ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ
Този закон „мина” в Народното Събрание на първо четене.. Мненията са противоречиви. Има много „за” и „против”. Като всичко ново – нормално е!
Вчера Комисията по „Образование” в Парламента заседава със задача да разгледа направените бележки и препоръки. Мисля, че има какво да се коригира и какво да се допълни.
Нека философията на този закон се запази – стига безусловна централизация, стига партиен диктат!
Ако обаче с този закон не се решат два основни проблема, неговата роля и полезност, ще са най-малко съмнителни!
Кои са тези проблеми?
Първият е огромния брой „Университети” за страната ни!
Идеята в Проекта за решаване на този проблем не е убедителна! Мисля, че това, което се предлага от Сдружението „За защита на науката” е много по-реално и сигурно. А то е - преди децентрализацията да се извърши акредитация на всички сега съществуващи „Университети” и да останат само тези, които отговарят на класическите изисквания за Университет.
Почти съм сигурен, че ако това се извърши и то не по „нашенски”, бройката на „Университетите” ни веднага ще се срине от петдесетина най-много на десетина!
Вторият проблем е свързан с предвидената децентрализация и в частност да се даде право на всеки университет да избира доктори, професори и доценти. Добре, принципно да! Но в кои университети? В сега съществуващите ли? Ами, ако се даде това право, дали няма процъвтяващата днес лесния за сдобиване с дипломи за „више” бурно да обхване и роенето на хабилитирани лица?
Щяло да има контрол. Разбира се, че трябва да има контрол и то истински и независим контрол!
Но Господа, истински контрол, след истинско акредитиране!
Няма коментари:
Публикуване на коментар