ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2007 г.

                             МАРТ
  03.03.2007

Днес е Националният празник на България – 129 години от освобождението ни от „Отоманско владичество”. И пак раздвоение, и пак „българска работа”! Когато говорим как сме се освободили, всички казваме „Руско-турската война”. Когато назоваваме от какво сме се освободили, всички казват от „Османско владичество”! А то си е от „турско робство”! Не зная! И аз се ядосвам като гледам и слушам тези „слагачки”, но мъча се да разбера, че сме притиснати и трябва дипломация. Все пак и дипломацията може да се прави без излишни метани!
Вечерта хванах малко от тържествената заря в София. Има нещо много българско в този ритуал. Любопитен съм да зная, на сънародниците настръхват ли косите, когато засвири гвардейският оркестър и потичат ли им сълзи, когато заехтят имената на героите из притихналия площад? Ами после, когато блеснат извадените саби на офицерите и стройните редици на левентите замаршируват под звуците на знаменития марш „Велик е нашият войник”? Този марш, който беше забранен 45-50 години, защото не бил в унисон със „социалистическия интернационализъм”!
Ние, българите, никога не трябва да забравяме, че сме освободени от руския народ. Подчертавам – Руски Народ! Към този народ е нашата безкрайна благодарност и признателност. Това е истинският исторически факт и никой никога не ще може да преиначи, колкото и да се напъва!
Категорично доказан е и историческият факт за имперските стремежи на руския царизъм! Неслучайно най-отявленият русофил след Освобождението ни, Драган Цанков, след като и нему е дошло до гуша, издумва непреходните фрази: „Освободихте ни, оставете ни свободни!” и още: „Не ви щем ни меда, ни жилото”!
А онзи, великия, заместника на Левски, хъшът Стамболов, бидейки отначало отявлен русофил, пръв се усеща и
32
прави възможното – да избере „от двете злини по-малката”, за да тръгне по самостоятелен път на устройство и развитие освободеното ни Отечество. Даже на всеослушание заявява: „Руският народ ни освободи, а ние трябва да му помогнем да се освободи от своя царизъм”.
Много пъти съм се замислял защо големи държави и по територия, и по население, и по богатства, при това много често неразкрити и все още неизползвани, неистово ламтят за чужди територии, за чужди народи и техните богатства. И за да удовлетворят колониалните си и имперски апетити и желания, не подбират никакви средства! Защо питам се, не погледнат Историята на човечеството? Спомнете си и вие! Няма прокопсвала империя и колониална държава. Рано или късно се сриват. Сриват се, защото са създадени по насилствен начин в противоречие на основни природни закони! И запомнете! Природата не търпи „деспотизъм” и „единовластие” в своето невъобразимо разнообразие и величие! Природата изгражда и търси баланс на противоречията – от най-малката жива частица до социално обусловеното общество на човека. Така че спокойно! Напълно съм уверен, че никога една държава или една нация не ще властва над света! Може да надделява с науката и постиженията си, може да се харесва и разпространяват литературата и изкуството й, но тя, сама да ръководи управлява света – не, това няма да стане!
17.03.2007
Обади ми се д-р Денчев. Възмутен горкия от подмазвачеството и подлизурщината на нашенците и много от „журналистите”, които се чудят как да изкажат възхищението си, че княгина Калина е родила, че на бял свят се е появил Симеон – 111-ти, както и от посещението при нея на цар Симеон ІІ-ри, на царица Маргарита! И аз се възмущавам, но какво да се пра33
ви? То, ако речеш да им пристанеш, трябва да се възмущаваш „Non stop”.
Абе, вие, толерантните, ние монархия ли сме, република ли сме, или още си живеем като в нещо, да го кажем по-либерално, в „Животинската ферма” на Оруел?
Гледах и малко телевизия. Като щраках насам-натам, попаднах на сателитния канал и филма за големия български режисьор Методи Андонов. Аз го помня и заедно със съпругата ми сме гледали негови постановки в Сатиричния театър. Голямо дарование беше този човек. А какви филми направи! Да споменем само „Козия рог”, то е достатъчно. И той си отиде „немил и недраг!”
Много неща мразят хората и повечето от това, което мразят, самите го правят! Например, мразят да ги лъжат, а послъгват; да ги крадат, а „пипат”; мразят да посягат на жените им; а на чуждите не прощават; мразят да ги одумват и да им завиждат, а всички са готови за призови награди по тази дейност. Щях да забравя – мразят доносниците и омаскаряването, а с удоволствие стават доносници и клепачи – често пъти със завидно умение и артистични способности.
Като пиша това, та се сещам за следния виц: Срещат се двама приятели. Единият казва на другия – Ей, да знаеш какво приказват зад гърба ти? Онзи му отговорил: Хич не ми пука, нали съм отпред!
Има обаче една по-особена и много мръсна омраза. Хората не обичат тези, които ги превъзхождат – даровитите, по умните, по-кадърните, по интелигентните, че и работливите! Нали знаете онзи афоризъм „Завистта е свойство на бездарните!”
По-учените вече не ги мразят, защото след „рабфака”, „пуца” и от десетина години 52 „Университета”, то неучени у нас не останаха!
34
Освен това, вярвате ли, че вече има българин, който ще си позволи да си помисли, че не е учен, та сетне да мрази учените? У нас всички сме учени и с дипломи! Даже по две, че напоследък и с три! Няма значение как сме я докопали дипломата – с упорит труд и подготовка, или купена, подарена, открадната, фалшива, или в най-добрия случай измъкната посредством почти явно и постоянно преписване.
Народното събрание утвърди Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. Чух я, когато представяше приоритетите си. Ужаси ме, че основната й задача ще бъде да „изнася в Европа ценности!”
Може би госпожата искаше да каже да популяризираме, да разпространяваме, а защо не – Боже опази eвропейците – да им налагаме нашенските ценности!
Но това, както и да е. Другото, другото – ценностите! Много съм любопитен бе, госпожо Грънчарова, като кои нашенски ценности ще предложите за „износ” на европейските народи? Пък и не се ли страхувате какво ще кажат нашенските леви интелектуалци? Ами че те от пет години внушават, че ако влезем в Европейския съюз, ще ни ограбят „ценностите”! А вие още невстъпила в длъжност започнахте да ги „изнасяте”? И ако е за ценности от злато, имаме такива съкровища – Панагюрско, Варненско, Алтимирско. Но очевидно Вие нямате предвид тях и подобните им.
Сетих се, не съм прав, има сума ти нашенски „ценности”, които смело можете да предложите и изнесете за Европейците. То като започнеш с „Постиженията на художествено-творческата интелигенция от Априлското поколение”, „Най-прогресивният метод в изкуството – социалистическият реализъм”, та да завършиш с предизборните обещания на Вашият лидер Симеон Кобурдготски за 800-те дни, по-нататък – метод за фалиране на банки, шуробаджанашка приватизация... Ценности, ценности! Мога да ви напиша поне пет-шест страници – все с нашенски ценности, коя от коя по-ценна!
35
И разбира се като апотеоз на висшата ни духовност и всичките ни „ценности”, задължително е да предложите тоталната нашенска чалга и кич! Специално за чалгата и кича, изнасянето може да осъществявате и в насипно състояние. Е, все пак за такива емблеми като Слави Трифонов, Азис, че защо не и една част от сегашния състав на народното ни събрание, ще са необходими отделни и по-лъскави опаковки.
За капак не забравяйте да „изнесете” като „ценност” „Социалистическият интернационализъм”. Естествено е да се досетите, че европейците едва ли ще се зарадват. Затова постъпете като Ганьо Балкански, Гочоулу, Дочоулу, Гуньо адвокатина и Данко Харсъзина, които на Горубленското ханче за нула време обръщат на 360 градуса носената хвалебствена за Правителството петиция...! Така и Вие, вместо „социалистически”, тръснете му едно „Капиталистически интернационализъм” и то ще Ви е една от най-ценните „ценности”, която може да „изнесете” за Европата!
31.03.2007
И все пак, може да е много, много бавно, но страната ни тръгва напред. Няма как, бавно ще е – „старото се наложи” и само времето е в състояние да го омаломощи и промени. Само времето! Но ще трябват 50 години! Онези, дето приказват за столетия, не са прави. Българинът има един куп отрицателни черти, кое наследствени, кое доразвити или придобити в последните десетилетия, но той е жилав и тарикат. А нали сам си е измислил и пословицата, че „Кучето скача според тоягата”! Като го напънат да работи, като го поспрат да краде, като започнат да го отрязват, че ментардосва, като не му признават фалшивата диплома, а го оценяват по това какво може и полезен ли е за фирмата… и той, няма на къде, ще започне да спазва законите и ще бачка, та пушек ще се вдига! И ще живее много, много по-добре. Ще живее, защото, колкото повече работи, толкова повече ще получава. Държавата ще
36
забогатява и условията за живот, във всичките му направления, ще се подобряват.
А в контекста на „равенството” – ще имате много здраве! Пак ще си има по-богати, най-богати, политически ментражии и всичко, което познаваме, но на принципа „вадят ти душата с памук”!
Преди „памук” нямаше. Имаше „демократична” че и „народна” система да те накарат да слушкаш, да има ред и дисциплина!
                                   АПРИЛ
08.04.2007
Днес е Великден! Най-великият ден за християните – Възкресение Христово. Така че, Христос Воскресе!
Нощес дядо Максим-българският патриарх, отслужи църковната литургия в храм-паметника „Александър Невски”. Да не му е уроки, сега е на 93-94 години! Бил агент на ДС! Ами бил е, инак как ще стане Патриарх!
Спомням си, запознахме се с него на Троянския манастир, когато синът ни Петко беше на 3-4 годинки. На една поляна, над манастира. Целувахме му ръка, а той благослови детето. Разговаряхме надълго и нашироко. Тогава дядо Максим беше митрополит на Ловчанската епархия.
Отнасям се с дълбоко уважение към християнските празници, но по църкви много рядко ходя. Баба ми е разказвала, че един път, когато дядо довел врачанския владика в къщи го попитала: „Може ли бе, дедо владика, човек да верва и да се помоли на бога, без да оди на черкова”? Владиката отговорил, че може. Тя не обичаше чернокаповците и на църква не ходеше. На стената над леглото й имаше кандилце с лика на „Света Дева Мария”. Това беше „черковата” на баба. А знаете ли кой беше направил кандилцето? Аз, от шперплат, в часовете по ръчна работа, когато бях в трето или четвърто отделение! Така ни
37
учеха на труд в онова време. Сега на – 10-11 годинки, смучат близалки с наркотик за „зарибяване” и висят пред мониторите на компютрите да гледат голи мацки! O tempora! O mores!
11.04.2007
Току-що прочетох в news.bg., че администрацията в държавните институции – министерства, президентство и др. се състои от 105 080 чиновници! За заплатите им в държавния бюджет са заделени 2 милиарда лв., което означава, че от джоба на всеки, който работи, се вземат по 580 лв. за издръжката им!
Това бюрокрацията е страшно нещо! И ако ги погледнете кои и какви са? Покрай многото свестни хора е пълно с бамбини, – разгърдени, подкъсени с примигващи очи …Колкото по-съблазнителни, толкова по-глупави и некадърни – ама са в Държавна администрация, еди кое си Министерство, еди коя си Агенция, Комисия и какви ли не!
Доколкото съм чел и ходил по света, ще кажа, че не е само у нас.

18.04.2007
Срещнах проф. Кирил Енчев – умен и честен човек. Не съм членувал в СДС, но ме избраха за общински съветник от листата им през бурните години – 1990-94. После станах зам. кмет, а той – председател на комисията по образование и наука. Сигурен съм, че това беше един от малкото не подставени лица в редиците на демократичните сили. Признавам си, нямах никакъв опит и в началото изобщо неподозирах, че така наречения Координационен съвет и активистите на СДС се състоят главно от кариеристи, подмазвачи и уж демократи. Но скоро забелязах странни прояви на важни и водещи личности от сините редици. Няма да цитирам имена. Ще спомена, че се касае за висши местни администратори, общински съветници, журналисти, юристи, даскали и откровени лумпени. Основната задача на тези хора беше да опозорят и разрушат синята
38
идея, поради което времето ги демаскира, но те си свършиха работата. Много от тях скоропостижно си заминаха от този свят – други добре се понаместиха и понагушиха, или просто продължават да позорят терени от обществено-икономическия ни живот и да се прехранват чрез доносничество.
23.04.2007
Починал Борис Елцин. Бог да го прости! Коментариите по повод на печалното събитие са, че си отиде един достоен руснак с историческо значение за своята родина в особено важен период от нейната история. Напълно споделям тези оценки и си позволявам да добавя още следното:
Противоречива личност бе Елцин. Помня, когато съобщиха, че в скандинавска столица го чакали Президентът и цялото Правителство, а той не слязъл от самолета, защото се бил почерпил – мужик!
Ще го запомня обаче с много по-важна проява не само за Матушка Русия, а за човечеството, когато показаха как стъпил върху бронирана машина, нареди танковете да обстрелват, атакуват „Белия дом на Москва, където се бяха окопали метежниците-превратаджии – най-ретроградните глави в Русия -великан!

                                       МАЙ
07.05.2007

Вчера Франция избра Никола Саркози за свой президент – 53% за него, 47% за социалистката Роаял.
Гледах френския канал 2. Слушах речите им след обявяването на резултатите. Междувпрочем, покрай Де Головата надменност и маниакалност за „Велика сила”, упорито прилагана и от Митеран и Ширак, честно казано бях се разочаровал от Франция.
39
От този избор ще спечели не само Франция, ще спечели Европа и Света. Философията на Саркузи е проста – за да се живее по-добре, трябва да се работи повече и по-добре! Г-жа Рояал обещаваше, че ако я изберат французите, ще получават повече и ще живеят по-добре. Саркузито я попита от къде ще вземе пари да осигури това, което им обещава. И тя започна да мънка! Излезе, че повечето от французите, за разлика от нас – българите, на голи обещания не вярват. Затова и ще прокопсват, пак за разлика от нас!
На нас като ни обещаят, че ще лапаме, хукваме да ги избираме, а като ги изберем – зяпаме, ругаем и псуваме!

14.05.2007
Разделено, прекалено разделено е нашето общество! Един път си го носим в народопсихологията, втори път, всячески се мъчим все повече и повече да го задълбочаваме. На какво ли не се делим? На бедни и богати, на патриоти и предатели, на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, на европейци за Обединена Европа и на такива уж за Съюз в Европа на нациите, на вярващи и на невярващи, на особено отвратителното „партийци” и безпартийни и т.н. Пардон – и на такива с дипломи за „висше” и без дипломи, но то вече почти отпада, защото от десетилетия се раздават индулгенции за образование. А се чудят защо нацията била полуграмотна, че и неграмотна! Аз пък се чудя на тези, които се чудят!
Да сте чули някога да има разделение на работливи и мързеливи, на можещи и неможещи, на дисциплинирани и недисциплинирани, на отговорни и безотговорни, на честни и крадливи, на интелигентни и простаци и други човешки качества от този род? Не сте. Няма и да чуете! По тези критерии още от десетилетия се държи да сме еднакви. Нещо повече, има времена, когато по-нахалните, по-крадливите, пò партийците, по-недоучените та и по-простите, са си много „по”, отколкото другите! Изпитал съм го многократно върху себе си.
40
15.05.2007
Прави са тези, които припомнят, че деветдесета година тръгнахме заедно с всички сателити на бившия „голям брат”, а сега сме на последно място по това, което е добро за народа и на първо по почти всички нередности, които му пречат и все го дърпат назад! На какво се дължи това? Помисли бе, сънароднико! Нали от такова немислене и чакане все някой да ти каже или даде нещо си стигнал до положението Жорж Ганчев да ти вика: – „Не ме гледай така тъпо българино”!
На площада срещнах русенският поет Здравко Кисьов. Преди години, може би подведен, отправи обидни квалификации по мой адрес! Спрях го и му казах: „Димитър Димов е също ветеринарен лекар и мой професор по „сравнителна анатомия”. Това не му попречи да напише един от най- хубавите романи – „Тютюн”, и да бъде най-достойния председател на Съюза на писателите в България в продължение на десет години.
Бях чул, че тези дни Кисьов ще празнува 70-годишен юбилей. Като възпитан и толерантен човек, подадох ръка и го поздравих. Поднесох му най-чистосърдечни благопожелания за здраве и да пише, да твори! Русе има крещяща нужда от творци. Той е един от тях и има какво да даде. Напомних му, че аз избирам познатите и приятелите си и уважавам хората не според партийната им принадлежност. Това е подход на други, на мен ми е абсолютно чужд.

                                  ЮНИ
03.06.2007


Румен Овчаров разбрал, че вече няма какво да губи започна да изговаря истини, които се виждаха с просто око. Например, че е оклеветен. И още, и още неща, които са ми неприятни, а някои познавам до болка и от личен опит. Какъв опит ли? Не желая да го описвам, само ще кажа следното:
41
Питаш ли мен, др. Овчаров, когато бях зам. кмет? И аз като тебе тичам, работя от сутрин до вечер с цялото си същество да помогна на хората, на Общината, на страната си! И из веднъж се появява едно вестниче, – твоето е „Земя”, моето беше „Русенски новини”, което започна първо да се занимава с очилата ми, че били златни, пък те купени от пазара в гр. Бяла за 6 лв., та до това, че съм злоупотребил с един милиард лева! А вашият „Работническо дело” написа, че синът ми, който и хабер си нямаше, търгувал и изпращал десетки влакови композиции румънски химикали през Дунав мост за Турция !? И кой мислиш беше в дъното, др. Овчаров? Същите тези, които омаскариха и тебе!
Какво нещо е съдбата, др. Овчаров! Ето как ние – толкова различни по разбиране за партия и общество, че и по богатство, се озовахме от едната страна: от страната на незаслужено оклеветените!
Пиша това и съм сигурен, че ако бях дошъл при теб за помощ, когато ме работеха по същия, твоя сценарий, щеше с полу-надута физиономия да ми кажеш: „Не, не, това е невъзможно. Ние не си служим с такива методи”.

22.06.2007
Снощи вездесъщият Ники Кънчев в „Стани богат”, зададе следния въпрос: „Кой от тримата руски учени е казал, че не трябва да чакаме от Природата, а да си вземем от нея” – Мичурин, Павлов, Туполев?
Съвсем логично участничката се хвана за Иван Петрович Павлов, защото е известен с постиженията си около рефлексите и в частност, условните рефлекси. Хвана се, но сгреши и я отстраниха от играта! Ученият бил Мичурин!
Мичурин е един скромен, добър руснак. Той е бил обикновен чиновник на една малка гаричка в Сибир. В свободното си време е ашладисвал дръвчета – нещо, което се прави на всякъде по света от най-обикновени, често и необразовани хора, какъвто впрочем е бил и Мичурин.
42
Големият руски биолог – учен по това време е световноизвестният генетик Вавилов. Да, но той е неудобен, защото твърди, че наследствеността има своите материални носители – гените, а това според съветските „биолози” били „попски работи”! Притесняван, унижаван, Вавилов умира преждевременно. Школата му, която е една от водещите в света, е разбита и унищожена. Един от най-кадърните му ученици – Дубинин, е изпратен на заточение в Сибир. На власт във „водещата и най-прогресивната биологическа школа в света”, под непосредствената закрила на „Бащата на народите”, е дилетантът /Остап Бендер ряпа да яде/ „академик” Лисенко!
Та този тип с помощта на един празнодумник-лъжефилосов – Презент, разсипаха руската биологическа наука и селскостопанското производство. Разсипията беше кръстена „Мичуринско учение”!
Къде е парадоксът? Когато в САЩ, в лабораторията на Морган – там известно време е работил и Вавилов, откриват гена, едно от най-великите постижения на човечеството, Мичурин ашладисва дръвчета в Сибир! Онова с гена е „попщина” – това с ашладисването е „най-прогресивната наука” и с нея ще „преобразим природата” и ще си „вземаме, колкото ни трябва”! Глупости, глупости!
Какво мога да препоръчам?
Първо – да се прочете книгата „Философия и биология” от академика-комунист-идеалист Николай Ирибаджаков и „Автобиографията” на реабилитирания и удостоен със званието „академик” Дубинин!
Второ – „Нова телевизия” да се извини на участничката, която изгониха от играта и да й се даде право на ново участие!.
Трето – да се спре най-после с такива смешни и жалки ходове за натрапване и възкресяване на лъжи в науката!

26.06.2007
С колата отидохме при племенниците в Червен бряг.
43
На другия ден – събота, ходихме в Бяла Слатина да празнуваме 75-годишнината на моя приятел от детинство, инж. Георги Попов.
Какво да пиша? Весела работа. Тя не се описва. В нея се участва! Важното е, че прекарахме добре. Дай Боже здраве и сили, че и на по-късни годишнини, пак да участваме.
В понеделник отново отидохме в Бяла Слатина. Направо на гробищата. Там са погребани дядо Иван, на когото съм кръстен, чичо Вако – третият брат на баща ми и братчето ми Александър – Сашко. Намерих и платих на майстор да освежи паметниците и жена, която да изчисти и поддържа гробовете. Олекна ми!

30.06.2007
Тези дни Тони Блеър слезе от политическата сцена на Великобритания. Забележителното е, че това „слизане” стана цивилизовано в унисон с традициите и демократизма. Семейство Блеър застана пред „Даунинг стриит” № 10, щракна се за спомен и се намести в дошлата кола да ги прибере. След малко новият премиер Гордън Браун и семейството му пристигнаха на същото място, щракнаха се за добре дошли и влезнаха в резиденцията. Толкоз! Английска работа!
Абе, я ела ти в София като свален министър председател да се щракаш със семейството си пред Министерския съвет „за спомен”, па да гръмне едно мощно дю..ю..ю… от опозицията, та да видим накъде ще хванеш из нашенската навалица? И това нищо не е в сравнение със Сърбия, където и снайперист ще ти се прицели…! Балканска работа! А най-тъжното и най-смешното е, че все се чудим защо работите ни не вървят и защо в Европата все сме на опашката. Пардон! Сгреших. По някои мурафети все сме си първенци…