2008г

 ЯНУАРИ

01.01.2008

Добре дошла 2008-ма! За света, за двадесетте и седем страни от Европейския съюз! За нас, за България! Носиш ли разковничето на надеждите ни да станем, по-работливи, по-добри та по-богати? Какво каза? Ааа, зависело от нас! И аз така мисля! За жалост огромна част от българско все още мисли, че тези работи щели да си дойдат сами, а ние да си продължаваме да си я караме, както си знаем, да си пийваме ракийка и биричка, да слушаме в прехлас босчестата чалга, да мамкуваме управниците, а като дойдат избори, срещу 10-20 лева да им пуснем бюлетинка и да ги оставим на власт за още 4 години! И да продължаваме да недоволстваме – по нашенски! Още на другия ден!
Добре дошла 2008-ма годино! Знам аз, знам, че носиш! Може да не е разковничето за всичките ни неуредици, но все пак носиш нещичко! И то не е малко. Аз вярвам, че ще бъдеш по-успешна и по-благодатна, макар, и да си трудна!
За нас двамата ли? За нас носи и ни дай здраве и дълголетие! Дай ни сили и запази безценното ни чувство на взаимна обич, на доброта към роднини и приятели, към народа ни и света!
Дай ни сили да продължим да понасяме черната мъка със светлата мисъл, че тези, които ги няма, са с нас! Дай ни, Годино!
И бъди благословена!

02.01.2008
Вали сняг, духа силен вятър, студено! Като погледнеш, противно е такова време, а на мен ми е приятно! Седя пред компютъра, гледам през прозореца, а в съзнанието ми спомени,
70
спомени ! Сладки, миловидни спомени от детството: Да не ми се загубят гълъбите в падналия дебел сняг, как да нахраним с баба врабците, които църцорят на двора, накацали из дръвника и настръхнали от студ и страх да не връхлети изневиделица геркината, и какво ли още не? Ох, безгрижен, безвъзвратно отминал мой чуден детски свят!
Гледам през прозореца, виелицата напира, а в главата ми спомени, мили, весели и тъжни, много тъжни…! За ученическите години, за „великата” немотия, глад и изпитания през студентството, за упорития труд и самотата като селско докторче – спомени тъжни, горчиви, а мили! Унасям се, пак гледам през прозореца и си мисля, аз ли съм бил, това мои спомени ли са?
Благодаря ти Природо, че си ме дарила с безценния дар да обичам и вярвам в живота. С разум и воля да вървя по правия път, с непринуденото трудолюбие, ученолюбивост и отговорност!
Гледам през прозореца, радвам се на виелицата, мисля си за виелиците, които са ме награбвали в живота и отново и отново се прекланям пред природата, че благодарение на нейните дарове твърдо съм устоявал и устоявам! Нещо повече, понякога им се радвам на виелиците, както е в момента например!
Спомени, спомени! Все се каня и мислех през тази година да започна да ги описвам. Все още се каня, а имам желание, защото има какво да напиша.
Нека да е живот и здраве! И на тях ще им дойде редът.

03.01.2008
Е, на това му се вика истинска зима, като онези от детските и младите ми години! Дебел сняг затрупа всичко що е на вънка и продължава тихо да се сипе, сипе! Прекрасна гледка – чудна зимна приказка!
От няколко дена си спомням за зимите с дебел сняг и за рояците врабченца, църцорещи из дръвниците по дворовете.
71
Спомням си и все надничам да видя и тук врабченца подскачащи из клоните на дърветата и провисналите от натрупалия ги сняг клони на боровете под балконите ни. Надничам, а няма! Няма птички, няма животинки – цивилизация! Едва днес, преди минути едно настръхнало врабче се стрелна и кацна на перваза на балкона. Докато да го погледна, то сякаш надникна с едното си оченце, видя, че няма ни зрънце, ни трошички и като ме забеляза, мигновено отлетя. Къде бе приятел, накъде в този дебел сняг и в този немилостив свят? Немилостив, на много места и озлобен, но има и добри хора. Годино, помогни ни да се умножават милостивите и добрите. Не само врабченцата, птиците и животинките – хората, хората и светът имат нужда от това!
Сега ще взема греблото, ще почистя балкона и ще поставя пшеничени зрънца и трошички хляб. За врабчето, което видя, че нямаше нищо, изплаши се от мен и избяга. За всички врабчета. А може би ще долети и някое гълъбче, по чудо останало от вилнеещата психоза да се стреля и убива…
Годино, помогни на този народ и особено на младите да имат милост и да хранят врабчетата. Да проумеят, че който храни врабчета, обича Природата, ще обича хората и хората ще го обичат!

