ЗА РЕФОРМАТА В КУЛТУРАТА

Повод за тази „реплика” ми даде участието на министър Рашидов в предаването на Националната телевизия сутринта на 04.06. т.г. Предмет на разговора с министърът беше реформата в културата и в частност в Българският театър.
В последно време чухме изказвания и мнения по този въпрос на редица известни театрални дейци като: Председателят на Съюза Христо Мутавчиев, директорът на Народния театър „Иван Вазов” Славчо Васев, директорът на Софийската филхармония Явор Димитров, известният актьор и постановчик Ивайло Христов.и мн. др.
Отново се поставя въпросът за издръжката на съществуващите културни институти. Нормално и посилно ли е тя да бъде само държавна? Нормален ли е броят на тези институти за страна като нашата, както и подхода за ситуирането им в отделните райони и градове ? Правилен ли е редът за разпределение на държавната субсидия с която в някои случай на сила се подържат театри само и само в дадено населено място да има театър? Настоятелно се поставя въпросът за поемане на издръжка от Общините и, че Софийската Община е дала вече такъв положителен пример. Най-после остро се поставя въпросът и то от артисти и специалисти в областта на културата, включително икономисти и финансисти, за собствените приходи и поемане на задължението да осигуряват, ако не цялата, то поне част от издръжката си.? Въпроси, въпроси – тежки и комплицирани, години мъкнещи се и не решени!

Гледам, слушам и си мисля: познати въпроси, познати тегоби, мъчителни и преживявани….
В края на 1993 и началото на 1994 година у нас също активно се дебатираше реформата в културата. Бях зам.кмет на Община – Русе по ресора „Хуманитарна и социална политика”. През януари – 94-та, след няколко разговора с министърът на културата проф.Ивайло Знеполски, приех предложението му, работни групи от Министерството и Общината да проучат възможността и разработят експериментален проект за възможното постепенното преминаване на някои културни институти под ръководството на общинските власти, като финансирането им частично се осъществява съобразно общинските възможности и бюджет. Приех това предложение, защото тайно и наивно се надявах, че:
-Русе и русенската културна общественост ще бъдем първи в това отговорно и национално по характера си дело. Приличаше ни -нали уж бяхме „Най-европейския град в България”!
-Близките контакти с М.во на Културата, а по естеството на работата неизбежно с М-во на Финансите и Правителството в онези времена беше от изключително значение за Общината и града.
-В процеса на проучването ще получим все пак някакви средства от министерството за да помогнем, макар и временно Русенските културни институти да дишат.
Не на последно място ние щяхме да бъдем преки участници и двигатели и домакини на тази реформа с голяма тежест на нашите предложения и глас.
Изградих работна група от най-добрите специалисти в Общината, включително директорите на Театъра, Операта, Филхармонията и кукленият Театър. Голяма част от партии, движения и обществеността подкрепиха идеята - нека да се пробва, нека да се търсят нови форми и възможности!
- „ИЗКУСТВО И СВОБОДЕН ПАЗАР” – в-к „Утро”бр.19,24.01.94.
- „С ЛИЦЕ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ” – в-к „утро”брл.28, 03.02.1994.
- „НЯМА ДА БЪДЕМ АУТСАЙДЕРИ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ”в-к „Утро” бр.19, 24.01.1994.
- „НЕ БИВА ДА СЕ ХОДИ НА ОПЕРА САМО ЗАЩОТО Е НАЙ-ЕВТИНО” Явор Димитров – Директор на Националния център за музика и танц. В-к „Демокрация”от 12.01.1994.
- „КУЛТУРАТА ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЪРЖАВНА ДЪРЖАНКА” Статия от Валентина Караджова, която отразява посещението на министър Знеполски в Русе и становището му за „Оцеляването на творческите институти”В-к „Утро” брл. 237,08.11.1993.

За съжаление тези, които трябваше най-активно да участват в проучването, да предложат и защитят своите позиции, скочиха като ужилени. Започна една необуздана и непочтена кампания против мен! Политическият опонент това и чакаше и експеримента се провали! А в ИЗЯВЛЕНИЕТО си Русенският Съюз на „Царство България”написа: „” Бедата в случая е, че този спор се измества на лична основа и за изкупителна жертва е избран зам.кмета проф.д-р Байчев. Във връзка с това заявяваме, че се противопоставяме категорично срещу клеветническата кампания подета срещу господин Байчев. Нашата оценка за неговата дейност е положителна и ние го подкрепяме безусловно!”

Няколко месеца след това в издадената под моя редакция брошура-отчет за извършената работа от Общината в областта на културата, между другото написах: „За съжаление специалното отношение на партията-държава поквари някои, главно „ръководни” културни дейци, които наред с привилегиите, потупване по раменете, подаряваните титли, стигнаха и до там - неправомерно да получават обширни общински жилища при ужасна жилищна криза!Това по същество беше цената за обслужването на определени идеологически догми и щампи, най-натрапничавата и несъстоятелна от които беше така наречения „Социалистически реализъм.”
С провалът на тоталитарната система в условията на демократичния процес и свободното пазарно стопанство издръжката на културата се влоши.Без съмнение за това са повлияли и влияят различни фактори – политически икономически…Малко говорим или напълно премълчаваме един друг основен фактор, а именно, че в условия извън тоталитарната държава, голяма част от културните институти в страната ни – такива, каквито са по брои, организация, структура и пр., просто не могат да защитят съществуването си.
Аз не приемам, че на малка България действително са нужни и може да издържа 56 драматични театри, 18 филхармонии и симфонични оркестри, 16 оперни и оперетни театри и 24 куклени театри! При това в повечето случаи с раздути щатове на основен и особено на помощен персонал, твърде неповратливи и с много тежка издръжка!”

Сега – юни 2010 година, гледам, слушам дебата за реформата в културата и си спомням за преживелиците, за понесените тежки обиди и оскърбления, но и с лека усмивка на скромно удовлетворение. Все повече се уверявам, че преди 16-17 години по време на моето „кметуване” съм прозрял това, което днес се поставя като акценти в действителното реформиране на българската култура и в частност на българския театър.

Тъкмо за това най-искрено пожелавам на Правителството и лично на министър Рашидов, този път реформата в Българската култура да бъде извършена до край!