2010 г.

СЕПТЕМВРИ, ОКТОМВРИ, НОЕМВРИ, ДЕКЕМВРИ

 06.09.2010

Днес е национален празник – Съединението на България. Може би най-българският!
Много малко въздействат върху поколенията в последните 50-60 години тези отминали велики събития за съдбата на България ! И как да е другояче, като десетилетия бяха умишлено забравени и нетачени. Дали ще дойде някога време поне за малко патриотизъм и любов към Отечеството като тези, които поведоха българите през незабравимата 1885 година към своето обединение? Мисля, че ще дойде, трябва да вярваме и да правим така, че да дойде! Инак работата не отива на добре…
Ето днес, точно днес и в период, когато държавицата ни едвам крета, за да се измъкне от тресавището, в което е докарана, вместо единение и помирение, злоба от всички страни. Най-активен за сега Янето Янев и един „българин” Марко Семов. Подписка за Референдум наченаха за нов политически модел и нова Конституция. Съгласен съм, че на страната е необходима нова Конституция. Но сега ли бе, хора? И мислите, че свестните ще ви повярват, че сте загрижени за България, за многострадалния й народ!

14.09.2010

Кръстов ден! Честно, не зная в подробности значението на този наш празник за Кръста, но знам, че е типично български и голям. Да ни е честит!
На гости ни бяха сем. Докови и г-жа Фучеджиева. Хапнахме, пийнахме… мисля, че останаха много доволни. Тези жени бяха учителки на сина ни Петко. Той обичаше Докова, защото обичаше много биологията.
Четохме произведения от мои книги. Получих много добри отзиви. Четох им последни разказ, публикуван в блога ми – „Черницата”. В края на разказа се разплаках. Не биваше, но емоцията е прекалено силна!

15.09.2010

Първи учебен ден.
Срещата ми преди време с директорката на моето първоначално училище в Бяла Слатина, дълбоко ме наскърби, натъжи и не излизаше от главата ми.
Днес отново потънах в спомени за детството и моя първи учебен ден. Мъгляво ми е, но си спомням много неща, като ученик от първо до четвърто отделение.
Някъде бях писал, че когато дойде старостта, похлопва и носталгията. Ето, така спонтанно оживяха и тези ми спомени, които описах в разказа си „ОЩЕ НЕЩО ЗА МОЕТО ПЪРВО УЧИЛИЩЕ”
То е първото училище в нашия град. Намираше се на двестатина метра от къщата ни, в голям двор, граничещ с две улици. Масивна четвъртита едноетажна постройка с дълъг и широк коридор, с по две учебни стаи от двете му страни. В дъното на коридора имаше дървени стълби, които водеха нагоре към нещо като мезонет, където се намираше „Учителската стая”.
Входът на училището беше от южната страна. Седем-осем стъпала, площадка и широка дървена врата, боядисана в кафяво. От двете страни на площадката се издигаха високо над училищната сграда две тополи.
Имаше четирма учители: Г-н Йото Марков – главен учител, г-жа Казларска, г-жа Сетка и нашия учител – незабравимия г-н Тодор Петров. Всичките бяха строги, принципни и благородни, Фигурата на главния учител с неизменните атри243
бути – черното бомбе и дебелия тежък дървен бастун, за нас децата, беше особено респектираща, че и страховита.
В тези далечни години нямахме телефони и джиесеми, транзистори и магнетофони, телевизори и компютри, дивидита, сидита, поп-рокове, поп-фолкове, чалги и тем-подобни… Помня, че се учехме добре, но и голяма игра падаше. Тези, които не се учеха, оставаха да повторят в същото отделение. Викахме им повтарачи. Непослушните наказваха изправени с лице към стената, а споменеше ли се, че ще те пратят при главния учител, голямо разкаяние падаше, защото инак Бог да ти е на помощ!
Никога няма да забравя „разходките”, на който ни водеше г-н Петров: в Агиното бранище да берем божури, на „Езерото” да видим извора на кристално чистата вода, с която се пълнеше неголямото естествено езеро с водните лилии, в гората над Ликовската воденица да берем синчец и минзухари, през река Скът по дървения мост, на баира при „Пишурата” да видим извора и пийнем от студената сладка водица. А зимно време на някоя полянка или баирче да се поотъркаляме в чисто белия пресен сняг и въпреки „забраната” да се позамеряме със снежни топки.
В първо отделение си спомням, че най-трудно ми беше писането. Тъкмо поради тази причина отнесох един шамар от баща си, защото въпреки помощта му и моите юнашки усилия, не можех и не можех да напиша добре цифрата „2”! Слава богу, после шамара това си остана първото и последно негово вмешателство в моето обучение.
Във второ отделение един ден заедно с учителя ни дойде поп Лавренти. Станахме да ги посрещнем, а попът ни огледа, огледа и ме избра да нося свещник на всяка сутрешна неделна литургия. Справях се добре, но в един слънчев ден, след като обиколих със свещника пред олтара и се прибрах вътре, гледам през жълтеникавия прозорец едни гълъби как пеят и се перчат по перваза. Много обичах гълъбите и имах поне десетина у дома. Не зная как стана, но заплеснат в гугукането им, без да си искам ударих едно яко гълъбарско изсвирване с уста, което се разчу из цялата църква! Поп Лавренти подскочи и едва не изтърва кандилницата! Погледна ме смразяващо, посочи ми желязната вратичка в дъното на олтара и изсъска „Марш”!
Изхвръкнах като тапа! Това беше последното ми „щатно”служение в Божия храм.
Послучай завършване на учебната година г-н Петров ми даде да науча и декламирам някакво патриотично стихотворение. Голяма радост беше – на другите с по три-четири, а на мен с цели шест куплета!
Научих го. Проглуших ушите на мама и баба да им го декламирам. На тържеството пред стълпотворението на родителското тяло, нагизден, курназ-курназ с бодър глас започнах уверено и даже артистично… Но всичко беше до последната строфа на последният шести куплет! И ни напред, ни назад! Как свърших, как съм излязъл от стаята, не зная! Ужасно се засрамих и разтроих – душата ме заболя!
Това беше първото и последното ми явяване на сцена като декламатор. Повече в живота си никога не пожелах и не научих цяло стихотворение на изуст!
От трето отделение имам запомнени три неща: първото е идването на екип от медицински персонал да ни инжектира някаква ваксина. Леле мале, като ми замириса на камфор и като видях белите престилки, пощурях от страх! Докато да предприема някакви спасителни действия, примерно бягство посредством скок от прозореца, прежълтях, подкосиха ми се краката и припаднах! Медицинският персонал се уплаши, стъписа и временно ме остави на мира. Не ме остави на мира и до ден днешен страхът и непоносимостта към спринцовка с игла. Поне два-три пъти съм колабирал и стане ли въпрос за инжектиране, моля се Богу и правя всичко възможно да не ми се случи.
Второто, което си спомням, са часовете по ръчна работа, инструментите, които ми купиха от книжарницата на дядо Мано Облаков и предмета, който изработих и подарих на баба. За случая ще цитирам написаното в книгата ми – „Разкази – мили, весели и тъжни”:
„Баба не обичаше чернокаповците и на църква не ходеше. На стената над леглото й беше закачено кандилце с лика на Света дева Богородица. Това беше „черковата” на баба. Всяка вечер преди лягане тя се изправяше смирена пред него и прошепваше молитвата Отче наш.
„Третото е споменът ми за учредяване на дружеството на „Червения кръст” в нашето отделение. Ръководеше ни г-жа Казларска, която беше най-строга от учителите. Как е протекла „дискусията”, какви са били предложенията – не си спомням! Знам, че накрая за ръководство останахме двамата с Надежда Катева – тя председател, аз – секретар. Тогава за първи път чух и разбрах какво означава думата „протокол”, а с помощта на г-жа Казларска се научих да го пиша при всяко наше събрание !
На събранията правехме „червенокръстки” предложения. Спомням си, че предложението ми да влизаме в тоалетните с налъми, за да не си цапаме обувките, беше прието с одобрение и приложено в училището ни, макар и за кратко време.
В четвърто отделение доверието към мен от страна на учителя ни г-н Петров, нарасна още повече. От всички деца само аз ходех да купувам гербови марки от будката на дядо Къньо, която се намираше в центъра на градчето, в единия ъгъл на градската градина. А това не беше шега работа – носиш пари, казваш какви и колко марки искаш, внимаваш да не ги разпилееш, а трябва и бързо да се връщаш! Тогава си мислех, че мен изпращат, защото бях здраво момче и бягах много бързо. После, после разбрах, че само за яки крака и бързо бягане, доверие не се гласува!
С умиление си спомням за часовете по „телесно възпитание”. Под голямата черница в задния двор на училището, г-н Петров казваше на момичетата да си играят на „дама” и да скачат „на въже”, а на момчетата, да се занимаваме по наш избор, ама под моя команда!
Радостен и окрилен от „назначението”,с пораснало самочувствие, аз ги строявах в две редици, измислях и ръководех разни упражнения, които общо взето се харесваха и изпълняваха от моите другарчета.
В четвърто отделение на няколко пъти бях „назначаван” и за „заместник учител”! Когато на г-н Петров се налагаше да отсъства за един или няколко часа, той ме назначаваше за свой заместник. Как съм изпълнявал задълженията си на този отговорен пост, и на тази възраст, при това със собствените си другарчета, не си спомням! Но много добре помня, че накрая на учебната година, когато раздаваха свидетелствата с оценките ни, учителят ми спомена това. Беше много доволен и ме похвали, а главният учител г-н Марков се пошегува, че когато аз съм бил „учителят”, в отделението винаги е било „мирно и тихо”!
На този ден – юни 1942 година, цялото отделение сме се снимали пред входа на училището. Снимката пазя на лично място в семейния албум. Гледам я, чудно ми е, мъчно ми е, трогателно е!
На първия ред, долу, клекнали, виждам Маринчо, най-близкото ми приятелче – стана полковник, полиглот, виден военен в българската армия. До него са: Георги /Гошо/ Попов – инж. химик, мой близък приятел и до ден днешен, Людмил Ценев – цигулар, Цанко Цветанов – инж.химик. По-нагоре, прави: Бонка – математичка, директор на девическата гимназия в родния град, Маргарита, наконтена нещо, като принцеса – физик, гимназиална учителка в Русе и София, Вярка – физик. гимназиална учителка в рония град, Елизабет – лекар хирург, Начко Чергарчето – учител в техническото у-ще в родния град, Богдан Дянков – музикант, китарист-виртуоз, Светла Ликовска – медицинска сестра, милото съседско момиче, което много
харесвах, добрата и палава Янка, кротичката куцичка Николинка и още и още, образите, на които времето е поизтрило от снимчицата, а имената им от моето съзнание…
Най-отгоре, на последният ред е учителят ни г-н Петров, а до него моя милост – нали, макар и за часове, понякога изпълнявах длъжността „заместник учител”!
Нека да ме извинят неспоменатите. Мир на праха и вечна памет за тези, които вече не са между нас! Дай Боже, здраве, леки старини и дълголетие за живите!
Държа снимчицата в ръцете си, гледам я, чудно ми е, мъчно ми е, трогателно е!

17.09.2010

Победихме снощи белгийците с 3:2. Браво! Гледах мача и си спомних за младостта ни, когато вълненията започваха далече преди важните, особено международните мачове. После глад за икономисване на дребната сума и закупуване на билет, който също не се намираше лесно. На мача пълен стадион, в играта напрежение, обрати, викане, крещене, радости и мъки… големи емоции, голямо чудо беше! А после – няколко дена прегракнало гърло, изморен и не дай Боже при загуба – омаломощен..., с коментари, със закачки и майтапи… преживявания футболно-запалянковски от най-чиста проба.
Пиша това, защото снощи го почувствах и защото от дълго време не бях усещал такива предмачови емоции, не бях виждал пълен стадион и то без бомби, бой и чупене на седалки, не бях гледал качествен мач с обрати и международен, важен мач завършил с хубава, макар и изстрадана победа на моя отбор „ЛЕВСКИ”!

18-20.09.2010

Срещи на високо равнище в Брюксел с основен дебат – циганският въпрос. Връщал ги Саркузито! „Ами ще ги връща– каза Петьо Блъсков в едно телевизионно предаване, като са отишли там да крадат, проституират и цапотят държавата им.”
Работата с циганите добива европейски мащаби. Общо в Европа били около 12 милиона – 2%. У нас и в Румъния са 10%!
Тези дни показват грамаден жилищен блок в гр. Ямбол, населен преди двадесетина години с цигани – интеграция! Добре, ама от блока само скелет останало. Чупят, плячкосват, продават, осират, рушат и пълна разсипия – цигания. Блокът станал напълно непригоден и опасен за живеене. Едно дете загина. Ами само това ли е? Всички знаем манталитета и особеностите на тези хора. Но и те са прави, че само когато има избори още от едно време – да си спомним за Алеко и неговия незабравим фейлетон „Бай Ганьо прави избори” – циганите са ухажвани с някоя парица и ядене – пиене на корем!
Тези дни минах покрай Халите. Отпред на площадчето масичка, а до масичката едно момче и едно симпатично момиче. Младички, – деца почти. На масата тетрадка, наоколо афиши с големи заглавия „РЕФЕРЕНДУМ”. Сетих се – Яни прави референдум. Две беловласи баби – колежки, висят носове и слушат увещанията на агитаторите. Щели да им увеличат пенсиите, от икономията на заплати, като съкратят депутатите от 240 на 100.
На връщане гледам една женица на около 50. И тя се подписва. После тръгва в същата посока и се изравнява с мен. Питам я. Защо се подписвате, за какво е този референдум? Отговаря ми, че за какво точно е, не знае, но никога в България не е имало референдум, а тя иска да има!
По-млада е, бърза, задмина ме.
Мислих си за референдумите, за тефтерите, в които примамват хората да се разписват за какво ли не, а после – нищо и никаква работа, само полза за тарикати – политици!
И като си вървях и като си мислих, измислих четири куплета. Ето първия.

Референдум, референдум,
уж във полза за народа.
Ти стани да седнем ние...
Днес лъжата е на мода.

21.09.2010

Чух резултати от изследване на Агенция „Ройтер”. Бизнесът и чуждестранните инвеститори са отчаяно недоволни от липсата на качествена работна ръка и от трагичната подготовка на „висшите” ни кадри, бълвани от нашите петдесет и два „университета”!
Мисля, че тази трагедия в бъдеще ще се задълбочава. Защо ли? Вече неколкократно писах и пак ще кажа – събират се неподготвени и често изобщо неподходящи за университетско обучение младежи и девойки, които се шляят и се сдобиват с дипломи за специалности, често пъти незнаейки, като какво означава съответната специалност! Не се чудете! Вярно е, знам го!
Вчера ли беше, не си спомням, ректорът на Софийския университет покрай стандартните си приказки за първи път чух да каже и нещо съществено и истинско, а именно, че се приемат за студенти хора, които не могат и не стават годни специалисти с висше образование!

22.09.2010

Днес празникът на независимостта – сто и две години от обявяването й във Велико Търново от Фердинанд. По този повод започнаха по-благосклонно да говорят и за Кобурга. Ако сме искрени, трябва да признаем, че той е направил много за България. Това е трябвало и трябва да му се признае!
Той обаче с поведението си и грандоманската идея да направи Велика държава на Балканите, донася големи беди и страдания на страната и народа ни. От гафовете мога да спомена поне три: Изборът на съюзници преди Първата световна война, спиране на атаката на Чаталджа, Между - съюзническата война!
Може и да съм банален, но царе особено небългари – не обичам!
„Хванах” малко от интервюто на известния журналист – Горан Благоев. Препоръча на народа, моли му се, да закачи националното ни знаме в и пред домовете си. Отлично! Това предложих и аз на сесия на Общинският съвет преди двадесетина години. Слушам го и се питам: къде бяхте бе, Горане, ти и твоите колеги „журналисти”, та по времето на „Интернационализма” да препоръчате и се борите за създаване уважение, респект и любов към националното ни знаме,? Къде бяхте тогава? И хайде да оставим това „тогава”! Защо не седнеш ти, който мрънкаш за тази кауза да напишеш и обясниш на народа защо се стигна до тука? Ето днес обикалям Русе, нито едно знаме, нито едно!
Шушумиги сме ние българите, Горане, шушумиги!
Той, дядо Славейков много добре си го е казал: „Преклонената главичка, остра сабя не сече”. Пословица чисто българска, и доколкото знам, никъде несрещана по света!

ОКТОМВРИ

04.10.2010

На всеки седми шофьор, един е с купена книжка! Пак е добре, щом не са двама-трима. Не може да се откаже, че най-после това управление взема необходимите мерки. А те са контрол и то обективен, не контрольори! Контрольорите също лапат!
Какво означава обективен контрол? В случая с кандидат шофьорите – камери и пред камерите всякакви препитвания, изпитвания и решения на изпитващи и препитващи!
Всеки малко или повече му се иска да мине метър, ей така между капките… Няма ли принуда и обективен контрол, винаги ще има тарикати и мошеници!
Човеците са еднакви навсякъде по земята! Нашият човечец, като се изпикае, излиза от тоалетната, и въобще не помисля да си измие ръцете, а цепката на панталоните си закопчава кажи-речи до работното място! Онзи – западняка, не прави така, ама не че е по умен, а е възпитан да си мие и дезинфекцира ръцете след като си е свършил работата и е закопчал цепката си – възпитан е!
Даже продължават да го възпитават с принуда и контрол, защото човеците по земята не се ли възпитават и контролират, забравят онова, което трябва да правят и пак си започват по стария тертип.
Сега при онези – западняците в хранителните предприятия, като влезне работникът в тоалетна, няма излизане, докато не си сложи облеклото в изправност, докато не се измие със сапун, не се дезинфекцира и изтрие със съответната кърпичка. Няма излизане, защото вратата е заключена и се отключва автоматично след точното изпълнение на определените задължителни манипулации!
Каква е поуката? Няма ли дърво-няма ред и дисциплина! Колкото да ми е неприятно да го кажа, това е положението. Така че камерите и обективният контрол при обучението и изпитването за шофьорска правоспособност, вярвам, ще дадат добър резултат.

06.10.2010

Преди няколко дена чух подхваната тема за подслушване на наш бивш посланик в ООН. Мисля, че за Стефан Тафров ставаше въпрос. От телевизионния екран той каза нещо, което ме заинтригува. Като го попитаха вярно ли са го подслушвали, отговори, че да! И продължи – подслушвали още няколко посланици, включително този на Полша. Именно затова Тафров
споделил, оплаквайки се на полския посланик, че ги подслушват и какво да правят. Полякът спокойно и със задоволство му отговорил: „Че ние с Вас какви посланици щяхме да бъдем, ако поне седем чужди разузнавания не ни подслушват?”
Не Ви познавам г-н полски Посланико, но Ви благодаря за този отговор и за дълбокия му смисъл. Защото, като го чух, та си викам. Абе, Вачко, ти какъв учен, какъв професор си, какви, научни постижения и приноси имаш, с каква известност си, с какви знания и възможности разполагаш, ерудиция, интелигентност, перо и реч, ако не те подслуишват и не си под наблюдение… ?

07.10.2010

Вчера голяма акция на прокуратурата, полицията и ДАНС в Родопите против лица свързани с организация, която се борела за ислямизацията на България.
Гледах кратки репортажи от села, в които е протекла акцията. Настръхнали брадати – знаково брадати люде, нещо, което никак не ми харесва. Все едно, че кадрите бяха от Пакистан. Ако имаха чалми , може би и от Афганистан!
В света, включително в Европа и в частност тук, на Балканите, текат процеси, които са обективни и трябва ръководните дейци да се съобразяват с тях! Работата е в това кой най-добре ще разбере в дълбочина и перспектива тези процеси и от там да избегне негативите и да се възползва от положителните промени, които те носят. Там му е цаката!
Като имам предвид нашенската „дипломация” и как сме настръхнали един срещу друг с тази партизанщина, криво разбрани представи за живота, че понякога и малоумие, страх ме е да не изпуснем влака на събитията и както много пъти в историята ни, отпосле да хукнем да се жалим, да си търсим правата и да гоним дивото, след като от глупост сме изтървали питомното!
Тъкмо затова, днес ни трябва твърдо, искрено и отговорно сътрудничество по всички национално значими проблеми! А те не са малко!

08.10.2010

Вчера се откри някакъв форум под наслов „Европа с поглед на Изток”! Организатор фондацията на Горбачов. На срещата присъства самият Горбачов. Беше ми приятно да го видя. Този човек е един голям и умен държавник, който видя нещата такива, каквито са, но не се изплаши да ги назове и предприеме мерки за нормализирането им. Жалко е, че той не прецени колко дълбока е създадената ненормалност, колко дълбоки са деформациите и колко усилия и време ще са необходими горе-долу да се пооправят. Вероятно не беше ясно и как ще стане това.
По този повод наново прегледах книгата му „Преустройството и новото мислене” – Партиздат / София, 1988. Тази книга, според мен трябва да се чете от много хора и преди всичко от такива, които обвиняват Горбачов, че бил провалил държавата си и социализма, и особено наложително от младите, които не помнят и не знаят нищо за онези времена и онази система.
Мислел си е човекът, както впрочем и аз донякъде си мислех, че като се премахнат условията, които породиха и поддържаха тежката партиино-държавна бюрокрация, проявите на безстопанственост и безотговорност, мързел, кражби, толериране на простовати хора и посредственици, но верни.и пр.и пр., а се либерализира животът и се даде възможност на кадърните, работливите и отговорните да работят и приложат възможностите и знанията си в полза на обществото, при запазване на основните принципи на социална държава, ще се живее по-спокойно и богато.
Мислел си е Горбачов и аз си го мислех, но то излезе друго! Няма да го мисля и описвам, всички го гледат – пак общо взето същите си се радват и богатеят, богатеят, другите му сърбат попарата и пъшкат ли пъшкат! Преходът бил завършил! Ако това му е завършването, благодаря за удоволствието! Ама не е, не е завършил!

10.10.2010

Бойко Борисов дал разпореждане тези, с големите имоти, да се проверят и щом са незаконни, да се съборят или конфискуват!
Лесно е да се каже, кой ще го изпълни бе, Бойко? Нали и аз, когато бях нещо, като кмет ги гледах какви богатства са натрупали и трупаха и нищо не можеше да им попречи. Спомням си за безобразията в старческият дом на ул. „Доростол”. Имаха два-три автомобила и гараж с един монтьор, а използвали горива и резервни части за ремонта на повече от 100 возила! Да се чудиш на наглостта им. Е, добре, ама никой не иска да отиде да направи ревизия и да ги излови като мокри плъхове-никой, въпреки настояването ми! Тогава изпратих трима икономисти от отделите, които бяха на мое подчинение. Отиде комисията и пак нищо. Не била законна, не можело да се прави ревизия по моя заповед и пр.и пр., докато мошениците от дома изгониха комисията и аз си седнах на задника.
Така като нищо може да си седне на дъто и самият Бойко! Не, че не е прав –не! Но, както сам той казва: „Нема читави хора за работа!” Това е положението!

11.10.2010

Пристига германският канцлер г-жа Ангела Меркел на посещение по покана на Премиера. Щяла да има среща с него, а Президентът ще я награди с орден „Стара планина” с лента.
Голям успех на минно-геоложката наука, технология и техника. С помощта на НАСА, чилийските специалисти в сряда ще започнат изваждането на тридесетината миньори,
255
затрупани на 6-700 м.дълбочина и престояли там повече от два месеца! Това наистина е едно чудо, но и едно благородно дело на човеците за човеци. Дай Боже повече доброта и използване на върховите интелектуални постижения за благото на хората!

14.10.2010

Като отивах към кафенето, гледам на площада пред Общината две пожарникарски коли и двадесетина пожарникари. Не обърнах внимание. По принцип не обичам сеирджилъка и продължих по пътя си. Настигна ме арх. Цвети Русинов – лисица! Обясни ми, че това било стачка на пожарникарите!
Стана ми жал! Жал за тези хорица, на които очевидно бяха поръчали да направят нещо като стачка, а то беше цирк! Жалка работа, скърпена работа, унизителна работа!
Спомних си, когато бях дете, ходех на гости при леля си в София. Един път, вечерно време беше, гледахме демонстрации на софийската пожарна – уж гореше Народната банка, та от покрива й хвърляха да „спасяват” хора, останали в нея с реална опасност за живота им. Долу падаха върху здраво платнище, което беше разпънато и се държеше от пожарникари. Бързина, смелост, сирени, прожектори, възхищение на хилядният народ от действията на пожарникарите. А действията се ръководеха от прочутия със славата и организаторските си способности командир на пожарната в София и България – Захарчук!
Достойнството от десетилетия го няма у нас! Абе хора, вие, които се мотаехте из площада, не се ли усещате, че това, което правите не е стачка, а препикаване на малкото достойнство, което ви е останало като представители на една доблестна и героична професия!
 
В Чили успешно завърши грандиозната по своята същност операция за спасяване на 33-мата миньори. Чилийците наистина сътвориха едно чудо! Ще напомня, че Чили сега е една от най-уредените и богати страни в Южна Америка. Тя затова се справи. А никой нито дума не споменава за ген. Пиночет! Много щеше да е интересно, ако не беше се появил този „кръволог” и на власт беше останал команданте Алиенде, като как щяха да бъдат спасени миньорите и като как Чили щеше да бъде днешната богата и преуспяваща държава?

16-18.10.2010

Саркузито на среща с Ангела Меркел и Президента Медведев. Това му се вика среща за разбирателство и добро бъдеще на Европа и Русия. А така наречения проф. Захари Захариев проведе среща под наслов „Европа гледа на Изток”. А защо Европа и тези, които са на изток от нея, не гледат в една посока? Такава конференция направете, та да ви кажа, че наистина сте се загрижили за доброто и мирно бъдеще на народите в този район на света!
Днеска някъде споменаха за Ансамбъла на Съветската армия, та се сетих за посещението на този колектив преди 35-40 години. Тогава партийният ни секретар Арто Асланян – лека му пръст, ме покани и двамата отидохме на стадиона „Дунав”, където млади и пъргави русначета – момчета и момичета ни пяха, играха и веселиха. Честно, аз си обичах „Бийтълс”, Луис Армстронг, оркестърът на Глен Милър и музика, която ансамбълът не ни поднесе. Но това, което ни пяха, играха и представиха русначетата, беше стойностно и така съвършено, че всеки, който има дарбата да обича и цени изкуството, не може да остане равнодушен.

21-22.10.2010

Между другото това, което каже Цветанов, си се сбъдва. Преди седмица бил казал, че има съдии, които обичат шума на парите. Скочиха всички, че и декларация против него публикуваха. Добре, ама през нощта арестували окръжен съдия във В.Търново в момент, когато получава 6 000 от исканите 25 000 лв.рушвет, за да потвърди присъда „невинин” на някакви хайдуци, както ги нарича Бойко.
Арестуван е и поръчител за две от убийствата на „килърите”. Браво Цецо! Прав си, че като си гледаш работата, добро от престъпниците не можеш да очакваш. Така разсъждавам и аз, защото съм патил от мошеници, мързеливи и безотговорни люде, които, за да папат от държавицата ни, не се спират от нищо. Особено, ако ги принуждаваш да вървят в правия път и да си изкарват хляба с труд, компетентност и отговорност!

28.10.2010

Тази сутрин научих, че предстои обявяване на „проекта” президентски – АБВ, за ново двадесет в политическия и обществен живот на страната. Отворих един от сайтовете за новини и ето ти подробна статия.
Пак спасители, пак месия, пак ...абе, онова, дето си го знаем...!
Политически проект на президента Георги Първанов ще бъде анонсиран на 11 ноември, съобщи Медиапул. Година преди да напусне „Дондуков” 2 след втория си мандат, той смята да направи критична равносметка на настоящото управление и да обяви нуждата от нова политическа алтернатива, която обаче да не идва от партиите, а от гражданското общество. Гражданският проект ще се превърне в политически по-късно, вероятно за местните и президентски избори.
Циркът политически, нашенски, отива към една от кулминациите си.

НОЕМВРИ

01.11.2010

Днес е Денят на народните будители. Красив, достоен ден за достойни люде, предани на народа и страната си България!
Професор Илчев – ректор на Софийският университет изкарал преподаватели и около 200 студенти на протест! На този светъл ден Илчев организира протест! Кощунство! Баща му беше такъв манипулатор и изопачител на българската история – министър на образованието във Виденовото правителство. Като че ли го гледам: омърлушен и отпуснат на последното заседание на „кабинета” им, когато „решаваха” да подават ли оставка, къде да се дяват, защото отвън ги чакаше многохиляден народ със сопи и павета да им благодари за успешно свършена работа...
Публикувах статия в блога си – „125 години от раждането на НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ”. Ето заключението й:
Хора, вие, които се броите за българи, сведете чела пред поета, който чрез словото българско изпя едни от най-мелодичните поетични песни! Вие – по-старите, които знаете, разказвайте, а вие – по-младите, които не знаете, научавайте, че във вашия род български има творци – исполини с европейски и световни измерения! Един от тях е НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ!

03.11.2010

Учени от БАН манифестирали в София. Малко им парите. Добре бе хора, но реформирайте се! Вие искате да я карате, както си беше! Е, разберете, че не може!
Съгласен съм, че трябват пари да се прави наука. Нали и аз съм теглил това тегло. За вас от Академията имаше пари, като субсидия, а за нас, във ведомствен институт, нямаше! Аз трябваше да генерирам идеи, да ги разработвам, да докажа черно на бяло, че са ефективни и носят икономически ефект, да ги внедря в промишлени условия и чак тогава да получа пари по предварително сключения договор. При това полученото отиваше в Института /шапката/ и от там ни плащаха заплатицата. Защо казвам „заплатица” – ами беше по-малка от тази
на докерите! А бях ст.н.с. първа ст., д-р на науки, кандидат на науки и ръководител на филиал! Толкова беше, че се пенсионирах с 202 лв! И никога и на ум не ми е идвало да мърморя, да недоволствам и да правя стачки символични, ефективни и разните му там сегашни измишльотини. Бях доволен и горд, че можех и успявах.
По този повод публикувах в блога си статия под заглавие: „БАН – ПРОТЕСТИ ИЛИ РЕФОРМИ“.
Ето част от нея.
Акад. Съботинов, повечето от нашите академици не разбират и няма да разберат, че сега е нужна не „социалистическа”, а съвършено друг тип реформа.
Вече няма условия за мегаломанщина и на никого не е нужна Академия за показ! На България й трябва Национален научен център за работа, за ефективна научноизследователска работа, която да произвежда иновации и патенти, годни да намират бързо приложение за по-нататъшното развитие на страната ни., а защо не и за чужбина! Нас ни трябва научен център, който да помогне за ползотворна изследователска работа в българските университети и активно да участва в нея. Впрочем, за каква наука в Софийският университет е заплакал г-н Ректорът му, че щяла да пропадне, защото държавата му орязала средствата? Къде са научните постижения н патенти на този университет?
На България й трябва Национален научен център, тясно свързан с Европейски научни центрове!
Такива неща днес са нужни на България, това искат Правителството, вицепремиерът Дянков и министър Игнатов..За такъв тип реформа става дума, която да изпълни със съдържание, ефективна работа и резултати нашата Академия...
„Оставете ни – провикват се академиците, ние сами ще се реформираме, ние най-добре знаем какво трябва да се направи… Вие сте друго равнище, вие не познавате и нямате
капацитета да знаете като какво представлява работата в една Академия“. Високопарност, надменност, инерция...!
Слава Богу, че не ви вярват! Ни Правителството, ни Дянков, ни Игнатов – никой разумен човек не ви вярва!
Тъкмо затова заставам твърдо зад искането за решително реформиране на БАН и превръщането й в необходимия на България ефективен Научен център с европейско качество и резултати.
И още – приканвам всички истински и достойни български учени и научни работници да помагаме за осъществяване на необходимите реформи както в Академията, така и във висшето ни образование, здравеопазването, икономиката… в България !

