ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ

Започвам публикуването на последната част- 2011 година, от книгата си "Страници от моя дневник"- януари, февруари, март, април.Благодаря на всички, които четоха публикуваното до сега - 2007, 2008, 2009 и 2010 години, а те са над сто човека! Някои ще кажат: О..о...о..о..много са малко. Аз винаги съм се радвал и на малкото. Даже ще си позволя да ви препоръчам- радвайте се на малкото и вие, радвайте се на това, което имате, а работете отговорно за да дойде и по-голямото!

                                    2011

януари

 7.01.2011

Ивановден! Двамата с Ването сме именници и през целия ден в къщи е телефонна канонада. Обадиха се много, много наши роднини, приятели и познати! На всички благодарим от сърце.
Съжалявам, че компютърът ни беше повреден и може би някои не са имали възможността да го използват. Стана си вече редовна работа повреда да го спохожда по Нова година и когато имаме празник – съвпадение!
Радостни сме, че все още много хора ни уважават, обаждат се, поздравяват ни и ни отправят най-искрени пожелания. Още един път, благодарим на всички!

08-09.01.2011

Сто и тридесет години от основаването на Военно морското училище в Русе.
Имах покана да присъствам на тържеството и концерта, но не отидох поради друг ангажимент.
С този Шенген ни надуха главите. Шенген, та Шенген. Добре бе, но като ни гледат, че не сме за там и ще им дозапалим чергата с нашата цигания, а кажете какво да правим?
По този повод ми хрумнаха няколко куплетчета, които записах:

Студ подхвана нечовешки
Зима люта ден след ден,
имали сме много грешки –
няма влизане в Шенген.
Рухнаха надежди много,
изпариха се за час.
Тези в Брюксел съдят строго,
цакат лошо – няма пас!
И започна спора тука,
със кавги обременен…
Пак орел и рак и щука –
Много здраве от Шенген!

15.01.2011

Най-после „Агенция за контрол на храните” и то към Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Така е в свестните държави от десетилетия. Добър ход, правилен ход! Но сега стой, та гледай! Ще се навърви един неподготвен народ, ама все с дипломи за „висше”,ще се изпоназначат едни „наши”, че от немай къде и „ваши”, ще има разни секретарки и пиари… Ужас, отърваване няма! А какви огромни задачи и работа предстоят в тази агенция! Колко компетентност, опит, отговорност и трудолюбие изисква работата в областта на храненето, качеството на храните, хранителната и биологичната им стойност, условията за производство, транспортиране и съхранението им и т.н и т.н!!! Дано в Агенцията да попаднат възможно най-голям брой свестни хора и добри специалисти, макар че като зная как се обучават и какви са знанията на разни доктори, технолози и прочие „специалисти”, настръхвам!
Навремето председателят на БАН бай Ангел Балевски нали казваше – „Като знам какви инженери произвеждаме, страх ме е да отида на доктор!”

19-21.01.2011

Говорихме по телефона с Милен. Много харесали с Олга разказите. „Чел съм много неща, – разправя ми той, – но пълни със статистика, цифри, имена, няма образи, няма живот в книгите им.”
Милен Гетов е мой съгражданин и стар приятел – особено от студентските години. Сирак, недолюбван от белослатинските „кадровици” и възродил се като Феникс след осиновяването му от вуйчото – член на ЦК на БКП! Милен е известен български режисьор, създал прекрасните филми по романи на Богомил Райнов.
Той също мислел да пише нещо, но се отказал. Сега, като чел книгата ми, се запалил пак.
 
   Слушах дебата по искания „Вот на доверие” на Правителството. Общо взето цивилизован дебат. Имаше и нашенски работи: латерните си бяха латерни! Те са едни и същи – от лявата страна, и си говорят едно и също!
От това, което чух – изказванията на министрите, нямам съмнение, че Кабинетът работи, че Правителството е далече по-добро от предходното на „Тройната коалиция”.
Днес – двадесет и първи, е рожденият ден на сина ни Петко!
Днес щяхме да имаме син на четиридесет и осем години! щяхме!
Колко работи щяхме да имаме, може би? Не би! Спирам, повече да пиша, не мога.
Живот! Понякога се позарадваш малко, мимолетно, а инак през по-голямата част от времето пъшкаш, носиш си мъката, търпиш...!

22.01.2011

Много са ми симпатични нашите съвременни политици – тези от „тройната” и тези настоящите, и всичките.
„Старите”, че се изтощиха да пледират да не се подслушват хората, т.е. да не се използват „сересета”! Пледират, та ще им изхвръкнат очите от напън и защита на демократични права! Само дето не употребяват една дума с, която лягаха и с, която ставаха: „на трудещите се”! Като ги слушам, чак да заплачеш от умиление! Хора, които „никога” не са погазвали
демократичните права, „никога” не са нарушавали законите, „никога” не са използвали „сересета”, изобщо, самата вода ненапита!
    Другите – сегашните, са ми симпатични, като започнаха да пеят и те същата песен, сиреч, няма такова нещо – подслушване, „сересета” така безразборно и безпричинно! Всичко е законно и е с много тежка процедура, свързана със силни и точно изложени аргументи защо са необходими „сересета”, че да ги одобри прокурор, че съдия, че министър да разреши за всеки отделен случай с подписа си... и чак тогава може гражданинът Х или У да бъде подложен на „сересе”! И забележете, всичко това при задължителното изискване, че този гражданин е опасен и потенциален извършител на „тежко престъпление”, което по смисъла на закона се наказва най-малко с присъда от пет години! Разрешението е само за шест месеца!
Да, всичките са ми много симпатични…, та си спомних първото куплетче на една моя закачка:

Сересета, сересета,
бръмбаросват из България.
Тази мнителност проклета,
си е наша стара мания…

23.01.2011

Хубава зима, хубав сняг вали – прекрасна зимна картина!
Направих една продължителна разходка в парка покрай Дунава. Чудесно е!
Върнах се, изкъпах се, пих една „греянка”, а после гювеч в пръстен съд, бавно печен, изтищен и с червено вино-еликсир!
Снимах обстановката около блока и апартамента ни. Много е красиво, много е вълнуващо.
Наистина, който не може да се зарадва на такива картини, независимо от възрастта си, той не знае като какво нещо е
радост от природното, от естественото, от това, в което няма аванта..., а има наслада! Докарал ли си я да се радваш само тогава, когато си авантосал нещо, че си преметнал, изиграл някого и придобил каквото и да е по нечестен начин, ти си безчовечен… нещастен си, човече – животинка примитивна, първична работа!
А, колко много сте!
 
    Тези дни чух, че някой от многобройните ни „университети” се оплаквали от „открадването” на обявените от тях дати за приемни изпити на студенти! Разбирате ли за каква кокошкарска история и порядки вече става дума?
Така ще е още някоя и друга година, докато се сдобие с диплома за „висше” всичко що се изрива с фадроми от средните ни училища и тогава лека-полека ще мирясат, ще останат малкото, но кадърни младежи за студенти, а фадромите от средните училища животът ще премести в много от така наречените наши „университети”, за да започнат масово изриване на негодното и от тях! Тогава от сегашните петдесет и два ще останат десетина, които имат качества и възможности, което ще е нормално и правилно за страна като нашата.
Така ще е! Друг начин нашите управници очевидно не можаха и са безсилни да измислят и приложат, за да се спре с това кощунство във висшето ни образование – раздаване дипломи на хора негодни за полезна работа в съответната специалност!
Но, както много пъти съм писал и казвал, всичко зависи от времето. То е съдникът, то е корективът, то е съзидателят. То командва и фадромите!
Твърдо вярвам в това!

27.01.2011

Ходих в болницата да се прегледам. Нали имах направление. При доктора цяло стълпотворение. Нямаше ред за днес, за утре – записват за понеделник!Попитах има ли друг такъв специалист. Казаха, че има и при него почти нямало пациенти.
Спомних си един случай, когато бях съвсем младо докторче и началникът ми – наперен околийски лекар, дойде в района да кастрираме женски свине. Разположихме се на две „операционни” в един тревист селски двор и започнахме работа. При околийския – народ, при мен никой! Гледам, колегата работи мудно и непрофесионално, но си мълча, нали е по-стар, а на всичкото отгоре и началник1
По едно време един от селяните – Борис се казваше, забелязал това, дръпна свинята си и я доведе при мен с думите: „Абе докторче, ти няма само да гледаш бе, режи, тя ако ще мре ще си мре!
Аз правех тези операции много сръчно и успешно и докато Борката да разбере какво става, животинчето беше успешно оперирано..
Заидваха и други селяни и след един час опашката от чакащи беше при моята „операционна”!
Та спомних си това и отидох при доктора, който нямаше пациенти. Запознахме се, поговорихме, прегледа ме човекът, предписа ми лекарства. За съжаление оказа се, че този случай няма нищо общо с моя, който описах по-горе!

31.01.2011

Януари си заминава. Остава ни студ и то голям!
Днес си мисля за диалектиката, за тези светли умове родени преди 100-200, че и 2000 години – философи, учени, музиканти.
Сетих се за ХЕГЕЛ. Имам слабост към този философ. Каква е неговата формулировка, кои са основните принципи на диалектиката?

Всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето.

Всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни.

Постепенните промени водят до повратни точки, в които една от силите надделява над другата (количествените изменения водят до качествени промени).
 
    Колко пъти в речи, дискусии, научни и научно-популярни публикации, доклади, писания и спорове, съм използвал тези толкова ясни и истински принципи на живота, обществото и вселената!
Още в първия принцип виждам утвърждаването на фундаменталното значение на „времето”, за „всичко”, което „е преходно и крайно”.
С втория принцип в пълно съгласие е разбирането ми, че всяко нещо носи в себе си своето отрицание /противоречие/. Това много пъти съм изказвал и писал, включително и тук, в това скромно дневниче.
С третия принцип съм в най-пълна хармония. Познанията ми в естествените науки, главно химията и биологията, винаги са създавали комфорт за запазването и развитието на тази хармония в моите възгледи и разсъждения, за собствените ми скромни обяснения на природни и обществени явления.
Повярвайте, искрено желая повече, много повече хора да познават тези принципи, да изучават тези и подобни основополагащи закони, за полза на духовното им израстване, за полза на науката, образованието, обществения и икономическия живот, за общото благо!
Като студент, като участник в многото конкурси през научната ми кариера, старателно и задълбочено изучавах т.н. идеологически дисциплини. Допадаха ми историческия и диалектическият материализъм.
Учех и се подготвях и по дисциплините „История на БКП” и „История на ВКПБ”, но то беше формално, да си взема изпита.

ФЕВРУАРИ

01.02.2011

Малък Сечко дойде със студ и мъгла. Дано да е за кратко.?
Вчера написах и публикувах в блога си бележка по повод 255 години от раждането на МОЦАРТ. Мислех да съобщя това и във „Феисбук”, но като гледам с какво се занимават повечето от тамошните участници, се отказах.
 
    Колайдерът чака Хигс бозона към края на 2012
„Ръководството на ЦЕРН обяви официално, че Големият адронен колайдер ще работи през 2011 и 2012 без спиране за “ъпгрейд”, което според учените ще позволи към края на 2012 да видят “новата физика” и може би дори Хигс бозона,” – се казва в съобщение на ЦЕРН, цитирано от РИА Новости.
Ще следя всичко, което ми попадне за тази велика идея и може би най-мащабен научен експеримент на всички времена.
 
     Най-после споразумение между БАН и Правителството. Направи ми впечатление, че двамата министри – Игнатов и Дянков, са доволни. Борисов, разбира се, най!
Все пак Дянков не пропусна да отбележи, че с новия закон ще се разпореди повече никога отговорни постове и участие в ръководни съвети и институции на Академията да не се заемат от агенти, доносници и всички, които под някаква форма са били свързани официално с ДС!
 
     Пристигна Чавдар. Утре ще им раздават дипломите. Щял да купува часовник, ама „на старо”! Предлагали му някакъв и то „Сейко”! Евтино било – за 90 лв!
От десетина дена, мислим какво да му купим по повод на дипломирането. Ването предложи часовник Аз ще го платя. Заделил съм 100 лв. Разубедих го стара бракма да не се купува! Говорихме си, какво е „оказион” и кога се прибягва до него.
     Ще му подаря и обикновен комплект от химикал и перодръжка не защото са нещо особено. Това ми е подарък от катедрата по екология в Русенския университет, когато изнесох академична лекция пред студенти и дарих мои авторски научни книги.
На тази лекция и скромно тържество бях с Чавдар, който през цялото време правеше снимки, че и едно кратко клипче.
Тъй че ако има нещо в това подаръче, то е споменът от тази лекция и тези мигове, в които сме били заедно!

02.02.2011

Снощи съм се смял с този проф. Вучков! Чешит, ама голям чешит и малко пада фурнаджийска лопата… И той горкият поръчки изпълнява...
У нас голяма част от обществените и личните взаимоотношения се решават с „поръчки”! Искаш да сринеш някой – поръчаш си оклепването и омаскаряването му. Искаш да издигнеш някого – поръчаш си хвалби и небивалици като добродетели на съответната персона, предприятие, фирма, корпорация… Пречи ти някой – можеш да си поръчаш да му теглят един бои, а в някой случаи и нещо повече...!
Та този Вучков, който от екрана на една друга телевизия до онзи ден сипеше огън и жупел против Бойко Борисов, сега сияеше от радост, възторг и въодушевление, че Премиерът ще му гостувал в предаването! Само да чуете как го представяше, с какъв възвишен тон, интонация и помпозност – „Министър председателят на Република България, генерал-лейтенант Бойко Борисов”!
Не отричам и не съм отричал способностите на проф. Вучков, но…, е такива табиети не обичам!

03.02.2011

     У нас темата за „сересетата” набира скорост. Излиза, че десетки, а според други хиляди, граждани се контролират с разни „сересета”! Това разбира се, е едно безобразие, против което няма защо да крещят всички, защото то си е от едно време. На мен, пък хич не ми е интересно, защото съм им свикнал – на всички видове и системи!
Преди малко чух разговор между Величко Конакчиев и Георги Гергов от Пловдив. Съдът на първа инстанция върнал на държавата Пловдивския панаир. Георги щял да обжалва и като го слушам с какъв хъс говори – решението щяло да отпадне.
Между другото похвали се, че преди да го лапне, панаирът печелел един милион. Сега, в резултат на неговото управление, миналата година печалбата е 40 милиона! След това разясни, че от 1 лв. печалба общината вземала 27 ст. той 38 и т.н.
Какво излиза? От 1 лев – 38 стотинки, от 1000 лв – 380 лв, от 1 милион – 380 000 лв, и от 40 милиона другарят Гергов е получил само 12 000 000 левчета! Да са му честити, а държавата да пие една студена водица за здравето на пенсионери, инвалиди, че и на целокупния ни български народец!

10-11.02.2011

След разговора си с Премиера, бай ти проф. Вучков е на крилата на популярността и възхвалата от почти всички медии! А той, горкият, лети от редакция на редакция, от студио в студио и гордо и красноречиво раздава интервюта и …чалъми!
Така или иначе, бива си го. Има дар слово, има перо, работохолик, сече му пипето, доста верни неща казва, но и много брак прави, че на места и гафове!
Най-ми е смешен, когато в един случай забравя как е окашмерявал някого с всевъзможни епитети, а в друг го четка и похвалва, все едно нищо не е било!

12-13.02.2011

Мина преброителката. Дадохме й номера, който получихме след електронното си преброяване. Много семейства от блока ни се преброили електронно. Това ме изпълва с радост и гордост. Не било се променило нищо в света, България и при българите. Абе ние, че сме си на опашката и още дълго ще дишаме пепела на сума ти народи, вярно си е, но под напора на великите открития, постоянното усъвършенстване на технологиите и техниката изобщо, щем не щем, ще се променяме! Както впрочем се забелязва на всяка крачка, а това с преброяването е един от най-пресните и очевидни примери!
Продължавам да чувам от всякакви медии за титулувания на най-обикновени хорица, като: „легенда”, „звезда” и прочие! На какви ли не претенциозности и култови наименования съм се наслушал на младини!? То не бяха „вождове”, „учители”, та чак до „Бащи на народите”! И все пак, ставаше дума за персони на върха на партии и държави.
Сега такива изцепки няма и слава Богу! Но брутално ни се натрапват определения като „звезда” за говорителки и говорители в радио или телевизия, които са престояли там някоя и друга година или още се подвизават четейки айтокю и ни съобщават новини като най-обикновени чиновници!
Всичките тези, които не зная по какви причини не слизат от екрана, като Дони и Нети, Коцето Калки, Део, някакъв Дичо, Андрей Слабаков, Ники Кънчев, Любен-Дилов, Кошлуков, Катето Евро, Юлияна Дончева... сюрия от цицести силиконови чалгаджиики и др. ни се представят, като баш „звезди”, а Тити Папазов, Азис и Слави – като цяло съзвездие! Няма отърваване от тези навлеци!
Същото е и с прикачването на определението „легенда”! Тези дни доста се посмях като слушах как „легендосваха” една очиларка Алис Крайчева, която навремето била нещо като манекенка /пази Боже/, заедно с това модистка някаква,
водеща може би на модно предаване и в последна сметка нищо, което да ни е впечатлило и оставило следа в духовната сфера на страната ни. Алис Крайчева – легенда, Анахид Цонева и Божана Димитрова – легенди, чичко Филипов и той легенда – а бе легенди у нас да искаш!
То като погледнеш и с „класиците” е така. Няма, няма и току лепнем едно „класик” на някой от по-видните ни писатели. Радичков – Бог да го прости, още приживе бяхме го провъзгласили за „живият класик”. Същото сега сме прикачили на Антон Дончев, може би заради романа му „Време разделно”? И бай Антон си трае, не реагира, за разлика от Стефан Цанев, който в едно телевизионно студио, когато го представиха като „живият класик”, спокойно, в неговия си стил и възпитание възрази, че това не е правилно!
Колко българи са като Стефан?

