ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА ОТ НЕЛЕПАТА СМЪРТ НА ВСЕНАРОДНИЯ ЛЮБИМЕЦ ГУНДИ*

----------------------

Последната ни среща беше в ресторанта „Берлин”от комплекса „Сердика”. Тук отсядах, когато бях в София, В хотела спях,  в сладкарницата закусвах, в ресторанта понякога се хранех. Една вечер с колегата от Лабораторията ми Стоил Колев, шефа на комплекса Иван Григоров, заместника му Бойков, д-р Бутански  и още двама-трима приятели,  бяхме седнали в ресторанта да хапнем и на сладка приказка. А то, за разлика от сега, разговори за политика нямаше, та от дума на дума пак опряхме до футбола. И нали всички знаеха, че съм левскар и приятел с Гунди, та ме подхванаха и на тази тема – виждал ли съм го скоро, как е със здравето, защо вече не е в добра форма, май се чувало, че ще спира да играе и какво ли още не! По едно време започнаха и да ме будалкат – ако наистина сме били истински приятели, да му се обадя да видели дали ще дойде? Обяснявам аз, че по това време-все пак беше някъде към 21 часа, ама те – повечето бяха цесекари, не мирясват. И какво, да не падна по гърба си – обадих му се. А той веднага ми се похвали, че съвсем наскоро си е купил нова кола.

-               Гого – така му викахме ние с баща ми – в ресторант „Берлин” съм. Вечеряме с няколко добри приятели. Прощавай, че ти звъня по това време, ама а ела да се видим, таман и колата ще ти видя.

Гунди замълча малко, имах чувството, че размени няколко думи с някого след което ми отговори:

-               Ще дойдем, но само за малко. Чакай ме след петнадесетина минути отпред на входа.

-               Излязох, посрещнах го. Беше облечен с кожух, от тези, които произвеждаха за износ и  както винаги малко притеснителен, все „да не го видят”… 

Запознах го с моите приятели. Размениха се пак традиционни въпроси на футболна тема. Гунди пи нещо безалкохолно и след около половин час си тръгна. Изпратих го до колата. Прегърнах го, както винаги и обещахме пак, както винаги скоро отново да се видим.

   За жалост това наистина се оказа последната ни среща! Бях отново в София, този път със съпругата си и сина ми. Там научихме зловещата вест. В „Сердика” в същия ресторант „Берлин” където бяхме преди няколко месеца с моя незабравим приятел - великия български футболист – Георги Аспарухов – Гунди!

  

* Кратък откъс от разказа ми "ГУНДИ", част от новата ми книга "ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ".