Студентски

Това са съвсем кратки описания – „Миниятурни миниятурки” на интересни мои случки със студенти по време на изпит.
За разнообразяване на съдържанието в Блогът си, днес публикувам две от тях.
Не зная, как ще е при евентуалният читател? Аз, когато ги пишех и сега, когато ги прочитам искам да се засмея, а не мога….тъжно ми е!


Агрегатното състояние на водата


Изпитвам студентка. Въпросът й е”Водата, като основен фактор на околната среда” Колежката, както повечето от студентите не е подготвена. Мънка, суче се и не казва нищо съществено
Задавам й допълнителен въпрос, подсещам я, белким каже нещичко, та да й пиша една тройка и да приключим изпитването. Колежката, инак скъпо пременена, нагиздена и тлъсто гримирана, продължава да мънка несвързани изречения, или мълчи. Най-накрая я питам:
- Колежке, какво представлява водата?
Тя се замисля, премята очи нагоре-надолу и уж силно съсредоточена ми отговаря:
- Вещество!
- Добре, да прием, че е вещество. Снизходително се съгласявам аз и добавям: Тогава в кое агрегатно състояние се намира водата?
Бързо и самоуверено, със самодоволна и радостна физиономия, че най-после „знае” и ще каже нещо, колежката ми отговаря:
- В мокро!




Не можах да са науча

Изпитвам студент трети курс – от нашумяла, модерна икономическа специалност. Изпитът е писмен. Понеже се преписва поголовно и безцеремонно, като прегледам писмените работи, с всеки студент провеждам събеседване. Както обикновено, не се изненадах, че с незнаещи и нищо незнаещи, има и по някой неграмотен!
Тази категория, освен, че не са подготвени, пишат имената си с ужасен почерк примерно така: „Пет р И в на оф” /Петър Иванов/!
Точно такъв един екземпляр седна срещу мен и ме загледа с благ и весел поглед! Едно, такова живо момче, с прилична физиономия и тарикатско излъчване. Гледам го – симпатяга!
Пред мен на бюрото ми, писмената му работа. Ужас! Граматика! Каква ти граматика! То две думи няма написани като хората! Вместо „в” – „ф”, вместо „с” – „з”, „щ” – „шт”….!А това изречение – край на изречението, точка, запетайка, опазил Бог! Всичкото съчинение, от първия до последния ред – едно и който се опита, нека да го прочете!
В кабинета сме двамата. Поглеждам колегата в очите, а той дружелюбно ми се усмихва. Питам го:- Вие колега от къде сте?
- От Плевенският край съм г-н професоре.
- Ами Вие сте неграмотен бе колега, вие не можете да пишете, а сте студент трета година!
„Колегата”, вече по-леко усмихнат, продължава да ме гледа в очите и с детска наивност искрено ми доверява:
- Ей, господин професоре, не можах да са науча бе!
Едвам се въздържах, да не се пукна от смях и с тъжна усмивка, леко усмихнах се и аз.