19.04.2008 *




Събота Лазаров ден! Какви трепети, какви емоции бяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка, беше едно хубаво дете, като същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама, да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка в, която след „лазаруването” домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден, или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная от къде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особеното галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаров ден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!

      ...........................    ..................................

Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече пета година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото!

„Цивилизацията” и лошотията – липса на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ….а, самочувствие и непокизъм – в изобилие! Опасна работа! Лесно я създадохме, продължаваме да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?

* Страничка от книгата ми - "Страници от моя дневник" - изд."Лени Ан", Русе, 2012

ЛЕЛЕ МАЛЕ……



/ Втора част /





Леле мале какво става

в скапаната ни държава?

Вредом шетат ме пе се та

със безгласни се ре се та!



Изборите наближават,

страстите се нажежават…

И по жълтите павета

клеветата шета, шета.



С компромати, компромати,

Все от автори познати…



Серго с анонимки бори

Герберите да пребори

Руменовците разкара,

Плейбой някакъв докара.



Ала Румен Овч. извика

ще се върна със камшика…

Леле мале, колко рано

трепят се на „Позитано”!



Страх голям ги гони днеска

във предизборната треска!



Давай, давай с Орешарски –

лъжем, мажем по другарски.

Да живей, живей Офето –

наш водач е Бе се пето!



Юрнаха се прокурори,

търсят скрити микрофони.

Кой, кого наред подслушва,

май, че вече се надушва?



То и Бойко неспокоен

за съратника си боен.

Някаква кола иззета

с пустите му се ре се та?



Най-добре се чувства Волен

от лъжите си доволен.

Лапат алчните шарани

хилядарки обещани!



Надето и Костов спряха –

уж съюз, а се скараха!

Старата десница рече:

Няма да ме има вече.



Янето – войвода стрлашна,

Пак извади папка прашна.

Ама пълна със позори

дето плачат за затвори.



Кака Кунева Миглена

лесно ще е победена.

Тръгна с кошница голяма,

ама шансът й го няма!



Мисля, мисля какво става,

кой ли ще ни управлява?

Серго със Местан, Миглена –

хич не искам да спомена!



Пази Боже пък от Волен!

И от Герб съм недоволен!

Леле мале, какво става,

В скапаната ни държава!





Април 2013 г.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА НЕЯ





Почина баронеса МАРГАРЕТ ТАЧАР – Премиер на Великобритания в периода 1971 – 1990 година!

За нея настоящият Премиер на Великобритания, съпартиецът й Дейвид Камерън каза: „ Тя изправи коленичилата Англия и отново я нареди като първостепенна нация и световна сила!”

Не само това!

Тази жена, известна още с прозвището си „ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕЙДИ”, заедно и в сътрудничество с Михаил Горбачов, Роналд Рейгън, Хелмунт Кол и Франсоа Митеран – велики държавници от ХХ-ти век, спасиха светът от трета световна война и връщането на историческото му развитие в каменната ера!

Няма безгрешни хора, няма и безгрешни политици. Но не всеки политик е държавник и не всеки държавник остава в златните страниците на световната история.

Сигурен съм, че Маргарет Тачър ще остане!



ПОКЛОН