14.02.2011

Ден на влюбените и Трифон Зарезан. Славни времена зарезански но, когато бяхме млади и здрави.
Човекът е надарен да харесва и да го харесват, обхванат в трепети да се влюбва, страстно и всеотдайно да люби! Това са основните емоции на живота, те са дадени от природата, от Бога. Няма ли ги – няма живот!
Тогава можем ли непременно да свързваме влюбването, всеотдайната любов и възрастта? Трябва ли да ги противопоставяме в определен смисъл и едва ли не да отричаме правото на хората от всяка възраст да харесват, да се влюбват и любят?
Няма спор! Най-богатото и благоприятно поле за това най-силно и велико чувство е младостта. И то не е случайно!
Тъкмо затова, днес, в Деня на влюбените, да пожелаем на всички млади да се харесват, да се влюбват и все по-страстно да се любят. А когато свържат живота си с любимия и заизграждат семейното огнище, никога да не престават да го обичат силно и емоционално, както при първите им срещи, както на младини!

    Вечерта приготвихме подходяща вечеря. Хапнахме, почерпихме се и го приехме като празнуване на Трифон Зарезан.

МАРТ

04.03.2011

От няколко години, та до днеска, все чувам от различни страни на обществения и политическия ни живот, че видите ли нямали сме национален идеал, че нямали сме стратегическа цел, нямало нещо, което да ни сплоти, да ангажира силите и средствата на народа ни, за да го постигнем!
Мисля, че това е дълбоко невярно! Да си най-бедната държава в ЕС и да дрънкаш, че нямаш национален идеал и цел, е глупост! Каква по голяма и благородна цел, какъв по-стойностен национален идеал от това ще е да се обединим в името на просперитета на страната ни и достигаме стандарт, при който народът ще живее поне на равнището на среднобогатите европейски страни?
Влизането ни в НАТО и ЕС са средство за осъществяване на този идеал, а не финал! Българинът си мислеше и още си мисли, че като се е примъкнал с андрешковщината си и по милост политическа към тези организации, ще потече мед и масло и той ще продължава да хайлазува, да авантосва, пък като пропадне работата, ще търси друг Месия. Този път е сбъркал! Риба даром няма! Казаха хората: „Риба няма да ви даваме, а ще ви научим да я ловите”. Ясно и кратко – ако искаш, учи се, като не искаш – ще си останеш такъв, какъвто си – „задния двор“ и все беднотия и мръсотия!

06.03.2011

Днес „Сирни заговезни”. На този ден от най-възрастните се „взема прошка”.
Обади ми се Йонка. Точно за тези прошки. Беше приятно. Отговорих – „Прошката е дадена”!

    Борисов в Испания: „Този, който има храни, ще бъде равностоен на тези, които имат петрол”!
Браво, Бойко! От години го разправям, но инерцията и глупостта са страшно нещо, не се поддават на оправяне. Нали има един лаф, че „Глупостта не се лекува”! Така че не ГМО, ами и кисели краставици няма да има, та да си хапнат милионите фантазьори и тарикати, които хем са гладни, хем капризни и по всички въпроси свръхкомпетентни!

21.03.2011

Ходих в новия супермаркет на „LIDL” Хубав магазин, подреден магазин, немска работа, чисти и качествени стоки, много от които тяхно производство...
Гледам, разхождам се, радвам се, че това, което съм видял преди петдесетина години в западния свят, дойде и у нас! Тогава си мечтаех такива магазини с такива стоки, изобилие, чистота, ред, богатство, красота и култура на обслужване да имаме и ние,та и нашият народец да види и проумее, че има и други светове, че и той заслужава да се докосне до цивилизацията и постиженията на събратята си човеци, да види, да го пипне, да си купи, а не да слуша обещания и да чете лъжливи вестникарски антрефилета…!
А тези, главите, на които не увират, мърморят, че сега имало всичко, но няма пари да си купиш, а преди сме имали пари и всичко било наред!
Мълча си, какво да кажа! В момента ми хрумва следното: „Преди” – благодаря на управляващите, служебно ме изпращаха в чужбина да гледам, възприемам и се уча, та да бъда у нас си по-полезен. Винаги, когато там е ставало въпрос за заплащане, аз – научният работник, надувах заплата си поне 5-6 пъти и въпреки това колегите-чужденци с дълбоко учудване се споглеждаха и питаха защо е толкова малка.
Що се отнася до „предишните” магазини, за асортимента, качеството и „изобилието” на стоките в тях не желая да говоря!
Никога и никъде народите нямат достатъчно пари! Имат много пари мошеници, тарикати, спекуланти, алчни политици, потомствени богаташи, банкери и по-рядко инициативни и даровити люде… Бил Гейтс, например! Общо взето обикновеният народ никога не е бил и никога няма да бъде богат! Всъщност, той затова горкият е и „обикновен”.
И все пак, вчера от „Лидъла”си купих три големи шоколада, но не за по 1.20-1.40, а за по 0.69 лв! Купих си немска бира за по 0.65 лв. кутийка от 0.500 л., компот по 0.500 мл. от ананас за по 1.40 лв. и т.н. Забравих – портокали за 0.89 лв. кг. Защо да си кривим душата, преди 50-60 години, половината от народеца ни не беше виждал, а само чувал за портокали и марципанът беше единствената „голяма работа”!
 
