ОЩЕ НЕЩО ЗА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА

      Безработицата у нас е все още голям социален проблем. И това не е нито от днес нито от вчера! От десетилетия е – да, от десетилетия, от времето на т.н. социализъм си имаме сериозна безработица, но тогава тя беше скрита ! Какво значи „скрита” ли? Ами на работно място за един човек се назначаваха двама, че някъде и по трима! И вместо единият да получава заплата примерно 600 лв., тримата получаваха по 200 лв., но вярно, бяха на работа!

Така, че всички бяхме на работа, а с ниски заплати!.В сравнение със заплатите по него време в онзи – „гнилия свят”, нашите бяха отчайващо малки – 5, 6 пъти, а за някои професии и по-ниски!

    Прочетохте ли добре? Знам го от личен опит! Колко срам съм брал като лъжех пред колеги-чужденци, че заплатата ми е 3-4 пъти по-голяма от действителната, а те със съжалителна гримаса се чудеха как е възможно с такава квалификация и длъжност да получавам толкова малко!

  Младите не знаят, старите са забравили, но ще припомня, че точно поради това, по онова наше „социалистическо” време се появи и повсеместно се повтаряше сакралния израз – „Те ни лъжат, че ни плащат, но ние ги лъжем, че им работим”.

   Имаше и още.Защо да си кривим душата – правилото да се търси за човека работа , а не за работата човек, беше велико правило по време на социализма!

Всъщност, това правило, както и много други в резултат на инерцията и хората, които ни управляват не е съвсем изчезнало, та затова клиентализма продължава да се шири, администрацията ни е раздута, в голяма част некомпетентна, че и корумпирана, и няма нашенска сила, която да я вкара в пътя като брои и качество…

     Особено социално тежка и вредна е младежката безработица. Нейното влияние се отразява в още по-широк периметър, при това твърде негативно за  перспективното развитие на интелектуалния потенциал на нацията, респективно на страната ни !

Тези дни научих, че младежката безработица у нас е около 30 % !Не зная доколко това безпокои отговорните държавни институции и нашите управници, но за мен тази цифра е страшна !

Без съмнение, генезиса и на този вид безработица в основата си е общ и точно това означава, че делът на познатите неблагоприятни фактори е около 12-13%, толкова, колкото е общата безработица в държавата ни за последните години. Тогава от къде идват останалите 20, а може би и над 20% ?

Бедата е многопосочна, но преди всичко в образователната ни система, която е тотално сбъркана и неефективна! Трагичното и в много отношения опорочено е висшето ни образование, което произвежда тълпи от дипломирани млади хора с отлично самочувствие и претенции, но недобре подготвени или направо негодни за нуждите на пазара на труда.

Ето някои от най-фрапиращите факти:

Малка България има вече петдесет и два университета, повечето от половината без задължителните за „университет” най-малко три от фундаменталните направления на науката! В ход е, подрежда се петдесет и третия в Кюстендил обещан от г-жа Мая Манолова и петдесет и четвъртия във Видин – предизборно обещание на г-н Михайл Миков!

Петдесет и два „университета” повечето без нужната материална база и подготвен по знания и академичен дух преподавателски състав, задължително необходими за истинско университетско обучение!

Вече не е толкова съмнително, а става все по - очебийно, конвейерното фабрикуване на доктори, доценти и професори и то в „университети”, които поне за мен е необяснимо, защо и като как са се сдобили с тази фирма!

А това с масовото практикуване на „Гост преподавател”, при нашите условия намирисва на отбиване на номера и непочтено печалбарство!

Петдесет и два „университета” голяма част от, който за да съществуват прилагат практики, по своята същност престъпления пред нацията и националната ни сигурност! Не се притеснявам да го кажа и ето някои общоизвестни факти, познати и видими от всички, но малко хора се осмеляват да ги споменат, та камо ли да се захване някои да ги преустановява и ликвидира:

- За студенти се приемат голяма част младежи, които имат някаква диплома, но нямат знания, култура, а защо не и възпитание за университетско обучение и образование!От години се изнасят невероятни обстоятелства и случаи в това отношение, включително и срама, че кандидат студенти не могат да напишат заявленията и попълнят документите си за кандидатстване или записване в университета!

   Борбата, която от ден на ден става все по-ожесточена е да има студенти за да има издръжка, щата се запазва - има университет!

   - Непрекъснато се измислят и въвеждат все нови форми на обучение и нови, коя от коя по-екзотични и претенциозни по наименованието си специалности и магистратури…В болшинството си те нямат нищо общо с нуждите на обществото и икономиката ни, особено в този тежък период на продължаващата икономическа и финансова криза!

    - Драстично, а на много места и престъпно са занижени изискванията за преподаване и особено за оценка знанията на студентите! Прави се всичко възможно да се запази бройката им! Тази порочна практика е манна небесна за студента, защото прави следването лесно и те съсредоточават вниманието си не за усвояване на знания, опит и висша квалификация, а за докопване до лелеяната диплома за „више”!

Вярно е, не във всички висши училища е така и не всички, които завършват висшето си образование са от тази категория! За съжаление недобре подготвеното и негодното е голяма част, което се потвърждава и от системните оплаквания на бизнеса, че това, което се предлага като „вишисти”, като специалности и подготвеност не му е необходимо или не върши работа!

Отбелязаното до тук е една част от големия проблем на нашето образование и свързаната с него младежка безработица. Ще спомена още две изключително важни обстоятелства:  

Застрашителен е броя на не обхванатите деца за училищно обучение, респективно броя на неграмотните младежи, които априорно в обстановката на нашия свят са си орисани да бъдат безработни!

Много сериозни са недостатъците в професионалното обучение и главно необходимите специалности, преподавателски състав, учебния процес и подготовката на произвежданите от тях специалисти, които са далече от нуждите на нашата икономика!

Без никаква претенция, но като дългогодишен научен работник и университетски преподавател от висотата на моите осемдесет  години, посочих някои „опасни” истини за нашето образование, които престъпно се търпят и  премълчават! Те са основни фактори за формиране на огромната за страната ни младежка безработица. Това са истини застрашаващи националната ни сигурност, настоящето и бъдещето на нацията и държавата ни!

Те не могат да се решават с текущи, палиативни мерки и разпореждания, поради нерешителност, страх и безотговорност, както се процедира вече двадесет и три години през така наречения и не свършващ посткомунистически преход!