2 0 O 7


ЯНУАРИ


  
          01.01.2007
Днес е 1-ви януари 2007 години – първият ден от историческата Нова година! От днес започва да се пише Новата История на Нова България. Нека да я пишем чисто, прилежно и умно! Нека да запазим нормалното си самочувствие на древен народ със своите успехи и победи! Но нека да не забравяме, че забутани от съдбата, а понякога и от собствената си глупост, в балкано-азиатските дебри, доста сме изостанали от напредналите народи! Не е фатално, но е необходимо да се осъзнае от всички, че трябва да се опретнем и с тяхна помощ да ги достигнем. Не на книга и с доклади на пленуми! Видя се, че така не става. Трябва работа, знания и дисциплина. Най-после належащо е да се разбере, че „всяка жаба трябва да си знае гьола”. Нямам нищо против така нареченото „равенство”. Напротив! За съжаление това никога не може да се осъществи. Поради което и винаги ще е желано. Равенството е покой! Покоят е смърт! Така че, нека всеки на мястото си да тежи и дава своя принос – за себе си и държавата. И хайде да започнем да уважаваме и да не пречим на по-умните и по-можещите между нас. Не колко висши имат. Понастоящем, тази е много смешна и трагична работа! Понякога е съмнителна квалификацията и на такива „висшисти”, притежатели и на две, че и на три висши образования!
И честно – тук в страната и навън с другите страни и народи от Общността. Онази работа с „Братските”, „Вечната и нерушима дружба”, с „Дружбата от векове за векове” беше попресилена, че понякога и водевилна…!
В Европа и Европейския съюз тези номера и евтини заклинания няма да минат! Тъкмо за това колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре ще е за страната и всички ни!
22
Днес в 15 часа и 30 мин. пред паметника на Незнайния войн ще се състои официалната церемония за издигане знамето на Европейския съюз и българското национално знаме. Ще присъстват председателят на Европейския парламент Жозе Борел, комисарят по присъединяването Оли Рен, английският депутат-докладчик в Европейския парламент за България Джефри Ван Орден и федералният министър на външните работи на Германия Ханс Валтер Щанмайер.
Вечерта гледахме новогодишния концерт по Националната телевизия. Слова произнесоха премиерът Станишев и гостите. Ясно ни се каза, че това е нова ера за България, че ще се помогне достатъчно да се изравним като стандарт и държава с другите страни от Съюза, но има много, много работа и всичко зависи от нас!
Под диригентската палка на маестро Табаков фестивалният оркестър поднесе забележително изпълнение на специално подбрани творби от 27-те държави на Съюза.
03.01.2007
Днес е третият ден от новата година. От някакво село репортер предава разговори със селяни. Питат ги доволни ли са от влизането ни в Европа. Отговарят: „Е па да не се е променило нещо я? Оно, па си е същото.”
Къде си, къде си, мой велики Алеко, та и след 100 години да извикаш едно „О santa simplicitas”?
05.01.2007
Като вземах пенсията, минах да купя плодове. Сега има много магазини за плодове и зеленчуци. А сме посред зима. Портокали, мандарини, круши, различни сортове ябълки – ей такива едри, червени и сочни, сякаш напращели и усмихнати.
Бях дете. Разболях се от „Баба шарка”. Неразположен съм. Устата горчат и ме „облива огън”. А ми се дояло ябълка.
23
Ами сега? Ако не се намери ябълка, шарката ще се разсърди. Тогава баба Мария спасява положението. Намира из градчето ябълково дърво, откършва клонче с пъпки, сварява го в джезвето с две-три бучки захар и с този уж сок от ябълка задоволихме прищявката й.
Спомням си и по социалистическо време наличието на плодове и зеленчуци в невзрачните дюкяни с помпозната фирма „Плод-зеленчук”. Беден асортимент, а зимно време – почти ни плодове, ни зеленчуци! Хеле ти отвори се един „представителен” магазин „Плод-зеленчук” в центъра на града. Сигурен съм в желанието и старанието той да бъде отлично зареден и наистина „представителен”. Това обаче не можа да стане. Макар че народът го наричаше „скъпия”, магазинът изглеждаше жалък в сравнение със сегашните и стоката, която предлагат!
Абе братя, абе хора! Я поразтърсете мозъците си и се огледайте в себе си и наоколо! Та вие искате да дойде някой да ни направи „европейци”! Ами не разбирате ли, че това е глупост! Ето на – тази сутрин онези по етажите над мен отново си изхвърлиха отпадъците с полиетиленова торбичка през балкона. Онзи от магазина, в който пазарувам, пак ме преметна с кантара. И днеска видях един с мека шапка, костюмиран, как гласовито се изсекна ей така, насред тротоара! А защо ватманът на тролея, с който си изкарва хляба, не плисне три-четири кофи вода да го поизмие та да не прилича на бивол, излязъл от локва, а поне малко от малко на „европейски”? То, Европейсккото, какво си го представяте? То е ред, отговорност, дисциплина и чистота. Е, това като се спазва и се прибави задължителното трудолюбие и професионализъм навсякъде и във всичко, току виж, че Европата и у нас се настанила!
Чудя се защо сме все неверници и като че ли някой все към беднотията ни тегли! Защото – ще ми отговори някой от мърморковците – хич не му пукало, че сме „улезли” в Европа, той чул проф. Пантев като казал, че „Ние винаги сме си били в Европа”.
24
15.01.2007
Събитията идват и си отиват. Човешката памет е къса, а българската – съвсем! Сега се тюхкат, че македонски бабаити набили здравата македонци с българско самосъзнание насред Скопие. А народът ни псува и вика: абе какви са тия македонци дето бият българи бе? Та нали и те са българи? Че кой славянин в Македония не е с български корен?. Вика, вика народът, но нали е с къса памет, та хич и не помисля да си спомни кой я докара до тука. Не си спомня той, че имаше едно нещо, което се зовеше „Коминтерна”. Тази Коминтерна нареждаше на своите български дейци и на най-големия си деец – Георги Димитров, българите от Пиринския край да си сменят паспортите и да се пишат „македонци”. Трябвало да има Македонска република и македонска нация! Така беше. То е позорен и жалък исторически факт! Хвърлиха „Вардарска Македония” в лапите на сърбите и „Вожда и учителя на югославските народи” Йосиф Броз Тито. Тази изконна земя Българска! Десетилетия смазваха, както сърбите умеят, и смазаха българщината в нея. Сега останалите малцина, които не се страхуват да се нарекат българи, са пребивани...
Къса памет, ошашавена българска памет! Спомням си имаше един „академик” Илчо Димитров. Този „историк” и учениците му така накъдриха „Новата ни история” в книги, учебници, вестници, лекции и в главите на милиони млади българи,че не ошашавяне, ами като „интернационалисти” започнахме да забравяме, че сме Българи!
16.01.2007
Съобщиха, че в Министерството са разтревожени от състоянието на образованието ни във всичките му степени и аспекти. Браво бе! Най-после! За да го оправят организирали „мобилни групи”, които изненадващо ще посещават училища, ще установяват нередности и ще наказват! Мисля си колко е еднакво с „мобилните митничарски групи”, които гонят бан25
дити и контрабандисти из страната ни! Не питам управниците дотам ли стигнахме и в образованието! Аз отдавна го знам. И откровено казано, това беше една от основните причини да напусна Университета и преподавателската си работа, въпреки че ги обичам и ми липсват.
17.01.2007
Тези от Интернета ми се обадиха, че утре ще дойдат да ни свържат. Още една мечта е на път да се осъществи! Да си бъдеш у дома и да имаш по всяко време виртуална връзка със света! Е, à кажете, че не сме в двадесет и първи век! С цялото си същество желая и се моля за мир на планетата, за да продължава да се разгръща и твори човешкият гений. Какви ли още неподозирани чудеса ще сътвори той!
Радвам се на тези велики постижения и на този фантастичен свят! Радвам се, а ми е мъчно! Защо така е устроен светът, че не можем всички да се зарадваме. Защо трябва да си пречим? Защо е този антагонизъм, алчност и много често съвършено безсмислена борба? Скромният обем информация, която натрупах в годините показва, че светът е изграден и се развива на базата на противоречията. Противоречието ражда движението!
А що се отнася до хората и обществата – противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този фантастичен цивилизационен напредък и лека-полека се осъзнае, че планетата Земя е общият дом на човечеството!
Напълно съм убеден, че няма земна сила, която може да победи Природата! Напълно съм убеден също, че човечеството руши Природата и както често повтарям на студентите – човечеството реже клона, на който седи! Много мога да пиша по този въпрос. Та това е едната от двете ми специалности. Пък и колко съм писал и говорил до сега е достатъчно. Щастлив съм, че все още използват лекциите ми в Университета по дисциплините: „Опазване на околната среда”, „Екологична
26
политика”, „Ветеринарно-санитарна експертиза” и „Опасни материали, технологии и отпадъци в селското стопанство и хранителната промишленост”. Оставих ги в катедрата с удоволствие. Не съм и помислил за някакво възнаграждение.
Обичам кадърните, отговорните, начетените и интелигентните хора. Може да съм съгласен или да отричам възгледите им. Може, но ги ценя и уважавам. Ако можех да съветвам и някой да ме чува, това щеше да е един от основните ми съвети: – обичайте, уважавайте, или поне не пречете на кадърните, начетените, знаещите, можещите и интелигентните хора!
ФЕВРУАРИ
05.02.2007
Прочетох в Интернет, че около три хиляди човека са се сдобили с фалшиви дипломи за висше образование. Дипломите са изработвани в България и легализирани от българското Министерство на образованието срещу две – две и петстотин евро! Не съм изненадан! То е бомбата, която залагаха в продължение на много десетилетия, която умните хора знаеха и предвиждаха, че ще започне да гърми и тя започна. Та, нима част от преподавателите в университетите ни не са фалшиви? Та, нима част от студентите ни не са фалшиви и ако не са, то да ги запазят като „бройка”, ги правят насила фалшиви. Само и само да има студенти!
Е, вие ще ми кажете, че имаме министерства и оправия и държава, която функционира нормално! Мъчно ми е, искрено ви говоря, много ми е мъчно, но отговорът ми е – нямаме!
10.02.2007
Прочетох в Интернет: „Първият квантов компютър ще се яви на пазара следващата седмица” Този компютър ще извършва 64 000 операции едновременно в паралелни „вселени”.
27
Машината, която ще се демонстрира използва процесор само с 16 qubits. Но системи от стотици qubits ще са способни да обработват повече входни данни, отколкото са атомите във вселената.
Е бива, бива, но ако това е истина, не ми го побира мозъкът! Атомите на вселената! Чета и пиша, а малкото ми мозъче щрака, щрака и потънало в почуда тихичко, но настойчиво ми нарежда: Ванка – преклони се и помоли всички, които могат да те чуят, и те да се преклонят пред тези невъобразими постижения и създателят им – човешкия гении!
Човешкият гении! Пъчим, пъчим си се ние, но пустият му „гении” все ни заобикаля? Тези дни от ръководителя на Унгарския културен център в София чух, че Унгария е дала на света 12 нобелисти! По-горе някъде писах, че австрийските са около 20! А ние с пъченето си оставаме и нямаме нито един! Големият Пенчо Славейков – поет, съвършен естет и мъдрец, е можело да бъде предложен. Е да, но тука не е нито Австрия, нито Унгария...! Тука е България! Юрват се тълпите нарамили нашенския „гений” – завистта и злобата, и както обикновено по нашата земя, до предложение не се стига. Остави другото, но дочувал съм, че и дядо Вазов, когото боготворя, и той като че ли е участвал в това юркане! Абе нашенска работа:!
24.02.2007
Днес е Тодоровден. Когато бях малък го наричахме „Тудорица”. Този ден в съзнанието ми винаги е бил свързан с т.н. „кушия”, която беше голямата атракция в онова време, чакана с нетърпение от целокупното население. Какви трепети, какви емоции, какъв празник!
На огромното поле между последните къщи на Б. Слатина и Агиното бранище се събираше много народ, за да гледа и се вълнува от конните надбягвания. Музиката свиреше, бъклиците се предаваха от ръка на ръка – голям празник! Така беше, това беше. Нямаше телевизия, нямаше дискотеки, ком28
пютри и чудесиите на 21-я век. Народът се разнообразяваше патриархално…
Далече останаха детските трепетни преживявания. Сега на този ден имам приятното задължение да поздравя моите приятели тодоровци: д-р Тодор Денчев, морски капитан Тодор Шехтанов, д-р Тодор Тодоров и бившата ми лаборантка – Тодорка Цанкова. Поздравих ги от мое име и от името на съпругата ми с пожелание за здраве и дълголетие. Имахме покани, но не сме за гости.
Вчера Волен Сидеров и негови хора нахълтали в редакциите на вестниците „24 часа” и „168 часа”, за да искат обяснение защо са излъгали, че ДПС дала един милион и шестстотин хиляди лева на партия „Атака”. От всяка гледна точка постъпката на Сидеров е неправилна. Ама за нормална държава, за цивилизовани отношения в общество, което си знае правата, но и задълженията. Където има закони и те се спазват, където има и морални норми и хора, с мозъци, включително журналисти. Там, там бате е разликата.
Как е станало ли? Поръчка бе, драги. Пари, много пари и поръчка. Дай му на нашенеца аванта, а след това давай и поръчки – всякакви! Едно време чужденците даваха първо един найлонов чорап и една поръчка, след това другия чорап и пак поръчка. Какви ли не поръчки е изпълнявал и изпълнява нашенецът! Това да те прислуша, па да го поокраси писмено и да го даде там, откъдето са му поръчали… Това да ти се представи, че ти е съдружник, а той си е подставено лице, да ти пречи и те проваля, това да ти запали плевнята по поръчка или ти заложи тротилка пред входната врата, та освен ти да изгърмят и всичките ти съседи. И остави другото, но и патрон да ти тегли и хич окото му да не мигва. По тези работи еша си нямаме!
Спомням си какви поръчкови гнуснавщини пишеха за мен, когато бях зам. кмет на Общината! Лъсна поръчителят, в
29
който не съм се и съмнявал, лъснаха изпълнителите. Осъдих обаче само едно глупаво, ама много глупаво момиче. И то, Боже опази – журналист! Приютили го на работа срещу дребни подаяния да съчинява мръсни и долнопробни клевети!
Осъдих ги и какво? Оклеветиха ме пред 200 000 човека, а това, че съм ги осъдил, разбраха 20-30 души!
27.02.2007
Обади се кака Венета – в събота се навършват шест месеца от смъртта на бате Минчо. Кани ни на обяд. Какъв обяд! И те като нас, с тези пенсии, та да се тръснем на обяд! Отказах, но обещах, че ще отидем на кафе .
Ето ти още един крещящ пример за неблагодарността и фалша на живота. Баща му Петър Караминчев – адвокат, колкото почтен, толкова и беден, истински комунист-идеалист, убит и хвърлен от сградата на „Обществена безопасност”. Бате Минчо, истински последовател на баща си, концлагерист… Цялото семейство – леля Иванка, кака Венета, Валя – свестни хора, отдали живота си на една идея, сега се чудят как да вържат двата края!
28.02.2007
Погледнете какво става само за една седмица. „Убийците” на Луканов – оправдани! Онези, тарикатите, дето ограбиха 7,5 милиона от европейската програма САПАРД, не били виновни – оправдаха и тях. Някакъв хърватски убиец Иван Жеч ли, меч ли беше – и той невинен, и него пуснаха!
Комедии, комедии и всяко чудо за три дни! Да сте чули нещо за фалшивите дипломи, които са легализирани от Министерството? За убийството на кмета на гр. Елин Пелин? За онзи „къдравия”, дето го гръмнаха тези дни в центъра на София посред бял ден, за акциза на ракията, нещо по-сериозно за пенсиите? Не сте! Няма и да чуете!.
Ей, и десетките тонове плесенясали фъстъци оправиха! Уж токсини, уж канцерогени и най-назад дребна работа било!
30
Е как така наличието на токсини шестдесет пъти над санитарните изисквания, а придружаващите документи били изправни и фъстъците ставали за консумация? Излиза, че народът ще яде документи, не фъстъци! Абе вие чувате ли се какво говорите бе? Трябвало да изядеш, кажи-речи един тон фъстъци, та да се разболееш от рак! Браво! И това го твърди една прилична жена по телевизията, вероятно някаква медичка-специалистка! Тя приказва в телевизионното студио, аз гледам монитора и си приказвам сам: На мен ли думаш, ма како? С микроорганизмите и в частност фунгите и афлатоксините моя милост гаргара си прави!
И онова месо, двадесетгодишното, от Ирландия ли, от Гренландия ли беше, и него оправиха! Уж ще го конфискуват, после унищожават, палят, горят. Вятър работа! Оказа се след няколко месеца престой на границата, че е станало годно за консумация и ще се преработи в колбасчета! А хапни си мой човек, вече европейски гражданино и да ти е сладко! Па да не пропуснеш да пиеш и една студена вода! Хем за наздраве, хем така за по-добро преглъщане на колбасите, па и за всичко...!
Тази сутрин в студиото на БТВ беше ректорът на Велико- търновския университет. Г-н Иван Харалампиев, Какви са тези „изнесени центрове”? Хем „изнесени”, хем „центрове”! Какви са тези магистратури за юристи, когато априорно юристът се дипломира като магистър?
А и вие от телевизията, защо го оставяте свободно да ви баламосва? Я му прикачете един компетентен, честен и истински професор /трудно ще го намерите, ама нейсе!/, та да му натрие мутрата пред половин България! Били го разследвали, били го обследвали и нямал провинения! Ами толкова са те разследвали и обследвали бе драги, щом не са видели над 1000 дипломи за завършено юридическо образование за няколко години само в „изнесения център” в София! Да са ни честити!

    УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

   Както обещах, от днес започвам публикуването, тук в Блога, първия том на книгата ми "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК".Дано да ви Ви е интересно. Приятно четене.


       СТРАНИЦИ
ОТ МОЯ ДНЕВНИК

2
С Т Р А Н И Ц И ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Автор: Иван Байчев
Коректор: Росица Георгиева
Художествено оформление: Ива Петрова
Предпечатна подготовка и печат “Лени Ан” – Русе
Издателство “Лени Ан” – Русе, 2012
ISBN 978-954-8190-93-0

На съпругата ми Иванка Стоянова Байчева
най-сърдечна благодарност за помоща
при редактирането на книгата.
3
Иван Байчев
С Т Р А Н И Ц И
ОТ МОЯ ДНЕВНИК
Издателство “Лени Ан”
Русе – 2012 г.
4
Тази книга няма да се хареса на всички, но всеки, който я прочете, ще намери нещо полезно за себе си.
* * *
А свобода ли? Свобода и независимост няма! Единственото местенце, където може да има Свобода, е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
* * *
Времето е съзидателят, ваятелят, безпощадният съдник и коректор на всичко, що съществува на този свят, като действа безотказно, но бавно, а понякога и мъчително!
* * *
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване!
* * *
Там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
* * *
Отвратителна глупост е да оценяваш и цениш хората по партийната им принадлежност.
* * *
Висша форма на наивност е страстно да защитаваш очевидна истина пред лъжци и мошеници.
* * *
Винаги помни, че си българин – никога не забравяй, че си европеец !
5
СЪДЪРЖАНИЕ
Към читателите ................................................................................. 7
Началото ............................................................................................. 9
Страници от 2007 година ................................................................. 21
Страници от 2008 година ................................................................. 68
Страници от 2009 година ............................................................... 128
Страници от 2010 година ............................................................... 199
Страници от 2011 година ............................................................... 281
Страници от 2012 година ............................................................... 377
6
7
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Тази книга посвещавам на моята осемдесетгодишнина. Тя съдържа страници от дневника ми, който пиша с лекота и удоволствие от декември 2006 година. В него са отразени по-важните ми преживявания и много от изобилието обществено – политически събития, които непрекъснато заливат страната ни по формулата „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!”
Тъкмо затова, моля Ви, нетърсете претенциозната академичност и не се учудвайте на допусканата фриволност при написване на някои от текстовете. Те са огледален образ на настоящето ни и средата, в която живеем.
Тези събития съм отбелязвал и оценявал, изразявайки ясно собственото си мнение. При интерпретацията посочвах аналогии с „чудеса”от битието ни в близкото минало, а също и случаи от моята дългогодишна дейност като учен и общественик
През 2009 г. открих собствена страница в Интернет – „baytchev.blogspot.com“ Част от публикуваните материали в блога съм включил в книгата на страниците от съответната дата, на която са писани в дневника.
Така че книгата, макар и със заглавие „Страници от моя дневник”, не притежава характерните особености, типични за жанра – кратки бележки за текущи събития и случки. Повечето от моите бележки са подробни, някои обстоятелствени и често поднесени като есета, къси разкази, фейлетони, че и весели стихчета и епиграми.
Основните тематични акценти в книгата са свързани с интересите ми в областта на науката, образованието и изкуството.
8
Споменати са много лица – държавни и местни ръководители и партийии величия, роднини, познати и близки приятели.
Никога не съм допускал основен критерий за оценката и отношението ми към даден човек да бъде неговата партийна принадлежност. На това съм се нагледал в живота си и го намирам за абсурдно и допотопно!
Не съм аполитичен, но не съм се увличал и слугувал на идеологии и партии. Пази Боже, пък с користна цел и бъдеща реализация! Моята „идеология и политика”е знанието, отговорността, трудолюбието и почтеността!
В контекста на тези добродетели, старал съм се да бъда реалист – естествено и нормално, както при всеки човек, съгласно мирогледа, произхода, нравствените особености, степента на образованост, възпитанието и субективните представи за „реалистичност” в този наш объркан и многопосочен свят.
Както винаги, писал съм без тенденциозност, честно и добронамерено.
В съдържанието няма нищо измислено! Всичко е прочетено, чуто, видяно от медиите, или лично преживяно и препатено!
Надявам се настоящата книга, въпреки непретенциозността си, да предизвика определен интерес и намери своите читатели.
Радостен съм, че с появата си тя вече ще е изпълнила своето великолепно и трогателно предназначение – автоподарък по повод осeмдесетата годишнина на своя Автор!
Иван Байчев,
5 април 2012 г. Русе
9
НАЧАЛОТО
Още от дете, когато слушах разговори на баща ми с приятели, и после, когато започнах да чета книги, разбрах, че някои хора си водили дневник.
Още тогава и няколко пъти след това се канех и аз да започна да пиша своя дневник. Но все не започвах. Не мога да определя защо! Не беше до материала – преживявания и събития, както в личен и обществен, така и в национален и международен план, колкото си искаш. Не зная! Може би воля, може би дарба и свободно време са ми липсвали? А дали не е люшкането и притискането от живота, което не ме оставя на мира и до ден днешен?
В едно съм сигурен, не започвах, защото дълбоко се съмнявах в полезността на такова начинание.
Аз нямам афинитет към безполезните неща.Те обикновено са измислени и фалшиви. Е, може да имат временен ефект, но обезателно временен.Жалко,че това „временен” може да продължи десетилетия, както често се случва в живота и в частност в политиката…
Признавам си, не мога да пиша измислици и фалшификации. Тогава какво? Да се притеснявам, че пиша истината? Не, няма смисъл. Макар че заслужава си да се цитира един от афоризмите на Оскар Уайлд – „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш!”.
Сега обаче има смисъл, защото има едно истинско, грандиозно събитие – България от първи януари две хиляди и седма година става редовен член на Европейския съюз – семейството на европейските народи.
Велико събитие и от болшинството народ неосъзнато събитие!
10
А какъв катализатор е то за емоция, истинска национална гордост и усъвършенстване във всички посоки на общественият живот – ред, духовност, трудолюбие, икономически просперитет и пр. и пр! ...Абе, само да се научим да спазваме законите, които създаваме, да спрем да лъжем и крадем на поразия и да пазим чистота, пак ще е голяма работа.Че то просперитет без законност, ред и хигиена – лична и обществена, има ли го по белия свят?
От друга страна, мисля си, че вече можем и трябва да назоваваме нещата със собствените им имена, че трябва малко или повече да се казва истината, та макар по някой път и да „сбъркаш”.
Пределно ясно е, че там, където се скрива истината, наяве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма морал, няма справедливост, няма просперитет.
Тъкмо за това от Новата 2007 година твърдо съм решил да изпълня една отколешна мечта – да започна да пиша дневник. Ей така, за занимавка и удовлетворение.
Нямам никакво намерение за обстоятелственост на онова, което ще отбелязвам. Но, ако дай Боже, от време на време творческо вдъхновение яхне перото ми, ще понаписвам и повечко, стига да е стойностно и истина. Моята истина, която никога не съм натрапвал на никого, няма да го направя и сега.
Как ще пиша дневника? Най-обикновено, в моя стил – и сериозно, и весело, но истински и забавно. Не за някого, забавно за мен.Тук може да се зададе въпросът: Е как така забавно и как весело като почти целият народ се е намръщил, сумти и мърмори, че налита и на бой? Ами така, зависи си от човека. Аз не се мръщя, не сумтя, не мърморя и не налитам...Отдавна съм проумял, че на масовия българин и на държавицата ни им трябват около пет десетилетия, та да си посменят табиетите и се оформят като цивилизован народ в цивилизована държава.
Тъжно, но вярно! Колкото парадоксално да звучи, тук е и забавното, тук е и веселото.Съжалявам, не всеки може да
11
го види и почувства.Съжалявам, че „слепите“ са болшинство. Затова трябват петдесет години.Достатъчно време повечето от тях да прогледнат.
Я ги пребройте сега пред телевизорите или на някой огромен стадион, когато се кълчат и блещят нарисуваните полуголи и силиконови чалгаджийки!
Ами Слави и Годжи когато пеят „патриотични” песни? Когато бълват цинизми от телевизионния екран и се попипват по предници и задници, а след това, за да заслужат и получат тлъстия си хонорар, обхрачват с неистово старание някоя от поръчаните жертви!
Как да не са болшинство? Виси си българинът пред телевизора, възхищава им се, а сутринта с върховно удоволствие взема участие в хвалебствения разговор с колеги и приятели относно тлъстината на храчките и величието на Слави и Годжи. Е, иди та разправяй, че не му трябват на този „болшинство” българин петдесет години! Море, че му трябват – трябват му, ами да не би да му не стигнат!
Харесва, харесва му на нашенеца да очернят някого, а той да гледа сеир. Ей така, да се звери ухилен или бурно кикотен в таблоида или монитора и да си умира от кеф. Нали не е за него! И хич не му идва в акъла да помисли: абе тези, като говорят и пишат така необуздано и злобно, вярно ли е, възможно ли е това? Не мисли нашият, а приглася, кикоти се и се възхищава. Така е, за тази „дейност” акъл много не се иска…
А после като му подхванат темата за „Европа”… Какво казал проф. Пантев, баща и син Семови, Сидеров, ген. Любен Петров и други тем подобни интелектуалци. Как ще си загубим националната идентичност, националните ценности, как европейците ще ни ограбят интелектуално и икономически и как е много по-добре да си стоим там, където сме си. За коя идентичност и за кои ценности ръмжите бе? И за кои интелектуални и икономически чудесии?
Тези дни прочетох в един вестник следното: „Великият тоз народ за 60 години без война се научи да мързелува, да
12
лъже и краде, та опротивя и на Европа и на себе си. През това време малките народи в Европа какво направиха:
Дания с 5 милиона население построи само за година, от 1999 до 2000-та, най-големия в света въжен мост, чийто 15 километра я свързаха с Швеция. България си има една единствена сухопътна артерия към запад – Моста на дружбата, построен преди повече от половин век. Финландия и Швеция се обединиха, за да развиват най-високи технологии: Нокия, Сименс, Линукс. Деветмилионна Швеция сама строи военните си самолети марка „Грипен”, които са конкурентни на произвежданите от транс националните консорциуми. Норвегия се превърна в една от най-богатите страни в света не защото има нефт, а защото се научи да го добива от морето, конструирайки гигантски платформи. Осем милионна Австрия е дала двадесетина нобелови лауреати, Холандия, Белгия…, А малката тримилионна Естония произвежда кораби почти като скандинавците“.
Не искам да цитирам повече този вестник. Не приемам всичко за истина, но е вярно това, че много се пъчим, че самочувствието на много хора е в излишък, че не познаваме другите, а може би и нас си. Трябва най-после да се разбере, че само с голи хвалби и лъжи нищо не става.
Та думата беше как ще пиша дневника. Ще си разговарям „на ум”. Преди всичко със себе си за своите си работи, а от
13
време на време и с вас. Кои сте вие ли? Ами, вие сте хората – народът. Този мой народ – баламосван, ограбван, унижаван, но си е моят и аз съм от него, и си го обичам!
Признавам, ще ми бъде доста трудно, защото приключих с професионалната си и обществена дейност, неизбежно свързани със събития, случки, преживявания. Сега информацията ми е малко. Не купувам и не чета вестници, почти не гледам телевизия, от време на време слушам радио. Интересуват ме преди всичко събитията в областта на науката, образованието и изкуството. Не съм аполитичен, при моя ген това е невъзможно! Но слава Богу, запазих се до ден днешен да не членувам в каквато и да е партия и политическо движение. Така че, общо взето следя новините, но не какво ми казват и пишат, а това, което аз разбирам от „казването и писането”. Обичам спорта и предимно футбол и информацията за футболния клуб „Левски”, на който съм привърженик от 1942 год.
Не зная как е по света, но у нас прекалено много се лъже. Лъже се, за каквото трябва и за каквото не трябва. Обидно ми е да чета и гледам как нагло и просташки ме лъжат. Мисля си, че за всеки нормален човек е обидно. При това има един изход. За да не изглеждаш балама пред баламите, спираш да ги четеш – вестниците, да ги слушаш – радиата и да ги гледаш – телевизиите!
Спомням си преди години в „Работническо дело” пишеше как в град Бъфало – САЩ, един американец като разбрал, че го лъжат с нещо, което говорели по телевизора, извадил пищова и го гръмнал. Тогава това се представяше като „гнили американски нрави”. Сега, гледайки как нагло и безцеремонно ни лъжат от телевизионния екран, ми става пределно ясно защо американецът си е гръмнал телевизора.
