иванов. Хенито е еврейка, беше ми в комисията по химия за приемния изпит и асистент две години. Обичаше ме много и се радваше, че разбирам химията.
Борето ме покани да кажа нещо за себе си. Казах само, че съм живял скромно и със знания, отговорност и трудолюбие съм вървял по правия път. Показах им стихосбирката и прочетох две от стихотворенията.
След това отидохме на бул. „Евлоги Георгиев” в ресторант.
Направих им много снимки. Дано да има сполучливи.


16.05.2010


Пет деца на висши магистрати са си закупили за жълти стотинки места за строеж по черноморския бряг в гр. Приморско... И как се оправдават господата магистрати? Ами, те нищо не знаели. Децата им били пълнолетни и си мислели за бъдещето.
Каква е схемата? Много проста! Изпраща висшият магистрат щерка си в Поморие при г-н Кмета. Той й урежда жителство, след това Общината я определя като социално слаба и хоп – дава й се право да закупи евтино място на брега на морето! И какво става ли? На закупеното място социално слабата започва да строи хотел или три-четири етажна сграда! Това става!
Едно по едно нещата се разкриват и показват, че това, което говорят Борисов и Цветанов си е гола истина. Тя си се знаеше и виждаше от десетилетия, особено в последните, но какво да правиш?
Вярно е, че обществото ни започна разложението си отдавна, отдавна. Това в никакъв случай не вярвам да е било целенасочено. Жалкото е, че провежданата политика бавно и сигурно ни доведе до това състояние – и на народа, и на държавата ни! Така е, колкото и нелицеприятно да е. И няма защо да скачаме и да продължаваме да защитаваме пропаднали каузи, да измисляме и пробутваме популистки аргументи с единствена цел да не отървем кокала окончателно, ами ако
имаме капка съвест и морал, да си посипем главите с пепел и поне малко от малко да замълчим

.
17.05.2010


Гледах по телевизията двама артисти какво мрънкаха относно реформата в театрите. Говорят за общински театри, за съвместна издръжката от държавата и общината – неща, които обсъждахме и искахме да направим първо в Русе с моя колега – министъра на културата проф. Ивайло Знеполски, когато бях заместник-кмет. Искахме, но всички ни попречиха! И само това да беше, ами колко глупости се изприказваха от пишман културтрегери и куп подставен антураж!


18.05.2010


Събития, събития –така е било, така и ще бъде… Народите – един пчелен кошер, земята – едно голямо село, закономерности и хаос, съзидание и суета... животец!
Вселенският патриарх Птоломей в България. Посреща го Борисов. Получи „Доктор хонорис”, освети реставрирана църква в гр. Свети Влас.
Получих от Борис Немски Алманах за курса ни по вет. медицина. Всичко добре, но се разстроих… Отново онова, което си беше и по време на следването. Не желая да се впускам в подробности, но ако започна да пиша книгата, която отдавна обмислям, ще отделя страница-две и на този алманах.
Продължават и стават все по-люти разприте между Министерството, БАН и Софийския университет. Утре БАН ще протестират!
Вечерта министърът съобщи, че принуждавали служителите срещу подпис да излязат на протеста! Ако и това е вярно-кажи му здраве!

20.05.2010


„Левски” с нов треньор – Ясен Петров. Бил наш бивш играч. Не си го спомням. Но знам, че където беше треньор, все го изгонваха! То, като погледнеш, това не е атестат, че не си е вършил работата У нас често се случва да гонят кадърните и способните, а остават некадърниците и шушумигите да си живуркат !
В Джебел, вчера или онзи ден, голям митинг. Първо появяване на г-на Ахмед Догана – човекът хидро-специалист! Без нас не може да се управлява това казва Доган!
На събитието присъствали много гости от Турция, включително кметът на гр. Бурса, който черно на бяло казал: „Турция е зад вас, Бурса е зад вас”! Ашколсун бе комшулар!
Работите с това уж все „малцинство” никак не отиват надобре. В контекста на световното развитие алтернатива освен съвместен живот, нямаме. Но трябва стратегия, трябва тактика, гъвкава и рационална, полезна и за „малцинството” и за нас – българите. Сега имам чувството, че нещата вървят малко на самотек, при това с една инерция от двадесет -годишното толериране и позволяване турците да постигнат равнище в държавното управление, което не е адекватно на възможностите им във всички аспекти!


21.05.2010


Сензационно съобщение! Американски учени в резултат на десетгодишен труд успели да създадат изкуствена клетка, която се възпроизвежда! Създаден е изкуствен живот! Това е епохално откритие с огромно значение за бъдещето на човечеството. Епохално, да, но нали съм малко Тома Неверни, нека да не бързаме, докато не се видят нещата „черно на бяло!”
С умиление си спомням за „Най-прогресивната и най-напредничавата Съветска биологическа наука” и нейните „велики учени” Мичурин, Лисенко и… Боже опази – „товаришката” Олга Лепешинская. Тази женица без никакъв срам заяви, а цялата пропагандна машина разтръби и тръбеше години наред, че е открила зараждането на живота! Създала жива материя старицата! И го пишеше в учебниците ни по „Съветски Дарвинизъм”, не бъркам. „Съветски”, онзи на Чарлз Дарвин – английският, истинският, той не важеше! И ни принуждаваха да го учим! Аз не го учех, зубрех го и вътрешно хиляда на сто знаех, че е лъжа! И сега се чудя как е възможно да се съчиняват, пускат, налагат и защитават толкова елементарни и жалки лъжи и да се мисли, че хората ще повярват! И това не беше само с Биологията…!


23.05.2010


Тази вечер в „Нека говорят” – Луджев. Отново и отново разбирам, че този човек е с ограничени възможности. А беше министър на отбраната и вицепремиер! И искате така нареченият „преход” да бъде успешен или по-скоро се чудите, че не бил успешен! Ами как с такива хора да се прави преход от тоталитарна система към демократична държава, как?
„Всички Правителства искали да унищожат българската наука”! Бил в Академията на науките професор и получавал заплата 1 200 лв. По професия икономист, в Академията се преквалифицирал на историк!
Този човек взема от пенсиите и заплатите ни всеки месец по 1 200 лв. Какво правиш месечно ти за 1 200 лв и годишно за 15 000 лв.бе г-н Луджев, какви са приносите ти в науката? Бил написал някаква книга – за 15 години една книга и то с помощта на цял институт, в който работят поне 100 човека!
Ама участвал в протестите на академията против правителството! Е, как няма да участва, къде ще намери тази кьорсофра?
По-късно по „Нова”. Имаше интервю със Симеон Дянков. Нахакано момче е това. Може и по-кротко, но какво да го правиш? Мрази ретроградността като чумата!
Заявява, че страната се измъква и че пътят, по който се върви, е правилен. Дано!


24.05.21010


Двадесет и четвърти май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост! Дали уцелих точното наименование не зная, но не ме и интересува. То не бяха имена, то не бяха промени и нагаждане… А все за национални ценности, национално чувство, национална отговорност и национални интереси бърборим!
След обяд бяхме на гости у братовчедите Караминчеви. Тонито, внучката, е абитуриентка и вечерта има бал. Занесохме хубав букет и картичка с пожелания плюс дребна сума да си купи подарък, какъвто тя желае.
Вечерта Ването ми каза, че президентът давал прием по случай празника. Изненадата ни беше, че вместо на приема при президента, премиерът Борисов беше между публиката на финала на шоуто „България търси таланти”. Даже и приветствие поднесе!


27.05.2010


Дойде куриер и донесе книгите, които поръчах за Бистра. Една от тях – „Българска национална кухня”, определих за подарък на сем Клюнкер и написах: „На Бистра и фамилията, да си готвят български манджи и си хапват за здраве и дълголетие”!
Тéча от гръмналия петролен кладенец в Мексиканския залив продължава да бълва и бреговете на САЩ и континента са подложени на небивала екокатастрофа. Днес са се мъчили с нов метод /кал и цимент/ да го запушват, но резултатът щял да се види след няколко дена.
И Миро, и българската ни песен на конкурса на Евровизия, пропаднаха. Месеци наред ми проглушиха ушите с този Миро и с това „о… о… о..., о… о… о…!” Ама видя се, че с „оооо оооо”, песен не става и с такова крещене и скимтене на конкурс хората не се явяват.
Майтап голям беше веднага след провала ни. Интервю дават Миро и импресариото му Драго Чая. Да слушаш и да се смееш ли, да плачеш ли? Всичко било от хубаво по-хубаво, а самото представяне на Миро и песента били „достойни и както трябва”, ама...! Типичната нашенска работа…


ЮНИ


01.06.2010


Вечерта тържествена заря по случай 134 години от смъртта на Ботев. Реч на Президента. Викове и скандирания на някаква тайфа – „Волен-Президент”! Дюдюкания с различна сила и чуваемост.
Президентът използва неповторимата Ботева поезия за да окепази и наругае правителството и лично Борисов. То не бяха сравнения със султан, с паши и бейове... ужас! Беше ме срам, голям срам!
Същото чувство изпитах преди няколко години на такава заря, когато врачански кмет – съпартиец на г-н Президента, с будьоновски мустаци и дълги боровански селски бакенбарди, руга Правителството на ОДС по един вулгарен и недостоен, но напълно съответстващ на мустаците и бакенбардите му начин!
Снощи срамът ми беше същият, макар че липсваха бакенбарди и мустаци... Налице беше усърдно направена фризура на безкрайно суетна и влюбена в себе си персона


06-08.06.2010


Засилват се дебатите относно реформата в културата и в частност – в сценичните изкуства.
По този повод написах кратка статия в блога си със спомени от моите преживявания по проблема преди 16-17 години. Изкушен съм да цитирам части от нея.
Отново се поставя въпросът за издръжката на съществуващите културни институти. Нормално и посилно ли е тя да бъде само държавна? Нормален ли е броят на тези институти за страна като нашата, както и подхода за ситуирането им в отделните райони и градове? Правилен ли е редът за разпределение на държавната субсидия? Поставя се въпросът за поемане на издръжката от общините и за собствени приходи.
В края на 1993 г. у нас също се дебатираше реформата в културата. През януари 94-та приех предложението на министър Ивайло Знеполски работни групи от министерството и общината да проучат възможността и разработят експериментален проект за частичното финансиране на някои от културните институти от общинските бюджети. Приех, защото се надявах, че Русе и русенската културна общественост ще бъдем първи в това отговорно и национално по характера си дело. Приличаше ни – нали уж бяхме „най-европейският град в България”!.
Изградих работна група от специалисти в общината, включително директорите на театъра, операта, филхармонията и кукления театър.
Голяма част от партии, движения и обществеността подкрепиха идеята чрез публикации в местния и централния печат.
За съжаление тези, които трябваше най-активно да участват в проучването, да предложат и защитят своите позиции, скочиха като ужилени. Започна дирижирана непочтена кампания против мен и проучването! Няколко месеца след това в специална брошура написах:
Аз не приемам, че на малка България действително са нужни и може да издържа 56 драматични театри, 18 филхармонии и симфонични оркестри, 16 оперни и оперетни театри и 24 куклени театри! При това в повечето случаи с раздути щатове на основен и особено на помощен персонал, твърде неповратливи и с много тежка издръжка!”
* * *
Сега – юни 2010 година, гледам, слушам дебата за реформата в културата и си спомням за преживелиците, за понесените тежки обиди и оскърбления, но и с лека усмивка на скромно удовлетворение. Все повече се уверявам, че преди 16-17 години по време на моето кметуване съм прозрял това, което e трябвало да се извърши, и днес се поставя като акценти за действителното реформиране на българската култура и в частност на българския театър.


09.06.20910


Всички по всеки повод говорят за реформи. А започнат ли реформи, скачат и крещят срещу предприеманите преобразования! И всеки има мнение за това, като какво представляват и трябва да представляват реформите. Общо преобладава желанието да се увеличи лапането и ако може да се намали работенето! Нашенска, българска интерпретация!
Та слушам, гледам и си мисля: Възможно ли е да съществува държава, в която във всеки градец и по-голямо село да има болница, във всеки град театър, в областните и куклен театър, и опера, и филхармония или симфоничен оркестър, в смесените райони – турски, цигански, арменски, каракачански, влашки и т.н. театри, ансамбли, танцови състави и пр., във всяко населено място всичко и то на държавна издръжка!
И… ми хрумна да съчиня следният виц:
Попитали радио „Ереван” може ли да има такава държава?
Радиото отговорило: „Може и е прекрасно, но не може трайно да съществува“!
Към 15.30 часа се обадиха от издателството, че книгата е готова и можем да я вземем. След първите ми две книжки, това може да се нарече книга. Харесва ми, приятно е. Дай Боже живот и здраве да напиша и другата, която е в главата ми, но трябва сядане, писане и много, много работа.


14.06.2010


Голяма жега! И през деня, и през нощта!
Ходих сутринта на пазар. Срещнах съпругата на проф. Енчев. Споделих, че той ми беше един прекрасен колега и приятел, с когото имахме приятни и полезни разговори за науката, за образованието за литературата и изкуството! И никога тривиалните махленски и кафеджийско-пенсионерски скимтенета за малките пенсии, за скъпотията и управията нашенска – никога! Повайках го, че му бе лоша съдбата, а колежката ми отговори, че той – професорът, редовно е предизвиквал съдбата си!


17.06.2010


Симеон Дянков продължава да раздава оптимизъм – на думи и сладки приказки. Започва да ми досажда и твърде много да заприличва на думите и приказките по време на петилетките и „възхода на социалистическата ни Родина”! Мисля, че трябва да понамали и с перченето!
Имах среща с Гергицов. В „нашето” кафене. Подарих му новата книга с автограф – „На приятеля Крум Гергицов с благодарност и най-сърдечни благопожелания” – Ив. Байчев.
Дадох му един екземпляр и от книжката-отчет за работата ми в областта на културата по време на кметуването ми – нагледно доказателство за отличната ни дейност при извънредно тежките условия на времето и постоянните препятствия от безпаричие и непочтеност, които ни се сервираха ден след ден!

20-24.06.2010


Написах кратка бележка по повод 110 години от рождението на Антоан Сент дьо Екзюпери за блога си. Неговият великолепен „МАЛЪК ПРИНЦ” е оставил в съзнанието ми дълбока емоционална диря!
Изкушен съм да цитирам няколко мисли на Екзюпери.
„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата им и да даваш заповеди!
Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море!”
„Трябва да преживееш много, за да станеш човек.”
„Животът създава ред, но редът не създава живот.”
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Мисля, че Екзюпери е бил мъдрец. Това личи от книгите му.


ЮЛИ


01.07.2010


Интересна статия от Сугарев със заглавие: „Франкомасони, тамплиери, ротарианци и кадесари”. Ами, като едно време – що е някаква организация – въздържателна, спортна, благотворителна, трябва „наша” да е…!
Та си спомням за едно момче – русенче, елементарно службогонче и то – масон, тамплиер, ротарианец и десар… а вече и софиар с висок и отлично платен пост…!
Разединена нация сме ние, българите! Жалко, много жалко! И много обичаме да обслужваме! Даже се гордеем с това!
Вчера се навършиха 39 години от нелепата смърт на двама обичани българи – Гунди и Котков. Ние – аз, Ването и Пепи, по време на катастрофата бяхме в София и наскоро минахме оттам. Още се виждаше голямата дупка на асфалта, където беше изгоряла колата им заедно с тях!
Гунди ми беше приятел. Идвал е у дома. Много пъти сме се срещали в София. Запознавал съм го с мои приятели. Беше добро момче и отличен футболист. Когато живот и здраве започна да работя върху мемоарите си, ще пиша подробно за него и срещите ни.


06.07.2010


На този ден преди 115 години умира един от най-великите българи – Стефан Стамболов. Дни преди това той е зверски посечен от наемници на политическите му врагове, от тези, които не желаят България да бъде независима и просперираща страна.
По този повод публикувах малка статия в блога си. Ето я.


115 Г. ОТ СМЪРТТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ


На 6-ти юли 1895 година умира един от исполините български за всички времена – СТЕТЕФАН СТАМБОЛОВ!
Отбелязвам тази дата, за да се поклоня пред великото му дело и приканя всички честни българи да си спомнят за него и отдадат своята почит и преклонение на неговата светла памет.
Отбелязвам тази дата поради силното съмнение, че нито една, или само някоя от многобройните медии, навъдили се в страната ни, ще се сетят и отбележат кончината на този Великан в Новата българска история. За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме или си спомняме, когато ни трябва ореола на великите, та конюнктурно да се накиприм с него!
Отбелязвам тази дата още, защото някои от моите предци са имали преки контакти с този емблематичен българин и до края на живота си са били негови верни поддръжници. В тази връзка ще цитирам кратък пасаж от книгата си „Разкази мили, весели и тъжни” – Русе, 2007.

„Баба Мария се омъжва за Иван Вачов Байчев. Роден в гр. Лясковец, учил в родния си град и Велико Търново. Баща му дядо Вачо бил голям приятел на Стефан Стамболов. Вероятно затова и дядо Иван, на когото съм кръстен, е върл стамболовист и му остава верен до края на живота си.
Когато започва Сръбско-българската война, запленен от всенародния ентусиазъм, дядо упорито иска от баща си да го пусне да отиде на фронта. Но е малък, може би на 14-15 години. Тогава баща му се свързва по телеграфа от Търново със „Стефан”, който по това време е председател на Народното събрание. Моли го като дойде Иванчо в София, да го прикотка и върне. Пристига дядо Иван в София, посреща го Стамболов, ама Иванчо не ще да се връща. Тогава „бате Стефан”му дава два златни напалеона и го изпраща на Сливница. Когато се връща от фронта, Стамболов го назначава в охраната на Събранието.”
* * *
На 6-ти юли 2010 година се навършват 115 години от смъртта на един от великите българи – СТЕФАН СТАМБОЛОВ! ПОКЛОН!
Втрещих се като видях едно събранийце в БАН с петдесетина присъстващи, вероятно най-маститите представители на „феодалните старци”, как внимателно слушат лекция, изнасяна от президента ни г-н Първанов. Стамболов, хвален и честван от Първанов! Ако беше от Людмила, която си заложи в определена степен главата, за да се спомене името Стамболов – иди-доди. Но от Първанов! И то каква лекция, какво съдържание? Също като онова на бившия врачански кмет – Чапаевеца, вездесъщия Петка, който използва името на Ботев! Сега с „държавническа загриженост” се използва името на Стамболов и се оклепа не Костов, а Бойко Борисов.
Мисля, че, ако за Чапаевеца – Петка това е обяснимо, то за Първанов – Президента обединителя на нацията, на суверенна и демократична държава – е жалко!


09.07.2010


Ново двадесет. Наши студенти задочно „завършвали” медицински специалности и предимно фармация в Украйна и Молдова! Без да са стъпвали там!
Това съобщават тази сутрин по телевизията и се ядосват, ядосват…Защо се косите бе мили, та нима не знаете, че у нас горе-долу е същото?Ами нашите „университети” от години наред дипломират учили – недоучили от Македония, Турция, Албания и от къде ли не срещу тлъсти такси!
Щели да приемат кандидат-студенти без диплом, а есента, като си я вземат на поправителна матура, да я представят! Представяте ли си, каква борба е да се вкарат с всякакви средства и на всяка цена студенти някакви, само и само да пада държавната субсидия /на глава студент/ и да може да се раздават заплати на армия от т.н. „университетски преподаватели”
В „Панорама” голямо интервю с Борисов. Намирам, че всичко, което казва е вярно!
„Какво бил направил”? Всички питат и най-много питат тези, които най-нищо не направиха! Какво да прави? Ами то, накъдето се обърнеш все недоправено !
Написах и публикувах в блога си кратка бележка по повод 160 години от раждането на Иван Вазов.
„Под игото”, „Шипка”, Епопея на забравените”, „Аз съм българче” и още, и още... защо не и „Люлякът ми замириса”...! Едно велико дело, украсено с ореола на непреходността и
величието един от най-високите върхове на националната ни култура – ПАТРИАРХЪТ Й ИВАН ВАЗОВ!


И този път болшинството от нас забравиха Вазов! Не го почетоха ни президентът, ни премиерът, ни министърът на образованието, ни министърът на културата и ни един от депутатите, които са на 150-200 м. от гроба и паметника му !
Снощи в предаването „Панорама” на БНТ видях и чух директорката на музея „Иван Вазов” да каже, че няколко часа след съвсем скромното отбелязване на 160-годишнината пред паметника на Вазов, млада жена откраднала букета червени гладиоли, който поставили там като скромен белег на почитание и признателност пред величието на поета! УЖАС!
Българио, Българио, това ли си ти, която поетът възпя?


„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”


Българино! Помисли за Вазов! Прошепни, макар и сам на себе си онова сакрално за нас, което написа той – „Аз съм българче”! Помисли за България!


11.07.2010


Румънци и гърци идат да си пазаруват от нас. При това положение трябва ние – българите, да стискаме палци и на немотията ни все пак да сме доволни. И да не плюем и храчим по управниците си. По-добре е нашенецът да спре да хули, а да поогледа и сам себе си. И аз не ги харесвам – и тези, и онези, и предишните, и по-предишните, но какво да се прави? Какъвто народът, каквито сме ние, такива ни и управниците! И не само те! И даскалите, и докторите, и инженерите, и икономистите, и професорите и да ви кажа, то и хайдутите ни не са като на
хората...! Тогава, каква да е Държавата? Абе, радвайте се, че тези, новите, начело с Бойко се захванаха поне малко от малко да я реанимират, позакърпят и върнат де оздравяла, де неоздравяла на народа ни!
Колко пъти писах и се вълнувах, че ще ни трябват десетилетия да създадем нормална държава с по-нормален живот…! Писах, понякога се ядосвах, но винаги съм бил оптимист. И сега съм! Пишех, че това ще става бавно и мъчително! И сега ще го напиша – така е! Мърдаме, напредваме, но с хиляди мъки! Защо ли? Защото сме българи! И си е прав Теди Москов, като каза тези дни, че „ние, българите сме си родени за криза“!


17.07.2010


Най-после реални реформи и в областта на културата. Понеже са болезнени, а необходими, сума ти накачулени синекури, артисти със съмнителни качества и всякакви лапачи започнаха писъци и ревове до Бога. Позната картина.
На път сме да се разбере, че не може в малка и бедна България да има повече държавни театри, опери и симфонични оркестри, отколкото примерно в Австрия, Испания и други страни. Не че е лошо, но няма как да стане! В Дрезден, който не е по-малък от София, има само един държавен театър. В София не зная точно колко са, но сигурно са десетина! Е, това означава ли, че германците са по-некултурни?
И още: за масова култура, особено когато е подчинена на политическа догма, трябват много пари. Ето защо при режими, които non stop пропагандират и насаждат идеологията си, пък била тя и несъстоятелна, се харчат огромни средства за „култура”. Когато обаче културата разполага с условия за свободно развитие като основна съставна част от свободното развитие на обществото, тогава не са необходими на сила във всеки областен град театър, опера, филхармония, куклен театър, турски, ромски, арменски! Тогава обективните условия решават това!
Истинска поезия, музика, белетристика и пр. произведения на изкуството с поръчка и плащане не стават! Работата не е в парите или по-точно, само в парите! Трябва дарба, порив и вдъхновение. Трябва свобода и среда! Оптимист съм!


19-23.07.2010


Бях в София. Четох си досието. Това е за втори път. Същата работа. Съчинения, измишльотини, милиционерско-кадровишки характеристики и писаници от пусто в празно! ...Да се смееш ли, да се чудиш ли? То бива, бива, но чак пък такава нищета!
Той Айнщайн затова е Айнщайн! Само лафа за глупостта да беше пуснал в употреба, пак щеше да си заслужи славата.
Какъв е лафът ли? Ами нали го попитали кое е вечното на света. И той отговорил: „Вселената и глупостта”. После помълчал малко и добавил: „За първото не съм сигурен!”


24.07.2010


Тежък ден! Шестнадесет години без сина ни Петко! Какво да напиша? Мъка и чувство за зла съдба. И още много чувства, но какво да се прави, такъв е животът – едни се стремят да го живеят честно, поддържат и усъвършенстват, други го съсипват, пречат, опозоряват и също мислят, че вършат полезна работа – да, такъв е животът!


27.07.2010


Тази сутрин като се бръснех, чух един земляк от с. Джурилово – Белослатинско, после бригадир-свиневъд от с. Маноле – Пловдивско – новоизлюпен милионер, как се хвали, че го избрали за председател на БСП – област Пловдив. Милионер – председател на БСП! Е, това ако не е куриоз, не зная кое е!
Тази партия, която „национализира” бръснарницата на Крум Цолов, в която имаше „имущество” за 50-100 лв., защото бил богаташ, а национализацията е в интерес на народа и
новата власт, тази същата партия сега, в една от най-големите области на страната е избрала за свой ръководител милионер!
Не било се прпоменило нищо! Море много неща са се променили, но не съм сигурен, че всичките са в правилната посока и за добро.


30.07.2010


Купих бира за таранката. Довечера ще я пържим! То стана като в един български филм, който три пъти съм гледал. Риболовци от държавно предприятие край морето да се докарат на началството съобщили в София, че хванали кит. И стой та гледай какви отчети, какви ордени и награди, какви приготовления и яденета и пиенета станаха, защото всяка инстанция си приписва заслуги и хвали на по-горната, докато …в последна сметка се оказа, че няма никакъв кит, а е хваната една цаца! Социалистическа действителност на кино!
Е, в моя случай не е цаца, а е таранка!
Все още се намира по някой „учен”, който твърди, че няма затопляне и изменение на климата в резултат на антропогенни фактори! Няма, няма, но съобщават от Русия, че в Якутия, където са измерени най-ниските температури на планетата, сега дни наред температурата е 36-38 градуса !
От друга страна, канадски учени обективно са доказали, че температурата на приземната атмосфера се е повишила… Споменават се затоплянето на повърхностните води на световния океан, топенето на ледници и пр.
А моят пример с температурата на водата в нашето Черно море? Вярно, тук влияят и други фактори, но да се задържа температурата на водата 26-28 градуса дни наред, това от нищо не става!


31.07.2010


В „Панорама” водещият пита Станишев какво му е мнението за постъпката на Доган и хонорара от 2 милиона.
Станишев се усуква, онзи не го оставя и най-после под сурдинка обелва, че от морална гледна точка може би не е напълно съгласен.
Това е! У нас няма кураж да се каже, че черното е черно и бялото е бяло! Все го усукваме. И ако за експремиера има известни смекчаващи обстоятелства, то страната ни е препълнена с екземпляри, които гледат истината в очите, мигат и премигват, правят се, че не виждат и мълчат като урочасани… Познавам много такива...
Понеже не мога да го усуквам и не можах да се науча да го усуквам, не харесвам усуквачите, независимо от коя партия са, къде са в обществената йерархия и чии интереси защитават. За мен това са евтини хитреци, демагози или просто шушумиги.



АВГУСТ


04.08.2010



Втори ден ходих на процедури – физиотерапия. Лазерът се счупил. Кога ще го оправят, никой не знае! А как се хвалеше младата докторка, която ми назначи процедурите, „какъв нов и хубав лазер“ имали вече.
Слушах една женица, дошла да търси помощ от този лазер. Пристигнала от някакво село, трябвало в 12 часа да се връща, защото друг рейс за връщане нямало. Лазерът повреден, ще трябва да дойде утре… Такива са ни всичките работи. Такива ние си ги правим.
Гледам и кушетките на, които лягаме, а за възглавниците да не говорим… цветни са, но цвета им вече не се познава. Ами тези малките възглавнички, които ни лепват по вратовете и тялото? Представяте ли си какво чудо е, колко хора се отъркват и ожулват с тези предмети – здрави, болни, попотени, кирливи, може и нападнати от паразитчета, кожни болести, охтавичеви и какви ли не… не можеш да се сърдиш на хората! Така е! Виновни са тези, които допускат това – болницата, докторите, които го знаят, но си траят! Няма интерес, няма отговорност! Попитай ги, пази Боже бележка да им направиш – очите ще ти издерат и хиляда пъти ще ти повторят, че пари няма и си има други, които трябва да мислят... А пари са необходими за по една салфетка на човек! Но като ги изпозаразиме, парите стават хиляди! Това не може нашият българин да разбере или просто не иска да разбира!


15.08.2010


По черноморието проблеми с тока. Преносната мрежа не отговаря на многобройните хотели и други консуматори, които се построиха с ред и без ред. На лице е още един от многобройните примери за това, че държавата не си е вършила работата. И то си личеше.
Освен проблеми с ел. енергията, цялата мръсотия се излива в морето и то на двадесетина метра от брега. По телевизиите дават отчайващо гнусни картини как тръба до самия бряг бълва жълта тлъста помия и фекали! Един от хотелиерите се зарадва, че вятърът духал в противоположната посока, та не умирисал ресторанта! Жалка радост!
Това си е нашенска пак социалистическа практика. Строим, градим, започваме да произвеждаме, а никой не е помислил къде ще се изливат и в какво състояние отпадните води. По едно време откриха истинското спасение и го кръстиха „Дълбоководно заустване”.
Такова безобразие направиха и с отпадните води преди тридесетина години в Русенския месокомбинат. Що хвалба беше, що приказки – направили голяма работа! А тя, работата, се състоеше в това, че се пропиляха милиони лева да се строи стена навътре в Дунава, по която се прекара тръба и изпражненията – животински и човешки, наред с кръволяци, лоищаци и всякакъв род помия вече не се изливаше на десетина метра, а на 50-60 метра навътре в р. Дунав. Голямо постижение, нали?
С похарчените пари, сигурен съм, можеше да се построи необходимата пречиствателна станция и то с биологично стъпало, но кой да се сети? Нали директор беше главозамаял се посредственик, от когото, какво да очакваш? .


20-30.08.2010


С баба „Лада” двамата с Ването на гости в Ч. Бряг. Чакат ни племенниците – Йонка, Радко, Христина и Чавдар. Имат апартамент. Имат и къща, двор с хубава градинка.
Ходих до Б. Слатина. Наскоро ми хрумна, че гробовете на дядо Иван, на чичо Вако и братчето ми Сашко, повече така, както до сега, от година на година да се почистват, няма да стане. Ето защо намерих майстори, платих 160 лв. и ги циментирах. Мисля, че стана добре и трайно.
Срещнах се с братовчедите ми Веселка и Марин. Поканиха ни на обяд. Видях се и с майка им – стринка Мара – попадията, жената на свещеника чичо Йоско. Остаряла доста, но все пак държи се. Много ни се радва.
Почетохме гробовете на моя прадядо Петко Белигерски, баба Рада и цялата Белигерска фамилия.
Посетихме църквата. Запалихме свещи и се помолихме на „Света Дева Мария” – по бабината номенклатура и на Исус Христос. Интересно беше, че когато преди четири години написах първият си разказ „Па и наш Крум куту а рекъл” и трябваше да спомена, че къщичката му се намираше срещу градската църква, спонтанно написах името й без да го зная – „Света Параскева”! Макар многократно да съм повтарял, че съм материалист и много-много в духове не вярвам, оставам с убеждението, че сякаш някой ми го продиктува!
Погледнах в черковния двор. Кръстилницата и полянката пред нея си бяха същите. Там под огромния орех, благата усмивка и трогателните грижи на г-ца Елена, беше нашата забавачница, там започна моят труден поход към учението и знанието.
През оградата е първоначалното училище, „Цани Гинчев”,в което съм учил четири години. Отидох да търся някой учител. Имах и имам намерение да подаря на училището мои книги, включително екземпляри от новата, с разказите, – „Какви времена, какви съдби”. Искам да направя и едно скромно дарение.
Старото училище го няма. Новото е по-голямо и хубаво. В момента го ремонтират – ежегодна подготовка за новата учебна година. Влизам във фоайето. Насреща ми дама – русолява, забързана, начумерена и необщителна. Извинете, госпожо, в това училище съм учил преди 70 години и искам да се срещна с някой от персонала – казвам с учтив тон, обнадежден, че по това време около обяд и ваканция, все пак срещам някакъв човек. Госпожата забавя вървежа си, съобщава ми, че е директорката и сопнато ме отрязва: „Срещи само след предварителна уговорка! В момента имам време само една минута, разбирате ли, само една минута…!” Тръгвам леко с нея малко притеснен, но все пак приятно изненадан, че съм попаднал точно на човека, който търся и продължавам да се обяснявам: От далече съм, тука съм само днес, пиша книги, искам да подаря книги, професор съм, предложете час, дайте ми телефон…
Госпожата рязко се обръща към мен и с дясната си ръка препоръчително ми сочи нещо нагоре по стената пред входа на училището, където вече сме. Поглеждам, забелязвам надписи и нали съм зле с очите, нищо не прочитам, а не се и досещам защо директорката ми сочи тези надписи? Учудена от това, че не съм се досетил, директорката ми обяснява, че там е написан номерът на училищния телефон и ме подканя да гледам нагоре и да си го препиша! Извинявам се, че не виждам добре и моля да ми го продиктува. С крайно неудоволствие тя ми съобщава няколко цифри, които записвам. През това време госпожата притропа по стълбите и изчезна!...
Потънах в недоумение, срам и съжаление... не зная за какво, може би за онези времена и учители отпреди 70 години. Може би сварих тази жена в момент на прекомерна заетост,
напрежение, ваканция и обедна почивка? А, дали не е заради духовната същност и „човещината“ на г-жа директорката и днешния учител? Не знаех в момента, но си спомням, че спонтанно изговорих следното изречение: „Моят късмет все такъв!” Обиден и оскърбен бавно заслизах по стълбите. Обърнах се на изток, несъзнателно погледнах към лицето на църквата, а от там благословено и някак окуражително ме гледаше изправена в целият си ръст иконата на Света Параскева”!
Гледаше ме и сякаш посягаше да ме погали с някои от по-ниските си клони и безброй нежни листенца, да ми се порадва и успокои, и изправилата величествения си ръст, нашата училищна черница, която помня, когато бях на 7-8 години! Същата дебела, висока, мощна, кичеста и весело зелена, тази старица вече на повече от 150 години ми подейства като нежна майчина милувка, накара ме да потъна в милите си детски спомени за разгорещените игри около нея на „чилик”, „бътичка” и емоциите с парцалената топка, да се усмихна, да пристъпя до мощния й дънер и да я погаля като едно от хилядите деца, които тя е приютявала под сянката си и да повярвам отново и отново в силата на живота, на доброто в него, макар че понякога то идва не от човека, а от красотата, историята и величието на едно дърво – в случая от нашата прастара училищна черница! Извадих фотоапарата, започнах на глас да й споделям спомените си от онова волно и незабравимо детство и дълго, дълго я снимах.
В беседката в Йонкината градинка се срещнахме на следобедно кафе със съседите й сем. Ненка и Васил Гечеви и сем. Тодор и Гица Цолови. Тошко е местен поет. Издал е няколко книги. Гица е артистка – самодейка. Култур трегери на градчето!
Гечеви са родителите на проф. Румен Гечев – министър на икономиката в правителството на Жан Виденов. Наприказвахме се. Тогава от Тошко разбрлах, че проф. Лукан Балабански прекарва лятно време в имота си в близкото с. Лепица.
Балабански е мед. лекар, ентеролог и специалист по хранене. С него се познаваме от осемдесетте години на миналия век, когато бяхме членове на научния съвет на Института по месопромишленост в София. Беше ме забравил, но бързо си спомни и ми подари последната си книга – „Летописи”, със следния автограф”: На проф. д-р Иван Байчев със спомен за нашето минало сътрудничество по храни и хранене. С уважение и от сърце. Автор и колега – проф. Балабански”
Осъществихме и още една моя идея. Аз, Ването, Йончето и Чавдар ходихме до гр. Тетевен. Чавдар ни води по една „Еко-пътека” до един водопад в сърцето на Тетевенския балкан. Беше много красиво!
И така с още различни срещи и преживявания малката ни почивка и гостуване свърши. От вчера сме си в Русе. Дом, па дом!
 

