УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

   Както обещах, от днес започвам публикуването, тук в Блога, първия том на книгата ми "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК".Дано да ви Ви е интересно. Приятно четене.


       СТРАНИЦИ
ОТ МОЯ ДНЕВНИК

2
С Т Р А Н И Ц И ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Автор: Иван Байчев
Коректор: Росица Георгиева
Художествено оформление: Ива Петрова
Предпечатна подготовка и печат “Лени Ан” – Русе
Издателство “Лени Ан” – Русе, 2012
ISBN 978-954-8190-93-0

На съпругата ми Иванка Стоянова Байчева
най-сърдечна благодарност за помоща
при редактирането на книгата.
3
Иван Байчев
С Т Р А Н И Ц И
ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Издателство “Лени Ан”
Русе – 2012 г.
4
Тази книга няма да се хареса на всички, но всеки, който я прочете, ще намери нещо полезно за себе си.
* * *
А свобода ли? Свобода и независимост няма! Единственото местенце, където може да има Свобода, е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
* * *
Времето е съзидателят, ваятелят, безпощадният съдник и коректор на всичко, що съществува на този свят, като действа безотказно, но бавно, а понякога и мъчително!
* * *
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване!
* * *
Там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
* * *
Отвратителна глупост е да оценяваш и цениш хората по партийната им принадлежност.
* * *
Висша форма на наивност е страстно да защитаваш очевидна истина пред лъжци и мошеници.
* * *
Винаги помни, че си българин – никога не забравяй, че си европеец !
5
СЪДЪРЖАНИЕ
Към читателите ................................................................................. 7
Началото ............................................................................................. 9
Страници от 2007 година ................................................................. 21
Страници от 2008 година ................................................................. 68
Страници от 2009 година ............................................................... 128
Страници от 2010 година ............................................................... 199
Страници от 2011 година ............................................................... 281
Страници от 2012 година ............................................................... 377
6
7
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази книга посвещавам на моята осемдесетгодишнина. Тя съдържа страници от дневника ми, който пиша с лекота и удоволствие от декември 2006 година. В него са отразени по-важните ми преживявания и много от изобилието обществено – политически събития, които непрекъснато заливат страната ни по формулата „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!”
Тъкмо затова, моля Ви, нетърсете претенциозната академичност и не се учудвайте на допусканата фриволност при написване на някои от текстовете. Те са огледален образ на настоящето ни и средата, в която живеем.
Тези събития съм отбелязвал и оценявал, изразявайки ясно собственото си мнение. При интерпретацията посочвах аналогии с „чудеса”от битието ни в близкото минало, а също и случаи от моята дългогодишна дейност като учен и общественик
През 2009 г. открих собствена страница в Интернет – „baytchev.blogspot.com“ Част от публикуваните материали в блога съм включил в книгата на страниците от съответната дата, на която са писани в дневника.
Така че книгата, макар и със заглавие „Страници от моя дневник”, не притежава характерните особености, типични за жанра – кратки бележки за текущи събития и случки. Повечето от моите бележки са подробни, някои обстоятелствени и често поднесени като есета, къси разкази, фейлетони, че и весели стихчета и епиграми.
Основните тематични акценти в книгата са свързани с интересите ми в областта на науката, образованието и изкуството.
8
Споменати са много лица – държавни и местни ръководители и партийии величия, роднини, познати и близки приятели.
Никога не съм допускал основен критерий за оценката и отношението ми към даден човек да бъде неговата партийна принадлежност. На това съм се нагледал в живота си и го намирам за абсурдно и допотопно!
Не съм аполитичен, но не съм се увличал и слугувал на идеологии и партии. Пази Боже, пък с користна цел и бъдеща реализация! Моята „идеология и политика”е знанието, отговорността, трудолюбието и почтеността!
В контекста на тези добродетели, старал съм се да бъда реалист – естествено и нормално, както при всеки човек, съгласно мирогледа, произхода, нравствените особености, степента на образованост, възпитанието и субективните представи за „реалистичност” в този наш объркан и многопосочен свят.
Както винаги, писал съм без тенденциозност, честно и добронамерено.
В съдържанието няма нищо измислено! Всичко е прочетено, чуто, видяно от медиите, или лично преживяно и препатено!
Надявам се настоящата книга, въпреки непретенциозността си, да предизвика определен интерес и намери своите читатели.
Радостен съм, че с появата си тя вече ще е изпълнила своето великолепно и трогателно предназначение – автоподарък по повод осeмдесетата годишнина на своя Автор!
Иван Байчев,
5 април 2012 г. Русе
9
НАЧАЛОТО
Още от дете, когато слушах разговори на баща ми с приятели, и после, когато започнах да чета книги, разбрах, че някои хора си водили дневник.
Още тогава и няколко пъти след това се канех и аз да започна да пиша своя дневник. Но все не започвах. Не мога да определя защо! Не беше до материала – преживявания и събития, както в личен и обществен, така и в национален и международен план, колкото си искаш. Не зная! Може би воля, може би дарба и свободно време са ми липсвали? А дали не е люшкането и притискането от живота, което не ме оставя на мира и до ден днешен?
В едно съм сигурен, не започвах, защото дълбоко се съмнявах в полезността на такова начинание.
Аз нямам афинитет към безполезните неща.Те обикновено са измислени и фалшиви. Е, може да имат временен ефект, но обезателно временен.Жалко,че това „временен” може да продължи десетилетия, както често се случва в живота и в частност в политиката…
Признавам си, не мога да пиша измислици и фалшификации. Тогава какво? Да се притеснявам, че пиша истината? Не, няма смисъл. Макар че заслужава си да се цитира един от афоризмите на Оскар Уайлд – „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!”.
Сега обаче има смисъл, защото има едно истинско, грандиозно събитие – България от първи януари две хиляди и седма година става редовен член на Европейския съюз – семейството на европейските народи.
Велико събитие и от болшинството народ неосъзнато събитие!
10
А какъв катализатор е то за емоция, истинска национална гордост и усъвършенстване във всички посоки на общественият живот – ред, духовност, трудолюбие, икономически просперитет и пр. и пр! ...Абе, само да се научим да спазваме законите, които създаваме, да спрем да лъжем и крадем на поразия и да пазим чистота, пак ще е голяма работа.Че то просперитет без законност, ред и хигиена – лична и обществена, има ли го по белия свят?
От друга страна, мисля си, че вече можем и трябва да назоваваме нещата със собствените им имена, че трябва малко или повече да се казва истината, та макар по някой път и да „сбъркаш”.
Пределно ясно е, че там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
Тъкмо за това от Новата 2007 година твърдо съм решил да изпълня една отколешна мечта – да започна да пиша дневник. Ей така, за занимавка и удовлетворение.
Нямам никакво намерение за обстоятелственост на онова, което ще отбелязвам. Но, ако дай Боже, от време на време творческо вдъхновение яхне перото ми, ще понаписвам и повечко, стига да е стойностно и истина. Моята истина, която никога не съм натрапвал на никого, няма да го направя и сега.
Как ще пиша дневника? Най-обикновено, в моя стил – и сериозно, и весело, но истински и забавно. Не за някого, забавно за мен.Тук може да се зададе въпросът: Е как така забавно и как весело като почти целият народ се е намръщил, сумти и мърмори, че налита и на бой? Ами така, зависи си от човека. Аз не се мръщя, не сумтя, не мърморя и не налитам...Отдавна съм проумял, че на масовия българин и на държавицата ни им трябват около пет десетилетия, та да си посменят табиетите и се оформят като цивилизован народ в цивилизована държава.
Тъжно, но вярно! Колкото парадоксално да звучи, тук е и забавното, тук е и веселото.Съжалявам, не всеки може да
11
го види и почувства.Съжалявам, че „слепите“ са болшинство. Затова трябват петдесет години.Достатъчно време повечето от тях да прогледнат.
Я ги пребройте сега пред телевизорите или на някой огромен стадион, когато се кълчат и блещят нарисуваните полуголи и силиконови чалгаджийки!
Ами Слави и Годжи когато пеят „патриотични” песни? Когато бълват цинизми от телевизионния екран и се попипват по предници и задници, а след това, за да заслужат и получат тлъстия си хонорар, обхрачват с неистово старание някоя от поръчаните жертви!
Как да не са болшинство? Виси си българинът пред телевизора, възхищава им се, а сутринта с върховно удоволствие взема участие в хвалебствения разговор с колеги и приятели относно тлъстината на храчките и величието на Слави и Годжи. Е, иди та разправяй, че не му трябват на този „болшинство” българин петдесет години! Море, че му трябват – трябват му, ами да не би да му не стигнат!
Харесва, харесва му на нашенеца да очернят някого, а той да гледа сеир. Ей така, да се звери ухилен или бурно кикотен в таблоида или монитора и да си умира от кеф. Нали не е за него! И хич не му идва в акъла да помисли: абе тези, като говорят и пишат така необуздано и злобно, вярно ли е, възможно ли е това? Не мисли нашият, а приглася, кикоти се и се възхищава. Така е, за тази „дейност” акъл много не се иска…
А после като му подхванат темата за „Европа”… Какво казал проф. Пантев, баща и син Семови, Сидеров, ген. Любен Петров и други тем подобни интелектуалци. Как ще си загубим националната идентичност, националните ценности, как европейците ще ни ограбят интелектуално и икономически и как е много по-добре да си стоим там, където сме си. За коя идентичност и за кои ценности ръмжите бе? И за кои интелектуални и икономически чудесии?
Тези дни прочетох в един вестник следното: „Великият тоз народ за 60 години без война се научи да мързелува, да
12
лъже и краде, та опротивя и на Европа и на себе си. През това време малките народи в Европа какво направиха:
Дания с 5 милиона население построи само за година, от 1999 до 2000-та, най-големия в света въжен мост, чийто 15 километра я свързаха с Швеция. България си има една единствена сухопътна артерия към запад – Моста на дружбата, построен преди повече от половин век. Финландия и Швеция се обединиха, за да развиват най-високи технологии: Нокия, Сименс, Линукс. Деветмилионна Швеция сама строи военните си самолети марка „Грипен”, които са конкурентни на произвежданите от транс националните консорциуми. Норвегия се превърна в една от най-богатите страни в света не защото има нефт, а защото се научи да го добива от морето, конструирайки гигантски платформи. Осем милионна Австрия е дала двадесетина нобелови лауреати, Холандия, Белгия…, А малката тримилионна Естония произвежда кораби почти като скандинавците“.
Не искам да цитирам повече този вестник. Не приемам всичко за истина, но е вярно това, че много се пъчим, че самочувствието на много хора е в излишък, че не познаваме другите, а може би и нас си. Трябва най-после да се разбере, че само с голи хвалби и лъжи нищо не става.
Та думата беше как ще пиша дневника. Ще си разговарям „на ум”. Преди всичко със себе си за своите си работи, а от
13
време на време и с вас. Кои сте вие ли? Ами, вие сте хората – народът. Този мой народ – баламосван, ограбван, унижаван, но си е моят и аз съм от него, и си го обичам!
Признавам, ще ми бъде доста трудно, защото приключих с професионалната си и обществена дейност, неизбежно свързани със събития, случки, преживявания. Сега информацията ми е малко. Не купувам и не чета вестници, почти не гледам телевизия, от време на време слушам радио. Интересуват ме преди всичко събитията в областта на науката, образованието и изкуството. Не съм аполитичен, при моя ген това е невъзможно! Но слава Богу, запазих се до ден днешен да не членувам в каквато и да е партия и политическо движение. Така че, общо взето следя новините, но не какво ми казват и пишат, а това, което аз разбирам от „казването и писането”. Обичам спорта и предимно футбол и информацията за футболния клуб „Левски”, на който съм привърженик от 1942 год.
Не зная как е по света, но у нас прекалено много се лъже. Лъже се, за каквото трябва и за каквото не трябва. Обидно ми е да чета и гледам как нагло и просташки ме лъжат. Мисля си, че за всеки нормален човек е обидно. При това има един изход. За да не изглеждаш балама пред баламите, спираш да ги четеш – вестниците, да ги слушаш – радиата и да ги гледаш – телевизиите!
Спомням си преди години в „Работническо дело” пишеше как в град Бъфало – САЩ, един американец като разбрал, че го лъжат с нещо, което говорели по телевизора, извадил пищова и го гръмнал. Тогава това се представяше като „гнили американски нрави”. Сега, гледайки как нагло и безцеремонно ни лъжат от телевизионния екран, ми става пределно ясно защо американецът си е гръмнал телевизора.
Очевидно и тях са ги лъгали яко. Честно казано, то и на мен, се ми идва да гръмна моя телевизор, но за разлика от американеца нямам нито пищов, нито пари да си купя нов.
14
Колко права е била моята баба Мария! Особено като остаря, тя често ми повтаряше: „лъжовен е живота баба”. Лъжовен е живота! Я вникнете в тези две думички и се опитайте да проумеете каква простота и каква съвършена истина излъчват!
Питате за моето мнение. Добре, ето го. Според мен неоспоримите истини са само две – раждането и смъртта. Има и още една велика истина, това е обмяната на веществата – храна – метаболизъм – метаболити – тоалетна… То си е и песимизъм, и гол натурализъм, но хайде опровергайте ме! Кое в живота малко или повече не е лъжовно? А я да се вникнем по-дълбоко и в думата „лъжовен”, „лъжовна”. Не е то директно равно на голата лъжа. „Лъжовен“ аз го възприемам като нещо по-всеобхващащо, като една или низ от надежди, които непрекъснато се оказват малко или повече химери и в последна сметка една, де осъзната, де неосъзната, лъжа.