Очевидно и тях са ги лъгали яко. Честно казано, то и на мен, се ми идва да гръмна моя телевизор, но за разлика от американеца нямам нито пищов, нито пари да си купя нов.
14
Колко права е била моята баба Мария! Особено като остаря, тя често ми повтаряше: „лъжовен е живота баба”. Лъжовен е живота! Я вникнете в тези две думички и се опитайте да проумеете каква простота и каква съвършена истина излъчват!
Питате за моето мнение. Добре, ето го. Според мен неоспоримите истини са само две – раждането и смъртта. Има и още една велика истина, това е обмяната на веществата – храна – метаболизъм – метаболити – тоалетна… То си е и песимизъм, и гол натурализъм, но хайде опровергайте ме! Кое в живота малко или повече не е лъжовно? А я да се вникнем по-дълбоко и в думата „лъжовен”, „лъжовна”. Не е то директно равно на голата лъжа. „Лъжовен“ аз го възприемам като нещо по-всеобхващащо, като една или низ от надежди, които непрекъснато се оказват малко или повече химери и в последна сметка една, де осъзната, де неосъзната, лъжа.
23.12. 2006
Вечерта гледах по националната телевизия заключителното предаване „Стоте най-велики българи”. Организаторите твърдят, че това било игра. Каква ти игра да определяш великите хора на една държава, та която и да е тя! И не само да ги определиш, но и да ги подредиш от едно до сто! През цялото време треперих развихрилата се неграмотност, затъпяване и войнстващата чалга, да не са превзели класацията. Страховете не останаха напълно напразни. И Славето, и Азис цъфнаха до имената на действително велики българи. Е, а кажете като как да наречем народ, който поставя Азис наред с Хан Аспарух – основателя на Българската държава, и Славчо, изтъпанен до Левски, Стамболов, Ботев...? Добре че в първата десетка тези персони ги няма. Аз сериозно си мисля, че ги е имало, но както винаги у нас „спазвайки пълна обективност” са избутани по-назад, за да бъде срамът все пак по-малък. Ето една лъжа, която е свършила и малко полезна работа.
15
За личностите в първата десетка „играта продължава”. До сега не съм гласувал. Сега ще дам гласа си за Левски или за Стамболов.
Не зная как е по света, но у нас много, ама много не само се лъже ами се и краде. На всички етажи, във всички посоки – повсеместно! А едрата и по-префинената аванта не наричат кражба, ами корупция. „Корупцията е проникнала във всички сфери на обществото” – ще чуете да се провиква някой недоучен докладчик. Хей човече, защо не наричаме нещата с истинските им имена? Крадат бе, не корумпират, а крадат. Кажи го по български!
И как да се зарадва този народ, че само след 3 – 4 дена официално влиза в Европа? След13 столетия на превратности най-после там, където ни е мястото!
Та, питахте как ще пиша дневника. Ами ето така – той започна да се пише. Де сериозно, де весело, но истински и забавно.
29.12.2006
От днес остават около 50 часа до официалното приемане на България в Европейския съюз! Голямо събитие, историческо събитие за държавата и народа ни!
Готвят се големи тържества. Естествено, по нашенски и според чергата. Основното, както се и полага ще става в София. В 0 часа на 31-ви в центъра, на площад „Александър Батемберг”в продължение на 16 мин. ще се състои светлинно шоу с най-разнообразни илюминации, фойерверки и други, изпълнени от наета специализирана немска фирма.
В Русе и Гюргево също ще се проведат съвместни тържества. Двете общини организирали безплатен транспорт до двата града и съответни развлекателни програми. Като помисли
16
човек колко векове тези народи – българи и румънци са живели толкова близко и толкова разделени, та да дойде ХХІ-ви век и те да се присъединят към народите, които за първи път в човешката история не се борят за граници, а осъществяват Европейски съюз без граници!
Добре ли е това или зле за Русе? Не само че е добре – отлично е. Стига държавата и управниците ни и ние русенци да осъзнаем какво става и по най-целесъобразния начин да се нагодим и го използваме – сега и в бъдеще. И умната! Румънците са трудни хора. Когато бях зам. кмет и трябваше да решаваме съвместно екологичните проблеми на района Русе – Гюргево, имах голяма съпротива. С настойчивост, дипломатичен език и, подчертавам, със знания и аргументи, аз и моите колеги – русенски специалисти, които бях привлякъл в съвместната българо-румънска комисия, успявахме стъпка по стъпка да решим поредица от сериозни въпроси. И не само в областта на екологията. Тогава започна опознаването и сътрудничеството между Гражданска защита, Пожарна, Окръжна болница, Ветеринарномедицински център, културни институти. Стигна се и до първи срещи на бизнесмени от двата града.
Завидели на това, група активисти от една нашенска партия отишли в Гюргево и те сътрудничество с тамошната посестрима да сътворят. Отворили уста румънците да хвалят комисията ни и председателя й, моя милост, смятайки, че това ще е хвалба за русенци и ще спомогне още повече за сътрудничеството между двата града, ама не познали! Що неприятности си изпатих след това по време на моето кметуване, но и колко искрено съм съчувствал на примитивността и безпомощността на нашенските интернационалисти !
Чувам, че Русе много западнал и запада! То къде е държавата ни, та Русе да е по-различен? Нищо, аз съм твърд оптимист. Това, което става в София, не е нормално. И по
17
Черноморието също е ненормална работа. Натъпкването като в сардели рано или късно ще им втръсне. Ще се задушат от собственото си присъствие. Тогава ще се сетят и за Русе, но надявам се, че през това време други по-умни хора няма да чакат, а ще преценят големите възможност на нашия град и район и вече ще са започнали своите полезни дела.
Русе има едно от най-големите пристанища на Дунава, което го свързва директно със сърцето на Европа – там, където мечтаехме и вече сме.
Русе има своя Дунав-мост, който е пътната и железопътна пряка връзка с Европа, Скандинавия, Русия и други страни. Той свързва Русе и района ни с тримилионната столица на Румъния, която е само на 55-60 км.
Русе има своя първокласен път, който започва именно от моста и през прохода на републиката е най-пряката връзка с Истанбул, арабския свят и Средна Азия.
Русе е важен железопътен център. Тук е най-пряката ж.п. линия за Варна и Черно море.
Оттук започва т.н. Подбалканска линия, която пресича Стара планина и свързва Дунава с южната ни граница. Оттук минават международните влакове от Русия, източна Европа и Скандинавия за Турция, Гърция.
От Русе започват първокласни магистрални пътища за София, Велико Търново, Варна и Силистра. В най-скоро време ще се строи магистрала за Русе, която е отклонение от „Хемус”.
Русе има своето летище и всички условия то да започне отново да функционира. Не сме толкова богати, за да се остави готовата работа да пустее. Макар че си се знаем и това едва ли ще е прецедент.
Русе има своите традиции като банков, търговски и културен център. В живота на този град още преди сто години е битувал духът на Европа. После забитува духът на хлора, на фталовата киселина и други отрови. Но макар и бавно и мъчително – отмирисва се! Както страната, така и Русе се възраждат.
18
Ей, българино, бъди оптимист! Сега като никога до голяма степен съдбата е в собствените ти ръце. Нека да забравим онзи измислен от теб девиз „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”. Така няма да стане! Не всякога може да се плаща колкото трябва, но за страната, за града ни трябва да се работи обезателно колкото трябва, че и повече! Дайте да се хванем да работим! И стига мърморене, хитрини, завист, злоба. Абе стига сте гледали на съседа в двора бе! Погледнете и уреждайте своя двор и своя дом! С тази работа „Я можем да сум зле, ама сакам Вуте да е по-зле“, нищо няма да стане. Не в Европа но и в Америка да ни пришият – все тази!
Най-сетне спрете да мрънкате, че щели сте да бъдете в задния двор на Европа и второ качество население. Ами сега къде сме бе, мили мои? Я си отворете очите и вижте потъналата ни в мръсотия столица, градове и села. Я поогледайте училища, университети, болници, фасади на сгради, паркове и градини, раздрънкани автобуси и влакове, изровени пътища, всичко, всичко за обновяване и ремонт чака. Ами чиновниците, събрали като във фокус цялата ни шуробаджанащина, некадърност и бюрокрация, ами възпитанието, културата, хигиенните навици. Че то още, още в обществена тоалетна да те е страх да влезеш, защото няма къде да стъпиш бе, драги...!
Като споменах тоалетна та се сетих за Панайот Василев – лека му пръст. Той заедно с Коста Янков, Георги Найденов и други предприемчиви люде някъде около 1960 година, с партийно решение разбира се, създадоха големите предприятия „Родопа”, „Тексим” и още едно-две за производство и търговия – нещо като по западен образец.
Та този Панчо на една среща, в която участвах, като стана дума за хигиена разказа следното:
„Какво ще ме убеждавате, че при нас има голяма хигиена. Аз като се кача в Мюнхен на Ориент експреса за София и стюарда ме пита за къде ще пътувам да ме събуди и се приготвя за слизане, винаги му казвам – няма нужда господине,
19
на мен като ми замирише на урина и изпражнения – знам, че сме на Белград!”
Ами такива сме си – европейци, но не до там!
31.12.2007
Тази нощ в 0 часа ще посрещнем Новата 2007 година. Ще приветстваме историческото събитие за изстрадалата ни Родина – официалното й встъпване в Европейския съюз. Ще отворим бутилка шампанско и ще пием по чаша за светлото бъдеще на обичаната ни България. Аз добре разбирам и твърдо вярвам в това бъдеще. Не за нас, за младите, за идните поколения, за България! Силно се надявам, че голямото болшинство българи също ще вдигнат чаши и с вяра, радост и оптимизъм ще посрещнат тази историческа Нова година и това велико за нашата история събитие.

        ОЧАКВАЙТЕ ОТ МЕСЕЦ НОЕМВРИ - тази година, публикуването по години и месеци, съдържанието на том първи "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК".Изд."Лени Ан", 2012, Русе.