26 декември 2017




                           2010 г.

ЯНУАРИ, ФЕВРУАРИ, МАРТ, АПРИЛ.

 15-17.01.2010

Често съм чувал, че с когото сме се съюзили, все сме го провалили. Европейският съюз едва ли ще провалим, но че ще му създаваме проблеми, за които там не са и помислили – в това бъдете сигурни. Случаят с Желева е един от тях. Това не е вече български проблем. Това е европейски! Изпокарахме ги!
Чудя се на Станишев! Този млад човек, намирам за свестен, непокварен и интелигентен, с европейско мислене. Многократно съм писал из дневника си такива оценки. А сега, покрай номинацията на Желева и не само това, от ден на ден се уверявам, че може би съм прибързал с оценката си.
Абе Сергей, защо така злобно се нахвърляш и хулиш жената, бе? Вярно е, че се представи крайно неубедително и все пак българка е! Не съм й привърженик, но тя по квалификация е над тебе. Ами тази жена е доктор на науките, което ще рече с ранг на професор. Чете лекции в Германски университет, работи изследователска работа в БАН, подгони синекури, агенти и всякакъв род навлеци от Министерството на външните работи, разгони фалшификаторите на парламентарните избори в САЩ и Турция – двамата ни дипломатически представители и т.н и т.н.
А ти, драги, без трудов стаж, като ръководител стана Премиер!


18.01.2010


Най-после един истински зимен ден! Снегът не вали, а се сипе и е натрупал вече 10-15 сантиметра.
Положението в държавата е много объркано. Във всички сфери, във всички посоки. Най-жалкото е, че това се приписва само на предходните две правителства, на Кобурга и Сергей. Не е така! Бъркотията е от шестдесет и пет години. Тя повреди в определена степен и хората! До ден днешен не мога да се начудя на отвратителното разделение на народа ни на „партийци” и „безпартийни”! Това беше зловещо разделение! Ние, безпартийните, бяхме дамгосани, само че нямахме отличителни белези!
И сега какво? Сега две са фундаменталните задачи пред българите: едната е да се изгражда нормална държава а, другата – да се елиминират повредите в съзнанието на народонаселението като се възстановят добродетелите му – единение, честност, трудолюбие, отговорност, почит, толерантност и взаимно уважение.


25.01.2010


Седемдесет и пет години Българско национално радио. Да ви е честит юбилей! На всички, които са работили и работят в Радиото, на всички, които го слушат и обичат да слушат – честито!
Аз от малък слушам и обичам радиото. Спомням си, бях на десетина години, когато тати купи радио. То беше голямо, хубаво радио – „Телефункен”, с достатъчно „лампи” та хващахме много станции, но най-много слушахме „Радио София”. Тогава съм слушал „Гукни ми гукни гугутке ле” в изпълнение на Гюрга Пенджурова, „Тракийския” оркестър на Коста Колев, забавна и оперетна музика от Щраус, Офенбах, Калман, детски приказки и стихотворения от Ран Босилек, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев…
Няма да забравя, Бог да я прости мама, как сутрин ще пусне радиото, ще позасили гласа му, ще разтвори широко прозореца и вратата и ще започне да изтърсва завивките. После ще поизмете, поприбере и ще се захване за другата къщна работа, а радиото ще продължава да си свири, да си свири…
Спомням си, сигурно е било през 1942-43 година, когато дойдоха от властта и запечатаха радиото ни, та да не слушаме
„чужди” станции, а само Радио София, защото чуждите лъжели, а само нашето казвало истината!
Спомням си също и как веднага след Девети септември 1944 година също запечатаха всички радиа, та да не слушат хората Би Би Си, „Гласът на Америка” и други западни станции, защото те още повече лъжели и само нашето радио София и радио Москва казвали истината...!
Спомням си как по това време останахме без доход и как родителите ми след истинска агония продадоха радиото…! Този беше черен ден за семейството ни! Тати го занесе завързано в един чаршаф, а ние с мама дълго плакахме...!
Започна ново, още по-тежко изпитание за Радиото и за народа ни. Радиото стана глашатай и проводник на неща, за които не желая да си спомням и да пиша!
Днес в годишнината, като слушам празничното настроение, което блика от националното ни радио, от приповдигнатото, весело и все розово, та и супер розово настроение и приказки, мисля си – ще се намери ли доблест у някого поне един скромен намек за прошка да поиска за онова, което волю или неволю направи нашето Национално радио за промиване мозъците на българската нация! Ще се намери ли?


26-27.01.2010


Вчера показаха по Би Ти Ви момиченцето на 11 години, което роди дете. Държи го в ръцете си – парче живот, увито като къделя... Питат го какво е това любов. Ами, не знам – отговаря Сашка. Пак я питат: Какво, какво е според тебе това любов? Тя набира кураж, повдига срамежливо очи и отговаря: „Ами да правиш бебе”!
Тя не знае да чете и да пише. На 11 годинки е, но както казва свекърва й „То детито си го имаше и дупенце и цицки – нашито монче де да знй него, че 11 годинки, бе джанам”! А „нашито момче”, 16-годишен!
Майката на Сашка е на 25, но вече е баба! Очевидно и тя се е оженила на 13-14!
Циганска работа, лоша работа! Да се смееш ли, да плачеш ли, ама се случва в България!


28.01.2010


БАН ще се реорганизира като разкрива „Изследователски университет”!
В Германия имало такъв и още един-два в Европа. В Югоизточна Европа нямало и ние щели сме да бъдем „пионери”!
Абе, тези нашите хора очовечаване нямат! Германия, Европа! Ами там в резултат на нормалното и вековно развитие на университетското образование се е стигнало и до такъв изследователски университет…! Ние с висшето си образование сме се оцапали до ушите, те тръгнали да създават нов и то, не какъв да е, а „изследователски” университет!
И всичките все наедро говорят и все „пионери”! Онези в „Пернишкия” щели да обучават главно чуждестранни студенти! Тези от Академията готови доценти и професори щели да „ вадят”…Лоша работа, покварена инерция ни гони и души във всички области. Най-жалкото е за образованието… Тепърва ще се берат отровните плодове на тази безотговорност!


     Хареса ми това, което Бойко казал на турските управници: „България няма нужда от партия, която да й посредничи във взаимоотношенията с Турция! Народът щом избере кой да го управлява, той ще го представлява! Така е и в Турция – нали!”, напомнил Борисов..


ФЕВРУАРИ


01.02.2010


Истинска приятна зима. Снеговалеж, но не е студено. Направихме прекрасна разходка с Ването до халите и обратно. С тролея, разбира се.. В момента вали ситен сняг, облачно,
замъглено и …трупа ли трупа! Боже мили, колко трепети в такова време, когато бях дете и надничах от прозорците на бабината „соба” ту към двора, ту към улицата, по която нямаше жив човек! И все за гълъбите мислех: Да не би да натрупа много сняг, та като излетят из кафезите да няма къде да кацнат и литнат, че да се изгубят! Детски трепети, детски помисли, "само" от преди 70 години!
     Отново Министерството на културата е погнало театрите за реформиране. Искали да ги правят търговски дружества.
Нашите театрали трябва да разберат един път завинаги, че „социалистическата мандра“ свърши! Отдавна свърши!
Независимо от това, крайно некоректно ще е да се отрича разцвета на културата ни, на културните институти през този период – достъпа на народа до опера, театър, филхармония, за кино да не говорим – почти без пари беше.








02.02.2010


Едни казват, че е ден на хомосексуалисти, други, че е Трифон Зарезан, но понеже не сме нито от „тия, нито от ония” не го празнувахме.
Аз го признавам на четиринадесети. Тогава ще се почерпим и ще споменем хубавите сбирки с хубавите приятели и родителите ми – мама и тати – моите прекрасни родители!
Защо не е устроен така светът, че да станете и макар за миг да видите, колко приличаме на вас, колко ви споменаваме, тачим и обичаме?
Сега ги юрнали да протестират за генно модифицираните организми. Ще се приема закон и мнения от глупави, по-глупави! Нашенска инерция! Сигурен съм, че 99.% изобщо не знаят като какво е това рибонуклеинова, дезоксирибонуклеинова киселини, ген, геном, та до рекомбинанти и съответни мутации.
Моето мнение е категорично – науката няма спиране! И клади е имало, и инквизиция е имало, и червен терор имаше
и пак науката си съществува и светът се развива, въпреки ужасяващата и неподбираща средства ретроградност!


07.02.2010


Истинска зима! Нали всички я искахме, та да й се порадваме. А радвайте се сега де – цял ден вали, пътеки няма, студ… и все пак красиво! Днес снимах отрупаните борове със сняг около апартамента ни. Мислех да изляза на малка разходка и да купя някои неща. Не можах. Няма пътечки, вее, навява, не може да се върви!
Написах и публикувах кратка статия в блога си по повод исканата оставка на министър Игнатов от БАН. Приятно ми беше да я видя регистрирана в „GOOGLE” пет часа след моята публикация!
Ето част от статията.


БАН ИСКА ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪР ИГНАТОВ


Снощи в предаването „сеизмограф” с водещ г-жа Светла Петрова се изправиха един срещу друг министър Сергей Игнатов и председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов.
Поводът е изказаното становище от министъра, че БАН трябва да се реформира и то в определени аспекти, включително за по – тесни връзки с университетите.
Академията е категорично против това и контрира, като му иска оставката!
Разбира се, че диспут не се състоя! Видяхме един министър, пребледнял от напрежение от безкрайните нападки и обиди, които му отправят в последните дни. Все пак, той успя да обясни, че средствата с, които ще разполага БАН за тази година са повече от миналата и още, че заплатата на академиците е 1900 лв., а на всички други от 300 до 600 лв.
От своя страна академикът обясни, че от сегашните 59 научни звена в Академията се предвижда да останат 40. Това щяло да доведе до съкращаване на административен персонал и до по-целесъобразно, използване на наличната апаратура с, която разполага Академията.
Ами Вие защо сте ги създавали бе, г-н Съботинов?
Колкото и да не ми е приятно, ще припомня, че със същите аргументи и точно по същия начин се извършваха съкращенията във ведомствените институти преди 10-ти ноември 1989 година – точно по същия начин! За него народът казва: „Преоблякъл се Илия – погледнал се, пак в тия”!
Моето категорично мнение е,:
Първо – Българска академия на науките има и трябва да имаме!
Второ – БАН след девети септември 1944 година беше „Съветизирана”! Въпреки някои частични реформи, нейната структура, подборът и развитието на кадрите й, организацията и методологията на научните изследвания, получаваните резултати и отчитане на научната й и внедрителска дейност, си останаха същите.
Трето – За да продължава да съществува, но вече на едно ново значително по-високо организационно и научно равнище, Академията трябва да се реформира! Да се реформира, но не както до сега! Това трябва да разберат всички, които работят в БАН! Мисля, че не става въпрос само за пари! По-важни са принципите, дарбата, моралът и най-вече любовта и предаността към Отечеството, към България!
 

    Позабавлявахме се с д-р Баташки – един заклет социалист от Пловдив, известен с високите си партийни постове и скандалджийските си прояви. Налита и на бой! Беше при Цветанка Ризова в „Нова” Похвали се горкият, че защитил и той дисертация и то на тема „За качеството на медицинското обслужване”! Така са посредствениците. Те защитават „дисертации” все на такива ала-бала теми. По организация, по снабдяването и обезпечаването, по агитацията и пропагандата, може и по униформата например на БДЖ-служителите или на пощенските раздавачи... все си е наука!
Прав си е онзи, който го е рекъл: „Науката е погубена, когато е завладяна от посредствени умове!”


09.02.2010


     Поканиха ме за телевизионно предаване в петък – 12 т.м. по русенската „Север” от 19 часа относно геннно модифицираните организми.
Отказах да участвам! Каква компетентност има г-жа Детелина, и какви въпроси ще ми зададе по този колкото актуален, толкова и сложен проблем с неговите биологически, икономически и философски аспекти?!
     Мъчно ми е, че в. Русенският университет няма знаещ и подготвен човек да застане пред камерите и компетентно да изкаже мнение по една от фундаменталните актуалности на нашата съвременност – въпросът за ДНК-технологиите, в това число генно модифизираните организми! Жалка история – на мен до болка позната! Защото това наистина е академичен проблем, който задължително изисква сериозни познания, академична интерпретация и обяснение!
Написах статия и я публикувах в Блога си.


МОЕТО МНЕНИЕ ЗА Г М О
/със съкращения/


Материята е сложна и за неподготвения – неразбираема.
Преди три години, при представянето на една от последните ми научни книги, в експозето написах: Не може да се изхранва население от шест милиарда и половина без средства против вредителите/пестициди/ и средства за подхранване/
минерални торове, специални фуражни смески/ в растениевъдството и животновъдството.
Не е възможно да се произвеждат в индустриални условия необходимите огромните количества хранителни продукти без модерни технологии и адитиви – нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, обогатители, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в последните години и генно модифицирани храни!.
Биотехнологията и генното инженерство тепърва ще вършат чудеса за човечеството. Някои от тези чудеса ще определят и решат неговото бъдещо съществуване! Добре запомнете това, което току-що написах! Не трябва обаче да се бърза! Особено с внедряването!
Относно дискутираната тема за ГМО ще добавя още това и то е дълбоко принципно.
Човешкият гений не е “Бутилка” и неговите фантастични постижения, не са “Дух”! Това са закономерните жалони в обективното развитие на човешката цивилизация и общество. Това не е и не може да бъде частично, мимолетно, или спорадично явление, та да го профанизираме с “бутилки” и изпуснати /едва ли не случайно/ “духове”! Така, че ще има ядрена физика, ще има инженерна биология, ще има все повече и повече невероятни научно-технологични постижения – съдбата и спасението на бъдещото човечество.
Това е, мои приятели, и евентуални читатели на писанията ми! Имате основание за предпазливост и обстоятелствена информираност, но нямате основание за паника и страх от апокалипсис!


15.02.2010


Съобщиха, че са уличили Светослав Мичев – бивш първи секретар на БСП в Русе, сега шеф на Агенцията за бежанците, в злоупотреби.
Личното ми познанство с него е по повод на една папка с документи, която ми донесе шефката на читалище „Христо Ботев”. Папката съдържа фактури, протоколи и др., които показват, че като председател на това читалище и секретаря – някой си Вацов, са се „облагодетелствали” за суми от по десетина лева! Жалка работа!
По същото време имаше подобен случай със спортен „журналист” – активист от СДС. И за него ми донесоха папка. Публикувал „дописки” господина с коментар за футболни срещи извън Русе, на които изобщо не е присъствал, ама с командировъчно…!


МАРТ


11.03.2010


Обади ми се Ива Чавдарова – директор на фестивала „Мартенски музикални дни”. Покани ме семейно за откриването.
А пък аз, какъв proseantimаnt? От седмица се готвя да публикувам в Блога си словото, което произнесох при откриването на тридесет и четвъртия фестивал през 1994 година.


13.03.2010


Вечерта бяхме на откриването на петдесетия юбилеен, Международен фестивал „Мартенски музикални дни”. Откриването – добре подготвено и проведено, а концертът на Русенската филхармония – прекрасен!
Оркестърът свири вдъхновено, в някои части и виртуозно!
Насладихме се и на изпълнението на един млад, но голям български пианист – солистът Божанов. Публиката, изпълнила прекрасния салон на Доходното здание, го аплодираше сърдечно, искрено и възторжено, като бисира три пъти! След първия бис Божанов изпълни произведение от Шопен, този „поет на пианото”, както го наричат, и на когото тази година се честват 200 години от раждането му. 


Всъщност, аз не се досещам каква може да е причината в цялата програма на фестивала да няма поне едно произведение от този композитор и велик пианист!
А Маестро Димитров още един път показа, че е музикант от голяма класа и като диригент може да създаде и ръководи голям симфоничен състав. И не само това, а да го владее и доведе музицирането му при изпълнение на сложни музикални творби до съвършенство!
На такова съвършенство се насладихме през тази тържествена и възхитителна по своето съдържание вечер.
Благодаря на организаторите!


23.03.2010


Безобразието с „консултантската” дейност на Доган се потвърждава! При тази беднотия на турското население да претендираш, че си техен „бащица”, а да богатееш така безскрупулно, освен откровен тъпигьозлък, за друга квалификация не мога да се сетя!
Мисля, че сме във финансова и икономическа криза, но да се паникьосва народът и да се предвещава едва ли не фалит на държавата – не бива!.
От друга страна вижда се, че тази криза е награбила света, но богатите по-лесно я понасят, защото са богати и вече се измъкват от нея. Ние – беднотията, ще блъскаме по Голготата още доста време.
Мисля си също, че в настояще време войната в света не се води с оръжия, а с икономически похвати. Ето един пример: Китай омаломощава постоянно и методично икономиката и финансите на САЩ с изкуствено поддържана ниска стойност на паричната си единица – юана. Американците пищят на умряло, а на китайците хич не им пука! И са прави за себе си – печелят. 


     Бяхме на концерт. Свиреше световно известният оркестър на Юрий Бешмет – „Московски солисти”.
Какво да пиша? БЕШМЕТ – руска класика, световна величина! Оркестърът – също!


28.03.2010


Цветница – голям християнски празник с много именници. Днес ще ги поздравяваме.
Довечера сме на концерт – закриване на петдесетия юбилеен фестивал „Мартенски музикални дни”.
Концертът беше великолепен. Русенската филхармония с хор и солисти изпълниха Деветата симфония на Бетовен.


АПРИЛ


05.04.2010


Продължават да плачат за начина, по който арестуват престъпници. Не били „престъпници”, докато не постановил съдът? Някакъв „филантроп” се обади в едно предаване да напомни, че след като ги арестуват, като как така всички се разболявали и то главно в краката? Според него там, в ареста, „нещо им правят”!
Това е българинът! Докато се намери някой куражлия да арестува престъпници, целокупната популация Българска крещи и псува, че „няма държава, че кой каквото си иска, това прави, че „законо е отворена врата у полье” и т.н. и т.н.
Започнат ли да ги арестуват и да им търсят сметка, целокупното „гражданско общество” започва да крещи и псува в обратна посока! Въпросът е да се крещи и да се псува… Това сме!


20.04.2010


Тази сутрин Бойко Борисов в Би Ти Ви. Разказва простичко и сладкодумно. Излиза наистина, че където и да бутнеш в държавата, все нечистотия, батаци и много кражби!
За разлика от политолози, социолози, общественици и какви ли не философи, аз съм съгласен с Бойко, че основната и най-важна анти кризисна и кризисна мярка е безкомпромисната борба срещу организираната престъпност и отвоюване на държавата от мафията! Това е! Оттам са всичките трагични неблагополучия, оттам идват всичките беди. Тази борба дървените философи – леви и десни „демократи”, разглеждат като отделни хайки срещу отделни или групи престъпници! Не е така. Работата е и по-широка, и много по-дълбока… И аз съм подценявал бат Бойко, но отдавна разбрах, че съм бил в грешка!
 

     След обяд чета и националното радио си бърбори. По едно време интервю с министъра на регионалното развитие и благоустройството – Плевнелиев. Питат го за държавно дружество към министерството му, което от десетилетие има дългове към фирми, сключени договори, без да има пари за предвидената в тях дейност и неизплатени заплати от месеци на работниците и персонала. Човекът спокойно отговаря, че дружеството има 1250 работници и служители, многобройна строителна техника, а години наред не е участвало в търгове да приема обекти за работа! Сключвало е обаче договори с подобни по дейност частни фирми, вземало е комисиона от 4-5 % и си е кретало потъвайки в дългове и безобразия.
Колкото да сме снизходителни към бившите управници, като чуваме това не може да не се запитаме – абе къде е бил бившият министър, бившето Правителство и Премиер, началниците разни по министерства и един кош контролни органи, комисии, Парламентът, партиите им? Къде сте били, бе хора, та да докарате държавата до това състояние?
На всичкото отгоре този Плевнелиев се смее и съобщава, че вчера прочел в един софийски ежедневник-официоз на една партия как строял магистрала до своята вила в Черноморец. Имало и снимка на триетажна вила. Добре, ама снимката
била на вилата на съседа му, който насипвал пътя с чакъл и строителни отпадъци.
Сещате ли се кой е вестникът? Разбира се, че е „Дума”.


21.04.2010


Вечерта с Ването бяхме на театър. Гледахме пиеса от Йожен Йонеско „КОНСТРУКЦИЯ НА СВОБОДНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ”.
Авторът и пиесата му са от течението наречено „Театър на абсурда”. Постановката и сценографията на Десислава Шпатова – гост.
За цялостното представление не мога да изкажа конкретно мнение, но в много от епизодите „миришеше” на театър! Личеше ръката на постановчик, който знае какво да търси, покаже и внуши. Имаше отлични актьорски изяви, а ансамблово спектакълът стоеше добре.
Когато се върнахме вкъщи прочетох написаното от нашия приятел Крум Гергицов в програмата за представлението. Отлично е! Крум е тих, не шуми около себе си, а е даровит и ги умее тези работи.


22.04.2010


Ходих в библиотеката в отд. „Изкуство”, който се завежда от г-жа Станимира Цанева. Предложи ми албуми и книги с фотоси и репродукции от големи наши художници – Майстора, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Митов, Дечко Узунов и др. Прегледах ги с удоволствие. Направих няколко снимки. От тях ще търсим решение за корицата на новата ми книга „Какви времена, какви съдби“ – колаж, самостоятелно представяне, или нещо друго?


24.04.2010


Борисов на посещение с Дянков и други в Сирия, която има дълг към нас от 10 до 50 милиона лева! Никой не знае колко
са и никой не ги е търсил! Поне аз не съм чул за такава работа. Тези бакии вероятно са от „социалистическо” време, когато ние – България, давахме кредити на „по-слабо” развитите братски страни в уверение, че сме много богати и ще ставаме още по-богати, защото сме „социалистически”…А парите бяха от заеми и то във валута от страните на „загниващия” капитализъм! Очевидно Бойко и министрите му са тръгнали да събират вересии, че в този изгребан хамбар всеки долар е добре дошъл.





 

21 декември 2017




                                   2009 г.

Септември, октомври, ноември, декември.


02.09.2009

Бойко Борисов се срещнал и разговарял с Путин вчера. От това, което съобщиха, личи, че се е състоял полезен разговор и споразумение да продължат проучванията и се даде в близко време окончателен отговор относно съвместните енергийни проекти между двете страни.
Винаги съм вярвал в ползата от добри отношения с Русия – винаги! Историческата съдба българска е неразривно свързана с тази страна. Работата е в това да не се раболепничи, или да не се отива в друга крайност – да се отричат напълно, че и да се ругаят връзките ни с руснаците!
Народното събрание създаде две временни комисии. Едната за проверка дейността на бившето правителство за последната години от неговото управление, а другата за проверката на редовността на подготовката и провеждането на последните парламентарни избори.
Това е добре и ако се работи без предубеждение, но и без замазване на евентуални грешки и далавери, ще се добие честна и ясна представа по тези въпроси, по които в момента се ширят всякакви слухове, съобщения и приказки. Без съмнение има и неща, които просто „плачат” за точна и безпристрастна проверка.
Аз лично бих полюбопитствал защо трябваше ден-два преди напускане на властта да се назначават сума ти служители и то все на престижни служби – дипломати, експерти, съветници, членове на надзорни съвети и др.
Любопитен съм да науча как така за една седмица преди да слязат от властта, са изхарчили над 600 000 000 лв? Това не е лев, не са два!
Интересно е още да научим защо в Турция се откриха цяла сюрия избирателни секции, а в западните страни – наши съюзници и партньори, едвам-едвам, тук-таме по секция?
Много съм любопитен да науча истината за работата в институцията „Държавен резерв”, ама много! Чувам говорят за някаква разработка с кодово название „Лиана”. Касаело се за недостойни и неправомерни дейности на хората, свързани с партията ДПС. Ами, хайде извадете я наяве тази разработка и покажете на народа вярно ли е всичко това, което се шушука под сурдинка! Може би в „Лиана” е истината и за Държавния резерв? Нали тази институция, мисля, се управляваше от г-жа Емел Етем!
Споменах госпожата, тя била русенка, та се сетих, че неотдавна Русенският университет й присъдил титлата „Доктор хонорис кауза”! Боже, че и ти Аллах – вразумете!
Ходих до Мобилтел да си взема отговора на жалбата, която бях подал по повод изпращането на SMS-и от мобилния на стационарния ни телефон! Чудиш се, нали? Е, така е. Сядам примерно през нощта около 23-24 часа и си изпращам съобщения на стационарния ни телефон, който е в същата стая! И то не един, а много ессемеси И си плащам за това забавление!
Какво ми отговарят ли? Ами притиснали се някак, някои от бутончетата на мобилното телефонче и то започвало да изпраща съобщения! Ако искаш вярвай, като не щеш – оплачи се на Прокуратурата, а тя винаги те препраща към някаква Комисия, която контролирала работата на тези, които знаят как се самонатискат телефонни бутончета и изпращат съобщения от един собствен на друг собствен телефон!

09.09.2009

Чух някой да казва, че това съчетание от три деветки носело щастие, а друг твърди, че като се обърнат се получават три шестици, което било съчетанието на сатаната! Доколкото си спомням това „откритие” е направено от Папа Инокентий, преди повече от 1000 г.
Днес, 9-ти септември – слава Богу не 1944-та, а 2009-та година! Каквото и да е, има разлика, голяма разлика!
Много е писано за този ден, много още ще се пише. И е нормално.
Сега, като се прибирах към къщи, се спрях пред една будка за вестници. Много вестници има вече у нас – натрупани, натрупани... В един вестник по повод 9-ти септември 1944 година прочетох следното заглавие: „нито революция, нито въстание, нито дори преврат” Под заглавието името на проф. Пламен С. Цветков.
Борисов, придружен от седем свои министри и други лица, отпътувал за Брюксел. Задачата била да се убеждават
тамошните началници, че това, което правеше старото правителство с усвояване на парите от Европа, вече няма да бъде. Носят програми, предложения, доказателства и ще го удрят на молба да ни пуснат помощите, че работата отива на зле.
Слушам днес към 15 часа Националното радио – Президента свиквал заседание на Съвета за национална сигурност във връзка с използване на Европейските фондове!
След този ход, нормално е всичкият народ да се запита, добре бе, г-н Президент, тя работата с тези фондове от години не вървеше, а през това време ти се спотайваше и все едно не беше в България! Защо тогава не свика Съвета за национална сигурност по този въпрос, а го свикваш сега?

15.09.2009

Друга една история от тези дни е тази с изразходване на милиони за помощни средстава и атрибути, предназначени за хора с увреждания. Да, ама уж за такива хора, а повечето колички, патерици, специализирани дюшеци, и какви ли не джунджураци – едни купени и раздадени на такива, които нямат никакви увреждания, други купени и платени, но уж купени, защото производителите получили парсата, а не доставили нищо, трети, четвърти и пети, та най-накрая милиони левове ограбени и разпределени между фирми, доктори и посредници – всичките авантаджии!
От здравната каса отмъкват всичко, което може да се отмъкне!
Мен винаги са ме вълнували не политическите и битовите аспекти на такова поведение, а човешките, моралните... Не са ми приятни лакомите, алчните хора.

18.09.2009

В Брюксел, на неформална среща на премиерите на двадесет и седемте /за първи път и с Борисов/, решение да се
постави таван за бонусите на банкерите. Приветствам тази идея и дано на предстоящата среща на „двадесетте”, която ще се състои в Питсбърк, това официално да се потвърди! Тази необуздана алчност трябва по някакви начини лека-полека да се обуздава!
Като споменах гр. Питсбърг, та се сещам за Айнщайн, който се заселва в този град, бягайки от хитлеристка Германия.
Всеки следобед Айнщайн ходел в кафене с приятели. Ама развлечен, неглиже, недобре сресан, с една дума неугледен! Приятелите му търпели, търпели, но един ден му казали: „Я се постегни, ти си Анщайн“! А той, посръбвайки от кафенцето, невъзмутимо им отговорил: „Абе, я си трайте, тук никой не ме познава”!
Минало време, светът гръмнал с „Теорията за относителността” и името на нейния автор – Айнщайн. Той обаче продължил да се разнася из Питсбърг облечен и обут по същия начин. Тогава приятелите му още по-настоятелно го помолили да подобри външния си вид.
Анщайн от своя страна още по-невъзмутимо им отговорил: „Спокойно, мили мои, сега вече всички ме познават”!
Ходих на пазар. Проверих може ли да се купи грозде за вино? Може, по 0.80 лв за кг.
Не е за виното. Мога да си купя. За начесване на крастата е! Родова и по-точно „бащина” традиция. Той – баща ми, незабравимия мой „Тати”, правеше домашно вино. Имахме собствено лозе. Големи мераци, големи ритуали! И няма майтап, правеше много хубаво и както обичаше да казва, „здраво” вино.
Когато се моткам из мазето с моите винарски ритуали, които са копие на неговите, все за него си мисля и някак си го усещам, че е до мен.
Помагай тати, че да го направя като твоето –„здраво”, червено, ароматно и плътно, а цвета – рубинен!

19.09.2009

Сутринта бях на среща с кап. Георги Нинчев и кап. Шехтанов/. Разговаряхме с производител на грозде от с Пиргово. Предложи ни грозде от сорта „Каберне” по 0.70 лв Платихме и отидохме в „Сити – Роял” да почерпя по едно кафе „Лаваца” за хубавата работа. Там си поговорихме чудесно. Основната тема беше музиката и главно джазовата музика. Нинчев бил голям неин почитател, така че се оказахме „съмишленици”. Споменахме за великите: Бени Гудман, Хари Джеймс, Джен Крупа, Френки Лей, незабравимия Луис Армстронг и още, и още, и разбира се за класиката в жанра Биг бенда – оркестрите на Дюк Еликтън и Глен Милър! Забравя ли се то „Чатанога Чучу”, „Настроението”, „Соня Хени” и онзи фантастичен наниз от пиеси в репертоара на този оркестър, които в ранните си младини търсехме да чуем поне за минути по някоя „черна” западна станция.
Заради тези и много други джазови мелодии, които блюстителите на „социалистическата култура” наричаха упадъчната и развращаваща музика на „загнилия капитализъм”, що млади хора пострадаха – от забрана да продължат образованието си, до изселване или въдворяване в лагерите „Скравена” и „Белене”! Луди работи!
Говорихме си и за класическата музика. За Верди и неговите опери.
Вчера по БНТ слушах кратко интервю с нашата известна сънародничка РАЙНА КАБАИВАНСКА. Тази жена, освен че е оперна певица от световна класа, е интелект, ерудит и философ. Словото й е съвършено като нейните арии, езикът богат, мисълта, която блика от прекрасно подредените изречения, е дълбока, непресторена, без капка помпозност и менторство.
Пита я водещият: „Кажете нещо за музиката”? Кабаиванска отговаря: „Музиката е спасение”! Кратко, с една единствена дума, а каква характеристика на това изкуство!
Да, наистина музиката е спасение. И неслучайно някой е изказал също една неоспорима истина, че „Музиката е изкуството, чрез което човек може да изрази онова, което не може посредством словото и писмото”!.
Ще напомня, че Кабаиванска е дъщеря на д-р Ячо Кабаивански – писател фантаст с псевдоним „Марко Поло”. Той, д-р Любен Герасимов – виден деец на БКП, и д-р Веселин Веселинов – ветеринарни лекари, са били неразделни приятели.
В по-късни години Д-р Веселинов, беше голям мой приятел. Много неща ми е разказвал, много снимки ми е показвал, най-вече за Кабаиванска като дете и ученичка в Бургас.

26.09.2009

Папата на посещение в Чехия. Мъничък, кротичък – Папа Бенедикт! Да е жив и здрав, но няма нищо общо с покойния си предшественик – поляка Войтила! Онзи беше велика личност, историческа Личност – и по външност, и по духовна и интелектуална сила!
Обади ми се д-р Петър Габровски. Вземá ме с колата си и отидохме на кафе в новото заведение „Роял сити” център. Той не бил ходил там. Хареса му много. Пешо е добър събеседник, стар приятел.
Между другото съобщи ми, че захванал сериозна проучвателна търговска дейност с някаква голяма румънска фирма. Казах му, че румънците са трудни партньори. Спомням си, когато преговаряхме по въпросите на екологичните проблеми на района Русе-Гюргево, какви неприятности съм имал с тях. Сутринта на преговорите се съгласяват, като започнем да пишем протокола, имат ново мнение, привечер, като подписваме – още по-ново!
Габровски ми поиска някои европейски директиви и наши наредби, свързани с тази му дейност.Обещах да потърся в библиотеката си. Когато си готвех лекциите, събирах най-
новите документи и разпоредби, така че ще намеря, каквото имам, и ще му предоставя
.
ОКТОМВРИ

01.10.2009

Сутринта гледах съвсем малко предаването на Бареков от квартал „Столипиново” в Пловдив.Темата е какво трябва да се направи да се излезе от тази мизерия и нищета на циганското население и в частност от това най-голямо циганско гето?
Стана ми радостно, когато един от циганите настойчиво повтаряше, че трябва да се образоват. Друг го апострофира и каза: „Верно бе аркадаш, съгласен да образоваме, ама нашто Асан върши осми клас, а не може да пише”! Жалко, а се засмях! Такава е всичката ни работа…! Уж всичко свършено, а резултат няма?
Е, това е , което другарите не могат да разберат! Нещо като в онзи виц за големия параход, по външност и сила единствен в света, и свири ли свири, но едвам се движи, докато най-назад и спира! Спира и потъва, защото парата отива главно за свирката...!
Нарязах си един-два домата – градински, от с.Мартен. Сипах си една ракийка. Гледам новините на БТВ. Цветан Цветанов съобщил, че преди да стане министър, от момента, когато влязъл в политиката, е бил важен обект на ДАНС /Държавната агенция за национална сигурност!/ Следели го на всяка крачка? Цветанов по този повод заявявал, че този ДАНС е бил политическата полиция на бившата власт.
Благодаря ти, министър Цветанов. Добре е, че лично си бил жертва, та да повярваш и на честните и достойни българи, които са работели и работят компетентно и отговорно за просперитета на Родината ни и въпреки това теглят това същото тегло, което ти си теглил!