05.01.2008
Отново ясно и слънчево, но може би най-студено!
Вчера хванах малка част от интервю на Б. Борисов. София, Софийското поле и България, ще се отърве от крещящото недомислие, наречено „Металургичен комбинат – Кремиковци”! Допотопната технология и купищата железария, рухнаха под тежестта на своята очевидна несъстоятелност! Никой не го е разграбвал, никой не го е разрушавал! Напротив, милярди народни парици бяха хвърляни насила да го крепят от пълен разпад. И пак не успяха! „Флагманът” на социалистическата ни индустрия си рухна сам, както впрочем и системата, която го построй!
72
06.01.2008
Богоявление – Йорданов ден!
Днес се навършват 160 години от раждането на Христо Ботев. „Жив е той, жив е..” в сърцата на всеки истински българин и вярвам ще продължава да живее, докато го има българското!
А навън е „Студ, сякаш режете с ножици. /За да се постоплиш, нужни са поне две госпожици/.” /Христо Смирненски/. Прав си е поетът, но се отнася за млад човек!
07.01.2008
Ивановден двоен празник в нашата къща – Иванка и Иван! Още от рано получаваме много поздравления от близки и познати. Това е радостно, особено на тази възраст и без високи постове и богатства! Радостно е, че тези поздрави са безкористни! Сами по себе си, те са богатство!

10.01.2008
Обади ни се Лиана от София. Направи ми цяла изповед. Как възторжено сме ги приели, въпреки изненадващото им предложение да празнуват посрещането на Новата година заедно с нас и в нашия дом! „Зная, че сте добри хора, но не знаех, че сте изключително добри и високо благородни.”
И още:
„Чичо Ваньо, ти каза нещо, което страшно много ме впечатли. Ти мразиш любопитството”. Повтори ми, няколко пъти тя.
Да мразя го! Аз мразя любопитството, особено това дребнавото, битовото, което определям като неизменен атрибут на простака и простащината. Обичам и подкрепям любознателността, защото е елемент на интелигентност и вътрешна потребност на човека към знание и усъвършенстване! Нагледал съм се на много интелигенти, учени и недоучени, които не намират и не правят особена разлика между любопитство
73
и любознателност! Това е примитивно разсъждение и носи вреди както за носителя си, така и за обществото.

ФЕВРУАРИ

02.02.2008
Народът го нарича „Петльовден”. Не зная дали е сериозно, но съм чувал, че е празник на гейовете. Когато бях студент /1950-1956/ в София, се шушукаше, че на този ден „обратните” тръгвали за Горна баня да празнуват. Вярно ли е, не е ли, не зная! Тогава тази „дейност” беше tera incognita! Сега под път и над път – все гейове! И нещо като хвала го таксуват! Надпреварват се да се похвалят, че са такива! Луди времена, луди нрави, луди хора! Инак, като човек с медицинско образование, аз не съм и не мога да бъда против индивиди с такива физиологични особености! Така ги е създала природата! Те не са виновни! Друго нещо е да се парадира! Него не разбирам и не одобрявам!

08.02.2008
Партията на Б. Борисов – ГЕРБ, официално е приета за член на Европейската народна партия. Намирам това за правилно и добре за страната ни.
Интересна интерпретация на някои западни анализатори относно „Руската енергийна експанзия в Европа”! До сега страховете са, че руснаците, като врътнат кранчето и европейците ще втасат! Сега други казват: добре де, ами като врътнат кранчето къде ще дяват този газ и този петрол? То, като погледнеш и това го има.
Питате за моето мнение ли? Честно казано, нито съм специалист, нито съм мислил по тези въпроси. Аз вярвам, че светът отива на консолидация. Не че изгаря от желание да живее в мир и приятелство! Не! Историческото развитие, невъ74
образимите постижения на науката, техниката и технологиите, много бързо изменящите се условия във всичките области на човешкото съществуване – например енергийните проблеми, те, те ги притискат!
Все си мисля, че безвъзвратно минава времето на лудите държавници, на диктаторите, които могат да възпламенят планетата. И да се роди някой с такива амбиции, останалият свят ще се обедини и ще го смаже. Както смаза Хитлер! Както безславно са си отивали всички диктатори и злодеи – Тъмерлан, Калигула, Чингиз Хан..., че и нашият „Баща на народите” Йосиф Висарионович – Сталин!
А що се отнася до историческото развитие, то си е закономерност, която не зависи нито от Буш, нито от Путин или друг там някой китаец, индиец, японец и пр.
Много прави си бяха на времето така наречените „марксисти”, които под път и над път все повтаряха, че „Колелото на историята се върти и никой не може да го спре”! Вярно е! Жалко е, когато нечие колело се окаже криво…!

14.02.2008
„Трифон зарезан” – нашият празник! Не че съм пияч, нито някой от семейството ни. Просто традиция от баща ми, който в известена степен се слагаше в бранша на лозари и винари.
Той, горкия и при пчеларите се приши по едно време. И нали си беше с широка душа и с прекрасно чувство за хумор, та ми разказваше следния „пчеларски” случай.
Дочул, че пчеларското дружество давало по-евтиничка захар за подхранване на пчелните кошери. Появила се и лоша болест – гнилец. Това още повече изисквало подхранване. Вдигнал се тати и отишъл в канцеларията /сега му викат офис/ на пчеларското дружество. А там „колеги” пчелари чакат и коментират загубите на кошери разболели се от „гнилеца”. Един казва, че му умрели 12 кошера, което правело около 15%, друг
75
говорел за 8-10 кошера, което правело 18-20% на сто и т.н. Тати послушал, послушал, па рекъл: Абе, тя тая вашата нищо не е! Моите измряха 50%! Всички се обърнали веднага към него и го загледали със съжалителни погледи. Лоша работа бе колеги, лоша, 50% от кошерите ми съсипа този „гнилец” – продължил баща ми и добавил: И аз като хората реших да ги позавъдя, та бях купил два и единият умря! Избухнал силен смях и всички вкупом заявили, че такъв човек, веселяк, с такава широка душа, е готов член на дружество им и ще стане отличен пчелар!

17.02.2008
Днес се очаква обявяването на независимостта на Косово! Не зная какво да кажа! От една страна, ако се съобразяваме с реалностите, то такъв ход, колкото и да е неприятен, е оправдан. От друга страна, появява се нова държава на част от територията на вече съществуваща! Това е необичайно и в определена степен е лош пример. Да не хукне т.н. „ефект на доминото”, защото домина по света, че и около нас, колкото си щеш. Тогава ще стане лошо!
Не обичам сърбите, но ги съжалявам. И все си мисля, че докато основната им „философия” се гради върху твърдението, че „ща е сръбин, све е юнак”, много бой ще ядат и много тегло ще теглят. То бива, бива национализъм и шовинизъм, но тяхното не се носи!
Мисля си, че тези, които одобряват и поддържат акта на независимостта, разчитат на глобализацията изобщо и в частност на влизането на тези държави в Европейския съюз. Там няма граници, бавно, но сигурно ще се осъществи единна политика и всички ще мирясат да се трепят за парчета земя – често пъти чукари и трънаци!

19.02.2008
Днес е един от тъжните дни в нашата история – 135 години от смъртта на Васил Левски! Обичта ми към този човек
76
е огромна. То не е само обич, то е и възхищение, преклонение, някаква особена почит към непостижима емблематичност, чистота и всеотдаденост на свободата! На свободата на духа, справедливостта, въжделенията народни и свободата на поробената Родина! Поклон пред тебе, Великанино! Поклон и пази Боже не ставай, дори и само да надникнеш Отечеството си, защото мигом ще потънеш от срам в дън земи Телилейски! Бори и моли се, Великанино, и там от Отвъдното, както само ти знаеш да се бориш и молиш, та да „сме във времето и времето да е в нас” и то да ни отърве от раните обществени и държавни и белким след някое и друго десетилетие най-после заживеем по-нормално и свободно, наистина в „Чиста и свята Република”!
Мир на праха ти и вечна слава на името ти!

21.02.2008
Дебат в Народното събрание по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Гледах и чух пледоариите на четири-пет народни представители и седнах да свърша някоя полезна работа, а тях оставих да си чешат езиците! Това е стил и поведение от времето на 90-92-ра, когато зяпахме като шарани, от тези „голите, шашавите” шарани, и се надявахме, че ще се случи нещо свястно! Ядец!
Вечерта заключителен концерт на „Великолепната шесторка”. Всичко това, като идея и осъществяването й, беше добро. Един път, че се събраха около милион и половина пари за приюта в с. Могилино. Втори път, че такива благородни национални инициативи освен спомоществователни са и възпитателни. Трети път, че от участниците беше казана на Президента една жестока истина: „Четиридесет дена ние се мъчим да пеем, за да подобрим ужасната обстановка, в която живеят децата в неравностойно положение, а в края на 2007 година Правителството набързо похарчи бюджетен излишък
77
от милиард и двеста милиона, без да отдели нито лев за тези деца!
Чух гласове, че ще има втора, а може би и трета „шесторка”. Не съм съгласен. Усилията трябва да се насочат към управниците ни и държавата да си поеме ангажиментите. На народа трябва да се осигурят условия да работи, да получава достатъчно, да плаща добри данъци и да знае къде отиват парите от данъците му! Това е в нормалните държави!

23.02.2008
Имах среща с проф. Енчев. И той, и аз пишем, четем и взаимно се информираме за свършеното. Пихме кафе и си побъбрихме здравата. Между другото и за грубата грешка, която се допусна с прогонването на селскостопанската Академия от Русе! А това бяха – плюс съществуващия т.н. ВИММЕСС /Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство/, още четири института: Агрономически, Зооинженерен, Лесоинженерен и Ветеринарномедицински! Като добавим Медицинския институт, който не приеха, та отиде в Плевен, и на най-тъпия е ясно като какъв Университет щеше да има Русе понастоящем! Щеше, ама тя, глупостта, не се свършва на този свят!

24.02.2008
Снощи се обадихме на проф. Виржиния Захариева, съпругата на покойния наш приятел проф. Цанко Захариев. Дъщеря им се оженила в Германия и има три деца. Професорката живее сама и още работи като главен редактор на историческо списание! Много сърдечно и настоятелно ни покани да й гостуваме. Обещахме й като минем към София, да й се обадим.
Обадихме се и в дома на покойния мой голям приятел проф. Никола Несторов. Той има четири сина. На телефона беше вторият – Венци. Поговорихме си.
78
Като знам какво семейство бяха и какви грижи полагаха родителите им да ги отгледат и изучат! Особено тази майка-орлица г-жа Несторова /буля Дана/! Попитах го ходят ли да им запалят по една свещичка? Поръчах да направят това и от наше име!

25.02.2008
Днес се навършват 18 години от смъртта на сестра ми Мичка! Осемнадесет години, а сякаш беше вчера – почина в ръцете ми, за няколко минути! Ужас! Ходихме на гроба й. Занесохме цветя, запалихме свещички, преляхме с червено винце и водица. И нея, и мама, и тати. Бог да ги прости!
На връщане, да се поразведрим, слязохме в центъра, Разходихме се, срещнахме приятели, почерпихме се. Много приятна беше срещата ни с Михаил Кътев, един от създателите на Русенската опера и фестивала „Мартенски музикални дни”. Изслушах с внимание задоволството му от съвместната ни работа, в областта на културата, когато бях зам.кмет на Общината. Не го крия, приятно е, когато слушаш добри работи за себе си и вярвам, че това е присъщо на всеки човек.

