СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ...*

    Днес е един от тъжните дни в нашата история – 135 години от смъртта на Васил Левски! Обичта ми към този човек е огромна. То не е само обич, то е и възхищение, преклонение, някаква особена почит към непостижима емблематичност, чистота и всеотдаденост на свободата! На свободата на духа, справедливостта, въжделенията народни и свободата на поробената Родина! Поклон пред тебе Великанино! Поклон и пази Боже не ставай, дори и само да надникнеш Отечеството си, защото мигом ще потънеш от срам и покруса в дън земи Телилейски! Бори и моли се Великанино и там от Отвъдното, както само ти знаеш да се бориш и молиш, та да „сме във времето и времето да е в нас”и то да ни отърве от раните обществени и държавни и белким след някое и друго десетилетие най-после заживеем по-нормално и свободно, наистина в „Чиста и свята Република”! Мир на праха ти и вечна слава на името ти!

* Редове от новата ми книга "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК", написани на 19.02.2008 г., по повод сто тридесет и пет години от смъртта на Апостола.