04.10.2009

В новините по „Нова” – в Кърджалийско ловци излезли с пушки и банани в ръце да търсят и хванат появила се в района маймуна! Голям майтап! Защо ли? Ами, ако е да се търсят и хващат маймуни, те са в такова изобилие из държавицата ни, че за да ги изловим, ловци и вагони с банани няма да ни стигнат!
Като гледах този репортаж си спомних за глупаците от пиеската за „ЛАМЯТА”, изпълнявана някога от великите наши артисти – Калоянчев, Парцалев, Вачков, Анастасов и компания. Разликата между двата случая е, че в единия действието се извършва от реални, съвременни глупаци от Кърджалийско, а в другия – от артисти. И второ – че днешните примамват с банани, а онези от пиеската с лимони, та като срещнели ламята да започнат да ги ядат, а на нея да й потекат слюнките, да й прилошее и юнаците да я хванат!

05.10.2009

Ходих да подам молба за данъка на Весковия апартамент. Попаднах на добра чиновничка, която ме обслужи професионално. Благодарих й, пожелах й приятна работа, а тя на тръгване ми каза, че е работела в общината, когато съм бил зам. кмет, че съм оставил във всички служители добри впечатления на интелигентен и възпитан ръководител и човек.
Голямо е удоволствието да чуеш такива думи за себе си.
Тази вечер съобщиха потресаващи данни относно грамотността ни. От извършено изследване на грамотността в 58 държави, България е класирана на предпоследното 57-мо място!
Установено било, че 21.3% от младежите на 15 – годишна възраст не познават буквите, че 28.7% от младежите на същата възраст познават буквите, могат, макар и трудно, да прочетат някакъв текст, но не го разбират. Събрани тези две групи младежи правят около 50% неграмотни!
Изследването е проведено преди три години и никой дума не е споменал за него! Скрили са го! Едва сега се изнасят тези данни. В момента проучваните младежи са на по 18 години. Трудно ми е да си представя какво чудо е това и какви атомни централи и high – tech /хай-тех/ ще строим и развиваме в милата ни Татковина?

10.10.2009

Ходихме в супермаркета „Кауфланд”. Пазарувахме за зимата: брашно, захар, олио… Нали получихме пенсиите!
Не била се променяла Българийката! Абе вие очи имате ли, бе? Иди в един такъв магазин, па позяпай, ама си отвори очите и си пришпори мозъка, все има нещичко от него, което може да проработи и зяпай, зяпай, па сравни това що си озяпал с онова, дето му викахме „Оремага”, кварталната бакалия или „гордостта на социалистическата търговия”, нещо кръстено за „Супер”, ама толкова „Супер”, че 3-4 колички за пазаруване не могат да се разминат! Да не говорим за разнообразието на стоките, асортимента, опаковките, хигиената, организацията и пр. и пр.
Не се променяла Българийката! Абе променя си се тя, може да е бавно, може да е мъчително, но си се променя и хич не я е еня! Ти се огледай, българино, накъде си и за къде си – ти променяш ли се?

12.10.2009

Моят рожден ден! Седемдесет и седем години на белия свят! Не е шега работа?
Какво да кажа? Доволен съм от себе си. Е, сигурно е можело и още по-добре да бъде, но общо взето добре е. Каквото можех, вършил съм го честно, отговорно и полезно за службата и сектора, в който съм работил. Дай Боже живот и здраве и сега да помагам за доброто на семейството, роднините, приятелите, и всички, на които мога да бъда необходим.
Не зная, как е при другите, но аз винаги съм се радвал и винаги съм изпитвал приятно чувство на удовлетворение, когато помагам на някого. Особено съм щастлив да предоставям и давам знанията си. Никога, никога срещу възнаграждение или на принципа „Дай ми, да ти дам”! Презирам такива взаимоотношения – една от причините, поради която не съм имал и нямам в изобилие приятели!

16.10.2009

Вчера вечерта бяхме с Ването на театър. Гледахме „РОМЕО И ЖУЛИЕТА”.
За творбата на Шекспир може да се каже само едно и единствено – класика! За постановката на тази творба в Русенския театър от режисьора Богдан Петканин ще кажа следното: Този човек се е постарал да ни покаже всичко, но не и великото чувство любов, което Шекспир с такава дарба, очарование и трагизъм е описал! Тези съвременни режисьори „осъвременяват” драматургични творби с толкова примитивни средства, че нито е да се смееш, нито да заплачеш, провокиран от „творческия им гений”! А „осъвременяването” на класически творби, каквато е трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета” по този начин, е опошляване, в някои моменти и оскверняване.
Абе, човече, къде си тръгнал да „осъвременяваш” Шекспир с домъкването върху сцената на една дрошка, която някога е била автомобил? Дрошка, в която вкара. Фабрицио и Розалинда да правят секс в поза нещо, като „Задна прашка”?
И не само възвишената любов я нямаше! Нямаше я и самата Жулиета. Моите почитания към артистката, но тя не става за тази роля! Тогава, какво да кажем за режисьор, който и артистите не може да си подбере? Ама, може да ни се отговори: „Това има в този театър”. Добре, като е това защо посягаш на тази драматургия?

22.10.2009

Кученцето ни Бренда, продължава да не е добре! Цяла нощ се е мъчило горкото, а с него и ние. Ването не е мигнала, аз почти не спах. Тягостна работа, ужасна работа е да гледаш това умно и гальовно същество да се мъчи. А каква болка е, когато те погледне с големите си влажни и тъжни очи, молещи за помощ? Какво да му помогнеш? Кой може да се противопостави на природните закони? Кой е по-силен от силата на съдбата и силата на смъртта?
В 11 часа погребаха нашият добър приятел и колега д-р Тодор Денчев!
Купихме цветя и с колата отидохме на „Чародейка”.Имаше доста хора. Някаква госпожа – служебно лице, измрънка написано  блудкаво, еднотипно и уж печално бърборене и толкоз! Не можах да се сдържа, макар че се знам колко „ми е парата”, спонтанно пристъпих и произнесох кратко слово.
Познанството и приятелството ни с Денчев е половинвековно – от далечната 1959 година. Той беше честен и принципен човек. Един от изтъкнатите вет. лекари. Заедно с колегите от нашето поколение – д-р Йордан Калев, д-р Любен Якимов, д-р Марин Ангелов, д-р Борис Куцаров и др., със своята компетентност и възпитание, издигаха авторитета на ветеринарномедицинската професия.

25.10.2009

Във вестник „Уикенд”от 24-ти т.м. прочетох спомен от Петър Междуречки – бивш кмет на София, а в последствие пълномощен министър, за посещението на Тодор Живков във Федерална Република Германия през 1974 година.
Статията е интересна, както впрочем и многото написани спомени и изявления на видни дейци по времето на комунис187
тическата диктатура у нас и най-вече около управлението на Живков. Ще цитирам няколко „перли”:
„Преходът у нас е от квазисоциализъм към капитализъм… Този квазисоциализъм беше насаден от Москва. Бяха ни хванали в желязна хватка. Тодор Живков беше против икономическата система на този квазисоциализъм.”
„След посещението, преди да отлети за България, Живков се обърна към мен с думите: Петре, Петре, ми тия са построили и социализма, дето ние го искаме!”

29.10.2009

Времето се разваля. Става студено и замирисва на зима.
С голяма сила се е устремил към нас вирусът на „свински грип”! Дано да не ни загащи. Ние и без друго не сме спрели да кихаме! А що лекарства и що витамини пием и сме изпили! И разни ваксини: peroralni, parenteralni... и какви ли не „майни”!
Голяма подготовка се прави на форума по проблемите на климатичните промени, които ще се проведе в Копенхаген през декември.
Гласи се нов протокол за сътрудничество, който да замени този от Киото. Предвижда се емисиите от въглеродни оксиди до 2050 година да бъдат намалени с 80% и повишаването на температурата да не превиши 2 градуса по Целзий!
Прочетох в русенски сайт, че се е състояла традиционна среща на творци от нашия град, които излагали и разменяли свои книги. Подробности не зная, но твърдо заставам зад такава проява. Тя има голямо значение в много аспекти за културното развитие на съгражваните ни, особено младите хора, нещо, което в настоящия момент е изключително необходимо! Русе има нужда от това, на Русе му прилича!

НОЕМВРИ

01.11.2009

Тези дни 20 години от падането на Берлинската стена! Тържества в Берлин. Присъстват: Буш-старши, Горбачов и Хелмут Кол – тримата световни лидери, които сътвориха това чудо. Голямо време, големи събития, отърваването на света от една изкуствено наложена със сила политическа и социална система, която може и да е замислена с най-добри чувства за благото на народите, но се оказа деспотична, крайно безправна, абсолютно погрешна и в противоречие с природните и обществените закони, поради което безплодна и в резултат на всичко това саморазрушила се и рухнала! Един от символите на това рухване беше имено „Берлинската стена” – едно от най-„великите” безумия на двадесетия век и историята на човечеството!
Аз наистина не мога да си представя такава липса на ум и разсъдък, та да стигнеш до идеята и осъществяването й, да се бориш със Свободата, с най-елементарната логика за реалностите в живота и обществото като се мъчиш да я отнемаш с необуздано насилие, в случая с бетонна стена – безумие !

02-04.11.2009

Кученцето ни Бренда – едно толкова мило, невинно, деликатно, покорно, чудно създание на природата, продължава тежко да боледува! Започваха мъките по него. Заболяването се задълбочаваше, агонията настъпваше, ние, и особено аз, пощурях! Стегнаха ме гърдите, пресъхнаха ми устата, душата ми преливаше от състрадание и мъка!
На втори ноември след очевидната невъзможност да спасим живота му, решихме поне да спрем страданията, че и нашите. Подложихме го на евтаназия! Представяте ли си как съм взел това решение, как съм предприел това действие, как съм го носил, донесъл, погребал...? Не мога повече да пиша, не мога, спирам!
Боже, Боже, защо съм се родил с такава чувствителност, защо подгъвам колена пред силата и неизбежността на страданието на другите, защо не съм гьотверен, тъпак, безчувственик, непукист, егоист – защо не съм?
Разбих си разнебитените нерви! На трети тръгнах по доктори. Връщам се на обяд, а Ването мига, мига и вика: „Абе да ти кажа поне и това, но няма да плачеш”! Обадил се Константин-полковника, синът на може би най-добрия ми приятел от детинство – Христо Болярски-Гетата, че сутринта баща му починал! Друг ужас – починал моят приятел – Гетата! И тук спирам! Нека да се пооправя, ще напиша още неща и за кученцето, и за Христо.

10.11.2009

Двадесет години от падането на Тодор Живков от власт.Това е истината за този ден. Приказките за края на комунизма са неверни! Както вървят работите ще излезе, че комунистите са свалени от власт на 05.08.2009 година, след парламентарните избори, на които новата партия ГЕРБ постигна внушителна победа.
На този ден преди двадесет години Живков на пленума на партията си произнесе това, което всички разумни хора отдавна знаеха: че „Социализъмът е едно недоносче”!
Снощи гледахме по телевизията тържеството в Берлин по повод двадесетте години от падането на Берлинската стена. Присъстваха държавни и правителствени ръководители на повече от 35 страни. Речи произнесоха: Кметът на Берлин, президентът на Франция Н. Саркузи, президентът на Русия Медведев, премиерът на Великобритания Браун, държавният секретар на САЩ г-жа Х. Клинтън с приветствие от Президента Обама, показано на видеостени и канцлера на Германия г-жа А. Меркел.
На срещата е присъствал и нашият премиер Б. Борисов. „Българската работа” е, че нашият президент не присъства?
И то не било случайно? Както пишели днешните вестници „Бойко забравил президента за Берлин”! А, сега де?
Мисля си, как да не го забрави след приказките на Георги за „нечия”… „интелектуална недостатъчност”, след като не подписва Указа за отзоваване на посланиците ни в Анкара и Вашингтон при доказаните зулуми и опорочаване на изборите в тези две държави и пр.и пр.
Тази сутрин при Бареков в БТВ Димитър Иванов – шефът на шесто управление на ДС. Гледам го, слушам дълбокомислените разсъждения на изпечен и отлично шлифован играч и си мисля: Представяте ли си след 9-ти септември шефът на Обществена безопасност отпреди 1944 година да се разхожда от телевизия на телевизия, от вестник на вестник, да дава интервюта, съвети, препоръки и обяснения за исторически процеси в страната и по света? И още със собствен вестник и собствена богата, много богата колекция от антики и ценни археологически находки, да заявява с висок глас: „Да, аз през този преход успях!” Да е жив и здрав! Нали се сещате за онази пословица със зелника – не е виновен този, който го изяда, а онзи, който му го дава!

