Относно проявата "Русе пише"

Второто издание на литературния празник „Русе пише” ще се проведе утре, съобщиха организаторите от Сдружение „Брод”, което издава едноименното списание за литература и култура, и сдружението на русенските писатели "Светлоструй", с финансовата подкрепа на Община Русе.


Като гражданин на Русе благодаря и поздравявам организаторите и участниците в тази полезна проява,която има определено значение за културното развитие на града ни!

Използвам случая да съобщя, че миналата и в началото на настоящата година издадох две книжки,извън моите научни занимания,писани за забавление и разведряване.
Първата книжка е със заглавие: "Разкази - мили, весели и тъжни". Втората - "Стихотворения - младежки опити и пенсионерски задявки".
Тук за първи път ще публикувам един разказ и едно-две стихотворения.

БОЗЕЕ, БОЗЕ, ВСИЦКИТЕ ОРА СИ ДОДОА…..


Ангелина Томовата и нейният съпруг Митко, бяха бедни хора и живееха в „парцал махала.” Ангелинеа - висока и черна, та между цвета на косата и кожата на лицето й, особено лятото „като я хване слънцето”, да направиш разлика, беше трудна работа. И суховата, попрегърбена, а „устата”- ако те подхване, спукана ти е работата! То като я погледнеш насреща устните и едни такива едри, месести и като, че ли долната малко провиснала. Ноздрите винаги широко отворени, а черните и като въглени очи можеш забележи само поради това, че святкат ли, святкат Погледнеш ли я от страни, виждаш, че долната челюст е леко изпъкнала, а кучешките й зъби сякаш уплашени да не изостанат, са се изпъчили още по-напред.
Не зная колко и какви деца имаха, но зная, че за да се изхранват, Митко – мъжът й, продаваше някакви кифлички, банички и вафлички пред нашето училище „Цани Гинчев”.
Спомням си го с протърканото палтенце, с позакърпените панталони и със сивият мазен каскет, леко нахлупен над дясното му око. Лицето му бледо, нежно и голобрадо. И винаги, уж не е , а изглежда тънко усмихнат, та даже и нещо да не е на кеф. Сега си давам сметка колко мъка и колко стоицизъм е изисквала неговата „търговия”- цял ден изправен пред училището с тежката табла пред гърдите му, закачена на шията му с един дебел брезентов колан!
Но дойде 1944 година,9-ти септември, а после и включването на страната ни във войната против фашистка Германия! Мобилизираха много народ. За нещастие и Ангелининия Митко. Попаднал в числото той набързо замина за фронта. Мина се не мина се време и от там започнаха да идват лоши вести. Тук-таме получиха съобщения, че близките им са изчезнали или убити. Война си беше!
А животът си продължаваше и каквото воюваха, воюваха, след 7-8 месеци се разчу, че войната е завършила и запасняците се връщат.
Юрнаха се близките им, пък и другият народ да ги посреща. Но нали не си идваха наведнъж, та имаше и радостни, но и много натъжени и изплашени посрещачи!
Черни мисли и предчувствия се завъртели и в главата на Ангелина. Колкото пъти ходеше - и то все първа горката, нейният Митко все го нямаше! Пита тя, разпитва дошлите си запасняци за своят Митко, но сведения никакви. След 4-5 дена Ангелина силно обезверена и отчаяна започна да плаче.. Гледа милата как слизат хора от влака и с неописуем трепет и желание чака ей там от някой вагон да скочи и нейният Митко, но уви-няма го и няма го! После обърше с ръкав ту едната, ту другата буза от рукналите сълзи, обърне се и като заплаче с глас започва да нарежда: ”Бозеее Бозе! Всицките ора си додоа, а само моа Митко миличкия осте го нема”! И така от гарата , та до „Парцал махла”- всеки ден!. Върви по средата на улицата Ангелина,плаче и потънала в отчаянието си все едно и също нарежда: ”Бозеее Бозе! Всицките ора си додоа, само моа Митко миличкия го нема”!.
За радост и щастие на Ангелина, махалата, че и на много народ, дето беше се нагледал и наслушал на нейните ридания, някъде около десетият ден Митко си дойде. Пристигна пак така добродушен, леко усмихнат и безкрайно щастлив, че беше се сдобил с една „трофейна” малка количка, която трябваше да „модернизира” и облекчи неговата „кифладжийска” търговия.
Да, ама в „Парцал махала”, пък и в целият град имаше доста зевзеци, та от „воюването” си заедно с лелеяната количка, Митко се сдоби и с ново прозвище - вместо „Ангелининия Митко”, стана „Митко Миличкия”, което за хубаво или за лошо му остана за цял живот!


* * *

Ветре, ветре лекокрили,
от къде долиташ?
Нямаш близки, нямаш мили,
като бродник скиташ!

Бързаш из полета черни,
по балкани страшни.
Вееш из гори неверни
и по друми прашни.

Ветре, ветре лекокрили,
я повей във мене!
Нямам близки, нямам мили,
вей да веем с тебе!

И ОЩЕ ЕДНО:


НА ЖИВОТА ПАНАИРА

Един се ражда-друг умира,
това е то, това е на живота панаира!

Един се труди-други парсата прибира
Един твори-други лаврите обира
Това е то, това е на живота панаира!

Един е годeн-други се лансира
Един е умен-други прогресира
Това е то, това е на живота панаира!

Един е честен-друг го имитира
Един се жертва-други парадира
Това е то, това е на живота панаира!

Едни са скромни-други са по келепира..
Едни са свестни-другите са ира, ира..
Така върви светът и все не спира..!

Един се ражда-друг умира,
това е то, това е на живота панаира

Ив.БАЙЧЕВ