28 октомври 2009

Двеста години от рождението на Дарвин

Това е моя статия, която трябваше да се публикува в русенски ежедневник. Не я публикуваха, не ми и казаха защо! Винаги съм вярвал, че великите личности при подходящи поводи трябва да се споменават. Не е нормално в наши дни младите хора да знаят всичко за нашумели чалгаджийки, а да гледат с изумление, когато споменеш името на Дарвин,Нютон, Пушкин,Анщайн и др!
Статии по случаи годишнини на Великани в историята на човечеството, за които мога, ще публикувам и друг път в това мое местенце. Нека, който желае и има дарбата и афинитета да отдава почит към величието и да се учи от него ги чете!


Великият английски учен, един от най-блестящите умове на човечеството - ЧАРЛС ДАРВИН е роден на 12 февруари 1809 година.
Още като ученик и студент по медицина и богословие, Дарвин проявява подчертан интерес към естествената история. По-нататъшните му дългогодишни изследвания, задълбоченото аналитично и философско интерпретиране и обобщаване на получаваните резултати, са в основата на научните доклади и публикации на Дарвин. След околосветското си пътешествие с корабът „Бигъл”, на 24 ноември 1859 година той издава епохалния си научен труд „ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ”, който поставя материалистическия фундамент за по-нататъшното развитие на биологическото направление в световната наука и практика.
В този труд е представена и подкрепена с многобройни факти ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ според, която „Божествения произход на растенията и животните” се отрича и се обосновава схващането, че всички видове са еволюирали в течение на времето от един общ прародител – процес, който Дарвин нарича ЕСТЕСТВЕН ОТБОР.
В книгата си „Произход на видовете” Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор,” след това публикува и „ Изразяване на емоциите при човека и животните”. В редица книги показва изследванията си над растенията, а в последната си книга проучва земните червеи и влиянието им върху почвата.
Еволюция на живата природа, това движение напред и нагоре се провокира според Дарвин от БОРБАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ, която той определя, като вътревидова и междувидова.
Формулировката „Борба за съществуване”/ вероятно поради думичката „борба”/ и до ден днешен се избягва от много учени – биолози, философи, че и някои политици! По времето на Съветският Съюз, точно тази формулировка беше яхната, както впрочем и цялото Дарвиново учение от лъже академика Лисенко и използвана за обосновка на идеологически и политически фантазии! Стигна се до там, да се твърди, че няма вътре видова борба, а съществува само „между видова” - пренесено за обществените отношения, ще рече класова борба! В резултат на тези абсолютно погрешни твърдения се препоръчваха на селскостопанските труженици „Ломски ямки” – в едно гнездо да се поставят повече семена, та да си „помагали” и залесителните пояси да се изграждат от един вид дървесни растения със същата цел – „мероприятия”, както пише акад. Никола Ирибаджаков, завършили с фиаско и материални щети.
Изкушен съм по повод Дарвиновата формулировка на „Борбата за съществуване”, да цитирам следните няколко изречения от заключителната глава на неговия основен труд „Произход на видовете”: „ Човекът, както и другите животни, пише Дарвин, без съмнение е достигнал своето съвременно високо състояние, чрез борба за съществуване…” По този повод големия руски учен Тимирязев, в предговорът си към своя превод на този труд от 1937 г.от отбелязва: „Тази мисъл, много преди Дарвин и, може би, още по-енергично е изказал Гьоте в заключителния монолог на Фауста: „…само онзи е достоен за живот и свобода, който всеки ден ги взема с борба”.

Забележително е, че Дарвин никога не е бил фанатичен дарвинист. Той всякога се е отнасял към себе си и собствената си теория с голяма критичност. Тъкмо затова той не е смятал борбата за съществуване, респективно естествения отбор, като единствен фактор за еволюцията на живата природа. Дарвин е вземал под внимание влиянието на средата, храната, упражнението на органите, географското местоположение.и др.
Дарвин не воюва с религията, с църквата и нейните догми. Той не налага своето учение, дори го обвиняват, че много плахо го защитава.
Тази година Великобритания ще чества 200-годишнината от рождението на най-великия британски естествоизпитател и антрополог Чарлз Дарвин, определил приспособимостта като най-голямото качество на човека, съобщи в. "Индипендънт".
. От своя страна, "Дейли мейл" пише, че теорията на Дарвин за постепенната еволюция на организмите е променила начина, по който мнозинството от хората виждат света, в които живеят. Благодарение на него ние се виждаме като част от природата, а не като отделни обекти, които я превъзхождат. Ако не беше той, нямаше да ни е грижа, че в арогантното си минало човекът е опустошил малката планета, на която живее. Схващанията му за естествения подбор като механизъм, който обяснява правдоподобно произхода на видовете, без да намесва създател, преобръща съвременната ортодоксалност.Като елиминира Бог от науката, Дарвин прави възможни чисто научните обяснения на всички природни феномени, поставя основите на позитивизма и извършва интелектуална и духовна революция, чиито ефекти продължават до днес. Ще добавя, че сега, когато човечеството е изправено пред угрозата на тежки екологични изпитания, учението на Дарвин е нашия основен помощник за опазване на природните ресурси в най-общ смисъл и в частност - богатството на растителното и животинското разнообразие и създаване на по-устойчиви и по-продуктивни сортове и породи растения и животни
Обръщам се към всички колеги, които работят в областта на теоретичните и приложни аспекти на биологическата наука, към философи, социолози и интелектуалци, в дните около дванадесети февруари да споменем името на Дарвин, като признание за значението на неговото фундаментално учение!


Проф. д-р Иван БАЙЧЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар