ТОМ ІІ-ри, КОЛЕКТИВНИ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ

УВОД

Идеята да събера и издам в отделни книги, по-голяма част от това, което съм публикувал като научен работник и университетски преподавател, ме преследва отдавна. Осъществяването на тази идея започна с книгата ми – „НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ” том I-ви - „Самостоятелни научни публикации”, която излезе от печат през месец ноември 2007 г. Желанието ми беше да издам още две книги – том II-ри – „Колективни научни публикации” и том III-ти – „Научнопопулярни публикации и доклади”. Поради невъзможността да осигуря необходимите средства, настоящата книга „НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ” – том II-ри е комбинирана. В нея представям четиридесет колективни научни публикации и двадесет самостоятелни научнопопулярни публикации и доклади.
Колективните ми научни публикации имат поне четири характерни черти:
Първо – Както всичките ми публикации, те са плод на извършена научноизследователска работа, завършват с научни и приложни приноси за решаване на производствени, екологични и здравни проблеми и носят определена икономическа ефективност.
Второ – По-голямата част от публикациите са плод на идеи и научни разработки под мое ръководство, обикновено само с един или двама сътрудници. Особено характерни в това отношение са микробиологичните ми изследвания и публикации, публикациите относно опазване и очистване на околната среда посредством оползотворяване на промишлени отпадъци, разработването на технологии за интензификация на производството и подобряване качествените и икономически показатели на готовата продукция.
Трето – Участието ми в научни публикации с по-големи колективи са плод на научни разработки с по-широк обхват и нужда от по-широк кръг специалисти.Тук бих посочил публикациите свързани с монокарбонилните съединения в термично обработени шунки, усъвършенстване на технологията за транжиране и сортиране на трупно месо – кланичен добив и установяване на състава и енергийната стойност на отделните анатомически части, влияние на някои стандартни показатели върху изкупуване на животни за добив на месо. С такива разработки, през онзи период бяха решавани основни проблеми на животновъдството и националното месопромишлено производство.
В тези научни колективи работих с мои колеги и приятели: проф. д-р Никола Несторов, Проф. д-р Митко Стойчев, ст.н.с д-р Пенчо Габровски, ст.н.с.д-р Иван Бутански, ст.н.с. инж. Надежда Димитрова, ст.н.с. д-р Дамян Кацаров и по-младите: н.с.Виолина Вергиева, н.с.инж. Йордан Бабукчиев, н.с. инж. Росен Георгиев и др..
Четвърто – Нямам колективна публикация, в която да участвам не заслужено, като пришит член на колектива, поради това че истинските автори, по някакъв начин са били зависими от мен. Този подход ми е абсолютно не приемлив, недостоен и обиден!
Поместените в третата част на книгата двадесет самостоятелни научнопопулярни публикации и доклади, са посветени главно на проблеми свързани с актуални въпроси на месопромишленото производство, екологията, опазването и очистването на околната среда.
Смисълът и целта на тези публикации бяха да популяризираме дейността, знанията и постиженията ни, за да станат достояние и приложими за всички, които проявяват интерес и желание да ги ползват.
Такава е още първата ми публикация като млад технолог в списание „Хранителна промишленост”от 1962 година, бр.9, стр.36, „„Начин за предпазване от проникване на вода в белият дроб на парени свине, чрез кръвоспиращи пинсети или кохери”. Тя беше резултат от разработена и внедрена моя идея, която доведе до много добър икономически ефект.Такива са публикациите относно събирането и първичната обработка на медицинските суровини: панкреас, хипофиза, епифиза, надбъбречни жлези, стомашна мукоза и др.от, който се добиваха важни медикаменти за медицинската практика – например инсулин. В тази поредица поставям и популярно поднесените публикации относно термичната обработка на месни продукти, оползотворяване на промишлени отпадъци и някои основни екологични термини и постановки. Сега звучи учудващо, но тогава много малко хора знаеха, какво е това „мониторинг”, „Антропогенни фактори” и други термини използвани в Екологията.
В поместените доклади се разглеждат важни за периода въпроси на организацията на производството и неговата ефективност, за биотехнологията в нашата месопромишленост, за работата ни в Българо-Румънската комисия по екологичните проблеми на района Русе-Гюргево.
Изказвам благодарност на всички, които са работили във Филиала на Института по месопромишленост в гр. Русе, за професионалното отношение към експерименталната и внедрителската ни дейност. Особена благодарност за помощта, която са ми оказвали изказвам на лаборантките: Кина Мичева, Антоанета Колева, Тодорка Цанкова и Веселина Маджарова.
От душа и сърце благодаря на съпругата си Иванка Байчева, за съпричастността в радостните и опората в трудните дни на моята научна и преподавателска дейност!



АВТОРЪТ