23.12. 2006
Вечерта гледах по националната телевизия заключителното предаване „Стоте най-велики българи”. Организаторите твърдят, че това било игра. Каква ти игра да определяш великите хора на една държава, та която и да е тя! И не само да ги определиш, но и да ги подредиш от едно до сто! През цялото време треперих развихрилата се неграмотност, затъпяване и войнстващата чалга, да не са превзели класацията. Страховете не останаха напълно напразни. И Славето, и Азис цъфнаха до имената на действително велики българи. Е, а кажете като как да наречем народ, който поставя Азис наред с Хан Аспарух – основателя на Българската държава, и Славчо, изтъпанен до Левски, Стамболов, Ботев...? Добре че в първата десетка тези персони ги няма. Аз сериозно си мисля, че ги е имало, но както винаги у нас „спазвайки пълна обективност” са избутани по-назад, за да бъде срамът все пак по-малък. Ето една лъжа, която е свършила и малко полезна работа.
15
За личностите в първата десетка „играта продължава”. До сега не съм гласувал. Сега ще дам гласа си за Левски или за Стамболов.
Не зная как е по света, но у нас много, ама много не само се лъже ами се и краде. На всички етажи, във всички посоки – повсеместно! А едрата и по-префинената аванта не наричат кражба, ами корупция. „Корупцията е проникнала във всички сфери на обществото” – ще чуете да се провиква някой недоучен докладчик. Хей човече, защо не наричаме нещата с истинските им имена? Крадат бе, не корумпират, а крадат. Кажи го по български!
И как да се зарадва този народ, че само след 3 – 4 дена официално влиза в Европа? След13 столетия на превратности най-после там, където ни е мястото!
Та, питахте как ще пиша дневника. Ами ето така – той започна да се пише. Де сериозно, де весело, но истински и забавно.
29.12.2006
От днес остават около 50 часа до официалното приемане на България в Европейския съюз! Голямо събитие, историческо събитие за държавата и народа ни!
Готвят се големи тържества. Естествено, по нашенски и според чергата. Основното, както се и полага ще става в София. В 0 часа на 31-ви в центъра, на площад „Александър Батемберг”в продължение на 16 мин. ще се състои светлинно шоу с най-разнообразни илюминации, фойерверки и други, изпълнени от наета специализирана немска фирма.
В Русе и Гюргево също ще се проведат съвместни тържества. Двете общини организирали безплатен транспорт до двата града и съответни развлекателни програми. Като помисли
16
човек колко векове тези народи – българи и румънци са живели толкова близко и толкова разделени, та да дойде ХХІ-ви век и те да се присъединят към народите, които за първи път в човешката история не се борят за граници, а осъществяват Европейски съюз без граници!
Добре ли е това или зле за Русе? Не само че е добре – отлично е. Стига държавата и управниците ни и ние русенци да осъзнаем какво става и по най-целесъобразния начин да се нагодим и го използваме – сега и в бъдеще. И умната! Румънците са трудни хора. Когато бях зам. кмет и трябваше да решаваме съвместно екологичните проблеми на района Русе – Гюргево, имах голяма съпротива. С настойчивост, дипломатичен език и, подчертавам, със знания и аргументи, аз и моите колеги – русенски специалисти, които бях привлякъл в съвместната българо-румънска комисия, успявахме стъпка по стъпка да решим поредица от сериозни въпроси. И не само в областта на екологията. Тогава започна опознаването и сътрудничеството между Гражданска защита, Пожарна, Окръжна болница, Ветеринарномедицински център, културни институти. Стигна се и до първи срещи на бизнесмени от двата града.
Завидели на това, група активисти от една нашенска партия отишли в Гюргево и те сътрудничество с тамошната посестрима да сътворят. Отворили уста румънците да хвалят комисията ни и председателя й, моя милост, смятайки, че това ще е хвалба за русенци и ще спомогне още повече за сътрудничеството между двата града, ама не познали! Що неприятности си изпатих след това по време на моето кметуване, но и колко искрено съм съчувствал на примитивността и безпомощността на нашенските интернационалисти !
