25 ноември 2011

,РИБАРСКИ НЕВОЛИ

То, какъвто рибарлъка, такива и стиховете, но поне ги има и всичко в тях си е истина!

ШАРАН БАБАНКА

Удари ми шаран,

голям шаран – бабанка!

Дръпнах силно –

щях да се пребия…

А то – какво да крия,

извадих мижава таранка!

НЕ ЩЕ ДА КЛЪВНЕ НИ ВЕДНЪЖ

Не ще да клъвне ни веднъж,

а колко хубави такъми!

Примамки вкусни викат дръж –

опитах всякакви чалъми!

Не ще да клъвне ни веднъж ,

дори да бъде и таранка.

Нали съм достолепен мъж,

какво ще занеса на моята Иванка?

ТИ СИ МИ ШАРАНА

Дремем на брега под сянка

с мисли туряме тигана.

Бавно ни спохожда дрямка –

няма, няма го шарана!

То и въдиците дремят,

не обажда се звънчето!

И примамки да се сменят –

все не ще, не ще проклето!

Вечерта с торбичка празна

хич не мисля за тигана.

А женичката ми казва:

„Мили, ти си ми шарана.”

ПАК СЕЗОНА СИ ЗАМИНА

Пак сезона си замина!

Всички вайкат се отвред.

Няма нийде вече риба,

а си плащаме билет!

По реки и язовири,

що народ клечи, клечи…

Със такъми риба дири,

а остава със мечти.

Всички търсим отговорни

и ругаеме на глас.

Но сами сме си виновни

да изчезне тя у нас.

Алчността ни я прогони,

алчността на мародер.

Всеки контрабанда лови –

бракониер до бракониер!

Пак сезона си замина,

плачат мухльовци на ред.

Пак останахме без риба,

но редовни сме с билет!

Кой е мухльовец ме питаш?

Отговарям ти за час.

Пълно с мухльовци е вредом

и един от тях съм аз!

11 ноември 2011

КИСЕЛО ЗЕЛЕВА РАБОТА*

Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! "Ти купи ли зеле?Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса?" Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? От къде го купи?"

Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „ Не, не, аз му слагам копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива..Психоза!

Ами за претакането! Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември, мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”!

И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на „киселото зеле” тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите не изяденото и вече негодно за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”!

Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!


* Страница от дневника ми - осми ноември 2007 год.

01 ноември 2011

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Днес е денят на Народните Будители! Един специфичен за нас Българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане. Първият наш Будител, без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска”са основен и непреходен пример, за същността и ролята на „Народения Будител”Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!

Празникът на Народните Будители.- голям, исторически празник, на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!

Ала, кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им та, камо ли да са черти от характера и дейността им!

Будители .- за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи да поощряват народни Будители? Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!

Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за всеотдайна служба на Род и Родина.. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!

Днес е денят на Народните Будители. Красив, достоен ден за достойни .люде, предани на народа и страната си - България!

Има ли сега у нас „Народни Будители”? Има и винаги е имало!.

Има ли народът ни нужда от Народни Будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения не просветен, а в застрашителна част и неграмотен!

Тъкмо затова, нуждата от Будители е осезаема - но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!