Вчера – 09.06.2010 г., излезе от печат третата ми книга, резултат от моите литературно-творчески занимания. Тя носи заглавие „КАКВИ ВРЕМЕНА, КАКВИ СЪДБИ” и съдържа предговор и шестнадесет разкази.
Предговорът е от известния русенски изкуствовед – драматургът на Русенския театър г-н Крум Гергицов. Корицата е оформена – отпред с фрагмент от картина на Златю Бояджиев, отзад със снимка на автора и част от текст, който съществува в книгата:
„Какво нещо е родното място! Велика работа! Всякаш е кодирано в индивида. И въртиш – сучеш, ако не реално, то в мислите и съзнанието си – няма мърдане от него!.....”
Така е – не може цял живот да пишеш и четеш в областта на науката и университетското образование, а като се пенсионираш да спреш и да не осмисляш живота си, като все пак оставаш нещо след себе си. Особено, ако имаш какво да оставиш и онова, което наричат „Вътрешна потребност”та, да го осъществиш.
Тъкмо затова пиша с удоволствие, с обич или най-малкото с добро чувство към всички, които споменавам. А те са толкова много и толкова различни, малко или повече обременени с някои от непреходните житейски състояния – доброта и простодушие, мъка и зевзеклък, грандоманщина или надменност, духовна беднота и комичност, умилителна наивност или зле прикриван тарикатлък и хитрост. Какво да правиш, нали това е животът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар