То, какъвто рибарлъка, такива и стиховете, но поне ги има и всичко в тях си е истина!
ШАРАН БАБАНКА
Удари ми шаран,
голям шаран – бабанка!
Дръпнах силно –
щях да се пребия…
А то – какво да крия,
извадих мижава таранка!
НЕ ЩЕ ДА КЛЪВНЕ НИ ВЕДНЪЖ
Не ще да клъвне ни веднъж,
а колко хубави такъми!
Примамки вкусни викат дръж –
опитах всякакви чалъми!
Не ще да клъвне ни веднъж ,
дори да бъде и таранка.
Нали съм достолепен мъж,
какво ще занеса на моята Иванка?
ТИ СИ МИ ШАРАНА
Дремем на брега под сянка
с мисли туряме тигана.
Бавно ни спохожда дрямка –
няма, няма го шарана!
То и въдиците дремят,
не обажда се звънчето!
И примамки да се сменят –
все не ще, не ще проклето!
Вечерта с торбичка празна
хич не мисля за тигана.
А женичката ми казва:
„Мили, ти си ми шарана.”
ПАК СЕЗОНА СИ ЗАМИНА
Пак сезона си замина!
Всички вайкат се отвред.
Няма нийде вече риба,
а си плащаме билет!
По реки и язовири,
що народ клечи, клечи…
Със такъми риба дири,
а остава със мечти.
Всички търсим отговорни
и ругаеме на глас.
Но сами сме си виновни
да изчезне тя у нас.
Алчността ни я прогони,
алчността на мародер.
Всеки контрабанда лови –
бракониер до бракониер!
Пак сезона си замина,
плачат мухльовци на ред.
Пак останахме без риба,
но редовни сме с билет!
Кой е мухльовец ме питаш?
Отговарям ти за час.
Пълно с мухльовци е вредом
и един от тях съм аз!
Няма коментари:
Публикуване на коментар