2007г.

Последна част от 2007г.
Следваща публикация 2008г.

 23.07.2007
Черен ден! Най-черния в живота ми! На този ден загубихме сина си!
Какво да пиша, тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, трябваше да угаснат за миг и завинаги? Защо?
Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 75 години като несретница в живота ми?
Може би отговорността, честността и трудолюбието! Или любовта си към семейството, роднините, Родината! Кого да попитам?
Знам, че няма кой! Може би единствено съдбата! А тя не се пита, защото тя не отговаря.
Ходихме пак там, при момчето. Аз, майка му и Христина. Занесохме цветя. Занесохме нашата безкрайна обич и мъка!
Ходихме и на последното място, където е бил. Залепихме некролози и поставихме малко цвете. Минахме по пътя, по който за последно е минал. На този ден, преди тринадесет години!
Какво да пиша тате? Каквото и да напиша знам, че подлеците и убийците няма да се свършат на този свят!

24.08.2007
Снощи бяхме на честване 120 – годишнината от раждането на Петър Караминчев. Поканиха ни кака Венета и Валя. Аз от своя страна поканих кап. Шехтанов и съпругата му.
Свако Петър наистина е отдал живота си в борба за правда, равноправие и добър живот за всички. Жалко, много е жалко, че и аз искам така да бъде, но развитието в природата и света показва, че това е невъзможно и никога няма да се сбъдне. Идеята е прекрасна, но неосъществима! Докато свят
45
светува ще я има, защото е справедлива и примамлива, но това ще е една несбъдваща се надежда!
 
СЕПТЕМВРИ

06.09.20907
Шести септември – Денят на съединението. На този ден преди 122 години смели български патриоти обявяват и извършват съединяването на Източна Румелия с Княжество България. Велико, чисто българско дело мимо волята на Великите сили, в това число и най-вече на „братята славяни” от Изток и Запад!
Тази нощ е починал великият Лучано Павароти! Мой любим тенор, защото беше не само велик певец, той беше велика душа. От него струяха брилянтните лъчи на певческото
46
изкуство, на човечността и добротата. Този човек обичаше хората и те го обичаха. Той ще остане „докато свят светува” в сърцата на милиони свои почитатели, така както незабравимите негови съотечественици Карузо, Джили, Марио дел Монако и др.
Спи спокойно своя вечен сън, Лучано! Твоят неповторим глас, песните и изкуството ти вечно ще шестват, галят, успокояват и радват този наш неспокоен и несправедлив свят!
21.09.2007
Нямали сме аддминистративен капацитет. Е, à кажете как да го имаме?
Море да откраднем парите от еврофондовете, не само капацитет, ами и виртуозност си имаме. Тези дни чух, че първите 10 случая вече са установени. Въпросът е решен. Вместо „усвояване”, което за българина се оказа изключително трудно, преминаваме на „присвояване”, за което капацитетът ни даже е в излишък!
Късно следобед ми се обадиха, че книгата е готова. Взех я. Мисля, че е станала една добра книжка. Тя си е моя, почти непредвидена рожба, дошла някак си колкото ненадейно, толкова и непринудено! Важното е, че всичко, което е написано в нея, е истинско! То не е писано за хората. То просто е написано, защото „така му е било писано“! Тъкмо затова не желая и не търся оценки. Би могло да чуя мнението, но на специалист и ако книжката „не става”, хич да не я показвам на приятелите си! До гуша ми е дошло от оценки на всезнайковци… Всеки за всичко дава оценки. Ние сме голяма сила по тази дисциплина! То затова сме и „прокопсали”. От оценки, оценители и препоръки!
26.09.2007
Прочетох в едно седмично вестниче интервю с д-р Николай Михайлов – психиатър по професия и интелект с
47
дълбочина на мисленето, с висок стил и богата реч. Не е за всеки! Не го харесват! Как да го харесват, като не го разбират! Между впрочем и аз имам резерви към някои негови оценки и схващания, но ми е приятно да слушам или чета такава реч.
Питат го: „Българите се страхуват, че ще загубят идентичността си, своеобразията си... след влизането ни в Европа? Има ли своеобразия, които трябва да загубим?”
„Мисля, че това, което тукашният патос нарича „българщина”, трябва веднага да бъде изпуснато на земята като урочасано без всякакво съжаление и обръщане назад. Патриарх Евтимий не е никаква българщина”. – Яворов също”.
Аз бих добавил: Защо само Яворов? То си е целият кръг „Мисъл” начело с проф. д-р К. Кръстев, с Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров. И още, и още истински българи е родила и отчувала малката ни родина, които не са „българщина”!
Питат го Доктора още за мнението му относно инициативата „Стоте велики българи”. Ето част от отговора:
„Социологията на величието е томбола на глупостта. Това е начин за общонародно засрамване с идея за допълнително възгордяване. Масовият разпит за ценностите е недопустимо снизхождение към оценъчната глупост на телевизионните тълпи, шанс за възторжено изригване на пошлости. Анкетираният социален сектор по повод на българските „величия” е квалифициран да има само едно напълно немеродавно мнение. Ако е улучил нещо, то е по случайност”.
Е, не мога да не се съглася. Поне принципно. Някъде по-горе писах за това. За Азис, за Слави и други „велики” българи от тази компания…
И още един въпрос: „Какви са особеностите на политическия ни живот от гледна точка на психиатрията?”
„Апелирането към разума на доминиращия електорат е много наивно занимание. Електоратът не изчислява своя вот, а му принадлежи преди да го помисли. Проблемът е да бъде
48
мобилизиран да си спомни накъде клони по принадлежност или по предразсъдък.
Има още. Спирам!
28.09.2007
От 23 до 27 т.м. бяхме в София. Гостувахме на племенниците Йончето и Радко, но основното беше да се консултира Ването с нашият приятел проф. Димитров по нейните болежки.
В София много срещи, много преживявания. Първо се срещнах с братовчед ми Камен и с Гошо Попето. Подарих им по една от моята книга с разказите.
За жалост, срещите с приятелите ми от детинство: полковник Марин Цеков Диков и д-р Иван Неделев не се осъществиха! Те били вече покойници! А колко исках да се видим и на тях да подаря по една от книгите!
На следващия ден се срещнах с д-р Георги Горанов – Джеки. Той обича да го наричат „Джеки”, но много добре знае, че в негово отсъствие всички му викат „Мошето”. Между другото е отличен лекар с пет специалности. Син е на бай Горан – един от героите на мой разказ. Исках да се консултирам за хипертонията и сърцето, а той си е Гошо Горанов – дърдори ми как всяка година ходи по турски курорти и… какви яденета предлагали „на корем”! Все пак прегледа ме и поговорихме по здравословни проблеми. Нали и той ги има! Ударил е вече 81 години! Какво да правиш, всеки с характера, всеки със съдбата си! Приемам го такъв, какъвто е. Познаваме се повече от 60 години!
Срещнах се и с Тодор Гешев, съсед и приятел от детинство. Син на Тота Ватковица, приятелка на баба, и неин асистент при направата на „Германа” и протичане на цялото събитие, „Молебен за дъжд“! Подарих му книгата с разказите. В един от тях споменавам за майка му...
Купих билети и с Ването и Хрис в Народният театър гледахме една прекрасна постановка – „Идеалният мъж” от Оскар
49
Уайлд! Английска работа, интелигентна работа, Шекспирови традиции! А и Народният си е Народен! Артистичното присъствие на висота, сценичното решение семпло, а чудесно. През цялото времетраене на спектакъла неизменно имах чувството, че и аз съм на сцената в напълно „английска” среда! То, всъщност на това му се вика и театър! Аз така го разбирам и затова не посещавам разни представления, та като се съберем някъде да се похваля, че „снощи бяхме на театър”…!
Преди театърът имахме много мила среща със семейство Георгиеви – наши приятели от годините, когато бях в апогея на силите си като научен работник!
Професор Севдалин Георгиев е един от няколкото големи български генетици – преподавател в Софийския университет – биологически факултет. Съпругата му е стоматолог. Имат две прекрасни и проспериращи деца. Интелигентно семейство, земни, прекрасни хора и приятели. Да са живи и здрави!

ОКТОМВРИ
05.10.2007
Поредният резил пред Европа ни споходи тези дни. Номинираните от наша страна трима кандидати за съдии в Европейския съд по правата на човека бяха оценени като неподходящи и върнати обратно! Оказало се, че те нямали даже и необходимата езикова подготовка!
Абе продължават да си я карат нашите хора по „социалистически”. Нали така беше тогава? Тръгва някои от башовете и с него преводач. Понякога двама.
За по-малко от ден в София гостува президентът на Франция г-н Саркузи. За този човек някъде по-горе писах, че ще е голям държавник, полезен за Европа и света.
50
Направи ми силно впечатление изказването на Президента Първанов, който нарече г-н Саркузи – „Силен, отговорен и необходим на Европа”!
12.10.2007
Днес имам рожден ден! Навършвам 75 години! Ужас! Седемдесет и пет лета! Как станаха и кога станаха е трудно да се отговори, но е истина!
Какво да кажа? Нека сам да си пожелая по-дълъг живот, здраве, леки старини и да не ме напуска желанието да правя неща, полезни за нас двамата с Ването, за близките ни, за хората!
Много е мил моят приятел Веселин Цветков, когато цитира Гьоте, който казва: „На живота в края – миналото оживява”! Вярно е! Миналото оживява с всичките си мимолетни мигове на радост и щастие и с неприятностите, изпитанията и страданията, неизбежни, макар и различни по своя обем и сила за всеки човек. Независимо кой и какъв е и къде е бил в социалната и интелектуална йерархия на обществото.
Ами като оживява, дай Боже живот и здраве и сила в перото ми, та да го описвам. А моето минало и настояще са богати. В общи линии, аз съм доволен от съдбата и живота си до сега! Не съм я предизвиквал! Сам съм градил и съм се радвал на успехите си, сам съм се борил, страдал и понасял връхлитащите ме изпитания! Сам, а от 47 години двама и неразделни с моята съпруга!
Е, с дълбока мъка съзнавам, че е можело да бъде по-добре, по-нормално да се сбъднат мечтите ни за многолюдно семейство, за повече радост и щастие, но не би! Това са неща извън нас. Тук сме безсилни. Ето защо в такива моменти мисля, най-добре е да помълчим и да останем в прегръдката-уютна, но и мъчителна, на спомените, на „оживяващото” минало…
51
Още от сутринта започнаха поздравления от близки и познати. Това е добре!
И така до следобед в 16 часа, когато започва партито по повод рождения ми ден. Утре ще напиша нещичко, това как сме прекарали. A demain!
13.10.2007
Партито премина много добре. Обстановката беше изискана. Хората-интелигентни, прилични, отбрани – наши дългогодишни приятели, колеги, близки. Представих всеки поотделно. Направих едно кратко встъпление, без житейски ретроспекции. Говорих за книгата и как се е стигнало до написването й.
Междувременно обявих, че тя е претекста, но основният повод е, че на този ден навършвам 75 години! Повечето от присъстващите знаеха, но имаше и изненадани. Отбелязах, че любимите ми науки, на които дължа в най-голяма степен кариерата си като учен и университетски преподавател, са химията и биологията. Обичах литературата, но не в такава степен и никога не съм мислил да правя кариера с литература. Обичах да чета поезия. В ученическата възраст четях „Прокълнати поети” – Пол Верлен, Стефан Маларме, Едгар По, Франсоа Вион… Ах този Франсоа Вион, колко ми се иска да беше Жан… Запомнил съм от него следното четиристишие: „Зовят ме Франсоа – кому това пречи. /В Париж, край Понтуаз роден и расъл странник. Но в мазен клуб, кога палач въже застегне/ Вратът ми ще узнай тежи ли моя задник”! На пръв поглед малко уж простовато, че и цинично. Но я го осмислете в контекста на някои моменти от съдбата си! Абе какво ви пречи, че съм Франсоа, че съм роден еди къде си и сам по себе си съм един странник? И какво като сте се юрнали все да ме бесите? Какво ще спечелите, какво ще стане? Единственото сигурно е, че „Врътът ми ще узнае тежи ли моя задник”!
52
Казах, че обичах и четях Пушкин и Лермонтов. Този велик Пушкин и неговия велик роман в стихове „Евгений Онегин”! Увлечен в прелестните стихове доста размишлявах, докато разбера, че тя работата била проста: „Когда она хотела – он не хотел. Когда он хотел – она не хотела!”
Особено обичах българските поети, които в моята младост бяха дамгосани като символисти и изхвърлени от учебните програми. Д-р Кръстю Кръстев и кръга „Мисъл” с един от великаните на българската култура – Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров и неповторимия Пею Яворов! Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Никола Подвързвачов, Христо Ясенов… И сега като пиша настръхвам, гърдите ме свиват леко, но са изпълнени с чувство на гордост, че това са българи, чувство на тъга и мъка, че тези нежни души, посипали татковината ни със сребристо-златни воали от толкова поетична сила и красота, днес никой не споменава, днес са забравени! Вярно е, че една от най-големите истини за човешкото общество е неговата къса памет!
Както и да е, не пропуснах да спомена и за Смирненси, когото също много обичам. Обичам цикъла „Зимни вечери” и някои весели и закачливи четиристишия, които и до ден днешен си рецитирам.
Например, когато е топло, както това лято, рецитирам: „Дни на огнени горещници / палят столичния град. / Бягат всички тлъсти грешници / из курортите на хлад. / А под снопите жътварите / ще превиват морен стан / за да пълнят пак хамбарите / на разбойнишката сган”. Този Христо Смирненски, който написа „Приказка за стълбата”, която нашите политици, така охотно размахват и изкачват, а като я изкачат – баста! Между впрочем да не стана отегчителен, не казах, че се опитвах да пиша стихове като всяко по-будно момче и момиче на тази възраст. И до сега в къщи се въргалят пет-шест тетрадки с тази „поезия”.
Та викам си може би тези ми интереси имат нещо общо с обхваналата ме страст на стари години да „писателствам”!
53
От друга страна, старостта, старостта! Колко си е прав Гьоте! „Когато идва старостта, спомените оживяват”! Нали?
След това помолих зам. директора и драматург на Русенският театър г-н Крум Гергицов да сподели мисли относно книгата. Гергицов има талант! Той ме трогна със словото си! Твърде приповдигнато и похвално е, но за случая – книжка и рожден 75-ти ден – добре си беше. Благодаря му!
Накрая прочетох два разказа – „Бозе Бозе, всицките ора си додоа…” и „Пиано, пиано сеньори…”
Когато гостите се разотиваха, без изключение бяха в отлично настроение и единодушно усмихнати, доброжелателно изказваха възхищението си от партито! Дано да е искрено, защото пусто и това чувство между хората често, особено в наши дни, е дефицитна стока!
Дай Боже живот и здраве така да се събираме и на кръглите годишнини – 80, 85 и 90, пък после „Каквото сабя покаже”!
14.10.2007
Днес е Петковден! Имен ден на баща ми и сина ми! Двамата незабравими и безкрайно обичани Петковци. Мир на праха им. Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че животът е пълен с мерзавци и подлеци! Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!
Снощи ни се обади Женито, съпругата на д-р Тодоров. Тя е литераторка, интелигентна жена, заредена със знания и емоционалност. Четяла разказите ми и препрочитала някои неща, които особено много й харесали. Изказа възхищението си от партито, от искреността, че и от дарбата, с която съм описал някои персони и ситуации в отделните разкази. Беше ми приятно, защото звучеше искрено и компетентно.
54
Тази сутрин ходихме при момчето. Почистихме, подредихме, запалихме свещички и поставихме цветя. Цветя от партито на тати и мама! Той е с нас, той беше на партито, той и сега е при мен и леко се усмихва потупвайки ме по рамото и благо повтаряйки – „Ей, много се вълнувате и много дълбоко ги преживявате тези работи, бе!” Симпатяга!
22.10.21007
На този ден преди 46 години сключихме граждански брак – оженихме се с г-ца Иванка Стоянова Денева и тя стана г-жа Байчева! Да ни е живот и здраве, още дълги години да сме заедно! Повече няма да пиша. Този наш съвместен живот е роман – пълноценен, интересен с прекрасни, за жалост и с тъжни, че и трагични преживявания!
Снощи ни се обадиха племенникът ми Веско и Наталия. Получили са книгата с разказите, която им изпратих. Чели я, смели се и много я харесват. Веско с приповдигнато настроение се разсипа да ме хвали. Гордее се с вуйчо си! С кого друг? Нали и той е сам, като мене!
28.10.2007
Днес са изборите за местните управи – кметове и общински съвети. До сега винаги сме гласували. Ще гласуваме пак. Мисля, че когато това право действително го има, всеки отговорен гражданин трябва да го използва.
При нас е обратното. Когато десетилетия наред правото ни да гласуваме беше само на книга и предварително се знаеше, че изборите ще се спечелят с 99.99 %, народецът се пременяше в новия кат дрешки и хукваше към избирателните урни да ”избира” – с една бюлетина единствения кандидат. Даже и по едно хорце му друсваше, отпред, пред избирателната секция. Ей така, да го види партийния или кварталния милиционер, че е гласувал и е много, много щастлив!
55
НОЕМВРИ
01.11.2007
Днес е денят на Народните будители! Един специфичен за нас българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане. Първият наш будител без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска” са основен и непреходен пример, за същността и ролята на народния будител. Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!
Празникът на народните будители – голям, исторически празник на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!
Ала кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им, та камо ли да са черти от характера и дейността им!
Будители – за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи, да поощряват народни будители? Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!
Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – народните будители! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за
56
всеотдайна служба на Род и Родина. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!
Днес е Денят на народните будители. Красив, достоен ден за достойни люде, предани на народа и страната си – България!
Има ли сега у нас народни будители? Има и винаги е имало!
Има ли народът ни нужда от народни будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения непросветен, а в застрашителна част и неграмотен!
Тъкмо затова нуждата от будители е осезаема – но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!
05.11.2007
Проведените наскоро „избори” наистина показаха пълната всеуправленска и общонародна разхайтеност с брутално погазване на правила и закони!
Ееех, бедни ми Алеко! Я стани да видиш твоя приятел Ганьо Балкански и антуража му, какво поколение са ни създали и избори как се правят! Твоите писания „Бай Ганьо прави избори” и твоите герои, ряпа да ядат! Я станете вие всинцата, па да ви запозная аз с някои от сегашните управници, че да ви поразходя в изборния ден в град Перник и в Благоевград, и в Кърджали, и където ви око види из българско!
Подкарал бай Ганьо преди 100 години десетина джандари, подкупили десетина хаймани и цигани с по 2 лева, поуплашили тогоз-оногоз, похарчили из кръчмите 400 – 500 оки вино и виж ти, че партията му спечелила изборите! И това било погазване на закона и мнооого голямо престъпление! Хайде бе! А това да се купуват из цяла България ачик-ачик гласове, да надаваш от 20 до 300 лева за глас под носа на пазителите на реда, да стоварваш тумби от неграмотни турци-пришълци
57
и нашенски цигани направо пред избирателните секции, да изпратиш „цивилни”да стряскат и притискат хората, да прилагаш какви ли не мурафети само и само да спечелиш! Това как му викате? „Свободни, демократични, европейски избори”!
Откровено казано, такова падение българско не съм очаквал. С кои очи се явяват нашите управници пред хората, та и пресконференции дават! Срамувам се! А колко ни се иска да сме „европейци”! Пак ще спомена обичания Алеко. Още в онези времена, когато си мисля, че у нас е имало повече истински европейци, отколкото сега, той пише: „Европейци сме си ние, но не до там”!
08.11.2007
В едно вестниче прочетох следния текст:
„Първи тур на местните избори. Петнайсетина автобуса пристигат в Ардино и всеки спира пред една от избирателните секции в града. Пътниците слизат, гласуват, качват се обратно в автобусите и заминават за Турция… В тази родопска община избирателите са около 6000, в този ден са гласували около 12 000 души според броя на пуснатите бюлетини. Последният, довършващ картината щрих на изборите в Ардино, е бюлетината, върху която личи черна точка поставена точно на номерчето на ДПС”! И Дикмето чака да го изберат?
Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! „Ти купи ли зеле? Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса”? Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? Откъде го купи”? Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „Не, не, аз му слагам
58
копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива... Психоза!
Ами за претакането? Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо, когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”! И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на киселото зеле тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят, вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите неизяденото и вече негодното за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”! Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!
11.11.2007
Днес и радио и телевизия почти нон стоп съобщават за бедственото положение от падналия тук-таме сняг из страната! Проходи затворени, села и градове без ток и вода, катастрофи и 8 убити – ужас! А снежната покривка 10 сантиметра, температури ниски, но плюсови, само на някои места минус 1, минус 2 градуса и… положението бедствено! Както миналата, по-миналата и още по-миналите години. Падне ли 5-6 см. сняг и паднат ли температурите под нулата – положението ставаше бедствено!
59
Започвам да си мисля, че това си е един много обективен индикатор за напредъка на държавата ни. Той съвсем точно показва… че не мърдаме. Там сме си от времето, когато всяка зима, дошла не дошла, се заговаряше за „бедствено положение”! С тази разлика, че в онова време се сипеха денонощни хвалби и месеци наред се бърбореше и пишеше колко пясък е складиран, колко луга е приготвена ,колко трактори са заели изходна позиция и колко народ чака само да завали сняг, „па ще видите какво ще става”!? Нищо не ставаше! Паднеше малко снежец и хоп „бедствено положение”! Така си беше, така си е и сега!
14.11.2007
Тази сутрин по БТВ при Бареков беше изпълнителният директор на Кремиковци и на ЦСКА г-н АлександърТомов. На въпроса „Как върви Кремиковци”? Томов гордо заяви, че „се развива възходящо”!!! А само преди два дена Нова телевизия показа репортаж от комбината, който те кара да се погнусиш от мръсотия, безпорядък и разкапани помещения, бани, тоалетни, тавани, столови, кухни ...Не е за показване, не е за приказване. Работниците си раздраха ризите да се оплакват! Ясно се видя, че „гордостта на родната металургия”, представлява почти рухнал гигант от рухнала гигантомания, от не поддържани и неправилно експлоатирани сгради и съоръжения, от една въпиюща безстопанственост! Ако на това г-н Томов вика „възходящо развитие”, то „низходящото” е да дойде един свестен държавник, да му зашлеви два-три шамара и с един ритник да го изпрати към близката площадка за балиране на софийския боклук! То бива, бива тъпигьозлък, ама такова чудо никъде го няма!
30.11. 2007
Чух сутринта, може би по първи канал, че изследване проведено от ООН на ученици от 9-ти клас в 57 страни на света е установило, че по знания нашите са на 42-ро място.
60
Работено е с над 4 500 деца. Нищо изненадващо. Изненадата е, че най-после публично се призна къде е истинското място на българчетата по знания и къде е прехвалената ни образователна система.Забравих с кои страни сме на едно ниво, но във всеки случай, това са държави, които ние с нашата самоувереност и с нищо неподплатена надменност, считаме за изостанали и загубени за цивилизования свят! Защото едно е да избереш 15-20 даровити деца, да ги подложиш на специален учебен режим, под грижите на доценти и професори и като „свирнат” за някое световно първенство – я по математика, я по биология, да обереш първите места и медалите и да кацнеш на софийския ВИП под звуците на фанфари! Едно е това! Другото е да се препитат 4 – 5 хиляди ученици от училища в различни райони на страната, препитващите да не са нашенски „социолози” и „статистици”, па тогава да ти видя медалите и фанфарите!

ДЕКЕМВРИ
16.12.2007
Най-после заваля сняг. Заприлича на истинска зима.
Тази сутрин чух, че в София ще се проведе „Кръгла маса” по въпросите на висшето образование. Отлично като идея, но се съмнявам в резултата – чесане на езици, наливане от пусто в празно и нито дума за истинското състояние и купищата безобразия – причина за плачевното състояние на това, така наричано все още „Висше образование”!
22.12.2007
Като чета това, което съм копирал по-долу, си викам – какви мишоци сме ние в контекста на глобалното, на вселената! В такъв Господ вярвам. Ами, ако това е Господ? Ако е, да е! И вечна му слава!
Испанският учен проф. Хосе Сеновия твърди, че краят на Вселената няма да дойде с взрив, както началото й, а с
61
тишина, защото космическото време буквално изтича и един ден ще спре завинаги.
Теорията е странна, но не е безпочвена. Проф. Гари Гибънс, космолог от Университета в Кембридж, казва: „Вярваме, че времето се е появило през Големия взрив и както се е появило, така може и да изчезне. Това е просто обратният ефект.”
„Обратния ефект”! Така е, всяко нещо носи в себе си своето отрицание. И Вселената също! Наново се уверяваме, че всичко на този Свят, от най-малкото, до най-голямото, до самата вселена е изградено на базата на единност в принципите!
Е, и какво? Я дайте да се радваме, че все пак сме се появили, та да видим това чудо на чудесата и макар за време извън възможността да се измери, да го усетим и бъдем част от него!
Кратко, но колко съдържателно и поучително го е казал Достоевски: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл!”
23.12.2007
Седнах да напиша нещичко и слушам концерт на Ана Томова-Синтова, съвместно с детски хор и симфоничен оркестър. Страхотни изпълнения – възхищение, безбрежна, непринудена радост и емоция… Запяха „Тиха нощ, свята нощ”! Боже, Боже, все пак добре, че дойде тази „Демокрация”, която всички малко или повече ругаеме, защото още не е никаква демокрация , но поне ни даде възможност, малко от малко да чуем и видим какво са пеели, гледали и как са живели хората из белият Свят! Благодарим ти, Боже! Не става дума за мен. Аз бях понадникнал, но някак си, без да съм го видял го виждах. Вярвайте ми! Знаех го, виждах го! Дарбица! А много други, може и да не виждат, но виждат за зла участ тези, които виждат! И не им прощават!
От ден на ден забелязвам как световната наука освен фантастичните постижения в областта на физиката, химията,
62
математиката, биологията, астрономията и кибернетиката, обръща все повече внимание на състоянието, във всичките му аспекти, на човешката популация. Състояние, преди всичко като физически и психически статус и факторите, които му влияят. На първо място храните-храненето и стресът! Може би в тази връзка е и моята идея от 4-5 години да лансирам едно ново направление в екологията, а именно, за храните като четвърти основен фактор на околната среда.Това наистина е една нова идея и трябва да се захвана, поне отчасти да я поразработя. Защо не ми дойде преди 20-30 години?
Съжалявам, а прекрасно знам, че веднага щяха да се намерят тълпа от посредственици и завистници да ми попречат и идеята да си остане неразработена и неосъществена!
25.12.2007
Продължават коледните празници. Времето е по поръчка коледно.
И този месец се изнизва, изниза се и годината! Много бързо, някак си дори неусетно! А колко неща минаха през главите на българите, че и през моята! Добре, че съм се дистанцирал от всякакви обществени и професионални ангажименти, та все пак съм спокоен.
Радвам се, че през годината издадох две книги. Дай Боже живот и здраве, в началото на следващата ще излезе и тази, по която работя сега. Да има нещо и за 76-тата годишнина!
Не съм доволен от представянето на моят отбор „Левски”. Вярно, че не може всяка година първенец, но в случая нещата се объркаха от господата собственици и ръководството въобще. Без съмнение и във футбола е една, която не е за приказване. Малко или повече, такава е и в нашият „Левски”. Дано през новата година да се пооправят!
С рибарлъкът годината също не беше кой знае колко успешна. Моят рибарлък, коя ли година е бил успешен, но все пак! Живот и здраве, през Новата ще се надяваме на повече улов и повече емоции!
63
От ден в ден, моето дневниче направи година! Пиша, а ми досажда да седна да прочета какво съм написал и да го понатъкмя като стил и съдържание. Все се канех, а така и не го направих. Не ми се захваща! Така сурово и написано, както си обещах, за отмора и развлечение, на един дъх и до известна степен не особено сериозно, си има своя смисъл и някаква стойност. Инак може да добие претенциозен вид, а аз претенциозните, прекалено стилните и не дай Боже напудрените неща, не обичам!
26.12.2007
Обади ми се от София проф. Сашо Станев. Мъчно му на човека, че професор Томов го изгонил и унижавал. Изплака си болката. Да го поуспокоя, за първи път сдържано споделих и някои мои впечатления. Мисля, че са нужни повече академично поведение, колегиална толерантност и уважение, по-широк диапазон от знания и… по-малко хитрини!.
Отказахме се да посетим моно спектакъла на Куркински. Щом ще има разни тържества, присъствие на кметове и други градски началници, моето място не е там. Не желая шумотевици. Искам изкуство!
Снощи се обади Веско от Чикаго. Получил книгата ми „Научни публикации” том 1-ви и учуден ми се тюхка ,”Абе от тази книга разбрах, че не съм познавал моя вуйчо ”!
Как ще го познаваш бе, моето момче? То болшинството народ не ме познава истински. Една от задачите винаги е била хората да не познават свестните, можещите и кадърните!
В моя случай има и още една причина. Аз не обичам много-много да се пъча, пази Боже да се подмазвам и да се навирам тук и там, където не ми е мястото.
64
27.12.2007
Днес е Стефановден! Последният християнски празник за годината. Знае се, че Свети Стефан е първият светец мъченик за Християнската вяра.
Остават четири дена до Новата 2008 Година! Когато бях малък, пък и дълго след това, слушах хората да казват „Нова година, нов късмет”. Аз твърдо вярвам в почтеността, трудолюбието и отговорността пред семейството, професионалните задължения и Родината си. Винаги съм вярвал, че когато вървиш въоръжен с тези добродетели, животът ще те възнагради! Може да не е адекватно на усилията, които полагаш, но награда ще имаш – ще живееш не богато, но спокойно и нормално! И въпреки това, трябва още нещо, трябва поне малко късмет.
Времето, времето и търпение, търпение! Жалко, че не се знае съвсем точно, като какво идва след „времето и търпението”!
Така, както и след този 10-ти ноември, на който народът възлагаше толкова надежди! Ами и аз, като вярвах, че ще вземем доброто от старото и му прибавим свободата и възможността да разполагаш със себе си и собствените си възможности, ще направим живота още по-добър за всички ни !
29.12.2007
Остават два дена до Новата 2008 Година! Бързо, много бързо вървят вече дните, месеците и годините! Като вкупчени в стадо изплашени коне с настръхнали гриви, широко отворени ноздри и изпъкнали очи, тичат ли тичат във вихрен галоп и незнайно накъде! Дните, месеците, годините! Към старостта, към старостта тичат! А как искаме ние, които сме в тази възраст, да ги спрем! Да спрем галопа им и да ги завърнем към онези дни, месеци и години, когато се молехме да минават по-бързо…!
То беше в детството, в очакване да дойде първият сняг и жадуваната ваканция, та да грабнем шейните и се стрелнем по нанадолнището, макар и с премръзнали крачета и ръчички, но със зачервени бузки и пълни с радост сърчица!
65
То беше в ученическите и юношеските години, когато жадувахме по-бързо да завършим началното и средното образование, да се запишем в университета, да пораснем, да възмъжеем, с повече самочувствие да харесваме и от повече девойки да бъдем харесвани!
Тези години и този университет и всички тези огорчения, които ни сполетяваха – как да не мечтаеш и неистово да желаеш по-бързо да минават, да отминат и никога повече да не висят в календара на живота ти, че и на когото и да било! Молбите и надеждите годините да бързат, да минават на бегом продължиха, та с тях си и остаряхме! Това беше „експериментът”, драги мои приятели, с една свястна държавица, изникнала като феникс из пепелищата, мрака и безпросветността на Отоманската империя, изкачила се на първо място на Балканите във всяко едно отношение! Това беше експериментът, с който ни прекараха по голготата на измислени пътища, зародил се в главите на фантазьори, в най-остро противоречие с природните и обществени закони !
Помислихме, че е отминало времето, когато се молехме дните, месеците и годините да минават по-бързо, та да усетим и ние какво е това свобода!
Помислихме! И знаете ли, аз още мисля и вярвам в това! А как иначе? На седемдесет и пет години да пришпорвам дните, месеците и годините да препускат като необяздени жребчета, нещо, което те и без друго правят? Не, не искам времето да бърза! Няма за къде! Аз знам, че то е велико, че забавя, но не забравя, че то е чародейният хирург на вселенските, земните и човешките „патологии”! Не бързай, време!
А свободата ли? Свобода и независимост няма! Всичко във Вселената, на Земята и в Природата е свързано и съществува благодарение на взаимната си зависимост! Единственото местенце, където може да има Свобода е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
66
Благодаря на Природата, че ми е дала това, което е нужно, та винаги съм се чувствал свободен!
Благодаря й! А на вас, весело посрещане на Новата 2008 година!
30.12.2007
Няма, няма вече дни, останаха броени часове до пристигане на Новата 2008 година! Новата, с новите надежди, с мечтите животът ни да бъде по-богат, по-весел, по-щастлив! Да бъде! И ще бъде! Бъдете сигурни! Аз го виждам, че става! Бавно и мъчително, но става! И дай Боже да спрат да мърморят мърморковците! И дай Боже да прогледнат тези с очите, дето гледат, а не виждат! И дай Боже поне малко от малко да спре да опростява и да оглупява този народ! И дай Боже най-после да спре да лъже и да краде в такива размери отвсякъде и от всичко! И дай Боже за сметка на това да се захваща за работа и да работи с отговорност и желание! И дай Боже да се разбере, че на този свят нищо даром няма!
31.12.2007
И така, довиждане декември, сбогом 2007 годино! И през теб продължих живота си почтено, ученолюбиво и трудолюбиво. Каквото можах, направих. Най-важното – навърших 75 години! Ура.а.а! Сериозна работа! И продължих да помъдрявам, да обичам жена си, роднините си и приятелите си още повече! Да обръщам още по-малко внимание на глупаците, водейки се от формулата на Анщайн, че на света е вечна само глупостта! Продължих да съчувствам на страдащите. От сърце съм се радвал на успелите и успяващите! Ще цитирам Оскард Уайлд, а вие си правете изводите! Той казва: „Лесно е да бъдеш съпричастен на трагедията на приятелите си, трябва много фина душа, за да се зарадваш на успехите им”! Ох! Боже, Боже, къде са тези фини и чисти души, особено в това – нашето време?
67
Започнах и ежедневно писах моето скромно дневниче. Скромно е, вярно, а като чета нещо от написаното и то ми харесва! Как иначе, нали си е мое?
Сбогом 2007-ма, добре си дошла 2008-ма годино!