ДРАГИ МИ ЧИТАТЕЛЮ*

Моля да погледнеш благосклонно на дързостта ми да ти предложа тази книга. В съдържанието й няма преднамереност, тенденциозност и, пази Боже, непремерена  претенция за художествена значимост! Тя се пръкна като непринуден резултат от моето увлечение по литературното слово, което ме вълнува още от ученическите и студентските ми години. Оттогава са моите първи опити и „творения” -  любовна лирика,  епиграми, разказчета и фейлетони,  винаги писани по повод на „нещо”, което малко или повече бе възбуждало интереса ми и съответната емоция .

Десетилетия наред това мое трогателно увлечение беше забравено и изоставено, пометено от  професионалните ми задължения на научен работник и университетски преподавател.

Сега – на стари години,  в обществена среда, която ежедневно ни  залива с изобилие от всевъзможни „неща”, по формулата всяко чудо за един ден и всеки ден ново чудо, неудържимо се възроди желанието ми да откликвам със стихче  или епиграма на някои от тях … Приятно ми е, забавно е, то си е едно искрено вътрешно споделяне и преживяване… Не е поза, имам и някакъв сантимент, интуитивно задължение, че трябва да го направя ! Може би поради вроденото ми разбиране, което Едмън Кларк толкова ясно е формулирал: „Единственото нещо от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо!”

                  

 Навсякъде по света се лъже – както е известно, особено  след лов, по време на война и преди избори.Навсякъде има алчност, краде се, завижда, доносничи, клевети се, народната памет е къса, а управляващите никога не отговарят напълно на очакванията на  управляваните и други подобни прояви, които често ни водят до недоумение, отчаяние, че и омерзение! Това очевидно е дало повод на големия Бърнард Шоу да изкаже сакралната мисъл: „Понякога си мисля, че  създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

 Тези отрицателни черти при различните народи и държави по своето „качество” и „количество”са много различни - за жалост у нашето народонаселение, респективно в нашия обществено-политически живот са в изобилие, при това  с фантастични по своето разнообразие форми за приложение и изпълнение…!

Ето това, драги читателю, са „нещицата”, които в последните години най-много ме вълнуват, натъжават ме, срамувам се, а често съм и омерзен! Те са катализаторът и от тях произтичат конкретните поводи за появата на отделните творби в тази книга.

Първите два куплета написах преди десетина години върху бяла салфетка в едно русенско кафене. С приятели пиехме кафе и си бърборехме, че у нас много се краде, включително и от парите на европейските фондове, заради което в момента бяха ни ги спрели. Ето ги:

Кражба бе, кражба човешка.

Кражба бе, кражба без край!

Вредом сме вече за смешка,

Цяла Европа ни знай.

Алчност бе, алчност човешка.

Алчност бе, алчност без край!

Яко крадат ни ─ без грешка,

Живеем мизерно ─ внушават ни рай!

По-късно към тях прибавих още един куплет, турих му заглавието „Актуалности” и…от там започна всичко

Освен да „пипа”, нашенецът си послъгва, но и много обича горкия да го лъжат и му обещават! А когато наближат избори, просто си умира от нетърпение за такова преживяване! Безогледните лъжи, инсинуации, флагрантно нарушаване на всякакви морални и юридически принципи около последните парламентарни избори и комичните обещанията за „незабавно раздаване на заплати от 1 000 и пенсии от 500 лв.”, или осигуряване на стотици хиляди нови работни места и тем подобни примамки за наивните ни избиратели, са пресен пример за това.

На изборната тема са посветени много заглавия – като се започне от агитацията с раздаване на мобифони на пенсионери и почивки в морските ни курорти, та до „Мале, мале…” и …

Най-добре се чувства Волен

от лъжите си доволен.

Лапат алчните шарани 

хилядарки обещани!

Пословична стана голямата лъжа на един Месия, който обеща, че ще потекат реки от благоденствие в изнемощялата ни държавица и току-виж само за някакви си 800 дни ще настигнем по жизнен стандарт европейците. По този повод написах епиграма, последният куплет на която е следния:

Един народ - овца върви

и все с фанфари ги посреща!

Теглото сам си сътвори

и все отпосле се досеща!

Освен  кражбата и лъжата, нашенците страстно си падат и по авантата – каквато и да е тя. Това е една от острите епидемии на народонаселението ни, от която не са пощадени и нашите депутати. На тези от 41-то Събрание по конкретен случай  посветих епиграмата „Щом това му е маята”. Ето един куплет от нея:

Нашенецът дупе дава

и аванта не подбира.

Келепир ли се задава,

хуква да си го прибира.

                        

Подобаващо с хумор и сатира е засегната и темата за компроматите, досиетата и сересетата. И как иначе, след като скандалите с тях  не слизат от дневния ред на обществото, тровят душите на хората и дават нелепия си отпечатък върху посоката, темпа и резултатите от така наречения и не свършващ посткомунистически преход! А резултатите са видими с просто око:

             Така живуркаме у нас

             и всеки фалша си продава!

             На място тичаме в захлас,

             затуй сме скапана държава.

  Може да е нескромно, но ще се похваля, че тази проблематика ми е много близка и като потърпевш имам вече десетилетия стаж…И с компромати ме блъскаха, и тлъсто досие си имам, а с основните електрони средства и някои „човешки”форми на сересета съм кажи-речи на ти! На едни от най-често използваните съм посветил специална епиграма:

                   КОМПЮТЪР, БРЪМБАР, ТЕЛЕФОН

                   Имаме охрана

                   безплатна и голяма –

                  компютър, бръмбар, телефон

                  работят във синхрон…

                 Браво бе юнаци!

                 Похвала пращам лично.

                Дори пръднята тиха

                записвате отлично!

   Така че, в това отношение разнообразието е голямо и силно се надявам, че като четеш, драги ми читателю, ще се посмееш от сърце, а надявам се и да се позамислиш?

  

  С лекота, нещо като приятна раздумка със себе си, написах последните стихове, посветени на събитията около парламентарните избори за четиридесет и второто Народно събрание, че и малко след това. Те са в четири отделни части под едно и също заглавие „Леле мале…”и са съответно датирани.

     До тука и…спрях! Чудесата в страната ни започнаха да стават не на три дена или всеки ден, а по две-три на ден, а по едно време и целодневно! И то, какви чудеса?! Как ти се вижда например това: Син е на г-н Омраза и г-жа Проклетика, та го избраха да въдворява етика! И то е едно от „веселите”. А колко други безочливи и тъжни се заредиха…! Е, а иди да пишеш с лекота, удоволствие и нещо като приятна раздумка за такива чудеса?!

  Последното стихотворение в книгата е със заглавие „Гледам, слушам и се чудя”.То е дълбоко искрено, най-добре изразява моето усещане и разбиране за тези събития и обществената среда, в която живеем и понасяме. Това заглавие поставих и на книгата. защото съдържанието й излъчва същата откровеност, прямота и почтена позиция,  която, драги ми читателю, надявам се и ти да усетиш.

Приятно четене!

                                                                         Иван Байчев

                                                                                   

                                                                                     

                                                                                             

    * Уводни страници към новата ми книга “Гледам, слушам и се чудя”- стихотворения и епиграми – изд. „Лени Ан”,Русе, септември, 2013.