    Япония и японските инженери продължават епична борба за овладяване на аварията в атомната си централа. Борят се горките с риск за здраве и живот в името на народа си, в името на престижа на страната си и за здравето на човечеството! Имало напредък, вярвам, че ще успеят, но последиците ги има и те са неизбежни1 Дано все пак да са възможно най-малки!
На Кадафито ще му свият перките бе, но така, както започнаха, ще се мотаят много и дават възможност да изтребва още невинни хорица.
Интересен свят е този западният, демократичният! Те, понеже не са патили от голяма тояга на безмилостна диктатура, все си мислят и повтарят – „народът сам ще се оправя!” Абе вие си разказвате вицове бе, хора ! И хлябът и ножът у него, че и шмайзерът, а вие – оправяйте се!

22.03.201О

Ходих да си платя данъците за апартамента. Платих и на Веско. Като си вървя и си мисля, че преди десетина-петнадесет дена хванаха министъра на отбраната на Германия, че преписвал за дисертацията си от някакъв учен. Министърът веднага се яви пред телевизията, извини се на германския народ и си подаде оставката. Тя беше приета и хоп – нов министър! Няма хъка, няма – мъка!
Та, като си вървях и мислех за този немски плагиат, се сетих за едно мое много, ама много интересно преживяване:
През 1985 година в курорта „Албена” се проведе ХХХІ Европейски конгрес на научните работници в областта на месопромишлеността. Аз съм вече доктор на науките, ст.н.с І – ва степен и професор. Като такъв съм член на организационния комитет на конгреса и активно участвам в неговата работа с няколко научни доклади.
На една от тържествените вечери в китната местност „Орехите” отивам със съпругата си и разпоредител малко неестествено ме настанява не при колеги, а на изолирана маса с непознати мъж и жена, които се представиха като зам.-директор на месокомбината – Варна и съпругата му. Е, нищо, ние сме контактни и обикновени хора, заговорихме новите си познати и си пожелахме приятно прекарване.
Малко след това същият „разпоредител“, мисля, беше комсомолският секретар в Института ни, води един младеж – французин, който нямало къде да настанят, а нали аз съм знаел френски, та да си говорим и гостът да не скучае.
Какво да правя – от едната страна двама непознати, свити особняци, от другата – непознат чужденец, тя ще е една „приятна” вечер, но приемам разбира се новия член на компанията и започвам разговор с него. Оказа се, че е колега от бранша и току-що защитил докторска дисертация по много актуалната тема – електростимулация. Попита ме интересувам ли се от проблема и желая ли да ми изпрати един екземпляр от труда
си. Той вече подарил екземпляр на доцент от Пловдив, който бил на специализация в техния институт във Франция. Приех с голямо удоволствие и му благодарих предварително.
Вечеря като вечеря. Имаше музика, танци, нестинарки, веселба.
Конгресът завърши и не след дълго получих обещаната дисертация от г-н Бруно Хулиер. Прекрасна книга с богат експериментален материал, компетентно представен, с много интересна интерпретация на резултатите и оригинални изводи.
След година, година и половина Специализиран съвет от пловдивски университет ме избрал за един от възможните рецензенти на докторска дисертация на наш доцент с тема като тази на г-н Хулиер. Както си му е редът, поисках от дисертанта и той ми изпрати труда си на листи в папка! Чета ги и си спомням за дисертацията на французина. Намирам я в библиотеката си, чета, чета и сравнявам с листите от папката и не вярвам на очите си – резултати, таблици, обсъждането им, даже изводите и заключения на французина преписани буквално от нашия доцент!
Какво стана ли? Някой може да си помисли за разкаяние, за оставка...? Опазил ни Бог от такива постъпки. Напротив, дочух гласове, че кандидат-докторът е „оклеветен”!
На заседанието на Научния съвета показах двете дисертации – на Бруно Хулиер и на доцента, заедно с преписаното, заверено от нотариус и трима свидетели, т.е. голата истина, след което напуснах и се дистанцирах. А те – комисии, отлагаха, мотаха, лъгаха и след време разбрах, че доцентът станал „д-р на науките”, малко след това професор, малко след това и ректор на висшето у-ще, в което разиграха комедията, и още малко след това чух, че е починал!
Не след дълго се разбра, че всички са знаели истината, но са си мълчали – едни от страх, други да не си развалят отношенията, а тези от Съвета, защото някои от тях вероятно също са преписвачи…

Така е у нас. И преди, и сега. Даже мисля, че сега е още по-зле!
Но това не е всичко. Комедията има и втора част и тя вече е трагикомична!
След 10 ноември 1989 година разбрах, че докато уж зам.-директорът и мнимата му съпруга, са ме „разработвали”, аз без да си искам съм разработил и разкрил един голям нашенски плагиат.

29.03.2011

Бяхме на концерт – 51-ви МФ „Мартенскси музикални дни” Прекрасен фестивален концерт – Реквиемът на моя любим композитор ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ.
Симфоничен оркестър при Държавна опера – Русе, хор „Дунавски звуци“, диригент – Волфганг Зелигер, солисти: Светла Кръстева, Росана Риналди, Бойко Цветанов, Светозар Рангелов.
Радвам се, че организаторите са посветили една от фестивалните вечери на Верди по повод 110 години от смъртта му и то с точния избор – изпълнение на великата му творба – „РЕКВИЕМ“.
Цивилизованият свят ще отбелязва и брои тези годишнини, а името на Верди и музиката, която е създал този гений, никога няма да умрат! Те ще радват, възпитават и емоционално ще зареждат сърцата и душите на безбройните му почитатели за благото и светлите бъднини на човечеството.
Като обикновен любител на симфоничната музика, без никаква претенциозност, ще споделя накратко впечатленията си от концерта.
Солистите – безспорни професионалисти, с леки колебания в началото, се представиха отлично и достойно защитиха имената си с майсторското изпълнение на четирите тежки и трудни партии.

Русенската филхармония, вече Симфоничен оркестър на Държавната опера – Русе, може да е с ново име, но зорко пази доказаното през годините високо професионално майсторство и изключителните си възможности прецизно и вдъхновено да изпълни и най-трудните творби от класиката, каквато е и Вердиевата кантатно ораториална творба „Реквием“. Основен двигател на фестивала през годините, гордост за русенската културна общественост и гр. Русе с този наш оркестър.
Хор „Дунавски звуци“ при Читалище „Ангел Кънчев”. Преди всичко да честитим 75-та годишнина от създаването на хора! Поклон пред вас, дами и господа – хористи, много от вас беловласи като мен, които с обич, алтруистично и всеотдайно, макар и със статут на непрофесионалисти, достигнахте и демонстрирахте по нашите и световни сцени висините на професионалното хорово пеене!
Снощи в изпълнението на Вердиевия „Реквием“, Вие отново се представихте отлично!
Диригентът Зелигер направи силно впечатление с дълбокото познаване същността на творбата и нейното прецизно интерпретиране в отделните части. Той отлично владееше, насочваше, вдъхновяваше и насърчаваше оркестъра, хора и солистите и със завидна лекота, енергичност и емоционалност поднесе такава интерпретация на реквиема, че всички за пореден път се насладихме на непреходната музика на гениалния маестро – Джузепе Верди.
Миналата година, по повод на 50 години фестивал „Мартенски музикални дни” написах бележка, която завършваше с думи, които и сега ще повторя:
„За русенската общественост, за Русенската община и дейците на културата сам по себе си този факт е подвиг!
Фестивалът живее, фестивалът се развива, фестивалът вече е неразделна същност и академичен апотеоз в културния живот на града ни! И затова ще пребъде!“

Отново прегледах програмата на фестивала „Мартенски музикални дни”. Няма нито един голям чуждестранен състав! Каненето, устройването, изхранването и предоставянето на необходимите условия на големи състави – симфонични оркестри и хорови колективи, е голям ангажимент. За тази работа трябват много пари и подходящи условия. Русе ги нямаше и още ги няма. Но нали бяхме по мегаломанията във всички посоки, та вижте ни, ще провеждаме фестивал, но не какъв да е, а за кантатно ораториална музика – сиреч за състави, за които нямаме условия. А за конфузията, която се ширеше в широки мащаби, никой не помисли и преглъщаха всички – едни от некомпетентност, други от страх да не би да засегнат „началствата”, т.е. тези, които най-много се пъчеха и заемаха първите два-три реда на тесния балкон на още по-малкия и тесен салон. Повечето от тези чичковци и лелки нищо не разбираха от симфонична музика, още по-малко от кантатно-ораториална, но те бяха „орисани” да разбират от всичко – с универсална компетентност!
Когато след 1990 година се обадих и препоръчах да се търсят нови, по-подходящи форми за нашите условия, срещнах съпротива, недоумение и лека насмешка, разбира се. Сега обаче става точно това, което бях преценил и препоръчал преди двадесет години!

АПРИЛ


01-03.04.2011

Продължават скандалите в Юридическия факултет на Софийския университет.
Още не са стихнали същите истории в Свищовския. Скоро даваха по една от телевизиите как сочни студентки, оскъдно облечени, кълчат кючека, а на дългата маса Ректорът им и компания хапват и се наслаждават.

Трудно ми е да взема отношение по казуса „Цветанов”, не е и моя работа, но с едно негово искане съм категорично съгласен. Наистина той е единственият български гражданин и политик, публична личност, който е дал съгласие да се отворят и проверят всичките му сметки, приходи и разходи. Това е достойно! И се питам защо никой от нашите журналисти и други заинтересовани лица не подхванат този пример и не настояват всички политици, които се изкарват „Божи кравички” да направят същото?
Аз например предлагам на първо време да огласят съгласието си господата: Първанов, Костов, Овчаров, Софиянски и Доган! После другите, дето крещят най-много! Има достатъчно хора, на които обществото иска да знае сметките – финансовото и икономическото им състояние.

09.04.2011

Министърът на външните работи Младенов, бил виновен, че нарекъл някакъв чиновник от НЕК „боклук”, защото без знанието на министъра си Трайков, и въпреки неговата забрана, подписал документ, ангажиращ страната ни с Русия за АЕЦ-Белене.
Разбира се, че такива епитети от устата на външен министър не са най-подходящи, но никой не повдига въпрос, че подчинен не може да поема ангажимент и още по-малко да подписва документ, в случая междудържавен, без знанието на началника си! Това е конфликтът, а не както всички в един глас кудкудякат, че какво толкова е станало и нямало никакви юридически последици!
Това е друг, втори въпрос, драги! Основното е нарушаването на фундаменталното правило във всяко управление – субординацията, т.е. всяка жаба да си знае гьола, защото става дума не само за правила, морал, но за отговорности!
Е, да – ама не! Колко от народа и чиновниците ни знаят какво е това популация, морал, алиенация, акселерация, та чак пък и субординация...?

14.04.2011

Вече съвсем осезателно се чувства голямото поскъпване на живота въобще. Не зная какви и откъде са тези цифри за инфлацията ни, но преди години сегашният един лев беше 1 000 лв! След деноминацията един лев беше пара, с пет лева се пазаруваше, сетне с 10 лв, по-сетне с 15 лв, сега, ако нямаш поне 20 лв. в себе си, не влизай в магазин за хранителни стоки!
Във вестник. „Минаха години”, Огнян Сапарев, заплакал за българското образование, нравственост, духовност и пр. Представят го като литератор, критик, културовед, театровед и още „ветове”... Досущ като наш Данчо Де Мео. Бог да го прости! И той се вреше навсякъде и се представяше с какви ли не професии и все „най и по”…! Стигна дотам, че в едно от предаванията „Рано в неделя” на БНР, с неговата маниакална самовлюбеност и тъпигьозлък, надълго и нашироко заразправя за работата си с – цитирам: „Моите студенти от Юридическия факултет на Русенския университет…”! Абе представи се и за професор, горкия! Жалка работа – болестно състояние! Не беше бездарен, но голяма част от дарованието си насочваше във фикс идеи, люта завист, интригантство и аматьорски политически илюзионизъм...
Та, и този Сапарев – професор, че и ректор на Пловдивския университет и където се зароди някаква формация за реставрация на миналото, бай ти Сапарев пръв и обикновено съучередител!

15-18.04.2011

Отпразнувахме „Лазаровден” и „Цветница”. Големи християнски празници, които тачим и обичаме! Свързани са със скъпи спомени за мили хора. Писал съм и не ми се иска пак да пиша, защото ми е тъжно и мъчно. Колко бързо текат дните, колко мимолетна работа е това велико чудо човешкият живот!

Днес чух, че София, Пловдив, Варна и Търново ще кандидатстват за „Културна столица на Европа” през 2019 г
Питам се къде е „Най-европейският град на България”, нашият Русе? И защо вече изостава от много градове на страната, които никога не са се провъзгласявали, че са най-европейските? Къде изчезна „европейското”и кой е виновен за това?
Повече от половин век слушам за тази наша русчуклийска претенциозност за нещо, което е било мнооооого отдавана!

19.04.2011

Като гледам и слушам какво става по света, как се развива световната наука и технология във всички направления на човешкото знание, си мисля колко вярно излезе схващането, че науката и технологията, а не идеологията е движещата сила за преобразуване на света и неговото по-нататъшно развитие! За съжаление, колко грубо погрешно и вулгаристично беше догматичното разбиране за водещата роля на идеологията, че на всичкото отгоре идеология на един безмилостен, тираничен и ялов режим !
Е, такива работи понякога си мисля, като чета къде са хората и къде все още шляпаме ние...! И шляпайки, от сума ти народ с дипломи, постове, но с повредено мислене, няма-няма току се намери някой да изтърси как сме „съсипали селското си стопанство”, как сме „ликвидирали промишлеността си”…!
Не става дума за черногледство и груб субективизам, не и пак не! Имаше и добри предприятия. Но най-добронамерено ще запитам: Коя промишленост? – тази ли с флагмана – комбината „Кремиковци”, и русенския за „Тежко инвестационно машиностроене”? И кое селско стопанство – това ли на аграрно-промишлените комплекси с машинотракторните станции с текезесарската техника, технология и организация?

24-26.04.2011

Последните дни от Страстната седмица и – ВЕЛИКДЕН.
Разбрах, че в целия християнски свят нашето наименование Великден е единствено, което така пълно, звучно, съдържателно и емоционално, изразява величието и историческата уникалност на това тайнство – Христовото Възкресение!
Гледах предаването от Катедралния храм и съответната религиозна, каноническа служба, водена от патриарха Максим.
Той „водеше” службата, двама яки дякони водеха него, но все пак чест му прави, че на 96 години още може да служи!. И пя, старецът, и реч държа, и Богославя – абе оттук-оттам, свърши си работата и нелошо я свърши.
Какво нещо е властта! Пънкя се, мрънка, едвам се тътрузи, ама не напуска трона! Знае той, че бутнат ли го в някой манастир – край на животеца му! А кой си дава ей така животеца, когато може да го продължи с цената даже на страдания и неоправдана упоритост, та макар и Патриаршески?
На всичкото отгоре, да не забравяме, че пресветия му е назначен Патриарх, а това вече си е нещо като безсрочна работа...
На Богослужението присъства и президентът Първанов. Майтапеха се после някои медии, че БНТ показвала повече президента, отколкото патриарха и свитата попове, които го придружаваха.
Не зная, може Първанов да е станал религиозен. Може да е станал вярващ християнин. Всичко е възможно на този свят, а у нас, в България, повече и от всичко! Но много ми прилича неговата работа като на болшинството българи, които отиват на църква да ги видят, а не че вярват в Бог и християнската религия! O, tempora! O, mores!
 
Днес – 25 години от аварията на Чернобилската АЦ! Ужас – най-тежката ядрена авария! Сто пъти по-тежка от атомните взривове над Хирошима и Нагазаки през Втората световна война! Говореха, че пострадалите само в Украйна и бившия Съветски съюз са над 3 000 000 човека!
Без съмнение, косвено пострадалите, включително и у нас, са много повече.
Вчера ходихме с Ването и двамата близнака – Бедилян, до скалните църкви в Иваново. Времето беше отлично за пролетна разходка. На момчетата им хареса, а нали са и студенти по география, та разходката се превърна в нещо като екскурзионна практика.
Публикувах в блога си нещо като есе, нещо като молитва, нещо, което мимолетно ми хрумна. Ето го!

МОЯТА ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА

Коленича и се прекланям пред теб, Спасителю, понесъл неописуемото страдание и болка от предателството, разпятието, трънливия венец и голготата, за да изкупиш греховете ни и спасиш човечеството!
Благоговея пред тайнството и величието на Възкресението ти и като твой смирен раб, на днешния най-велик от великите празници – българския Великден, от сърце и душа те моля, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, да се измъкне от апатията и безразличието, от тази проклета деменция, та да не забравя какво е ял вчера и какво са го премятали политиците ни онзи ден, ами да се вземе в ръце и отваря очите си, когато ги избира, а не после да мърмори и се тюхка, че са го докарали до просешка тояга!
Вразуми народеца ни, Спасителю, да проумява кога и кой го лъже и поръчай му повечко трудолюбие, по-малко алчност и жалване, па да поспре и той да послъгва, че и да краде…!
Помогни му, Господи, да възкреси вярата си – в теб, в Родината, в себе си и в онази свята духовност, поради която сме се запазили и съществуваме като народ повече от 1 300 години!
А младите, Господи, да се трудят усърдно и не както сега да се стремят само към сдобиване с някаква диплома, а да наблягат на истинското учение, знанието, културата, усъвършенстването и моженето!
Ако някога някъде молитвата ми се прочете, много ще помислят или рекат, че е нещо несериозно! Не е така! С болка и жалост пиша тези редове, защото прекрасната страна, с която сме дарени и грешният, но даровит народец, които имаме, не заслужават тази си участ!
То, тъй думам и съчинявам, но нали мъдрост има, Господи, че „Всеки народ си заслужава управията!”Та затуй, Спасителю наш, коленопреклонният ти раб те моли във великия ден на твоето възкресение, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, та белким сполучи в по-скоро време на светло бъдеще – ама, истинско!
Амин!

27.04.2011

СДС издигат свой кандидат за президент – Румен Христов! От Борово, Русенско. Чувал съм за него!
Като гледам и слушам кои са се юрнали към президентството... какво да кажеш, бе братко – дотам ли я докарахме, президент да ни става – Волен, боровчанина Христов, Мария Капон, Стефан Данаилов, Солаков, Семов, някакъв си Кацаров …и компания!!! Е, все пак радостно е, че в списъка ги няма Слави Трифонов, Коцето Калки, Тити Папазов, от фолк-звездите Глория да речем, а защо не и нечии архон?

28.04.2011

Тези дни ще обявят за „блажен” починалия ПАПА ЙОАН-ПАВЕЛ 11! Това беше първият папа славянин – философ, поет, дипломат, ерудит – велика личност! Той безрезервно обичаше славянските народи, включително руския и българския. Но така, както любеше славяните, дваж повече мразеше и ненавиждаше „Империята на злото”, за разпадането на която заедно с Рейгън, „желязната лейди” Маргарет Тачър, Хелмут Кол и др., има безспорен и то голям принос!
Дълбоко уважавах папа Йоан-Павел, така, както го уважаваха и обичаха всички непредубедени и свестни хора от целия свят! Посещението, което той осъществи в края на живота си в България, беше грандиозно събитие за страната и народа ни. А това, че ни оневини за покушението, което извърши срещу него турският терорист Али Агджа, беше постъпка на голяма личност, на изключителен човек – Светец!
Казвам „оневини”! Така правят светите хора!

29.04.2011

Започнаха сватбените тържества на принц Уилям и Кеит.
E, нагледахме се на една вълшебна приказка! В продължение на шест часа видяхме как една съвременна Пепеляшка се венча за един съвременен Принц. Принцът е Уйлямс – първородният внук на кралица Елизабет II, а Пепеляшката, едно английско момиче от народа – Кейт. Да са живи и здрави и да пребъдат!
А обстановката ли? Обстановката беше писане на съвременна и бъдеща история на Великобритания! Да, гледахме на великолепен 42 инчов плазмен телевизор като как се пише история! Не, не мислете, че имам предвид с крале, кралици, императори, царе и техните сватби, не! Става дума за традициите, за културата във всичките й аспекти, за вярата, за принципите на институциите и значението им за единението на нацията, за обновяването и демократизирането на тез
институции съобразно обективните изисквания на времето и живота въобще!
Ето, затова Англия е Великобритания и днес над два милиарда човека гледаха с радост и умиление сватбата на двама мили младежи на по двадесет и девет години. Така са цивилизованите народи. Те много добре знаят коя институция къде да застане, какви права да има и каква роля в управлението на държавата да играе. Тя е точно определена, а нарушаването й е невъзможно! Да, невъзможно – при това без наличието на писана конституция!
При тези хора всичко е отработено, всичко е точно определено, всичко носи и изразява поведение!
Погледнете например следния детайл. Всички дами с шапки! Вероятно поради това, че кралицата е с шапка. Да, ама съпругата на министър-председателя Гордън Браун е без шапка! Защо ли! Защото е премиерша! Кралицата, ако иска да си сложи и забрадка, това значи ли, че всички трябва да си поръчат и се накикерат със забрадки? Ако това е у нас, нали знаете какво ще се случи? Ще се ушият и накачулят сума ти забрадки...
Погледнете как се предаваше церемонията. Например сравнете колко пъти английската телевизия показа кралицата в Уестминстърското абатство и колко пъти нашата БНТ показа президента Първанов, когато беше в „Александър Невски” по повод тържествената литургия за Възкресение Христово? Нашето подлизурство и слагачество мяра нямат! Дребни душици сме си, а яви ли се някоя „по-едра” – стой та гледай!

30.04.2011

Обадил се инж. Попов – Гошо Попето, от София. Не съм бил вкъщи.Съобщил, че Иван Георгиев – Йо, наш приятел от Б.Слатина, след тежко боледуване е починал.
Йо следваше и завърши литература в Софийския университет. От 1952 до 1956 година живяхме двамата в апартамента на г-н Зафиров на площад „Македония” № 9.
Разбирахме се – лоша дума не сме си казали. За разлика от брат си Георги, с който бяхме съученици в белослатинската мъжка гимназия, Йо беше ученолюбив и интелигентен