Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! "Ти купи ли зеле?Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса?" Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? От къде го купи?"
Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „ Не, не, аз му слагам копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива..Психоза!
Ами за претакането! Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември, мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”!
И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на „киселото зеле” тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите не изяденото и вече негодно за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”!
Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!
* Страница от дневника ми - осми ноември 2007 год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар