ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА ОТ НЕЛЕПАТА СМЪРТ НА ВСЕНАРОДНИЯ ЛЮБИМЕЦ ГУНДИ*

----------------------

Последната ни среща беше в ресторанта „Берлин”от комплекса „Сердика”. Тук отсядах, когато бях в София, В хотела спях,  в сладкарницата закусвах, в ресторанта понякога се хранех. Една вечер с колегата от Лабораторията ми Стоил Колев, шефа на комплекса Иван Григоров, заместника му Бойков, д-р Бутански  и още двама-трима приятели,  бяхме седнали в ресторанта да хапнем и на сладка приказка. А то, за разлика от сега, разговори за политика нямаше, та от дума на дума пак опряхме до футбола. И нали всички знаеха, че съм левскар и приятел с Гунди, та ме подхванаха и на тази тема – виждал ли съм го скоро, как е със здравето, защо вече не е в добра форма, май се чувало, че ще спира да играе и какво ли още не! По едно време започнаха и да ме будалкат – ако наистина сме били истински приятели, да му се обадя да видели дали ще дойде? Обяснявам аз, че по това време-все пак беше някъде към 21 часа, ама те – повечето бяха цесекари, не мирясват. И какво, да не падна по гърба си – обадих му се. А той веднага ми се похвали, че съвсем наскоро си е купил нова кола.

-               Гого – така му викахме ние с баща ми – в ресторант „Берлин” съм. Вечеряме с няколко добри приятели. Прощавай, че ти звъня по това време, ама а ела да се видим, таман и колата ще ти видя.

Гунди замълча малко, имах чувството, че размени няколко думи с някого след което ми отговори:

-               Ще дойдем, но само за малко. Чакай ме след петнадесетина минути отпред на входа.

-               Излязох, посрещнах го. Беше облечен с кожух, от тези, които произвеждаха за износ и  както винаги малко притеснителен, все „да не го видят”… 

Запознах го с моите приятели. Размениха се пак традиционни въпроси на футболна тема. Гунди пи нещо безалкохолно и след около половин час си тръгна. Изпратих го до колата. Прегърнах го, както винаги и обещахме пак, както винаги скоро отново да се видим.

   За жалост това наистина се оказа последната ни среща! Бях отново в София, този път със съпругата си и сина ми. Там научихме зловещата вест. В „Сердика” в същия ресторант „Берлин” където бяхме преди няколко месеца с моя незабравим приятел - великия български футболист – Георги Аспарухов – Гунди!

  

* Кратък откъс от разказа ми "ГУНДИ", част от новата ми книга "ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ". 

И ТОВА НЕ Е САМО ОТ ЕДНА ГОДИНА...

     От една година народът ни е подложен освен всичко друго и на перманентно внушение за тежка политическа криза в Европейския съюз, за задала се и настъпваща някаква спасителна лява вълна, за силни политически и граждански движения против Европейския Съюз и апокалипсиса на неговия непреодолим разпад, който трябва да очакваме...!

    Издател един – главен редактор и БСП функционер, направо ни прикани да не си губим времето да чакаме, а да си вдигаме багажа и се присъединяваме бързо към Евразийския Съюз!

Жалка работа! Повредени хора, войнстващи фантазьори, пишман патриоти!

Спомням си, че когато през февруари т.г. най-младия министър председател на Италия Матео Ренци приемаше връченият му мандат от Президента Джорджо Наполитано, нашите умници, антиевропейци му приписаха, че изказал остра критика към ЕС и тежък песимизъм относно неговото бъдещо съществуване! Даже Италия можело да го напусне!

   Тази сутрин осведомителните агенции съобщиха, че в речта си по повод поемане на ротационното председателство на Съюза от Италия, г-н Ренци е заявил твърдото си намерение той и Италия, през този период активно да работят за претворяването на ЕС в ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ!

По повод на едно мнение на уважавания от мен психиатър д-р Михайлов

Няма иронии в политиката докторе, има реалности и Вие, като един от умните хора, който уважавам, сигурен съм много добре го знаете! Да, голямата коалиция по примера на Германия, а сега и в ЕС вероятно ще се отиде на такъв вариант, е изход и то сериозен изход като форма и за изстрадалото ни Отечество. Но с коя втора политическа сила да се преглътне всичката отрова, та да се сътвори полезната за страната ни управленска коалиция - с БКП/БСП, която през десетилетията отлично е показала своите "прекрасни" коалиционни взаимоотношения, а сега е в нок даун и се е вкопчила във властта "като удавник за сламка".С тези хора докторе и скъпи сънародници, които още не са разбрали какво се е случило и на 10.11.1999 година, почтена и работеща коалиция в интерес на българските национални интереси, европейското настояще и бъдеще на многострадалното ни Отечество, от мен запомнете НЕ МОЖЕ ДА ИМА!

                ЖАЛКА РАБОТА, НАШЕНСКА РАБОТА

Тази сутрин при Кулезич в „Нова” новия евродепутат от БСП Момчил Неков - ”Любимец 15”.

Признавам си такъв срам скоро не съм срамувал – това недоносено кариеристче български депутат в Европейския Парламент! Да ни е честито! Честито и на групата на Европейските Социалисти в Европарламента!

Друго какво ли? Ами да благодарим на Столетницата, че е отгледала такъв кадър и му даде магистрален път за европейска прослава на милото ни Отечество!

Жалка работа, нашенска работа!