МАРТ

03.03.2008
Трети Март – Националният празник на България. На този ден всяка година отдаваме заслужена почит към руските богатири и всички, които малко или повече са им помагали, за да ни освободят от турско робство! Това не бива да се забравя!
На падналите в боевете, вечна признателност и вечна им памет. Сигурен съм, че докато има българско, то винаги ще е признателно! А сегашното българско да си опича акъла и да внимава! Нещата около нас са сложни, много сложни и изискват изключително внимание и висша дипломация!
79
12.03.2008
Президентът заяви че „Филмът на ББС за децата в с. Могилино е „заговор против България”! Бил чуждестранна атака за злепоставяне на страната ни!
По този повод си спомних едно мое преживяване:
През 1992 година бях зам. кмет на Община Русе Отговарях за социалната и хуманитарна политика. В един от приемните ми дни дойде млада жена, която ми разказа следните ужасяващи неща: Имала дете – сляпо. Детето било в този дом, в с. Могилино. Отишла да го види. В дома пълно безредие, ужасяваща мръсотия, никакви грижи, глад! Жената плачеше, а няколко пъти я питах, това, което ми разказва вярно ли е? „С очите си го видях, вчера. Моето дете намерих да лази по пода и да яде… нечистотии!”
Да г-н Президент, дано да не е прекалила, но това ми каза тази жена!
На сутринта извиках общинския лекар д-р Босев, началник отд. „Социално осигуряване” г-н Шиков и д-р Александров – председател на Окръжното ръководство на Червен кръст. Разказах им и веднага ги изпратих в Могилино да проверят и ми докладват.
След обяд ми разказаха, че всичко това е вярно. А русенската община бедна, опоскана. Организирахме пратки от Червен кръст и от помощите, които се получаваха оттук-оттам. Доставихме дюшеци, чаршафи, одеяла, храна. Оказа се, че домът е към общината в гр. Борово. Ние в Русе бяхме бедни, представяте си какво е имало в Борово – село с 1500-2000 жители! Говорих със секретарката на тази Община. Каза, че са безсилни. Обърнах се към актуалната тогава католическа младежка организация „Каритас”. Те помогнаха доста. Но всичко това беше недостатъчно! Домът и работата в него от години е била отчайващо забатачена, оставена в ръцете на безотговорни хора, без сърце – мародери! Разруха, пълна материална и морална разруха!
80
Не съм гледал филма на ББС, но дано да няма в него картини, които по-горе описах.

19.03.2008
Днес Правителството официално ще признае Косово като самостоятелна държава. По този повод се появи „Открито писмо” от 100 интелектуалци начело с Иван Гранитски и проф. Пантев! Питаш ме кои други ли? Ами другите са от „постоянното присъствие” в такива случаи – Светлин Русев, Нешка Робева, Огнян Сапарев, Кеворк, Рашидов и компанията, която си я знаем.
Плачат ли плачат за Сърбия, щото щяло и у нас да стане същото, ама тук у нас не плачат и мълчат за това, че съществува една чисто етническа партия, която си прави каквото иска! Това е нашето Косово, господа интелектуалци. То не „ще дойде”, то е дошло и от години е при нас!

28.03.2008
Проф. Енчев ме покани на почерпка. Имал рожден ден – 74 години. Да е жив и здрав! Говорихме си за книгите – моите и неговите. Дадох му покана за представянето на моята книга – свободен разговор, хубав разговор за литература, наука и весели спомени от младини и студентски години.
Обади ми се журналистката Николаева. Насрочихме среща за неделя. Иска интервю. Ще отида, ще се срещнем, ще разговаряме.

31.03.2008
Днес в един от местните ежедневници – „Бряг”, излезе много хубава статия за мен и книгата, „Научни публикации“ том I-ви която ще репрезентирам в петък..
Обади ми си и г-н Крум Гергицов. Утре ще се чуем. Венци обещал, че ще участва при представянето и ще прочете
81
един-два мои разказа от книгата ми „Разкази мили, весели и тъжни“.
 
АПРИЛ

05.04.2008

Представянето на книгата ми, мина повече от успешно. Откровено казвам, не съм се надявал на такъв голям интерес от толкова и то все стойностни хора, на хода на самото представяне, на прекрасните отзиви за всичко, което се случи в този следобед в Русенската регионална библиотека! Бях особено приятно изненадан от участието на професорите – колеги от Университета: проф. Атанас Митков – бивш ректор, проф. Кирил Енчев, проф. Владимир Томов, ст.н.с.І ст. Марчел Маркарян, доценти, асистенти, специалисти, приятели, граждани. Тук бяха и малкото ми роднини по дядова линия, братовчедите Караминчеви и семейство Василеви. Присъстваха повече от 60 човека!
Сбирката се ръководеше от г-н Крум Гергицов – драматург. Книгата си представих аз.
След моето експозе г-н Гергицов каза няколко думи за друга моя книга – „Разкази мили, весели и тъжни”, която излезе в края на миналата година, а артистът от русенския театър – нашият приятел Венцислав Петков, прочете един от разказите – „Пиано, пиано”.
Много, много съм доволен от това, което казаха колегите за книгата, за мен и моята работа. Благодаря им от сърце.
Трогнат съм от изказването на проф. Томов, ръководител на катедрата, в която работех – „Екология и опазване на околната среда”. Благодаря колега, все пак признанието за доброто, което прави човек, може и да закъснее, но идва!
Аз проявявах изключителна толерантност и с последователна настойчивост показвах, че във висшето образование трябват все повече и повече знания, възпитание и академич82
ност. Всичко това се мъчех да прокарам чрез лекциите си, чрез учебните планове, дипломни работи, конспекти, изпитите, които провеждах, държавните изпитни комисии, в които участвах, рецензиите на публикации, книги и учебни планове, които правех. Много търпеливо, с голям такт, знания и поведение съм помагал персонално на Томов. Подсказвах му интересни идеи, предоставих мои научни разработки за изучаване в нови направления. Всичко това безкористно, с желание да се развиват и усъвършенстват колегите, да се усъвършенства обучението на студентите и укрепва авторитетът и научната тежест на катедрата, респективно на университета ни. Когато си тръгнах, с удоволствие оставих напечатани лекциите си по четири дисциплини, които преподавах, да се ползват от колегите и студентите.
Прекрасни думи каза проф. Митков, особено за периода, когато той беше ректор, а аз зам. кмет на Общината. Тогава се борехме да откриваме нови специалности, да издигаме авторитета на висшето ни училище, за да получи статут на университет!
Проф. Енчев трогателно, с много топли думи изказа възхищението си от научните ми постижения, от експозето и начина, по който го представих. Благодаря на професора и приятеля Кирил Енчев за тази висока оценка!
Стойностни изказвания направиха и други колеги, като подчертаваха академичната обстановка на срещата и, че книгата освен чисто научна, има и своята историческа стойност. Нека да се знае какво е работено в тази област на знанието през изминалите години!
Замисълът за срещата беше да подаря няколко от новите си две книги, а то стана едно великолепно и запомнящо се тържество!
83
19.04.2008

Събота, Лазаровден! Какви трепети, какви емоции струяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка беше едно хубаво дете, същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка, в която след лазаруването домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная откъде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особено галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаровден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!
Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече втора година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото.
Още несвършили, на друг, по-горен етаж, ремонт започнаха други. Вчера спрели водата на блока! Спрели, но не за минути и час, а спрели за часове и ден! Това, че си пуснал перална, че си се насапунисал в банята или си обръснат наполовина – пука му на съседа! Той спрял, защото си правел ремонт!
„Цивилизацията” и лошотията, липсата на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ..., а самочувствие и непукизъм – в изобилие! Лошотията – опасна работа! Лесно я създадохме, продължавам да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?
84
Той, бай ни Бърнар Шоу, не случайно си го е рекъл „Понякога си мисля, че създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

27.04.2008

ВЕЛИКДЕН – най-големият християнски празник! Двамата сме с Ването. Малко притеснени със здравословния статус, но общо взето празнично настроени. В къщата се носи приятния, познатия от детството аромат на домашен козунак и агнешко-печено. Аромат, примесен с детските спомени за боядисаните великденски яйца! За яйцата, които кръщавахме със звучните имена „чукан”, „боец”, „нашарено”, „писано” или „перашка”… И какъв неистов мерак да счупим с нашето, яйцето на другите! Великден! С нови дрешки, с нови сандалки и пълни джобове с шарени-писани великденски яйца, бегом на улицата при другарчетата да ги борим, да се чукаме с яйцата и да побеждаваме!
Ох, години, години, безвъзвратно отминали и заминали – години на детско безгрижие и радостни преживявания! Колко ведрост и спокойствие се ширеха тогава около нас! Колко ред и почит имаше! Та какъв ще е този велик празник – ВЕЛИКДЕН, ако не покажеш поне малко почит и смирение пред Бога и родителите си? Пред възрастните хора и учителите си?