10.11.2010

Написах и публикувах в блога си статия по повод 130 години от раждането на ЙОРДАН ЙОВКОВ.
Ето част от нея.
Още една светла годишнина от историята на българската култура .
Класик и хуманист, виртуоз на късия разказ, драматург изваял едни от най-светлите и красиви образи в българската литература!
* * *
Първата си белетристична творба – „Овчарова жалба”, с подзаглавие „Старопланинска легенда” Йовков публикува в списание „Просвета” през 1910 г.
В посолството ни в Букорещ Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост”, „Старопланински легенди”, „Вечери в Антимовския хан”, „Женско сърце” и романите „Чифликът край границата”, „Ако можеха да говорят”, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов”, драмите „Албена”, „Боряна”, „Обикновен човек” и комедията „Милионерът”.
Йовков разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят.
* * *
През седемдесетте години на миналия век често ми се налагаше да пътувам с кола от Русе до Добрич, тогава град Толбухин. Когато напусках покрайнините на Силистра и от лявата ми страна на километри ме придружаваха граничната полосá и оградата от телените мрежи, започваха въображенията, емоциите и виденията – всичките свързани с Йвковите писания, които от юношeските си години четях и обичах.
А, свиеше ли границата още по-наляво – навътре в безкрайната добруджанска шир, далеееко досами хоризонта, сякаш изплуваха контурите на „Чифлика край границата”. Тогава поглеждах напред и в синевата на небето си въобразявах, че ще видя някоя бяла лястовица….
Прясно асфалтираният път беше прав като свещ. Безбрежна равнина в зелено. Моторът на новата ми „Жигула” работеше тихо и равномерно, а слухът ми се напрягаше и искаше да чуе пеещите шарени добруджански каручки… От дясната ми страна се разстилаше море от пшеница с едри класове. Далече, далече в маранята над тях, на нежни копринени платна виждах как се люлееха образите на Албена и Боряна… Йовковите – така красиво и неповторимо нарисувани!
Въображения, видения, емоции – всичките свързани с Йовковите писания, които от юношеските си години четях и препрочитах.
И да не забравя! Първият Йовков герой, който ме плени и най-много обичах, беше Шибил!
 
     Днес гледах Александър Лилов по националната телевизия. Комунист си е човека, но това не му пречи да е умен !
Слушах с внимание и уважение. В болшинството от приказките, анализите и заключенията му, намирах логика и точност. Той смята, че така нареченият „проект” на Първанов, едва ли е това, което е нужно на България!
Но продължавал да вярва в социализма. Перестройката трябвало да се проведе след „Пражка пролет”. Тогава, когато социализмът предпочел /Лилови думи/, да изпрати танкове в Прага.
Голяма хвалба на китайския и виетнамския социализъм! Така, както говореше за грешките и извращенията на нашия, който бил по съветски образец, как нямало свобода, справедливост и прочие, започна да хвали китайския.
Абе, Лилов, какъв социализъм е това в Китай бе братко с тези „демократични свободи” на словото, на печата, на политическо виждане и пр. Какъв социализъм е този, при който сума ти китайци, включително министри и други ръководители, са милионери и милиардери, а огромната част от народа се радва, че има ориз да си хапне и облекло да се облече? И не е ли наивно и прекалено елементарно да се дели социализмът на китайски, съветски, развит, зрял, презрял и прочие измишльотини? Нещата, другарю Лилов или ги има, или ги няма. Ако го има – става за работа и му е времето. Ако го няма - е натрапено със сила както впрочем и Живков каза „Е, и какво другари, социализъмъ съ оказъ едно недоносче”!
Прав е Стоянов – бивш президент на България, че в Студената война парите победиха идеологията! Аз ще добавя още науката и технологиите.
Така излезе. Така и ще бъде, докато човечеството не измисли нещо ново и някакъв нов ред и система за мирно съществуване и сътрудничество между всички на планета ни. Никак не е невъзможно това да е социална система, но не такава, която познаваме, и от която светът дигна ръце!

11.11.2010

Георги Първанов обявява своят проект за „нов възход” на България!
Омръзнало ми е да слушам какви чудеса ще стават у нас и как ще потече мед и масло, но винаги „ЩЕ”! Цели 65 години! Животът ми мина в обещания и илюзорни приказки, придружени с това въздесъщо – „ЩЕ”!
Така че и моето мнение е такова, като на Александър Лилов – песимистично! Даже нещо повечко от Лиловото. Георги се опитва с познатите и струва ми се овехтели маневри да прави нещо като ОФ, нещо уж безпартийно, пък експертно, пък свръхкомпетентно и един миш-маш,, не прах, а кал в очите и то лъжлива и до болка позната!
Бяхме на гости в батето Марин Василев. Зарадваха се братовчедите. Поговорихме си, научихме интересни исторически факти от близкото и по-далечно минало на Русе и родата ни.
С голямо внимание посрещнаха това, което им разказах за някогашната ми среща и разговор с Тодор Живков. За тази среща живот и здраве, подробно ще пиша в друга книга.

14-15.11.2010

Продължават коментариите за посещението на руската делегация начело с Путин у нас. Мисля, че подписването и даването на зелена светлина за строеж на газопровода „Южен поток” е правилна стъпка. В момента на криза и в тази неуправия, в която сме затънали, хич не ни трябва какъвто и да е гигантски строеж, но няма как, държавата трябва да мисли и за бъдещото си развитие и съществуване, за стандарта и условията, при които ще живеят бъдещите й поколения. Така че, ако сметките са верни и след десетина – петнадесет години започнем да получаваме добри транзитни такси подписването е правилно и добро за България. И все пак, да не се забравя, че този газопровод не свързва Русия с Патагония, а със сър264
цето на Европа – Италия, Франция и други. Тогава, защо да се дърпаме?
Друг е въпросът, дали сме изтъргували добре сделката? От изказванията на Борисов и Трайков звучи оптимизъм!

Направи ми силно впечатление интервюто на руския гост-постановчик на Чеховата пиеса „Три сестри” – Армен Джихарканян в русенския театър .
Тази сутрин чух по Би Ти Ви кореспонденция за разговор с него. От приказките на Армен така, както ги предадоха, ще спомена само следното: „Социалистическият реализъм беше измислен, за да се скрива лъжата”! Колкото остро, толкова и точно определение на един чисто идеологически уж художествен метод.
И си мисля: какво съм виновен аз, че десетилетия преди Армен съм разбрал истината за този „соц. реализъм”? С какво съм виновен, че природата ме дарила с тази възможност, а хиляди хорица сляпо вярваха, че и вярват и хич и на ум не им идваше, че това е една от най-големите лъжи в изкуството – литература, кино театър, опера, пластика, архитектура и т.н.
Какви глупости се вършеха! Спомним си примерно за един бездарник – Стоян Ц. Даскалов, пишеше „романи”за социалистическото селско стопанство! Книги на килограм в десетки хилядни екземпляри, невъобразимо съшити с бели конци глуповати измишльотини... Лауреат човекът на „Димитровска награда”. То и наградата като автора и романите му. Ами само той ли беше?
А мъките на моя професор Димитър Димов да издаде прекрасния си роман „Тютюн”, защото не бил напълно в унисон с „метода”!?

16-17.11.2010

Вечерта с Ването бяхме в Окръжната библиотека. Имах покана да присъствам на представянето на книгата – „Посегателство върху свободата” на нашия сънародник г-н Илия Троянов в съавторство с Юли Цее.
Авторът отдавана е емигрирал и живее в Германия. Богата биография, написал доста книги, между които и „Кучешки времена”, за щуротиите по време на соца.
Представянето направи проф. Пенка Ангелова. Познавам я от времето, когато бях зам. кмет. Останал съм с впечатление, че е положителна личност.
Какво е моето мнение?
Книгата разглежда мерките за безопасност на обществото – хората, материалните и духовните ценности, прилагани от държавата, и доколко при това се посяга на човешките демократични права. Тази проблематика е многопластова, зависи и се провокира от много фактори – политика, икономика, религия, духовни и национални ценности, степен на материално и интелектуално развитие и пр.и пр. Точно поради това намирам, че организираната среща е добро начинание и проява на Окръжната библиотека
Останах изненадан, че проф. Ангелова не беше се подготвила добре и книгата можеше да се представи по-кратко, но далече по-ясно и полезно.
Погрешно бе да се сравняват предприеманите мерки за сигурност в наистина демократични страни и мерките у нас. Това са абсолютно несравними неща! Ние все още нито демокрация истинска имаме, нито свястно законодателство, нито народ, който знае и разбира, като какво е това демократично, свободно общество, граждански свободи, ползи и отговорности и т.н.

18.11.2010

Следобед ходих да пия кафе. Срещнах един стар приятел, когото не бях виждал с години. Кадърен, кротък и възпитан човек, а нашенецът не цени това! Оплака ми се деликатно.
Така е у нас! Възпитаният, кроткият, интелигентният считат за хахо! Нещо като онази формулировка на незабравимия Тончо Жечев – „Най-голямо удоволствие за простака е да се гаври с интелигента!”
Тази сутрин чух от ген. Атанасов много неприятни и остри думи по адрес на Цветанов. Може и така да е, но аз си мисля, че предизборната надпревара започна и тя ще е твърде остра и непочтена. Както впрочем и до сега.
Вечерта в новините Ването чула, че в отговор Борисов казал: „Който има два процента рейтинг, а се мери с Цветанов, все едно е да мачка таралеж с голо дупе”!
Още един от бисерите на Бойко.
 
Днес във Франция пуснали за първи път новото вино –реколта 2010-та, Божоле!
Моето „Божоле” го пуснах преди седмица и си го пробвам ежедневно. Бил съм във Франция, пил съм „Божоле”и мога да кажа, че това, което е в мазата ми хич не е по-лошо от френското напротив!
Ха наздраве и дай Боже живот и здраве, та още дълги години да си правим нашенско „Божоле” и да си пийваме за наше здраве и здравето на всички, които имат добри мисли и обичат новопроизведеното вино!

21.11.2010

Ден на християнското семейство. Било ден за прошка. Готов съм да се извиня на всеки и всички, на които евентуално съм докачил егото! Като се замисля, поотрязвал съм тогоз-оногоз, но предимно в защита и то мимолетно и никога с омраза. Понякога от недостатъчна тактичност, може би и невладеене на демагогията, а поради искреност и прямост, съм казвал някои истини, които за жалост са били истини за мен и други, но не и за този или тези, пред които съм говорел.
От друга страна, поради завист, непочтеност и просто поради малоумност и докарвачество, много комплексари са ме клепали тук-таме за неща, за които и хабер си нямам! Мисля си, че някои са и припечелвали от това...?
Така че днес нямам на кого да се извинявам и от кого да искам прошка. Ако някой има да ми дава, да заповяда, нямам нищо против, ще му простя. Злопаметността и отмъстителността са ми чужди и ги ненавиждам!
Може би е редно да поискам прошка от близките си, които вече не са между нас. Нищо лошо не съм им сторил. Напротив, малко са такива като мен, които не са създавали проблеми на родителите си и толкова са ги обичали, обичат и почитат роднините си.
Аз никога от никого не поисках пари и наследство! Обратно – съобразно скромните си възможности, помагал съм на всички, доколкото силите са ми позволявали и ми е било възможно. И все пак сега, на тези години, като си спомням за тях мисля, че е можело повече! Ето защо ако нещо съм прегрешил, прощавайте, мили хора – баби и дядовци, тати, мамо Мичке, Пепи, Чичо… прощавайте!
Готвели нов закон за БАН. Става очевидно, че конфликтът Дянков – БАН ще се реши с томахавка. Инак от самите „синодални старци” да чакаш реформи, все едно да чакаш сами да си закачат въжето и да ритнат стола.
Повечето от институтите щели да прехвърлят в университетите. Това ми изглежда забавна недомислица. По логика и световен опит е така, но кои са нашите така наречени университети? Та повечето от тях заслужават предявяване на още по-строги изисквания от тези към БАН, а за някои да се прецени и правото им на съществуване!
Тази вечер разбрах, че най-после част от учените в БАН са се осмелили да застанат против ретроградните и да защитят тезата, че съществени реформи в Академията са абсолютно необходими.
Дано насаждания десетилетия с всички средства страх у хората и в частност в интелигентните, умните, знаещите и можещите, да се поразсее. Тези хора най-добре знаят как се разчистват авгиеви обори.

ДЕКЕМВРИ

01.12.2010

Две хлапета – журналисти от БТВ са извъртели голям номер на депутати – алчници ахмаци! Поканили ги на коктейл по повод представяне на нова марка скъпи джиесеми с обещание, че ще получат по един като подарък. Бай ти Ганьо – депутат от 41-то народно събрание, качил служебните коли и в работно време „юруш“ на авантата! Отишли 16 човека от всички парламентарни групи. Нямало само от синята коалиция. Срам, срам, ама си е нашенско чудо!
По този повод ми се наниза в съзнанието ето това, което записах:

ЩОМ ТОВА МУ Е МАЯТА...

Нашенецът душа дава
и пред нищо се не спира,
няма съвест, няма срама –
вечно гони келепира.
Може да е гора гъста,
тортичка или бонбонче.
Може да е пачка тлъста,
скъпо, ново телефонче.
Нашенецът душа дава
и аванта не подбира.
Келепир ли се задава –
хуква да си го прибира.
Е, тогава помислете!
Щом това му е маята,
може ли бе, а кажете –
друг да бъде депутата?

03.12.2010

Ването купила шарана за Никулден. Има риба, има всичко. Не се променило! Абе, променило се е и продължава да се променя и то яко. На тези, които не искат промени и години наред не променяха, не им харесва, та крещят в хор, че няма промени, ама не е така – има, има! Лошото е, че има много, ама наистина много да се променя, а то не става бързо, още повече, че се пречи по всички възможни начини – пречи се! Дори само това, че няма достатъчно свестни хора за работа – кадърни, знаещи, можещи, трудолюбиви, отговорни и честни, си е достатъчна пречка работите и промените да не вървят добре и бързо.
 
Слушах новините. Голям скандал между посланика на САЩ и другаря Румен Петков. Жалко за г-н Посланика! Не му знам квалификацията, но не е работа на Посланик и то на САЩ, да се занимава с персона като др. Петков.

07.12.2010

Иван Костов искал оставките на петима министри! Като разбрах какви са причините, мисля, че е направил гаф. Не може само от инат и лични партийни съображения да се приказват и искат несъстоятелни неща. Според мен, може да се поиска по-обстоятелствено обяснение от министърът на земеделието по случая с фалшивата диплома на госпожица ли, госпожа ли Калинка.
„Калинка мая, сама ягода мая”, Както е тръгнало още много десетилетия ще си пеем за Калинка...?
А, що се отнася до фалшивите дипломи, у нас дал Бог и наспорил…! Ако се направи някаква стриктна проверка на дипломите от нашите университети, ще се установят срамни неща… Колко фалшификати биха се открили и колко „висшисти” на отговорни длъжности ще се разбутат – голям срам ще пада! Всъщност у нас никой за нищо не се срамува! Ката ден ново безобразие и ката ден ново и още „по-аргументирано” оправдание!
Прав е онзи малкият, но много умен - политологът Иван Кръстев, който изрече сакралната фраза: „У нас всяко чудо за три дена и на всеки три дена, ново чудо”! Мисля, че някъде по-горе писах нещо по този въпрос, намалих сроковете и предложих моя редакция – „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!”

09.12.2010

Тридесет години от смъртта на Джон Ленън – един от великата ливирпулска четворка на „БИЙТЪЛСИТЕ”! Тези тннейджъри поставиха началото на една нова музика, с която израснаха и се възпитаха поколения демократично мислещи млади хора. Тези английски обикновени, но даровити момчета, повлияха и на младежта зад желязната завеса младежта при „социалистическия реализъм”. - ползотворно и исторически !
Днес моят бивш сътрудник инж. Росен Георгиев празнува петдесетгодишен юбилей! Канени сме на вечеря.
Беше много приятно. Вечерята се състоя в механа. Присъстваха освен нас – Колегите – Данчо, Тони, Жени, Веска, Райна и др.
Росен се представи с трапезата и държанието си като джентълмен – такъв, какъвто го знам, одобрявам и обичам.
Направихме много снимки, послушахме старичка, но приятна музика, побъбрихме си на воля. Уговорихме се с Росен да ми гостува и „качим” снимките в компютъра, та да можем някои да изпратим на компанията. Други ще извадя във фотото и ще им раздам.

11-12.12.2010

През нощта в петък срещу събота Ването получи остра криза с нетърпими болки в областта на корема. Търсих „Бърза помощ” – включили един автомат, който безконечно си повтаря „Всички оператори в момента са заети”! Глупости – всички оператори и целият персонал спи.
Извиках такси. Бързо се приготвихме. Обадих се на д-р Боянов, който е шеф на хирургическото отделение. Каза ни да отидем в спешното отделение, хирургическия кабинет. Така и направихме. За радост, там ни посрещнаха много добре. Веднага се заеха и започнаха изследвания, а не след дълго и медикаментозно лечение за овладяване на болката, която ставаше от минута на минута по-непоносима...
Сутринта настаниха Ването в хирургията. Лечението продължи и продължава и днес – неделя.
Много се стресирах, измъчих и пощурях. Емоционален съм, милостив и съпричастен към болките на всички хора, дори такива, които не заслужават, та камо ли да не съм такъв към най-близките си!
Говорих вечерта с д-р Боянов. Каза ми да се поуспокоя, той ще направи всичко, което трябва и е възможно. Мисли, че диагнозата е точна – „Остър панкреатит”, който поне в настоящия момент предполага, че не е в най-тежка форма.
Като се връщах от болницата, вечерта се обадих на Тошкови и се отбих у тях. Казах им. Оставиха ме на вечеря.
Благодаря на тези добри и благородни приятели.
Обади ми се Радко. Щели да дойдат с Чавдар!
През деня ми се обади Йонка. Разплаках се. Разплака се и тя.
Вечерта говорих по телефона с проф. Димитров – наш приятел нефролог и гастроентеролог от София. Той смята, че процесът е овладян и нещата ще се нормализират.

14.12.2010

Вчера ли, онзи ден ли, ми се обади Гергицов. Написал и дал в редакцията рецензия за книгата. Приятно ми е, но ако има трудности, хич не ми трябва ни рецензия, ни публикация. Моите публикации и моите трудове ги знаят не само в България, но и извън нея.
Така че опитите на някое и друго дребосъче да създава „трудности” при творческите ми контакти с тук-таме останал някой свестен човек, хич не ме интересуват и ги посрещам с отвращение и омерзение.

15.12.2010

Голямата новина е, че утре – четвъртък, ще изпишат Ването и лечението ще продължим у дома. Дай Боже всичко да се размине!
През тези тежки дни все си мислех за човещината… И все я очаквах, представяйки си я като чудодейно лечебно средство!
От наша страна, с всички хора винаги сме били толерантни, отстъпчиви, истински роднини и приятели, с една добродетелна и непринудена човещина.
Боже, Боже, къде изчезна тази велика дума и същност – човещина? Даже се замислям и все не мога да си отговоря на въпроса имало ли е, имало ли я такава, каквато си я представям и такава, каквато трябва да бъде?
Вие как мислите?
Вечерта чух, че изкарали досиетата на дипломатическия персонал и този на външно министерство. Ужас – почти 50% били сътрудници и агенти на ДС!

16.12.2010

Сутринта слушах министър Младенов във връзка със скандала за агентите на ДС във Външно.
Срам, срам, за мен изобщо не изненадващ срам! Интересно беше да се чуе, че в годините на президентството на Първанов назначаването на такива лица се е увеличило драстично!
След министъра, пред камерите застана Татяна Дончева. Тя беше още по-остра и се съгласи с Младенов, че това е основната причина нашият преход да е така тежък, бавен и мъчителен.
Този път синоптиците познаха. Сутринта не предвещаваше това, което се случи по обед – заваля сняг, завя силен вятър – настъпи си истинска зима.
Гостите ми Радко и Чавдар се уплашиха, натовариха багажа и хукнаха, за да не закъсат. Дадох им от виното ми, което отворих за първи път. Много е хубаво. Дадохме им и други неща, половината от които в бързината забравили с все щайгата на пейката пред блока ни.
Изпратих четири екземпляра от книгата си „Какви времена, какви съдби“ до г-жа Бобойчева в Б. Слатина. Три за градската библиотека и една лично за нея като главен библиотекар.
Реформата в културните институти продължава с пълна сила. Веждито е курназ мъжага и освен голям скулптор е и реформатор. За това му искат оставката. А искането е най-доброто доказателство, че той е такъв, какъвто го описах.
Подобни кресльовци, само че на русенски терен, преди 17 години по същите причини, искаха и моята оставка.
Защото още тогава прозрях и предложих това, което сега правят! Тогавашният министър Ивайло Знеполски беше на подобно мнение. Друг никой не ме разбра. Как да ме разберат? Да си живуркаш на твърда осигурена заплата, от това има ли по-добро?
274
Така че мъчно ми е, обидно ми е, като си спомня какви мръсотии се изляха върху мен от „най-праведните и умни” другари и слугинажа им, но изпитвам и чувство на огромно превъзходство над тези дребни тарикати и посредственици!
Абе, лека-полека животът се нормализира, но никога няма да се свършат калпазаните! Дано поне намалеят, та обществото да може да ги понася!

21.12.2010

Скандалът с досиетата на дипломатите се разгаря. Борисов прие оставките на министър Божидар Димитров и зам.министър на вътрешните работи Павлин Димитров, защото и те са били сътрудници на ДС. И вика Бойко на Президента: „А сега ти ги отзови тези дипломати, които са сътрудничили на ДС!”
Тази сутрин гледах Паскалев, когато Първанов реди за изпълнителен вожд на „АБВ”, в разговор с Екатерина Бончева. Още един път и Паскалев, както всички други паскалевци, си повтарят като латерна едно и също! Дали слушаш Първанов, Кутев, Станишев, Овчаров и тем-подобни, ще чуеш само това: „В момента дневният ред на обществото не е досиетата и най-малко пък, досиетата на дипломатите”!
Те това е! Нещо като Ангел Пернатия и турчина дядо Мустафа за„любеницата” и тиквата, които много добре съм описал в разказа си – „Ангел, имаш ли го…”
Четворната ли, петорната ли експертиза установила, че недоносеното дете в Горна Оряховица не е уморено от докторите, а е родено мъртво! А сега де! В резултат на записаните телефонни разговори с цялата пряка реч и вайкане, че ще уморят детето, сега „експертиза” – било мъртвородено.
Така е и с много съдебни дела – това няма, онова няма, този болен, онзи отсъства и т.н и т.н, докато най-накрая го пуснат да става я политик, я да и скрои шапката на тези, които са го хванали и тикнали в ареста!
Чух и депутатът от СДС Димо Гяуров как се ядосваше, че поголовно се подслушва и на какво основание е подслушвана болницата в Г. Оряховица.
Да се подслушва, г-н Гяуров, нека да се подслушва и всички мерзавци, хайдути, бандити, убийци и всякакви престъпници да си получават заслуженото!
Не бива обаче да се харчат пари за подслушване, та да се види, как си обличаш и събличаш бельото, как пощипваш жена си, как ходиш по малка и голяма нужда или когато си хапнал някоя газо-образуваща храница, да се поотпуснеш на кушетката и да си пръцнеш… За такива подслушвания не трябва да се харчат народни парици, защото остави безсмислието им, но и париците държавни са на привършване!

24-25.12.2010

Бъдни вечер! У нас християнската традиция е многолетна и се спазва с удоволствие, емоция и трепет. Тези дни наистина са специфични по своето въздействие. Спомням си за детството, за всички членове на нашето семейство. И трогателно е, и почтително е, и тържествено е, с надежда и упование в силата, добротата и помощта на Природата и Бога, но е и тъжно, тъжно!
Бъдни вечер – мило, по свой начин емоционално и трепетно като остаряваме – и тъжничко. Животец!
Приготвената трапеза си беше както трябва. Всичко имаше. Дай Боже така да има, но нека и здраве да има! То на нашите години не може да е като на младини, но да можем да се кърпим, както впрочем и правим!
Тази сутрин се събуждам и още сънен, в главата ми се върти Коледна песничка. Скочих от леглото и я записах:

Бъдни вечер – бъдник тлее.
Боже чедо се роди!
Божи ангел псалми пее
Боже мили, нас пази!
Бъдни вечер – мъка влита.
Радост блика – тъжно е…
Кой за мама да попита,
кой баща да спомене?
Бъдни вечер – сняг навява.
Пак сме двамката сами.
Обичта ни ще ни сгрява..
Боже чедо се роди!

Не сме излизали. Може да се каже, ден телефонен и компютърен.
След обяд гледахме и слушахме два-три хубави концерта.
Обадиха се и на нас много приятели, роднини и познати.

26.12.2010

На гости ни бяха сем. Бедилян – Мимо, Ралица и двамата близнаци –Кристиян и Мартин. С тях, разбира се, и месьо Цветков. Така стана и същинската Коледа. Хапнахме, пийнахме, говорихме си, снимки правихме, нещо като сбирките, когато бяхме млади, но не съвсем…
Подариха ми много хубави дискове с оперна музика.
Сутринта имаше интервю с Бойко Борисов Не съм знаел, та хванах съвсем малко. После научих, че като завършил средно образование не му разрешили да следва! Искал „Международни отношения”. Впоследствие му дали разрешение за „пожарникар”! А той бил казал: – „Последните ще станат първи”
277
Този Бойко, този Бойко, симпатичен ми е – моята работа! И аз исках медицина или право, ама не дават!

27.12.2010

Днес е Стефановден! Най-после зима. Сняг вали - красиво е!
Сутринта гледам Стефан Тафров – бивш посланик на България в ООН, Лондон и Париж, изпратен от правителството на ОДС и президента Желев или Стоянов – не си спомням добре.
Разбира се, че с идването на Кобурга и Станишев, Тафров е изгонен.
Мълчи си човекът – поканен, защото е Стефан и му е имен ден! Спомена само, че най-после си е намерил работа – сключил договор с едно издателство да превежда нашумял роман! Представяте ли си – дипломат от най-висок ранг, полиглот, интелигент по рождение и потекло, ама едвам-едвам свързва двата края и то чак сега, като преводач!
Така му се пада, като не е бил „Борец от тихия фронт!”

30.12.2010

Преди четири години започнах да си водя дневник. Понякога го наричам „Дневниче”, защото в лежерен стил и импровизация отбелязвам някои от ежедневните си, повече битови преживявания, научна информация от обсега на интересите ми и по-важни събития от обществено-политическия живот у нас.
От миналата година открих лична страница в Интернет – baytchev.blogspot.com. В края на годината ми хрумна да публикувам кратък списък на събитията, които са ми направили по-силно впечатление. Стана добре.. Получих и добри отзиви. Затова пиша и моите събития-белези за 2010 година.
- Създаването на изкуствена клетка носител на генетична информация.
Велико откритие на американските учени, което тепърва ще дава своите плодове не само за по-нататъшното проучване и разкриване тайните на живата материя но и за благото на човечеството, преди всичко в областта на профилактиката удължаване на живота и биотехнологиите въобще.
- Затихване на световната финансова и икономическа криза
- Непрекъснатият икономически растеж на Китай, Индия, Бразилия.
- Избирането на Вилма Русеф, за президент на Бразилия.
- Издаването на книгата ми „Какви времена, какви съдби”.
Това е третата по ред книга, плод на литературно-творческите ми занимания.
- Проведените екологични международни форуми за климатичните промени.
През годината се проведоха срещи в Рио де Женейро и Йоханесбург, както и някои регионални, като в Познан и др.
Вече няма съмнение, че под влияние на антропогенни фактори климатът на земята се променя.
- Работата на големия ядронен колайдер и продължаването на изследванията на учените от ЦЕРН.
Самата идея да се разгадае произхода на Вселената е велика идея!
- Световното първенство по футбол.
Проведе се в Южна Африка – за първи път на Африканския континент.
Световен първенец – Испания.
- Недобрите отношения между президентстово и правителството.
Това е, колкото явно, толкова и неприятно и вредно за държавата ни.
- Тревожното демографско състояние и переспективност на нацията, ужасяващите данни за неграмотност и полуграмотност на населението и опросточаването му в застрашителни размери!
Това е нещото, което най-сериозно ме тревожи и притеснява. Мъчно ми е!
- Провеждането реформа в образованието и науката.
Усилията на правителството и в частност на министър Сергей Игнатов, за подобряване на основното, средното и висшето образование, за растежа на научните и преподавателските кадри, за реформата в Българската академия на науките
- Провежданата реформа в областта на културата.
Усилията на правителството и в частност на министър Вежди Рашидов за подобряване дейността в тази основна сфера на държавността ни и привеждайки я в съответствие с реалностите на общественото и икономическото ни развитие.
- Действията и постиженията на правителството в борбата му срещу тежката организирана престъпност.
Усилията на правителството, на премиера и лично на министър Цветанов за разбиване на бандитските групи на „Наглите”, „Килърите” „Октопод”и др.
Заслужава си в тази връзка да се отбележи неприятното впечатление, което прави нереформираната съдебна система!
- Истерията около закона за генно модифицираните организми.
Казвам истерия, защото проявите на много народ, който протестираше против ГМО и нямаше елементарна представа за тяхната същност и значение, бяха невъздържани и истерични.
- Състезанията от „Формула-1” и спечелването им от немският пилот Себастиян Фетел.
Това е най-младият световен шампион в това фантастично състезание.
- Доброто представяне на любимия ми футболен отбор „Левски”.
Тази година в първенството на страната и особено в Европейската лига, „Левски” се представи много добре. Надявам се това да продължи.