СВЕТОВЕН ДЕН НА РАДИОТО *

   Аз от малък слушам и обичам радиото. Спомням си, бях на десетина години, когато тати купи радио. То беше голямо, хубаво радио – „Телефункен” с достатъчно „лампи” та хващахме много станции, но най-много слушахме „Радио София”. Тогава съм слушал „Гукни ми гукни гугутчице ле” в изпълнение на Гюрга Пенджурова, „Тракийския” оркестър на Коста Колев, забавна и оперетна музика от Щраус, Офенбах, Калман, , детски приказки и стихотворения от Ран Босилек, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев…

Няма да забравя, Бог да я прости мама, как сутрин ще пусне радиото, ще позасили гласа му, ще разтвори широко прозореца и вратата и ще започне да изтърсва завивките, ще поизмете, ще поприбере, ще затвори и ще се захване за другата къщна работа, а радиото ще продължава да си свири, да си свири…

Спомням си, сигурно е било през 1942-43 година, когато дойдоха от властта и запечатаха радиото ни, та да не слушаме „чужди” станции, а само Радио София, защото чуждите лъжели, а само нашето казвало истината!

Спомням си също и как веднага след девети септември 1944 година, също запечатаха всички радиа, та да не слушат хората„Би Би Си”, „Гласът на Америка” и други западни станции, защото те още повече лъжели и само нашето радио София и радио Москва казвали истината..!

Спомням си как по това време останахме без доход и как родителите ми след истинска агония продадоха радиото …! Този беше черен ден за семейството ни! Тати го занесе завързано в един чаршаф, а ние с мама дълго плакахме….!

Започна ново, още по тежко изпитание за Радиото и за народа ни. Радиото стана глашатай и проводник на неща, за които не желая да си спомням и да пиша!

Днес, като слушам празничното настроение, което блика от Националното ни Радио, от приповдигнатото, весело и все розово, та и супер розово настроение и приказки, мисля си - ще се намери ли доблест у някого поне един скромен намек за прошка да поиска за онова, което волю или неволю направи нашето Национално радио за промиване мозъците на Българската нация! Ще се намери ли?



* По този повод публикувам откъс от новата ми книга "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК" - Изд. "Лени Ан", Русе, август, 2012 г.