ДВАДЕСЕТ  ГОДИНИ  БЕЗ  СИНЪТ  НИ  ПЕТКО

                 23 ЮНИ 1994 година

Черен ден! Най-черния в живота ни! На този ден загубихме синът си!

Какво да пиша тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, надежди, трябваше да угаснат за миг и за винаги? Защо?

Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 82 години като несретница в живота си?

Може би отговорността, честността и трудолюбието? Или любовта си към семейството, роднините, Родината? Кого да попитам?

Знам, че няма кой? Може би единствено съдбата? А тя не се пита, защото тя не отговаря!

. Мир над праха ти!. Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че живота е пълен с мерзавци, подлеци и мародери!

Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова  обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!