Чувам, че Русе много западнал и запада! То къде е държавата ни, та Русе да е по-различен? Нищо, аз съм твърд оптимист. Това, което става в София, не е нормално. И по
17
Черноморието също е ненормална работа. Натъпкването като в сардели рано или късно ще им втръсне. Ще се задушат от собственото си присъствие. Тогава ще се сетят и за Русе, но надявам се, че през това време други по-умни хора няма да чакат, а ще преценят големите възможност на нашия град и район и вече ще са започнали своите полезни дела.
Русе има едно от най-големите пристанища на Дунава, което го свързва директно със сърцето на Европа – там, където мечтаехме и вече сме.
Русе има своя Дунав-мост, който е пътната и железопътна пряка връзка с Европа, Скандинавия, Русия и други страни. Той свързва Русе и района ни с тримилионната столица на Румъния, която е само на 55-60 км.
Русе има своя първокласен път, който започва именно от моста и през прохода на републиката е най-пряката връзка с Истанбул, арабския свят и Средна Азия.
Русе е важен железопътен център. Тук е най-пряката ж.п. линия за Варна и Черно море.
Оттук започва т.н. Подбалканска линия, която пресича Стара планина и свързва Дунава с южната ни граница. Оттук минават международните влакове от Русия, източна Европа и Скандинавия за Турция, Гърция.
От Русе започват първокласни магистрални пътища за София, Велико Търново, Варна и Силистра. В най-скоро време ще се строи магистрала за Русе, която е отклонение от „Хемус”.
Русе има своето летище и всички условия то да започне отново да функционира. Не сме толкова богати, за да се остави готовата работа да пустее. Макар че си се знаем и това едва ли ще е прецедент.
Русе има своите традиции като банков, търговски и културен център. В живота на този град още преди сто години е битувал духът на Европа. После забитува духът на хлора, на фталовата киселина и други отрови. Но макар и бавно и мъчително – отмирисва се! Както страната, така и Русе се възраждат.
18
Ей, българино, бъди оптимист! Сега като никога до голяма степен съдбата е в собствените ти ръце. Нека да забравим онзи измислен от теб девиз „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”. Така няма да стане! Не всякога може да се плаща колкото трябва, но за страната, за града ни трябва да се работи обезателно колкото трябва, че и повече! Дайте да се хванем да работим! И стига мърморене, хитрини, завист, злоба. Абе стига сте гледали на съседа в двора бе! Погледнете и уреждайте своя двор и своя дом! С тази работа „Я можем да сум зле, ама сакам Вуте да е по-зле“, нищо няма да стане. Не в Европа но и в Америка да ни пришият – все тази!
Най-сетне спрете да мрънкате, че щели сте да бъдете в задния двор на Европа и второ качество население. Ами сега къде сме бе, мили мои? Я си отворете очите и вижте потъналата ни в мръсотия столица, градове и села. Я поогледайте училища, университети, болници, фасади на сгради, паркове и градини, раздрънкани автобуси и влакове, изровени пътища, всичко, всичко за обновяване и ремонт чака. Ами чиновниците, събрали като във фокус цялата ни шуробаджанащина, некадърност и бюрокрация, ами възпитанието, културата, хигиенните навици. Че то още, още в обществена тоалетна да те е страх да влезеш, защото няма къде да стъпиш бе, драги...!
Като споменах тоалетна та се сетих за Панайот Василев – лека му пръст. Той заедно с Коста Янков, Георги Найденов и други предприемчиви люде някъде около 1960 година, с партийно решение разбира се, създадоха големите предприятия „Родопа”, „Тексим” и още едно-две за производство и търговия – нещо като по западен образец.
Та този Панчо на една среща, в която участвах, като стана дума за хигиена разказа следното:
„Какво ще ме убеждавате, че при нас има голяма хигиена. Аз като се кача в Мюнхен на Ориент експреса за София и стюарда ме пита за къде ще пътувам да ме събуди и се приготвя за слизане, винаги му казвам – няма нужда господине,
19
на мен като ми замирише на урина и изпражнения – знам, че сме на Белград!”
Ами такива сме си – европейци, но не до там!
31.12.2007
Тази нощ в 0 часа ще посрещнем Новата 2007 година. Ще приветстваме историческото събитие за изстрадалата ни Родина – официалното й встъпване в Европейския съюз. Ще отворим бутилка шампанско и ще пием по чаша за светлото бъдеще на обичаната ни България. Аз добре разбирам и твърдо вярвам в това бъдеще. Не за нас, за младите, за идните поколения, за България! Силно се надявам, че голямото болшинство българи също ще вдигнат чаши и с вяра, радост и оптимизъм ще посрещнат тази историческа Нова година и това велико за нашата история събитие.