15-17.11.2009

Президентът писна, че средствата за наука и в частност за БАН били малко. Министърът на финансите отговори, че „Там са приятелите на Първанов и това са феодални старци. Там наука не се прави. Науката ще се прави в университетите”.
От Академията отговориха с декларация. Борисов се опитал да замаже работата.
Вчера – 16-ти сутринта, в предаването на БНР една млада журналистка разговаря със зам. председателя на Академията – чл.кор. проф. Попов. Журналистката го направи за резил, при това изключително интелигентно и професионално.
В Академията работели 3 000 човека! Има по три и четири Института с по 70-80 човека, които се занимават с една и съща или много сходна тематика и т.н. и т. н.!
ПРАВ ЛИ Е СИМЕОН ДЯНКОВ?
По мое мнение общото състояние на БАН дава достатъчно основание не само на министъра, но и на всеки български данъкоплатец да отправи критика към тази институция.
Така че прав ли е Дянков? Да, принципно е прав!
Но веднага ще отбележа, че всяка критика, колкото и да е основателна и справедлива, трябва да бъде интелигентно отправена и добронамерена! Да се изказват обобщаващи драстични обвинения и оскърбителни епитети е неправилно, а за вицепремиер и министър и недопустимо!
Защо все пак министър Дянков е прав?
Преди всичко защото малка, изтощена и бедна България няма финансов ресурс да осигури нормална научноизследователска дейност в такава огромна институция като БАН! На всичкото отгоре и в период на тежка финансова и икономическа криза. Това е истината! Другото е шаблон, мегаломания и демагогия!
Оказа се, че някои от тези Институти – по два, три, че и четири, се занимават с много сходна тематика, която може да се разработва само в един институт!
Особено неприятно съм изненадан от съобщените факти за Института по философия към БАН!
В този Институт работели 80 човека, а отчетената им научноизследователска работа за миналата – 2008 година са издадени две книги от двама отделни автори и е разработена тема за какво бил работил институтът в последните десет години! Да, институтът е изследвал сам себе си! Представяте ли си какво срамно безплодие е това?
Необяснимо е и как все още са на заплата 500 – 550 човека, които „чакали пенсиите си”? Ами, ако не беше „изцепката”
на Дянков за „феодалните старци” тези отдавнашни кандидат – пенсионери още колко години щяха да чакат пенсиите си?
Между другото, завиждам на вицепремиера Дянков, особено за схващането и желанието му и у нас науката да се прави в университетите ни, така, както е в „белия свят”.
Горкият Дянков, той не знае там пък какво чудо е!

18-20.11.2009

Борисов се срещнал с Председателя на БАН акад.Саботинов. Субсидията в бюджета си остава същата като тази за 2008-ма, но в Академията ще започнат сериозни реформи. Дай Боже най-после и това чудовище на социалистическата ни държава да започне да се нормализира!
Не съм работил в Академията, но я познавам, а съм бил и приятел с някои академици, чл.кореспонденти и професори от там. Всички бяха баш „партийци”.За научните им постижения няма да говоря. Все пак ще спомена за един от най-големите ни „академици” – Кирил Братанов. Той беше „супер академик” на БАН, а на Световния съвет за мир – зам. председател. Като такъв целогодишно се разнасяше по света да пропагандира какви миролюбци сме ние от социалистическия лагер и какви милитаристи са империалистите!
В Института му „наливаше от пусто в празно” като парадираше, че „кръстосва”, т.е. ще получи нов вид животно от овца и коза, което ще дава много повече вълна и мляко! Също като бай Горан, часовникарят от моя роден град Б. Слатина, който така си и умря без да разбере, че „perpetum mobile”, или т.н. „вечен двигател” не може да се открие и изработи!
Покрай тази разправия с БАН от много страни се чуват все „компетентни” мнения, че „наука се прави с пари и то с много пари”. Да, има вярно в това, но не съвсем! Моето категорично мнение е, че наука се прави първо с дарба и ум, а после с всичко друго!
Хора без дарба и вътрешна потребност да се занимават и правят наука, попаднали на това поприще посред193
ством партийни билети от коя да е партия, ако щете и да позлатите, все кози и овце ще кръстосват...!
Вече седмица страната ни се люлее от някакъв Красьо Черния от Плевен! Назначавал човекът съдии чрез Висшия съдебен съвет, изкарвал дипломи чрез ректора на Свищовския университет на любовници, чалгаджийки и друга неграмотовщина, снабдил се и той с диплома, че и защитил „докторат”, при което самият ректор му бил научен ръководител… Падение образователно, падение българско!
Най-комичното беше, че като попитаха г-н Ректора познава ли този Красьо, той отговори, че само като негов научен ръководител...
Как не ги е срам тези хора, не зная? Казвам „хора,” защото съм сигурен, че красьовците у нас не са само „черни” и от Плевен. Има красьовци „русоляви”, „рижави”, „мургави” и „ректори свищовски“, но не само….!

ДЕКЕМВРИ

08.12.2009

Срещата в Копенхаген по въпроса за климата на земята, в частност парниковите газове и повишаване температурата на земната повърхност, според мен е най-грандиозната проява на народите и техните ръководители като обща грижа за общия ни дом – планетата ЗЕМЯ. Това е едно неопровержимо доказателство, че щем не щем трябва да се „глобализираме”, за да можем с общи усилия да се справяме с общата опасност, най-страшната, която се манифестира с най-същественото противоречие на този наш свят – противоречието между човека и природата

09.12.2009

Снощи бяхме с Ването на театър. Гледахме пиесата на Вацлав Хавел „ОТТЕГЛЯНЕ”, която е автобиографична, съ194
временна и интересна. Главната роля се изпълнява от нашия приятел – артистът Венцислав Петков.
Постановката като цяло ни хареса, а Венци прави много стойностна роля, в която си личи почерка на големия артист в зряла творческа възраст.
Браво, Венци!
По този повод му изпратих поздравление по ел. поща.
Чух няколко откъслечни изречения по радиото, че Светия синод ще решава Коледата да се празнува заедно с Руската и Сръбската църква!
Какво ще е решението, ще се чуе, но какво представляват „синодалните старци” за всеки нормален човек е ясно – не „синодални” а, наистина „феодални…!”

10-13.12.2009

Някаква г-жа от БАН изпратила писмо със свои виждания до Премиера да не се хваща на въдицата в Копенхаген за твърденията, че климатичните промени и в частност емисиите на парникови газове са в основата на затоплянето на планетата...
Ами да, черно на бяло госпожата твърди, че затоплянето на земята и климатичните промени не са свързани с антропогенни фактори, т.е. не зависят от човешката дейност, а са породени от слънчевата активност, която е била и ще бъде променлива.
Това, което ми направи силно впечатление, е основният аргумент на „колежката”, с който тя се противопоставя на взетите решения! Богатите страни, включително ЕС, ще дадат огромни средства на бедните и развиващи се страни за използване на възобновяеми енергийни източници и намалят емисиите на въглеродни оксиди не за благото на човечеството и тяхно благо, а забележете – „За да не развиват своята промишленост, защото с енергия, добивана по тези методи, не можело да се построи металургичен завод”!
Абе, с други думи ние, като си построихме на времето металургичен не завод, а гигант – Кремиковци и... прокопсахме!
Не зная от кой институт е госпожата, каква е специалността й, но след тези приказки със сигурност знам, че е от „Философския”, или най-малко „научната й теория” е изградена въз основа на идеологията на този институт.

14.12.2009

Починал Крикор /Коко/ Азарян! Гледали сме няколко постановки от него. Той беше голям режисьор, със собствен почерк, ползващ и владеещ театралния експеримент, но подчинен на истинските цели на изкуството и театъра. При него нямаше самоцелни и неоправдани изсилвания, за да оригиналничи и бъде модерен... Постановките на Азарян на Шекспирови шедьоври и Чеховите непреходни „Чайка”, „Вишневата градина” и „Три сестри” ще останат, като забележителни върхове в историята на театралното ни изкуство! Познавах го лично.
На днешния ден, преди 20 години се състоя спонтанно голямия митинг пред Народното събрание с искане да падне чл. първи от Конституцията – „Основна ръководна сила в държавата е БКП !”
Тогава новоизлюпеният ген секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов като видя какъв настръхнал народ се е събрал и как го освирква и хули , обръщайки се към Добри Джуров изтърва злокобната фраза: „Добри, танковете да дойдат”! Тя малко по-късно му изяде главата!

27.12.2009

Мислех си вчера и непринудено в главата ми се завъртяха десетки грандиозни и по-малко грандиозни събития от отиващата си 2009-та година.
По-съществените от тях, които по някакъв начин са оставили белег в съзнанието ми, реших с по няколко изречения да запиша:
- Навършиха се двадесет години от Падането на Берлинската стена!
Срина се един голям позор!

- Навършиха се двадесет години от вътрешнопартийния преврат и свалянето на Тодор Живков от постовете ген.секретар и председател на Държавния Съвет.
Толкоз! Никакво „Падане на комунизма”, „Дошла демокрация” и тем подобни! Бошлаф!

- Парламентарните избори за четиридесет и първото Народно събрание – падането на БСП и сателитите й от власт!

- Ратифицирането и влизането в действие на договора от Лисабон за по-нататъшното обединение и укрепване на Европейския съюз.
Това е огромна крачка за просперитета на европейските народи. Мисля – и за света.

- Бързите, адекватните и решителните мерки, които вземаха САЩ и водещите държави за ликвидиране на появилата се финансова и икономическа криза.
Това е събитие, което показва, че глобализацията е обективен исторически процес и искаме или не искаме, не можем да спрем неговата неизбежност.

- Международният форум на ООН за климатичните промени в Стокхолм и общото съгласие на всички държави, че проблемът с климата е световен проблем, че научно е доказана неговата промяна и че е абсолютно необходимо да се предприемат колективни мерки за спиране или забавяне на тези промени.

- Пускането в действие на ускорителя на елементарни частици в Швейцария, с цел по-нататъшното изучаване на
безкрайните тайни на материята и енергията и евентуалното установяване на вечната загадка как се е родила Вселената?

- Продължих да се ужасявам и омерзявам от състоянието и увеличаващите се безобразия в нашето образование и в частност във висшето ни образование!
Предпазливо съм обнадежден от мерките на новото правителство за постепенно нормализиране на образователната ни система във всичките й степени и аспекти.

- Издадох стихосбирка – „Младежки опити и пенсионерски задявки”
Малка книжка без капка претенциозност, която ми носи удоволетворение и препрочитам с умиление!

- Регистирах самостоятелен „Блог” в Интернет //baytchev.blogspot.com / за собствени научни и научнопопулярни публикации, статии, бележки, отзиви в областта на храненето, културата и общественото развитие, както и литературни опити – разкази, есета, стихове.

- Незапомнено лош сезон за моя любим отбор „Левски”!
„Левскар” съм от 1942 година, когато за първи път ме заведоха на мач на „Левски” на стадиона „Юнак” в София. До сега такова чудо и то при такива условия и заплащане не е било. Дано да е временно явление и през Новата година и занапред да не се повтаря!

- Лош, отчайващо лош риболовен въдичерски сезон! С всичките му билети, такси и такъми, за цялата година я има – я няма десетина таранки да съм хванал!
Риба няма! Унищожаването й е поголовно и вандалско!

- Умря незаменимото ни приятелче, нашата любимка-кученцето ни „Бренда”.
Който не е имал такова същество и който не е преживял незабравимите мигове с него, особено когато е загубил сина си, той не ще проумее! Не се сърдя