ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ СИНЪТ НИ ПЕТКО!

 

   Казват, че болката, мъката преминавали…Зависи от болката! Нашата не е преминала и няма да заглъхне и премине! Много е тежко, много ни е мъчно…Аз, който безмерно обичам децата – това най-очарователно и висше творение на ТВОРЕЦА, не можах да им се порадвам и насладя, а трябва да пиша надгробни слова! Не мога, уморих се!

  Поради това цитирам написаното на тази зловеща дата през годините 2012-та и 2014-та,  в новата си - втора книга „Страници от моя дневник“/2016/.

 23.07.2012

Днес годишнина от гибелта на сина ни Пепи. Мир на праха ти и вечна ти памет мили сине. Мислех да ти напиша писмо, голямо писмо. Опитах, не мога! Вярвам, че си същият чаровник, любвеобилен оптимист, който обича и се раздава за всички и когото обичат всички. Сигурен съм, че си разбрал – от там, от високото се разбира най-добре, че наистина съществуват мними приятели – мерзавци в злосторността, на които ти не повярва, или виждаше и разбираше, но с широката си благородна душа и великодушно сърце им прощаваше. Не зная, може би си бил прав! Може би в благородството на прошката ти, да се съдържа и най-жестоката клетва…? Зла била съдбата ти гълъбе мой, зла и непреодолима!

23.07.2014

     ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ СИНЪТ НИ ПЕТКО!

    Черен ден! Най-черния в живота ни! На този ден загубихме синът си!

   Какво да пиша тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, надежди, трябваше да угаснат за миг и за винаги? Защо?Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 82 години като несретница в живота си? Може би отговорността, честността и трудолюбието? Или любовта си към семейството, роднините, Родината? Кого да попитам?Знам, че няма кой? Може би единствено съдбата? А тя не се пита, защото тя не отговаря!

   Мир над праха ти! Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че живота е пълен с мерзавци, подлеци и мародери!

 Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!

  Прочетено на гроба му, по повод двадесет и две години от смъртта.