ОЩЕ ЕПИГРАМИ

                                         

                                       

                         АРТИСТЪТ – ПОЛИТИК

                                       Целунала го Мелпомена,

                               а той ще става политик!

                               И той решения да взема –

                               мерак за тартор и съдник.

                               Не е то зубрене на роля,

                               а искат хората идеи.

                               То, там се иска ум и воля

                               и не мухляр, а Прометей!

                            

                               Целунала го Мелпомена,

                               гледам го – един несретник.

                               Попаднал в циркова арена

                               прие роля на клеветник.

                              

                                 ПОЕТ СЛАДУР

                                 Имахме поет – сладур

                          назначен във Комбината.

                          Уж поет, а синекур –

                          вземаше добра заплата!

                          Имахме си глашатай,

                          с въздух пълнеше балони.

                          И мечтания си рай

                          вдигаше във небосклони.

                 

                          Имахме голям поет.

                          Няма за това да спорим!

                          С титирамби бе зает –

                          шефът „рани – ние борим”!

                      

                       

                           ПЪНОВЕ

                                  Във парка, край Дунава,

                           стари, ненужни дървета изрязали,

                           за сядане пънове удобни оставили.

                           Сядам на един от тях,

                           гледам как бавно реката тече

                           и мисля:

                           Добре е това да се режат

                           стари, ненужни дървета

                          и пънове удобни за сядане да остават !

                           Гледам как бавно

                           реката тече

                           и пак си мисля:

                                                 

                           Защо бе, Боже, с пънове

                           държавицата ни е препълнена,

                           с пънове, които за сядане

                           даже не стават ?