„Под игото”, „Шипка”, Епопея на забравените”, „Аз съм Българче” и още, и още….защо не и „Люлякът ми замириса” ….! Едно велико дело украсено с ореола на непреходността и величието – един от най-високите върхове на националната ни култура - ПАТРИАРХЪТ Й – ИВАН ВАЗОВ!
И този път болшинството от нас забравиха Вазов! Не го почетоха ни Президента, ни Премиера, ни министърът на Образованието, ни министърът на Културата и ни един от депутатите, които са на 150-200 м. от гроба и паметника му !
И тук ще напиша това, което написах преди дни за друг български исполин – Стамболов:
„ За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме, или си спомняме, когато ни трябва ореола на ВЕЛИКИТЕ, та конюнктурно да се накиприм с него! „
Снощи в предаването „Панорама” на БНТ видях и чух директорката на музея „Иван Вазов” да каже, че няколко часа след съвсем скромното отбелязване на 160 годишнината пред паметника на Вазов, млада жена откраднала букета червени гладиоли, който поставили там, като скромен белег на почитание и признателност пред величието на поета! УЖАС!
Българио, Българио, това ли си ти за, която :
„Българио за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Българино! Помисли за Вазов! Прошепни, макар и сам на себе си онова сакрално за нас, което написа той – „Аз съм Българче”! Помисли за България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар